Трагедии

ОДИСЕЙ

НЕОПТОЛЕМ

ХОР ОТ МОРЯЦИ НА НЕОПТОЛЕМ

ФИЛОКТЕТ

ТЪРГОВЕЦ (предрешен СЪГЛЕДВАЧ)

ХЕРАКЪЛ

Действието се развива на остров Лемнос, пред скалистата пещера на Филоктет.

Пролог

ОДИСЕЙ

Брегът на Лемнос, обкръжен отвсякъде

с води, е тук — пустинен, непристъпен край.

Тук аз, Неоптолеме драг, потомъко

на най-добрия между всички елини —

Ахил, оставих някога мелиеца,

Пеантовия син167, по царска заповед168,

че гнойна рана глождеше ногата му,

и нито жертви, нито възлияния

принасяхме спокойно, че по целия

наш стан ехтяха нечовешки викове,

и стон, и вопли. Но защо разказвам аз

това? Не е сега до много разкази,

че ако чуе той, ще рухне планът ми,

чрез който ще го заловя, уверен съм.

А ти сега ще ми помогнеш в другото.

Виж де е пещерата с двата изхода,

в която зиме има достъп слънцето

от две страни, а в летен задух вятърът

допраща сладък сън през двата отвора.

А вляво, малко по-надолу, изворче

ще видиш, само — да не е пресъхнало.

Иди и мълком знак стори ми — в тези ли

места е пещерата, или другаде.

Тогава ще ти разясня и другото

от своя план, та дружно да постъпваме.

НЕОПТОЛЕМ

Цар Одисее, караш ме на лесен труд!

Съзирам сякаш пещерата, същата!

ОДИСЕЙ

Не виждам. Горе или долу? Де е тя?

НЕОПТОЛЕМ

Там, горе. Но не чувам стъпки, тихо е.

ОДИСЕЙ

Я виж добре не е ли легнал някъде.

НЕОПТОЛЕМ

Не, няма хора, виждам празно жилище.

ОДИСЕЙ

А няма ли там някаква покъщнина?

НЕОПТОЛЕМ

Постлана шума, сякаш за да спи човек.

ОДИСЕЙ

Та пусто ли е всичко, друго няма ли?

НЕОПТОЛЕМ

Ха, чаша от дърво,

(Шеговито.)

произведение

на лош творец, а ей му и огнивото!

ОДИСЕЙ

Това ли са му всичките съкровища?

НЕОПТОЛЕМ

Ах, ах! И тези дрипи тук, оставени

да съхнат, пълни със петна от мръсна кръв!

ОДИСЕЙ

Да, той живее тук, това е сигурно,

и сам ще е наблизо. Та къде ли би

отишъл надалече с този болен крак?

Излязъл е да търси той храна или

целебна билка, ако знае някаква.

Прати на разузнаване слугата си,

та онзи да не връхлети. Пред всичките

аргивци той би хванал само мене в плен.

НЕОПТОЛЕМ

Той тръгва и ще пази на пътеката.

Кажи, ако желаеш нещо повече.

ОДИСЕЙ

Ахилов сине, в името на делото

не стига само телом да си дързостен.

Дори да чуеш нови, странни работи,

ще изпълняваш — ти си ми помощникът.

НЕОПТОЛЕМ

Какво ще искаш?

ОДИСЕЙ

Със слова престорени

ти трябва да измамиш Филоктета.

Запита ли те кой си и къде си бил,

кажи, че си Ахилов син, не крий това;

че плуваш към дома, напуснал цялата

ахейска флота, разгневен с ужасен гняв,

че след като с молби са те извикали

(защото само тъй би паднал Ѝлион),

оръжието на Ахил присъдили

царете не на тебе, на законния

наследник, а на Одисей. Приказвай му

за мене по-обидно от обидното.

Не ще ме огорчиш. Но не изпълниш ли

това, ще хвърлиш в тежка скръб аргивците.

Защото без лъка и без стрелите му

не ще сломиш Дардановата столица169.

Защо не аз, а точно ти във разговор

би влязъл с него безопасно, сигурно?

Ти тръгна не обвързан с клетва в похода,

не по принуда, не и между първите.

А аз не ще твърдя това за себе си.

Додето той е с лък в ръце, съзре ли ме,

загубен съм, погиваме и двамата!

Не, ние трябва да решим как именно

ще грабнеш несломимото оръжие.

Отлично знам, дете, не са по нрава ти

позорни думи и престъпни действия,

но сладко е да удържиш победата.

Напред! И ние пак ще бъдем правите!

Бъди безсрамен с мене само малка част

от този ден! През всичките останали

наричай се най-честен между смъртните!

НЕОПТОЛЕМ

Лаертов сине, аз не върша никога

това, което слушам с отвращение.

Не е по моя нрав да върша подлости,

не ги е вършил и баща ми, знайно е.

Готов съм, но със сила, не чрез хитрости,

да го отмъкна. Няма той с единствена

нога да устои срещу двамина ни.

Дойдох да ти помагам, ала страх ме е

да ме зоват предател. Нека, вършейки

добро, сгреша, а не — да победя със зло!

ОДИСЕЙ

Дете на доблестен баща, самият аз

бях с мудна реч, а сръчна бе ръката ми.

Но знам сега от опит, че за хората

езикът, не ръката върши работа.

НЕОПТОЛЕМ

Освен да лъжа, друго нещо искаш ли?

ОДИСЕЙ

Да хванеш Филоктет с измама, казах ти.

НЕОПТОЛЕМ

Защо с измама, а не чрез предумване?

ОДИСЕЙ

Не ще склони. А силом ти — не би успял.

НЕОПТОЛЕМ

Тъй дързостен го прави, значи, силата?

ОДИСЕЙ (поправя го).

Стрелите безпогрешни и убийствени.

НЕОПТОЛЕМ

И тъй, не можеш да го доближиш дори?

ОДИСЕЙ

Не, не, ако не го измамиш, казах ти.

НЕОПТОЛЕМ

Не е ли срамна според теб измамата?

ОДИСЕЙ

О, не, когато води към спасение.

НЕОПТОЛЕМ

С какво лице би дръзнал на такава реч?

ОДИСЕЙ

Когато вършиш работа — не се бави!

НЕОПТОЛЕМ

Какво добро, че той ще дойде в Ѝлион.

ОДИСЕЙ

Лъкът му само ще превземе Ѝлион.

НЕОПТОЛЕМ

А не аз ще го срина, както казвахте?

ОДИСЕЙ

Ни ти без него би могъл, ни той без теб.

НЕОПТОЛЕМ

Тогава трябва да го взема, ясно е.

ОДИСЕЙ

Щом сториш туй, в награда имаш две неща.

НЕОПТОЛЕМ

Какви? Кажи, не ще се бавя повече.

ОДИСЕЙ

Ще те наричат и мъдрец, и храбър мъж.

НЕОПТОЛЕМ

Добре, готов съм. Ще отхвърля всеки срам!

ОДИСЕЙ

А спомняш ли си мойте поръчения?

НЕОПТОЛЕМ

Бъди спокоен, казах ти — съгласен съм.

ОДИСЕЙ

Добре, тогава остани тук, чакай го.

Аз тръгвам, да не би да ме съгледа той.

Ще върна съгледвача пак на кораба.

А ако ми се стори, че се бавите

премного дълго, ще изпратя същия

човек при вас, облечен като корабен

водач, за да не буди подозрение.

А ти, дете, от хитрите му приказки

приемай туй, което ще те ползува.

Със вяра в теб, отправям се към кораба.

Хитрецът Хермес нека бъде в пътя ни

с Атина Ника, моята закрилница!

Излиза.

Влиза Хорът.

Парод

ХОР

Първа строфа

Какво да крия и какво да казвам — чужд

във чужд

край — на човек подозрителен, царю?

Обади!

Аз знам —

в сръчност надвива чуждата сръчност

и в ум —

чуждия остър ум,

човек

с жезъл божествен в ръцете.

А ти, дете, си получил тази

власт от далечни деди. Заповядай ми

как трябва днес да ти служа.

НЕОПТОЛЕМ

Ти навярно желаеш да видиш къде

в тая пуста земя има жилище той.

Гледай смело насам. А пък дойде ли той,

страховитият скитник от тия скали,

всеки миг неотстъпно до мене бъди

и навреме ми идвай на помощ.

ХОР

Първа антистрофа

От дълго имам тази грижа, царю мой, —

очи

първо към твоето щастие впервам.

Но сега —

кажи:

где обитава, где е домът му,

къде

днес се намира той,

кажи —

време е вече да зная,

за да не ме връхлети нечакан.

Де обитава, седи и минава той?

Дали е вън, или вътре?

НЕОПТОЛЕМ

Ето, виждаш дома му със двете врати

и леглото от камък.

ХОР

А къде ли е той, този клетник, сега?

НЕОПТОЛЕМ

Той бездруго е тръгнал да търси храна

и със мъка се мъкне по трудния път.

И мълвата говори, че тъкмо такъв

е животът му тук: със крилати стрели

зверовете пронизва страдалецът клет

и никой със цяр

не му се притичва на помощ.

ХОР

Втора строфа

Жал изпитвам сега, че тъй,

без грижовна ръка на свой,

без да срещне съчувствен взор,

клетник, вечно самотен,

от страшна болест более той

и лута се без мощ

при всяка нужда. О, как,

как ли това,

бедният, той понася?

О, вие, божи ръце!

О, горко ти, човешки род,

ако надхвърлиш средата!

