Това, което искам, е всичко

Дж дава всичко от себе си

Джени беше обръснала, депилирала, оскубала, ексфолирала и овлажнила цялото си тяло, след което беше лакирала ноктите си, беше изсушила косата си и си беше сложила лек грим в златно и бежово от една таблица, която беше запазила от списание Allure. После беше обула прашките и същите кадифени панталони от деня в парка, в комбинация с черен пуловер с шпиц деколте с вплетени златисти нишки. Той изглеждаше малко смешно на закачалката, но облечен беше страхотен. Поне Джени си мислеше така.

Най-накрая тя беше сложила тюркоазната огърлица от Нейт и чифт остри черни ботуши с висок ток, с които беше трудно да се ходи, но на кого му пука? Това се случи в шест, а в оставащите два часа и половина тя запълва времето си с пакетче солети с вкус на чедър и серии на „Семейство Озбърн“. През цялото това време синият й телефон стоеше в скута й. Сега обаче беше осем и половина в новогодишната нощ, а Нейт още не се беше обадил.

Целия ден Джени бе толкова заета да приготвя тялото си и да очаква обаждането на Нейт, че не беше забелязала какво прави семейството й. Сега изключи телевизора и излезе в коридора.

Вратата на Дан беше открехната и тя я бутна. Компютърът беше изключен, а в пепелника нямаше димящи цигари.

— Дан? — повика го тя, но не получи отговор.

Джени направи учудена физиономия и се запъти към кабинета на баща си. Вратата там също беше отворена.

— Татко? — Отново никакъв отговор.

По традиция на Нова година баща им излизаше на литературно четене маратон, което продължаваше цяла нощ и изглежда вече беше тръгнал.

Джени натисна няколко бутона на мобилния си телефон и набра Нейт. Отново попадна на гласовата поща.

— Ако се опитвате да се свържете с… — започна металическият женски глас.

— Нейт — каза той със собствения си глас.

— Моля, натиснете едно и оставете съобщение, или изчакайте сигнала — продължи съобщението.

— Пак съм аз — весело изчурулика тя, като се опитваше да звучи бодро, — предполагам, че си някъде в задръстване или нещо подобно, аз май ще тръгвам за партито на Серена. Ще накарам таксито да спре у вас и ще ти звънна. Дано се видим преди полунощ! Нали? Обичам те. Чао.

Джени затвори, след което отиде в стаята си, за да вземе палтото и чантата си. Какво като още беше наказана? Руфъс и Дан я бяха оставили сама в апартамента.

Какво можеха да очакват от принцеса, която е била затворена в кула толкова дълго?

Нейт беше решил да не пуши изобщо, преди да стигне на купона, понеже знаеше, че Блеър го предпочиташе натурален. Но стига де, беше Нова година.

— На — каза Джереми, подавайки му огромната цигара, която тъкмо беше запалил. Нейт, Джереми и Антъни се бяха сгушили край статуята на Ганди на Юнион скуеър. Наоколо звучеше песента на Бийтълс „Вчера“.

— Дърпай здраво и да ходим на това парти, че тук е като проклетата Антарктика — посъветва го той.

Нейт приближи джойнта до устните си и дръпна здраво, като затвори очи. Нямаше нищо по-добро от дълго дръпване в студена нощ. Той подаде цигарата на Чарли, като задържа дима в дробовете си секунда повече.

— Ами ако партито е тъпо? — попита Чарли преди на свой ред да дръпне.

Нейт си спомни какво му беше казала Серена за Блеър, че се е затворила в стаята си да пише вече цяла седмица. Всеки път, когато тя се затвореше за по-дълго с домашно, след това беше неудържима.

— Пич — каза той, издишайки облак дим над главата на Ганди, — няма да е тъпо.