Трагедии

За изданието

Този пълен превод на Софокъл се появи за първи път през 1956 г. Издаден бе от Българската академия на науките. Негови редактори бяха акад. Николай Лилиев и проф. Руска Гандева. Той бе отличен с награда от Съюза на българските писатели.

Предлаганото второ издание е подобрено.249

Тук, както и в първото издание, редът на трагедиите е съобразен не с хронологията им, а с принадлежността им към един или друг цикъл от сказания. Така се обединяват сюжетно близки трагедии. Трагедиите от Тиванския цикъл, макар че не образуват трилогия, са разположени една след друга. Като се взема за основа последователността на събитията в тях, те се поставят в следния ред: „Едип цар“, „Едип в Колон“, „Антигона“. След тях идат двете трагедии от Троянския цикъл „Аякс“ и „Филоктет“. Редът им се определя също от съображения върху последователността на събитията, изобразени в тях. В случая той съответства и на хронологията на двете трагедии: трагедията „Аякс“ е по-стара от „Филоктет“. След тях, като най-близка до тях и като свързана донякъде с Троянския цикъл, е поставена „Електра“. На последно място остава трагедията „Трахинянките“.

В настоящото издание частите на трагедията се означават с гръцките термини, повечето от които ни са засвидетелствани и обяснени от Аристотел („Поетика“, гл. 12). Цялата начална част на трагедията до появата на Хора се нарича пролог. Прологът има назначение да въведе зрителя в събитията на драмата. Хорът излизал на сцената разделен на два полухора, пеейки маршова песен, наречена парод. След парода идат епизодите, които Аристотел определя като цялостни части на трагедията, разположени между две завършени хорови песни. Епизодът е диалогична част на драмата; названието съответства на термините „действие“, „акт“. Стазим е лирическа песен, изпълнявана от Хора между два епизода, обикновено когато лицата от диалога не са на сцената. Последното действие се нарича екзод. Скръбните реплики, които се разменят между Хора и лицата от диалога, образуват комос. Аристотел определя комоса като „общ плач на хора и актьорите“.

Лирическите части се състоят главно от строфи и антистрофи, съставени в еднакви метрически схеми. Понякога след строфата и антистрофата иде „припевна“ строфа — епод. Хорът може да изпълнява и песен, съпроводена от танц-пантомима; тя се нарича хипорхема.

И в античната гръцка трагедия, както и в съвременната драма, преди текста на произведението се означават действащите лица. Гърците обаче подреждат имената им, като се водят не от значителността на героя, а от реда на появата му. Фигурантите (лицата без реплики) обикновено не се отбелязват в списъка на действащите лица. В настоящото издание е спазен онзи ред на имената, който предлага оригиналът. Имената на фигурантите не се посочват.

С термина хор атическата драма означава цялата група от дванайсет или петнайсет хористи. Много често обаче той означава не целия хор, а само корифея (т.е. предводителя на хора). В нашето издание навред — и при партиите на хора, и при репликите на корифея — стои означение Хор. Смисълът на репликата показва дали тя принадлежи на целия хор, или на корифея.

В атическата трагедия няма ремарки. В предлаганото издание, с цел да се улесни както режисьорът в постановъчната му работа, така и читателят, ремарки са поставени на всички места, където се чувства нужда от тях.

Понеже голяма част от гръцките собствени имена, които се срещат в трагедиите, са малко популярни у нас, в изданието е възприето да се означава тяхното ударение. Това се налага най-вече в лирическите части, където особената ритмика на стиха невинаги може да служи за указание къде пада ударението. Но ударението се означава дори в случаи, когато подобни непопулярни имена се намират в частите на диалога, въпреки че ритмиката на последните определя с достатъчна яснота коя е ударената сричка.

Преводът е направен по изданието: Sophokles, Erklärt von F. W. Schneidewin und A. Nauck. Berlin, Weidmannsche Buchhandlung.

1. Bd. Aias. 10. Aufl. von L. Radermacher, 1913.

2. Bd. Oidipus Tyrannos. 11. Aufl. von E. Bruhn, 1909.

3. Bd. Oidipus auf Kolonos. 9. Aufl. von L. Radermacher, 1909.

4. Bd. Antigone. 11. Aufl. von E. Bruhn, 1913.

5. Bd. Elektra. 10. Aufl. von E. Bruhn, 1912.

6. Bd. Die Trachinierinnen. 7. Aufl. von L. Radermacher, 1914.

7. Bd. Philoktetes. 11. Aufl. von L. Radermacher, 1911.

В отделни случаи преводачът се е отклонявал от това издание.

