Трагедии

ВЪЗПИТАТЕЛ

ОРЕСТ

ЕЛЕКТРА

ХОР ОТ МИКЕНСКИ ЖЕНИ

ХРИЗОТЕМИДА

КЛИТЕМНЕСТРА

ЕГИСТ

Действието се развива в град Аргос, пред двореца на Пелопидите.

Пролог

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Дете на Агамѐмнон, който някога

бе вожд под Троя, можеш сам, с очите си,

да видиш туй, което те е пълнило

с копнеж. Виж Аргос, древния199, желания,

с гората на безумната Инахова

девойка200. Виж на Феб Вълкоубиеца

ликейския площад, Оресте. Вляво пък

е Хериният славен храм201. Пред твоите

очи са днес Микена, многозлатната,

и гибелният дом на Пелопидите,

отдето след убийството на татко ти

те взех от твоята сестра, отнесох те,

спасих те и до твойто възмъжаване

те храних, за да отмъстиш за татко си.

Орѐсте мой, и ти, най-драг приятелю,

Пиладе, трябва бързо да решавате.

Разбудени от светлината, с утринни

звънливи гласове запяват птиците.

Нощта отмина с мрака и звездите си.

Преди да е излязъл от палатите

човек, уговорете се. За бавене

тук няма време, трябва да се действува!

ОРЕСТ

Най-скъпи от слугите ми! За твоята

любов към нас какво добро свидетелство!

Тъй както благороден кон, макар и стар,

не губи смелостта си във опасности,

а с щръкнали уши слухти — и ти така:

подтикваш нас, и сам вървиш сред първите!

Затуй сега ще ти разкрия плана си.

Следи със своя остър слух словата ми

и ме поправяй, ако сбъркам някъде.

И тъй, когато стигнах във питийското

светилище, за да узная начина,

по който бих се разплатил с убийците

на татко, Аполон ми каза следното:

самичък, без войска и без оръжие,

да нанеса с измама справедлива смърт.

Такова предсказание получихме,

затуй вмъкни се, щом помогне случаят,

в двореца, разузнай какво се върши там

и се върни със сигурно известие.

Така си стар и побелял от времето,

че няма да събудиш подозрение.

Кажи им, че си чужденец, изпратен си

от Фанотей, фокидеца — най-първият

е Фанотей от техните съюзници.

Под клетва казвай, че по неизбежната

съдба Орѐст е паднал на питийските

игри202 — убит при хлъзване от бързата

кола. Това е твоето известие.

А ние, щом извършим възлияние

над татковия гроб и сложим кичури

коса — тъй, както каза Феб, — се връщаме

отново с медна урна във ръцете си,

която, знаеш, съм потулил в храстите,

та като скрием истината, радостно

известие да донесем — че моят труп

се е превърнал вече в прах под огъня.

Какво, че ще умра на думи, щом като

в действителност съм жив и с мен е славата?

Щом носи полза, всяка реч е хубава!

Та много мъдреци били са смятани

за мъртви, но когато са се връщали,

били са още повече почитани!

Така и аз като звезда — уверен съм —

ще светя и ще гледам враговете си.

Ти, родна твърд, вий, богове на моята

земя, ме приемете и закриляйте!

Мой бащин дом! Дойдох по воля божия

да те очистя от кръвта с възмездие!

Без чест от този край не ме отпращайте!

Да стана господар на свойто щастие,

възстановител на дома си. Толкова.

Ти, старче, тръгвай, изпълни потребното.

А ние ще вървим. Настана сгоден миг —

най-първият учител в наште работи.

ЕЛЕКТРА (зад сцената)

Горко ми, горко, нещастна!

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Но, стори ми се, чух, че от слугините

въздиша, синко, зад вратите някоя!

ОРЕСТ

Не е ли бедната Електра? Искаш ли

да постоим и да й чуем жалбите?

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Не може, не — преди да сме изпълнили

заръките на Локсий и преди да сме

прелели върху гроба. Тъй ще имаме

победа и добър успех във делото.

Излизат.

ЕЛЕКТРА

Система

Ти, пречиста зора,

и ти, въздух, обгърнал земята отвред,

колко често сте чували моя горчив,

моя скръбен напев, колко удари, ах,

са кънтели по моите ранени гърди

в часовете, когато се скрива нощта!

А безсънните нощи — тях знае това

тъй омразно легло в този пагубен дом!

О, как плача за моя нещастен баща!

Него в чуждия край кръвожадният бог203

не повика на пир и не го угости —

мойта майка със своя любовник Егист

му отсече главата със кървав топор,

тъй както дървари отсичат дъб.

И тук никой не плаче за тебе сега,

само твоята щерка, о татко — така

и позорно, и скръбно загинал!

Антисистема

Не, аз няма да спра

своя жалостен вик и горчивия плач

дотогава, догдето над мене блестят

лъчезарни звездите и светлият ден!

Както плаче славѐят за своите деца,

аз ще плача при портите бащини тук,

и гласът ми ще екне по целия дом:

Персефонин и Плутонов адски дворец!

Ти, о Хермесе! Клетво могъща, и ти!

Вие, строги Ерѝнии, божи деца!

Вие виждате всяка нанесена смърт,

вие виждате всяко отнето легло —

о, елате на помощ, за моя убит

баща отмъстете, пратете ми вий

моя брат! Че не мога самичка и днес

тежестта на скръбта

върху своето рамо да нося!

Влиза Хорът.

Парод

Първа строфа

ХОР

Дъще, дъще, на жалка жена

ти си дете! Но, Електро, защо

чезнеш в този безкраен горък плач

по Агамѐмнон, оплетен от майка ти

в примка от страшни коварства и хитрости

и предаден от нейната зла ръка? Виновният

да найде смърт, ако мога аз да го кажа!

ЕЛЕКТРА

Вие, знатни жени,

в моите мъки утеха ми носите.

Зная, отлично разбирам, известно е

всичко за мене — и все пак за бедния

татко не искам да спра плачовете си!

Вас, които ме гледате с толкова обич,

аз моля, оставете ме

с моята скръб!

Първа антистрофа

ХОР

Тъй е, тъй, но от адския бряг,

общ за всички ни, би ли могла

своя татко да върнеш с плач и с вик?

Тъй от умерена скръб към развихрена

болка вървиш и погиваш от скърбите!

А няма в тях спасение от бедите ти.

Защо страдания и неволи дириш?

ЕЛЕКТРА

Луд е, който забрави

смърт на плачевно умрели родители!

Моите мисли пленила е скръбната,

плахата птица, вестителка Зевсова,

вечно ридаеща: „Ѝтисе, Ѝтисе!“

Ти, злочеста Нио̀ба, за мен си богиня,

защото в гроба каменен

плачеш, уви!

Втора строфа

ХОР

На този свят не само ти

болка чувствуваш, дете.

Но ти я понасяш по-тежко от своите близки

в палата, със които си еднаква кръв.

Гледай Хризотемѝда, Ифиана̀са и оня,

младежа, който, далече от скръб,

живее младостта си, когото тая

микенска славна наша земя

ще да приеме — Орѐст, благородният,

когото Зевс напътва към земята ни!

ЕЛЕКТРА

Все него очаквам аз и чезна все така

бездетна, неомъжена злочестница!

Цяла във сълзи, аз нося съдбата си —

вечните мъки. Забрави той моята

помощ и дума. Кое ли известие

ми е дошло и не ме е измамило?

О, винаги копнее той —

копнее, а не се решава да дойде при мен!

Втора антистрофа

ХОР

Дерзай, дете, дерзай, дете!

Още е в небето Зевс,

великият, който владее и вижда всичко!

На него изповядай своя буен гняв.

Нито безкрай се гневи на врага си, нито забравяй!

Че времето облекчава скръбта.

Ни онзи, който живее на брега

на Крѝза, славна с воло̀ве — синът

на Агамѐмнон, нито владетелят

на Ахеро̀н204 те гледа с равнодушие!

ЕЛЕКТРА

Но мина вече толкова от живота ми

без капка вяра, и не мога повече!

Аз съм сама, без любими родители,

нямам в бедите приятел до себе си,

а като нищо и никаква странница

тука живея, в чертозите бащини,

в такова мръсно облекло

и спирам пред трапезите, но празни са те.

Трета строфа

ХОР

Дойдѐ — и екна скръбен вик,

вик скръбен — в брачното легло,

когато мигом го срази

секира от блестяща мед.

Хитростта го замисли, страстта уби.

Ужасен начин ужасно те

откриха! А бог или смъртен човек

стори туй — е все едно.

ЕЛЕКТРА

О, този най-омразен ден

сред всички преживени дни!

О, тази нощ! Ужасен пир

на страшно зло!

Моят баща намери

от ръцете на двама205 страшна смърт —

те взеха коварно моя живот

и от тях загинах аз!

О, нека великият бог на Олимп206

с тегла тегловни им плати,

радост дано да не видят очите им,

задето сториха това!

Трета антистрофа

ХОР

Не, повече не говорѝ!

Та не помисляш ли защо

към собствените си беди

политаш със такъв позор?

Ти самичка довеждаш бедата докрай —

създава твоят тревожен дух

безкраен раздор. А не можеш със силните

спор да водиш, знай добре!

