Тристан и Изолда (Ранни творби)

— Ако не беше ни събрала156

случайността, не бих разбрала, [40]

че болест морска и изгора

така горчат. На всички хора,

един път вкусили от тях,

внушават те омраза, страх… [44]

Горчи вълнение в морето,

горчи влечение в сърцето157.

Да можех, и от двете вече

стояла бих съвсем далече. [48]

Любов — същинска болест тя е!

Тристан се чуди и се мае

какво Изолда притеснява,

защо с горчилка споменава [52]

за страх от морското вълнение

и от сърдечното влечение.

А на Тристан не му харесва,

че непрестанно тя ги смесва… [56]

И казва си: „Тя според мен

сега на любовта е в плен:

човек от нея прималява,

а от море му прилошава“. [60]

— Горчилката — подема тя —

е свързана и с любовта.

Усетих болката в сърцето,

дордето плавахме в морето. [64]

Дочул това, Тристан отвръща:

— Боли ни от едно и също:

боли от любовта в сърцата.

На мен не ми горчи тъгата, [68]

ала и аз се разболях,

когато сред морето бях.

Но за това ми е виновно

не то, а чувството любовно. [72]

Той млъква и едва тогава

Изолда се успокоява,

щастлива, пълна пак с надежда.

Тристан зарадван я поглежда, [76]

известно време разговарят

и своите сърца отварят

един на друг. От страст обзети,

те в миг се хващат за ръцете, [80]

целуват се и се прегръщат,

на ласките си с плам отвръщат,

накрая пред Бранжиен признават,

че се обичат, и тя става [84]

довереник и съучастник

на любовта им. Свойте страсти

те утоляват денем, нощем

със скритата надежда още [88]

да трае тяхната наслада:

единствената им отрада

за болките от любовта,

в която често радостта [92]

се сменя с горест и страдание.

А пък при всяко въздържание,

човекът, който силно люби,

по нещо неизбежно губи. [96]

Но корабът се приближава

до Англия: на всички става

приятно, че на бряг мечтан

ще стъпят… Не и на Тристан. [100]

Той влюбен е и предпочита

да е с Изолда сред вълните,

за да се насладят изцяло

на любовта си… Но за жалост [104]

брегът е близо. Много хора,

които чакат този кораб,

го разпознават отдалече.

Вестител млад открил е вече [108]

Марк, който е на лов в гората,

за да му каже новината.

Щом Марк добрата вест узнава,

вестителя той посвещава [112]

във рицарство и край морето

отива — точно там, където

Тристан с Изолда ще доплават.

Със пищно шествие тогава [116]

Марк и девойката пристигат

в палата, после сватба вдигат

и всички до среднощ празнуват

и с младоженците ликуват. [120]

С находчивост се проявява

Изолда: щом нощта настава,

от младоженеца се скрива

и в стаята си тя отива [124]

с Тристан. Извиква и Бранжиен

и с вид отчаян, натъжен,

я моли вместо нея тя

да бъде с краля през нощта [128]

(А Бранжиен нито веднъж

не била спала с никой мъж).

През сълзи, с клетви, с увещания,

с молби горещи, с обещания [132]

тя най-накрая я склонява.

Часът за лягане настава,

одеждите си те сменяват

и тъй Бранжиен се озовава [136]

на младоженеца в леглото.

Опиянен след тържеството,

Марк, без да подозира нещо,

с Бранжиен прегръща се горещо [140]

и под напора на страстта

отнема й девствеността.

Изолда е нащрек в туй време

да не би пък Бранжиен да вземе [144]

подир насладите в кревата

да му разкрие хитрината.

Щом свършват с Марк, Бранжиен излиза,

кралицата при краля влиза [148]

и ляга в брачното си ложе.

Марк много бил пил и не можел

да се досети, че в леглото

е друга легнала, защото [152]

и тя не се съпротивлява,

и затова той воля дава

на любовта си…

… Тристан кралицата прегръща. [156]

И двамата са убедени,

че този път не са следени…

За жалост, идва Марк с джуджето,

за да ги заловят, дордето [160]

в омая ги държи грехът.

За щастие те вече спят…

Марк към джуджето се обръща

и казва: — Чуй ме, аз се връщам [164]

бароните да доведа

на място да се убедят

дали извършили са грях

и ако са виновни, тях [168]

ги чака клада.

В тоз момент

Тристан се буди, ужасен,

че вижда краля, и веднага

събужда я: — Изолда, драга, [172]

един подлец ни е издал

и кралят всичко е видял.

Сега Марк връща се във двора,

за да повика свойте хора, [176]

и щом ни тука заловят,

на клада ще ни изгорят.

