Тайните на морските катастрофи

«Джони, имаш шанс!»

Той вече се готвел да отпътува от къщи за редакцията на вестника, когато зазвънял телефонът. Познат женски глас развълнувано съобщил: «Джони, пристигай веднага! При нас в пристанището се запали един параход. Дими като на война! Ще направиш отличен репортаж. Имаш шанс! Препускай!»

За младия фоторепортьор Джон Клинтън това било приятно съобщение. Той отдавна мечтаел да стане автор на сензация. Но в малкото пристанищно градче Тексас Сити на брега на Мексиканския залив сензации нямало. И какви събития изобщо можели да се случат в тази дупка, където и населението било само седемнадесет и половина хиляди души! Фоторепортажите за разводи и автомобилни произшествия вече не вълнували жителите на града. Последният обир на градската банка се паднал на други репортьори…

След 20 минути старичкият, от преди войната «Понтиак» вече изскърцал със спирачките си до пирс № 0. Като се промъкнал през тълпата от зяпачи, младият репортьор съзрял сивата грамада на парахода. За разочарование на Клинтън това не било туристически лайнер и от илюминаторите му не се надвесвали младички туристки с викове «помощ». До кея стоял обикновен «либерти» — американска рожба от годините на войната, 135-метрово корито от 10 хил. т. с мощност на парната машина 2,5 хил.к.с. На кърмата на парахода едва се веел френският трикольор. Име — «Гранкан», пристанище на домуване — Марсилия. Четвъртият трюм на кораба бълвал гъст бял дим.

Шарл дьо Желабон, капитан на парахода, без да откъсва втренчения си поглед от отворения люк, отговарял без желание на въпросите на репортьора.

— Да, товарим вече пети ден. Приемаме торове — амониева селитра. Чист и безобиден товар. Вече натоварихме 2300 т. По твиндеците — фъстъци, сизал и фрезмашини. Щом завършим товаренето и ремонтираме машината, ще отблъснем за Дюнкерк и Бордо. Мисля, че скоро ще загасим пожара…

След като не изкопчил нищо повече от мрачния френски капитан, Клинтън щракнал за всеки случай два портретни кадъра с него и изтичал на горната палуба на трюма. Тук, сред моряците, докерите и пожарникарите, той научил някои подробности.

Докерите били започнали работа в 8 ч сутринта. Когато махнали люковите закрития, видели струята дим, която се промъквала между борда и стифа от 100-фунтови торби с торове. Отначало започнали да изливат водата с канчета и кофи. След това донесли пеногасителите. Но от това димът станал още по-силен. Някой се досетил да размотае по палубата пожарните маркучи, но старшият помощник-капитан забранил скачването им към корабната противопожарна магистрала: «Да не сте посмели! Ще повредите товара!» Той заповядал да се затвори трюмът и да се пусне в него пара. Това било в 8 ч и 20 мин. След няколко минути капаците на люка били изкъртени и от трюма се показали зловещи оранжеви пламъци. Това било всичко, което Клинтън успял да чуе и види на парахода.

B репортьорския си бележник журналистът записал: «„Гранкан“ — либерти, бивш „Бенжамин Р. Къртис“, построен ноември 1942 г., корабостроителница на Джошуа Хенди в Сънивайл, щат Калифорния, 7176 рег. т, 135 м дължина, 17,6 м широчина, 10,5 м дълбочина на трюма…»

Стоенето на палубата на «Гранкан» било вече невъзможно. Голямата горещина и лютивият дим принудили хората да напуснат горящия параход. На борда останали само капитанът и 27 души от общо 50-те градски пожарникари. От няколко ръкава те изливали вода върху нажежените капаци на люка. Водата достигала до трюма във вид на пара…

На кея срещу горящия «Гранкан» се събрали моряци от другите кораби, свободни докери, стифидори, работници от пристанището, няколко кранисти и чиновници от управлението на пристанището. Полицаите се опитвали да разгонят тълпата, защото тя обърквала маркучите и пречела на пожарникарите. Но хората не се разотивали… Всеки се натискал да даде съвет или да разкаже аналогичен случай. След като направил три-четири снимки на тълпата на фона на доящия параход, Клинтън се запътил към колата си — бързал да издаде снимките и репортажа за произшествието от пристанището и дневното издание на вестника. В 9 ч и 10 мин той обърнал колата си и тя, съскайки със сменените наскоро гуми, потеглила през портала а пристанището за града.