ЕЛЕКТРА

Тегло ме кара тъй, тегло!

Съзнавам, виждам своя гняв,

но в ужаса не мога аз

да усмиря

жалбите до смъртта си!

Благородни приятелки, кой сега

ще каже прилична дума за мен?

Кой съвет ще ми даде?

Не, не — не ме тешете вий!

Че аз навеки ще скърбя!

Никога няма да секнат бедите ми

и този безкраен плач!

Епод

ХОР

Ала говоря ти с любов

като грижовна майка — зло

над злото си не трупай ти!

ЕЛЕКТРА

Имат ли свършък теглата? Кажете ми

бива ли да се забравят умрелите?

Где на света е прието това?

Не искам да ме тачат там,

не искам никакви блага

и мирно щастие, щом не съм

баща си аз почела, щом

буйния плач укротя!

Да, щом лежи

бедният татко във гроба —

пръст и нищо — и щом

няма отплата за тези,

които го убиха, тогава срамът

и човешката съвест

у всички ще загинат!

Първи епизод

ХОР

Девойко, и за тебе, и за себе си

дойдохме тук. Ако не казвам хубаво,

кажи ни ти и ние ще те слушаме.

ЕЛЕКТРА

Срамувам се, жени, ако помислите,

че моята печал е неумерена.

Така ме кара нуждата, простете ми.

Как може да постъпи благородната

жена — жена, която гледа бащини

беди, каквито виждам аз и ден, и нощ

как раснат и не намаляват никога?

От родната ми майка най-ужасното

ме сполетя. В палатите, във моите

палати, аз живея със убийците

на татко, в тяхна власт съм, те единствени

изричат отказ или пък съгласие.

А после? Как прекарвам, смяташ, дните си,

когато само видя, че Егист седи

на татковия трон и носи дрехите

на татко, че прелива там, в огнището,

на мястото, където взе живота му,

когато видя пълното безсрамие —

убиеца на татко — във леглото му

с разпътната ни майка — ако спящата

със него трябва майка да наричаме!

И тя е тъй безсрамна, че с престъпника

живее без боязън от възмездие!

Не, сякаш възхитена от делата си,

избра тя оня ден, във който някога

уби баща ми с хитрост, и във този ден

реди хора̀ и коли всекимесечно

във чест на боговете избавители.

Щом виждам туй, ридая аз, нещастната,

във стаята си, чезна и оплаквам там

това нещастно пиршество, наречено

на татко. Ах, не мога да поплача аз

така, че да олекне на сърцето ми!

Защото тази лъжеблагородница

ме хули и ми кряска непрекъснато:

„Омразна на небето! Само твоят ли

баща умря? Та друг човек не страда ли?

Дано загинеш и от тези плачове

да нямаш и на онзи свят спасение!“

Тъй хули. А дочуе ли от някого,

че той, Орест, ще дойде, спира яростна

и ми крещи: „Не си ли ти причината?

Не е ли твое дело? От ръцете ми

Ореста грабна ти и — скри го някъде!

Ала помни, че ще ти върна хубаво!“

Така ме лае. А до нея славният

съпруг я подстрекава все към същото.

Той — жалкият страхливец, той — злосторникът

той, който само с женска помощ действува!

А аз Ореста чакам — от бедите ми

да ме спаси, и гина аз, нещастната!

Той все се бави. А така и близките

надежди той погуби, и далечните.

Не може във такова зло, приятелки,

да бъдеш мъдра, благочестна! В зло ли си,

тогава зли ще бъдат и делата ти!

ХОР

Като говориш тъй, кажи, дома ли е

Егист, или го няма във палатите?

ЕЛЕКТРА

Не, то се знае. Не мисли, че иначе

могла бих да изляза вън. В полето е.

ХОР

Тогава, щом е тъй, ще можем с повече

спокойствие пред тебе да приказваме.

ЕЛЕКТРА

Каквото щете, питайте ме — няма го.

ХОР

Да, да, ще питам. Твоят брат — как мислиш ти —

ще дойде ли, или е в колебание?

ЕЛЕКТРА

Той каза, но не устоя на думата.

ХОР

Когато вършим нещо важно, бавим се.

ЕЛЕКТРА

И все пак незабавно го избавих аз.

ХОР

Юнак е той, ще подпомогне своите.

ЕЛЕКТРА

Да, вярвам го, не бих живяла иначе.

ХОР

Мълчи сега. Излиза от палатите

сестра ти, по баща и майка — твоя кръв.

Хризотемида. Виждам, носи дарове

в ръце — каквито носят на умрелите.

Влиза Хризотемида.

ХРИЗОТЕМИДА

Защо отново си дошла пред портите

и пак приказваш, сестро? Та не искаш ли

да разбереш най-после, че на глупав гняв

безсмислено не бива да угаждаме?

Аз знам, поне за себе си — сегашното

ме мъчи тъй, че ако бих получила

подкрепа, бих си проявила чувствата.

Но смятам аз да свия днес платната си

и да не мисля, че навреждам някому,

когато само тъй ми се е сторило.

Желала бих и ти да правиш същото,

макар че, знам, не мойта реч е правилна,

а твоите мисли. Но свободна искам ли

да бъда, трябва да се слушат властните.

ЕЛЕКТРА

Ужасно! Дъщерята на такъв баща

забравя него, за да гледа майка си!

От нея са и тези наставления,

не каза ти ни думица от себе си.

Затуй съди сама — или си глупава,

или пък умна — но забравяш своите!

Ти каза преди миг, че ако имаше

възможност, би показала омразата,

а с мен, която диря отмъщение,

не действуваш, отбиваш ме от пътя ми.

Това не е ли подлост пред бедите ни?

Кажи ми, или чуй от мен — какво добро,

ако престанат моите ридания?

Живея ли? Знам — тежко, но доволна съм.

Безпокоя ги, като тача мъртвия

баща, ако това го радва в гроба му.

Ти казваш, че ги мразиш — празни приказки!

На дело ти си заедно с убийците!

На тях не ще се покоря аз никога,

дори да ми предложат твойте дарове,

с които се гордееш ти. Богат да е

животът ти, трапезата — препълнена!

А мене ще крепи това, че себе си

не унижавам. Твойта чест не искам аз.

Ти — също, ако беше с ум. На най-добър

баща ти би могла да носиш името —

носи това на майка си! За хората

ще бъде явно: ти предаде своите!

ХОР

Недейте с гняв! Словата и на двете ви

ще са полезни, щом ти чуеш нейните,

Електро, щом и тя изслуша твоите.

ХРИЗОТЕМИДА

На думите й аз, жени, съм свикнала

отдавна и не бих я заговаряла,

ако не бях дочула, че ужасно зло

я дебне, за да секнат плачовете й.

ЕЛЕКТРА

Какво е злото? Ако от сегашното

е по-голямо, няма да упорствувам.

ХРИЗОТЕМИДА

Добре, ще кажа всичко, както аз го знам.

Решиха, ако не прекъснеш воплите,

да те изпратят там, където слънцето

не ще да виждаш. Жива, но в подземие,

далеч оттук, ще пееш за теглата си.

Та разсъди, да не упрекваш мен след туй,

че страдаш. Имаш време, вразумявай се!

ЕЛЕКТРА

Това за мене, значи, са намислили?

ХРИЗОТЕМИДА

Да, щом Егист се върне във палатите.

ЕЛЕКТРА

О, затова дано по-скоро дойде той!

ХРИЗОТЕМИДА

Какво си пожелаваш ти, нещастнице?

ЕЛЕКТРА

Да дойде, щом е взел това решение!

ХРИЗОТЕМИДА

За да те сполети беда? Без ум ли си?

ЕЛЕКТРА

За да избягам надалеч, далеч от вас!

ХРИЗОТЕМИДА

А за сегашния живот не мислиш ли?

ЕЛЕКТРА

Прекрасен е животът ми — за чудене!

ХРИЗОТЕМИДА

Би бил, ако и ти разумно мислеше.

ЕЛЕКТРА

Не ме учи на подлост към приятели!

ХРИЗОТЕМИДА

Не подлост — подчинение пред силните.

ЕЛЕКТРА

Ласкай ги ти. Това не е по нрава ми.

ХРИЗОТЕМИДА

Да не умреш от глупост — все е хубаво.

ЕЛЕКТРА

Ако потрябва, ще умра за татко си!

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ни прости баща ни, зная сигурно.

ЕЛЕКТРА

Такива думи одобряват подлите!

ХРИЗОТЕМИДА

Тц пито слушаш, нито си съгласна с мен?

ЕЛЕКТРА

О, да — не съм изпаднала в безумие!

ХРИЗОТЕМИДА

Отивам там, където съм изпратена.

ЕЛЕКТРА

Къде тъй? За кого са тези дарове?

ХРИЗОТЕМИДА

На татковия гроб ме праща майка ни.

ЕЛЕКТРА

Какво? На най-враждебния сред хората?

ХРИЗОТЕМИДА

Когото тя уби — това е смисълът.

ЕЛЕКТРА

Кой близък я склони? Кому е хрумнало?

ХРИЗОТЕМИДА

Това са, мисля, нощните й ужаси.