Любима, ще се махна аз,

та после никой в нищо вас [180]

да не вини…

… От щастието си ще бягам,

от силното ви обаяние,

за да отида във изгнание, [184]

макар че риск там също има.

Сърцето ме боли, любима,

че се разделяме сега.

Обичайте ме все така… [188]

Изолда, тръгвам си… Простете

и ме за сбогом целунете.

Тя дълго, дълго го целува,

но като вижда как тъгува, [192]

горещи горестни сълзи

напират в нейните очи:

— О, мили мой, — му казва тя —

нали и после любовта [196]

все още ще тупти в гръдта ви?

Усещам как скръбта ви дави,

но предстоящата раздяла

и мен гнети… Не бях познала [200]

страданието… Отсега,

освен нерадост и тъга,

не ще изпитам друго нещо

без вашата любов гореща. [204]

В знак на любов от мен вземете

тоз пръстен и си го пазете…

От чувства тягостни обзет,

Тристан се чуди занапред [208]

как под властта на тоз копнеж

би имал някакъв стремеж

и казва си: „Изолда, мила,

съдбата ти е отредила [212]

друг път. От днеска любовта ни

ще ми нанася тежки рани

и липсата ти ще ме смазва.

От щастието се отказвам [216]

сега заради теб, любима.

Във твойте дни и нощи има

любовна радост и наслада.

По теб копнея аз и страдам, [220]

а ти живееш в задоволство

и в рядко виждано охолство.

Копнея аз по твойто тяло,

а ти отдаваш го изцяло [224]

на краля: той го притежава,

и волно му се наслаждава.

Щом днес съм от любов лишен,

не виждам изход друг освен [228]

с надеждите да се простя…

… Заради ласките му тя

без срам и съвест ме заряза

и ме накара да намразя [232]

жените въобще. Тя знае

как безутешно се терзая

и колко съм сега злочест.

Признавам, че и друга днес [236]

показва интерес към мен

и затова съм раздвоен.

Но ако пък не бе така,

тогава моята тъга [240]

ще е съвсем непоносима.

След като няма как да имам

сега туй нещо, към което,

безспир ми се стреми сърцето, [244]

остава ми копнежът само.

Днес избор по-добър аз нямам.

Какви надежди в мен ще храни

любов, нанасяща ми рани? [248]

След толкова беди и мъка,

аз мисля, че една разлъка

от болката ще ме избави,

щом тя тъй лесно ме забрави. [252]

Но, Господи, как в нея стана

такава корена промяна!…

Щом между двама ни остава

известна нежност, как тогава [256]

тя ще отхвърли любовта ни?

При мен туй няма как да стане.

Ако тя бе ми изменила,

душата й би известила [260]

душата ми. Не, няма как

да не разбира тя все пак

дали ми прави добрини

или докарва ми злини. [264]

Сърцето ми сега разбира,

че нейното сърце пулсира

все още със любов по мене.

И ако моето тежнение [268]

сега не се осъществява,

нима Изолда заслужава

да бъде с друга заменена?

С какви тегла бе заплатено [272]

за нашата любов до днес.

Ако аз чувствам се злочест

и ако ме гнети обида,

това не значи да отида [276]

при друга… Няма да я съдя,

не бива и да й се сърдя,

затуй че нейното държание

не е по моето желание. [280]

А има ли възможност тя?…

Познавам й предаността,

знам колко тя е отзивчива

и следователно не бива [284]

сега да й държа карез.

Прави каквото щеш от днес,

Изолда, твойто намерение

не буди вече в мен съмнение. [288]

Сърцето ми ще отгадае

от само себе си каква е

причината за тез промени.

Уви, сега сме разделени!… [292]

Не ме обича вече тя…

В противен случай любовта

открила би й начин прост

да ми спести… Какво?… Тормоз. [296]

Ами къде ще ме намери?

Да чука по различни двери?

Ала защо?… Да утеши

човека, който все тъжи [300]

по нея?… Но ще се обрича

на риск… Тогава да обича

мъжа си; мен да ме забрави.

Дано сърцето ми сподави [304]

гнева си, който го разяжда.

Но ако с грижи я обгражда

крал Марк (та той й е съпруг),

защо да страда тя по друг? [308]

Щом щастие мъжът доставя,

любовник лесно се забравя.

Какво ли любовта ми струва,

ако Изолда се любува [312]

на щастието си лоялно!

Навярно е съвсем нормално

да жертва тя без съжаление

предишното си увлечение [316]

и в своя дом да отстоява

това, което притежава,

да чака истинска облага

от туй, с което разполага. [320]

Щом среща нежност, тя ще търси

да свикне някак си с мъжа си

и в миговете си блажени

не би си спомняла за мене. [324]

И да си спомня, полза няма.

