Това, което искам, е всичко

В е на правилното място в грешното време

Ванеса трябваше вече да е у Дан, но беше мъкнала оборудването си, което не беше малко — първо с влака от Уилямсбърг до 14-та Западна улица, след това с друг влак до Сентръл Парк — а беше прекрасна вечер и щеше да е чиста загуба да не заснеме това-онова за филмовото си есе. Предната вечер беше валяло и тротоарите в парка бяха заледени и хлъзгави. Докато вървеше към замръзналото езеро, тя си мислеше колко по-добре щеше да е да беше сложила новото си бельо в чантата, отколкото на себе си. Дантелата държеше студено и я дразнеше на неудобни места.

Точно до езерото имаше огромен дъб, чиито клони бяха натежали от висулки. Ванеса извади камерата си. Можеше да заснеме висулките и да започне с тях есето си за колежа. Доста готин начин да представиш обстановката. За кратък момент можеха да си помислят, че филмът е сниман в провинцията. След това щеше да скочи към нещо изцяло градско, като месари, които разтоварват заклани животни на Уест стрийт.

Заигра се с обектива, като се опита да приближи висулките и след това да се отдръпне. Сякаш имитираше „Нешънъл джиографик“. Дан все й повтаряше, че трябва да вложи малко повече действие във филмите си, но за нея те бяха също като поезията. Не беше нужно да се случва нещо, просто трябваше да предизвикват чувства.

Та, докато си седеше край замръзналото езеро и се опитваше да заснеме мимолетната красота на висулките по клоните на дърветата, тя определено усещаше нещо — впиващата се в задника й дантелена прашка.

По-рано тази сутрин Нейт беше завел Джени на сутрешното представление на „Лешникотрошачката“ в Линкълн сентър. Всичко беше точно както той си го спомняше: огромно коледно дърво и мишки с човешки размер. Джени беше очарована от музиката, декорите, танцьорите и костюмите, особено този на феята Драже, а накрая сърцето й щеше да се пръсне, когато Клара и принцът се понесоха към небесата в теглената от кон шейна.

След това Джени и Нейт трябваше да тръгнат към къщата на Джени, където баща й Руфъс подготвяше вечеря. Джени прецени, че няма по-бърз начин да си убие следобедното настроение от това да завари как баща й с омазана бяла тениска сипва ром и цяло шише кетчуп в соса. Нейт целия ден се държа чудесно, държеше я за ръка и й обръщаше внимание на любимите си части от балета. Той дори изглеждаше перфектно в сивия си кашмирен костюм и синьо-зелена риза. По всички тези причини тя реши да се приберат по дългия маршрут през Сентръл Парк.

Докато вървяха по пътечката към замръзналото езеро, тя стисна здраво ръката на Нейт. Велурените й черни ботуши се пързаляха по леда. В този момент, когато вече не беше разсейвана от балета, усети неприятно чувство в задния си процеп. Мислено се успокои — всичко това беше заради новата прашка.

Свободната ръка на Нейт беше върху пакетчето с трева в джоба на вълненото му палто, за да я топли. Нямаше по-гадно нещо от замръзналата трева. Ставаше една такава влажна и димеше страшно много като я запалиш. Беше си наумил да си запали една веднага като излязат от балета, но нещо го накара да спре — красотата на залязващото слънце и топлината от ръката на Джени. Прииска му се да си говорят.

— Много е гадно дето трябва да ходя утре до Мейн. Обаче там е тихо и е идеално, за да си попълня документите за колежа. Интервюиращият в Браун ми каза, че имат страхотна нова специалност — Наука и технология, та си мислех, че ако ме приемат в нея, ще мога да строя лодки като част от учебната програма.

Джени кимна и се концентрира върху краката си. Хич не й се искаше той да заминава за Мейн или за колежа.

Вече виждаха езерото. През пролетта Нейт обичаше да седи на белведерето, да се напушва и да гледа как патиците плуват с малките си, но сега езерото бе изцяло замръзнало. Той си помисли, че дори могат да се разходят върху леда.

— Много е шантаво, миналата година по това време знаех точно какво ще правя сега. Ще бъда в града с приятелите, ще си лудуваме заедно, но нямам идея къде ще съм следващата година, не е ли щуро? — продължи Нейт.

Джени се обърна към него и го погледна, чудейки се как ли би реагирал, ако му се обяснеше в любов точно сега. Бузите му бяха поруменели от студа, също както и връхчетата на страхотните му уши. Той беше толкова прекрасен, че на нея й идеше да крещи всеки път, когато го погледне.