Втора антистрофа

Той, потомък на знатен род,

който винаги пръв е бил,

днес, от всичко лишен, лежи

тук, далече от всички,

сред пъстри, рунтави зверове,

а болест го топи,

и с нея — лютият глад.

Тегнат при туй

непоносими грижи.

Носи с бъбрив език

само ехото надалеч

скръбните негови вопли.

НЕОПТОЛЕМ

Няма нищо за чудене тук според мен.

Боговете, доколкото схващам и аз,

са му пратили тези големи беди

по молба на жестоката Хриза170 — така

тая болест, далеч от сърдечен човек,

не без божия промисъл днес го гризе —

да не може към Троя с великия лък

да изпрати могъщите свои стрели

преди оня миг, в който, говори се, тя,

поразена от тях, ще се срине.

Чува се далечен вик.

Трета строфа

ХОР

Тихо, сине.

НЕОПТОЛЕМ

Какво има?

ХОР

Екне горък вик.

Сякаш иде човек,

късан от болка!

Ето, там или там — наблизо.

Чувам, чувам ясно аз

глас на някого, който с мъка

се влачи, ясно долавям —

кънтят далечни вопли от тежка

болка. Ясно го чувам как

вика.

Гласът се чува по-близък и по-ясен.

Трета антистрофа

ХОР

Имай, чедо…

НЕОПТОЛЕМ

Какво, казвай!

ХОР

… нова грижа тук.

Не е далече той,

тук е, наблизо!

Не с овчарска цафара свири,

както простият овчар,

а надава той гръмък вопъл

от болка — като пристъпва

или като вижда чуждия кораб,

спрял на котва. И вика той

страшно!

Първи епизод

Влиза Филоктет.

ФИЛОКТЕТ

О, странници,

кои сте вий, които сте доплували

във този край без хора и пристанища?

Коя земя и кой народ със право бих

нарекъл ваши? Има вид на елинска

носията ви. Колко ми е скъпа тя!

Но искам да ви чуя аз. Не бойте се,

не стойте поразени пред суровия

мой изглед! Съжалете се над клетника,

оставен сам, без свой човек, сломен от зло —

проговорете, ако сте приятели!

Кажете! Туй не бива нито аз на вас,

нито пък вий на мене да отказвате!

НЕОПТОЛЕМ

Знай първо, чужденецо, че сме елини.

Това желаеш да узнаеш, видно е.

ФИЛОКТЕТ

О, най-любими звуци! Колко сладко е

да чуеш подир толкоз време родна реч!

Какво те тласка тук, дете, какви дела

те водят? Кой попътен вятър? Моля те,

кажи ми всичко, за да зная кой си ти!

НЕОПТОЛЕМ

Роден съм в Скирос, обкръжен отвсякъде

с води. Пътувам за дома. Наричат ме

Неоптолем, Ахилов син. Ти всичко чу.

ФИЛОКТЕТ

Дете на милия баща, на милата

земя, на стария Ликомед потомъко!

Как стигнахте дотук, отде сте тръгнали?

НЕОПТОЛЕМ

От Ѝлион, завръщам се в родината.

ФИЛОКТЕТ

Какво? Но ти нали не беше с флотата

сред нас, когато тръгнахме за Ѝлион?

НЕОПТОЛЕМ

Във таз беда и ти ли взе участие?

ФИЛОКТЕТ

Дете, не знаеш кой е пред очите ти!

НЕОПТОЛЕМ

Отде ще знам? Не съм те виждал никога.

ФИЛОКТЕТ

Не си ли чувал името ми някога,

бедите ми, които ме погубиха?

НЕОПТОЛЕМ

Не знам това, което питаш, казвам ти.

ФИЛОКТЕТ

О, аз съм тъй нещастен, аз, омразният

на боговете, за чиито бедствия

не е достигнал слух дори до Гърция!

Онези, що безбожно ме изхвърлиха,

се смеят мълком, а живее болката

в ногата ми и расне непрекъснато!

Дете, Ахилов сине, аз съм същият,

за който ти ще да си чувал някога,

че обладава славния Хераклов лък —

самият Филоктет, когото двамата

стратези171 и мъжът от Кефаления172

с позор на тоз пустинен бряг изхвърлиха,

от страшна болка стапян, от ужасната

уста на смъртоносната змия ранен!

Те с болката, дете, ме изоставиха

и тръгнаха на път, след като флотата

от остров Хриза в Лемнос бе пристигнала.

Когато ме видели подир дългото

клатушкане заспал в скалите сводести,

потеглили без мен, като оставили

куп жалки дрипи и нищожно ядене —

като на нищ! Дано им бъде върнато!

Представяш ли си моето събуждане,

дете, след като бяха си заминали?

Как плаках, как се вайках над бедата си!

Заминали видях аз всички кораби,

с които тръгнах, а край мене — никого:

да ми помогне, да привдигне болния

от тежка болка! Гледах вред край себе си

и нищо не открих освен страдание,

страдание в такава пълнота, дете!

Така затече ден след ден животът ми.

Сам трябваше във тясното си жилище

да се приглеждам. Този лък ми даваше

прехрана — бързокрили диви гълъби

прострелвах с него. Ала щом стрелите ми

поваляха лова, аз сам, нещастният,

пълзях към него, влачейки ранената

нога. И дирех ли вода за пиене,

или си кършех сухи клони в зимните

студени дни — туй всичко аз, нещастният,

извършвах пълзешком. И огън липсваше,

но удрях камък в камък и с огромен труд

изтръгнах огън — той ме пази винаги.

Щом има огън, моето живелище

ми дава всичко — само цяр не дава то.

Сега, дете, ще чуеш и за острова.

Към него с радост не гребат моряците.

Пристанище тук няма, няма тържище

за тях, нито гостолюбиви домове.

Насам не плуват никога разумните.

Ще кажеш, идат пряко воля — много са

в човешкия живот и тия случаи.

Щом дойдат хора, синко, съжаляват ме

на думи и ще ми дадат понякога

било храна, било пък дреха някаква.

Но колкото и да ги моля, никога

не скланят да ме върнат. Гина, беден аз,

десетата година в глад и бедствия,

а болестта ме гложди непрекъснато!

Атридите и Одисей направиха

това, о, синко. Нека олимпийските

властители173 им заплатят със същото!

ХОР

И аз, Пеантов сине, както другите,

изглежда, те окайвам за бедите ти.

НЕОПТОЛЕМ

А аз съм ти свидетел: чух словата ти

и зная, че са верни. За Атридите,

за Одисей — аз знам, че са престъпници.

ФИЛОКТЕТ

И ти ли се оплакваш от безчестните

Атриди и си гневен на делата им?

НЕОПТОЛЕМ

Ах, този гняв дано смиря със меча си!

Ще разберат Микена и спартанците174,

че Скирос ражда синове мъжествени!

ФИЛОКТЕТ

Добре, дете. Ала кажи причината

за буйния си гняв срещу Атридите.

НЕОПТОЛЕМ

Пеантов сине, тежко е, но чуй все пак

с какви обиди ме приеха в похода.

Ахил умря, тъй както бе му съдено…

ФИЛОКТЕТ

Ах, стой, не казвай нито дума повече!

Нима синът Пелеев е сред мъртвите?

НЕОПТОЛЕМ

Умря, но не от смъртен, а от бог сразен —

прободен, както казват, от самия Феб175.

ФИЛОКТЕТ

Да, славен и убиецът, и мъртвият.

Не знам, дете, дали за твоите бедствия

да питам, или да оплача татко ти!

НЕОПТОЛЕМ

Аз мисля, че ти стига злото, клетнико,

за да не плачеш и заради чуждото.

ФИЛОКТЕТ

Ти каза право. Продължи за себе си,

кажи ми със какво са те обидили.

НЕОПТОЛЕМ

Дойдоха с пъстрописан кораб славният

божествен Одисей и възпитателят

на татко176, та ми съобщиха — вярно ли,

не зная, — че на мен било отсъдено

подир смъртта му да превзема Ѝлион.

Реших при тези техни думи, страннико,

веднага да потегля с мойте кораби

най-вече от копнеж да видя мъртвия

родител — че не бях го виждал никога.

Но тук и друга мисъл ме вълнуваше:

ще ида там и ще превзема Ѝлион!

Пътувах за към Троя вече втори ден

и спрях благополучно при зловещия

Сигей. Край мене, като слязох, цялата

войска се струпа с поздрави. Кълняха се,

че виждали във мене жив покойния

Ахил. А той лежеше там. Оплаках го

аз, бедния, и тръгнах към Атридите,

към свойте, както смятах аз, приятели.

Доспехите му, па и всичко негово

поисках там. А те без срам отвърнаха:

„Ахилов сине, можеш всичко бащино

да вземеш, но оръжието друг юнак

владее днес — Лаертовият син е той!“

Наляха се очите ми, изправям се

и казвам с гняв и болка във душата си:

„Безсрамни люде, как сте дали моите

оръжия, преди да сте ме питали?“

Тогава каза Одисей (и той бе там):

„Да, момко, с право те на мен ги дадоха,

защото аз спасих и тях, и мъртвия.“177

И разгневен, обсипах го със всичките

обиди, ни една не бе пропусната —

че моето оръжие той вземаше!

А той, макар че много трудно пламваше,

отвърна тъй, засегнат от обидите:

„Не си бил с мене там, където трябваше!

