Трагедии

ЕДИП

АНТИГОНА

ЧУЖДЕНЕЦ

ХОР ОТ АТИЧЕСКИ СТАРЦИ

ИСМЕНА

ТЕЗЕЙ

КРЕОН

ПОЛИНИК

ВЕСТИТЕЛ

Действието се развива в Колон, пред гората на Евменидите.

Пролог

ЕДИП

Чуй, Антигоно, слепия си стар баща —

в коя земя, в чия държава стигнахме?

Но кой ли ще посрещне мене, скитника

Едип, с оскъдни дарове в ръцете си?

Аз искам малко, ала и от малкото

по-малко получавам. Все пак — стига ми.

Страданията, времето и силата

на моя дух на скромност ме научиха.

Но, дъще моя, ако може някъде —

във кът непосветен или в светилище, —

тури ме да поседна, за да питаме

къде сме. Нека разберем от тукашни;

каквото кажат те, да ги послушаме.

АНТИГОНА

Злочести татко, ако виждам хубаво,

далеч пред нас е град, опасан с крепостни

стени. В свещено място сме — обрасло е

с лоза, маслина, лавър. А сред клоните

безброй славеи пеят в упоение.

Седни сега на тези груби камъни,

че пътят ти не беше път за стар човек.

ЕДИП

Сложи ме и пази край мене, слепия.

АНТИГОНА

Не ме учи, научих го със времето.

(Помага на Едип да седне върху един камък.)

ЕДИП

А можеш ли ми каза де сме седнали?

АНТИГОНА

Не знам къде, но, виждам, пред Атина сме.

ЕДИП

Туй всички минувачи ни говореха.

АНТИГОНА

Да ида ли напред да питам хората?

ЕДИП

Да, дъще, но дали ще срещнеш някого?

АНТИГОНА

Ще срещна. Но не ще е нужно никъде

да ходя — тук човек съзирам някакъв.

ЕДИП

Към нас ли се отправя, чедо? Иде ли?

Влиза един Чужденец.

АНТИГОНА

Да, той е вече тук. Сега запитай го

каквото искаш. Ето го, пред тебе е.

ЕДИП

О, чужденецо, щом узнах от моето

дете, което гледа и за двама ни,

че идеш тук и можем да те питаме…

ЧУЖДЕНЕЦЪТ (прекъсва го).

Преди да питаш повече, излез оттук!

Греховно е да тъпчат тук нозете ти!

ЕДИП

Защо? Кому е посветено мястото?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Свещено, непристъпно е — на страшните

богини37, що роди Земята с Мрака.

ЕДИП

Чие свещено име да мълвя сега?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Народът ги нарича тук „всевиждащи

Еринии“. Но другаде е иначе.

ЕДИП

О, нека с милост чуят те молбите ми!

Оттук не ще отида вече никъде.

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Какво е туй?

ЕДИП

Поличба на съдбата ми.

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Не смея да те пъдя самоволно аз,

преди да питам своите съграждани.

ЕДИП

Не пренебрегвай, чужденецо, скитника!

Кажи каквото моля, за безсмъртните!

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Добре, не ще се отнеса с презрение.

ЕДИП

Коя е местността, в която стигнахме?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Това, което зная сам, ще чуете.

Свещен е този край — над него властвува

бог Посейдон и още — огненосецът,

титанът Прометей. Това пък — мястото,

където стъпваш ти — се казва Меден праг38

опора на Атина. Всички околни

поля почитат ей тогова — конника

Колон — като закрилник, и навсякъде

на името му всички са наречени.

Такива са местата. И почитат ги

не толкова със думи, ала с обреди.

ЕДИП

И, значи, има този край поселници?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

О, да, и те на бога са наречени.

ЕДИП

Цар имат ли, или народът властвува?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

На царя във Атина те са поданни.

ЕДИП

А кой владее — с думи и с могъщество?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Тезей се казва. На Егея син е той.

ЕДИП

Ще иде ли от вас при него пратеник?

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Защо? Да каже нещо? Да го викне ли?

ЕДИП

За малка помощ много ще получи той.

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Какво ли ще спечели пък от сляп човек?

ЕДИП

Това, което казвам, вижда хубаво.

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

За да не сбъркаш, чужденецо, ето що

(добър човек си, виждам, но нещастен си):

почакай там, където се намерихме.

Ще съобщя на тукашните жители,

а не в града. Ще кажат те да чакаш ли,

или отново да поемеш пътя си.

(Излиза.)

ЕДИП

Отиде ли си, дъще моя, странникът?

АНТИГОНА

Отиде си, и можеш на спокойствие

да ми говориш — тук съм аз единствена.

ЕДИП

Страхотни божества39, ако за първи път

превих нозе пред вашето светилище,

към Локсий и към мен не негодувайте!

Когато той предричаше бедите ми,

аз чух, че ще отдъхна във последната

страна след дълги дни, че във светилище

на тачени богини ще съм гостенин

и там ще спре животът ми страдалчески.

Ще бъда за приелите ме — щастие,

проклятие — за мойте прогонители.

Той обеща да ми даде знамение

със гръм, със земетръс или със мълния.

По този път — аз вече зная сигурно —

не друг, а вие вярно ме изведохте

до тоя лес. Та иначе аз никога

не бих се срещнал първо с вас във пътя си —

аз, трезвият, с вас, трезвите40, — не бих седял

на този камък. Изпълнете думите

на Аполон, богини, на живота ми

вий дайте смърт и доведете края ми,

ако го заслужавам, подир толкова

и тъй ужасно минати страдания!

На Мрака древен сладки рожби, моля ви!

Ти, който носиш името на славната

Палада, най-почитан граде, моля те!

Смилете се над сянката на бедния

Едип! Днес аз не съм Едип от някога.

АНТИГОНА

Мълчи, насам пристигат старци някакви —

навярно за да разберат къде седиш.

ЕДИП

Ще млъкна, а пък ти ме отведи оттук,

от пътя, във леса, та да послушаме

какво ще кажат. След това внимателни

ще можем ний да бъдем в своите действия.

Влизат в гората на Евменидите.

Парод

ХОР

Първа строфа

Та кой ще е той? Где е? Виж!

Где ли се крие — най-безсрамен

от всички в този свят?

Дири да го намериш,

добре оглеждай вред!

Да, скитник е старецът, скитник ще е някакъв,

не тъдявашен. Той не би

влязъл във този девствен лес —

лес на страхотните моми41,

които ние от страх не зовем,

а преминаваме край леса им

с очи затворени и без глас,

само с молитва в мисълта.

И днес,

казват, дошъл бил някой,

незачитащ нищо,

за когото бродя из целия лес,

а все още не мога

да открия къде се намира.

Система

ЕДИП (излиза от гората).

Аз съм този човек. Както казват за мен,

моят слух ви видя.

ХОР

Ужасно — о! —

и за нашия взор, и за нашия слух!

ЕДИП

О, недейте ме гледа със укор в очи!

ХОР

О, Зевсе, пази! Кой е този човек?

ЕДИП

Човекът, когото за прежните дни

не бихте нарекли честит, първенци.

Та нямаше воден от чужди очи

да ходя, облегнат —

огромен — на слабото рамо.

ХОР

Първа антистрофа

Със мъртви очи? Страшно зло!

Тъй от рождение ли си, злочести?

Отдавна, виждам аз.

Не искам да прибавиш

беда към тез беди.

Излез затова, излез, бъди внимателен!

Не навлизай в глухия лес —

цял в треви, — дето жертвен съд

смесва бистри водни струй

със сок на медно питие.

Беден чужденецо, внимавай!

Иди си, чуй, върни се назад!

Виж, дели ни широка межда.

Кажи,

чуваш ли, страден скитнико?

Ако имаш нещо

да отвърнеш на моите думи, излез

от свещения лес

и кажи. Но ни думица — в него!

Антисистема

ЕДИП

Моя дъще, кажи ми — сега накъде?

АНТИГОНА

Трябва, татко, по техен закон да вървим,

да отстъпваме, щом е потребно това.

ЕДИП

За ръка улови ме тогава.

АНТИГОНА

Добре.

ЕДИП (към Хора).

Чужденци, не постъпвайте лошо със мен!

(Към корифея.)

Доверих ти се аз и излизам оттук.

Втора строфа

ХОР

Старче, ако не щеш,

никой от нас

няма оттук

веч да те гони.

ЕДИП

Още ли?

ХОР

Още малко.

ЕДИП

Още?

ХОР

Води го,

момиче. Ти виждаш добре.

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

ЕДИП

… … … … … … … … … …

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

С твоите слепи стъпки върви,

татко, натам, накъдето те водя!

ЕДИП

… … … … … … … … … …

ХОР

Чужд си в чужда земя, и ти,

клетнико, трябва да мразиш това,

което мрази градът, а това,

което обича, — да тачиш.

ЕДИП

И така, отведи ме, дете,

там, където ще можем и ние сами

да мълвим с благочест и да слушаме тях

със съдбата си нека не спорим.

Втора антистрофа

ХОР

Спри се там и от тоз

каменен хълм

вече недей

мръдва нататък.

ЕДИП

Тъй ли?

ХОР

Да, тъй, разбираш.

ЕДИП

Прав ли?

ХОР

Сведи се към края

на камъка малко, седни.

АНТИГОНА

Татко мой, аз ще се грижа — спокойно…

ЕДИП

Нещастен аз!

АНТИГОНА

… пристъпвай наред със мене,

свойта стара глава склони

тук, на моята грижна ръка.

ЕДИП

Страшна е моята участ!

ХОР

Клетнико, послуша ни ти.

Кой е твоят баща? Кажи,

коя страдалка те води? Коя

е твойта родина?42 Кажи ни!

ЕДИП

Странници,

изгнаник съм аз, но не…

ХОР

Старче, защо замлъкваш тъй?

ЕДИП

Не, недейте ме пита кой съм,

недейте разпитва вече, стига!

ХОР

Защо?

ЕДИП

От ужасен род съм…

ХОР

Казвай!

ЕДИП (към Антигона).

Уви! Какво да им кажа, дъще?

ХОР

От чие потекло си, чужденецо,

и кой е твоят баща?

ЕДИП

Какво да направя, нещастен аз, дъще?

АНТИГОНА

Кажи, щом се виждаш принуден.

ЕДИП

Да, да, ще им кажа, не мога да крия!

ХОР

Много дълго се бавиш, побързай!

ЕДИП

Да познавате някакъв Лаев син?