Не ще да е беда голяма

за нея, ако зло ми стори…

Но би ли дръзнала да спори, [328]

че без любов ще е щастлива.

Когато чувствата си скрива,

когато липсва любовта,

как ще познае тя страстта [332]

с мъжа си, как ще се привърже

към него, как тя толкоз бърже

възлюбения ще забрави?

Тя може ли да изостави [336]

и да намрази своя мил,

човека, който е делил

със нея радости и скърби?

Как някой може да загърби [340]

туй, за което е милял!

Щом пламъкът е отгорял,

отдалечи се, без да мразиш

и гледай някак да запазиш [344]

едно коректно поведение.

Доброто първо впечатление

не бива да се помрачава!

На злото зло не се въздава, [348]

с доброто злото се възпира.

Нормално е да се презира

туй, що е недостойно, долно,

щом се зачитат драговолно [352]

възвишеното и доброто

и щом те вземат връх над злото.

Изолда вече ми доказа,

че ме обича… Да я мразя [356]

не бива и не ще я съдя,

каквато и от днес да бъде,

каквото и от днес да прави.

Ако рече да ме забрави, [360]

ще я забравя на свой ред,

ще я отбягвам занапред:

каквото тя на мене стори,

с такова ще й отговоря. [364]

Ще се освободя и аз

от прежната любовна страст,

тъй както вече тя постъпи,

приемайки, че по̀ са скъпи [368]

съпружеските отношения.

Защо и аз не се оженя?

След като възприе тя брака,

защо ще трябва аз да чакам? [372]

Тя има мъж и няма как

да не зачита своя брак.

А мен какво ме притеснява?

Ще се оженя и тогава [376]

ще проверя дали щом имам

жена, макар и нелюбима,

в леглото бих забравил аз

Изолда, както в този час [380]

тя зарад Марк забравя мен.

Заричам се от този ден

да правя като нея вече.

Та тя самата се отрече [384]

от любовта ни, щом брак сключи.

Какво ли може да се случи?

Дали жена си ще обикна,

ще мога ли и аз да свикна [388]

със нея, както с краля тя?“

Какво да прави с любовта

Тристан? Любов, която носи

безброй мъчителни въпроси! [392]

Да я забрави?… Да опита

в брак с друга радост да изпита?

Понеже има си съпруг,

сега не мисли тя за друг. [396]

Ще се ожени за такава,

че да не бъде обвиняван,

че само заради страстта

пожертвал си е съвестта160. [400]

Ако Изолда161 той обича,

то е, че тя се тъй нарича:

заради белите ръце

и хубавото й лице. [404]

Ни само с външна красота,

ни само с името си тя

би съумяла да събуди

у него тези чувства луди162… [408]

И двете са еднакво ценни.

Ако реши да се ожени,

тогава би видял тя как

приема неговия брак, [412]

как, щом като обича друга,

на собствената си съпруга

могъл би да се наслаждава.

Тъй ще добие сам представа [416]

дали Изолда е честита

и как тя може да изпита

наслада, щом е безразлична

към краля, щом не го обича. [420]

С това рисковано решение

Тристан цели и отмъщение,

но вместо да се намалява,

терзанието се влошава. [424]

След като поривът любовен

не му донесе брак съдбовен,

защо той да не утоли

страстта си с другата. Нали [428]

тя също с хубост е позната,

пък и съвпадат имената…

А щом и тя е хубавица

като любимата кралица [432]

и щом Изолда се нарича,

защо пък да не я обича?

По име, красота и стан

те си приличат и Тристан [436]

съвсем естествено решава,

че може да я притежава.

И случват се неща най-странни…

От личности непостоянни [440]

и леконравни би могло

да се очаква само зло.

Те от доброто се отказват

и с действията си показват [444]

вредителските си привички.

В тях злото взема връх над всичко

и често при такива хора

се е превръщало във втора [448]

природа. В тях двуличността

е стъпкала искреността,

доброто чезне във забрава,

а пък животът им минава, [452]

уви, във вършене на зло.

И невъзможно би било

от него да се отклонят.

Те следват този вреден път, [456]

към всичко живо озлобени,

като че са затуй родени,

макар че някои дори

си имат качества добри. [460]

Към чуждото изпитват жажда,

то повече им се услажда,

забравят своето, защото

все в чуждото им е окото. [464]

На своето не се любуват,

а чуждото, и да не струва,

привлича ги неудържимо.

Щом чуждо е, то значи има, [468]

цена чудовищно висока,

като че ли е рядка стока.

Промяната ги изкушава

единствено когато дава [472]

шанс някой да се добере

до нещо чуждо. По-добре,

и лошо да е, да е чуждо.

Дори когато нямат нужда [476]

от него, триж по-скъпо то е

за тях от всяко нещо свое.

