Трагедии

1

Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.

2

Паладините храмове: в Тива имало два храма на богиня Атина.

3

При пепелта пророческа на Аполон. — На един хълм при изворите на река Исмен се намирал храмът на Аполон Исменски. В този храм гадаели по горенето на жертвените животни.

4

Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил и себе си, и Тива.

5

Питийското светилище — светилището на Аполон в Делфи (Питон), където жрицата Пития предсказвала човешката съдба.

6

Едип допуща, че убийството на Лай е дело на заговорници от двореца.

7

Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени. — Предсказанията на Аполон разкривали Зевсовата воля. В Делфи било най-главното прорицалище на Аполон. Около него имало много съкровищници; оттук и определението на Делфи като „многозлатен“.

8

Делийски — епитет на Аполон, който бил роден на остров Делос.

9

Пеан — прозвище, с което се обръщали към Аполон като към бог-лечител.

10

Към бреговете тъмни: — към бреговете на адските реки (Ахерон, Кокит, Стикс, Пирифлегетон).

11

Отвред при брега на олтарите плачат — олтарите на боговете се сравняват със спасителен бряг, към който се стремят отчаяните жени.

12

Пеан — молитвена песен, която отправяли към Аполон–Пеан.

13

Златна Зевсова дъще… — С първа антистрофа, втора строфа и втора антистрофа от встъпителната си песен Хорът се обръща към Атина.

14

Огромният палат на Амфитрита, за който говори Хорът, е морето.

15

Ликийски царю — обръщение към Аполон. Прилагателното е произведено от името на малоазийската област Ликия, където според легендата Латона родила Аполон и Артемида. Другаде (в „Електра“) Софокъл свързва този епитет с корен, който означава „вълк“: Виж на Феб Вълкоубиеца ликийския площад, Оресте.

16

Чието име носи градът ни — град Тива бил означаван като „Бакхова Тива“.

17

Менади — вакханки, участници в оргиастичния култ на Дионис (Бакх).

18

Презреният от боговете е Арей.

19

Кадмейци — потомци на Кадъм, тиванци.

20

За да покажат, че смятат госта си за добре дошъл, домакините му поливали да измие нозете си.

21

Като изрежда тържествено предците на убития Лай, Едип подчертава важността на отмъщението за потомък на легендарни герои (Кадъм и Агенор).

22

Правдата — Дика (Дике), богиня на справедливостта, дъщеря на Зевс.

23

Страшният певец е сфинкс.

24

Тирезий трябвало да мълчи по заповед на бога.

25

Пророческият камък от Делфи — делфийското прорицалище се намирало върху скала.

26

Синът на Зевса — Аполон.

27

От снежния Парнас — по-точно, от делфийското прорицалище, което било разположено на склона на планината Парнас.

28

Вещаното във земния пъп, т.е. в Делфи.

29

Абайски — от Аба, древен град във Фокида с прочуто светилище на Аполон.

30

Олимпийска земя — Олимпия, област в Елада.

31

Истмийска земя — Коринт, град, разположен на провлака Истъм, който свързва Средна Гърция с Пелопонес.

32

Око за тебе е смъртта на татко ти — т.е. чрез смъртта на Полиб Едип проглежда през мъглата на предсказанията и се убеждава в тяхната недостоверност.

33

От тази участ ти дойде и името — Едип означава „Човекът с подутите нозе“.

34

Царят на Килена — Хермес, който бил роден на планината Килена, в Аркадия.

35

Бях роб — не купен, в къщи ме отгледаха — към родения в дома на господаря роб се отнасяли по-меко, отколкото към робите, които купували.

36

Догде Арктур изгряваше — т.е. до настъпването на есента. Арктур е главна звезда в съзвездието Воловар.

37

Страшните богини са Ериниите, наричани евфемистично Евмениди, т.е. „благосклонни“.

38

Меден праг — свещено място на Евменидите. На това място, което наричали „опора на Атина“, нямало никакви укрепления. Смятали го за непристъпно като обиталище на страшните богини. Според представите на гърците Медният праг бил вход към подземното царство.