Бележките към текста на трагедиите поначало не поясняват собствените имена. Понеже много собствени имена се срещат не само в една трагедия, въпросът за поясненията към тях се решава по-удобно чрез един Именен показалец, приложен в края на книгата. Показалецът предлага предимно сведения, свързани с конкретните Софоклови текстове.

Именен показалец

Авлида — пристанищен град в Беотия (Средна Гърция), където се събрали ахейските вождове, за да потеглят в поход към Троя.

Агамемнон — цар на Микена, върховен вожд на войските, които водили войната срещу Троя. За да осигури успеха на похода, принесъл в жертва дъщеря си Ифигения. След войната се завърнал в Микена, където паднал убит от жена си Клитемнестра и нейния любовник Егист.

Агенор — цар на финикийския град Сидон, баща на Кадъм и Европа.

Адраст — цар на Сикион, един от участниците в похода на седемте вождове срещу Тива.

Аидоней — вж. Хадес.

Алкмена — съпруга на Амфитрион, цар на Тива, майка на Херакъл.

Амфиарай — прочут аргоски прорицател. Полиник го увещавал да участва в похода срещу Тива, но той, предвиждайки катастрофата, отказал. Полиник спечелил на своя страна жена му Ерифила, като й подарил златотъкана кърпа, и тя склонила Амфиарай да вземе участие в похода. На връщане от Тива, след злополучния край на войната, Амфиарай намерил смъртта си. Така подаръкът, който Полиник направил на Ерифила, косвено погубил Амфиарай.

Амфион — син на Зевс и Антиопа. Според Омир („Одисея“, песен XI, ст. 262–264) той и брат му Зет построили градските стени на Тива.

Амфитрита — съпруга на Посейдон, богиня на морските води.

Антигона — дъщеря на Едип и Йокаста.

Антилох — син на пилоския вожд Нестор; загинал под стените на Троя, бранейки баща си.

Аполон — син на Зевс и Лето (Латона), брат на Артемида, бог на светлината и бог прорицател. Прозвище: Феб, т.е. „лъчезарен“.

Аргивци — едно от названията, с които се означават съюзните войски в похода срещу Троя; срв. също ахейци, данайци.

Аргос — главен град на областта Арголида (Южна Гърция).

Арей, Арес — бог на войната, син на Зевс и Хера.

Арктур — главна звезда в съзвездието Воловар.

Артемида — дъщеря на Зевс и Лето (Латона), богиня на лова, покровителка на младите горски и полски животни.

Асклепиди — потомци на Асклепий, бог на лекарското изкуство.

Асклепий — бог лечител.

Аталанта — красива аркадска ловджийка, прочута с бързия си бяг. Обявила, че ще се омъжи за онзи, който я надбяга. Всички, които се състезавали с нея, бивали побеждавани и умъртвявани. Състезавал се и Хипомен, комуто помогнала богиня Афродита. Той изпреварил Аталанта и тя станала негова жена.

Атика — област в Средна Гърция с главен град Атина.

Атина (I) — дъщеря на Зевс, излязла из главата на баща си; богиня на мъдростта, занаятите, победата; покровителка на град Атина.

Атина (II) — град държава, център на областта Атика (Средна Гърция).

Атрей — цар на Микена, баща на Агамемнон и Менелай (затова те са Атриди), брат на Тиест. В борба за царството прогонил брат си; по-късно, след привидно примирие, убил децата му и му поднесъл гозба от тяхната плът.

Атрид — означение на потомък на Атрей (вж.), предимно Агамемнон, по-рядко Менелай.

Афродита — според Омир — дъщеря на Зевс и Диона, според Хезиод — родена от морската пяна; богиня на женската красота и на любовта.

Ахейци — вж. Аргивци.

Ахелой — най-голямата и пълноводна река в Гърция; богът на тази река.

Ахерон — река в подземното царство.

Ахил — син на Пелей и Тетида, тесалийски герой, цар на мирмидонците, участник в Троянската война, най-храбрият сред ахейските вождове.

Аякс — син на Теламон и Ерибея, цар на Саламин; след Ахил най-храбрият сред ахейските вождове, които се сражавали под стените на Троя.

