Това, което искам, е всичко

„Барнис“ изгражда характера

В четвъртък преди Коледа „Констънс Билард“ разпусна момичетата за дванадесет прекрасни дни коледна ваканция. След училище Джени се срещна с Нейт пред „Барнис“. Тя беше облечена с черна шуба с кожена яка, носеше пуловер с качулка в бебешко синьо, сивата си униформена пола, червена мохерна шапка и ръкавици в същия цвят. Изглеждаше прекрасно и в момента, в който я видя, Нейт целуна дланта на едната й ръка. Той беше в отлично настроение, понеже си беше купил огромна доза трева от ъгъла на „Мадисън“ и 80-та.

— Липсваше ми — каза той, а очите му проблеснаха на светлината на залеза.

Сърцето на Джени се преобърна:

— И ти ми липсваше.

Бузите й поруменяха, тя извади коледната картичка от джоба на шубата си и му я подаде.

— Заповядай.

Нейт разкъса ръчно направения плик и се загледа в картината, която тя беше нарисувала с водни бои и златен химикал, като се опита да разгадае какво е.

— Това е снежен човек, който прегръща еленче — обясни Джени. — Комбинирах стиловете на Матис и Пикасо, но не съм сигурна, че е сполучливо.

Нейт не беше запознат нито с Матис, нито с Пикасо, но отвори картичката. Вътре пишеше със златни букви ВЕСЕЛА КОЛЕДА, НЕЙТ! С обич, Дженифър. Той се усмихна и я завря в джоба на палтото си:

— Благодаря.

Джени го хвана под ръка и го поведе към магазина:

— Та какво искаш за Коледа, аз първа ще ти купя подарък.

Тя беше взела назаем още петдесет долара от баща си, което си беше нищо в сравнение с всички пари, които вече му дължеше. Джени беше похарчила повече пари, откакто излизаше с Нейт, отколкото през целия си досегашен живот.

Всяко момиче ще ви каже, че да изглеждаш добре не е евтино, но си струва.

В мъжкия отдел Нейт й подаде чифт сиви вълнени чорапи и каза:

— Какво ще кажеш за тези?

— Чорапи? Но аз искам да ти купя нещо специално. Нещо с… дух — настоя Джени. Всъщност думата, която търсеше, бе присъствие. Беше я видяла във „Вог“ и й прозвуча много френски и изтънчена.

Нейт върна чорапите на мястото им и се огледа из магазина:

— Просто не искам да харчиш твърде много пари по мен, Дженифър!

Джени засия, в този миг го обичаше повече отвсякога. Тя обожаваше, когато той я наричаше Дженифър. Обожаваше сладките съобщения, които й изпращаше на мобилния телефон. Обожаваше русата му вълниста коса и винаги прекрасната му кожа с перфектен тен. Също така обожаваше как прави разни неща от типа да й целува ръка. Най-сладкото от всичко беше, че той съумяваше само с няколко думи да я накара да се чувства най-щастливото и късметлийско момиче в целия магазин.

— Не може просто чорапи, трябва да е нещо специално — настоя тя.

— Добре — отговори Нейт изумен. Желанието й да му купи нещо по-значимо от чорапи или парфюм беше някак мило. Тя беше толкова всеотдайна, без да очаква нещо в замяна.

— Това — каза Джени и измъкна червено долнище за пижама с шнур и индийски десен, — мисля, че е пижама.

— Мисля, че изглежда гейски — намръщи се Нейт.

Джени върна долнището на стелажа и каза:

— Прав си, извинявай.

Веднага след това тя видя камари от боксерки със снимки на задната част. Имаше чифт яркосини с щампа на червена яхта на дупето. Колко готино. Нейт обожаваше плаването, дори строеше лодки в Мейн. Струваха шейсет долара, което беше малко повече, отколкото беше очаквала да похарчи, а и бе доста за боксерки, но Джени беше готова да даде още десет долара за момчето, което обичаше повече от всичко друго на света.

— Готини са. Не че някой ще ги види — каза Нейт, докато ги разглеждаше.

Джени се изчерви при мисълта да види Нейт по бельо.

— Да, но пък трябва да ги имаш, те са точно за теб.

Тя ги сгъна и ги занесе на гишето:

— Може ли да ги опаковате като подарък, моля? — след това се обърна към Нейт и каза. — Много по-забавно е да ги отвориш като истински подарък.

Очите й блестяха от вълнение. Имаше разкошен приятел и му беше купила най-хубавия подарък, а той й се усмихваше по онзи начин, който я караше да изкрещи: ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА! Тя подаде на Нейт малката черна торбичка и каза закачливо:

— Честита Ханука.

Джени беше наполовина еврейка, а Нейт не беше никакъв евреин.

— Благодаря, Дженифър. — Той не беше очаквал да открие нещо, което наистина ще му хареса, но боксерките бяха върхът. — Сега е мой ред да ти купя нещо, хайде!

Той я поведе към асансьора и отидоха на шестия етаж. Джени не знаеше къде са, докато вратите не се отвориха и не видя, че са се качили в отдела за дамско бельо.