Но щом говориш дръзко, знай — с доспехите

за Скирос няма да отплуваш никога!“

Онеправдан и оскърбен, към родната

земя поех, ограбен от престъпника,

от Одисей, потомък на престъпници178.

Но обвинявам повече стратезите.

Градът е цял в ръцете на управника,

тъй както и войската. Лош е наглият,

защото слуша лоши наставители.

Ти всичко чу. Дано със мен безсмъртните

закрилят враговете на Атридите!

ХОР

Строфа

Всеобща майко! О, Земя!

Ти роди

царя Зевс!

Живееш ти при Пактол, златоносния!

Аз тебе виках, майко свята, в Ѝлион,

когато Атридите го наскърбиха,

когато със доспехите му бащини —

блажена майко, седнала на впряг

от лъвове-бикоубийци, те

зачетоха Лаертовия син!

ФИЛОКТЕТ

Със явен признак на негодувание

към тях дотук сте стигнали, приятели.

В съгласие сте с мен: това е работа,

личи, на Одисей и на Атридите.

Добре познавам Одисея: всякаква

лъжа и клевета са на езика му,

от него не излиза нищо хубаво.

Но туй не ме учудва. Мисля, как ли е

понесъл всичко туй Аякс, по-старият!

НЕОПТОЛЕМ

Той беше мъртъв, страннико. Аз никога

не бих бил тъй ограбен, ако той бе жив.

ФИЛОКТЕТ

Какво? Нима и той е между мъртвите?

НЕОПТОЛЕМ

Да, знай, че той не вижда вече слънцето.

ФИЛОКТЕТ

Горко ми! Но синът Тидеев179, както и

продаденият на Лаерт Сизифов син180

не мрат! А тъкмо те смъртта заслужваха!

НЕОПТОЛЕМ

О, да! И нещо друго чуй: те двамата

са в слава сред войските на аргивците.

ФИЛОКТЕТ

А моят стар и благороден пилоски

приятел Нестор жив ли е? Той пречеше

със мъдрите си думи на злините им.

НЕОПТОЛЕМ

Той днес е зле, защото Антилох умря —

синът му, който бе до него винаги.

ФИЛОКТЕТ

Ох, двама души, за които никога

не съм желал да чуя, че са паднали!

Уви, в какво да вярвам? Те погинали,

а жив е Одисей, когото трябваше

наместо тях мъртвец да назоваваме!

НЕОПТОЛЕМ

Сам той е умен воин, но и умните

глави изпадат често в затруднения.

ФИЛОКТЕТ

Къде, за боговете, беше в оня час

Патрокъл, най-любимият на татко ти?

НЕОПТОЛЕМ

И той бе мъртъв. Ала с кратък отговор

ще кажа всичко: никога страхливецът

не пада в бой — загиват само смелите.

ФИЛОКТЕТ

Съгласен съм и точно затова сега

ще те запитам за един презрян човек,

но обигран и хитър във езика си.

НЕОПТОЛЕМ

Щом Одисей не е, тогава кой ще е?

ФИЛОКТЕТ

Не, не за него. Имаше Терсит един181,

и винаги с охота той приказваше

напук на всички. Знаеш ли го? Жив ли е?

НЕОПТОЛЕМ

Не го видях, но чувах, здрав и читав бил.

ФИЛОКТЕТ

Така е! Не загива нивга лошото,

за него имат грижа и безсмъртните!

Лъжеца и хитреца те от царството

на ада връщат с радост, но завинаги

изпращат в него храбрия и честния.

Какво да мисля, как да одобря това,

щом виждам зло в самите богове дори?

НЕОПТОЛЕМ

Ще се стремя, потомъко на етски182 род,

да гледам отдалеч — и днес, и в бъдеще —

и крепостта на Троя, и Атридите.

Щом долен мъж е по-могъщ от знатния,

щом доблестта изчезва и страхливецът

владее — не желая дружба с никого!

За мене е достатъчен скалистият

мой Скирос, моят дом ще бъде радостен.

Отивам си към кораба. Довиждане,

Пеантов сине, сбогом! Бог от болката

да те избави, както сам желаеш ти!

(Към моряците.)

Но да вървим! А пък когато бог рече

да тръгнем в път, веднага да отплуваме!

ФИЛОКТЕТ

Отивате ли си, дете?

НЕОПТОЛЕМ

Да, времето

зове да тръгнем бързо, без забавяне.

ФИЛОКТЕТ

Заклевам те в баща ти и във майка ти,

дете, във всичко свято в твоя роден дом

те моля на колене — в тоз пустинен край

не ме оставяй с моите страдания,

които виждаш, за които чу, дете!

Вземи и мене в кораба! Големи са,

аз знам, дете, за тебе неудобствата.

Но понеси! За знатния позорът е

омразен, той в честта намира славата.

Откажеш ли — над теб ще легне тежък срам

послушаш ли ме — в дар ще имаш славата,

че жив и здрав се връщам във земята си.

Това не ще ти струва ни едничък ден.

Дерзай! Хвърли ме, дето искаш, в кораба —

напред или назад, или на дъното,

където няма да смущавам никого!

Пред Зевса, който брани всички молещи,

склони, дете! Аз падам във нозете ти,

макар и слаб и хром! Не ме оставяйте

на тоз пустинен бряг, далеч от хората!

Спаси ме, отведи ме в своя роден край

или пък във Евбея Халкодонтова183!

Оттам до Ета моят път не е голям

през планините на Трахин, през буйния

Сперхей. Предай ме там на моя мил баща.

За него аз отдавна мисля трепетен

дали не е умрял. Оттук, по пътници,

му пращах вест и молех настоятелно

да прати да ме отведат в родината.

Или е мъртъв той, или пък хората,

които задължавах, са забравяли

заръката и към дома са бързали.

Но днес при тебе, мой водач и пратеник,

аз ида: избави ме, съжали ме ти!

Виж колко е несигурен животът ни —

сега сме в радост, а след миг — в нещастие.

И да не си в беда, мисли за лошото,

бъди нащрек, особено във щастие,

за да не го изгубиш неочаквано.

ХОР

Антистрофа

Смили се, царю! Чухме ний:

много зло,

тежък труд!

Дано не стигне моите приятели!

Но щом ти мразиш от душа Атридите,

аз, царю, бих казал, че тяхната дързост

е за тогова полза. С натъкмения

бърз кораб аз бих тръгнал в път към края,

по който той копнее, и така

бих отклонил божествения гняв184.

НЕОПТОЛЕМ

Не се показвай услужлив прибързано,

че щом проникне и във теб заразата,

ще се откажеш бързо от словата си!

ХОР

Не, царю! Справедливо тези укори

към мене ти не ще отправиш никога.

НЕОПТОЛЕМ

Позорно е да бъда сам по-немощен

от теб да му помогна своевременно.

Тогава — нека влиза, и да тръгваме!

Ще дойде с моя кораб, няма връщане!

Небето да помогне да отплуваме

от този бряг натам, където искаме!

ФИЛОКТЕТ

О, ден на радост! Най-любим приятелю!

Добри моряци! Мога ли с делата си

да ви разкрия колко съм признателен?

Да влезем, синко, със поклон във моето

сурово обиталище — да видите

с какво живях, какво ме е подкрепяло.

И, мисля, там единствен аз и никой друг

не би могъл дори да спре очите си.

Че зла съдба ме свърза с теглилата ми.

Филоктет и Неоптолем тръгват, когато се задават един Търговец и един Моряк.

ХОР

Поспрете! Идат двама души! Гледайте:

единият е твой моряк, а другият —

незнаен мъж. Почакайте и чуйте ги.

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ахилов сине, този от моряците,

що с други двама кораба ти пазеше,

помолих да ми съобщи къде си ти,

понеже тук те сварих неочаквано,

че в този край и мен доведе случаят.

С мой кораб, с малко пътници, от Илион

пътувах за дома си, към богатия

със грозде Пепарет, и чух, че всичките

моряци с тебе заедно пътували.

Не исках да отмина мълком, без да съм

ти казал нещо, без да ме даруваш ти.

Навярно ти не знаеш важни работи —

как хората от Аргос185 нови планове

кроят за тебе, и не само планове,

но и дела, решени без отлагане.

НЕОПТОЛЕМ

Ако не съм нищожен мъж, признателен

ще бъда аз за тази грижа, страннико.

Но продължи. Какви по-нови планове

си чул да се замислят сред аргивците?

ТЪРГОВЕЦЪТ

По дирите ти кораби са тръгнали

със Феникс и със младите Тезеевци186.

НЕОПТОЛЕМ

За да ме върнат? С думи, чрез насилие?

ТЪРГОВЕЦЪТ

Не зная. Известявам само чутото.

НЕОПТОЛЕМ

Та Феникс и другарите му толкова

се престарават заради Атридите?

ТЪРГОВЕЦЪТ

Знай, то е вече дело, а не замисъл!

НЕОПТОЛЕМ

Как Одисей не е поискал пратеник

да дойде сам? Страхът ли го задържаше?

ТЪРГОВЕЦЪТ

Когато тръгвах, той се вече готвеше

с Тидеевия син да гони другиго.

НЕОПТОЛЕМ

Но по кого би тръгнал Одисей на път?

ТЪРГОВЕЦЪТ

Той бе един…

(Тихо.)

Но по-напред кажи ми ти

за този — кой е той? Но тихо, моля те!

НЕОПТОЛЕМ

Това е, драги, Филоктет, прочутият!

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ни дума вече! Влизайте във кораба

по-бързо и отплувайте от острова!

