Светът на мъглите

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА ГЕРОИ И ЗЛОДЕИ

Сградата бе скромна и непретенциозна, почти анонимна на вид, а надписът над вратата просто гласеше: КОВАЧ. Доналд Роял се усмихна мрачно. Той бе запознат с някои неща по-добре. През многото години, прекарани в Съвета, бе ставал свидетел на доста съобщения за контейнерите с телесни органи на доктор Въртю. Обзе го добре познатият неовладян гняв, че никога не бе открил достатъчно доказателства, за да затворят това място. Ако го бе сторил, Джейми все още щеше да бъде жив.

Доналд въздъхна и се уви плътно в наметалото си. Мъглата бе гъста и тежка, от часове се сипеше сняг, а бе все още твърде рано сутринта. Той погледна към Мадълайн Скай, изправена мълчаливо до него, неузнаваема както винаги под дебелата си кожена пелерина с нахлупена ниско над челото качулка. Изглеждаше спокойна, ала Доналд можеше да се закълне по разположението на раменете й, че дясната й ръка бе върху дръжката на меча. Не беше изненадан. Той бе свидетел на неукротимия гняв в гласа й в няколко случая, когато бяха подхващали разговор за доктор Въртю.

— Е — въздъхна Доналд. — Това е къщата.

— Да — отбеляза Мадълайн Скай. — Зная.

— Значи си била тук и преди?

— Да.

Доналд изчака за момент и подсмръкна, щом разбра, че Скай няма намерение да му съобщи нещо повече. Глождеше го неприятното чувство, че съществуват неща, които Скай не желаеше да сподели с него. Нямаше значение. Ако беше нещо важно, Скай накрая щеше да му го каже. Единственото, което имаше значение сега, беше Въртю. Доналд Роял се взря в затворената врата и усети как в него бавно се надига лют гняв. Лиън Въртю знаеше как и защо Джейми беше загинал и по един или друг начин Доналд накрая щеше да се добере до истината. Той хвърли светкавичен поглед към Мадълайн Скай.

— Готова ли си?

— Готова съм.

— Хайде тогава.

Доналд пристъпи напред и опипа дръжката на вратата. Тя не бе заключена. Той я открехна и предпазливо прекрачи в доста приятен коридор, залян от светлина. Скай крачеше чевръсто подире му и хлопна вратата. Доналд отметна качулката си, изтърси наметалото си от снега и се огледа. Късият тесен коридор бе съвсем безлюден и в края опираше до друга врата. Доналд и Скай се запътиха към нея. Той свали ръкавиците и ги напъха в джоба си. Бавно разтри ръце. Ръкавиците бяха ненужни, щом човек трябваше да си послужи с меч. Мимоходом огледа стените. Не зърна никакви предохранителни камери въпреки че бе сигурен, че отнякъде ги наблюдават. И двете стени бяха украсени с изключително изящни гоблени и картини. Внезапно се ухили, щом забеляза документ за притежание на ковачницата. Знаеше, че е фалшив, понеже притежаваше оригинала. Усмивката му се стопи. Винаги бе смятал, че притежава оригинала. Стигна до крайната врата и свирепо смръщи вежди, щом дръжката под ръката му не се завъртя. Той заудря с юмрук по обкованата с желязо врата и зачака нетърпеливо. Последва свистене на статично електричество от малкия комуникационен апарат, вграден в рамката на вратата.

„Доктор Въртю ви благодари за обаждането, но изразява съжалението си, че днес е прекалено зает. Извиняваме се за неудобствата, които сме ви причинили.“

— Поддържайте връзката и ми отговорете — изръмжа Доналд. — В противен случай ще ме принудите да повикам стражите и да ги накарам да разбият тази врата. Аз съм съветник Доналд Роял и имам неотложна работа с доктор Въртю.

Последва кратка пауза и сетне от комуникационния апарат прозвуча колеблив женски глас.

— Съжалявам, съветник, но докторът заръча изрично да не бъде обезпокояван по никакъв повод.