39

Страхотни божества — Едип се обръща към Евменидите.

40

Едип нарича Евменидите трезви, защото при възлияние в тяхна чест водата била смесвана не с вино, а с мед или дървено масло. По-нататък Хорът подробно описва „трезвото“ възлияние, което Едип трябва да извърши в чест на богините.

41

Страхотните моми, както се подразбира от цялостния текст на строфата, са Евменидите.

42

В тия стихове е дадена формулата, с която древните гърци се запознавали помежду си. Тази формула обикновено включвала собственото име, името на бащата и името на отечеството.

43

Нима е престъпление, че върнах зло за зло? — Едип не отрича, че е убил Лай; той обаче смята себе си за невинен, тъй като е извършил убийство при положение на законна самоотбрана.

44

Когато Едип се родил, родителите му, уплашени от предсказанието, заповядали да бъде изхвърлен в непристъпни кътища на планината Китерон. Едип противопоставя себе си на своите родители: той, Едип, убива баща си несъзнателно; баща му и майка му, обратно, действат съзнателно, за да се освободят от заплахата на прорицанието.

45

Сицилийските мулета се славели с бързината си.

46

Тесалийската (от Тесалия) сламена шапка се привързвала под брадата с ремъче и можела да се отхвърля назад, върху гърба.

47

Братя на Антигона и Исмена са Полиник и Етеокъл.

48

О, колко са прилични на египтяни — Херодот (II 35), който съобщава любопитни сведения за египтяните, казва и следното: „У тях жените ходят на пазар и търгуват, а мъжете стоят вкъщи и тъкат.“

49

Младият брат е Етеокъл.

50

И всичко туй от Аполон е казано? — Разбира се, Аполон говори чрез жрицата Пития.

51

Кратер — широк съд, в който при жертвоприношение смесвали вода с вино. При възлиянието Едип трябва да смеси вода с мед (вж. бел.4).

52

След като Едип разгадал гатанката на сфинкса и освободил Тива, благодарните граждани го оженили за овдовялата царица, т.е. за собствената му майка. По такъв начин градът свързал Едип със страшните злочестини, които след този кръвосмесителен брак сполетели тиванския царски дом и лично Едип.

53

Самият аз съм бил отгледан в чужди край — в Трозен, при дядо си Питей. Когато научил, че е син на атинския цар Егей, Тезей се отправил за Атина. Пътят му бил пълен с опасности, младежът бил изложен на нападения от зверове и разбойници. На път за Атина Тезей извършил много подвизи.

54

Атина била прочута с конете си. Оттук и определението й като „доброконна“ страна. В последната строфа на стазима Хорът прославя коня като скъпоценен дар от боговете.

55

Белият Колон — Колон бил богат с варовикови скали.

56

Божествените кърмачки на Дионис са нимфите.

57

Великите две богини — Хорът говори за Деметра и Кора (Персефона). Кора била грабната от Хадес, бог на подземното царство, когато се навела да откъсне един нарцисов стрък.

58

Хорът прославя маслиновото дърво като дар от боговете. Според легендата богиня Атина създала първата маслина върху Акропола.

59

Дорийският Пелопов остров — Пелопонес. Пелоп — син на Тантал, владетел на Южна Гърция, която получила неговото име.

60

Загатва се за походите на персийските царе Дарий и Ксеркс (490–480 г. пр.н.е.) и на спартанския цар Архидам в първите години на Пелопонеската война (431–404 г.).

61

Жертви исках да заколя в чест на бога на Колон — в чест на Посейдон, който е покровител на Колон.

62

Тук — в Атина.

63

Премъдрият съвет е Ареопагът, старинно аристократическо учреждение, което играело важна роля и в политическия живот на Атина.

64

Питийския бряг — има се предвид място от пътя на границата между Атика и Беотия, където се намирал прочут храм на Аполон Питийски.

65

При брега на пламтящите факли — морският бряг край пътя за Елевзин, откъдето започвал нощен празник с факелно шествие.

66

Двете могъщи богини, за които говори Хорът, са Деметра и Кора (вж. бел. 21).