Бакх, Бакхус (остар. Вакх) — едно от многото имена и прозвища на бог Дионис (вж.).

Беотия — област в Средна Гърция, на северозапад от Атика, с главен град Тива.

Босфор — проливът, който свързва Черно море (Понтос Евксинос) с Мраморно (Пропонтида).

Данайци — вж. Аргивци.

Даная — дъщеря на аргоския цар Акризий, майка на Персей.

Делфи — свещен участък в областта Фокида, в подножието на планината Парнас, с прочуто прорицалище на Аполон; място на Питийските игри. Друго название: Питон.

Деметра, т.е. „майка-земя“ — дъщеря на Кронос и Рея, майка на Персефона, богиня на земеделието и плодородието.

Дионис — син на Зевс и Семела, бог на виното, веселието и опиянението.

Додона — град в Епир със старинно прорицалище на Зевс. Там гадаели по шума на свещения „многоезичен“ дъб.

Дорида — област в Средна Гърция.

Дриант — тракийски цар, баща на Ликург.

Еак — син на Зевс, митически цар на Егина.

Евбея — голям остров в Егейско море, разположен срещу Атика, Беотия и Южна Тесалия.

Евмениди, т.е. „благосклонни“ — евфемистично название на Ериниите (вж).

Евмолпиди — жреци на Деметра и Персефона.

Евридика — съпруга на тиванския цар Креон.

Еврисак — син на Аякс и Текмеса.

Евристей — цар на Микена, който възложил на Херакъл прочутите дванайсет подвига.

Егист — син на Тиест, любовник на Клитемнестра, убиец, заедно с Клитемнестра, на Агамемнон.

Едип — син на тиванския цар Лай и на Йокаста, цар на Тива.

Елевзин — предградие на Атина, главен център на тайния култ на Деметра и Персефона.

Електра — дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, Ифигения и Хризотемида.

Ениада — град в Южна Акарнания, до устието на река Ахелой.

Ерехтей — митически цар на Атина, въвел култа на богиня Атина в страната си.

Еринии — адски божества на възмездието; у римляните: фурии.

Ерос, Ерот — бог на любовта, обикновено смятан за син на Афродита.

Ета — планина в Тесалия.

Етеокъл (I) — син на Едип и Йокаста, брат на Полиник, Антигона и Исмена.

Етеокъл (II) — един от седемте вождове, които обсаждали Тива.

Етдлия — област в Средна Гърция.

Зевс — син на Кронос и Рея, върховен бог на древните гърци.

Икарийско море — югоизточната част на Егейско море, около остров Икар. Според мита до този остров паднал Икар, който, заедно с баща си Дедал, летял с крила, перата на които слепил с восък.

Иксион — тесалийски цар, който дръзнал да се влюби в Хера. За наказание бил прикован в подземното царство към непрестанно въртящо се огнено колело.

Ѝлион — другото название на град Троя (вж.).

Исмена — дъщеря на Едип и Йокаста, сестра на Етеокъл, Полиник и Антигона.

Истър — дн. Дунав.

Ифианаса — дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Електра, Хризотемида, Ифигения и Орест. С името Ифианаса някои поети означават Ифигения.

Ифит — син на ехалийския цар Еврит, убит от Херакъл.

Йокаста — съпруга на тиванския цар Лай, майка и съпруга на Едип.

Кадъм — древен беотийски герой, родоначалник на тиванците, основател на беотийска Тива. Син на финикийския цар Агенор, по чиято заповед тръгнал да дири отвлечената от Зевс своя сестра Европа. По божие указание основал крепостта Кадмея в Беотия на мястото, където бил доведен от една крава. Водил бой с дракон, убил го и посял зъбите му, от които изникнали първите тиванци. Тия „земеродени“ воини встъпили в бой помежду си и се изтребили взаимно.

Калхас — птицегадател на ахейските войски, които се сражавали под Троя.

Капаней — един от седемте вождове, участвали в похода срещу Тива, поради кощунственото си поведение бил поразен от Зевсовата мълния.

Касталия — извор в Средна Гърция под най-високия връх на планината Парнас, където всяка година жени от Фокида, Беотия и Атика устройвали буйни нощни празненства в чест на Дионис и Аполон.

Кенеон — нос на западния край на остров Евбея.

Кери — дъщери на Нощта, демони на нещастието и насилствената смърт.

Кефаления — най-големият сред Йонийските острови.