ЕЛЕКТРА

О богове, най-сетне помогнете ми!

ХРИЗОТЕМИДА

Ти виждаш ли надежда в страховете й?

ЕЛЕКТРА

Ако съня разкажеш, бих ти казала.

ХРИЗОТЕМИДА

Но много малко нещо бих разправила.

ЕЛЕКТРА

Кажи го, нищо! Често дребни работи

погубват и възвеличават хората.

ХРИЗОТЕМИДА

Мълви се, че насън видяла нашия

баща — явил се на света и втори път

живяла с него. И тогаз — в огнището

забил той оня скиптър, който носеше

преди той сам, а днес — Егист. От скиптъра

израсъл буен стрък, под който цялата

Микена мигом в сянка се намерила.

Разбрах това от едного, а чул я той,

когато тя на Слънцето разказвала.207

Не зная друго, знам това единствено,

че ме изпраща там от страховете си.

Заклевам те във боговете бащини,

не се погубвай безразсъдно, слушай ме!

Отблъснеш ли ме — в зло ще дойдеш пак при мен|

ЕЛЕКТРА

Не, мила, не поставяй върху гроба му

това, което носиш! Та греховно е

за татко от страна на неприятелка

да носиш дар и да преливаш гроба му.

По ветровете го развей, в пръстта го скрий

така, че да не стигне нищо никога

до татковия гроб. Когато тя умре,

във гроба да й бъде то съкровище.

С една реч, ако тя не бе най-дръзката

жена, не би преливала, омразната,

на този, който падна от ръката й.

Та помислѝ — ти вярваш ли, че мъртвият

със благосклонност би приел подаръка

на тази, от която като враг умря

посечен и която във главата му

отри петната кървави? Та мислиш ли,

че се изкупва със това убийството?

Не може! Оставѝ това! Послушай ме,

от своите къдрици и от моите

(горко ми!) отрежи върха. Знам, малко е,

но дай му туй, което имам — моята

разбъркана коса и този прост колан.

На колене молѝ — от преизподнята

да ни помогне срещу враговете ни —

и неговият син Орѐст, с могъщата

ръка, да стъпи върху враговете ни,

сам жив и невредим; а после гроба му

с ръка по-щедра ние ще обкичваме.

Аз мисля, мисля, че и той е с грижата

да й провожда тия страшни сънища.

Но, сестро, помогни сега — за себе си,

за мен, за най-любимия сред хората,

за нашия баща във преизподнята!

ХОР

Благочестиви думи! Ти, приятелко,

ще ги изпълниш, ако мислиш правилно.

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ги изпълня. Не допуща правото

да спорим, трябва бързо да се действува.

Ще се опитам аз, а вий — мълчание

пазете, мили мои, за безсмъртните!

Защото, мисля, ако чуе майка ми,

горчиво ще платя, че тъй съм дръзнала.

Излиза.

Първи стазим

ХОР

Строфа

Ако не съм аз лъжлива пророчица

и моят разсъдък е здрав —

Правдата вестителка

на бъдни дни ще се вести с победата!

Дете, тя скоро ще срази убийците!

Обзе ме смелостта,

щом само чух добрата вест

за нейните видения.

И няма да забрави твоят

татко — елинският цар —

оная стара медна брадва

с две изострени страни,

която го уби с позорен удар.

Антистрофа

Но многоногата и многоръката

Ерѝния, с медни нозе

дебнейки, ще се вести!208

Престъпен брак, облян във кръв, поискаха

онези, що не биваше да сключват брак.

И твърдо вярвам аз, че туй знамение не е

безскръбно за убийците

и хората им — или нищо

няма да говорят нам

ужасни сънища и божи

отговори, ако туй

видение не предвещава радост.

Епод

О, някогашно паметно

Пелопово надбягване!

О, колко скръб донесе ти

в този край!

Откак Мирсѝл, запратен с гняв

и бяс от златната кола,

потъна в морските води

и своята позорна смърт

сред тях намери209 — оттогаз

този дом

не е напущан досега

от срам и от нещастия!

Втори епизод

Влиза Клитемнестра, след нея робиня, която носи кошница с жертвени дарове.

КЛИТЕМНЕСТРА

На свобода пак, виждам, си заскитала.

Егист не е тук. Той не те оставяше

да се показваш вън, да хулиш своите.

Но днес го няма, а от мен не те е страх.

И много на мнозина си разправяла,

че съм жестока, своеволна властница,

че теб и всичко твое съм похулила!

У мене няма дързост, не — на злите ти

слова аз отговарям със злословия.

Баща ти е предлог за тебе винаги —

че бил убит от мен. От мене, хубаво

го знам, и да отричам е безсмислено.

Та Правдата го взе, не аз единствена!

Да беше с ум, и ти би й помагала.

Баща ти, за когото плачеш винаги,

посмя — един сред елините — твоята

сестра на боговете да пожертвува,210

без сам, като баща, да знае мъките

на раждането! За кого, кажи ми ти,

я жертвува? Ще кажеш, за аргивците211?

Не можеха да ми убиват чедото!

А щом за Менелай уби детето ми,

не трябваше ли да търпи възмездие?

Та нямаше ли той самият две деца,

чиято смърт бе по-уместна — походът

бе в полза на баща им и на майка им?

Или пък адът толкова жадуваше

да прибере не нейните, а моите?

Изстина ли, злодеецът, към моите

деца заради рожбите на брата си?

Това не е ли безразсъден, зъл баща?

Тъй мисля аз, макар и не потвоему.

Да беше с глас — туй мъртвата би казала.

А аз не се разкайвам за делата си.

Ако това не ти се нрави, хубаво

мислѝ — тогава чак осъждай другите!

ЕЛЕКТРА

Не ще речеш сега, че съм започнала

с обиди, та ми връщаш този отговор.

Но ако позволиш, и за покойния,

и за сестра си ще ти кажа нужното.

КЛИТЕМНЕСТРА

Съгласна съм, добре! Ако започваше

все тъй, не би ми никога досаждала.

ЕЛЕКТРА

Чуй! Татко, казваш, си убила. Има ли

по-срамно нещо от това признание?

Дали си права, или не — е все едно.

Но — не със право ти уби. Накара те

подлецът, с който днес живееш, казвам ти!

Запитай Артемида по чия вина

в Авлида ветровете е задържала.

Но не — не бива нея да разпитваме.

Веднъж баща ми, както чух, в дъбравата

на Артемида бил на лов. Подгонил там

един елен — петнист, рогат, — убил го той

и, горд, изрекъл нещо непочтително.

Латонината дъщеря212, разсърдена,

задържаше ахейците — тя искаше

баща ми дъщеря си да пожертвува.

Тя стана жертва. Другояче нямаше

път ни към Троя, нито към родината.

Принуден, той, а не заради брата си,

след дълга съпротива я пожертвува.

Но ако я уби — ще кажа твоето, —

за да помогне нему, мигар трябваше

от тебе да загине? По какъв закон?

Внимавай, учредявайки такъв закон,

да не попаднеш в зло и в разкаяние.

Ако един за друг ще се убиваме,

заслужено ти първа би загинала.

Но виж, не са ли мними твойте доводи?

Ако желаеш, обясни, защо и днес

ти вършиш най-позорното — с престъпника,

с когото умъртви баща ми някога,

живееш, та със него и деца дори

създаваш, а предишните, законните,

от честен брак родени, си отхвърлила?

Как туй да одобря? Нима би казала,

че тъй отплащаш пак за Ифигения?

Това е срамно! Зарад Ифигения

за враг да се омъжиш е безчестие!

Но аз не мога да те укоря дори.

Ти викаш постоянно, че за майка си

злословим. Аз пък виждам в теб не майка си,

а нашата сурова заповедница.

Животът ми е тежък в постоянните

страдания от теб и от съпруга ти.

А онзи, който с мъка се спаси от теб,

Орест — той влачи тежки дни, злочестият!

Виниш ме, че отглеждам отмъстителя

за твоите злодейства! Уверявам те,

че ако можех, и това бих сторила!

Сега — разправяй вред, че съм престъпница,

хулителка, изпълнена с безсрамие.

Но и да имах всички тези качества,

рода ти с тях едва ли бих посрамила!

ХОР

Аз виждам, тя кипи от гняв. А с право ли —

за туй не виждам да се е замислила.

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, да мисля и заради нея ли?

Обиди тя с такива думи майка си,

на тая своя възраст! Та не смяташ ли,

че тя на всичко тъй без срам би дръзнала?

ЕЛЕКТРА

Макар и да не вярваш, знай, срамувам се

от всичко туй. Разбирам, неприлично е

това, което върша. Но омразата,

с която ти ме гледаш, и делата ти

ме принуждават да насилвам себе си.

Защото учи на позор позорното.

КЛИТЕМНЕСТРА

Безсрамно същество! Нали от моите

дела и думи днес приказваш толкова!

ЕЛЕКТРА

Говориш много ти, не аз. Ти действуваш,

а знайно е, делата правят думите.

КЛИТЕМНЕСТРА

Кълна се, дързостта ти ненаказана

не ще остане, щом Егист се върне тук!

ЕЛЕКТРА

Ти каза да говоря, а обхвана те

гневът. Не можеш да ме слушаш, виждаш ли?