67

Евмолпидите били жреци на Деметра и Кора. Златният ключ, който те прекарвали по устните на посветените, бил символ на тайната на мистериите, която била строго пазена.

68

Ейски пасбища — в Ея, която според античния коментатор била окръг в Атика.

69

Милият син на Рея — Посейдон.

70

Хорът има предвид постъпката на Креон — отвличането на Антигона и хулните думи към Едип.

71

Аполон се нарича ловец, тъй като убил змията Питон.

72

Сестра на Аполон е Артемида.

73

Не твой съгражданин — след като се оженил за дъщерята на Адраст, Полиник станал аргоски гражданин.

74

Адската Мойра — смъртта.

75

Сред тях нещастен е и той — Едип.

76

Аргос е означен като дорийски за разлика от пеласгийския Аргос в Тесалия.

77

Апия, в оригинала „апийска земя“ — Пелопонес. Преди да бъде наречена на името на Пелоп, Южна Гърция носела името на цар Апис.

78

Партенопей — от думата parthenos — „девойка“.

79

Едип подновява клетвата над синовете си още когато чува новите вещания, донесени от Исмена. Олицетворените Клетви често се отъждествяват с Ериниите, които са техни изпълнителки.

80

Едип пита за Тезей.

81

Хората на посева — според легендата Кадъм, който основал Тива, трябвало да се пребори с един дракон. Драконът бил убит и Кадъм, по съвет на Атина, заровил зъбите му в земята. От драконовите зъби израсли първите жители на Тива.

82

Водач на душите е Хермес. Той отвеждал душите на мъртвите до брега на реката Стикс, където лодкарят Харон ги превозвал в ада.

83

Подземната богиня — Персефона (вж. бел. 21).

84

Подземни богини — Ериниите.

85

Чудовището, за което става дума, е триглавото куче Цербер.

86

До празния кратер — това е медният съд, в който Тезей и Пиритой събрали кръвта на жертвените животни и върху който била изписана клетвата им. Двамата приятели отвлекли хубавицата Елена за жена на Тезей, а за жена на Пиритой решили да отвлекат Персефона, царицата на подземното царство. Преди да слязат в ада, те се обвързали с клетвата, за която става дума тук. Когато слезли в царството на мъртвите, Хадес изпратил срещу тях Ериниите. Те приковали похитителите върху един омагьосан камък — който седнел на него, не можел вече да се вдигне. По-късно Херакъл освободил само Тезей. Но докато Тезей бил в ада, Кастор и Полидевк, братя на Елена, нападнали Атика и върнали сестра си.

87

Едип трябва да се очисти и да направи възлияние в чест на подземните богове.

88

На бога — на Зевс.

89

Грехът на Едип, който убил баща си и се оженил за майка си, е тема на трагедията „Едип цар“.

90

Близкият човек, за когото говори Антигона, е мъртвият Полиник. С думата врагове тя означава не само Креон, който е издал позорна заповед, но и всеки, който би се обявил в негова подкрепа.

91

Етеокъл и Полиник, върху които тегне проклятието на баща им Едип, веднага след изпращането му в изгнание започват спор за тиванския престол. Като вождове на две враждебни войски, те загиват от взаимните си удари.

92

Аргивски войски са войските на град Аргос, начело на които Полиник дохожда под стените на Тива.

93

Според Софокловата трагедия „Едип в Колон“ Едип умира, помирен с боговете. Прорицанията гласели, че страната, която приеме тялото му, ще стане неуязвима за враговете си.

94

Според трагедията „Едип цар“ Йокаста, майка на Едип, след смъртта на мъжа си Лай се омъжила за собствения си син, без да знае с кого встъпва в брак. По-късно, когато това станало явно, Йокаста се обесила, а Едип избол очите си.

95

В Тива, в седмовратния град — беотийска Тива се означава обикновено като седмовратна, за разлика от стовратната Тива в Египет.

96

Диркейски води са водите на извора Дирка, в западната част на Тива.

97

Белощитният аргоски воин — отличителен белег на аргивците били белите щитове. Белощитни те са и у Есхил в „Седемте срещу Тива“, и у Еврипид във „Финикийците“.