ХОР

О!

ЕДИП

Лабдакидите, техния род?

ХОР

Зевсе!

ЕДИП

Ами Едипа злочест?

ХОР

Ти Едип ли си?

ЕДИП

Не се бойте от моите думи.

ХОР

О, о!

ЕДИП

Нещастен аз!

ХОР

Уви!

ЕДИП (към Антигона).

Дъще моя, какво ли ще стане?

ХОР

Напуснете земята ни бързо!

ЕДИП

Тъй ли спазвате дадена дума?

ХОР

Никой не бива наказван от Мойрите,

че отмъщава. Та щом към измамата

нова измама притуриш, страдание,

не благодарност е, явно, отплатата!

Ставай отново оттам, запилявай се,

махай се бързо, не стой във земята ми

и не създавай

в града ми нови грижи!

АНТИГОНА (към Хора).

Странници,

милостиви, щом стария мой

баща, който тук спомена

своите неволни дела,

не изслушахте, аз ви моля,

имайте милост към мене, злочестата,

странници, вие! Моля ви аз

само за моя, за бедния татко.

(Към корифея.)

Моля и гледам в очите ти с моите

живи зеници и сякаш от вашата

кръв съм родена и аз — към нещастния

имайте милост! На вас се надяваме

както на бог ние, бедните! Дайте ни

тази нечакана радост!

Моля за всичко, което обичате —

рожби, жени, богове, скъпоценности!

Гледайте: никой не би могъл себе си

от смърт да избави,

щом към смърт го тласка бог.

Първи епизод

ХОР

Знай, дъще на Едип, ний съжаляваме

и тебе, и баща ти, но при трепета

пред боговете ний не бихме казали

ни дума след това, което казахме.

ЕДИП

Защо е тая слава, де е смисълът

на хубавото, ала празно мнение,

че град Атина, най-благочестивият,

единствен можел да даде спасение

на страдащия странник, че единствен той

му давал помощ? А за мене има ли?

Оттук ме вие вдигате и гоните

от страх пред мойто име само, не от страх

пред мен и моите дела. Делата ми

са повече страдания, не действия —

ако е позволено тук за своите

родители да кажа. Вий настръхнахте

заради тях. Нима е престъпление,

че върнах зло за зло?43 Та и съзнателно

да бъде то, нима е престъпление?

Но аз дойдох до злото несъзнателно.

А те, чиято жертва бях, — те знаеха.44

Затуй ви моля в боговете, граждани:

спасете ме, тъй както ме изпъждате!

Ако от боговете се страхувате,

не пренебрегвайте властта им! Вярвайте,

че боговете гледат благочестния,

че гледат и безчестника, че лошият

не се е скривал никога. Помнете го

и не петнете блясъка на славната

Атина със постъпка на безчестници!

Тъй както ме приехте при молбите ми,

сега ме и закриляйте! Не гледайте

ужасния ми лик със отвращение!

Аз ида чист и свят и нося щастие

на този град. Когато господарят ви,

водителят ви, дойде тук, ще чуете

и всичко ще узнаете. Но чакайте!

Несправедливи дотогаз не бивайте!

ХОР

Със трепет и вълнение изслушахме

това, което каза, старче, — толкова

внушително е то. Но, смятам, нужно е

да го узнаят нашите владетели.

ЕДИП

Къде е господарят на земята ви?

ХОР

Във своя бащин град живее. Дири го

човекът, от когото сме повикани.

ЕДИП

Ще прояви ли грижа и внимание

към някакъв слепец — да дойде лично тук?

ХОР

Бездруго, щом ти чуе само името.

ЕДИП

А кой ще иде да му съобщи това?

ХОР

Далече е дотам, но много приказки

по пътя се приказват. Царят, чуе ли,

ще дойде, вярвам, старче. Тук навсякъде

се носи твойто име. И макар че е

не твърде бърз, щом чуе, ще побърза той.

ЕДИП

За щастие на мене и на своя град

да дойде! Кой не би желал доброто си?

АНТИГОНА (загледана встрани).

Какво да мисля, що да кажа, татко мой?

ЕДИП

Що има, Антигоно?

АНТИГОНА

Приближава се

жена към нас. На муле от Сицилия45

пътува, а със шапка от Тесалия46

закрива тя лицето си от слънцето.

Какво да кажа?

Ах, тя ли е? Не е ли тя? Сънувам ли?

И тя е, и не е тя, и не знам какво

да мисля аз, нещастна!

Не, тя е, само тя е! Приближава се

и весело ме гали с поглед — значи то,

че е Исмена, че е тя и само тя!

ЕДИП

Що думаш, дъще?

АНТИГОНА

Дъщеря ти, моята

сестра, съзирам! Ще я чуем ей сега!

Влиза Исмена, придружена от един прислужник.

ИСМЕНА

Ох, двете най-любими думи: татко мой,

сестрице моя! Ето ви — след толкоз труд!

И пак със труд ви виждам аз през сълзите!

ЕДИП

Дете, при мене?

ИСМЕНА

Татко, татко, бедни мой!

ЕДИП

Дете, дойде ли?

ИСМЕНА

Да, след много бедствия!

ЕДИП

Ела до мен!

ИСМЕНА

Прегръщам ви и двамата.

ЕДИП

О, моя кръв!

ИСМЕНА

О, тежък и проклет живот!

ЕДИП

За мен и нея?

ИСМЕНА

И за мене, бедната!

ЕДИП

Защо дойде?

ИСМЕНА

За тебе мислех, татко мой.

ЕДИП

От жал по мене?

ИСМЕНА

Още — със известие,

с най-верния сред моите прислужници.

ЕДИП

А твойте млади братя?47 Де отидоха?

ИСМЕНА

Там, дето са. Но страшно днес е тяхното.

ЕДИП

О, колко са прилични на египтяни48

по нрави и по начин на живеене!

Мъжете там стоят по домовете си

пред станове с платно, а пък жените им

вън, вместо тях, се грижат за прехраната.

За братята ви беше тази работа,

а те стоят дома, като момичета,

и вие, вместо тях, сега понасяте

бедите с мен. Едва изпълни детските

години и едва закрепна първата,

па тръгна с мене, води мене, стареца,

нещастната, и често броди в дивите

усои необута, ненахранена.

Под дъждове, под огъня на слънцето

тя страда с мене. Нищо са удобствата

за нея, стига сит да бъде татко й.

А ти, дете, дойде преди при татко си

да донесеш — и тайно от кадмейците —

вещаното за мене. И пазителка

ми беше ти, когато ме прогониха.

Сега с какво известие при татко си

дойде, дете? Защо на път си тръгнала?

Ти идеш тук не без причина, зная аз.

Навярно ще ми кажеш нови ужаси.

ИСМЕНА

Не ще говоря, татко мой, за мъките,

претеглени, додето дирех твоето

прибежище. Не искам двойна болката

да бъде — от теглото и от разказа.

Дошла съм да ти съобщя какви беди

сред твоите клети синове изникнаха.

Единодушно на Креон отстъпиха

отпърво трона, за да не сквернят града —

те мислеха за древното проклятие,

което твоя дом покри с нещастия.

Сега пък — бог ли, тяхната престъпност ли —

в ужасен спор ги тласна, триж нещастните,

да завладеят власт и трон във царството.

И младият49, макар и не с годините

на своя брат, на Полиник, лишава го

от трон и го прокужда във изгнание.

А той — навред се казва тъй — отправил се

към Аргос, котловинния, намерил си

отново род, другари по оръжие,

за да завземе бляскаво кадмейската

земя или да блесне тя прославена.

И всичко туй е, татко мой, действителност,

не думи. А кога над твойте бедствия

ще се смилят безсмъртните — сама не знам.

ЕДИП

Ти вярваш ли, че боговете някога

ще се загрижат и ще ме спасят, дете?

ИСМЕНА

Да, тъй вещаят новите пророчества.

ЕДИП

Какви са те, дете? Какво е казано?

ИСМЕНА

Жив или мъртъв ще те дирят някога

тиванците заради свойто щастие.

ЕДИП

Какво добро ще видят от такъв човек?

ИСМЕНА

Във тебе, казват, е мощта им вложена.

ЕДИП

Та мъж ли съм, когато съм почти мъртвец?

ИСМЕНА

Погуби те небето, но — въздига те.

ЕДИП

Млад паднах, а ме вдига в старост немощна!

ИСМЕНА

И заради това Креон ще дойде тук

след малко — дълго няма да се бави той.

ЕДИП

Какво ще прави? Обясни ми, моля те!

ИСМЕНА

Ще те засели край града — във негова

да бъдеш власт, но да не стъпваш в царството.

ЕДИП

Какво ще имат, щом съм пред вратите им?

ИСМЕНА

Та инак върху тях би тегнал гробът ти!

ЕДИП

Досеща се човек и без пророчества.

ИСМЕНА

Те искат там да бъдеш ти, а не в страна,

където ще си господар на себе си.

ЕДИП

Кажи, ще ме покрият ли с тиванска пръст?

ИСМЕНА

Това не позволяват кърви бащини.

ЕДИП

Тогава те не ще ме имат никога!

ИСМЕНА

Това ще струва скъпо на кадмейците.

ЕДИП

Каква ще е причината, кажи, дете!

ИСМЕНА

Гневът ти — щом се приближат до гроба ти.

ЕДИП

Дете, но кой ти каза тези работи?

ИСМЕНА

Мъже, които са били при Пития.

ЕДИП

И всичко туй от Аполон е казано?50

ИСМЕНА

Пристигащите в Тива тъй говореха.

ЕДИП

А чуха ли това и синовете ми?

ИСМЕНА

И двамата — и знаят го отлично те.

ЕДИП

И тъй, те чуха, ала предпочетоха

властта пред любовта към мен, негодните?

ИСМЕНА

Боли от тези думи, ала верни са.

ЕДИП

О, нека на борбата им безсмъртните

не турят край! И нека във ръцете ми

дадат да бъде изходът на битката,

в която са издигнали оръжия!

Ни този, който днес владее скиптъра,

да оцелее, нито пък изгнаникът

да се завърне! Те — когато татко им

прогонваха позорно — не попречиха,

не го запазиха. И пред очите им

бе обявено моето изгнание!

Но ти ще кажеш, че по мое искане

градът ми даде този подобаващ дар.

О, не! В деня, когато във душата ми

кипеше страшна буря, най-желаното

бе — смърт или пребиване със камъни.

А никой не изпълни туй желание.