Кефиз — малка река, която тече на север от Атина. Атиняните смятали водите й за непресъхващи.

Килена — планина в Аркадия, родно място на бог Хермес.

Киприда, т.е. Кипърката, Родената (или тачената) на остров Кипър — прозвище на богиня Афродита.

Китерон — планина между областите Беотия и Атика.

Колон (I) — предградие на Атина, където се намирала гората на Евменидите; родно място на Софокъл.

Колон (II) — герой-епоним на атинското предградие Колон.

Кнос — град на северния бряг на остров Крит.

Коринт — град, разположен на Коринтския провлак, на Истъма (оттам: Истмийска земя).

Креон — син на Менойкей, брат на Йокаста, цар на Тива след Едип.

Криза — град във Фокида, където бил отгледан Орест.

Кронид, т.е. потомък на Кронос — Зевс или Посейдон.

Лабдак — син на Полидор, баща на Лай, дядо на Едип.

Лабдакиди — потомци на Лабдак (вж.).

Лай — цар на Тива, син на Лабдак, баща на Едип.

Лакония — област в Югоизточен Пелопонес (Южна Гърция).

Лемнос — вулканичен остров в северната част на Егейско море.

Либия — северната част на Африка, западно от Египет.

Ликомед — цар на остров Скирос, тъст на Ахил.

Локсий, Локсиас — прозвище на Аполон, означаващо неговите предсказания като тъмни и двусмислени.

Менелай — цар на Спарта, брат на Агамемнон, съпруг на Елена, заради която се водила десетгодишната Троянска война.

Меропа — съпруга на коринтския цар Полиб, мнима майка на Едип.

Микена — град в Арголида (Пелопонес), столица на Агамемнон.

Миртил — син на Хермес, кочияш на цар Еномай.

Мойри — трите богини на човешката съдба: Клото (Предачката), Лахеза (Богинята на жизнения жребий) и Атропа (Неотвратимата). В някои случаи се схващат като богини отмъстителки. Със съчетанието адска Мойра се означава смъртта.

Неоптолем — син на Ахил и Деидамия, участник в Троянската война.

Нереиди — петдесет сестри, морски божества, дъщери на водния бог Нерей.

Нес — кентавър, убит от Херакъл.

Нестор — цар на Пилос (в Пелопонес), най-старият и най-мъдрият сред ахейските вождове.

Низа — планина, на която Дионис прекарал детството си.

Ника — епитет на богиня Атина: Победителка.

Ниоба — дъщеря на фригийския цар Тантал. Горда със своите четиринайсет деца, тя не скривала пренебрежението си към Латона, която родила само Аполон и Артемида. Последните отмъстили на Ниоба, като убили всичките й деца. Самата нея боговете превърнали във вечно плачещ камък.

Одисей — син на Лаерт (или на Сизиф), цар на Итака, един от ахейските вождове, които воювали срещу Троя.

Ойней — цар на Калидон в Етолия, баща на Деянира.

Олимп — планински масив в Северна Гърция, където според гръцката митология обитавали главните (олимпийските) богове.

Олимпия — свещен участък в областта Елида (Южна Гърция), със светилище и прорицалище на Зевс; място на Олимпийските игри.

Омфала — царица на Лидия, у която Херакъл робувал три години.

Орест — син на Агамемнон и Клитемнестра, брат на Електра, Ифигения и Хризотемида.

Пактол — златоносна река в Лидия (Мала Азия), извираща от планината Тмол.

Палада — прозвище на богиня Атина.

Пан — козлоног и рогат бог на горите и пасищата, покровител на стадата, изобретател на овчарската цафара (сиринкс), почитан особено в областта Аркадия.

Парис — син на троянския цар Приам и на Хекуба; отвлякъл спартанската царица Елена и така предизвикал десетгодишната Троянска война.

Парнас — планина във Фокида, откъм южната страна на която се намирало делфийското светилище на Аполон.

Партенопей — син на Аталанта, брат на Адраст, един от седемте вождове, които обсаждали Тива.

Патрокъл — приятел на Ахил, убит от Хектор.

Пеан — бог лечител, отъждествяван с Аполон.

Пелоп — цар на Аргос, син на Тантал, баща на Атрей и Тиест.

Пепарет — остров в Егейско море пред полуострова Магнезия.

Персефона — дъщеря на Зевс и Деметра, царица на подземното царство.

Пиритой — син на Иксион, цар на лапитите.