— Вашият шеф си има вече неприятности — процеди Доналд с леден глас. — Ако не желаете да му направите компания, отключете моментално тази проклета врата. Незабавно.

Вратата промърмори нещо на себе си и с бавно и гладко плъзгане се отвори. Доналд мрачно се усмихна и се промуши в приемната на доктора. Толкова относно първата защитна линия. Великолепна червенокоса глава се надигна нервно иззад огромно бюро от стомана и пластмаса. Доналд й кимна и се огледа. От Въртю нямаше и следа. Полираната ламперия от дърво и желязо се блещеше ярко под овалния абажур, а килимът бе достатъчно плътен, за да скрие змия с големи размери. По всяко друго време Доналд щеше да се впечатли, ала тъкмо сега не му беше до възхита. Други мисли се въртяха в главата му.

— Въртю — глухо произнесе той. — Къде се намира?

Великолепната секретарка откъсна поглед от масивната, загърната с кожа фигура на Мадълайн Скай и погледна крадешком към затворената врата вдясно, преди да му отговори.

— Страхувам се, че не можете да се срещнете с него тъкмо в този момент, съветник, той е на конференция. Изрично настояваше да не бъде обезпокояван. Ако имате търпението да изчакате…

— Той ще се срещне с нас — отсече Доналд и се запъти към вратата вдясно.

— Съжалявам, съветник — изломоти секретарката и нещо в гласа й накара Доналд да се закове и да се извърне назад. Тя държеше разрушител в ръка, насочен към него и Скай. Той запази хладнокръвие. Секретарката държеше под обстрел и двамата и в него не остана и грам съмнение, че щеше да използва разрушителя, ако се сметнеше за застрашена. Той помисли за искрящия нож в десния си ботуш, но сетне се разколеба. Нуждаеше се от средство, с което да отвлече вниманието й…

Секретарката мяташе погледи от Доналд към Скай и обратно и замислено мръщеше вежди.

— Ако наистина бяхте придружени от стражите, щяхте да ги доведете със себе си. А щом нямате стражи зад гърба си, значи не разполагате с официално пълномощно за нахлуване в чужд дом. Следователно мога да ви изхвърля оттук по всяко време, когато пожелая. Ала вие нямаше да сте толкова напористи, ако не притежавахте нещо, което би могло да ни навреди. Не мисля, че мога да ви предоставя какъвто и да било шанс, съветник. Или на загадъчната ви спътница. Разпашете пояса с меча, съветник. Бавно и много внимателно. А вие там, в кожите, отметнете качулката си и ми позволете да видя лицето ви. Сигурна съм, че ви познавам отнякъде.

Доналд разпаса пояса си без много да бърза, но и без забавянето да се окаже твърде очебийно. Секретарката бе повече заинтригувана от Скай, отколкото от него. Ако можеше да улучи подходящия момент… Той приклекна и изпусна ножницата си на пода. Погледът на секретарката се стрелна мълниеносно към него и обратно към Скай. Скай бавно повдигна ръка и отметна качулката, за да открие лицето си. Очите на секретарката се разшириха от ужас и револверът в ръката й затрепера.

— Не може да бъде! Не може да бъде! Видях тялото ви в контейнера!

Доналд измъкна ножа от ботуша си и мълчешката го запрати с цялата си сила. Ножът се заби в рамото на секретарката и трептящата му дръжка зажужа. Разрушителят избълва огън, изпразвайки енергията си в тавана. Скай се спусна напред с меч в ръка. Дългото му острие проблясна и секретарката рухна покосена на пода. Скай коленичи до нея, за да се увери, че е бездиханна, и пъхна меча обратно в ножницата. Доналд препаса отново колана с меча си.

— Сполучлив удар — отбеляза възхитено Скай.

— Благодаря. Какво каза тя преди малко, когато зърна лицето ти? И какво означаваше това…

— Ще ти обясня по-късно. Сега ела и погледни тук.