Но с времето, когато стихна болката

и аз разбрах, че повече, отколкото

е нужно, яростта ме бе наказала, —

тогава гражданите ме изхвърлиха —

след толкоз дни! И те, които можеха

да подкрепят баща си, — те отказаха!

За мене те не казаха ни думица,

и тръгнах аз в неволя и в изгнание.

От двете свои дъщери, доколкото

природата им позволява, имам аз

храна, подслон и любовта на свойта кръв.

Онези — пред баща си предпочетоха

да имат трон и скиптър и да властвуват.

Но в мен съюзник няма да намерят те

и власт не ще получат над тиванската

земя. Аз твърдо зная — чух и нейните

(Посочва Исмена.)

вещания, а спомних си и древните,

които Аполон ми даде някога.

Да пратят да ме вика и Креон сега

или пък друг влиятелен в държавата!

Ако и вие, граждани, ми дойдете

на помощ със богините — закрилници

на този град, ще видите в лицето ми

могъщ спасител, зло на враговете ви.

ХОР

Едипе, заслужаваш състрадание

и ти, и твоите деца. Но щом като

спасител се наричаш на земята ни,

аз искам да ти дам един добър съвет.

ЕДИП

На всичко съм готов, кажи, приятелю.

ХОР

Сега принасяй жертва на богините,

в гората на които стъпи най-напред.

ЕДИП

Как точно? Научете ме, приятели!

ХОР

От вечен извор първо донеси вода

свещена. С чисти шъпи да е гребната.

ЕДИП

И след като водата бъде гребната?

ХОР

Кратери51 има, работени майсторски.

Покрий и дръжките им, и гърлата им.

ЕДИП

С какво да ги покрия? С вълна? С клончета?

ХОР

Със вълна от овца, току-що стригана.

ЕДИП

Добре. След туй — какъв ще бъде обредът?

ХОР

Пред изгрев ще прелееш срещу слънцето.

ЕДИП

Със същите ли, с казаните съдове?

ХОР

Да, три пъти. Излей до дъно третия.

ЕДИП

С какво да ги напълня — и това кажи.

ХОР

С вода и мед. Но вино не прибавяйте.

ЕДИП

А щом излея течността в усоите?

ХОР

Сложи на три места по девет клончета

маслина, с двете си ръце, и тъй моли…

ЕДИП

Кажи ми как — най-важна е молитвата.

ХОР

„Тъй както благосклонни ви наричаме,

тъй с благост вий ме чуйте и спасете ме!“

И сам ли молиш, или моли друг за теб,

мълвете тихо, глас не извишавайте.

Тръгни, не се обръщай, и тогава чак

ще мога вече смело да те браня аз.

А иначе — за тебе тръпна, страннико!

ЕДИП (към Антигона и Исмена).

Деца, бий чухте тукашните жители.

АНТИГОНА

Да, чухме ги, и твойта дума чакаме.

ЕДИП

Не мога да отида сам. Две бедствия:

и сляп съм, и не ме държат нозете ми.

Та нека затова го стори някоя

от вас. Че вместо хиляди — един човек,

но с честна мисъл, смятам, е достатъчен.

По-бързо изпълнете го, но мене тук

недейте изоставя. Тези немощни

нозе не могат да ме влачат без водач.

ИСМЕНА

Ще ида, ще го свърша аз. Кажете ми

къде ще трябва да потърся мястото.

ХОР

Нататък, във гората. Ако някъде

не знаеш нещо, има хора — питай ги.

ИСМЕНА

Отивам. Ти пък, Антигоно, тук пази

баща ни. Щом се грижи за родители

човек, не бива да го мъчи грижата.

(Излиза.)

Първа строфа

ХОР

Тежко, тежко е, знам, да развредя

старата ти рана,

но искам все пак да узная…

ЕДИП

Какво?

ХОР

… онази тъмна, нещастна участ,

която тегне връз тебе.

ЕДИП

Любезни приятелю, моля,

не питай за срамно нещо!

ХОР

Желая това, което безспирно

мълвят навред, да узная както трябва.

ЕДИП

О!

ХОР

Аз моля, кажи ми!

ЕДИП

Горко ми!

ХОР

Склони, и аз те послушах преди малко!

Първа антистрофа

ЕДИП

Страшно зло претърпях, страшно, но сам —

чува бог — не знаех.

Съзнателно нищо не сторих.

ХОР

Но как?

ЕДИП

Градът в престъпно легло ме свърза,

без сам да зная, с бедите.52

ХОР

Със майка си, както чувам,

делил си позорна постеля.

ЕДИП

О, смърт са за мене, странници, тези

ужасни думи! А тия две са мои…

ХОР

Що?

ЕДИП

… деца, две проклятия!

ХОР

О, Зевсе!

ЕДИП

Една е майката за двете тях и за мене.

Втора строфа

ХОР

И те са твои дъщери?

ЕДИП

Но — и на татко си сестри!

ХОР

Уви!

ЕДИП

Уви!

Да, след злото следва зло в безкраен ред.

ХОР

Страдал си…

ЕДИП

Да, аз страдах безкрай.

ХОР

Сгреши ти…

ЕДИП

Не сгреших.

ХОР

Но как?

ЕДИП

Получих в дар,

бедният аз, туй, което не биваше

за своите заслуги да получа.

Втора антистрофа

ХОР

Но как, злочести? Ти уби…

ЕДИП

Какво? Какво ме питаш пак?

ХОР

… баща си…

ЕДИП

О!

С втори удар ти повторно ме рани!

ХОР

Ти уби…

ЕДИП

Убих, ала има тук…

ХОР

Що?

ЕДИП

… прошка във едно.

ХОР

В какво?

ЕДИП

Ще чуете.

Вярно, убих и погубих в незнание.

И — чист съм: без да знам, извърших всичко.

Втори епизод

ХОР

Егеевият син Тезей, владетелят,

дойде да чуе твоето желание.

Влиза Тезей.

ТЕЗЕЙ

Отдавна аз, по многобройни слухове

за кървавата гибел на очите ти,

те зная, Лаев сине. Още повече

познат си ти за мене подир чутото

из пътя. Тези дрехи, туй измъчено

лице ми казват кой си ти. С покъртено

сърце те питам, клетнико, с каква молба

към мене и към моите съграждани

пристигаш тук с нещастната си спътница.

Неизпълнима трябва да е твоята

молба, за да откажа да помогна аз.

Самият аз съм бил отгледан в чужди край53,

тъй както ти; далече от родината,

бедите са заплашвали живота ми,

и никой странник, като тебе, никога

в бедите му не ще отмина. Зная аз,

че съм човек, че равно право имаме

на утрешния ден със тебе, клетнико.

ЕДИП

Тезее, твойта малка реч бе доблестна,

затуй ще бъде кратък моят отговор.

Ти каза кой съм, кой ми е родителят,

отде пристигам, кой е моят роден край.

Остава само да ти кажа своето

желание, и мойта реч е свършена.

ТЕЗЕЙ

Да, искам да узная него именно.

ЕДИП

Аз ида да ти дам подарък — моето

злочесто тяло. Грозно е, но ползата

от него всяка хубост би надминала.

ТЕЗЕЙ

Каква ще бъде според тебе ползата?

ЕДИП

Това ще разбереш след време, не сега.

ТЕЗЕЙ

Кога на твоя дар ще видя силата?

ЕДИП

Когато в гроба мъртъв ме положите.

ТЕЗЕЙ

За своя край се грижиш, а живота си

или забравяш, или пък — не го цениш.

ЕДИП

Не, тези грижи са и за живота ми.

ТЕЗЕЙ

Но толкова нищожна е молбата ти!

ЕДИП

Мисли, че няма, няма да е малък спор!

ТЕЗЕЙ

Какъв спор? Между мен и синовете ти?

ЕДИП

Те искат да ме отведат отново там.

ТЕЗЕЙ

Нима добре се чувствуваш в изгнание?

ЕДИП

Когато исках, те не ме оставиха!

ТЕЗЕЙ

В бедите не помага гняв, безумецо!

ЕДИП

Съветвай, след като ме чуеш, не сега!

ТЕЗЕЙ

Кажи, не бива да говоря, без да знам.

ЕДИП

Претеглих страшно аз, Тезее, — зло след зло.

ТЕЗЕЙ

Какво? Злочестината на рода ви ли?

ЕДИП

Не, не — за нея знаят всички елини.

ТЕЗЕЙ

В какво са нечовешки твойте бедствия?

ЕДИП

Чуй, ето що: прогониха ме моите

деца от моя роден край. Там никога

не ще се върна аз, отцеубиецът.

ТЕЗЕЙ

Защо те викат, щом не ще сте заедно?

ЕДИП

Така ги кара божие пророчество.

ТЕЗЕЙ

С какво ги плашат божите вещания?

ЕДИП

От твоя град да паднат им е съдено.

ТЕЗЕЙ

Но как със тях ще станем неприятели?

ЕДИП

Любезни сине на Егей, единствени

не знаят старост, нито смърт — небесните,

а всичко друго разрушава Времето.

Загива земна сила и телесна мощ.

Умира честност и расте безчестие.

Невинаги живеят във съгласие

приятел със приятели и град със град.

На този днес, на онзи утре милото

опротивява, после — пак наопаки.

Ако сега и Тива благоденствува

със твоето приятелство, безбройни дни

и нощи ражда Времето в безкрая си,

които ще разбият със оръжие,

за празно нещо, днешния ви договор.

И там, където ще лежа, студеният

мой прах ще пие топлата тиванска кръв —

щом Зевс е Зевс и Феб вещае правдата.

Ала не бива да изказвам тайното.

Та позволи да почна от началото.

Дръж само свойта дума. Няма никога

да съжаляваш, че лежа в земята ти,

освен ако ме лъжат и безсмъртните.

ХОР

Той каза, че това и други работи,

о, царю, ще направи за земята ни.

ТЕЗЕЙ

Та кой не ще приеме на такъв човек

добрата воля? Най-напред огнището

на моя дом навеки е и негово.

При туй, дошъл с молитва към богините,

той обеща немалък дар за всички ни.

Приемам аз, изпълнен с благочестие,

днес тази благодарност и в земята си

ще го поселя.

(Към корифея.)

Ако е за странника

приятно тук, пази го. А поиска ли

да дойде с мен… Едипе, предоставям ти

да избереш — съгласен съм на твоето.

ЕДИП

Дай, Зевсе, на такива хора щастие!