Тя се поколеба. Мислеше си, че Нейт ще й купи нещо подходящо за Коледа, като шалче с еленче или нещо от този сорт, но не и бельо.

— Ти си избери — каза Нейт.

Джени огледа прекрасните ръчно изработени и много крехки материи и се изчерви от притеснение. Тя винаги си купуваше точно определен сутиен от точно определен магазин. Там й предлагаха допълнителна поддръжка и по-здрави презрамки. Сутиените в „Барнис“ изглеждаха така, сякаш ще се скъсат, ако се опита да сложи само едната си гърда в тях. Нямаше начин да си избере сутиен, бюстие или дори нощница. Първо на първо, щеше да умре, ако Нейт разбереше размера на бюста й. И второ, подобни прекрасни неща най-вероятно не се произвеждаха в нейния размер.

Джени съжали, че не може да каже на Нейт, че не желае бельо, защото не искаше да нарани чувствата му. Вместо това тя посегна към простичък чифт бели сатенени бикини на La Perla с розов кант и сладка розова панделка на ластика:

— Тези са сладки.

— Искате ли да пробвате сутиена към тях? — попита консултантката, която се беше приближила към тях.

— Не — почти извика Джени. Тя грабна бикините от закачалката и се затича към гишето, за да може Нейт да ги плати и да се махнат оттам.

Докато ги опаковаше в хартия, касиерката попита:

— Само прашката ли, госпожице?

Джени се загледа в парчето сатен, което висеше от ръката й и чак сега забеляза, че задната част всъщност я няма.

Не посмя да погледне към Нейт и каза:

— Да, това е всичко.

— И искаме да е опаковано за подарък, моля — добави Нейт. Блеър носеше прашки през цялото време и той не разбираше защо Джени се изчерви толкова много.

Когато торбичката беше вече в ръцете му, той я подаде на Джени и я целуна по бузата:

— Весела Коледа!

Джени вдигна поглед от килима и взе торбичката. Ето още нещо, за което можеше да се възхищава на Нейт — не се шашкаше от такива неща като прашки. Той винаги беше спокоен.

Е, всъщност е трудно да не си спокоен, когато си надрусан през по-голяма част от времето.

Докато слизаха с асансьора, Джени се почуди какво ли щяха да правят сега. Можеха например да се приберат и да си пробват подаръците, показвайки ги един на друг? Дори само мисълта да се разхожда пред Нейт с голо дупе я потресе.

Вратата се отвори.

— Мислех да се разходим до „Сейнт Реджис“ — каза Нейт докато минаваха през отдела за козметика.

Сърцето на Джени се разтуптя от уплаха. Та „Сейнт Реджис“ беше хотел, за Бога.

— Там има страхотен малък бар и можем да пием горещ шоколад — добави той.

Прозвуча сякаш наистина искаше горещ шоколад, а не стриптийз шоу в хотелска стая. Джени издиша, вече успокоена, и каза:

— Звучи чудесно.

Точно преди да стигнат до входната врата, обаче, Нейт забеляза две момичета, едното русо, с вързана на опашка коса, а другото със свободно падаща кафява. Това бяха Серена и Блеър на щанда на „Есте Лодер“, който беше точно на пътя на Джени и Нейт.

Нейт прегърна Джени през кръста и се опита да я прекара през друг маршрут, покрай мъжкия отдел. Не че се срамуваше да го виждат с нея, просто щеше да е по-лесно, ако не се налагаше да говорят с никого, особено с Блеър.

Джени се почуди и попита объркана:

— Хей, къде отиваме?

— Реших да си взема нов колан на тръгване — обясни Нейт, като се надяваше Серена и Блеър да не са ги забелязали.

Твърде късно.

— Нейт? Здрасти, Нейти! — чу той гласа на Серена зад гърба си.

Обърна се бавно. Парфюмът й вече беше нахлул в ноздрите му, когато тя се хвърли да го прегърне. После го пусна и целуна Джени по бузата:

— Е, какво си взехте?

Джени се изчерви отново:

— Нищо особено.

Блеър стоеше настрани и критикуваше наум грозната черна шуба на Джени и червената й шапка. Нейт й се усмихна и каза:

— Здравей, Блеър.

Блеър закачи лилавата си чанта „Прада“ на рамото и тръсна косата от лицето си:

— Здрасти.

След което погледна бегло към Джени и каза:

— Здрасти, Джени, весела Коледа.

От своя страна Джени държеше малката торбичка зад гърба си, сякаш се боеше, че Блеър ще я грабне от ръцете й, за да види какво има вътре.

— Весела Коледа — каза тя едва-едва.

Блеър толкова много се подразни от това как двамата пазаруват заедно за Коледа, че не се сдържа да се заяде.

— Може би вие ще ни помогнете — каза тя нахакано, — купуваме подаръци за Флоу и Майлс, онези двамата от събота вечер. Обаче не сме сигурни какво точно да купим — допълни и ръгна Серена с лакът. — Серена реши да е парфюм. Нейт, дали имаш нещо против да пробваме някой върху теб?