Доналд подсмръкна и отиде до бюрото, където се бе надвесила Скай. Коленете му запротестираха, но той не обърна внимание на болката. Скай му направи знак да погледне по-отблизо великолепното лице на секретарката. Той свъси вежди и внимателно докосна с пръст възхитителната еластична кожа. Тя беше прекалено опъната и той забеляза зад ушите и под брадичката дребни белези. Червенокосата бе претърпяла сложна пластична операция, за да запази възхитителния си външен вид. Той се запита какво ли се бе случило с жената, която й бе предоставила кожата си и изкриви лице в гримаса, щом осъзна, че знае отговора. Здраво стисна дръжката на камата си и я измъкна от рамото на секретарката. Избърса острието в блузата й и го пъхна обратно в ботуша си. Обзело го бе силно предчувствие, че ще се нуждае от него още веднъж тази сутрин.

Изправи се тромаво на крака и потрепера, когато коленете му изразиха протеста си отново. Имаше дни, когато се питаше на чия ли страна е тялото му, на негова или на задушаващата го болка. Скай пристъпи до дясната врата и натисна дръжката й. Беше заключена. Той се пресегна към джоба си за шперцовете.

— Недей да си губиш времето, Доналд — прошепна Скай. — Бравата е с електронна ключалка. Въртю се е погрижил предварително за всичко. — Тя свъси вежди замислено при вида на мъничката охранителна камера, вградена в рамката на вратата. — Не можем да си позволим да губим повече и секунда. Навярно сме задвижили вече цял комплект алармени системи и не мога да определя откога ни наблюдават. Огледай бюрото: може би има скрит включвател или нещо подобно.

Доналд кимна и претършува чекмеджетата на бюрото едно по едно. Не му бе необходимо много време да открие обикновен елемент за дистанционен контрол, скрит в празна кутия от шоколадови бонбони. Опита най-различни копчета и след като включи и изключи няколко пъти, вратата отдясно рязко просвистя и зейна, разкривайки зад себе си дълъг, тесен коридор. Той пъхна включвателя в джоба си и заситни до Скай. Тя нахлузи качулката отново, за да скрие лицето си, но този път той реши да не коментира нищо. Щеше да му направи знак, когато е готова.

Коридорът се простираше на тридесет стъпки пред тях и накрая завиваше под остър ъгъл. На тавана бяха инсталирани светлинни сфери, но работеше само една. Във въздуха се носеше тръпчивата, сладникава миризма на антисептик. Скай тръгна бавно пред него и той я последва. Не забелязваше никакви охранителни камери, но предполагаше, че следят всяка тяхна стъпка със скритото си око. Стъпките им отекваха призрачно в тишината, ехото глухо се нахвърли върху тях от голите стени. Дочу се тихо подрънкване на стомана, щом Мадълайн извади меча си. Доналд забеляза, че ръката й едва доловимо трепери.

Лиън Въртю седеше с вдървен и укорителен израз и гледаше свирепо своя господар, изправен с кралско достолепие от другата страна на преработвателния контейнер. Той бе му крещял, изпаднал в мрачна истерия почти цял час, ала какво можеше да му възрази. Всички доводи на Въртю не правеха никакво впечатление на граф Стефан Бладхоук. „Не трябваше да се забърквам във връзки с Империята — помисли си Въртю горчиво. — Веднъж, щом вкопчат ноктите си в теб, си техен цял живот.“ Той полагаше огромни усилия да запази хладнокръвие. Пристанището на мъглите едва се крепеше, Блекджак бе мъртъв, изследователката Топаз бе по петите му, а сега на всичко отгоре някакъв си надут пуяк бе пуснал Дяволските кучета в града. В края на краищата, животът тук бе приключил, той трябваше незабавно да се изпари от Света на мъглите и да подхване кариерата си другаде. Навсякъде имаше търсене на телесни контейнери. Сега бе важно да отмъкне колкото се може повече от стоката и съоръженията си. Той трябваше да поиска компенсации за труда си и Бладхоук бе длъжен да му ги осигури. Империята му дължеше твърде Много. Той изгледа кръвнишки Бладхоук, който го съзерцаваше спокойно.