ТЕЗЕЙ

Какво реши? Ще дойдеш ли в двореца ми?

ЕДИП

Да, ако можех. Но това е мястото…

ТЕЗЕЙ

Какво е то? Не ще ти преча, вярвай ми.

ЕДИП

Тук ще надвия своите прогонители…

ТЕЗЕЙ

Голям ще бъде твоят дар, приятелю!

ЕДИП

… ако останеш верен на словата си.

ТЕЗЕЙ

Не бой се, довери ми се, не ще те дам.

ЕДИП

Не те обвързвам с клетва като лош човек.

ТЕЗЕЙ

Чрез клетвата не ще спечелиш повече.

ЕДИП

Какво сега?

ТЕЗЕЙ

Кажи ми страховете си.

ЕДИП

Ще дойдат хора…

ТЕЗЕЙ (посочва Хора).

Тези имат грижата.

ЕДИП

Оставяш ме, но гледай…

ТЕЗЕЙ

Знам, не ме учи!

ЕДИП

Страхувам се…

ТЕЗЕЙ

Не знае страх сърцето ми.

ЕДИП

Не знаеш ти заплахите…

ТЕЗЕЙ

Но твърдо знам:

оттук не ще те отведат с насилие.

Заплахи и безбройни празни приказки

се казват в гняв, но щом отново разумът

се върне — в миг отиват си заплахите.

На тези пък, които са се канили

да те отвеждат, ще се стори нашето

море огромно, пълно със опасности!

Но смелост! И без мойто обещание

бъди спокоен! Феб те е довел дотук!

Дори ако не съм при теб, уверен съм,

че името ми само би те пазило!

(Излиза.)

Първи стазим

Първа строфа

ХОР

Ти си в най-прекрасния край

на земята ни доброконна54,

страннико — в белия Колон55,

дето звучно своята мъка

славеят денем и нощем лей,

скрит в зелените дебри.

Гнездо

вие сред тъмен бръшлян

и в свещената гора,

с многото плод, непристъпна за слънцето,

закрита от всеки буен

вятър. Вечно там Дионис

броди вдъхновен, окръжен от своите

божествени кърмачки56.

Първа антистрофа

Хранен от небесна роса,

всеки ден разцъфтява кичест

нарцис — древният венец

на великите две богини57 —

и жълт шафран. Не пресъхват тук

наште извори будни —

Кефиз

вечно в полята тече.

Всеки ден залива той

и оплодява недрата на майката

земя със чиста влага.

Тук се носят в дивен танц

музите, тук е Афродита

с колата позлатена.

Втора строфа

Има дърво58, каквото не зная ни в Азия

да е израствало, нито в дорийския Пелопов остров59.

Не го е садил човек, само е расло.

Врага ни ужасява то.

И то расте най-много в този край.

Храни момчетата — лъскав стрък от маслина.

И няма вражи вожд60 — ни млад, ни стар —

да го отскубне с ръка и го стъпче. Зевс, покровителят

на маслината, и Атина,

светлооката, го пазят.

Втора антистрофа

Мога да кажа за друг дар на мойто отечество —

най-хубав дар от великия бог, най-голямата гордост —

прекрасни коне, жребци и власт над морето.

О, Посейдоне, ти дари,

Крониде, с тая слава моя град!

Ти изнамери юзда, под която стихват

коне, най-първо в нашата страна.

А под мощта на ръце и весла тъй чудно носи се корабът,

бяга той по вълните — спътник

на безбройни нереиди.

Трети епизод

АНТИГОНА

Земя, така високо възхвалявана,

ти трябва днес да оправдаеш славата!

ЕДИП

Що ново има, дъще?

АНТИГОНА

Приближава се

към нас Креон, и не без хора, татко мой!

ЕДИП

Сега, любезни старци, във ръцете ви

е вярата ми в моето спасение.

ХОР

Не бой се, ний ще ти помогнем. Стари сме,

но млади сили има във земята ни.

Влиза Креон, последван от свита.

КРЕОН (към Хора).

Мъже, атински благородни граждани,

аз виждам по очите ви, че някаква

уплаха ви обзе при мойто идване.

Не бойте се, зла дума не изричайте!

Не съм дошъл със лоша мисъл. Стар съм аз

и знам, че се намирам в най-могъщата

държава сред държавите на Гърция.

Изпратен съм да увещая стареца,

хей този, да се върне с нас в кадмейската

земя. И не един, а всички граждани

с поръка ме изпращат. Като родственик

аз трябва пръв да плача над съдбата му.

(Към Едип.)

И тъй, Едипе, клетнико, послушай ме,

върни се вкъщи! С пълно право целият

народ те вика. А пък аз — пред всеки друг,

защото аз не съм сред най-безчестните

в света и страдам, старче, от бедите ти.

Та виждам — беден, чужд, по чужди краища,

ти, вечен скитник, продиш във лишения

с единствена помощница. Нещастен аз!

Не мислех, че ще падне тя, злочестата,

в такъв позор, в какъвто днес е паднала,

като за тебе и за твойта просешка

храна се грижи вечно, неомъжена

до днес и лесна плячка за грабители.

Обидна реч изрекох аз, нещастният,

за тебе, за рода си и за себе си!

Но явното не се укрива. Моля те,

Едипе, слушай мене, скрий позора си,

склони да дойдеш в Тива, в свойте бащини

дворци! С Атина се прости приятелски.

Тя заслужава почит. Ала твоят град,

родината ти — заслужава повече.

ЕДИП

Безсрамник и подлец! Ти можеш винаги

умело да скроиш правдиви доводи!

Защо се мъчиш да ме хванеш втори път?

Пленен от тебе, аз ще страдам истински.

Преди, когато бях сломен от болките

и радост бе за мен да ме прогоните,

сам ти, макар че исках аз, не се смили.

А щом се утоли гневът ми, исках аз

дома си да живея, но изхвърли ме

оттам и ме прогони — ти! Роднинството

не бе тогава никак във сърцето ти.

Сега, когато виждам как приятелски

в Атина ме прие народът, мъчиш се

да ме отмъкнеш с лицемерни нежности.

Та радост ли е да обичаш някого

насила? То е все едно — от все сърце

да искаш и да ти не дават нищичко,

или да дават, но когато сито е

сърцето ти и никакво добро не е

доброто. Тази радост е безсмислена.

Такова нещо ми предлагаш ти сега —

добро на думи, лошо във действителност.

Пред тях ще те изоблича — подлец си ти!

Дошъл си да ме отведеш, но не дома —

ще ме поселиш край града, та твоят град

неуязвим да бъде пред атинците.

Но няма да успееш — над земята ти

ще бъде моят дух-мъстител винаги.

А мойте синове ще имат толкова

земя във Тива, колкото загробени

да легнат. Как, не зная ли тиванските

дела от тебе по-добре? Да, по-добре,

защото ги узнавам от вещатели —

от Феб и от баща му, от самия Зевс.

С лъжливи думи идеш ти — наистина

добре скроени, но ще имаш повече

вреда от тях, отколкото спасение.

Но знам, не ще те убедя. Отивай си

и остави ни тук! Дори така да сме,

щом тъй ни е приятно, знам, не ще сме зле.

КРЕОН

Как мислиш, аз ли не разбирам твоето

добро, или пък ти не знаеш своето?

ЕДИП

За мен — да не успееш да въздействуваш

над мен или над тях, е най-приятното.

КРЕОН

Нещастнико, не е дошъл с годините

умът ти! Срам си ти за старините си!

ЕДИП

Добре редиш! Но зная, че почтен човек

за всичко не мълви еднакво хубаво.

КРЕОН

Да казваш много и добре — са две неща.

ЕДИП

О, твоите думи! Кратки и — на мястото!

КРЕОН

За всеки като тебе, знам, не е така.

ЕДИП

Иди си! Казвам и за тях. Не стой над мен!

Че тук ще бъде моето живелище!

КРЕОН

Но нека знаят — паднеш ли в ръцете ми,

ще видиш как отвръщаш на приятели…

ЕДИП

Кой би ме взел от моите закрилници?

КРЕОН

Но и така не ще ти бъде весело.

ЕДИП

Какво показва твоето заканване?

КРЕОН

Едната твоя дъщеря е грабната

и е на път. Сега ще хвана другата.

ЕДИП

О!

КРЕОН

Чакай, ще заохкаш още повече!

ЕДИП

У тебе — тя?

КРЕОН (сочи Антигона).

И тя — след миг. Почакайте.

ЕДИП

Приятели, какво? Ще ме дадете ли?

Нима не ще прогоните злодееца?

ХОР (към Креон).

Върви си бързо, страннико! Постъпил си

преди, постъпваш и сега неправилно!

КРЕОН (към хората си).

За вас е вече време. Отведете я,

насила я водете, щом упорствува!

АНТИГОНА

О, бедна аз! Къде да бягам? Кой човек

и кой ли бог ще ми помогне?

ХОР

Страннико!

КРЕОН

Не го докосвам, вземам нея, моя е.

ЕДИП (към Хора).

О, първенци!

ХОР (към Креон).

Несправедлив си, страннико!

КРЕОН

Не — справедлив!

ХОР

Как тъй?

КРЕОН

Отвеждам своите.

Строфа

ЕДИП

О, граде!

ХОР

Какво правиш, чужденецо? Как, не я ли пущаш?

Тогава виж ръцете ни!

КРЕОН

Пусни!

ХОР

Не — ако така постъпваш ти!

КРЕОН

Обидиш ли ме, с Тива ще воювате!

ЕДИП

Не казвах ли и аз така?

ХОР (към един от Креоновите прислужници).

Девойката

пусни!

КРЕОН

Не заповядвай, дето нямаш власт!

ХОР

(към прислужника).

Пусни я, казвам!

КРЕОН (към прислужниците).

Аз пък казвам: тръгвайте!

ХОР

Елате! Помощ, помощ, жители!

Градът,

нашият град, загива от насилие!

Елате! Помощ, помощ!

АНТИГОНА

Отвличат ме! О, граждани! О, граждани!

ЕДИП

Къде си ми, дете?

АНТИГОНА

Вървя принудена!

ЕДИП

Подай ръка, дете!

АНТИГОНА

Не мога, татко мой!

КРЕОН (към прислужниците си).

Водете я!

ЕДИП

Нещастен аз, нещастен аз!