КЛИТЕМНЕСТРА

Щом дадох да говориш всичко, няма ли

да ме оставиш богу дар да жертвувам?

ЕЛЕКТРА

О, жертвувай, та след това езика ми

да не виниш! Не ще приказвам повече.

КЛИТЕМНЕСТРА (към една прислужница)

Тез дарове, слугиньо, с плод отрупани,

вземи, за да отправя избавителни

молби към бога зарад страховете си.

Към статуята на Аполон.

Послушай, Аполоне, Покровителю,

молбите ми неясни. Не пред свой човек

приказвам, и не бива те на светлото

да се разплитат — в нейното присъствие,

за да не би, от злоба и със зъл език,

навред в града да пръсне празни слухове.

Така ме слушай. Тъй ще ти говоря аз.

Таз нощните двусмислени видения,

ликейски царю, ако носят щастие,

стори да се изпълнят. Но враждебни

ли са те, прати ги ти на враговете ми!

И ако иска някой с хитрост днешното

богатство да ми грабне, не допущай ти,

а дай ми невредим живот, и власт ми дай

над скиптъра в чертога на Атридите!

Да си живея с днешните приятели

благати дни, с онези от децата си,

които са добри и не създават скръб!

Ликейски Фебе, слушай снизходително

и дай на всички ни според молбите ни!

А пък макар че премълчавам другото,

понеже ти си бог, аз смятам, знаеш го.

Че Зевсовите рожби виждат всякъде.

Влиза Възпитателят.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Хей, чужденки, как бих узнал със сигурност,

дали са тез на цар Егист палатите?

ХОР

Да, те са, чужденецо, те. Улучил си.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Дали познах, че тази тук е негова

жена? Прилича — толкова е царствена!

ХОР

Добре улучи. Ето я, пред тебе е.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ (към Клитемнестра)

Здравей, царице! С радостно известие

до теб и до Егист ме праща ваш човек.

КЛИТЕМНЕСТРА

Благодаря ти, но кажи от кой човек

си пратен тук, това желая най-напред.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

От Фанотей фокидеца — със важна вест.

КЛИТЕМНЕСТРА

Кажи я, чужденецо! Щом приятелят

те праща, знам, вестта ще е приятелска.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Орест е мъртъв — с малко думи казано.

ЕЛЕКТРА

Горко ми! О! Загинах аз, нещастната!

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, какво? Недей я слуша, страннико!

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Аз казах и ти казвам пак: Орѐст умря.

ЕЛЕКТРА

Сега съм вече мъртва аз, нещастната!

КЛИТЕМНЕСТРА (към Електра)

Ти гледай себе си,

Към Възпитателя.

а ти, вестителю,

ми разкажи подробно как загина той.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Ще кажа, затова са ме изпратили.

Когато той за празника на Гърция

дойде, за да участвува в делфийските

игри213, щом чу със звучен глас вестителя

[214 Делфийски игри — същите игри, които по-горе (вж. бел.4) са означени като питийски.]

да обявява първото надбягване,

излезе бляскав — всички се зачудиха.

И след като достигна края, тръгна си,

венчан с дара прекрасен на победата.

Не зная как при многото му подвизи

накратко да ти кажа за делата му.

Но знай едно: във всички състезания —

във бяг, във петобой и в двойно тичане —

получи той наградите. Зашепнаха:

„Щастливец!“ — щом го назоваха аргосец,

Орест по име, син на Агамѐмнона

със славната войска от цяла Гърция.

Тъй беше. Ала при беда, изпратена

от бог, не ще убегне и могъщият.

На следващия ден, когато слънцето

изгряваше, бе конното надбягване.

Излезе той сред много състезатели —

ахеец215, и спартанец, и от Либия

двамина, вещи в колесници с впрегнати

коне; сам той, с кобили от Тесалия,

бе пети; шести — етолиец216 с дорести

кобили; седми бе един магнезиец217,

а енианец218 белоконен — осмият;

от Атика свещена бе деветият;

десетият пък беше от Беотия.

Стояха там, където ги поставиха

с колите им, по жребие, съдиите.

Под медната тръба те в миг се впуснаха,

подвикваха и поводи разтърсваха.

И заеча игрището от тропота

на колелата. Сред праха, размесени,

те не пестяха ударите — всекиму

се искаше да изпревари о̀сите

и запъхтените коне на другия.

По гърбове и колела, задъхани,

изхвърляха конете пяна — късове.

А той държеше до самия краен стълб,

но без да се допре, отпуснал дясната

юзда и здраво стегнал само лявата.

Дотук добре вървяха колесниците.

Но буйните коне на енианеца

се втурнаха; при шестото и седмото

обръщане те блъснаха челата си

в колата на единия от двамата

либийци. От бедата на един човек

се сблъскаха и другите, и цялото

поле на Криза се покри с отломъци.

Видя това изкусният атѝнянин219,

извърна, опна поводи, и бурята

остана да бушува само в центъра.

Орѐст препускаше след тях с последните

кобили със надежда във самия край.

Щом вижда, че атинецът е в пътя му

самичък, плесва през ушите бързите

коне и го подгонва. Изравняват се

яремите — напредва ту единият,

ту другият с главите на конете си.

И сигурен, направи всички кръгове

той прав, на права колесница, бедният.

Юздите на завиващия вляво кон

отпуща после и незабелязано

се блъсва в стълба. Счупи се едната ос

и той се свлече от колата. Вплете се

в юздите. А щом падна той, конете му

се втурват към средата на игрището.

Щом паднал го видяха насъбраните,

избухнаха в ридания за момъка,

че тъй загива след такива подвизи!

Повлечен по земята, той протягаше

нозе нагоре, докато коларите

едва успяха да смирят конете му.

Развързаха го, цял във кръв. И своите

не биха го познали, да го видеха.

И още там на клада го положиха.

И в меден съд донесоха огромния

Орѐст, обърнат в жалък прах, избраните

фокидци, за да има гроб в родината.

Това ти известявам. Зная, тежко е,

ала да гледаш, както ние гледахме —

това е най-потръсващото зрелище.

ХОР

Уви! Уви! На древните владетели

родът загина, виждам аз, от корен!

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво да кажа, Зевсе? Дали — щастие,

или пък ужас — но добър? А скръбно е,

че ме спасява моето страдание!

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Защо сега, царице, си угрижена?

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво, какво е майката! Обидена

дори, не ще намрази тя децата си!

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Напразно, значи, беше мойто идване.

КЛИТЕМНЕСТРА

Не е напразно! Как — напразно? Идеш ми

със сигурни известия за мъртвия,

за моя син, откъснат от гърдите ми,

от грижите ми, за да иде в чужди край

в изгнание! От своето забягване

не ме е виждал. Той ме обвиняваше,

че съм убила татко му, заплашваше

ужасно. И ни ден, ни нощ очите си

за сладък сън затварях аз. А времето

за мене вечно в смъртен страх минаваше.

Свободна съм сега от страховете си

пред нея и пред него. Че по-страшно зло

бе тя във моя дом, тя вечно пиеше

кръвта на моето сърце! Да, сигурен

от нейните заплахи е животът ми!

ЕЛЕКТРА

Нещастна аз! Днес имат място воплите

за твоята беда, Оресте! Майка ти

се гаври с теб! Нима това е хубаво!

КЛИТЕМНЕСТРА

За него — да. Но теб не е постигнало!

ЕЛЕКТРА

О, слушай ти, възмездие за мъртвия!

КЛИТЕМНЕСТРА

Чу нужното, добре изпълни чутото!

ЕЛЕКТРА

Хулѝ, хулѝ! Настана твойто щастие!

КЛИТЕМНЕСТРА

Орѐст и ти не ще ми го разбиете!

ЕЛЕКТРА

Да, няма да те съкрушим, разбити сме!

КЛИТЕМНЕСТРА (към Възпитателя)

Ти би заслужил много дари, страннико,

да беше спрял безкрайните й викове.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

И щом е всичко в ред, да си отида ли?

КЛИТЕМНЕСТРА

Не, туй не е в съгласие ни с моето

достойнство, ни с честта на господаря ти.

Влез вътре! А пък тая — остави я ти

да плаче тук за своите и за себе си!

Клитемнестра и Възпитателят влизат в двореца.

ЕЛЕКТРА

Нима видяхте с болка и страдание,

със горък плач и с викове, нещастната,

да жали за сина си, за такава смърт?

О, не, със смях тя влезе вътре! Бедна аз!

Орѐсте, скъпи, как загинах с твойта смърт!

Ти вече си отиде и последната

надежда днес изтръгна от сърцето ми —

че жив ще дойдеш тук, на отмъщение

за татко и за мене! Накъде сега?

Самичка съм, осиротяла, нямам брат,

ни татко. Пак ще трябва да робувам аз

на най-омразни хора, на убийците

на татко. А дали това е хубаво?

О, не, аз няма да живея повече

при тях, а ще остана тук, пред портите —

животът ми ще чезне без приятели!

Пък нека ме убият, ако някому

дотегна! Че смъртта за мен е щастие,

животът — скръб! Не го желая повече!