ФИЛОКТЕТ (подозрително).

Какво, дете? Какво е взел с двусмислени

слова да ми продава тук търговецът?

НЕОПТОЛЕМ

Не знам. Открито трябва да говори той

пред тебе и пред мене, и пред всички ни.

ТЪРГОВЕЦЪТ

Недей ме обвинява пред войниците,

когато казвам нещо тайно! Беден съм,

а те добре са плащали доброто ми.

НЕОПТОЛЕМ

Аз враг съм на Атридите, а този е

мой пръв приятел заради враждата си

към тях. Ти идеш със добро желание,

затуй не скривай нищо от узнатото.

ТЪРГОВЕЦЪТ

Внимавай, момко!

НЕОПТОЛЕМ

Мислих предостатъчно!

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ще смятам отговорен теб!

НЕОПТОЛЕМ

Съгласен съм.

ТЪРГОВЕЦЪТ

Добре. По този мъж пътуват двамата —

синът Тидеев с Одисей. Заклеха се,

че ще го доведат, като със доводи

го преклонят, или пък — чрез насилие.

И всичките ахейци ясно чуваха

това да казва Одисей. Той повече

от своя спътник вярваше в сполуката.

НЕОПТОЛЕМ

Ала защо Атридите след толкова

години пак към него се обърнаха,

след като тук го бяха изоставили?

Дали ги води жалост, или — божа мощ

и гняв, наказващ всяко престъпление?

ТЪРГОВЕЦЪТ

За всичко туй — не си го чувал, явно е, —

ще ти разкажа. Жрец един, от знатен род,

Приамов син, там имаше. Зовяха го

Хелен. Та него хванал в плен, излизайки

самин в нощта, достойният за всеки срам

и хула — Одисей, хитрецът, — вързал го

и го оставил сред войската — хубав лов!

Той същият предрекъл, между другото,

че никога не ще превземат Ѝлион,

ако тогова

(Посочва Филоктет.)

не сполучат с доводи

да отведат със себе си от острова.

Когато чу словата на гадателя,

Лаертовият син продума, врече се

да доведе тогова сред ахейците.

Той смятал, че ще тръгне сам, а иначе —

ще го принуди силом. Не успее ли,

залага пред ахейците главата си.

Ти, момко, всичко чу. Сега, съветвам ви —

и тебе, и другарите ти — бързайте!

ФИЛОКТЕТ

Горко ми! Той се бил заклел, злодеецът,

да ме склони и прати сред ахейците!

Тъй след смъртта ще ме склонят под слънцето

да дойда пак — като баща му някога!

ТЪРГОВЕЦЪТ

Не знам това. Отивам си към кораба.

А вас навред да следва помощ божия!

(Излиза.)

ФИЛОКТЕТ

Не е ли страшно туй, че Одисей, дете,

разчита мене с благите си приказки

да отведе и сложи сред аргивците?

По-скоро бих се вслушал в най-омразната

змия, която ме остави без нозе!

Но той би казал всичко, той на всичко би

посмял! И зная затова — ще дойде той!

Но, синко, да потеглим, та от кораба

на Одисей да ни дели широкото

море! Напред! Навреме щом побързаме,

след туй ще дойде и сънят, и отдихът!

НЕОПТОЛЕМ

Когато стихне вятърът насреща ни,

ще тръгнем. Гледай, духа срещу кораба!

ФИЛОКТЕТ

Щом бягаш от беда, добър е винаги!

НЕОПТОЛЕМ

Не, той ще пречи и на враговете ни.

ФИЛОКТЕТ

Противен вятър няма за разбойници,

щом тръгнат по грабеж и по насилие.

НЕОПТОЛЕМ

Добре, щом искаш, да вървим. Със себе си

вземи оттам най-скъпото, най-нужното.

ФИЛОКТЕТ

Макар и малко, все пак имам нещичко.

НЕОПТОЛЕМ

Какво е то, дали го нямам в кораба?

ФИЛОКТЕТ

Там имам билка, със която винаги

приспивам и съвсем смирявам раната.

НЕОПТОЛЕМ

Добре, вземи я. Друго нещо искаш ли?

ФИЛОКТЕТ

Ще видя да не съм забравил някоя

стрела, за да не я оставя другиму.

НЕОПТОЛЕМ

А твоят лък не е ли оня, славният?

ФИЛОКТЕТ

Да, точно този, който е в ръцете ми.

НЕОПТОЛЕМ

Да го разгледам, да го пипна — може ли?

Да му се поклоня като на бог дори?

ФИЛОКТЕТ

От мен ще имаш и това, приятелю,

и всичко, от което би бил радостен.

НЕОПТОЛЕМ

Това желая аз, но при условие,

че е възможно; ако не — отказвам се.

ФИЛОКТЕТ

Набожно искаш, сине мой, възможно е.

Та ти ми даваш пак да видя слънцето,

да зърна свойта родна Ета, стария

баща и свойте близки! Мен, сломения,

издигна ти сега над враговете ми!

Добре, вземи го, след това — върни ми го

и се гордей, че само ти сред смъртните

си го държал заради добрината си.

С добро съм го спечелил и самият аз.187

НЕОПТОЛЕМ

Щастлив съм, че те срещнах, о, приятелю!

Че който връща на добро добри дела,

е сам по-скъп от всякакво съкровище!

Но, хайде, влез!

ФИЛОКТЕТ

Ела и ти, че раната

сега изисква твоето присъствие.

Влизат в пещерата.

Първи стазим

ХОР

Първа строфа

Аз чувах, но не съм видял с очите си,

че Иксио̀на, който брачното Зевсово

легло доближил, всемогъщият Кроносов син

привързал върху бързо колело.

Друг не съм

нито чул,

нито видял

с толкова зла

участ —

както бедния Филоктет!

Не е убил, не е обрал човек,

бил е добър с добрите той,

а тъй позорно гине! И аз се чудя,

как, о, как в самота,

вслушан в морския шум,

той е влачил до днес

своя жалък живот!

Първа антистрофа

Лишен от крак и вечно сам със себе си,

лишен от близък, скъп другар в теглата си,

комуто би плакал с раздиращ сърцето до кръв,

със екнещ във скалите глас!

Без другар,

който сам

топлата кръв,

рукнала в миг,

бързо

с изцелителни треви,

накъсани от майката-земя,

би уталожил и приспал!

С усилие насам-натам се е влачил —

сякаш малко дете

без кърмачка — навред,

дето намери цяр,

болката щом поспре.

Втора строфа

Нивга не вкусва той

плод от земята свещена

или пък други неща, с които ние живеем,

само с крилати стрели

от бързострелния лък

храна понякога сам си е набавял.

Той е така нещастен!

Цели десет години той не е вкусвал винена влага,

а щом е виждал кална локва, натам

едвам се е влачил.

Втора антистрофа

Да, ала срещна днес

син на отлични хора

и над бедите сега честит и горд ще се вдигне.

С кораб по морската шир

той ще отплува сега —

след много месеци — в бащините двори,

кът на мелийски нимфи,

при брега на Сперхей, където със меден щит се издигна

героят сред боговете188, цял в божествен плам,

високо над Ета.

Втори епизод

Филоктет и Неоптолем излизат от пещерата.

НЕОПТОЛЕМ

Ела, ако желаеш. Но защо мълчиш

тъй без причина и стоиш така смутен?

ФИЛОКТЕТ

Ах, ах! Ах, ах!

НЕОПТОЛЕМ

Що има?

ФИЛОКТЕТ

Нищо лошо. Но — върви, дете!

НЕОПТОЛЕМ

Не е ли туй на болестта ти пристъпът?

ФИЛОКТЕТ

О, не, усещам сякаш облекчение.

О, богове!

НЕОПТОЛЕМ

Защо ги призоваваш със стенания?

ФИЛОКТЕТ

За да ми пратят милост и спасение.

Ах, ах! Ах, ах!

НЕОПТОЛЕМ

Какво ти е? Кажи ми! Не мълчи така!

Като че ли си в някакво страдание!

ФИЛОКТЕТ

Загубен съм, дете, не мога повече

пред вас да крия злото си! Пронизва ме,

пронизва ме! Ах, беден аз, нещастен аз!

Загубен съм, дете! Дете, разкъса ме!

О — о̀, о — о̀! О — о̀, о — о̀! О — о̀, о — о̀!

За бога, ако имаш меч у себе си,

крака ми удари, дете, в стъпалото!

Но, хайде, отсечи го, чуй, не ме щади!

По-бързо!

НЕОПТОЛЕМ

Що стана тъй нечакано, че толкова

се вайкаш и така оплакваш себе си?

ФИЛОКТЕТ

Ти знаеш.

НЕОПТОЛЕМ

Що?

ФИЛОКТЕТ

Ти знаеш сам.

НЕОПТОЛЕМ

Какво ти е?

Не зная.

ФИЛОКТЕТ

Как не знаеш! О! О — о̀, о — о̀!

НЕОПТОЛЕМ

Тежи страхотно твоето страдание!

ФИЛОКТЕТ

Страхотно и нечувано! Смили се ти!

НЕОПТОЛЕМ

Какво да сторя?

ФИЛОКТЕТ

Нямай страх, вземете ме!

Понякога то идва, но — насища се

и си отива.

НЕОПТОЛЕМ

О, горко ти, клетнико!

О, клетнико, отрупан с всички бедствия!

Ти искаш да те подкрепя с ръката си?