КРЕОН

Ти няма да се скиташ вече с двете си

тояги. Но понеже сам желаеше

да победиш и свои, и отечество,

чиято воля слушам днес, макар че съм

владетел — побеждавай! Зная, с времето

ще видиш, че не си разбирал своето

добро ни днес, ни някога — не слушаш ти

приятел — само яростта си гибелна!

(Тръгва.)

ХОР (към Креон).

Стой, страннико!

КРЕОН

Не ме докосвай, казвам ти!

ХОР

Не ще те пусна, щом отне девойките!

КРЕОН

Градът ви ще ми заплати и повече.

Не ще са те единствени в ръцете ми!

ХОР

Какво си мислиш?

КРЕОН (сочи Едип).

Него ще отмъкна аз!

ХОР

Ужасно!

КРЕОН

И това ще стане истина,

ако не ми попречи само царят ви!

ЕДИП

Ще се докоснеш ти до мен, безсрамнико!

КРЕОН

Мълчи, ти казвам!

ЕДИП

О, дано богините

дадат да кажа и това проклятие

към тебе, който ми отне едничкото

око, след като се лиших от другите,

престъпнико! На тебе и на твоя род

дано всевиждащият бог на Слънцето

даде живот като на мене, стареца!

КРЕОН

Вий, жители на този край, видяхте ли?

ЕДИП

И мен, и тебе виждат, и разбират те,

че с думи отмъщавам на делата ти!

КРЕОН

Не ще възпра гнева си, ще го грабна аз

и сам, макар че ми тежат годините!

(Устремява се към Едип.)

Антистрофа

ЕДИП

Горко ми!

ХОР

С каква дързост си пристигнал тук, о, чужденецо,

щом смяташ да постъпваш тъй!

КРЕОН

Да, тъй!

ХОР

Този град не е тогава град!

КРЕОН

И слабият надвива с правда силния.

ЕДИП

Вий чухте ли?

ХОР

Не ще успее никога,

уверен съм!

КРЕОН

Не ти, а Зевс е вещият!

ХОР

Това е дързост!

КРЕОН

Но ще я понасяте!

Прислужници хващат Едип.

ХОР

О, о! Ти, народе, и вие,

първенци, елате, бързо елате! Тези тук

престъпват всяка мярка!

Влиза Тезей.

ТЕЗЕЙ

Що е станало? Какъв е тоя вик и тоя страх?

Жертви исках да заколя в чест на бога на Колон61

и прекъснахте ме вие. Разкажете, за да знам

всичко, заради което бързах с немощни нозе!

ЕДИП

Приятелю, познах те по гласа ти аз, —

беда претеглих преди миг от този мъж!

(Посочва Креон.)

ТЕЗЕЙ

Каква беда, кажи ми, от кого е тя?

ЕДИП

Креон, когото виждаш, грабна двете ми

единствени деца от мен, приятелю!

ТЕЗЕЙ

Какво?

ЕДИП

Ти чу за моето нещастие.

ТЕЗЕЙ

Тогава бързо някой от слугите ми

да иде при олтара! Всички — конници,

пешаци — нека изоставят жертвите

и тичат там, където двете улици

се срещат! Да не отведат девойките,

та победен, да стана аз пред госта си

за смях! Вървете бързо, казах, него пък,

(Сочи Креон.)

да бях тъй гневен, както заслужава той,

не бих изпуснал невредим от своите

ръце! Но днес към него ще прилагаме

закона, с който той дойде, не друг закон.

(Към Креон.)

Ти няма да излезеш от земята ми,

преди да си довел пред мен девойките!

С постъпката си позориш и себе си,

и своя град, и своите родители.

Ти влизаш в град, където тачат правото

и без закон не действуват, законите

в страната ни погазваш ти, нахвърляш се

и грабиш, присвояваш си каквото щеш!

Града ми за безлюден или робски град

си смятал ти, а мене — за нищожество.

Но Тива, знам, не те възпита в подлости,

защото не създава тя насилници.

И тебе тя не ще похвали, чувайки,

че грабиш моя, грабиш божа собственост

и че отвличаш бедните молители.

И ако сам аз вляза във земята ти,

дори да имам пълно основание,

без волята на царя — който ще да е —

не бих отвличал и откарвал. Знаял бих

как трябва да се нося с твои граждани.

Ти сам опозоряваш своя собствен град,

без той да заслужава, а годините

те правят стар, но празна е главата ти.

Аз казах вече, а сега — повтарям ти:

по-скоро тук да доведат девойките,

ако не искаш да останеш в моята

земя насила! Казвам ти, езикът ми

говори туй, което е в главата ми.

ХОР

Къде достигна, страннико! Добър по род

изглеждаш, а те хващат в престъпление!

КРЕОН (към Тезей).

Не смятам, че безлюдна е страната ти,

Егеев сине, нито, както ти твърдиш,

че сте без ум, та сторих тъй. Не, мислех си,

че тук62 не могат да обичат моите

роднини, та да ги държат при себе си

без моя воля. Знаех, че престъпник и

отцеубиец няма да приемете,

а той е опетнен и със безчестен брак.

Аз знаех, че съвет премъдър имате63,

че той не дава на подобни скитници

в града ви да живеят, и със вярата

във него исках да си взема плячката.

Не бих постъпил тъй, ако не бе проклел

и мене, и рода ми той. В замяна аз

реших с това да му платя за клетвите.

Гневът ни не старее, със смъртта ни той

умира. Болка не усещат мъртвите.

Сега — прави каквото искаш. Сам съм аз

и въпреки че ти говоря правото,

съм слаб. Ала все пак, макар и немощен,

ще гледам да ти върна всичко сторено.

ЕДИП

Безсрамник дързък! Мен ли, старец немощен,

обиждаш с тези думи, или себе си?

Убийство, светотатствен брак и бедствия

изреждаш ти, които аз, нещастният,

неволно носих. Тъй небето искаше,

навярно гневно още на дедите ми.

У мене ти не ще намериш никаква

вина, с която причиних злочестие

на своите и на самия себе си.

И ако на баща ми са предсказали,

че ще умре от своя син, кажи ми ти,

как можеш да ме хулиш основателно,

щом още от баща си и от майка си

не бях заченат и не съществувах аз?

И ако аз, роден злочест, какъвто съм,

при спречкване убих баща си, без да знам

какво и на кого съм сторил, можеш ли

със право да ме хулиш за неволната

постъпка? Принуждаваш ме, безсрамнико,

да кажа и за своя брак със майка си,

със твоята сестра? Добре! Не ще мълча,

щом ти достигна до това безчестие.

Роди ме тя, роди ме — о, нещастие! —

без аз да знам, без тя да знае! После пък —

създаде ми деца за срам на себе си!

Но знам — за нея и за мен съзнателно

злословиш ти. А без да искам, станах аз

на нея мъж, и без да искам — казвам го.

Злодей не ще ме нарекат за брака ми

и за убийството, в което винаги

ме обвиняваш с тежки оскърбления.

Отговори ми само на един въпрос.

Ако се хвърли върху тебе — праведник —

да те убива някой, ще го питаш ли

дали ти е баща, или на мястото

ще се разправиш? Мисля, че живота си

ако цениш, ти би убил виновника,

без много да се двоумиш. В такова зло

изпаднах сам по божа воля. Жив да бе

баща ми, той не би отричал, сигурно!

А ти, безчестник, за когото всичко е

за казване — и явното, и тайното, —

ме оскърбяваш тук, пред тези граждани!

Ти смяташ за прилично да угодничиш

пред цар Тезей и град Атина с мъдрите

закони, но забравяш сред похвалите,

че ако тачи боговете някоя

земя, Атина превишава всичките.

Ти грабваш мене, молещия нейната

защита старец, и отне децата ми.

Затуй сега се моля на богините

на този край и ги зова в молбите си

да дойдат в моя помощ, за да видиш ти

какви мъже на този град са бранници!

ХОР

Добър е, царю, гостът. А бедите му

са страшни, затова — да го закриляме!

ТЕЗЕЙ

Но стига. Бързат дръзките грабители,

а ето, ние, жертвите, не мръдваме.

КРЕОН

Какво ще заповядаш на безсилния?

ТЕЗЕЙ

Тръгни напред, а аз ще тръгна редом с теб,

та ако криеш нашите момичета

наблизо, да ми кажеш сам къде са те.

Ако онези бягат с тях, не се боим —

че други са в следите им, и твоите

не ще се радват, че са ни убягнали.

Върви и знай: пленяваш, но и сам си в плен.

Съдбата хвана теб, ловеца. Благото,

спечелено без чест, е кратковременно.

Не ще ти дойде друг на помощ. Зная аз,

не без подкрепа и въоръжение

си се решил на дързост като днешната;

извършил си това с надежда в някого.

Ще гледам и не ще допусна немощен

пред едного да е градът. Разбираш ли?

Или ти смяташ, както и в началото,

че всичките ни думи са на вятъра?

КРЕОН

Не мога да ти възразявам в твоята

земя. И ний у нас ще знаем нужното.

ТЕЗЕЙ

Заплашвай, но върви! А ти — във нашата

страна спокоен остани, с увереност,

че ако не умра, Едипе, няма аз

да спра, преди да съм довел децата ти.

ЕДИП

Благодаря, Тезей, за благородството,

за твойто справедливо покровителство!

Тезей и Креон излизат.

Втори стазим

ХОР

Първа строфа

Да можех да бъда там,

където враждебни мъже

ще почнат сред бронзов звън

борба — край питийския бряг64 или

при брега на пламтящите факли65,

където две могъщи богини66 се грижат

за тайнства и със златен ключ

са заключили езика на жреците Евмолпиди67!

Мисля, храбрият Тезей

с двете грабнати сестри девойки

ще се срещне в онзи край

с вик победоносен.

Първа антистрофа

Навярно отиват сега

на запад, минават скали,

покрити със преспи сняг,

през ейските пасбища68 — на коне

или с колесници крилати.

Ще бъдат хванати. Арес — ужасен — връхлита,

страхотна е и нашта мощ.

Там навред блестят юздечки, и с отпуснати юзди

литват бранниците в миг —

те почитат конницата Атина,

още — морския земен цар,

милия син на Рея69.

Втора строфа

Бият ли се, или се дебнат?

Но моето сърце

ми казва, че ще дойде краят

на ужасно зло, на хули, хвърлени от свой човек!70

Да, днес ще направи нещо Зевс!

Аз предричам славна битка!

О, да можех като бързолетен гълъб

там, от високите облаци, боя да гледам

със свойте собствени очи!

Втора антистрофа

Зевсе, царю на боговете!