Нейт не беше парфюмиран и наистина просто искаше да се махне от там, но не беше достатъчно умен, за да се измъкне от тази ситуация.

— Окей — каза той без особен ентусиазъм.

Блеър ги поведе към един щанд и преди Нейт да успее да протестира, тя го напръска с аромат на „Долче и Габана“, който миришеше на синьо сирене и задник.

— Какво ще кажеш? — попита Блеър, като завря ръката на Нейт под носа на Джени.

Тя кихна.

— Наздраве — каза Серена.

Джени обаче не можеше да спре да киха.

Нейт замижа:

— Май е малко силен.

— Така ли? Ами какво ще кажеш за този? — попита Блеър, хвана другата му ръка и я напръска с Hermes Eau D’orange Verte. Това беше класически аромат, който тя обожаваше и понякога дори си слагаше.

Нейт си подуши ръката и незабавно беше обладан от носталгия към дните, в които можеха да се излежават с часове и той да я целува по стомаха и да я разсмива.

— Хубаво — каза той и отново го помириса.

Носът на Джени потече и тя го избърса в ръкавицата си.

Серена взе ръката му и я подуши.

— О, много ти отива, Нейти — каза тя и се обърна към Джени, — определено трябва да му купиш от това за Коледа. Страхотно е.

Джени отново избърса носа си. Тя нямаше повече пари, а и вече беше купила на Нейт доста по-хубав подарък. Тя погледна към него с надеждата, че той ще ги спре и ще си тръгнат, но Нейт просто стоеше там с протегнати ръце, като модел на парфюми и зяпаше Блеър.

В сърцето на Джени отново се промъкна съмнение. Защо Нейт беше толкова прекрасен, когато бяха сами, а сред хора беше… глупак?

Блеър сбърчи носа си и каза:

— Не знам, май по-добре да им купим нещо по-лично.

— Като какво, например? — попита Серена, влизайки в играта.

— Аз купих на Нейт прекрасни боксерки с картинка на лодка отзад — опита се да помогне Джени, — има доста голямо разнообразие от тях. Трябва да идете да ги видите.

Блеър хвана зеленото шише от парфюм, готова да го захвърли по Джени. Боксерки? Малка кучка.

Серена забеляза, че шегата на Блеър се връща върху нея и се намеси:

— Хайде, Блеър, да се качим горе. Има едни бикини, които искам да пробвам, а ти ще ми кажеш какво мислиш, окей?

Блеър върна шишенцето на щанда и каза хладно:

— Добре.

— Утре заминаваме за Сейнт Бартс — каза Серена и целуна Нейт по бузата. След това целуна и Джени и добави, — но ще се видим на партито за Нова година, нали?

Нейт наблюдаваше как Блеър си играе с пръстена на малкото си пръстче. Той направи крачка напред и я целунало бузата:

— Весела Коледа, Блеър.

Най-добрите актриси винаги запазваха самообладание при такава обида.

— Весела Коледа — отговори тя, като държеше брадичката си толкова високо, колкото беше възможно, без да се прекатури назад. След това, възможно най-грациозно, тя се обърна и потегли към асансьорите, като повлече и Серена след себе си.

Нейт ги изпрати с поглед, възхищавайки се на начина, по който дългата коса на Блеър падаше върху небесносиньото й палто. Той поднесе ръката си към лицето и вдиша чистия и свеж аромат, който толкова му напомняше за голата й кожа. Веднага след това Нейт се обърна към Джени. Към нейната купчина къдри. Към огромната черна шуба. Към мъничките й ръце. Към срамежливата й усмивка. Беше чудесно, че Блеър се оттегли, за да спре да ги сравнява. Горчивата истина беше, че между двете нямаше място за сравнение.

На щанда до тях стоеше шишенце от парфюм с формата на балерина.

— Хей, гледала ли си „Лешникотрошачката“? — опита се той да смени темата. Знаеше, че Джени се вълнува от изкуство и сигурно разбираше и от балет.

Тя поклати глава и го погледна колебливо. Заедно с класа си по архитектура и дизайн беше посещавала Линкълн сентър, но това беше най-близкият й допир до балета:

— Все още не.

А, няма да стане така. Наистина няма да стане. Нейт водеше Блеър на този балет всяка Коледа през последните три години и макар това да не беше нещо велико, на него страшно му допадаше. Толкова е вълнуващо — коледното дърво в първа сцена е едно обикновено, малко дърво. А след това, когато малкото момиченце заспива, дървото израства от пода в огромно дърво, сякаш е било на стероиди, доста по-голямо от дървото в Рокфелер сентър. След това всички играчки оживяват и започва сражение между тях и злите мишки. Направо е страхотно.

Нейт извади мобилния си телефон от джоба:

— Утре ще вечеряме с баща ти, нали?

Джени кимна.

— Ами да видим дали имат все още билети за матинето.

Джени се облегна на щанда, отново обзета от онези симптоми, наподобяващи грип. Нейт щеше да я води на балет! Как можеше да не го обича?