В тази минута на Джон Клинтън изобщо не му идвало на ум, че неговият репортаж и седемнадесетте снимки ще бъдат публикувани на първите страници от почти всички централни вестници на страната и че материалът му никога няма да види бял свят в «Тексас Сити дейли».

Да. Случило се точно така. Снимките на Клинтън станали в Америка «сензация № 1» през 1947 г. Това нямаше да се случи, ако колата беше напуснала портала на пристанището минута по-късно…

Граната от десет хиляди тона

Точно след 2 минути, когато колата на Клинтън се носела по улиците на града, над пирса, където стоял на вързала «Гранкан», към пролетното небе се извил гигантски оранжево-кафяв пламък. Оглушителен, нечуван досега из тези: краища грохот се разнесъл като многократно ехо над застиналите води на залива Галвестън. «Гранкан» сякаш исполинска граната с тегло 10 хил. т. се пръснал на ситни парчета, като изпълнил въздуха с бучене и вой.

Разбира се, думите «ситни парчета» следва да се възприемат, вземайки предвид големината на парахода. Голям брой части от кораба с тегло един тон били намерени по-късно в радиус 2 мили от мястото на експлозията… Двутонно «парче» от парната машина, след като прелетяло една миля по въздуха, се стоварило върху един автомобил на централния градски площад. Като подкосени рухнали бетонните пристанищни складове и 10-метровите петролни сонди, извисяващи се на другия бряг на залива. Четирите пожарни коли край борда на горящия параход профучали над пирса и паднали във водата. Американските параходи «Хайфлайер» и «Уилсън Киин» от противоположната страна на пирса, въпреки че били отделени от избухналия «Гранкан» с дълъг стоманобетонен склад, се изтръгнали от вързалата и получили големи повреди.

Водата около пирса, където преди малко стоял параходът, сякаш се изпарила, като оголила дъното на залива. След няколко секунди високата вълна се стоварила върху бреговете на залива. Натоварената с нефт 50-метрова баржа, стояща на вързала пред носа на «Гранкан», била подхвърлена като перце над пирса и паднала на 70 м от края му върху покривите на паркираните леки автомобили, като ги смачкала, сякаш това били кокоши яйца… На други места по служебните паркинги вълната заляла 600 автомобила.

Силата на експлозията била чудовищна. Разтопени метални парчета от парахода, части от парната му машина и котлите, товарът му — обезобразени от експлозията фрезмашини с тегло над един тон, стотици пламтящи бали сизал — всичко това се понесло във въздуха и паднало върху града и залива в радиус от 2 мили. Хиляди мъртви чайки паднали като камък на земята. Два спортни самолета, които летели по същото време над града, били свалени от въздушната вълна и изчезнали в залива. Над Тексас Сити се извисила гигантска черна гъба.

Роберт Морис, работник в химическия завод, в момента на експлозията пътувал по територията му в открит «вилис». Колата била подхвърлена във въздуха на няколко метра, след което паднала върху залетия с вода пирс. Водата смекчила удара и предпазила водача от нагорещените газове от експлозията.

Повечето от хората в пристанището били убити. Мнозина били тежко ранени. Работникът Френк Тейлър се намирал в момента на експлозията в склада за инструменти. Отгоре му рухнал покривът. Очевидци разказвали, че той излязъл целият окървавен изпод развалините на зданието, побягнал по пирса и скочил във водата. В състояние на шок той преплувал залива Галвестън и излязъл на противоположния бряг близо до къщата си. Когато видял, че жена му и децата са убити от експлозията, Тейлър грабнал чука, който се търкалял в краката му, и започнал трескаво да заковава дъските на разрушеното си жилище. Той бил полудял.

Стотици къщи от другия бряг на залива били напълно разрушени. Експлозията изпочупила всички стъкла на сградите, които се намирали на разстояние до 25 мили от «Гранкан». Взривът на «10 000-тонната граната» бил фиксиран от сеизмографите, намиращи се на Хиляда мили от Тексас Сити. Специалистите изчислили, че по сила експлозията се равнявала на 250 петтонни авиационни бомби.

Гибелта на града

Чудовищната експлозия, поразила залива Галвестън в 9 ч и 12 мин на 16 април 1947 г., била само прелюдия към катастрофата на Тексас Сити — града на химията на юг в САЩ.