Всевиждащи! Стори

властителите на града ни

да разбият със победна мощ засадата! И теб,

велика Паладо, ний зовем!

Молим Аполон, ловеца71,

и сестра му72, що преследва пъстрокожи

бързи елени — нека на помощ дойдат

на гражданите и града!

Четвърти епизод

ХОР (към Едип).

Не ще ме обвиниш в лъжепророчество,

бездомен госте. Виждам, приближават се

девойките сред свита от прислужници.

ЕДИП

Къде, къде? Какво? Що каза?

Влизат Антигона, Исмена и Тезей.

След тях — въоръжени прислужници.

АНТИГОНА

Татко мой,

да можеше да видиш благородника,

човека, от когото сме избавени!

ЕДИП

О, тук ли сте, дете?

АНТИГОНА

Да, тук. Спасиха ни

ръцете на Тезей и на войниците.

ЕДИП

Дете, елате при баща си, дайте му

да ви прегърне — той не ви очакваше!

АНТИГОНА

О, да, и ние, татко, те жадуваме.

ЕДИП

Къде, къде сте?

АНТИГОНА

Ето ни, пристъпваме.

ЕДИП

О, скъпи рожби!

АНТИГОНА

Скъпа, знам, е рожбата.

ЕДИП

Крепителки!

АНТИГОНА

Злочести — на злочестника!

ЕДИП

Аз имам най-любимото. Щом вие сте

до мене, моят смъртен час не е докрай

злощастен. Подкрепете раменете ми —

притиснати до татко си, турете край

на тежкия му път, на самотата му.

Накратко ми кажете как пострадахте —

на възрастта ви отговаря кратка реч.

АНТИГОНА (сочи Тезей).

Ей нашия спасител! Него, татко мой,

би трябвало да питаш. Ето, кратка съм.

ЕДИП (към Тезей).

Приятелю, не се чуди, разбъбрих се,

че срещам пак нечакани децата си.

За радостта ми, че ги имам, зная аз,

не друг, а ти самият си причината.

Защото ти ми ги спаси, и никой друг.

Самия теб и твоя град безсмъртните

да наспорят по мойто пожелание —

за първи път видях у вас, единствени

в света, набожност, доброта и искреност.

Разбирам и от благодарност казвам ти:

каквото имам, имам го от тебе.

О, дай да стисна, царю, днес ръката ти

и да целуна, ако може, твоето

лице! Но що говоря? Как нещастникът

ще се допре до този, който с никакво

петно не е белязан? Не, самият аз

не ще допусна! Могат да съчувствуват

на злото ми единствено нещастници.

Сега, оттук, прощавай ти и в бъдеще —

тъй както и до този ден — закриляй ме!

ТЕЗЕЙ

Не се учудвам, че говориш толкова

от радостта за рожбите си, нито пък

че заговори първо с тях, а не със мен.

Това не е за мене оскърбление.

Не толкова със думите си гледаме

да украсим живота, а с делата си.

Ще обясня. Заклех ти се и в нищо аз

не те излъгах. Живи водя твоите

деца, не ги засегнаха заканите.

Без смисъл е да казвам как спечелихме

борбата. Ти ще чуеш от самите тях.

Но туй, което стигна до ушите ми,

додето идех тук, помни! Наистина,

нищожен слух, но все пак — за учудване.

Не бива нищо ний да пренебрегваме.

ЕДИП

Егеев сине, що е то? Кажи ми го!

Не знам това, което си научил.

ТЕЗЕЙ

Разказват, мъж един, не твой съгражданин73,

а близък, Посейдоновия жертвеник,

при който готвех жертвоприношение,

с ръце обгърнал, докато ме нямало.

ЕДИП

Какво желае той с това? Къдешен е?

ТЕЗЕЙ

Знам само, че от тебе искал — тъй мълвят

две думи, от които нямаш загуба.

ЕДИП

Какви? Но той бил седнал пред светилище!

ТЕЗЕЙ

Дошъл да моли да се разговорите,

а после — да си иде невредим от нас.

ЕДИП

Но кой ли ще седи при тоя жертвеник?

ТЕЗЕЙ

Мисли дали във Аргос имаш някакъв

роднина, който иска да се срещнете.

ЕДИП

Спри, скъпи мой приятелю!

ТЕЗЕЙ

Какво ти е?

ЕДИП

Недей ме пита!

ТЕЗЕЙ

За какво? Ще кажеш ли?

ЕДИП (сочи дъщерите си).

Разбрах от тези кой е той, молителят!

ТЕЗЕЙ

Но кой е той, достоен за осъждане?

ЕДИП

Това е, царю, моят син, омразният,

чиято реч би късала сърцето ми!

ТЕЗЕЙ

Ти можеш да го чуеш, а да действуваш

тъй, както искаш. Но какво, изслушай го!

ЕДИП

За мене този глас е най-омразният.

Не ми налагай, царю, подчинение.

ТЕЗЕЙ

Не мислиш ли, че той седи в светилище?

Мисли, бъди към бога по-внимателен!

АНТИГОНА

Макар и млада, татко мой, послушай ме.

За царя — нека угоди на себе си

и богу според своето желание.

За нас пък — нека дойде брат ни, молим те!

Той няма да те отклони от твоето,

ако говори безполезни работи.

Каква вреда — да чуеш думи? Лошите

кроежи лесно се откриват в думите.

Баща си му. Най-страшно престъпление

към тебе да извърши, пак неправо е

злина да върнеш, татко, на злината му.

Пусни го! Лоши синове и буен гняв

и други имат, ала при спокойния

приятелски съвет — успокояват се.

Но взри се не в сегашните, а в старите

беди, дошли от твоите родители.

Погледнеш ли към тях, ще видиш — вярвай ми —

как гибелно завършва разгневеният.

Ти имаш не нищожно доказателство,

и то е — тъмнината пред очите ти.

Но чуй! Не бива да се молим толкова

за право нещо, нито — на оказвано

добро да не умеем да отплащаме.

ЕДИП

Дете, жестока радост вий печелите

със вашите слова. Да бъде вашето!

(Към Тезей.)

Но никой, ако дойде той, приятелю,

не ща да разполага със живота ми!

ТЕЗЕЙ

Не казвай пак, един път е достатъчен.

Не искам да се хваля, ала жив и здрав

ще бъдеш, ако боговете бдят над мен.

(Излиза.)

Трети стазим

ХОР

Строфа

Който желае дълги дни

и забравя средния наш

земен живот — според мене той,

явно, с глупост е изпълнен.

Безбройни бедствия носят нам

дългите дни на старостта;

а радостта — къде е тя,

няма дори да знае човек,

щом надхвърли земния свой

живот. А общата за нас

помощ иде, щом пристигне адската Мойра74 —

без песен, танц и звън на лира —

Смъртта, за да свърши всичко.

Антистрофа

Най-добре — да не се родиш.

Втора участ — щом си роден, —

там, откъдето си дошъл,

час по-скоро да се върнеш.

Когато мине младостта

с лекия плитък ум, кое

тежко зло ни е чуждо, каква

мъка не познава човек?

Завист, бунтове и борби,

убийства, спорове! Накрай

иде омразна, немощна и неприветна,

немила старост — а със нея

са наште тегла тегловни!

Епод

Сред тях нещастен е и той75, не само аз.

Като бряг на север, блъскан

от всички страни от буйни води —

издъно го разтърсват

страшни беди, като тъмни

вълни, и теглата са вечно с него.

Тези налитат от изгрев-слънце,

тези от залез,

тези от горещото пладне,

а тези — от планинския Север.

Пети епизод

АНТИГОНА

Но ето, както виждаш, иде странникът

насам самичък, татко. От очите му,

като върви, се леят сълзи — ручеи.

ЕДИП

Кой странник?

АНТИГОНА

Оня, за когото мислехме

преди. Пристига Полиник, пред тебе е.

Влиза Полиник.

ПОЛИНИК

Какво да правя, ах! Дали за своите

беди да плача днес, или за стария

нещастен мой баща, сестри? Намирам го

изгнаник с вас по тези чужди краища,

в такова облекло, потънал целият

в отдавнашна нечистотия. Тялото

под нея чезне, а върху безоката

глава развява вятърът сплъстените

коси. Изглежда, мога да позная аз

по външността му как се храни, клетият.

Тъй късно виждам всичко аз, злодеецът!

В теглата ти видях, че най-престъпният

в света съм аз. За мен не питай другиго.

Ала до Зевс, на трона му, е Прошката

за всяко дело. И до тебе, татко мой,

да бъде тя! За всички прегрешения

цяр има, те не ще нараснат повече.

Защо мълчиш?

Продумай нещо, татко мой, не ме гони!

Не казваш нищо? Връщаш ме, без думица

да кажеш, без да обясниш защо си тъй

сърдит. Вий, негови деца, опитайте,

сестри, дано разтвори татко своите

уста — такива строги и безмилостни!

С позор да не отпрати мен, молителя

на бога, без да ми е казал думица!

АНТИГОНА

Кажи ни сам защо си тук, нещастнико!

Когато кажеш много думи — радостни,

обидни или пълни с милосърдие,

тогава проговаря и безгласният.

ПОЛИНИК

Добре, ще кажа. Хубав е съветът ти.

Ще призова за свой защитник оня бог,

когото молих и от чийто жертвеник

при вас ме праща царят с позволение

да поговоря с вас и после — сигурен

да си отида. На това, приятели,

сестри и татко, моля, съгласете се!

Аз искам да ти кажа за какво дойдох,

мой татко. Бях прогонен от земята си,

понеже пожелах, като по-възрастен,

да седна с царска почит на престола ти.

Но Етеокъл ме прокуди, въпреки

че по-млад е от мене. Не със доводи

и сила ме надви, а чрез подбуждане

на гражданите. Мисля, че за всичко туй

най-първата причина е във твоето

проклятие — тъй казват и гадатели.

Когато стигнах в Аргос, у дорийците76,

сродих се там с Адраст, събрах край себе си

другари — всички първи хора в Апия77,

почитани за бойните си подвизи,

и тъй да се отправим седем вождове

на поход срещу Тива, та да падна с чест

или пък да прогоня враговете си.

Това е всичко. Но сега — защо съм тук?

За да те моля на колене, татко мой,

за мене и за моите съратници.

Със седем строя и със седем копия

тиванските поля са обкръжили те.