— Сложила съм си прашката — каза тя, преди да се е спряла и ускори ход. Не можеше да повярва на ушите си!

— Чакай малко. Какво каза? — ускори крачка Нейт, за да я настигне. Той дори не беше чул думите й.

Джени пусна ръката му и повтори, този път малко по-силно:

— Сложила съм си прашката.

След това избухна в смях и се затича, като се спъваше и пързаляше по целия склон надолу към езерото.

Този път той я чу, пусна пликчето с тревата и се завтече да я догони.

— Я се върни тук. Иска-а-ам да вида тая прашка-а-а! — каза той със страшен вампирски глас.

Джени изписка и продължи да тича, очите й започнаха да сълзят от студа, а дъхът й заседна в гърлото.

Нейт я гони чак при леда, където краката на Джени я подведоха и тя се пльосна точно под един голям дъб с прекрасни висулки. Той се строполи върху нея и двамата се завъргаляха в снега.

Нейт обърна Джени по корем и вдигна палтото й:

— Искам да видя, искам да видя! — викаше той, като дърпаше кадифения й панталон, за да оголи дупето й.

— Чакай! — викна тя, докато се кикотеше. Затвори очи и, неспособна да го държи повече в себе си, каза: — Чакай, Нейт, обичам те!

Нейт замръзна за секунда, опитвайки се да асимилира информацията. Но после, вместо да я обърне, целуне и да й каже, че също я обича, той я млясна по голото дупе, след това се обърна по гръб се загледа в синьото небе, издишайки топли облачета.

Джени постоя, легнала по корем още няколко секунди, за да си поеме въздух, след това се изправи и върна дрехите си на място. Беше доволна, понеже най-накрая го е казала, но щеше да е още по-страхотно, ако той беше отвърнал на момента със същото. Той трябваше да й каже „Обичам те!“ и да я понесе към шейна, която да ги отведе в приказната страна.

Това, което той направи, беше мляскаща целувка по голото й дупе.

— Не си обул новите си боксерки, нали? — попита тя, опитвайки се да запази игривия тон.

— Не съм сигурен — каза той и посегна към колана си, след което свали панталоните надолу и добави — синьо каре, съжалявам.

— Няма проблем — каза Джени бързо и се зави с палтото, след това смени темата. — Хайде да се разходим покрай статуята на Ромео и Жулиета. Това ми е любимият маршрут и ни е на път.

Нейт прекарваше доста време в парка, но нямаше представа за какво говори тя:

— Каква статуя?

Джени разтри ръцете си, за да се стопли и каза:

— Като стигнем ще ти покажа.

— Студено ли ти е? Ела тук — каза Нейт, подпрян на лакти с разперени ръце.

Тя се поколеба за момент, след това се приближи към него. Нейт я привлече върху себе си и я обгърна с палтото, докато я целуваше по челото и зачервените бузи.

Тя прокара устни по брадичката му и не устоя да го каже отново. Може би първия път не я беше чул.

— Обичам те — прошепна тя.

Този път той трябваше да отвърне. Държеше я в обятията си, а тя се взираше в зелените му очи със своите огромни кафяви очи.

А и тъкмо бяха гледали „Лешникотрошачката“, което си беше любовна история, да повторим в случай, че той не си спомня.

— И аз те обичам — измърмори Нейт.

След това те се целуваха доста дълго време. Червената шапка на Джени падна от главата й, а гъстите й къдрици се разпиляха и ги скриха.

Но не много добре.

Дан беше споделил с Ванеса, че филмите й се нуждаят от повече действие. Е, ето ти на действие. Да, висулките са готини, даже страхотни, но колко често виждаш как жена си оголва задника в снега? Колко често виждаш изтупан пич да си сваля панталоните посред бял ден в парка и то през зимата? А и колко често виждаш двойка влюбени да се търкалят в едно палто през зимата върху замръзнало езеро в най-населения град в света? Ако Ванеса имаше хеликоптер, щеше да кръжи над тях, докато успее да смали кадъра дотолкова, че двойката да е само малко петънце насред Манхатън. Тя обаче не разполагаше с хеликоптер, така че щеше да се наложи да го монтира. Най-готиното бе, че не беше снимала добре лицата им, за да покаже, че те биха могли да са всички — ти и гаджето ти, или баба ти с нейното гадже. Това си беше чиста поезия, сурова, но красива. Ванеса нямаше търпение да го покаже на Дан.

Чакай, чакай. Ама това преди или след като му покаже какво има под черното поло и вълнената пола?