98

Спорът е за властта над Тива.

99

Хефест е бог на огъня. Тук с името на бога се означава самият огън.

100

Драконът победен — драконът като символ на тиванската мощ е противопоставен на орела — символ на аргоската войска.

101

Капаней е един от седемте вождове, които участвували в похода на Полиник срещу Тива. В оригинала той не е означен изрично, но без съмнение Софокловата публика добре е разбирала за кого говори поетът. Името на Капаней станало синоним на богохулник (срв. Есхил. „Седемте срещу Тива“).

102

Древните гърци смятали, че голям грях върши онзи, който не се погрижи да погребе изоставен мъртвец. Погребалният обред се смятал за извършен и тогава, когато върху мъртвия се посипело малко пръст.

103

Най-първата сред боговете, вечната плодна Земя — Земята била смятана за майка на самия Зевс.

104

Кратер — широк съд, в който при жертвоприношения смесвали вино с вода.

105

Правда (Дика, Дике) — богиня на справедливостта, дъщеря на Зевс и Темида.

106

Родената от свободни родители Антигона в никой случай не може да се нарече робиня. Тук има преувеличение, естествено за силно афектирания, груб и деспотичен Креон.

107

Тракия смятали в древността за царство на студения северен вятър Борей.

108

Отколе са тези беди в дома на Лабдак — Софокъл, подобно на Есхил, споделя възгледа за родовото проклятие, което постига не само непосредственият извършител на престъпно деяние, но и лично невинните негови потомци.

109

Хорът има пред вид и Антигона, и Исмена, тъй като смъртната присъда, издадена от Креон, засяга, поне дотук, и двете сестри.

110

Но богиня бе тя и родена от бог — Ниоба била внучка на Зевс.

111

Антигона говори за кръвосмесителния брак на Едип и Йокаста, от който се родила и самата тя.

112

Антигона смята за причина на своята смърт брака на Полиник. Полиник се оженил за дъщерята на аргоския цар Адраст. Последица от този брак е участието на Полиник в похода на седемте вожда срещу Тива, което донася и неговата смърт. Смъртта на Полиник налага на Антигона да се погрижи за изпълнението на „свещения дълг“ — за погребението на мъртвия брат. Тя изпълнява дълга си, но бива осъдена на смърт.

113

Ферсефаса е поетически облик на името Персефона.

114

Наивността на тия стихове не се нуждае от доказателства. Гьоте казва, че би бил радостен, ако някой остроумен изследвач докаже, че те са неавтентични.

115

На Акризий, цар на Аргос, било предречено, че ще умре от ръката на внук, който ще му роди дъщеря Даная. Акризий заключил Даная в медна кула, но Зевс проникнал при девойката, преобразен на златен дъжд. Даная родила Персей, който убил дядо си.

116

Ликург, цар на тракийското племе едонци, се възпротивил на въвеждането на Дионисовия култ в своята страна, поради което богът го лишил от разсъдък. Умопомраченият цар бил затворен в тъмница.

117

В дълбока древност музите и Дионис били свързани чрез общ култ в Тракия.

118

Двойното море — Мраморно и Черно море (Пропонтида и Евксински Понт).

119

Хорът засяга историята на Клеопатра, дъщеря на северния вятър Борей, и на двамата й сина. Клеопатра била омъжена за Финей, цар на Салмидес в Тракия, и от него имала синове Плексип и Пандион. По-късно Финей се оженил за Идея, дъщеря на Дардан, и хвърлил Клеопатра в тъмница. Според една версия на преданието той сам ослепил синовете си; според друга, която застъпва и Софокъл, Плексип и Пандион бил и ослепени от Идея, която избола очите им със совалка.

120

Бореадата — т.е. дъщерята на Борей, Клеопатра.

121

Сарди — столица на Лидия, царство на баснословно богатия Крез. Индия в древността била прочута като страна на несметни богатства.

