Това, което искам, е всичко

Н още носи сърцето на Б на ръкава си

Оставете на Серена да вдигне летвата за всяко парти, не само за новогодишното. Две минути, прекарани в салона, който беше наела, бяха достатъчни, за да ти стане ясно, че това е най-якото парти на всички времена. По ъглите горяха факли, а дансингът беше направен от истинска зелена трева. Барманките носеха оскъдни бикини, а диджеят беше новоизгряла звезда от Исландия. В единия край на салона имаше три стаи с кожени дивани и джакузита за онези, които се нуждаеха от уединение или просто от вана. Имаше и огромна тераса с изглед в три посоки, за момента, в който ще започне зарята.

Блеър не беше спала повече от няколко часа и не беше излизала, откакто се бе върнала от Сейнт Бартс. Тя живееше на еспресо, адреналин, никотин и решителност. Сценарият й щеше да убие рибата, усещаше тя, и щеше да я заведе до Йейл.

Но дори и най-добрите писателки се нуждаеха от почивка.

Блеър пристигна на купона с лилава велурена мини пола, черен сатенен потник от „Клои“ и мрежести чорапи. Косата й беше вдигната на висока опашка в стил шейсетте, имаше изкуствени мигли и сребърно червило. Беше обула новите си черни боти с десетсантиметрови токове, които баща й беше пратил от Франция за Коледа с бележка: „Не ги обувай без придружител!“ Блеър не последва този съвет и дойде сама.

Не й отне много време да открие Серена. Тя беше единственото момиче с розови кичури в косата, което танцуваше босо и беше облечено с горнище от бански и черни кадифени къси панталони. Плюс това от ушите й висяха дълги диамантени обици. Диджеят беше надул музиката толкова, че стените се тресяха.

— Гърдите ме болят — викна Серена, танцувайки.

— Мен ме боли мозъкът! — викна в отговор Блеър. Преди да започне да танцува или да говори с някого тя имаше нужда от силно питие.

Или от три-четири питиета.

— Тъкмо видях Нейт, търсеше те! — викна пак Серена и посочи напосоки из тълпата.

Естествено.

Блеър мина покрай нея и си проправи път към бара. Заслужаваше да пийне. Тъкмо свършваше сценария си, оставаше й само края, но тя беше сигурна, че като цяло е страхотен. Освен това беше проклетата Нова година и ако Нейт искаше да говори с нея, тя трябваше да има поне едно питие в себе си.

Кати и Изабел стояха край бара и чакаха своята вселена — Блеър.

— Здравей, Блеър — казаха те в унисон.

— Още имаш тен — отбеляза Изабел, криейки бялата си ръка с отвращение.

И двете бяха облечени в черни рокли, същите каквито Блеър и Серена носеха в нощта на бала „Черно и бяло“.

— Серена каза, че работиш върху есето си за Йейл, знаеш, че има още цял месец до срока за предаване — каза Кати, сърбайки „Космополитън“.

Блеър изгледа лошо бармана, задето не й взима поръчката толкова дълго:

— Просто искам да е съвършено.

— И съм сигурен, че ще бъде — убеди я познат глас.

Блеър се обърна и видя Нейт точно зад нея, облечен в зеления кашмирен пуловер, който тя му беше подарила за Великден. Преди да му го опакова и подари, тя бе зашила малък златен медальон с формата на сърце в ръкава, за да може той винаги да носи сърцето й със себе си. Почуди се дали още е там.

Кати и Изабел ги оставиха насаме, като се приближиха към група момичета, които си шушукаха.

— Чух, че го направила с оня тип Майлс в Сейнт Бартс — каза Тина Форд.

— Затова се е върнала по-рано, за да вземе хапчето на другата сутрин от гинеколога си — каза Рейн Хофщетер.

— Някой да е виждал Флоу? — попита Кати.

— Серена ни обеща, че той ще дойде — измънка Изабел.

Ники Бътън поклати глава всезнаещо:

— Чух, че той я е зарязал, понеже иска да остане чист, а тя се друса непрекъснато.

— И къде ти е детската градина? — попита Блеър, вадейки цигара „Мерит ултра майт“ от чантата си, като зачака той да й я запали.

Нейт се ухили. Това си беше начало, поне му говореше.

— Скъсахме — каза простичко той.

Откога?

Барманът най-накрая се появи и Нейт тропна с ръка по бара:

— Водка с тоник и „Джак Даниеле“ с кола и много лед.

Блеър обожаваше умението му да предугажда желанията й, преди да ги е изрекла, но се направи, че не забелязва, гледайки танцуващите.

— И как мина Коледа? — попита Нейт, като внимателно й подаде препълнената чаша.

Не беше идеалното начало.

Блеър отпи голяма глътка, след това здраво си дръпна от цигарата и каза:

— Гадно.

Нейт усети, че не й се говори за това:

— Няма значение, остават шест месеца до дипломирането.

Те се спогледаха ужасени.

— Шест месеца — повтори тя, отново отпивайки от чашата.

— Доста дълго — довърши Нейт.

Блеър замалко да се усмихне, понеже той винаги знаеше какво мисли.

— Шантаво, а? Догодина по това време ще сме с нова тълпа приятели от колежа — каза Нейт окуражен от опита й да се усмихне, — хора, за които още дори не знаем, че съществуват.

Блеър дъвчеше сламката си и гледаше как Серена си блъска дупето с двама двадесетгодишни мъже с еднакви моряшки фланелки, които май бяха близнаци:

— Нямам търпение. Щом вляза в Йейл, няма да се върна тук никога.

Нейт се усмихна, харесваше му увереността й, че ще влезе в Йейл:

— Тогава ще трябва да ти идвам на гости.

Водката почваше да я хваща. Тя виждаше, че Нейт се опитва да говори с нея, сякаш нищо не се е случило, сякаш не я беше зарязал заради някаква четиринайсетгодишна и не я беше избягвал цял месец. Беше дразнещо, но и прекрасно, точно както в сценария й, когато Одри осъзнава, че се е държала лошо с Колин, точно толкова, колкото и той с нея. Затова тя решава да го обикне дори повече, именно заради това. Пое си дълбоко въздух и довърши питието. Беше забравила колко зелени са очите на Нейт.

Чарли Дърн се приближи към тях и се здрависа с него:

— Добре дошъл, пич, видях ти задника в интернет. Добра работа!

Точно навреме.

— Мерси, пич — отвърна Нейт, като се опитваше да запази самообладание. — До после.

С това се надяваше да му даде да разбере, че не му се дискутира темата точно сега.

Чарли си тръгна, а Блеър запали цигара и попита:

— Какво искаше да каже той, какво си правил?

Нейт извади запалката си Zippo и запали цигарата й. Ако Блеър не беше чула за случката в парка между него и Дженифър, той нямаше да й каже.

— Нищо — замаза нещата той.

Кичур руса коса падна на челото му и Блеър го махна, като си позволи да му се усмихне, както и той на нея.

Почти като едно време.

Почти.