Първа строфа

ХОР

Къде е гръмът на Зевс, къде е светлият Феб,

ако те виждат това и пак — спокойно в мрака го крият.

ЕЛЕКТРА

О! О! Ох! Ох!

ХОР

Защо плачеш, дете?

ЕЛЕКТРА

О!

ХОР

Не викай високо!

ЕЛЕКТРА

Ще ме погубиш!

ХОР

Как?

ЕЛЕКТРА

Ако будиш у мен

вяра в онези,

които са днес

в адския дом,

ще удвоиш

моята скръб,

а и без туй

чезна аз.

Първа антистрофа

ХОР

Аз знам, че един властелин, че Амфиарай от жена

бил в златоткана мрежа обвит — и днес, мълвят, под земята…

ЕЛЕКТРА

О! О! Ох! Ох!

ХОР

… царувал могъщ.

ЕЛЕКТРА

О!

ХОР

Онази убийца…

ЕЛЕКТРА

Но тя загина.

ХОР

Да.

ЕЛЕКТРА

О, аз зная! Дошъл

в тежката скръб

мъстител. А аз —

нямам в света

никого днес!

Мойто крило —

него ми взе

зла съдба.

Втора строфа

ХОР

Злочеста, злото е със теб!

ЕЛЕКТРА

О, знам сама, отлично знам —

препълнен е с горчивина

и с ужас целият мой живот!

ХОР

Знаем твоята скръб.

ЕЛЕКТРА

Не ме теши с надежди вече, щом като…

ХОР

Какво!

ЕЛЕКТРА

… щом нямам помощта на родния,

на благородния си брат.

Втора антистрофа

ХОР

На всички ни смъртта е дял.

ЕЛЕКТРА

Дори на конните игри —

тъй както моят беден брат —

заплетен в тънките юзди?

ХОР

Няма бедата ти край!

ЕЛЕКТРА

И как не? В чужди край! И не ръцете ми.

ХОР

О, скръб!

ЕЛЕКТРА

… грижовно в гроб са го положили!

Не бе оплакан той от мен!

Влиза Хризотемида.

ХРИЗОТЕМИДА

От радост, мила сестро, бързам толкова,

забравила приетото приличие.

Аз нося радост и успокоение

от бедствията, под които стенеш ти.

ЕЛЕКТРА

За мъките ми де ли би намерила

лекарство? Аз не виждам изцеление.

ХРИЗОТЕМИДА

Орѐст е тук, о, знай, това е сигурно,

тъй както — че ме виждаш тук с очите си!

ЕЛЕКТРА

Не си ли луда, клетнице? Над моите

и своите беди не се ли смееш ти?

ХРИЗОТЕМИДА

Кълна се в родното огнище — не на смях

говоря тъй, а казвам ти, че той е тук!

ЕЛЕКТРА

О, бедна аз! Кажи ми от какъв човек

си чула, та тъй лесно си повярвала?

ХРИЗОТЕМИДА

Не друг, а аз самата ясни белези

видях и вярвам само на очите си.

ЕЛЕКТРА

Какво видя, нещастна, де си гледала,

та светят, сякаш трескави, очите ти?

ХРИЗОТЕМИДА

О, аз те моля, чуй ме и тогава чак

наричай ме разумна или глупава!

ЕЛЕКТРА

Приказвай, щом ти прави удоволствие!

ХРИЗОТЕМИДА

Ще ти разкажа аз за всичко видено.

Когато стигнах стария гроб на нашия

баща, видях, че тъкмо е преливан той

с потоци мляко от върха̀, че всякакви

цветя, каквито има, го обкичили.

Видях и се учудих. Заоглеждах се —

дали човек наблизо има някъде.

Спокойно беше вредом. Приближавам се

до гроба и съглеждам на самия връх

къдрица от коси, току-що срязана.

Щом я видях аз, бедната, в душата ми

проблесна роден образ.

Сякаш знак бе то

от него, от Орѐст, от най-любимия.

Докоснах я благоговейно, радостно

очите ми със сълзи се напълниха.

Сега — тъй, както и преди, — аз твърдо знам,

че гроба той е украсил, и никой друг.

Щом аз и ти не сме, кажи ми, кой ще е?

Но зная, че не съм го аз направила,

не си и ти. Та ти не можеш в храм дори

да идеш на молитва безнаказано!

Това не е по нрава и на майка ни,

и ако беше тя, не би го скривала.

Не, само от Орѐст са тези почести!

О мила, смелост! Над един и същ човек

невинаги стои един и същи бог!

Враждебен беше той, ала от този ден

за нас ще почнат, мисля, много радости!

ЕЛЕКТРА

О, колко страдам, че си толкоз глупава!

ХРИЗОТЕМИДА

Какво? Не те ли радва туй известие?

ЕЛЕКТРА

Не знаеш де си, де те водят мислите.

ХРИЗОТЕМИДА

Как тъй не знам, нали видях с очите си!

ЕЛЕКТРА

Злочеста, той е мъртъв. Мъртва с него е

и помощта. Не се надявай повече!

ХРИЗОТЕМИДА

Ах, страшно зло! Отде си го научила?

ЕЛЕКТРА

От онзи, който на смъртта присъствувал.

ХРИЗОТЕМИДА

Къде е той? Ах, аз съм просто смаяна!

ЕЛЕКТРА

Във къщи — мил, приятен гост на майка ни.

ХРИЗОТЕМИДА

Злочеста аз! Но от кого са сложени

на гроба тези многобройни дарове?

ЕЛЕКТРА

Аз предполагам — в памет на умрелия

Орѐст да са положени от някого.

ХРИЗОТЕМИДА

Ужасно зло! Аз бързах тъй зарадвана

е вестта си, а не съм и подозирала

в каква беда сме! Но сега към старите

беди аз виждам ново зло натрупано!

ЕЛЕКТРА

О да, но чуй ме, и ще облекчиш така

теглото на това ужасно бедствие.

ХРИЗОТЕМИДА

Та мога ли да възкреся умрелия?

ЕЛЕКТРА

Не казвам туй, нима съм толкоз глупава!

ХРИЗОТЕМИДА

Какво е туй, което бих направила?

ЕЛЕКТРА

Каквото кажа, извърши решително!

ХРИЗОТЕМИДА

Щом има полза някаква — съгласна съм.

ЕЛЕКТРА

Но знай, не става нищо без усилия!

ХРИЗОТЕМИДА

Каквото бих могла, ще бъде сторено.

ЕЛЕКТРА

Тогава слушай как реших да действувам.

Ти знаеш, че не можем да очакваме

подкрепата на свои хора — взе ни ги

смъртта, и ние с теб сами останахме.

Додето още чувах аз, че брат ни е

сред живите и че цъфти, надявах се,

че ще се върне тук за отмъщение.

Но той е мъртъв; днес към тебе гледам аз —

не бой се да убиеш с мене, с твоята

сестра, Егист, човека, който сам уби

баща ни! Днес пред теб ще се разкрия аз.

Та докога ще чакаш във бездействие?

Каква надежда храниш ти? Ти би могла

да плачеш за богатствата си бащини,

ти можеш да скърбиш, че вече толкова

години тъй старееш неомъжена.

Не се надявай, че ще можеш някога

да се омъжиш! Та не е без ум Егист,

че да допусне, за беда на себе си,

да се възземе твоят или моят род.

Ако последваш моето решение,

ще имаш благодарността на нашия

покоен татко, още — и на брата ни.

След туй — свободна ти си по рождение,

свободна ще се казваш и достоен брак

ще случиш. Всеки спира взор към честния.

Не виждаш ли, каква ще бъде твоята

и мойта слава, ако слушаш моите

съвети? Кой и чужденец, и нашенец

не ще ни хвали, щом ни види някъде?

„О, вижте тези две сестри, приятели,

които своя бащин дом избавиха,

които, без да мислят за живота си,

решиха да убият враговете си!

Тях трябва вред да тачим и обичаме;

на празници, на всенародни сборове

за храбростта им нека ги почитаме!“

Така ще казват вред за нас, и приживе,

и след смъртта ни с нас ще бъде славата.

Но, мила, слушай, помогни на татко си,

на брат си помощ дай и спри бедите ни,

спри своите беди, и знай, че срамният

живот е тежък срам за благородника!

ХОР

Говориш ли, или пък слушаш другите,

в такова дело твой другар е разумът.

ХРИЗОТЕМИДА

Жени, ако с разсъдък здрав тя мислеше,

преди да заговори, би внимавала

тъй, както не внимава днес. Наистина,

как мислиш, та въоръжаваш себе си

с такава дързост и желаеш моята

подкрепа? Та не виждаш ли — жена си ти,

не мъж, и слаба пред врага е твоята

десница? Расне неговото щастие

със всеки ден, а бързо чезне нашето.

Кому, като замисля за такъв човек

убийство, то ще мине безнаказано?

Внимавай да не придобием повече

беди, ако дочуят този разговор!

Та нищо не помага, безполезно е

след подвига си да умрем с безславна смърт.

Смъртта не е най-страшното. Най-страшно е

да искаш да умреш и да не можеш.

Не, моля те, преди да сме загинали,

преди родът ни да изчезне целият,

гнева си обуздай! А всичко казано

ще крия като никога неказвано.

