Това, което искам, е всичко

Обяснение за линка

— Коя камера? — измърмори двадесет и две годишната, сестра на Ванеса, Руби. Беше три часът в събота следобед, но изглеждаше сякаш Руби си е легнала само преди няколко часа. По очите й имаше размазан молив от предната вечер и все още беше обута в тесните си кожени червени панталони. Руби спеше на дивана в онова, което се водеше дневна, в апартамента им само с една спалня на втория етаж на сграда в Уилямсбърг, Бруклин. Жилището беше пълно с музикална екипировка — микрофони, китари, говорители и т.н. за групата на Руби „Шугърдеди“, плюс фотографското съоръжение на Ванеса. На пода имаше килим, който родителите им бяха изтъкали на стан собственоръчно пред къщата си в Бърлингтън, Вермонт. Той беше с военно зелен и ябълковочервен цвят с мотиви от Ноевия ковчег — двойки животни на зелен кораб в червено море. Килимът обаче беше така затрупан с дрехите на Руби, че животните дори не се подаваха изпод тях.

— Дигиталната ми камера SONY — натърти Ванеса. — Оставих я на кухненския плот.

Беше планирала да прегледа лентата, която беше заснела в парка в петък, за да види дали частта с висулките си заслужава да се запази. Също така беше решила да изтрие онази част с Нейт и Джени, но не можеше да открие камерата никъде.

Руби се извърна и сложи възглавница на лицето си:

— Взех я назаем.

— Какво искаш да кажеш с това взех я назаем? Къде е?

— Дадох я на едни приятели в кръчмата. Ще снимат нещо за скейтбордове.

— На нея имах кадри! За новия ми филм.

Руби махна възглавницата от лицето си и се изправи в леглото:

— Все едно нямаш още десет камери. Съжалявам, че нахлух в личното ти пространство без позволение. Ще ме гушнеш ли? — каза саркастично Руби.

Ванеса гледаше сестра си с гневен поглед, а ноктите й се бяха впили в дланите от стискане. Сега й беше ясно защо бе получила петнадесет мейла, които я обвиняваха в порнография. Приятелите на Руби бяха направили нещо повече от това просто да използват камерата, бяха взели всичко от нея и го бяха качили в тъпия интернет.

Дан тъкмо я беше помислил за перверзница. Какво ли щеше да си помисли сега?

Следобед на Коледа Дан сърфираше из интернет, като търсеше лек за блокирали писатели без вдъхновение. Но всички съвети бяха супер глупави и нефункционални. Идете на разходка. Все едно той не обикаляше цял Манхатън всеки ден, чудейки се защо не може да напише нищо свястно. Вземете топла вана. Мразеше ваните. Успяваха единствено да го приспят. Спортувайте. Не, благодаря. Хранителният му режим от кафе и цигари не можеше да се сравнява със спорта. Един сайт дори дискутираше положителните страни от вземането на наркотик. Явно някакъв добър писател беше написал цял роман под въздействието на наркотик за една нощ, а на сутринта дори не си спомнял за това. Но с изключение на алкохола, Дан беше минал през гимназията без други субстанции и не възнамеряваше да започва сега. Друг сайт препоръчваше игра, която се състоеше в това да запишеш първата дума, която ти дойде на ума и да продължиш оттам. Можеш да се окажеш с пълен списък за покупки, но и това е повече от нищо. Дан реши да опита. Той обърна на нова страница и хвана химикалката.

Написа думата телефон и тогава на компютъра му светна съобщение. Той грабна мишката и влезе в пощата си. Съобщението беше от Зийк, единствения му приятел в Ривърсайд.

Дан кликна върху него, като мислеше, че е поредният линк с баскетбол от Зийк. После се обърна с гръб още преди да види какво се е появило на екрана.

Телефон. А сега какво? Нуждаеше се от още думи.

Баща му почука и отвори вратата, после подаде глава вътре:

— Дан. Отивам за кифлички. Искаш ли нещо?

Дан се извъртя на стола, за да каже на баща си да му донесе много голяма чаша черно кафе, но изведнъж лицето на Руфъс потъмня, докато се взираше в екрана на компютъра.

— Дженифър Талула Хъмфри, това ти ли си? — кресна той и нахлу в стаята като побесняла мечка. Беше облечен в разкъсана бяла тениска, а сивата му коса стърчеше навсякъде.

Дан се обърна към компютъра. Първото, което разпозна, беше червената шапка на Джени. След това видя голия й задник в бяла прашка. Изведнъж някакъв пич с къдрава светла коса залепи целувка на задника й. Камерата се извърна към момчето, което си свали панталоните, а след това хвана в кадър двамата, увити в едно палто, сякаш правеха нещо мръсно.