Разтопените парчета метал и горящите бали сизал, падащи след експлозията върху града, станали причина за стотици огнища на пожари. Едно след друго, с бързината на верижна реакция, избухвали нефто- и бензохранилищата на шест американски петролни компании. От разкъсаните нефтопроводи се изливал нефтът… Той се възпламенявал при първия досег с разтопено парче метал. Горели складовете, горели къщите, горели цели улици. Районът на пристанището се оказал отрязан от града с огнена стена. Нямало кой да гаси пожарите — 27 души от 50-те градски пожарникари загинали при експлозията. В града започнала паника. Никой не знаел точно какво се е случило.

В новия химически комбинат «Монсанто» — в района на пристанището, в момента на експлозията от 450 работници в сутрешната смяна били убити 154. Двеста души били тежко ранени. В този комбинат пламнал главният склад за химикали. Горяла сярата… Нейните задушливи пари били отнасяни от утринния бриз към града — много жители били отровени от серния двуокис…

Една след друга в горещия и димящ Тексас Сити започнали да пристигат пожарните команди на близките градове — Хюстън, Веласко, Хай Айлънд, Галвестън. Но и те не можели да помогнат — непрекъснато избухвали нови огнища на пожар.

Градската радиостанция бездействала. По окадените улици на Тексас Сити, като се промъквали внимателно между труповете и развалините, сновяли полицейските коли. Техните високоговорители посочвали на обезумелите от страх жители най-безопасните пътища за евакуация.

В едно от училищата на града, както и в другите училища на Тексас Сити, в момента на експлозията имало часове. Взривната вълна изпочупила всички стъкла откъм стената на сградата, обърната към пристанището. Голям брой деца били ранени от стъклените парчета. Мнозина от тях ослепели. Вятърът отнасял отровните пари на горящата сяра към училището. Сред децата избухнала паника и кой знае как би свършила тя, ако един от учителите по физкултура не бил обявил тревога. Той неведнъж провеждал с учениците си военни игри, учел ги какво да предприемат при срочна евакуация на хора от къща, в която е попаднала бомба. Обявената от него тревога спасила децата. Те бързо се разделили на отряди, преброили се и под строй се упътили към изхода на училищната сграда. Но по някакви причини вратата, към която те се насочили, се оказала заключена. Изглеждало, че децата ще се разбягат и всеки ще почне да се спасява, както може. Серните пари вече достатъчно изпълнили зданието. Но водачът на колоната, като разбрал, че вратата е заключена, вдигнал съгласно с правилата на играта дясната си ръка нагоре. Това означавало целият строй да промени посоката на движението си. «Отрядите» излезли през друга врата и по такъв начин били спасени 900 ученици.

В Тексас Сити армейското командване на САЩ хвърлило един полк войници от гарнизона на намиращия се наблизо Форт Крокер. Войниците поели спасителните работи, като измъквали осакатените хора изпод развалините на рухналите здания. По-късно командирът на Форт Крокер генерал-майор Уейндрайт в интервюто си отбелязал пред вестникарите: «За тридесет и пет години военна служба не съм видял трагедия, по-голяма от тази в Тексас Сити.»

Исполинският пожар бушувал с пълна сила и тъй като опитите за потушаването му били безуспешни, кметът на града се обърнал към губернатора на щата Тексас с молба да се изпратят всички коли за химическо гасене в помощ на загиващия в пламъците Тексас Сити. Това било направено и изглеждало, че победата над огъня е близка. Но в 1 ч и 10 мин през нощта, когато вече успели да ликвидират основните огнища на пожара, над залива Галвестън в черното небе се извили два кървавочервени пламъка и отново над града се разнесъл грохотът на експлозиите — избухнали параходите «Хайфлайер» и «Уилсън Киин». Както се изяснило по-късно, двата кораба, въпреки че били прикрити от избухналия «Гранкан» от огромния стоманобетонен склад, получили големи повреди и веднага били обхванати от пламъците. Работата била там, че взривната вълна изкъртила люковите закрития, а дъждът от нажежени парчета възпламенил товара. В трюмовете на «Хайфлайер» имало също «безобиден» товар — амониева селитра и 2 хил. т. сяра. «Уилсън Киин», от същия тип като «Гранкан», имал в трюмовете си около 300 т селитра и генерален товар. Оцелелите сред дъжда от нажежени парчета се хвърлили да гасят пожара. Но хората не могли да устоят на силната горещина и на отровните серни пари — те напуснали параходите си и се прехвърлили с лодките няколко минути преди експлозията на противоположната страна на залива.

Макар тези експлозии по сила да били по-слаби от първата, те разрушили стоманобетонните складове по пирса. Посипалите се по земята нажежени парчета от двата парахода станали причина за нови пожари. При това били почти напълно разрушени нефтените складове на компаниите «Хъмбъл» и «Ричардсън».