Но най-подир ела и ти на себе си

и, щом си слаба, отстъпи пред силните!

ХОР

Склони! Че няма по-добро за хората

от бдителност и от благоразумие!

ЕЛЕКТРА (към Хризотемида)

Не каза нищо ново. Бях уверена,

че ще отблъснеш мойто предложение.

Ще го извърша аз самата, с моята

ръка! Аз няма да оставя делото!

ХРИЗОТЕМИДА

Уви!

Да беше с този ум, когато татко ни

умираше, ти всичко би извършила.

ЕЛЕКТРА

Духът ми бе по-слаб, но аз бях същата.

ХРИЗОТЕМИДА

Старай се с онзи ум да бъдеш винаги!

ЕЛЕКТРА

Не ще помогнеш, виждам от съвета ти.

ХРИЗОТЕМИДА

Щом зло залавяш, зле ще бъдеш, ясно е!

ЕЛЕКТРА

Ценя ума ти, но страха ти мразя аз!

ХРИЗОТЕМИДА

Ще чуя и похвали от устата ти.

ЕЛЕКТРА

Това от мен не ще получиш никога!

ХРИЗОТЕМИДА

О, тук ще има да отсъди времето!

ЕЛЕКТРА

Върви си! Няма полза от словата ти!

ХРИЗОТЕМИДА

О, има, ала ти не виждаш ползата!

ЕЛЕКТРА

Върви и всичко разкажи на майка си!

ХРИЗОТЕМИДА

Дотам не съм достигнала в омразата.

ЕЛЕКТРА

Към срам ме води твоето напътствие!

ХРИЗОТЕМИДА

Не срам, а грижа за самата себе си.

ЕЛЕКТРА

И тъй, да следвам тази твоя нравственост?

ХРИЗОТЕМИДА

Щом ти си умна, ние ще те следваме.

ЕЛЕКТРА

Добре говори тя, и чудно — пак греши!

ХРИЗОТЕМИДА

Виж, болестта си определяш правилно.

ЕЛЕКТРА

Как? Според теб, не е ли с право казано?

ХРИЗОТЕМИДА

Наврежда ни понякога и правото.

ЕЛЕКТРА

Не ще се водя от такива правила!

ХРИЗОТЕМИДА

Ще разбереш, ако изпълниш плана си!

ЕЛЕКТРА

Ще го изпълня, а от теб не ме е страх!

ХРИЗОТЕМИДА

И ти не ще оставиш туй решение?

ЕЛЕКТРА

Не мразя нищо повече от лош съвет!

ХРИЗОТЕМИДА

Ти не приемаш думите ми, явно е.

ЕЛЕКТРА

Отдавна е решено, не от днес е то!

ХРИЗОТЕМИДА

Отивам си. Ти не приемаш моите

съвети, аз пък не приемам нрава ти.

ЕЛЕКТРА

Върви, не ще те диря вече никога,

дори горещо да желаеш! Глупост е

да тръгнеш да постигаш невъзможното!

ХРИЗОТЕМИДА

Добре, щом смяташ, че така е правилно,

така мислѝ. Ала когато бедствия

те сполетят, ще оцениш съвета ми!

Влиза в двореца.

Втори стазим

ХОР

Първа строфа

Щом виждаме как

умно се грижат птичките

за прехраната на онез,

от които имат живот

и подкрепа — тогава защо

да не постъпваме като тях?

Не, кълна се в гръма на Зевс

и в небесната Правда — зло

скоро ще ни сполети!

Ти, човешка земна Мълва,

на Атридите занеси

с тъжен глас в подземния мрак

тая срамна, нерадостна вест!

Първа антистрофа

Кажи им как днес

всичко у тях е обърнато,

как сред двете им дъщери

има спор и не стихва той

под мощта на любовта.

Изоставена и сама,

днес Електра се люшка, тя

вечно плаче за своя баща —

както скръбният славѐй —

без да се плаши от смъртта;

иска тя да умре, но тях,

двете ерѝнии220, да сломи.

Кой е с тъй благороден дух?

Втора строфа

Никой честен човек не би желал

със лош живот да позори

своето име, дете, дете!

Така и ти

скръбен дял

във живота си избра,

като отблъсна недоброто.

С двойна слава

ще цъфтиш,

ще те наричат умна и прекрасна дъщеря!

Втора антистрофа

Жива бъди ми ти, надвиши врага

със толкова блага и мощ,

колкото немощна си днес!

И своите дни, виждам аз,

ти прекарваш в теглила,

но най-голямата награда за тебе е, че с благочест

върховните закони спазваш и почиташ Зевс.

Трети епизод

Влизат Орест и Пилад.

ОРЕСТ

Жени, дали сме правилно напътени?

Вървим ли точно там, където искаме?

ХОР

Що дирите, защо сте тук пристигнали?

ОРЕСТ

Отдавна търся къщата Егистова.

ХОР

Да, тя е тук. Добре са те напътили.

ОРЕСТ

Коя от вас в дома му би обадила

за нашето така желано идване?

ХОР (сочи Електра)

Хей тази — ако трябва да е свой човек.

ОРЕСТ (към Електра)

Отивай, жено, влез и обади им там,

че по Егист фокидци са пристигнали.

ЕЛЕКТРА

О, бедна аз! Дали не с доказателства

за тази вест, която ни донесоха?

ОРЕСТ

Не зная твоите новини. Изпрати ме

със вести за Орѐста Строфий, старият.

ЕЛЕКТРА

О, колко ме е страх! Що има, страннико?

ОРЕСТ

Във малка урна носим ние малкото

останки, както виждаш, на покойния.

ЕЛЕКТРА

Злочеста аз! Горко ми! Значи, вярно е,

и свойта горест виждам пред очите си!

ОРЕСТ

Ти плачеш над Орѐстовите бедствия?

Знай, неговото тяло е във тоя съд.

ЕЛЕКТРА

За боговете, ако той е в тоя съд,

аз моля, дай го, страннико, в ръцете ми,

за да ридая, да оплача себе си

и целия си род над този мъртъв прах!

ОРЕСТ (към прислужниците си)

Която и да бъде тя, предайте го

на нея. Тя го иска, както свой човек

и както родна кръв го би поискала.

ЕЛЕКТРА (Поема урната.)

Мой спомен за най-милия, единствена

останка от Орѐст! Как не с надеждите,

с които те изпращах, те поемам днес!

Днес само твоя прах държа в ръцете си,

а млад и бляскав те проводих някога!

О, по-добре сама да бях загинала,

преди да те изпратя в чужди краища,

откраднат и спасен със тия две ръце,

да беше паднал мъртъв още в оня ден,

та мъртъв да лежиш във гроб до татко си!

А днес без дом, изгнаник в чужди краища,

далеч от своята сестра — загина ти!

Не те измих аз, клетницата, с моите

ръце, не сбрах от огъня на кладата

злочестия ти прах — по обичаите!

За тебе чужди люде са се грижили,

ти идеш малък, в малка урна, бедни мой!

Нещастна аз! Напразни бяха грижите,

които аз със сладка мъка някога

за тебе съм полагала! И майка ти

не те е нивга като мен обичала!

И в къщи само аз те гледах — никой друг.

Ти винаги сестрица ме наричаше.

И всичко туй загина във едничък ден

със твойта смърт. Изчезна като вихър ти

и всичко ми отне. Загина татко ми,

умрях и аз. И ти си между мъртвите.

Врагът се смее, радостна до лудост е

престъпната ни майка. Ти ми пращаше

начесто вести, че ще дойдеш някога

самин да отмъстиш. Но ето, нашият

враждебен демон ми отне утехата.

И той сега ми праща вместо милото

лице безчувствен прах и сянка призрачна!

О, горко ми!

О, нещастен прах! Уви! Уви!

О, ужасен път! Горко на мен!

Ти тръгна в него, мили мой, и своята

сестра погуби! Братко мой, погуби ме!

Затуй ме приеми във свойто жилище —

мен, мъртвата, при мъртвия! Завинаги

да бъда в гроба с теб! Когато жив бе ти,

споделях с тебе участта ти. Мъртва днес

копнея да получа дял от гроба ти.

Че виждам аз, не знаят скърби мъртвите.

ХОР

Помнѝ, Електро, смъртен беше татко ти;

Орѐст — и той. Не се отчайвай толкова.

Еднакъв скръбен дял очаква всички ни.

ОРЕСТ

Уви! Какво да кажа? Колко бедна е

речта! Не мога да сдържа езика си!

ЕЛЕКТРА

Защо говориш всичко туй? Защо скърбиш?

ОРЕСТ

Не си ли ти оназ Електра, славната?

ЕЛЕКТРА

О, да, и в тъй плачевно положение!

ОРЕСТ

Горко ми! Колко скръбна е съдбата ти!

ЕЛЕКТРА

Защо въздишаш тъй за мене, страннико?

ОРЕСТ

О хубост, страшно и без срам погубена!

ЕЛЕКТРА

Не друга — ти оплакваш мене, страннико.

ОРЕСТ

Безбрачен и нещастен е животът ти.

ЕЛЕКТРА

Защо ме гледаш тъй и плачеш, страннико?