122

Многоименни — обръщение към Дионис. Дионис наистина имал много имена и прозвища: Бромий, Евий, Якх (Акхос), Дитирамб, Бакх (Бакхос, Бакхус) и др. Кадмовата щерка, за която говори хорът, е Семела.

123

Много лозарски области в Италия (особено във Велика Гърция) почитали Дионис като свой покровител.

124

При драконовото поле — там, където Кадъм посял зъбите на дракона.

125

Корикски моми — нимфите от Корикската пещера на планината Парнас, които участвували във вакхическите празненства.

126

Низейски — от Низа, име на няколко селища в Гърция. Тук Хорът има пред вид Низа на остров Евбея.

127

Тиади — вакханки.

128

Богиня на пътищата е Хеката, която отъждествявали с Персефона.

129

По Мегареевата смърт прославена — Креон пожертвувал своя син Мегарей, за да умилостиви бог Арей и спаси Тива от обсадата на седемте вожда.

130

Доспехите на Ахил, който загинал пронизан от стрела на Аполон, били присъдени не на Аякс, а на Одисей.

131

Стратези са Атреевите синове Агамемнон и Менелай.

132

Удар от Зевс — болест.

133

Моряците, които не знаят кое божество е тласнало Аякс да избие добитъка, предполагат, че то може да бъде богиня Артемида. Друго предположение на Хора е, че лудостта на Аякс е последица от отмъщение на Арей (в оригинала е назован с прозвището Ениалий).

134

Поетът представя бога на войната облечен в медна ризница.

135

Царе — Агамемнон и Менелай (вж. бел. 2).

136

Сизифов потомък е Одисей. Антиклея, майка на Одисей, на път от Аркадия за Итака, където отивала да се омъжи за Лаерт, се отдала на коринтския цар Сизиф.

137

Каменен дъжд — Хорът мисли за ударите, които се изсипват като дъжд върху осъдения да бъде пребит с камъни.

138

Зевс е прародител на Аякс. От връзките му с Егина се родил Еак; от брака на Еак и Ендеида се родили Пелей и Теламон; Теламон и Ерибея са родители на Аякс.

139

Зевсовата дъщеря — Атина.

140

О, скамандрови струѝ — Скамандър е река в малоазийската област Троада.

141

Аякс, по народна етимология, извежда името си от междуметие „ай, ай“, изразяващо болка. Истинският смисъл на името не ни е известен.

142

Горгоноока — която има смразяващия поглед на Горгоната.

143

Името Еврисак Софокъл тълкува като съставено от думите eurýs, „широк“ и sákos, „щит“.

144

Идѐйски — от Ида, планина в Троя.

145

Еак — вж. бел. 9.

146

Богинята — Атина.

147

След двубой, в който не победил никой, Аякс и Хектор си разменили подаръци. Хектор дал на Аякс меча си, а Аякс на Хектор — пояса си.

148

Аполон, делийският цар — Аполон бил роден на остров Делос.

149

Трагическа ирония. Хорът смята, че бедата, която заплашва Аякс, е отминала, и прибързано ликува.

150

Мизийските скали — скалите на Мизия, област на запад от Троя, където Тевкър отишъл да опустошава земите на троянските съюзници.

151

Фурии (в оригинала — Еринии) — адски божества, които преследвали и наказвали убийци и клетвопрестъпници. Аякс ги призовава като възмездителки на убийци, за каквито той смята Атридите.

152

Според античния коментатор с името Бо̀сфор тук се означава Хелеспонт (дн. Дарданели).

153

Злочестникът злоименен — за смисъла на името Аякс вж. бел. 12.

154

Теламон не бил благосклонен към Тевкър, роден от Хезиона. Когато Тевкър се завърнал в Саламин, баща му го обвинил като убиец на Аякс. Тевкър забягнал и основал нов град с име Саламин на остров Кипър; срв. Павзаний, „Описание на Гърция“, I 28, 11.

155

Фригийци — тук: троянци.

156

Менелай постъпва кощунствено, като не позволява да бъде погребан мъртвият Аякс; срв. по-нататък:

Както отбелязва античният коментатор, Софокъл засяга проблемата за погребението и в трагедията „Антигона“.