— Трябва да ме измъкнете оттук! — отсече Въртю. — Докато се криехте в малките външни селища, този ваш еспер полудя; тя взривява мозъците на всичко, което се движи. Не зная какво се е случило между Роял и нея, но тази проклета истерична кучка е извън всякакъв контрол още от самото си появяване тук. Не сте ме предупредили каква мощ притежава! Тя може да разруши целия град без да й мигне окото.

— Стига сте хленчили, скъпи ми докторе, не ви отива в края на краищата — заговори със сарказъм Бладхоук, налял погледа си с престорена изненада, и отстрани елегантно една невидима прашинка от ръкава си. — Въпросната лейди не е извън контрол, тя просто следва онова, което й е наредено. Признавам, започна да действа малко по-рано, отколкото заповядва програмата й, ала това е по ваша вина. Трябваше да ме предупредите, че на този Джейми Роял не може да се разчита.

— Нямаше начин да го разбера! Всичко навеждаше на мисълта, че Блекджак го е сплашил до смърт. Все още не мога да разбера защо Джейми не се подчини на нарежданията му.

— Това не е толкова важно. Факт е, че той е завел Мери право при друг еспер. Нищо чудно, че програмата й е задействала.

Въртю тръсна глава ядосано. Очите му се присвиха като змиеподобни цепнатини, физиономията му доби изражение на накърнено достойнство.

— Сега вече нищо не е от значение! Блекджак е мъртъв и толкова хора са настроени против мен поради това, което става тук. Само въпрос на време е да започнат да ме преследват. Трябваше да ми разрешите да ликвидирам Топаз както поисках!

— Не, първоначалният ни опит се провали; не можем да си позволим да насочваме вниманието си към нея. Някой може да се досети, че тя представлява реална опасност за плановете ни, понеже е сирена. Също като скъпата ни Мери.

— Чуйте, вие ме забъркахте в тази каша, Бладхоук, време е вече да ме измъкнете оттук.

— В противен случай!

— Ще отида при онези, които са останали в Съвета, и ще им разкажа какво правим.

— Ще ви заключат зад решетките и ще скрият ключа.

— Поне ще съм сигурен за живота си.

— Още един плъх напуска потъващия кораб — мрачно изрече сентенцията Бладхоук. — Скъпи ми Лиън, би трябвало да сте осведомен, че не мога да ви разреша да обърквате плановете ми. Поне не на този етап.

— И с какви средства възнамерявате да ме спрете? — Въртю отстъпи от телесния контейнер със зла усмивка на уста. Тъмна омраза гореше по лицето му. Бладхоук повдигна вежди при вида на разрушителя в ръката му, но не каза нищо.

— Вие разполагате някъде с кораб — напрегнато изфъфли Въртю. — С частен кораб. Ще ми помогнете да прехвърля съоръженията си на него и заедно ще направим малко пътешествие далеч от тази воняща планета. Щом стигнем до най-близкото звездно пристанище, всеки ще поеме по своя път. Така е най-справедливо, нали?

— Не можете вечно да държите този револвер срещу мен — спокойно заяви Бладхоук.

— Ще се опитам — усмихна се Въртю. — А сега да вървим. Изгубихме достатъчно време в приказки.

— Повече от достатъчно — отекна металическият глас на Доналд Роял.

Въртю и Бладхоук се обърнаха вледенени и зърнаха на вратата изправения силует на Доналд Роял, облегнал се лениво на касата й с кама в ръка. Скай стоеше зад него, както винаги анонимна, плътно загърната в наметалото си.

— Охраната ти е страхотна, Въртю — промълви Доналд меко. — А сега свали този револвер. Дори да го насочиш срещу мен, ще запратя гадничкото си ножленце право в окото ти.

