Тристан и Изолда (Ранни творби)

Ще е истинска радост за мене

да ви кажа как бе съчинена

и как стига до нас песента

за орловите нокти, как тя [4]

възхвалява любовната страст.

Многократно бях слушала аз

за Тристан и Изолда, бях чела147

как до много беди ги довела [8]

любовта, как ги те преживели

и как после в един ден умрели.148

От обида и яд обладан,

крал Марк много намразил Тристан, [12]

който бил му обикнал жената,

и прогонил го вън от страната149,

Той за своя Уелс150 си заминал

и изкарал там цяла година, [16]

изпитания тежки търпял,

най-различни злини преживял,

често пъти и с риск на живота

(така случва се с този, когото [20]

е опарил любовният пламък,

но, уви, е обречен да няма

нито радости, нито наслада

а от обич неспирно да страда). [24]

Тристан искал Изолда да види

и решил в Корнуел да отиде,

но не смеел да влезе в палата,

затуй дълго се криел в гората, [28]

а когато настанела вечер,

той излизал не много далече,

срещал селяни бедни, които

го гощавали, той ги разпитвал [32]

как е кралят, къде пребивава

и с какво се крал Марк занимава.

Та от разговор с тях той узнал,

че със свойте придворни Марк щял [36]

в Тинтагел151 да отиде наскоро,

че се канел там заедно с двора

Петдесетница152 да отпразнува,

че от няколко дена планувал [40]

да прекара там целия ден,

от съпругата си придружен.

Щом научил Тристан новината,

заживял със надежда в душата [44]

да я види, когато отива

в Корнуел — в никой случай не бива

да пропусне възможност такава.

Той се върнал пак в свойта дъбрава, [48]

с нож отсякъл си клон от леската,

най-грижливо обелил кората

и на гладката вече тояга

свойто име изписал… Веднага [52]

ще се сети Изолда чия е

(та нали наблюдателна тя е —

и при друг случай, както вървяла,

го съгледала тя и го спряла). [56]

На кривака му пишело още

как Тристан престоял дни и нощи

сам в леса и как чакал мига

да й види отново лика, [60]

как изобщо не мислел, че може

без любимата си (не дай, Боже!)

да живее щастлив на земята,

така както не може леската [64]

без орловите нокти, които

са съдбовно по нея увити,

и речеш ли да ги отделиш,

непременно ще ги изсушиш. [68]

Могат те да живеят и век,

щом на тях не посегне човек;

отдели ли ги, той ги обрича

да умрат, все едно ги отсича. [72]

„Мила моя, така е и с нас —

не допускам за миг, че без вас

бих живял… Нито вие без мен.“153

Щом настанал въпросният ден, [76]

Тристан сложил край пътя кривака

и сред храстите скрил се да чака.

А кралицата, както вървяла,

ненадейно тояга съзряла, [80]

разпознала я, в буквите взела

да се взира и, щом ги разчела,

наредила за малко да спрат

да починат след дългия път. [84]

На Бранжиен тя направила знак

да я следва и в сенчест гъстак

я въвела, Тристан там видяла,

радост в нейния взор засияла [88]

и Тристан също радостен бил…

Своя замисъл той й разкрил,

а Изолда, доволна, честита,

обяснила му как да опита [92]

да постигне с крал Марк помирение

(Марк се канел, под чуждо давление,

със Тристан да постъпи най-строго

и това го измъчвало много). [96]

Уви, вече настанал часът

те отново да се разделят:

но и в този момент не могли те

да си тръгнат без сълзи в очите, [100]

без изгаряща болка в душата.

Тя прибрала се пак във палата,

а пък той щял в Уелс да стои

и да чака дано му прости [104]

Марк: дано го приеме пак в двора

да живее там с близките хора.

Неведнъж у Изолда се връща

този спомен и тя се обръща [108]

към Тристан (който арфа владеел

и понякога свирел и пеел)

да запази завинаги в песен

онзи паметен миг, миг чудесен, [112]

в който, щом се внимателно взряла

тя в кривака му, лесно разбрала

от кого е туй мило послание…

И в ответ на това й желание [116]

звучи още в трогателни ноти

песента за орловите нокти154.