157

Не, неговата клетва го обвързваше — като жених на Елена Аякс дал клетва пред баща й Тиндарей, че ще помага на оня, за когото тя се омъжи. Тази клетва, а не властта на Менелай, заставила Аякс да участва в похода срещу Троя.

158

Онзи — не определена личност, а изобщо онзи неизвестен човек, който пръв научил гърците да воюват.

159

Когато пирували, атиняните слагали на главите си венци.

160

Сунийският бряг — на Сунион, нос в Атика.

161

Ти — нищожник — браниш нищото! — нищо е Тевкър поради долния си произход; нищо е и Аякс, който вече не е жив.

162

Всъщност Тевкър не е казал подобно нещо. Агамемнон преувеличава.

163

Според Агамемнон Тевкър, като син на варварката Хезиона, е роб. По същата причина Агамемнон нарича езика на Тевкър език на варварин.

164

Това разказва Омир в „Илиада“, песен XV, ст. 415 и сл.

165

Когато Хераклидите Темен, Кресфонт и Аристодем решили да си поделят Пелопонес, те се условили — онзи, чието камъче излезе първо, да вземе Аргос, вторият — Лакония; онзи пък, чието камъче остане в шлема, да вземе богатата Месения. Понеже Кресфонт искал да получи Месения, хвърлил вместо камъче бучка пръст, която се разтрошила и останала в шлема.

166

Майка на Агамемнон била Аеропа, дъщеря на критския цар Катрей. Катрей сварил дъщеря си с един слуга и разгневен, я изпратил при евбейския цар Навплий със заръка да я убие. Навплий се смилил над Аеропа и не изпълнил волята на баща й. По-късно тя се омъжила за Плистен, а след това — за Атрей. Критяните изобщо не се ползвали с добро име.

167

Мелиеца, Пеантовия син — Филоктет, син на Пеант, произлизал от областта Мелида (Средна Гърция).

168

По царска заповед — по заповед на царете Агамемнон и Менелай.

169

Дардановата столица — Троя. Дардан бил син на Зевс, баща на Ил и основател на крепостта Дардания. Троянският цар Приам бил Дарданов потомък.

170

Жестоката Хриза — нимфа на едноименен остров в Егейско море; на този остров тя имала олтар, пазен от змия.

171

Двамата стратези — Агамемнон и Менелай.

172

Мъжът от Кефаления — Одисей.

173

Олимпийските властители — боговете на Олимп начело със Зевс.

174

Ще разберат Микена и спартанците — Микена, град в Арголида (област в Пелопонес), столица на Агамемнон; над спартанците царувал Менелай. Неоптолем има предвид, разбира се, не цяла Микена, не и всички спартанци, а само техните вождове Агамемнон и Менелай.

175

Аполон убил Ахил, като се прицелил в петата му, единственото уязвимо място на тялото му (срв. израза „ахилесова пета“, употребяван в преносен смисъл).

176

Възпитателят на татко — възпитател на Ахил бил Феникс.

177

Когато Ахил паднал мъртъв, Одисей попречил на троянците да отвлекат трупа му; срв. „Одисея“, песен V, ст. 310.

178

От Одисей, потомък на престъпници — според някои легенди Одисей бил син на Сизиф; вж. това име в Именния показалец.

179

Синът Тидеев — Диомед; вж. Именния показалец.

180

Продаденият на Лаерт Сизифов син — античният коментатор съобщава, че за да се ожени за бременната от Сизиф Антиклея, итакийският цар Лаерт дал много пари. В такъв смисъл нероденият още Одисей бил продаден на Лаерт.

181

Терсит — прочутият грозник и „бъбривко“ от втора песен на „Илиада“, който държал бунтовни речи срещу царете.

182

Етски род — род, който обитава гористите области на планината Ета. Ета била на границата между Етолия, Ениания, Мелида и Дорида.