ФИЛОКТЕТ

Не, не това желая. Поеми лъка —

тъй както преди малко сам желаеше,

додето стихнат болките от раната,

брани го и го запази! Аз винаги

изпадам в сън, когато секва болката.

Преди съня не спира. Оставете ме

да спя спокойно. Ако враговете ни

пристигнат тук, за боговете, моля те,

недей го дава нито пред насилие,

ни пред измама — че погубваш себе си

и мене, който моля във нозете ти!

НЕОПТОЛЕМ

Бъди спокоен! Ти и аз единствени

ще го държим. Но дай го — на добро да е!

ФИЛОКТЕТ

Вземи го, синко. Завистта зови сега189 —

дано не те отрупа тя с нещастия

тъй както мен и стария му собственик!

НЕОПТОЛЕМ

О, богове! Добро да е за двама ни!

Щастливо и удобно да отплуваме

там, дето иска бог и свършва походът!

ФИЛОКТЕТ

Дете, боя се да не би молбата ми

да е напразна. Пак изтича тъмна кръв

от раната! Очаквам ново бедствие!

О — о̀! Ох!

О — о̀! Кракът ми! Ах, какво страдание!

Пълзи то

и приближава! О, горко ми! Беден аз!

Вий виждате теглото ми! Не бягайте!

О, болка!

Да може тази болка, кефаленецо190,

да разяде гърдите ти! Уви! О — о̀!

О, пак! О — о̀! И вие, двама вождове!

Ти, Агамемнон… Менелай! Ах, вас дано

тъй дълго, вместо мене, гложди болката!

О, тежко!

О, смърт! О, смърт! О, как те викам всеки ден,

и ти не можеш, ти не идеш никога!

О, синко! Благороднико! Вземи ме ти

и ме хвърли да изгоря в лемнийските

огньове191, благороднико! Сам някога

склоних и аз, срещу това оръжие,

на Зевсовия син192 да сторя същото.

О, сине!

(Неоптолем мълчи.)

Какво? Защо мълчиш? Дете, къде си ти?

НЕОПТОЛЕМ

Отдавна с болка стена над съдбата ти.

ФИЛОКТЕТ

Но имай смелост, синко. Тези пристъпи

са остри, ала бързо стигат края си.

Но пак те моля, сам не ме оставяйте!

НЕОПТОЛЕМ

Не бой се, тук ще бъдем.

ФИЛОКТЕТ

Тук?

НЕОПТОЛЕМ

Повярвай ми!

ФИЛОКТЕТ

И аз не искам да ми се кълнеш, дете!

НЕОПТОЛЕМ

Без теб не мога да отида никъде.

ФИЛОКТЕТ

О, дай ръка за вярност!

НЕОПТОЛЕМ

Вярвай, с тебе съм.

ФИЛОКТЕТ (губейки сили).

Сега, там горе, там…

НЕОПТОЛЕМ

Къде?

ФИЛОКТЕТ

Високо, там…

НЕОПТОЛЕМ

Защо блуждаеш пак, загледан в слънцето?

ФИЛОКТЕТ

Пусни, пусни ме…

НЕОПТОЛЕМ

Но къде?

ФИЛОКТЕТ

Пусни ме!

НЕОПТОЛЕМ

Ще бъда с теб.

ФИЛОКТЕТ

Допреш ли ме — убиваш ме!

НЕОПТОЛЕМ

Оставям те, по-ясно е в главата ти.

ФИЛОКТЕТ

О, земьо, аз умирам, приеми ме ти!

Не ме оставя на нозе бедата ми!

(Пада.)

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

Ще го обхване не след дълго, явно е,

Сънят. Отпуща се назад главата му.

По тялото избиват потни капчици,

а тъмна жила на крака му кърваво

струи. Да го оставим тук, приятели,

спокоен, та да го обземе крепък сън!

Трети стазим

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Строфа

Сън! Ти не знаеш скръбта, нито болките!

С кротък лъх приближи

и крепък, царю, ела!

Спри връз тези очи

светлината, която сега ги облива!

Ела, изцелителю, ти!

Но виж, дете, къде ще спреш,

де ще идеш, за какво ще имаш

сега

грижа. Ти виждаш.

Какво ни остава още?

Че удобният миг решава

всичко и носи големи успехи.

НЕОПТОЛЕМ

Той не дочува ни глас, но виждам сега, че напусто

в наши ръце е лъкът, ако в път без тогова потеглим.

Него очаква венец, и бог ни изпрати за него!

Срам е да лъжем, и тъй да се хвалим с несвършено дело!

ВТОРИ ПОЛУХОР

Антистрофа

Сине мой! Бог ще се грижи за другото.

Но — каквото речеш,

ти всичко, мое дете,

тихо, тихо мълви!

Че очите на болните виждат прекрасно

във своя безсънен сън.

Но, сам със себе си, сега

помисли добре за нещо друго —

мисли

как ще го сториш.

Разбираш какво говоря.

Ако ти като него мислиш,

в неизбродими беди ще затънеш.

ХОР

Епод

Попътен, попътен е вятърът!

А той е със спуснати клепки, безсилен,

проснат за нощен сън

(в топлината сънят е крепък),

и не владее ръка, нито крак, нито разум;

гледаш го — сякаш лежи пред вратите на Хадес193.

Мисли дали речта ти е уместна.

Според мен,

сине мой,

най-добър

е трудът, в който няма опасност.

Трети епизод

НЕОПТОЛЕМ

Мълчете, не изпадайте в смущение!

Отваря той очите си, привдига се.

ФИЛОКТЕТ

О, светъл зрак подир съня! Нечакана

подкрепа от гостуващите странници!

Та аз, дете, не съм очаквал никога,

че толкоз твърдо и така съчувствено

ще бъдеш с мен — закрила в теглилата ми!

Така не биха никога постъпили

Атридите, прекрасните началници.

Но благородник и от благородници

ти, синко, си роден. И затова реши

тъй лесно — посред вопли и зловоние!

Сега, понеже мисля, че сред толкова

тегло ме чака отдих и покой, дете,

вземи ме сам, тури ме на нозе, дете,

та щом ме изостави пак умората,

да тръгнем и веднага да отплуваме!

НЕОПТОЛЕМ

Със радост виждам как ти неочаквано

откриваш взор и дишаш безболезнено —

като у мъртъв бяха всички признаци

у тебе подир днешното страдание.

Сега — вдигни се. Ако ти е по-добре,

(Сочи моряците.)

те ще те носят. Не скъпят труда си те,

щом ние с тебе сме така намислили.

ФИЛОКТЕТ

Благодаря! Вдигни ме, както знаеш сам.

Но тези

(Сочи моряците.)

остави, за да не ги мори,

преди да трябва, миризмата. Доста труд

за тях ще е да бъдат с мене в кораба.

НЕОПТОЛЕМ

Да бъде тъй! Стани сега! Придържай се!

ФИЛОКТЕТ

Бъди спокоен, ще ме вдигне навикът.

Филоктет, придържан от Неоптолем, пристъпва. След няколко стъпки Неоптолем спира смутен.

НЕОПТОЛЕМ

Уви! Какво да правя аз оттук сега?

ФИЛОКТЕТ

Какво, дете? Какво мълви езикът ти?

НЕОПТОЛЕМ

Не зная как да изрека най-трудното.

ФИЛОКТЕТ

Какво е то, дете? Не говори така!

НЕОПТОЛЕМ

Не, не, това е моето страдание.

ФИЛОКТЕТ

Дали не тъкмо ужасът от болката

те кара да не ме приемаш в кораба?

НЕОПТОЛЕМ

Не, ужас е, когато потеклото си

забравиш и се заловиш за подлости!

ФИЛОКТЕТ

Но ни с дела, ни с думи на баща си ти

изменяш — ти помагаш на почтен човек!

НЕОПТОЛЕМ

Ще видиш подлостта ми! Ах, измъчих се!

ФИЛОКТЕТ

Не в делото ти, може би в словата ти.

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя, Зевсе? Вземам втори грях

аз крия злото и мълвя най-срамното!

ФИЛОКТЕТ (към Хора).

Ако добре разбирам, той предателски

ме изоставя и поема пътя си.

НЕОПТОЛЕМ

Не те оставям! Да не би за твое зло

да те приема — ето страховете ми!

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш, сине мой? Не те разбрах.

НЕОПТОЛЕМ

Узнай: ти трябва да отплуваш в Ѝлион,

при двамата Атриди, сред ахейците!

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш?

НЕОПТОЛЕМ

Не стени, послушай ме!

ФИЛОКТЕТ

Какво да слушам? Що ще правиш с мен сега?

НЕОПТОЛЕМ

Ще те спася от злото, първо. След това —

ще тръгна с тебе и ще срина Ѝлион.

ФИЛОКТЕТ

Наистина ли смяташ тъй?

НЕОПТОЛЕМ

Да, нуждата

изисква тъй. Но слушай и не се гневи!

ФИЛОКТЕТ

Загинах! О! Предадоха ме! Страннико,

какво направи? Бързо дай стрелите ми!

НЕОПТОЛЕМ

Това не може! Моят дълг и общото

добро ме подчиняват на по-горните.

ФИЛОКТЕТ

Ах, огън! Страхотия! Зло създание

на страшното предателство! Каква беда!

Каква измама! И не се свениш дори,

че моля във нозете ти, нещастнико!

Ти взе лъка ми, ти отне живота ми!

Върни ми го, дете, върни го, моля те!

Живота ми не вземай, о, заклевам те!

Горко ми! Не отвръща нито думица!

