Торбалан

3.

— Оха! — потри ръце Ник, след като вратата хлопна зад гърба на адвокатката

— Голяма глупост направи — изпухтя Мария.

— Десет бона! Може пък и да ти купя количка.

— Количка ли? — наостри уши мария. — Количка?

— Едно тико например. На старо.

— Аз в тико? И на старо?

— Мила, в момента кантората не е в блестящо състояние…

— Че тя кога е била в по-добро?

— Я! — сепна се Ник. — Ти да не си сърдита?

— Бясна съм!

— И защо?

— Тико! Боже мой! Аз — в тико!

— По-добре е от тролея.

— Напускам! — тръшна Мария тефтера на пода.

— Защо? — безпомощно отпусна рамене Ник.

— Заради тая въшка — тикото!

И трясна вратата.

— Абе, тая от майтап не разбира — махна с ръка Ник и седна до уискито. — Кола… Да не съм луд!

Тъкмо щеше да отпие, когато вратата се отвори пак с трясък. Мария — още по-бясна, разчорлена и секси.

— Само това ме кефи, че никога няма да вземеш тия пари!

— Ще видим — млясна Ник.

— Никой не е хванал Торбалан! Ама като не гледаш новините по телевизията…

Лууп — вратата пак я скри. Ник преглътна половината чаша, поглади корема си и реши да поработи.