Въртю зина срещу него, претегляйки шансовете си „за“ и „против“, сетне внимателно постави разрушителя си върху затворения капак на пречиствателния контейнер. Доналд му кимна в знак на благодарност и закрачи в просторното помещение. Той се огледа бързо, взирайки се в огромните стени от блестящ кристал и внушителните контейнери, които заемаха по-голямата част от кабинета. Въздухът бе мразовит и в него се разнасяше стипчивата воня на евтин дезинфектант. Скай застана мълчаливо до него, фиксирайки с поглед Лиън Въртю. Накрая Доналд се закова пред Въртю и Бладхоук, спазвайки предпазливо дистанция от няколко метра. Втренчи изпитателен поглед в Бладхоук.

— Струва ми се, че Въртю не притежава нито достатъчно разум, нито достатъчно смелост, за да извърши такова нещо — тихо произнесе той. — Освен това винаги съм считал, че сте прекалено добър, за да бъдете искрен. Откога сте станали предател, Бладхоук? Колко време имперски агент е бил внедрен в сърцето на Съвета?

— Почти от самото начало — спокойно отговори Бладхоук. — Веднага щом стъпих в Пристанището на мъглите разбрах, че съм сторил непростима грешка, като съм попаднал тук. Такова отвратително, смърдящо, нищожно място. Съвсем нецивилизовано. И мигновено ми хрумна, че тъй като… това, което извърших, не бе чак толкова лошо, Империята би могла да се заинтересува да спечели лоялността ми. В края на краищата, можех да сторя много за тях. За съответната цена, разбира се. Не беше трудно да се осъществи контакт с тях дори тогава, а Империята веднага оцени възможностите ми. Справях се отлично години наред. Дори дочух, че ще ми връчат медал за вярна служба.

— Никой не награждава с медал предателите, Бладхоук — спокойно заяви Доналд. — Дори и Империята. Очаква ги само презрение.

Бладхоук повдигна рамене видимо не твърде засегнат.

— Случи се така, че с помощта на Империята не бе трудно да бъда избран за съветник. А сетне…

— Да — промълви Доналд. — Всичко започва да се изяснява. Нищо чудно, че никога не можахме да запазим тайните си от Империята.

— Точно така — отвърна Бладхоук. — Знаете ли, не е зле да се предадете. Щом всичко е казано и свършено вече, не мога да ви оставя да ми се изплъзнете.

— Я не говорете глупости — сряза го Доналд. — Мисля, че пропуснах нещо важно.

Бладхоук се ухили.

— Скъпи мой Доналд, дори в момента, когато разговаряме, Имперската флота вече кръжи над главите.

— Какво? — Въртю хвърли унищожителен поглед към Бладхоук. — Нищо не сте ми казали за Флотата!

— Успокойте се, Лиън. Не беше необходимо да бъдете информиран за това. Сега, Доналд, е въпрос само на часове Флотата да пристигне и да изпепели живота на планетата. Също като на Таним. Единственият шанс да оцелеете е да ми се предадете и да се уповавате на милосърдието ми. Зная какво ще кажете, Доналд, но се боя, че няма да се окажете прав. Твърде скоро всеки еспер в Пристанището на мъглите ще бъде мъртъв, а без псионичния щит градът ще бъде беззащитен.

— Разрушителното оръдие…

— Ще бъде вън от употреба заедно със силовите щитове благодарение на хитър саботаж. Директорът Стийл вече е установил, че скъпоценните му компютри не му се подчиняват. Удивително е какво може да се постигне с един внимателно програмиран кристал с памет, инсталиран на точното му място. Спомняте ли си как убеждавах Съвета, че защитните компютри се нуждаят от нов кристал с памет?

Доналд впи продължителен поглед в него.

— Откога сте планирали всичко това?

— От години — усмихна се Бладхоук. — С изключение на няколко дребни провала, мисля, че нещата се развиха твърде успешно.

— Коя сте вие? — изригна задавено Лиън Въртю, втренчил мътен поглед в останалата до този момент мълчалива, сгърбена фигура до Доналд Роял. — Какво сте се вторачили в мен?

— Знаеш коя съм. — Тя отметна качулката си и лицето на Лиън Въртю пребледня като платно, а очите му диво изскочиха от орбитите си; той я загледа като приклещено в капан животно. — С теб имаме да уреждаме стари сметки, докторе.