Ах, няма да ми го даде! Извръща се!

О, залив! Морски канари! Леговища

на диви зверове! Скали надвесени!

Пред вас ридая — не познавам другиго, —

пред вас, които свикнахте с бедите ми:

каква злина ми стори той, Ахилов син!

Закле се да ме отведе в родината,

а в Троя ме отвежда! Със ръката си

той сам пое свещения Хераклов лък

и него ще показва пред аргивците!

И сякаш хванал мощен мъж, влече ме той,

а аз съм мъртъв, аз съм призрак, сянка съм

от дим. Не би ме грабнал, ако силите

кипяха в мен. Та и сега не би успял

без хитрост. Ах, измамен съм! Какво сега?

О, дай го, верен остани на себе си!

Какво? Мълчиш! Горко на мене, бедния!

Двувратна моя пещера, о, пак и пак

ще влизам в тебе — без стрели и без храна!

Самотен ще изсъхна в твойта вътрешност.

Ни лекокрила птица, ни планински звяр

ще удрям с този лък, а сам аз, бедният,

ще храня тях, чиято кръв ме хранеше,

за тях, които сам улавях, — лов ще съм!

Кръвта им с кръв ще заплатя, и всичко туй —

от онзи, който, смятах, не познава зло!

Умри — но не преди да разбера дали

не мислиш друго! Иначе — проклет умри!

ХОР (към Неоптолем).

Какво да правим? Ти ще кажеш, властнико,

да тръгнем ли, или да го послушаме.

НЕОПТОЛЕМ

Обзет съм от дълбоко състрадание,

и не едва сега, но и от по-преди.

ФИЛОКТЕТ

Смили се, синко, моля те! С измамата

към мен не туряй срам върху челото си!

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя? По-добре завинаги

да бях останал в Скирос! Колко тежко е!

ФИЛОКТЕТ

Не си ти лош, но лоши са те учили

на срамно дело. Остави го другиму,

комуто е, и си върви, но дай лъка!

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

Какво, мъже?

Влиза Одисей.

ОДИСЕЙ

Какво ще правиш, клетнико?

Дай този лък на мен и се махни оттук!

ФИЛОКТЕТ

Ох, кой е тук? Не е ли Одисей това?

ОДИСЕЙ

Да, аз съм. Одисей е пред очите ти!

ФИЛОКТЕТ

О-о̀! Предаден съм, загинах! Този ли

отне и грабна моето оръжие?

ОДИСЕЙ

Да, аз, не друг, помни това, признавам ти!

ФИЛОКТЕТ (към Неоптолем).

Върни ми, дай лъка, дете!

ОДИСЕЙ

Той сам дори

да би желал, не ще го стори! С този лък

ще тръгнеш ти — с добро или с насилие!

ФИЛОКТЕТ

О, ти, най-дързък и престъпен! Мене ли

ще отвлечете?

ОДИСЕЙ

Щом не тръгнеш сам със нас!

ФИЛОКТЕТ

О, лемноска земя! Могъщи пламъци

на Хефест!194 Та нима е поносимо туй —

да ме отвлича той от бреговете ти!

ОДИСЕЙ

Не, Зевс, да знаеш, Зевс е цар на острова.

Зевс иска тъй! А аз съм Зевсов пратеник!

ФИЛОКТЕТ

О, как намираш доводи, омразнико!

За теб и боговете са измамници!

ОДИСЕЙ

Не, справедливи са; а пътят — чака те!

ФИЛОКТЕТ

О, не!

ОДИСЕЙ

Аз казвам: да! Ще бъде моето!

ФИЛОКТЕТ

Горко на мене, клетник! Не свободен мъж,

а роб ме е създал баща ми, явно е!

ОДИСЕЙ

Не — равен на онези благородници,

с които трябва да превземеш Ѝлион!

ФИЛОКТЕТ

Не, никога — дори да видя всичко зло,

додето сещам тази твърд под себе си!

ОДИСЕЙ

Какво ще сториш?

ФИЛОКТЕТ

Ще се хвърля в бездните

и в камъните ще строша главата си!

ОДИСЕЙ (на двама прислужници).

За да не стори той това, хванете го!

ФИЛОКТЕТ

Ръце! Какво понасяте ограбени,

без своя лък, от този тук овързани!

(Към Одисей.)

Ти — чужд на всеки благороден помисъл!

Как ме измами! Как ме хвана! Скри се ти

зад този непознат за мене юноша,

за мен достоен, ала несравним със теб!

Той знаеше единствено по заповед

да действува, но, види се, измъчват го

и грешката, и моите страдания.

Но дебне твойта зла душа от тъмния

свой кът и този чист и упорит човек

тя опитен в порока е направила.

Та вързан ще ме отведеш, нещастнико,

от този бряг, на който ме изхвърлихте

немил, самотен, без родина, жив мъртвец!

Ох!

Дано загинеш! Често съм те клел така!

Но от небето нямам радост — капчица:

щастлив живееш ти, а аз — със болката,

че с много зло отрупан е животът ми,

за присмех и на тебе, и на двамата

Атриди, пред които ти угодничиш,

И ти — измамен, впрегнат във принудата,

потегли с тях195, а аз, безкрай нещастният,

самичък тръгнах в път със седем кораба,

а срамно бях изхвърлен — както ти твърдиш

от тях, но те за тебе казват същото!

Защо сега ме хващате и водите!

Та мъртъв съм, отдавна съм умрял за вас!

Противен на небето! Как и днес не съм

и хром, и смраден? Как, щом вляза в кораба,

вий жертви ще горите, ще преливате?

Това бе твой предлог да ме изхвърлите.

Проклети да сте заради неправдата

към мен — ако небето тачи правото!

Да, тачи го, защото вие никога

не бихте тук дошли за мене, клетника,

ако не беше ви подгонил божи бич.

О, роден край! О, богове всевиждащи!

Платете, о, платете вие в бъдни дни

на всички тях, ако ме съжалявате!

Нещастен съм, но ако тях погубени

съзра, ще мисля — оздравях от раните!

ХОР

В гнева си гневни думи каза странникът,

цар Одисее! Твърд е и в нещастие.

ОДИСЕЙ (към Хора).

На думите му бих отвърнал много аз,

да имах време. Ще му кажа следното:

(Към Филоктет.)

щом трябва тук такъв човек, такъв съм аз.

Но щом се спори между благородници,

не ще намериш ти от мен по-доблестен.

Навсякъде желая аз победата

освен над теб. Отстъпвам ти от все сърце.

(Към прислужниците си.)

Пуснете го сега, не го докосвайте!

На мир го оставете!

(Към Филоктет.)

Не те искаме,

щом имаме лъка ти. В редовете ни

е Тевкър, който има твойто майсторство,

и смятам, че и аз владея не по-зле

от теб лъка и пращам в цел стрелите му.

Защо ни си? Тъпчи със здраве острова!

Напред! Навярно ще спечеля с твоя лък

оная чест, която теб се падаше.

ФИЛОКТЕТ

О-о̀! Какво да правя, клетник! С моето

оръжие ще идеш сред аргивците!

ОДИСЕЙ

Недей приказва повече, отивам си!

ФИЛОКТЕТ (към Неоптолем).

А твоя глас, Ахилов сине, няма ли

да чуя вече, тъй ли си отивате?

ОДИСЕЙ (към Неоптолем).

Върви! Не гледай, въпреки доброто си

сърце, за да не ни слети нещастие!

ФИЛОКТЕТ (към Хора).

И вий ли, чужденци, ще ме оставите

така самотен, без да ме пожалите?

ХОР

Началник ни е тоз младеж. Каквото той

ти каже, ние същото повтаряме.

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

За мен ще казват, че съм състрадателен

до крайност. Но щом иска той, почакайте,

додето наште хора стегнат кораба

и ние се помолим на безсмъртните.

А дотогава той ще вземе може би

и по-добро решение.

(Към Одисей.)

Да тръгваме!

(Към Хора.)

И вие, щом ви викнем, бързо тръгвайте.

Неоптолем и Одисей излизат.

Първа строфа

ФИЛОКТЕТ

О, скалиста пещера,

топла, но е ледена! Как,

как не биваше, беден аз,

нивга да те напущам! Не,

ти ще ме видиш и мъртъв!

Горко ми! О!

Бедна моя бърлога, чуй —

ти, препълнена с мойта скръб!

Къде ще диря сега

храна? И къде, у кого ще имам,

беден аз, вяра за свойто прехранване,

когато отгоре

с шум ще се спускат крилатите хищници

връз мен, безсилен вече!

ХОР

Ти сам, ти сам поиска тъй,

нещастнико, и не от друг

силом такава съдба ти е дадена.

Когато трябваше да мислиш,

сам ти реши

да избереш

вместо добра —

тежка участ!

Първа антистрофа

ФИЛОКТЕТ

О, злочест, злочестен аз!

Ах, от толкова зло сломен,

пак самотен и без другар,

аз, нещастният, в бъдни дни

тук ще живея и чезна!

А-а̀! А-а̀!

Без да имам от днес храна!

Без крилатите си стрели

във тези твърди ръце!

Че тъй неочаквани и коварни

думи от подло сърце ме измамиха!

Ах, този, който

стори това, да претегли нещастия

големи като моите!

ХОР

Съдба, съдба от богове,

не зло от моята ръка

тегне връз тебе! Ужасното, страшното

проклятие запази за други!

Само едно

искам сега:

ти да цениш

мойта обич!