183

Евбея Халкодонтова — Халкодонт бил цар на Евбея. Неговият син Елфенор бил вожд на абантите в похода срещу Троя (срв. „Илиада“, песен II, ст. 536–545). Споменаването му тук стои в известна връзка с историята на Филоктет. Халкодонт помогнал на Херакъл в борбата му срещу елейците, а Херакъл дал своя лък на Филоктет. Общият приятел Херакъл свързва Филоктет и Халкодонт.

184

Бих отклонил божествения гняв — гневът, който би сполетял Неоптолем и хората му, ако въпреки първоначалното си обещание изоставят Филоктет на Лемнос.

185

Хората от Аргос — аргивците; тук по-точно: вождовете на аргивците, царете Агамемнон и Менелай.

186

Младите Тезеевци — потомците на Тезей, т.е. Акамант и Демофонт.

187

Филоктет заслужил божествения лък, като запалил кладата на Херакъл и така прекратил страданията му.

188

Героят сред боговете — Херакъл.

189

Завистта зови сега — голямото човешко щастие буди завист у боговете (срв. Херодот, I 32). Божественият лък донесъл много страдания на своите притежатели Херакъл и Филоктет. Затова Филоктет смята, че Неоптолем трябва да се обърне към обожествената Завист с молба да благослови лъка, върху който може би тегне проклятие.

190

Кефаленецо — обръщение към Одисей (вж. бел. 6).

191

Лемнийските огньове — на вулкана Мосихлос.

192

На Зевсовия син — Херакъл.

193

Сякаш лежи пред вратите на Хадес — т.е. прилича на мъртвец.

194

Могъщи пламъци на Хефест! — става дума за вулкана Мосихлос (вж. бел. 25).

195

И ти — измамен, впрегнат във принудата, потегли с тях — за да не участва в похода срещу Троя, Одисей се престорил на луд. Благодарение на хитростта на Паламед той бил изобличен и принуден да вземе участие.

196

Гръмовержецът — Зевс.

197

Хермейски връх — връх, посветен на Хермес. Хермес бил едно от божествата на остров Лемнос.

198

Ликийски води — според античния коментатор това са водите на един лемноски извор, посветен на Аполон Ликийски (вж. бел. 14 към „Едип цар“).

199

Жителите на Аргос смятали себе си за най-древни сред гръцките племена.

200

Безумната Инахова девойка — Ио̀, дъщеря на речния бог Инах, любовница на Зевс, която Хера от ревност превърнала в юница. Преобразената девойка била преследвана от стоокия пазач Аргос. По поръка на Зевс Хермес приспал Аргос и го убил. Тогава Хера вселила у Ио̀ безумие. След дълги страдания девойката отново получила човешкия си образ.

201

Хериният славен храм е т.нар. Херайон.

202

Питийските игри, устройвани в чест на Аполон Питийски, били празнувани през четири години в Делфи.

203

Кръвожадният бог е Арей (Арес). Мисълта на Електра е, че Агамемнон не е загинал в дългата и кръвопролитна война срещу Троя, а е паднал убит от жена си.

204

Владетелят на Ахеро̀н — Хадес, бог на подземното царство.

205

От ръцете на двама — на Клитемнестра и Егист.

206

Великият бог на Олимп — Зевс.

207

Към тоя стих античният коментатор отбелязва: „У древните имало обичай — онези, които искат да отклонят от себе си нещастие чрез очистителна жертва, да разказват сънищата си на слънцето.“

208

Еринията се нарича „многонога“ и „многоръка“ с цел да се покаже бързината и силата й. Епитетът „меднонога“ я означава като неуморна отмъстителка.

209

Хиподамия, дъщеря на Еномай, обявила, че ще се омъжи за онзи, който надбяга колесницата на баща й. Пелоп, който искал да се ожени за нея, подкупил царския колар Миртил. Миртил повредил колесницата на Еномай и победителят Пелоп се оженил за Хиподамия. По-късно Пелоп хвърлил Миртил в морето, за да не му даде обещаната награда. Умирайки, Миртил проклел Пелоп и целия му род.

210

Пожертваната сестра, за която говори Клитемнестра, е Ифигения. По-нататък Ифигения се споменава с името си.