— Но ти си мъртва! — едва не изкрещя Въртю. Пронизителният му възглас раздра тишината. — Блекджак те уби и аз те напъхах в пречиствателния контейнер със собствените си ръце. Видях как бе накълцана на парченца от трионите и ножовете ми!

— Не — твърдо произнесе Мадълайн Скай. — За нещастие твоят наемен воин е допуснал грешка. Пристигнал е, когато съм била вън от кабинета си. Жената в офиса бе сестра ми Джесика. Казват, че много сме си приличали. Твоят убиец й е прерязал хладнокръвно гръкляна и я докарал тук, при теб и телесните ти контейнери. Ти си използвал моята мнима смърт, за да принудиш Джейми да ти сътрудничи. Бедното момче бе твърде безпомощно без гръб, на който да се опре.

Разбрах веднага какво се е случило и реших да остана мъртва за околните, докато проумея каква игра се разиграва. Знаех, че зад теб стои някой друг и това ми намириса на намеса на Империята. Не можех дори да съобщя на Джейми, че съм жива. Нужно ми бе да узная на чия страна е той. Когато разбрах, вече бе станало твърде късно. Той бе мъртъв. Никога не съм имала възможност да му предам, че го обичам.

— Не можеш да ме обвиняваш за смъртта му — избъбри уплашено Въртю. — Това беше идея на Бладхоук. Той ми заповяда, аз само пратих човек по петите му.

Бладхоук саркастично повдигна вежди.

— Той лъже, разбира се.

— Разбира се — отекнаха като ехо думите на Скай. — Но тогава и двамата трябва да измислите нещо, за да си спасите кожите, нали?

— Разполагам с много пари — изхленчи Въртю. — С много. Ще ти дам половината, ако ме пуснеш да си вървя.

— Ти подложи тялото на сестра ми под ножовете — просъска Мадълайн Скай. — И не съществуват толкова кюлчета злато в Империята, с които можеш да ми платиш за смъртта на Джейми.

Въртю се взря в проблясващите й студени зелени зеници и прочете смъртната си присъда в тях. Той тихичко заскимтя, но сетне грабна разрушителя, който лежеше върху пречиствателния контейнер. Мечът на Скай просветна, описа сребриста дъга и отряза китката на ръката му. Той едва има време да извика, когато почувства как ножът на Доналд се врязва в гърлото му. От раната рукна кръв в мразовития въздух и Въртю се свлече мъртъв на земята. Доналд и Скай бързо се извърнаха към Бладхоук и забелязаха, че се е изправил с разрушител в ръка.

— Не мислите, че той бе единственият човек с револвер, не е ли така? — заяви Бладхоук хладнокръвно. — Заповядвам ви, Мадълайн, сложете меча си настрани. Уверявам ви, че няма да ви се удаде възможност да си послужите с него.

Скай пъхна меча в ножницата, като внимаваше да не прави непредпазливи движения.

— Чудесно, Мадълайн. А сега и двамата разпашете коланите с мечовете и ги пуснете на пода.

Доналд и Скай се подчиниха. Ножниците изтрополяха на пода с тежък, безнадежден звук. Бладхоук направи знак на Скай и Доналд да се отдръпнат от телесните контейнери и те отново се подчиниха. Той хвърли поглед към разрушителя на Въртю, който се въргаляше на земята, и го ритна силно.

— Това беше добро попадение, Доналд — едва ли не въодушевено го поздрави той. — Прав удар по сънната артерия под изключително подходящ ъгъл.

— Не беше толкова добър — възпротиви се Доналд. — Бях се прицелил в окото му.

— Скъпият Доналд, откровен както винаги. Съзнавате, че не мога да ви оставя живи. Вече знаете прекалено много. Що се отнася до другите, аз отсъствам, дори може би съм мъртъв за тях и смятам да поддържам тази версия, докато не ми се удаде възможност да се изпаря от тази воняща планета. Не усложнявайте нещата повече, отколкото е нужно. Просто го приемете хладнокръвно и аз ще ви ликвидирам бързо и безболезнено.