Втора строфа

ФИЛОКТЕТ

О! Горко ми! Може би днес

там, при сивия морски бряг,

той се смее над мен и размахва

моя спасител от глад — лъка,

който никой не бе докосвал!

Скъп мой лък! На мене, на тези

две ръце похитен! С тъга

гледаш сега, ако в теб има някаква

душа, как този беден

Хераклов приятел

няма със тебе от днес да си служи!

Премина вече у друг —

у човека със многото хитрост,

и виждаш всичките срамни лъжи,

и виждаш този омразен мъж —

много беди

стори ми той —

никой до днес

толкова зло не ми е правил!

ХОР

Дълг на мъжа е да говори честно.

С нашите думи не бива зла

болка да изхвърляме ний.

Сам, избран между всички,

той, послушен на тях,

стори това за обща полза.

Втора антистрофа

ФИЛОКТЕТ

Птици-хищници! Светлоок

род на дивите зверове

в тази планинска страна! О, няма

в страх да доближавате вий

мойто жилище — нямам вече

своя лък и прежната сила,

бедният, нещастният аз!

Незащитено, свободно е мястото,

не е за вас опасно!

Елате, на воля

с кървава мъст наситете гърлата си

от мойта оловна плът!

Подир миг ще напусна живота!

Къде прехрана ще диря сега!

Та кой от въздуха би живял,

щом не държи

в свойта ръка

никакъв плод,

даден от тази твърд свещена?

ХОР

Своя гост ако тачиш — приближи се,

той с добро е дошъл при теб.

Знай, о, знай, че самичък ти

своето зло би премахнал!

Скръб е — толкоз беди,

свързани с него, да понасяш.

ФИЛОКТЕТ

О, пак, о, пак събуди в мен

моята предишна болка

ти, най-добрият, който дойде тук!

Защо ме убиваш? Какво ми стори!

ХОР

Що значи туй!

ФИЛОКТЕТ

Чуй, в онази омразна земя,

в Троя, недей ме отвежда!

ХОР

Според мене това е прекрасно!

ФИЛОКТЕТ

Оставете ме бързо тогава!

ХОР

Ах, желани, желани слова! С радост това ще изпълня!

Да тръгнем, да тръгнем

към кораба — всеки на своето място!

(Хорът тръгва.)

ФИЛОКТЕТ

Чакай, пред Зевс,

с клетва в уста,

моля те аз,

стой!

ХОР (продължава да се отдалечава).

Успокой се!

ФИЛОКТЕТ

Странници,

стойте, за бога!

ХОР (спира).

Защо крещиш?

ФИЛОКТЕТ

О — о̀! О — о̀! Съдба! Съдба!

Ах, загубен съм аз!

О, крак! Ах, как занапред

с теб ще тегля, бедният аз!

Вий, чужденци! О, елате, върнете се!

ХОР

Защо? Та ето че сега

мислиш не тъй,

както преди?

ФИЛОКТЕТ

Недейте се сърди

на този, който, от страшно зло

сломен,

луд и без ум крещи!

ХОР

Тръгвай с нас, както ти казваме, клетнико!

ФИЛОКТЕТ

Никога, никога, знайте го сигурно!

Не — та дори ако сам Гръмовержецът196

ме спепели със сияйната мълния!

О, да загинат и Троя, и всички

под нея, които посмяха за раната тук да ме хвърлят!

Имам едничка молба, о, приятели!

ХОР

Казвай каква е тя!

ФИЛОКТЕТ

Меч ако имате,

брадва или пък стрела — моля, дайте ми!

ХОР

Но какво си намислил да правиш сега?

ФИЛОКТЕТ

Ще разсека трупа си, главата си!

За смъртта, за смъртта вече мисля!

ХОР

Защо?

ФИЛОКТЕТ

Ще диря баща си.

ХОР

Къде?

ФИЛОКТЕТ

Във ада —

няма го вече на света.

Град мой! Скъп мой роден град!

О, как бих те зърнал днес, нещастен аз,

който напуснах твойте свещени води

и в помощ на омразните данайци

потеглих! Сега съм — нищо!

(Влиза в пещерата.)

ХОР

Отдавна ние бихме се завърнали

на кораба, но ето че съглеждаме

насам запътен Одисей, а с него и

Ахиловият син пристъпва — ето ги.

Екзод

Влизат Одисей и Неоптолем, които се карат.

ОДИСЕЙ

А няма ли да кажеш за какво сега

се връщаш тъй забързан и решителен!

НЕОПТОЛЕМ

Сгреших — отивам да поправя грешката!

ОДИСЕЙ

Да, чудни думи! Но в какво е грешката?

НЕОПТОЛЕМ

В това, че слушах тебе и войската и…

ОДИСЕЙ

Извърши нещо недостойно? Що е то?

НЕОПТОЛЕМ

… и победих с коварни, срамни хитрости.

ОДИСЕЙ

Кого? Небе! Ти имаш нови планове?

НЕОПТОЛЕМ

Не нови, не! На бедния Пеантов син…

ОДИСЕЙ

Какво ще правиш? Страх обзе сърцето ми!

НЕОПТОЛЕМ

… комуто грабнах този лък, отново аз…

ОДИСЕЙ

Какво ще чуя! Зевсе! Ще го върнеш ли?

НЕОПТОЛЕМ

Владея го позорно, не по правдата!

ОДИСЕЙ

За боговете, всичко туй шега ли е?

НЕОПТОЛЕМ

Ако шега е да говориш истина.

ОДИСЕЙ

Ахилов сине! Но какво приказваш ти!

НЕОПТОЛЕМ

И дваж, и триж ли да ти кажа същото?

ОДИСЕЙ

Не бих желал да чуя ни единствен път!

НЕОПТОЛЕМ

Тогава слушай — всичко ти е казано!

ОДИСЕЙ

Ще ти попречи някой в тази работа!

НЕОПТОЛЕМ

Какво? И кой ще се изпречи в пътя ми?

ОДИСЕЙ

Ахейският народ — и аз пред всичките!

НЕОПТОЛЕМ

Не казваш нищо умно ти, разумният!

ОДИСЕЙ

Не с ум приказваш ти, не с ум и действуваш.

НЕОПТОЛЕМ

Щом е добро — избирам го пред умното.

ОДИСЕЙ

Как тъй добро? Ти връщаш завладяното

чрез моя план!

НЕОПТОЛЕМ

Ще се опитам срамната

постъпка да изкупя пак с делата си.

ОДИСЕЙ

Нима не се страхуваш от ахейците?

НЕОПТОЛЕМ

Не ме е страх, когато с мен е правдата.

ОДИСЕЙ

… … … … … … … … … …

НЕОПТОЛЕМ

Не ще склоня пред твоето насилие!

ОДИСЕЙ

Не с Троя, а със теб ще се сражаваме!

НЕОПТОЛЕМ

Така да бъде!

ОДИСЕЙ

Виждаш ли, ръката ми

улавя меча!

НЕОПТОЛЕМ

Ти ще видиш — същото

ще сторя аз самият без забавяне.

ОДИСЕЙ

Оставям те. Ще ида и на цялата

войска ще кажа — тя ще ти плати за туй!

НЕОПТОЛЕМ

Ти поумня. И ако бъдеш винаги

такъв, ще бъдат вън от зло нозете ти.

Одисей се отдалечава.

А ти, Пеантов сине, Филоктете драг,

ела, излез от каменното жилище!

От пещерата излиза Филоктет.

ФИЛОКТЕТ

Какъв е този вик пред пещерата ми?

Що викате? Какво ви трябва, странници?

Ах, лошо дело! И нима не идете

към злото ново зло да ми прибавите?

НЕОПТОЛЕМ

Не бой се! Ида с вест при теб, изслушай ме!

ФИЛОКТЕТ

Не, страх ме е! От хубавите приказки

пострадах зле — повярвах в твойте приказки!

НЕОПТОЛЕМ

Не мога ли сега да мисля иначе?

ФИЛОКТЕТ

Такъв бе и когато ми открадваше

лъка — на думи искрен, всъщност — скрит подлец!

НЕОПТОЛЕМ

Сега не е така. Аз искам твоето

решение да чуя: ще останеш ли,

или ще дойдеш с нас?

ФИЛОКТЕТ

Ни дума повече!

Каквото кажеш, всуе ще е казано!

НЕОПТОЛЕМ

Решил си твърдо?

ФИЛОКТЕТ

Бледи са словата ми!

НЕОПТОЛЕМ

Добре! Аз исках да изслушаш моите

съвети, но понеже е безсмислено,

ще спра.

ФИЛОКТЕТ

Та всичко всуе ще е казано!

Не ще спечелиш моето доверие

ти, който със коварните си хитрости

ми взе живота! А сега — съветваш ме,

ти, най-негоден син на най-отличния

баща! Умрете! Най-напред Атридите,

Лаертовият син и ти!

НЕОПТОЛЕМ

Спри клетвите

и приеми лъка си от ръката ми!

ФИЛОКТЕТ

Какво? Нима ще ме измамиш втори път?

НЕОПТОЛЕМ

Заклевам ти се в Зевса, във всевишния.

ФИЛОКТЕТ

О, колко сладка реч — ако е искрена!

НЕОПТОЛЕМ

Ще видиш сам на дело. Дай си дясната

ръка, и ето твоето оръжие!

Влиза Одисей.

ОДИСЕЙ

Но аз не позволявам туй, заклевам се —

за цялата войска и за Атридите!