Амфиарай е там, храбрецът — пръв е той

в борбата, пръв и в птичите знамения;

след туй — Тидей Ойнеев от Етолия,

а трети — Етеокъл, родом аргосец;

четвърти е Хиподамант, изпрати го

Талай, баща му; Капаней пък, петият,

се кани да обгърне Тива в пламъци;

аркадецът Партенопей78 е шестият —

наречен тъй на майка си, прекарала

във дълго девство, верен Аталантин син;

аз, твоят син, — ако не твой, от зла съдба

роден, но все пак твой наричан, — храбрите

войски на Аргос водя срещу Тива днес.

И всички ний те молим и заклеваме

във твойте дъщери и във живота ти:

снеми гнева си тежък от плещите ми,

защото сметка искам аз от брата си,

задето ме прогони от родината.

Ако на прорицанията вярваме —

там, дето бъдеш ти, ще бъде силата.

За родните реки, за боговете ни

те моля, чуй ме, отстъпи: изгнаници

и просяци сме ние, а и ти си тъй.

Живеем със подмилкване пред другите —

и ти, и аз. Еднаква е съдбата ни.

А той царува вкъщи — о, нещастен аз! —

надува се, надсмива се над двама ни!

Но ако ти приемеш мойте планове,

със малко сила скоро ще го смачкаме.

И щом го махна, ще те върна в твоите

палати, ще се върна и самият аз.

Във твоите ръце е тържеството ми —

без тебе няма да спася ни себе си.

Заради царя ти кажи потребното,

Едипе, и го отпрати от себе си.

ЕДИП (към Хора).

Ако не беше го изпратил, граждани,

при мене господарят на земята би,

Тезей, като е смятал, че е правилно

да му говоря — той не би ме чул дори.

Сега е той почетен, ала моите

слова не ще ощастливят живота му.

(Към Полиник.)

Ти имаше престол и власт, негоднико,

с които брат ти днес над Тива властвува;

баща си ти изпрати сам в изгнание,

без дом да скита и да носи дрехите,

при чийто вид ти плачеш — че те стигнаха

беди, еднакви с моите нещастия!

Не трябва плач, а трябва да ги нося аз,

докле съм жив, да помня теб, убиеца.

Защото ти ме хвърли в тези бедствия,

прокуди ме, от тебе съм в изгнание

и моля чужди хора за насъщния.

И ако сам не бях създал за себе си

опора — дъщерите си, — загинал бих

от тебе, зная сигурно. А те ми са

спасителки, подкрепа, и мъже са те,

а не жени във общите страдания.

А вие сте от друг родени, не от мен!

Следи те с поглед бог, ала почакай ти —

по-зло ще бъде, щом потеглят твоите

войски към Тива. Този град ти никога

не ще превземеш, а ще паднеш, цял във кръв,

и твоят брат ще сподели съдбата ти.

Така по-рано призовавах Клетвите

над вас, и днес ги викам за съюзници.

Баща си вие трябва да почитате

и да не го петните — че на слепия

сте синове. А те

(Посочва Антигона и Исмена.)

не ме похулиха.

И молиш ли, или от трона властвуваш,

проклет да си, ако до Зевс е вечната

богиня Правда, пазеща законите

на древността! Проклет, презрян от татко

върви, най-лош сред лошите, под Клетвите,

които призовавам!79 Нито бащин край

да покориш, ни в Аргос, котловинния,

да се завърнеш! Да умреш от свой човек

и да убиеш онзи, от когото си

прогонен! С тези клетви викам адския

омразен бащин мрак, за да те скрие той!

Аз викам Евменидите и Ареса,

че той разпали между вас омразата.

Това ти казвам аз. Върви, на всичките

кадмейци и на всичките си предани

съюзници кажи, че синовете си

Едип е надарил с такива дарове!

ХОР

Не мога, Полиник, да бъда радостен,

че си дошъл. Върви, по-скоро, връщай се!

ПОЛИНИК

Горко ми! Съдбоносни мои пътища!

Горко, другари мои! За такъв ли край

потеглихме от Аргос, о, нещастен аз!

За него аз на моите съратници

не мога да вестя, а няма връщане!

Не, мълком трябва да посрещна своята

съдба. Сестрици родни, вие чувате

ужасните проклятия на татко ни!

Аз моля, ако се изпълнят клетвите

на татко, вий поне, ако се върнете

дома, не ме лишавайте от почести!

Сложете ме във гроб, със всички обреди!

И славата за вашите страдания

с баща ни ще порасне двойно повече,

ако дълга към своя брат изпълните.

АНТИГОНА

Ще моля нещо, Полиник, послушай ме!

ПОЛИНИК

О, казвай, мила Антигоно, що е то?

АНТИГОНА

Върни войската в Аргос, но не се бави!

Недей погубва и града, и себе си!

ПОЛИНИК

Не може. Как ще върна в ред войската си,

когато сам съм паднал в малодушие?

АНТИГОНА

Защо отстъпваш на гнева? Какво добро

ще имаш, ако разориш родината?

ПОЛИНИК

Позорно е да бягам, и на младия

свой брат за смях да бъда аз, по-старият!

АНТИГОНА

Не виждаш ли, че ще се сбъдне думата

на татко, че един от друг ще паднете?

ПОЛИНИК

Той иска тъй. Не мога да отстъпя аз.

АНТИГОНА

О, бедна аз! И кой ще се реши сега

да тръгне с теб след тези предсказания?

ПОЛИНИК

Не ще обадя лошото. Добрият вожд

ще обяви доброто, не и лошото.

АНТИГОНА

И туй е, братко, твоето решение?

ПОЛИНИК

А ти не ме задържай. Моя грижа е

да мина този път нещастен, гибелен —

по татковата воля и проклятие.

Щастливи да сте вие, ако сторите

добро след мойта смърт, щом днес не можете!

Пуснете ме! Прощавайте! Вий никога

не ще ме вече видите!

АНТИГОНА

Нещастна аз!

ПОЛИНИК

Не ме оплаквай!

АНТИГОНА

Кой би спрял сълзите си,

о, братко мой! Та ти вървиш към явна смърт!

ПОЛИНИК

Ще падна, ако трябва.

АНТИГОНА

Не — послушай ме!

ПОЛИНИК

Недей, не бива!

АНТИГОНА

Тъмни ще са дните ми

без теб!

ПОЛИНИК

Да бъде тъй или пък иначе —

е в божии ръце. А на безсмъртните

се моля да не би изпращат бедствия.

Че вий не заслужавате да страдате!

(Излиза.)

Първа строфа

ХОР

Струпват се отново върху мене

нови тежки беди от слепия старец.

А може би часът му иде.

Не е за мене празно нещо божията воля, не!

Че гледа, гледа Времето вечно в нея — днес един

поваля, утре пък въздига друг.

Еква гръмотевица.

Ефирът гръмва, Зевсе!

ЕДИП

Деца, деца, да може някой тукашен

да викне цар Тезея, благородния!

АНТИГОНА

Защо го викаш, татко? За какво ти е?

ЕДИП

Ще ме изпрати тази бърза мълния

на Зевс във ада. Бързо го повикайте!

Първа антистрофа

ХОР

Ето, пак неизразим се носи

страшен трясък, изпратен от Зевс! Настръхва

косата ми от леден ужас!

Еква нова гръмотевица.

О, аз треперя! Блясва пак във въздуха небесен плам!

Какво, какъв ще бъде краят? Боя се! Току-така

не пада гръм, не без беда е то!

Ефире велик! О, Зевсе!

ЕДИП

Деца, настана вече предвещаният

от бога край, и няма вече връщане.

АНТИГОНА

Но как познаваш, татко, от какво разбра?

ЕДИП

Добре го зная. Нека някой тукашен

по-бързо викне царя на атинците!

Втора строфа

ХОР

Ах, ето, ето, вред край нас се носи пак

пронизителен звук!

Боже, бъди милостив, милостив към нас,

ако над нашата майка-земя носиш зло!

Към мене милостив бъди, и от това, че съм видял

престъпник, нека не видя беди!

Тебе зова, о, Зевсе!

ЕДИП

Наблизо ли е той? Ще ме намери ли

пак жив, деца, все още във съзнание?80

АНТИГОНА

Какво желаеш да му кажеш, татко мой?

ЕДИП

Да му се наплатя за добрината му

към мене, както дадох обещание.

Втора антистрофа

ХОР

Ехей! Ела, ела, Тезее, сине мой!

И дори на върха

бик да принасяш в жертва на Посейдон,

морския бог, при олтара му, — пак ела!

На тебе, на града ти и на хората ти странникът

желае достойно да плати.

По-скоро, бързай, царю!

Влиза Тезей.

ТЕЗЕЙ

Защо отново този шум сте вдигнали?

И гражданите чух, дочух и госта си.

От Зевсовия гръм ли? От пороите

вода и град? При буря, като днешната,

от бога можем всичко да очакваме.

ЕДИП

Да дойдеш исках, царю, и яви се ти.

Сам бог те води в този път към щастие.

ТЕЗЕЙ

Що ново, Лаев сине, се е случило?

ЕДИП

Дойде часът ми. Искам обещаното

на теб и на града ти да изпълня днес.

ТЕЗЕЙ

Отде разбираш, че настъпва краят ти?

ЕДИП

Самите богове ми го обадиха,

а със поличби те не мамят никога.

ТЕЗЕЙ

Какви са, смяташ, техните знамения?

ЕДИП

Неспирни гръмотевици и мълнии,

които праща със ръка Всесилният.

ТЕЗЕЙ

Аз вярвам. Много твои предсказания

се сбъднаха. Кажи какво да правим.

ЕДИП

Ще кажа, чуй, Егеев сине. Щастие

за твоя град ще бъде то завинаги.

След малко ще те заведа без ничия

подкрепа там, където ми е съдено

да свърша. Ала ти не казвай никому

къде и на коя страна е мястото.

То вечно ще те пази от съседите

като безброй наемници и щитове.

А тайното, покритото с мълчание,

ще видиш, като дойдеш с мен, единствен ти.

Не ще го кажа ни на тези граждани,

нито на дъщерите си, макар че са

най-скъпите ми. Знай го и в предсмъртната

минута го предай на най-добрия си

приемник, а пък той — на онзи, който е

след него, и така да бъде винаги.

Неуязвим за хората на посева81

ще стане твоят град. Но развращават се

безброй държави въпреки добрите си

управници. Не бърз, но зорък, погледът

на боговете вижда светотатците.

Егеев сине, бягай от подобно зло!

Но аз те уча на познати работи.