— Как очистихте Даркстрьом? — внезапно попита Доналд.

— По същия начин.

— Мръсник.

— Наистина, Доналд…

— Тя те обичаше!

— Това ми беше от полза.

Доналд Роял се втренчи мрачно в Бладхоук.

— Ние сме двама, а ти си сам. Само се опитай да стреляш в мен и Скай ще приключи с теб преди да си презаредил разрушителя.

— Възможно е — призна с безразличие Бладхоук. — Но тя няма да рискува живота си, още по-малко пък ти би рискувал заради нея. А и нито един от вас не е до такава степен отчаян, че да се самопогуби в опита си да ме спре. Не, заявявам ви, вие ще продължите да се надявате, че ще допусна грешка и ще спечелите с козовете си срещу мен. Доналд, в ъгъла ще откриеш едно въже. Върви и го донеси. И не се опитвай да извършиш нещо героично, защото ще убия Мадълайн.

— Въже? — произнесе Доналд, застинал на място.

— Ти ще я завържеш, а сетне аз ще завържа и теб. Не, не казвай нищо повече, Доналд. Дори не разполагам с време да ви убия бавно и мъчително, както ми се иска, но ако ми дадеш повод, ще го направя. Ненавиждам те, изкуфели човече. Винаги съм те мразил. Ако не беше ти и примерът, който им даде, Пристанището на мъглите щеше да се предаде преди много години и аз щях да напусна тази нищожна смрадлива планета. Вечно измислях някакви планове, а ти вечно ги проваляше. Ти спаси честта на Съвета и се опълчи срещу корупцията сред стражата. Ти бе причината да остана впримчен в тази гадна дупка всичките тези години!

Той пристъпи към Доналд с разкривено от ярост лице. Ръката, с която държеше разрушителя, се разтрепери от връхлетялите го гневни емоции. И точно в мига, когато вниманието му бе изцяло погълнато от Доналд, Мадълайн Скай извади от джоба си револвера, който бе взела от секретарката в приемната. Бладхоук долови жеста й с ъгълчето на окото си и се извърна към нея. Доналд се хвърли светкавично напред и му нанесе удар с левия си юмрук по брадичката. Той вложи цялата си енергия и мощ в този удар и Бладхоук залитна назад, а разрушителят му се замята бясно. Скай избра подходящ момент и го простреля в сърцето. Горящият енергиен лъч отхвърли безжизненото тяло към пречиствателния контейнер. Той се задържа на ръба му за момент и рухна на пода.

Скай му хвърли кратък унищожителен поглед и прибра револвера си.

— Това е за теб, Джейми — тихо промълви тя.

Извърна се към Доналд Роял, който разтриваше болящата го лява ръка.

— Добре ли си Доналд?

— Струва ми се, че от удара всяка костичка в китката ми е строшена.

Скай се засмя.

— Моят храбър герой. Хайде, миличък, добре е малко да посвиеш пръстите си ей така.

Доналд подсмръкна, но не му беше до смях.

— Накрая успяхме да се справим, нали?

— Превъзходно. Добър екип сме, няма що. — Тя млъкна за миг и извърна поглед към Доналд.

— Доналд, искаш ли да бъдем постоянно заедно? Ще бъдем великолепни партньори.

Доналд я измери с поглед.

— Сериозно ли говориш? На моите години?

— Казах партньор, не съпруг. Ще работим чудесно заедно. Моето умение и твоят опит съчетани, толкова е естествено.

Доналд се замисли за миг, после ненадейно се засмя.

— Че какво, по дяволите. Омръзна ми вече да бъда съветник.

И двамата се усмихнаха един на друг. Доналд протегна ръка и Скай силно я стисна.

— А сега, какво?

— Мисля, че е най-добре първо да прескочим до командния център и да узнаем дали онова говедо е предало истината за настъпващата Имперска флота. Имам налудничавото предчувствие, че не знаем и половината от онова, което става в Света на мъглите.