ФИЛОКТЕТ

Дете, чий глас е този? Одисея ли

дочух?

ОДИСЕЙ

Да, аз съм, знай добре, пред тебе съм —

аз, който силом ще те пратя в Ѝлион,

дори синът Ахилов да не ще това!

ФИЛОКТЕТ

Горко ти, ако пусна в миг стрелата си!

НЕОПТОЛЕМ

Ах, не, недей, свали стрелата, моля те!

ФИЛОКТЕТ

Не, моля те, дете, пусни ръката ми!

НЕОПТОЛЕМ

Не може!

Одисей се отдалечава.

ФИЛОКТЕТ

Ох, защо врага, омразния,

не даде да убия със стрелите си?

НЕОПТОЛЕМ

Нито за мен, нито за теб е хубаво.

ФИЛОКТЕТ

Но знай, че първенците на ахейската

войска, лъжливите херолди, в боя са

страхливи, ала храбри са в словата си.

НЕОПТОЛЕМ

Добре, у тебе е лъкът. За укори

и гняв към мене нямаш основание.

ФИЛОКТЕТ

Така е. Ти показа потеклото си,

дете, защото твой баща не е Сизиф,

а сам Ахил, когото нявга славеха

сред живите, тъй както днес — сред мъртвите.

НЕОПТОЛЕМ

Похвалите за татко и за себе си

изслушах с радост. Чуй сега молбата ми

към тебе. Участта, която имаме

от боговете, трябва да понасяме.

Но който сам се е отрупал с бедствия —

тъй както ти със твоите, — заслужено

не получава прошка, ни съчувствие.

А ти си загрубял, не слушаш никого;

когато те съветват за доброто ти,

с омраза казваш: враг е, неприятел е!

Чуй — Зевса, покровителя на клетвата,

зова! Помни това, забележи си го!

Ти боледуваш тъй по воля божия,

че в Хриза доближи змията, пазеща,

прикрита, непокритото светилище.

От тежката си болест няма никога

покой да видиш ти, докато слънцето

изгрява тук и ляга там все същото

и докато не идеш сам под Ѝлион

и там, сред нас, не срещнеш Асклепидите,

за да те излекуват, и пред всички ни

с тоз лък и с мене не срутиш троянските

стени. Аз зная, че е тъй, послушай ме.

Там имаше един човек, под Ѝлион

пленен, — Хелен, гадател пръв; той казваше,

че трябва тъй да стане, и добавяше,

че тъй било отсъдено — през лятото

да падне равна Троя. Той залагаше

главата си, ако не казва истина.

Понеже знаеш туй, ела с желание!

Добре ще те дарят: признат от всички ни

за пръв храбрец, ще те поемат лекарски

ръце, и после, гибелния Ѝлион

сразил, ще стигнеш на върха на славата.

ФИЛОКТЕТ

Проклет живот, защо ме бавиш в тоя свят,

защо не ме изпрати в преизподнята?

Уви, какво да правя? Да не вярвам ли

на него? Той говори за доброто ми!

Да кажа: да! Но как ще тръгна, беден аз,

под слънцето? Кому ще кажа думица?

Как вий, очи, които всичко гледахте,

ще понесете да живея заедно

с Атридите, които ме погубиха,

и заедно с проклетия Лаертов син?

Не ме яде зъбът на преживяното,

но, мисля, виждам новите страдания,

които те ми готвят. Щом душата ти

роди злина, тя възпитава зъл човек.

(Към Неоптолем.)

Едно у тебе буди в мен учудване:

би трябвало да не отиваш в Ѝлион,

а мене да възпираш: оскърбиха те

и взеха твоя бащин дар! За тях ли в бой

отиваш и от мене искаш същото?

Недей, о, момко! Изпълни си клетвата,

прати ме вкъщи! Остани самият ти

във Скирос — нека зле погинат лошите!

Тъй двойна ще е моята признателност

и тая на баща ми. Изоставяйки

престъпните, не ще им бъдеш прилика.

НЕОПТОЛЕМ

Това е вярно, ала все пак искал бих

със вяра в боговете и в словата ми

на път да тръгнеш с мене, със приятеля.

ФИЛОКТЕТ

Какво? Към Троя и при най-омразния

Атреев син със този мой нещастен крак?

НЕОПТОЛЕМ

При тез, които болките на гнойната

нога ще спрат, ще ти дадат спасение.

ФИЛОКТЕТ

Какво говориш? Страшен е съветът ти!

НЕОПТОЛЕМ

Аз мисля за доброто и на двама ни.

ФИЛОКТЕТ

И ти не се срамуваш от безсмъртните?

НЕОПТОЛЕМ

Но кой ще се срамува от полезното?

ФИЛОКТЕТ

За мен полезно? Или за Атридите?

НЕОПТОЛЕМ

Приятел съм ти, казвам ти приятелски.

ФИЛОКТЕТ

Но как? Ще ме дадеш на враговете ми?

НЕОПТОЛЕМ

Приятелю, не бивай дързък в бедствие!

ФИЛОКТЕТ

Ще ме погубиш с тия думи, зная те!

НЕОПТОЛЕМ

О, не, не ме разбираш, уверявам те!

ФИЛОКТЕТ

Не знам ли, че Атридите ме хвърлиха?

НЕОПТОЛЕМ

Да, хвърлиха те, но сега — спасяват те.

ФИЛОКТЕТ

С добро не ще отида нивга в Ѝлион!

НЕОПТОЛЕМ

Какво да правя, след като със доводи

не мога върху тебе да въздействувам?

Най-просто е да спра, а ти — живей си тук

тъй, както днес живееш — сам, безпомощен!

ФИЛОКТЕТ

Да, нека страдам, както ми е съдено!

Но туй, що обеща, поел ръката ми —

да ме изпратиш вкъщи — изпълни, дете!

Не се бави, не споменавай повече

за Троя! Стигат вече плачовете ми!

НЕОПТОЛЕМ

Щом желаеш, да потеглим!

ФИЛОКТЕТ

Колко благородна реч!

НЕОПТОЛЕМ

Върху мен опрян, пристъпвай!

ФИЛОКТЕТ

Стъпвам — както мога аз.

НЕОПТОЛЕМ

Обвиняван от войската, що ще правя?

ФИЛОКТЕТ

Не мисли!

НЕОПТОЛЕМ

Да, но ако те нахлуят в моя край?

ФИЛОКТЕТ

Ще дойда аз.

НЕОПТОЛЕМ

Със какво ще ми помогнеш?

ФИЛОКТЕТ

Със Херакловия лък.

НЕОПТОЛЕМ

Как?

ФИЛОКТЕТ

Ще им препреча пътя.

НЕОПТОЛЕМ

Тръгвай, целуни пръстта!

В този миг се явява Херакъл.

ХЕРАКЪЛ

Не, почакай за миг и послушай какво

ще говоря на теб, на сина на Пеант.

Запомни, че гласът на Херакъл звучи

във слуха ти, че той е пред твоите очи.

Та за тебе оставих небесния трон

и при тебе дойдох

да ти кажа какво татко Зевс е решил,

да те спра, да не тръгваш в желания път.

Подчини се на моите думи!

Ще чуеш първо моите преживелици —

как страдах, как след толкова страдания

добих безсмъртна слава, както виждате.

Но знай, че и на тебе са отсъдени

благати дни след всичките страдания.

С тогова ще отидеш при троянските

стени, ще бъдеш изцелен от болката

и, отличен със храброст сред ахейците,

със този мой лък ще убиеш Париса,

виновника за толкова страдания!

Ще сринеш Троя, ще изпратиш плячката,

с която ще те зачетат войниците,

дома, на татко си Пеант, във родната

висока Ета. А пък всички дарове

за моя лък — ми донеси на кладата.

(Към Неоптолем.)

И тебе, сине на Ахил, на същото

съветвам. Нито ти без него някога

ще вземеш равна Троя, нито той без теб.

Пазете се другарски, като лъвове —

той — тебе, ти пък — него. Знай, че в Ѝлион

ще пратя изцелителя Асклепия.

За втори път ще трябва под стрелите ми

да падне Троя. Но когато грабите

земята, боговете да зачитате!

За Зевс е всичко друго второстепенно —

че следва благочестието мъртвия:

живеем ние, мрем, а то — безсмъртно е!

ФИЛОКТЕТ

О, ти, който ми прати желания глас

и най-сетне дойде!

Твоите думи не ще пренебрегна!

НЕОПТОЛЕМ

И аз съм съгласен със тия слова!

ХЕРАКЪЛ

Недейте се бави тогава, на път!

Мигът е щастлив,

и вятърът вее в гърба ви!

ФИЛОКТЕТ

Поздравявам страната и тръгвам на път!

Сбогом, жилище мое, едничък подслон,

сбогом, нимфи от влажните хладни поля,

и ти, грохот могъщ на вълните, и ти,

морски нос, дето често поройният дъжд

е обливал главата ми в тъмния кът,

дето често на тежките вопли със ек

е допращал до мене хермейският връх197

на душата ми скръбна кънтящия стон!

Вие, извори! Свети ликийски води!198

Ето, аз ви напущам, напущам ви днес,

а не можех дори да помисля това!

Сбогом, лемноска твърд, обкръжена с води!

Изпрати ме с добро — да потегля натам,

накъдето ме водят могъща съдба

и съвет на приятел, и божия мощ,

която и всичко извърши!

ХОР

Нека заедно всички потеглим на път,

със молитва към морските нимфи, та те

да ни бъдат закрилници в пътя!