Баща и син гледаха и не вярваха на очите си, а лентата се повтаряше отново и отново.

— Дженифър! — кресна Руфъс и пръски слюнка се изсипаха върху екрана на компютъра.

Джени се появи на вратата, като ангел в светлосиния си анцуг, с вързана назад коса:

— Какво? — попита тя.

Дан се дръпна назад, за да може тя да види какво става на екрана от мястото, където беше застанала.

— Какво? — настоя тя нетърпеливо. Пристъпи напред и тогава ръката й полетя към устата, когато зърна голото си дупе. Това приличаше на филм на ужасите, в който тя беше звездата. Как се е случило това? зачуди се Джени.

— Това си ти с онова момче Нейт — посочи Руфъс към монитора, побеснял от гняв.

Той беше либерален родител. Позволяваше на Дан да пуши в стаята си и да пие навсякъде. Беше разрешил на Джени да си купи обувки с платформа, когато беше на девет. Джени, обаче, беше още дете, и гледката как се гърчи полугола с някакъв тип по интернет го накара да се замисли.

Онемяла от ужас, Джени се взираше в лентата, която се въртеше отново и отново. Там беше нейната шапка, нейната прашка, задникът й и Нейт, който го целуваше, а след това двамата се въргаляха в снега. Това беше толкова личен и специален момент, а сега беше в интернет, където всеки можеше да го види, включително баща й и брат й. Джени нададе писък и изхвърча от стаята.

Руфъс погледна за секунда в екрана и кресна на Дан:

— Ти знаеш ли нещо за това?

Дан поклати глава, макар да се почувства някак отговорен. Той беше толкова отнесен покрай липсата на вдъхновение и непостоянството в желанието си дали иска да прави секс с Ванеса, че не беше защитил Джени от това богато, педофилско копеле Нейт.

— Е, отсега нататък искам да я държиш под око. Може да съм снизходителен, но не искам сестра ти да се разхожда като курва.

Дан кимна, а Руфъс го потупа по рамото, след което се запъти към стаята на Джени, където тя лежеше с глава във възглавницата, заобиколена от портретите на възлюбления си Нейт.

— Дженифър. Никога не съм мислил, че ще направя това, но не ми оставяш избор. Наказана си за остатъка от ваканцията. Никакво излизане, никакво кино, издръжка или телефонни обаждания, никакви мейли, нищо. И определено никакви контакти с това момче Нейт. Дан ще те следи като ястреб, за да не се измъкваш, понеже на теб явно не може да се разчита.

Джени се изправи, лицето й беше подуто, а долната й устна трепереше.

— Не знам кой го е направил, но не е честно. Вината не е моя! Ние сме влюбени! Той ме заведе на „Лешникотрошачката“! Не сме направили нищо лошо.

Руфъс вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

— Твърде си млада, за да разбираш тези неща, особено любовта.

— Но татко, аз не знаех, че ни снимат — каза тя, гушвайки пандата.

Руфъс вдигна прошарените си буйни вежди и потърка брадичката си:

— И мислиш, че това е извинение?

— Не ми пука — викна тя, хвърли пандата на земята и отново избухна в сълзи. — Не ми пука какво мислиш, не сме направили нищо лошо.

Руфъс направи крачка и взе от полицата непипнатото копие от „Ана Каренина“, което й беше дал миналото лято, след което го хвърли на леглото:

— Ще ти кажа какво мисля — повиши глас той, — мисля, че трябва да си стоиш повече вкъщи и да четеш.

Джени погледна книгата и я зарита по детски от леглото. Руфъс поклати глава с отвращение и тръшна вратата след себе си, преди да беше побеснял напълно.

Дан слушаше от стаята си, все още гледайки повтарящата се лента. Сега, след като беше преодолял първия шок от това да види малката си сестричка да участва в порнофилмче в нета, му се стори, че работата с камерата му е позната. Необикновените ъгли, от които бе снимано, начинът, по който камерата се приближаваше, а след това се отдалечаваше, така че Нейт и Джени бяха само малка абстрактна точков белия сняг… Дан беше убеден, че това е работа на Ванеса Абрамс.

Изключи компютъра си, отвратен, че е гледал толкова дълго, но повече отвратен от Джени и Ванеса. Как се случи така, че и двете се оказаха такива… Взе черния тефтер и веднага се сети за нова дума, с която да продължи с упражнението си. Грабна химикалката и я записа:

Кучки.