211

Аргивци — Софокъл, както и Омир, нарича така не само жителите на Аргос, но и цялата съюзна войска, която под водителството на Агамемнон воювала срещу Троя.

212

Латонината дъщеря — Артемида.

215

Ахеец — жител на областта Ахея (Ахая), в северната част на Пелопонес; спартанец — от Спарта, главен град на Лакония.

216

Етолиец — от Етолия, област в Средна Гърция.

217

Магнезиец — от Магнезия, източната част на Тесалия.

218

Енианец — от Ениания, южната част на Тесалия.

219

Античният коментатор смята, че Софокъл, като споменава изкусната маневра на атинянина, прави комплимент на своята атическа публика.

220

Двете Еринии — Клитемнестра и Егист.

221

Неизбежни псета — Ериниите, които преследват грешника така, както кучета преследват дивеч.

222

Хермес — тук не толкова като подземно божество, колкото като бог на хитростта, като покровител на хитрия план на отмъстителите за Агамемноновата гибел.

223

Синът на Зевс и Алкмена е Херакъл.

224

Този приятел е Кеикс. Той приел Херакъл, който след убийството на Ифит избягал от Тиринт в Трахин.

225

Плочка — върху която било написано предсказанието за съдбата на Херакъл.

226

За да изкупи убийството на Ифит, Херакъл, както му известило предсказанието, станал роб на Омфала, царица на Лидия. Като неин роб, той бил длъжен да се облича в женски дрехи, докато царицата носела лъвската кожа и боздугана на прославения герой.

227

Хелиос — Хорът се обръща към него като към всевиждащо и всезнаещо божество.

228

Двете суши — според представите на древните гърци цялата земя образувала два континента — Европа и Азия. Африка, която била почти непозната, присъединявали ту към Европа, ту към Азия.

229

Тивският мъж — Херакъл, който бил роден в Тива.

230

Мелийци — тесалийско племе, което живеело близо до град Трахин.

231

Етейската лъка — от Ета, планина в Южна Тесалия.

232

Красноколчанен, т.е. „с хубав стрелник“ — прилагателното е съставено в стила на Омировите епитети.

233

Ортигийската Артемида — Артемида от Ортигия; Ортигия е друго название на остров Делос, където Латона родила Артемида и Аполон.

234

Евой, евой! — вакхически възглас.

235

Погледай, скъпа моя! — Хорът се обръща към Деянира, като й сочи приближаващото шествие, водено от пратеника Лихас.

236

Варварски — негръцки. Гърците наричали варвари всички негръцки народи, първоначално и римляните.

237

Тиринтските скали — скалите на Херакловия град Тиринт. Евритовият син Ифит бил дошъл у Херакъл като гост и приятел. Херакъл погазил свещените закони на гостоприемството и убил госта си. За да изкупи убийството, той, по волята на боговете, робувал на варварката Омфала (вж. бел. 4).

238

Лидийката — Омфала.

239

Етски гори — горите на планината Ета.

240

Полунощният Хадес — мрачният бог на подземното царство. Хорът има предвид грабването на Персефона от Хадес.

241

Дионисова Тива — Дионис бил смятан за тиванско божество и за покровител на Тива (вж. бел. 15 към „Едип цар“).

242

Син на Кронид, т.е. син на Зевс, е Херакъл.

243

По заповед на цар Евристей Херакъл убил многоглавата Лернейска хидра. Той напоил стрелите си с кръвта й и те станали отровни.

244

Мелийски залив — залив в Егейско море, между областите Мелида, Етея и Локрида.

245

Златооръжната дева — Артемида. Цялото тесалийско крайбрежие било посветено на ортигийската Артемида (вж. бел. 11).

246

Иде насам Мойра — т.е. сбъдва се онова, което е било предречено на Херакъл.

247

Гигантите били синове на Земята (Гея, Ге), отдето и определението им като „земеродена рат“.

248

Сели — жреци на Зевс в Додона.

249

Тази книга е отпечатана по второто издание на Софокъл. Трагедии. Превел от старогръцки проф. д-р Александър Ничев. Издателство „Народна култура“, София, 1982. (Бел. ред.)