ОРЕСТ

О, аз не съм познавал теглилата ти!

ЕЛЕКТРА

Коя от моите думи ти разкри това?

ОРЕСТ

Видях, че в много скърби си потънала.

ЕЛЕКТРА

Все пак ти виждаш малко от бедите ми.

ОРЕСТ

Възможни ли са повече страдания?

ЕЛЕКТРА

Да, аз живея заедно с убийците.

ОРЕСТ

Чии убийци? Кой е той, убитият?

ЕЛЕКТРА

Баща ми. По принуда им робувам аз.

ОРЕСТ

Та от кого със сила си принудена?

ЕЛЕКТРА

Зове се майка — няма нищо майчино.

ОРЕСТ

Но как? С ръце те бие? Унижава те?

ЕЛЕКТРА

С ръце, със унижения, със всяко зло!

ОРЕСТ

И нямаш помощ, ни защита, някъде?

ЕЛЕКТРА

О, имах, но праха му вие носите.

ОРЕСТ

Отдавна те оплаквам аз, нещастнице!

ЕЛЕКТРА

Оплакваш ме на тоя свят единствен ти.

ОРЕСТ

Единствен аз болея от бедите ти.

ЕЛЕКТРА

Дали не си ни родственик отнякъде?

ОРЕСТ (сочи Хора)

Ще кажа, ако тия са приятелки.

ЕЛЕКТРА

Такива са. Говориш пред доверени.

ОРЕСТ

Ще чуеш всичко, ала махай урната.

ЕЛЕКТРА

Недей така, за бога, чуждоземецо!

ОРЕСТ

Послушай тези думи и не ще сгрешиш.

ЕЛЕКТРА

Най-скъпото не ми отнемай, моля те!

ОРЕСТ

Не ще допусна!

ЕЛЕКТРА

Ах, какво нещастие,

Орѐсте, ако ме лишат от гроба ти!

ОРЕСТ

Не казвай зло! Тук нямат място сълзите!

ЕЛЕКТРА

Но как! Оплаквам брата си, умрелия!

ОРЕСТ

Не бива да мълвиш такива приказки.

ЕЛЕКТРА

Така ли недостойна съм за мъртвия?

ОРЕСТ

Достойна си. Но този съд не е за теб.

ЕЛЕКТРА

Защо? Нали Орѐстовият прах е тук?

ОРЕСТ

Не, тук не е прахът, а само името.

ЕЛЕКТРА

Тогава де е гробът на злочестника?

ОРЕСТ

Той няма гроб. Защо е гроб на живия?

ЕЛЕКТРА

Какво говориш?

ОРЕСТ

Казвам само истина.

ЕЛЕКТРА

Нима е жив?

ОРЕСТ

Ако съм жив самият аз.

ЕЛЕКТРА

Но ти ли си Орѐст?

ОРЕСТ

Сама виж пръстена

на татко и реши дали е истина.

ЕЛЕКТРА

О мило слънце!

ОРЕСТ

Мило е, съгласен съм.

ЕЛЕКТРА

О глас, дойде ли?

ОРЕСТ

Не разпитвай другиго.

ЕЛЕКТРА

Прегръщам теб?

ОРЕСТ

Навеки ще сме заедно.

ЕЛЕКТРА (към Хора)

О вий, жени любезни, вий, съгражданки,

вий виждате Орѐста, умъртвения

от хитър слух и пак спасен със хитър слух.

ХОР

Да, виждаме, дете, и сълзи радостни

очите ни струят при вашто щастие.

строфа

ЕЛЕКТРА (към Орест)

Дете, дете

на онзи, който бе за мен най-скъпият!

Пристигна най-подир,

намери се, дойде, видя любимите!

ОРЕСТ

Да, тук съм. Ала ти пази мълчание.

ЕЛЕКТРА

Защо пък?

ОРЕСТ

Мълчи, за да не чуе някой вътре!

ЕЛЕКТРА

Във вечната дева заклевам се аз —

в Артемида — че няма да трепна дори

пред омразната жена,

затворена вечно вътре!

ОРЕСТ

Внимавай! И жените имат войнственост.

И ти я знаеш, ти си я изпитала.

ЕЛЕКТРА

Уви! Уви!

Ти ясно ми загатна за бедата ми —

незабравима и неизцелима —

която преживях!

ОРЕСТ

Аз знам и туй. Спомнѝ си тези работи

тогаз, когато заповяда случаят.

Антистрофа

ЕЛЕКТРА

О, всеки миг,

о, с право всяко време според мене е

удобно за това!

Едва сега свободен е езикът ми!

ОРЕСТ

Съгласен съм. Но бди над свободата му!

ЕЛЕКТРА

Но как?

ОРЕСТ

Не говорѝ, преди да дойде време.

ЕЛЕКТРА

Та кой ще смени, щом ти ми дойде,

с мълчание моите думи сега?

Нямах вест, не чаках аз,

а ето, че пак те виждам!

ОРЕСТ

Видя ме, щом безсмъртните ме пратиха.

… … … … … … … … … …

ЕЛЕКТРА

Щом в този дом

те пращат боговете, по-голяма е

и благодарността ми. Божа воля

за мене е това.

ОРЕСТ

Не спирам радостта ти, но страхувам се,

че може да те победи туй щастие.

Епод

ЕЛЕКТРА

Уви! Ти, който мина този хубав път

след толкоз време, за да се явиш при мен,

недей, като виждаш, че съм в зло…

ОРЕСТ

Какво недей?

ЕЛЕКТРА

Не ме лишавай, братко,

от радостта да гледам твоя поглед.

ОРЕСТ

Сам бих се сърдил, ако друг би пречил.

ЕЛЕКТРА

Съгласен си?

ОРЕСТ

Разбира се!

ЕЛЕКТРА (към Хора)

Скъпи приятелки, чух гласа,

който не вярвах да чуя пак.

Сдъ̀ржах своя гняв безмълвна

и не смеех глас да вдигна,

нещастна аз!

Към Орест.

Днес те имам. Ти пристигна

с този лик любим при мене,

който и в беди не ще забравя.

ОРЕСТ

Изоставѝ в речта си непотребното,

не казвай колко е престъпна майка ни

и как Егист пилее наште бащини

богатства, как ги пръска той по вятъра.

Че ценно време ще отнеме разказът.

Кажи това, което би подхождало.

Къде — открито или пък прикривани —

ще пресечем смеха на враговете си.

Но гледай да не се досети майка ни

по твоя лик защо в палата влизаме.

Плачи, като че вярваш във измамното

известие. А щом завършим хубаво,

на воля ще се смеем, ще се радваме.

ЕЛЕКТРА

Добре, мой братко. Твоето желание

ще бъде мое. Днешното си щастие

на тебе аз дължа, а не на себе си.

Не искам благо, ако то е свързано

макар и с малка твоя болка. Не добре

на своя бог-защитник тъй бих служила.

Останалото знаеш. Как не? Казах ти,

че днес Егист не е дома, че майка ни

е в къщи. И не бой се ти — сияещо

от смях не ще съгледа тя лицето ми.

Отдавна е в сърцето ми омразата.

Видях те и от радост няма никога

да спра да плача. Как бих спряла сълзите,

когато те видях в един-единствен ден

и жив и мъртъв? То бе тъй нечакано

за мен, че ако татко дойде жив сега,

не бих се никак чудила, бих вярвала,

че е пред мене. Щом така пристигна ти,

прави каквото искаш. Ако бях сама,

поне едно от двете бих постигнала —

спасение със слава, или — славна смърт.

ОРЕСТ

Мълчи, мълчи! Запътва се към изхода

отвътре някой.

ЕЛЕКТРА (към Орест и Пилад)

Влезте вие, странници,

с товара, който не отблъскват никъде

и който никой не приема радостно.

На сцената излиза Възпитателят.

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Глупци сте вие, пълни сте с безумие!

За нищо ли не смятате живота си?

Или пък разум нямате в главите си?

Не виждате, че не до зло живеете,

а посред зло, и то посред ужасно зло!

Та ако аз не пазех тук, при портите,

вестта за ваште планове би стигнала

в двореца, преди там да стъпят вашите

нозе! Но взех аз мерки за предпазване.

Та оставете този дълъг разговор

и радостните безконечни викове

и влезте! Бавността при тези работи

е лошо нещо. Ей, настана сгодата!

ОРЕСТ

А как ще бъде там при мойто влизане?

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Прекрасно. Непознат ще си за всички тях.

ОРЕСТ

Ти съобщи, че съм умрял, нали така?

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

За тебе смятат, че си в преизподнята.

ОРЕСТ

И те се радват? А какво говореха?

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Да свършим първо. Всичко там е хубаво,

дори това, което е нехубаво.

ЕЛЕКТРА

Кажи ми кой е този, братко, моля те!

ОРЕСТ

Нима не го познаваш?

ЕЛЕКТРА

Непознат ми е.

ОРЕСТ

Не помниш кой ме взе от тебе някога?

ЕЛЕКТРА

Не.

ОРЕСТ

Онзи, който сам, благодарение

на тебе, ме отнесе при фокидците.

ЕЛЕКТРА

Нима е той, когото при убийството

единствен верен аз видях сред многото?