Пития — жрица пророчица в делфийското светилище на Аполон.

Питон — старинно название на Делфи (вж.).

Плутон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, бог на подземното царство; други имена: Аид, Аидоней, Хадес.

Полиб — коринтски цар, който отгледал Едип като свой син.

Полидор — легендарен цар на Тива, син на Кадъм, баща на Лабдак, дядо на Лай, прадядо на Едип.

Полиник — син на Едип и Йокаста, брат на Антигона и Исмена.

Посейдон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Плутон, бог на морските води; покровител на атинското предградие Колон.

Прометей — титан, син на Япет и Климена, създател на човека, на неговите знания и умения.

Рея — дъщеря на Уран (Небе) и Гея (Земя), майка на Зевс, Посейдон, Плутон. Като майка на олимпийските богове била отъждествявана с малоазийската майка на боговете Кибела.

Саламин — остров с едноименен град в Саронския залив на Егейско море, срещу атическия и мегарския бряг.

Салмидес — брегова ивица и град на тракийския бряг на Черно море.

Сигей — нос и град в Троада.

Сизиф — цар на Коринт, син на бог Еол. За своите измамничества бил наказан в подземното царство; там трябвало да тласка по нагорнище скален къс, който изтървавал от самия връх, за да започне отново тежката си и безполезна работа (срв. израза „сизифов труд“).

Сипил — планина в Лидия (Мала Азия).

Скирос — остров в Егейско море, на североизток от остров Евбея, родно място на Неоптолем.

Спарта — град държава в областта Лакония (Южна Гърция).

Сперхей — река, която тече през областите Ениана и Мелида (Северна Гърция).

Строфий — фокидец, брат на Фанотей (вж.).

Тартар — пространство под ада, в което Зевс запратил победените титани.

Тевкър — син на Теламон и Хезиона, брат на Аякс по баща.

Тезей — син на Егей, легендарен герой и цар на Атика.

Текмеса — дъщеря на фригийския цар Телевтант, съпруга на Аякс.

Теламон — син на Еак, баща на Аякс и Тевкър.

Телевтант — цар на Фригия, баща на Текмеса (вж.)

Темида — дъщеря на Уран и Гея, богиня на правосъдието и на гражданския ред.

Терсит — войник от съюзните ахейски войски, който изобличава Агамемнон като заинтересуван от продължаването на Троянската война и настоява за прекратяването й.

Тесалия — област в Североизточна Гърция.

Тива — град в Средна Гърция, „седмовратната“ столица на областта Беотия.

Тидей — син на Ойней, баща на Диомед, участник в похода на седемте вождове срещу Тива.

Тирезий — прочут сляп тивански птицегадател и прорицател, който давал предсказания по времето на Лай, Едип и Креон.

Тирения — Етрурия, област в Северозападна Италия (дн. Тоскана).

Трахин — град в Южна Тесалия.

Троя — главен град на малоазийската област Троада, столица на Приам; обсаждан десет години от ахейците и разрушен от тях.

Фазис — река в Колхида, дн. Рион.

Фанотей — цар на Фокида, приятел на Егист.

Феб, т.е. Лъчезарният — епитет, който означава Аполон като бог на светлината.

Феникс — син на Аминтор, възпитател на Ахил.

Фригия — територия в Мала Азия, включваща областта Троада с главен град Троя (Илион). Оттам троянците често се означават като „фригийци“.

Хадес, вероятно „Невидимият“ — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон и Хера, бог на подземното царство; други имена: Аид, Аидоней, Плутон.

Хейрон — кентавър, когото Херакъл неволно пронизал със стрела.

Хектор — син на Приам и Хекуба, защитник на Троя при обсадата й от ахейците, убит от Ахил.

Хелен — син на Приам, войсков гадател на троянците.

Хеликон — планина в Беотия (Средна Гърция), посветена на Аполон и музите.

Хелиос — бог на слънцето, отъждествяван с Аполон.

Хемон — син на Креон и Евридика, годеник на Антигона.

Херакъл — син на Зевс и Алкмена, герой от гръцката митология; лат. облик: Херкулес.

Хермес — бог вестител на олимпийските богове; същевременно бог от подземното царство, водител на душите на мъртвите.

Хриза — нимфа на едноименен остров в Егейско море.

Хризотемида — дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, Ифигения и Електра.

Якхос — едно от многото прозвища на бог Дионис (вж.).