Напрегнатата борба с огъня продължила над три денонощия. На разсъмване на четвъртия ден, когато пламъците били укротени и димът от пепелищата се разнесъл, над една трета от града лежала под лъчите на мирното пролетно слънце в тлеещи руини. Три четрърти от всички химически предприятия били унищожени от огъня и от трите експлозии на «безобидните» торове.

По улиците на Тексас Сити, в пристанището и във водите на залива били открити хиляда и петстотин трупа. Няколкостотин души изчезнали безследно и телата им не били открити. Три и половина хиляди тежко ранени… Петнадесет хиляди останали без покрив. Материалните щети на катастрофата били изчислени на почти сто милиона долара.

Каква все пак била причината за такава неочаквана и непредвидена експлозия на «безобидния» товар?

«За нарушаване правилата на уличното движение»

По време на описваните събития в Тексас Сити училището, в което благодарение на военната игра се спасили 900-те деца, било превърнато временно в морга. Тук докарвали неидентифицираните трупове, събрани от войниците по улиците и извличани изпод руините на рухналите здания. Лекари, следователи и полиция опознавали жертвите. След пожара не останал дори и лист хартия. Основните сведения за жертвите и техните белези се наложило да се нанасят върху бланки на градското полицейско управление.

По ирония на съдбата към всеки труп прикрепяли с връв номериран картонен жетон с отпечатан надпис: «За нарушаване правилата на уличното движение». Един от пристигналите, журналист в нюйоркски вестник, мрачно отбелязал:

— В такъв случай по-добре да бяха взели бланки от пожарникарите — «Пушенето забранено!»

Тази именно реплика подтикнала следователите от Федералното бюро за разследване в САЩ да тръгнат веднага по правилния път и да започнат делото, както се казва, от първоизточника.

Следствието по експлозията с «Гранкан» се усложнявало от обстоятелството, че очевидците на пожара на парахода били загинали (освен репортьора Клинтън) и самият обект на пожара бил унищожен.

Комисията, назначена от Сената на САЩ, все пак успяла да установи следното:

1. Фабриките, произвеждащи торове в стофунтови хартиени торби, нарушавали елементарните норми на противопожарната безопасност.

2. Пристанищните власти в Тексас Сити разрешавали на докерите да пушат при работа в трюмовете на параходите. Те пушели и при товаренето на амониевата селитра в трюма на «Гранкан».

3. Нито капитанът на «Гранкан», нито администрацията на пристанището не знаели какъв огромен взривен потенциал крие амониевият нитрат (амониевата селитра).

4. Нито старшият помощник-капитан, който ръководел гасенето на пожара в трюма на «Гранкан», нито ръководството на противопожарната охрана в Тексас Сити знаели, че амониевата селитра се гаси само с вода и при това с много вода.

5. Причина за пожара на «Гранкан» най-вероятно е била някоя угарка, хвърлена от докерите в трюма, причина за експлозията — престъпните действия на невежия в това отношение старши помощник-капитан, а именно употребата на парогасене.

Изглеждало, че катастрофата в Тексас Сити ще накара морските кръгове на много страни да обърнат най-сериозно внимание на свойствата на амониевата селитра като товар и да преразгледат правилата за нейното съхраняване, транспортиране и превоз по море. Печалният опит показал, че това е извънредно опасен товар, който стои редом с такива взривни вещества като барута, динамита, пироксилина, нитроглицерина, гърмящия памук, серовъглерода и етера на сернистата киселина.

За съжаление в този паметен за американците ден — 16 април 1947 г., нито офицерите от «Гранкан», нито специалистите по пожарите от пристанището на Тексас Сити се замислили над химичните свойства на «безобидния» товар — торове за фермерските поля. Възможно е те просто да не са знаели, че амониевата селитра (NH4NO3) се получава при неутрализирането на азотната киселина с амоняк, че с различните горивни вещества тя образува взривни смеси под името амонали, които се употребяват за военни цели, а също за взривни работи и в други области…

Експлозията на амониевия нитрат на борда на «Гранкан» не била първата в историята на морското корабоплаване. В хрониките за корабокрушенията и авариите в търговския флот е вписан случай на експлозия на амониева селитра и преди Втората световна война.

Чилийският товарен параход «Будето» (4300 рег. т), натоварен с амониев нитрат, дървен материал, добитък и поща, извършвал рейс от Валпарайсо за Ню Йорк. Когато корабът се намирал близо до Атика, на борда му експлодирали няколкостотин тона амониева селитра. Повече от половината пътници и членове на екипажа на парахода загинали. Повредите били толкова сериозни, че «Будето» потънал при влаченето му до пристанището.