Да тръгваме сега, зове ме волята

на бога — нека се не бавим повече!

(Към Антигона и Исмена.)

Деца, елате с мене! Ето, водя ви

тъй, както вие своя татко водехте.

Вървете, не улавяйте ръцете ми.

Аз искам да намеря сам свещения

свой гроб, където ще се скрия в земните

недра. Оттук, оттук вървете! Водят ме

водачът на душите82 и подземната

богиня83. Светлина, за мен угаснала!

Догонват ме за сетен път лъчите ти.

Отивам аз да скрия своя сетен ден

във ада.

(Към Тезей.)

Ти, най-скъпи другоземецо,

земята ти и твоите прислужници —

да бъдете щастливи! А в живота си

честит — и мен, мъртвеца, споменавайте!

Излиза, последван от Тезей, Антигона и Исмена.

Четвърти стазим

ХОР

Строфа

Ако е дадено да почета с молбите си

скритата богиня и тебе, о, царю

над мъртвите души, —

Аидоней, Аидоней, зова те!

Дано без болка и без скръб

отиде той, чужденецът, там,

в полята, които скриват всич-

ки мъртви, сред стигийския дом!

Невинен е претеглил той безброй нещастия, но пак

ще го въздигне справедливият бог.

Антистрофа

Вие, подземни богини!84 Ти, чудовище,

звяр непобедим, прострян пред онези

огладени врати!85

Надаваш своя вой от пещерите

ти, адски страж неукротим, —

мълвата казва така. И ти,

дете на Тартара и Земя-

та, дай да мине в свободен път

той, странникът, запътен към полетата на мъртвите!

И тебе, вечен сън, призовавам аз!

Екзод

Влиза Вестител.

ВЕСТИТЕЛЯТ

Съграждани, най-краткото известие

ви нося аз: Едип е между мъртвите.

Но за смъртта му и за чудесата й

такава кратка реч е недостатъчна.

ХОР

Какво? Умрял, нещастникът?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Остави той

живота си, натегнал от годините.

ХОР

Как? Леко, с божа помощ, без страдания?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Та именно това е за учудване.

Как тръгна той нататък, вие знаете,

вий бяхте тука — никой го не водеше;

не, той вървеше в пътя сам пред всички ни.

Когато приближи до оня стръмен праг,

издигнат върху медни стълби, спря се той

посред един от скръстените пътища,

до празния кратер86, където договор

Тезей и Пиритой навеки сключиха.

Той седна между него и торикската

скала и между каменната гробница

и крушата. След туй съблече своите

нечисти дрехи. Викна дъщерите си.

Поиска изворна вода за миене

и за преливка.87 Двете в миг забързаха

към хълма на Деметра, плодоносната.

Изпълниха заръката си бащина,

измиха го, след туй го преоблякоха

по обичая. А когато радостен

видя, че вече всичко е изпълнено,

в миг Зевс Подземен гръмна и девойките

се вцепениха, щом го чуха. Паднаха

в нозете на баща си с плач. Не спираха

отчаяните удари в гърдите им

и воплите. А той, щом чу горчивите

ридания, прегърна дъщерите си

и каза: „Отсега, деца, вий нямате

баща. Загина всичко мое. Свърши се

и тежката ви грижа да ме храните.

Аз зная, трудно бе, деца. Но болките

с една-едничка дума ще забравите:

от никого не сте били обичани

със любовта, с която ви обичаше

баща ви, без когото ще живеете

от днес.“ Така, прегърнати, и тримата

ридаеха. Когато плачовете им

най-после спряха, стоновете секнаха

и стана тихо, изведнъж — повика го

глас някакъв и ние се уплашихме

така, че в миг настръхнаха косите ни.

Глас божи го зовеше и повтаряше:

„Едипе, хей, Едипе, хей, защо стоиш?

Защо не тръгваш? Много се забавихме!“

А щом разбра, че го зове безсмъртният,

повика цар Тезея той при себе си

и каза: „О, приятелю, подай ръка

на моите деца във знак на преданост!

И вий, деца — на него! Закълни ми се,

че няма да ги предадеш, че винаги

ще вършиш туй, което е за тях добро!“

Закле се той със благородна сдържаност,

че ще изпълни волята на госта си.

Веднага подир клетвата с несигурни

ръце Едип прегърна дъщерите си

и рече: „Смело трябва да си идете

от тез места, деца. Непозволеното

не искайте да гледате и слушате.

Вървете си по-бързо! Да остане с мен

единствен цар Тезей — да види края ми!“

Такива думи чухме ние всички там

да казва. С много сълзи, с много стонове

потеглихме с девойките. Отминахме.

Когато подир малко се обърнахме,

не го видяхме, никъде го нямаше.

Сам царят бе закрил с ръка очите си,

като че ли бе зърнал образ някакъв —

ужасен и непоносим за погледа.

Не мина много след това, и виждаме —

Земята моли той, а едновременно,

във същата молитва, и небесния

Олимп. А от какво умря, не би могъл,

освен Тезей, да ви разкаже никой друг.

Не го отнесе огнената мълния

на бога88, нито морска буря, гръмнала

във онзи миг, а бог — водач на мъртвите,

изпратен от небето или мрачните

недра на долната земя, разтворена

приятелски. Отиде си без стонове,

без болки — просто чудо! — като никой друг!

Но ако ви се струвам не на себе си,

не ще се спра да убеждавам никого.

ХОР

Ами децата с техните придружници?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не са далече. Чуйте, плачовете им

показват, че насам са се отправили.

Влизат Антигона и Исмена.

Първа строфа

АНТИГОНА

Горко ни! Вечно двете ние,

бедни деца, прокълнатата бащина,

влята в самите нас, кръв ще оплакваме!

Двете от нея претеглихме ние безбройни страдания,

ала сега ще ви кажа най-странното,

което преживяхме.

ХОР

Какво е то?

АНТИГОНА

Сетете се, приятели.

ХОР

Умря ли?

АНТИГОНА

Но всеки би желал за себе си

тъй да умре.

Нито Арей,

нито морето го погълна,

а невидимите бездни

със чудна смърт го взеха и отнесоха.

Горко ни! Смъртоносна нощ

покрива нашите очи!

И как сега, скитайки

в чужди край, по морски бездни, своя скръбен залък хляб

ще можем да намираме ний?

ИСМЕНА

Ах, не знам! Да беше взел кръвожадният ад

и мене, клетата, сега със моя стар баща!

Не е живот животът ми от днес!

ХОР

Чуйте, отлични дъщери!

Трябва да понасяме твърдо божията воля.

Не плачете тъй! Животът ви

не бе така окаян!

Първа антистрофа

АНТИГОНА

Да, има сладост и в бедите.

Сладко за мен е било и горчивото —

знаех, че татко подкрепям с ръцете си.

Татко любими, когото земята обгърна във мрака си,

вечно обичан ще бъдеш от двете ни —

от мен и от Исмена.

ХОР

Постигна…

АНТИГОНА

… туй, което сам желаеше.

ХОР

Какво?

АНТИГОНА

Умря в земята на приятели,

както жела.

В сянка лежи

в земните пазви навеки

и остави скръб и сълзи.

Очите ми изпълват сълзи, плача аз

за тебе, татко. И не знам

как бих смирила тая скръб —

скръбта по тебе, — клета аз!

Искаше да свърши във земята на приятели,

но сам, без моите грижи, умря.

ИСМЕНА

Бедна аз! Каква съдба очаква мен

и тебе, мила сестро, днес? Ах, как осиротяхме!

ХОР

Щом щастливо завърши той

своя живот, приятелки, спрете

своите жалби! От нещастия

не е предпазен никой.

Втора строфа

АНТИГОНА

Сестрице, да се върнем там!

ИСМЕНА

Защо?

АНТИГОНА

Желая силно…

ИСМЕНА

Какво?

АНТИГОНА

Да видя подземния му дом.

ИСМЕНА

Чий?

АНТИГОНА

На татко — бедна аз!

ИСМЕНА

Възможно ли е туй? Нима

не виждаш…

АНТИГОНА

Но защо ме укоряваш?

ИСМЕНА

И друго има още — че…

АНТИГОНА

Какво е то?

ИСМЕНА

… падна сам и непогребан.

АНТИГОНА

Отведи ме там и — убий ме!

ИСМЕНА

Как ще влача аз, нещастна,

в самота и без закрила

живота си злочест?

Втора антистрофа

ХОР

Не се плашете, мили!

АНТИГОНА

Де да бягам?

ХОР

Избяга вече…

АНТИГОНА

Кой?

ХОР

Бедата над вашите глави.

АНТИГОНА

Аз мисля…

ХОР

За какво сега?

АНТИГОНА

Как ще се върнем у дома —

не зная.

ХОР

За това недей се грижи.

АНТИГОНА

Какви тегла!

ХОР

Те и преди ви мъчеха.

АНТИГОНА

Тежко бе, но днес е по-зле.

ХОР

Паднахте в океан от скърби.

АНТИГОНА

Да, да.

ХОР

Ти имаш право.

АНТИГОНА

Накъде да идем, Зевсе?

О, към каква надежда

сега ме тласка богът?

Влиза Тезей.

ТЕЗЕЙ

Не плачете, деца — че ония, които

благодарност пробожда до гроба, не бива

да оплакваме. Грях е плачът ни.

АНТИГОНА

Тезее, в нозете ти падаме ние!

ТЕЗЕЙ

Каква е молбата ви, скъпи деца?

АНТИГОНА

Ние искаме гроба

на татко да видим със своите очи!

ТЕЗЕЙ

Не бива това.

АНТИГОНА

Как, царю, атински владетелю, как?

ТЕЗЕЙ

Деца, той самият пред мен забрани

човек да пристъпва към тези места

или да мълви за свещения гроб,

във който прахът му навек ще лежи.

И каза, че спазвам ли всичко това,

щастлива навек ще е мойта страна.

И богът, и Клетвата Зевсова чу,

когато за всичко се вричах.

АНТИГОНА

Добре, щом баща ни е сам пожелал

това, нека бъде така. А пък нас

във древната Тива прати, та дано

препречим пътя за близката смърт

на нашите братя!

ТЕЗЕЙ

И това ще извърша, и всичко, деца,

ще направя, което за вас е добро

и угодно за оня, когото прибра

пръстта. Аз не бива да спирам.

ХОР

Но хайде, девойки, спрете сълзите си,

стига сте плакали!

Той всичко това ще изпълни!