ОРЕСТ

Да, той е. Но недей ме пита повече.

ЕЛЕКТРА

Най-скъп светлик, единствени спасителю

на нашта къща! Как дойде? Та ти ли си

човекът, който ни спаси и двамата

от много зло? Ръце вий скъпи! Сладък труд

на твоите нозе! Кажи, как толкова

се кри! А бе до мен, и ме погубваше

с вестта си! Ти си носил толкоз радости!

Здравей, мой татко! Сякаш виждам татко си.

Здравей! Но знай — намразих те безкрайно аз

и те обикнах пак в един и същи ден!

ВЪЗПИТАТЕЛЯТ

Но, мисля, стига! Ще изминат много дни

и много нощи, и за всичко станало

преди това, Електро, ще ти кажат те.

Към Орест и Пилад.

А вий, които тъй стоите — време е

за работа. Сама е Клитемнестра там.

Мъже там няма. Но ако се бавите,

мислете, че и с нея ще се борите,

и с други — многочислени и опитни!

ОРЕСТ

Да, няма нужда нашто начинание

от приказки, Пиладе. Нека влизаме

по-скоро и пред божиите образи

в преддверието приведем главите си.

Орест и Пилад, последвани от Възпитателя, влизат в двореца.

ЕЛЕКТРА

О Фебе, милостиво слушай двамата,

а с тях и мен, която с много дарове

ръце към теб в молитва съм простирала!

И днес, ликейски царю, без подаръци

в ръце, аз искам, моля те — бъди за нас

съюзник благосклонен в наште планове

и покажи на хората с какви беди

даряват боговете нечестивците!

Всички влизат в двореца.

Трети стазим

строфа

ХОР

Вижте накъде се отправя Арѐй,

който издишва необорна смърт!

Току-що вече влязоха в палатите

неизбежните псета221, които мъстят

за скверни дела.

Не дълго ще очаквам аз

да се изпълни моето предчувствие.

Антистрофа

Влиза вътре той с коварни нозе

да отмъсти за мъртвата душа

и стига до богатствата прадядовски.

Той държи във ръцете си остър меч.

А Хермес, синът на Мая,222 скрива хитростта

и към целта го води без забавяне.

Първа строфа

ЕЛЕКТРА (Излиза от двореца.)

Приятелки, мъжете свършват делото

след миг. Но вие мълчаливо чакайте.

ХОР

Какво? Що правят те сега?

ЕЛЕКТРА

Тя урната

за гроб тъкми, до нея са те двамата.

ХОР

А ти защо излезе?

ЕЛЕКТРА

За да бдя да не

пристигне тук Егист незабелязано.

КЛИТЕМНЕСТРА (зад сцената)

Ах, ах! Ах, дом

без свой човек, изпълнен със убийци!

ЕЛЕКТРА

Там викат. Вий не чухте ли, приятелки?

Втора строфа

ХОР

Нечуто нещо чух, нещастна аз, и цяла тръпна!

КЛИТЕМНЕСТРА (зад сцената)

Злочеста аз! Егисте! О, къде си ти?

ЕЛЕКТРА

Чуй, пак извика някой!

КЛИТЕМНЕСТРА (зад сцената)

О дете, дете!

Над майка си смили се!

ЕЛЕКТРА

Да, а татко ни

от тебе милост не получи някога!

ХОР

Граде, нещастно потомство, твойта участ

е да умреш, да умреш във този ден!

КЛИТЕМНЕСТРА (зад сцената)

О, нарани ме!

ЕЛЕКТРА

Ударѝ и втори път!

КЛИТЕМНЕСТРА (зад сцената)

Отново! Ах!

ЕЛЕКТРА

Дано и на Егист платят!

ХОР

О, сбъдват се клетвите, жив е той в гроба си!

Кръвта на своите убийци пролива като цял поток

мъртвият отдавна мъж!

Орест и Пилад излизат от двореца.

Първа антистрофа

ХОР

Но ето ги. Ръцете им са кървави

от жертвата. И ний не ги осъждаме.

ЕЛЕКТРА

Орѐсте, как е?

ОРЕСТ

Там, дома, е хубаво,

ако и Феб ни е предрекъл хубаво.

ЕЛЕКТРА

Умря ли тя, нещастната?

ОРЕСТ

Не се плаши —

не ще те мъчат майчините дързости.

Втора антистрофа

ХОР

Мълчете, ясно виждам аз — Егист насам пристига.

ЕЛЕКТРА

Върнете се, деца!

ОРЕСТ

Къде го виждате!

ЕЛЕКТРА

Той иде от предградието радостен към нас.

ХОР

Тичайте бързо в преддверието, бързо!

След първия успех успейте пак!

ОРЕСТ

Дерзай! Ще свършим!

ЕЛЕКТРА

Знаеш ти, побързайте!

ОРЕСТ

Да, тръгвам.

ЕЛЕКТРА

А за тук е моя грижата.

Орест и Пилад влизат в двореца.

ХОР (загледан след Орест)

За него е достатъчно със ласкави

слова да му пошепнат, и отправя се

безумен в бой за право дело той.

Екзод

Влиза Егист.

ЕГИСТ (към Хора)

Кажете ми къде са тук фокидците,

които известили, че умрял Орѐст

при сблъскване на конно състезание?

Към Електра.

Чуй, тебе питам, тебе, тебе, дръзката

преди! За него ти си най-загрижена

и, предполагам, ти ще знаеш най-добре!

ЕЛЕКТРА

Да, зная, как не! Иначе би значело,

че аз не зная участта на скъп човек!

ЕГИСТ

Кажи ми ти къде са чуждоземните!

ЕЛЕКТРА

Там. Срещна ги любезно домакинята.

ЕГИСТ

Вестиха ли, че мъртъв е наистина?

ЕЛЕКТРА

Не само с думи — с дело й показаха.

ЕГИСТ

И, значи, аз ще видя със очите си?

ЕЛЕКТРА

О, да, ще видиш много скръбно зрелище.

ЕГИСТ

Необичайно радостно известие!

ЕЛЕКТРА

Да, радвай се, ако това е радостно.

ЕГИСТ

Мълчете! Отворете за микенците

и аргосците, за да гледат всички те!

Та който е живял с надежди глупави

във него, нека, като види мъртвия,

приеме сам ярема, не с насилие

да поумнее, не чрез наказание!

ЕЛЕКТРА

Аз изпълнявам своето. Със времето

аз поумнях, и ето, слушам силните.

Вратата на двореца се отваря. Вижда се трупът на Клитемнестра, покрит с плащ.

ЕГИСТ

О Зевсе, божа завист е извършила

това! Но ако грях мълвя, отказвам се

от тази реч. Снемете покривалото,

за да пролея сълзи за роднината.

ОРЕСТ

Вдигни го ти. Не мен, а теб засяга то.

Ти гледай и мълви слова приятелски.

ЕГИСТ

Да, право, ще послушам.

Към Електра.

Но повикай ми

и Клитемнестра, ако е в палатите!

ОРЕСТ

До тебе е. Недей я дѝри другаде.

ЕГИСТ

(Вдига покривалото.)

Що виждам! О!

ОРЕСТ

Какво те плаши? Кой е тук?

ЕГИСТ

Във мрежа на какви мъже попаднах аз,

нещастен!

ОРЕСТ

Не разбра ли, че със жив човек

приказваш тъй, като че ли е мъртъв той?

ЕГИСТ

Уви, разбрах! Не може да не е така —

тоз, който ми говори, да не е Орѐст!

ОРЕСТ

Добър пророк бе ти, ала измами се.

ЕГИСТ

Загинах аз, нещастен! Оставете ме

да кажа нещо!

ЕЛЕКТРА

Не оставяй, моля те,

да продължава с непотребни приказки!

Та щом човек, оплетен в престъпления,

ще мре, каква печалба е бавежът му?

По-скоро го убий и на гробарите

предай го ти — за тях е той, — очите ни

да го не виждат! Туй ще е за моите

страдания едничко изцеление!

ОРЕСТ (към Егист)

Ха, влизай бързо вътре! Не за приказки

въпросът е сега, а за живота ти!

ЕГИСТ

Защо ме водиш в къщи? Ако делото

е хубаво, не трябва мрак. Убий ме тук!

ОРЕСТ

Не заповядвай, а върви към мястото,

където си убил баща ми! Там ще умреш!

ЕГИСТ

И трябва този дом да види днешните

и бъдните беди на Пелопидите?

ОРЕСТ

За твоите — да. Това предсказвам сигурно.

ЕГИСТ

Това изкуство нямаш от баща си ти.

ОРЕСТ

Отвръщаш много и забавяш пътя ни.

Върви!

ЕГИСТ

Води!

ОРЕСТ

Ти трябва да вървиш напред.

ЕГИСТ

За да не ти избягам ли?

ОРЕСТ

О, не затуй,

а за да не умреш тъй, както тебе е

угодно. Трябва да ти дам горчива смърт.

По този начин трябва да наказваме

онез, които незаконно действуват —

със смърт! Ще намалеят тъй злодейците!

Тласва Егист към вратата на двореца.

ХОР

О, потомство Атреево, колко беди

ти премина, додето отново доби

свободата си с днешното дело!