Когато говорим за експлозии на химични вещества по корабите, трябва да отбележим, че историята на търговското корабоплаване през последното столетие и половина изобилства с подобни печални произшествия. До това водело или непознаването на свойствата на химичното вещество от моряците, или явното им пренебрежение към потенциалната опасност от него. Постепенно обаче, крачка по крачка, след множество горчиви уроци моряците опознавали свойствата, характера и капризите на новите видове химична продукция. С други думи, моряците се учели от печалния опит на своите колеги.

Когато в началото на миналия век се появили първите параходи и търсенето на въглища се увеличило, едва ли някому сред моряците с могла да дойде на ум мисълта, че това безобидно гориво може да се взривява при определени условия на съхранение в трюма. Това изглеждало просто невероятно! Но първи в това повярвали френските моряци, когато на 23 януари 1848 г. от експлозията на въглищен прах загинал параходът «Кувие».

Дълги години и в Европа, и в Америка не могли точно да си обяснят причините за самовъзпламеняването на въглищата, сеното, памука и други на пръв поглед «безобидни» товари. С развитието на химията се увеличавал и асортиментът на нейните продукти. Налагало се те да бъдат превозвани както по суша, така и по море. И ето — вече в нашия век — хрониките на търговското корабоплаване започнаха постепенно да се запълват със съобщения за «тайнствени експлозии» с амониева селитра, натриева селитра, с калциев карбид…

Ехото от тексаската катастрофа

Било логично да се очаква, че ще се направят необходимите изводи от печалния урок по бреговете на Мексиканския залив, но не изминали и четири месеца, и подобна катастрофа едва не поразила френското пристанище Брест.

На 28 юли 1947 г. в дванадесет и половина през деня избухнал пожар на американския параход «Оушън либерти», който пътувал от Балтимор за Антверпен.

Това се случило по време на пребиваването на парахода в пристанището Брест. В трюмовете на този кораб се намирали повече от 7 хил. т. различен товар, включително 3309 т амониева селитра. Корабът бил вече почти напълно обхванат от пламъците, когато в 1 ч и 45 мин пристанищните власти разпоредили той да бъде изтеглен в открито море. Наистина отначало се опитали да го потопят, но не успели да отворят ръждясалите кингстони. Когато «Оушън либерти» бил изтеглен на половин миля от най-близките пристанищни съоръжения, той експлодирал. От екипажа на кораба, който нищо не подозирал и продължавал да гаси пожара, никой не се спасил. Въпреки че експлозията станала на значително разстояние от брега, в града били убити над 100 души, а мнозина били осакатени. Нажежените парчета от парахода и товара, които паднали в пристанището, предизвикали многобройни пожари.

Щетите, нанесени на пристанищните съоръжения от експлозията, се изчислявали на 3 млн. фунта стерлинги. Единственото, което останало от «Оушън либерти», било част от кърмата.

Комисията, която разследвала делото, установила, че експлозията е станала по същата причина както на «Гранкан» — за гасенето на амониевата селитра била използвана пара…

Второто ехо от тексаската катастрофа кънтяло след десет дни — на 9 август, в другия край на земното кълбо, далеч от Мексиканския залив и от Брест. Експлозията с «безобиден» товар станала този път в Австралия, в пристанището Мелбърн.

Английският параход «Махиа» с товароподемност над 10 хил. т се готвел за рейс до Англия. При товаренето по неизвестна причина в трюм № 3 избухнали една след друга, с интервал една секунда, четири експлозии.

Товарът, нареден по твиндеците и на горната палуба, бил изхвърлен на няколко десетки метри нагоре. След няколко минути в трюм № 5 избухнала петата, най-силна експлозия й корабът бил разрушен почти напълно. Бреговите складове, разположени на 150 м от парахода, се запалили. Едва след 6 часа успели да ги загасят с участието на всички пожарни команди в града.

Тази експлозия отнесла още няколко десетки човешки жертви. Щетите от пожара били огромни. Експертите са на мнение, че експлозиите в трюма на парахода «Махиа» са станали поради пожара. Един от варелите с «безопасен» товар протекъл, а искрата, възникнала при товаренето от удара на някой от железните варели в металната преграда, е възпламенила разлятата течност.

А защо е станала експлозията — остава също загадка. Единственото, което знаем, е, че на кораба освен другия товар е имало и около 40 т хлорати.