Щом някой прави изменения,

довеждащи до подобрения, [480]

и се реши да изостави

това, което се не нрави,

знак за всемъдрост е това;

че само умната глава [484]

способна е да подобрява

живота и да отстранява

това, което става вредно.

Затуй се смята, че е редно, [488]

ако се някои залавят

с промени, тъй да ги направят,

че само добрини да носят.

Мнозина по света скитосват [492]

с цел нещо чуждо да добият.

В това число са и ония

жени, които изоставят

това, що имат, и си правят [496]

план, който да осъществят,

вървейки по съвсем нов път.

Да ги осъждам ли? Не зная…

Но няма спор, че те желаят [500]

животът да се промени.

Аз виждам как мъже, жени

променят вкусове, влечения,

но не постигат подобрения, [504]

и често любовта ги води

до несполуки и несгоди:

избягват я, но тя ги гони,

изпадат в жертва на нагони, [508]

а пък когато търсят мъст,

страхът разпъва ги на кръст163.

Тристан се мъчи да избяга

от любовта си и възлага [512]

надежди на законен брак

със втората Изолда. Как

ще му плени сърцето тя,

ако не беше любовта [516]

към първата! Заради нея

към брак стреми се, но с идея

хем с първата той да не скъсва,

хем с втората във брачна връзка [520]

да бъде164… Обич той питае

към първата, затуй желае

за втората да се ожени.

А ако обич съвършена [524]

изпитва, как би я зарязал

заради друга? Не омраза

към първата сега го тласка

при втората да търси ласки, [528]

а от любов към нея друга

жена той взел би за съпруга.

Една любовна страст безмерна

заставя го неимоверно [532]

да страда и по таз причина

той мисли си, че ще му мине,

ако чрез нова страст реши

предишната да задуши. [536]

Но лошото само не ходи,

една беда към друга води.

Това се случва доста често,

щом някое сърце злочесто, [540]

изпадне в тежко отчаяние

зарад несбъднато желание.

То вярва, че от този пъкъл,

от тази непосилна мъка [544]

възможно е да се избави

и с трудностите да се справи,

но средствата му са такива,

че всичко по̀ на зле отива. [548]

Уж вижда някакво решение,

а дваж по-тягостно мъчение

душата му на кръст разпъва.

Разочаровани изпърво [552]

от ред несбъднати желания,

мнозина търсят упование

в туй, дето им е под ръка.

Обезверени, те така [556]

постъпват, че се удвоява

товарът, който ги сломява.

В стремежа да се отърват

и някак да си отмъстят [560]

те чувстват и любов, и злоба,

но някак си не в чиста проба,

а в странна смесица от двете.

Те правят не това, което [564]

в момента им е най-приятно,

а са принудени обратно

да действат: пряко своя план.

Така постъпва и Тристан: [568]

той по една Изолда страда

и се надява на отрада

от Белоръката. С целувки

и непресторени милувки [572]

стреми се да я привлече

и се държи тъй мило, че

дори родата й приема

той за съпруга да я вземе, [576]

и даже уточняват дата.

И младоженците с родата

в уречения ден пристигат

и много пищна сватба вдигат [580]

според църковните канони

и утвърдените закони:

със съответна литургия.

А като свършат всички тия [584]

условности, в игри се включват

и, както винаги се случва,

развеселените сватбари

участват в разни надпревари, [588]

фехтуват се или се борят

и все за първо място спорят.

А вечерта, след тържеството,

слуги приготвят им леглото [592]

и Белоръката си ляга,

а други на Тристан помагат,

тъй както е редът, да снеме

одеждите си. Но в туй време [596]

той неочаквано усеща,

че върху пода пада нещо.

Към него свежда той глава,

и забелязва, че това [600]

е пръстенът — подарък драг

от Русокосата във знак

на обич в онзи таен кът,

где срещна я за сетен път. [604]

От смут и от тъга обзет,

Тристан се пита занапред

какво да прави. Той съзнава

вината си, че всичко става [608]

не както той самият иска.

И угризение потиска

неутешимо съвестта му,

когато си помисли само, [612]

че при последната раздяла

Изолда пръстен бе му дала,

а той пред нея бе се врекъл

във вярност и любов довека. [616]

Обхванат от безкрайна горест,

Тристан си казва: „Що да сторя?

Един почтен жених не може

да не приеме брачно ложе. [620]

Аз трябва да се овладея

и тази нощ да спя със нея:

нали ми е съпруга тя.

Ако беда ме сполетя, [624]

сърцето ми си е виновно,

че се показа тъй фриволно;

аз я поисках за жена

и в мен е цялата вина. [628]

Уви, в момент на отчаяние,

забравих свойто обещание,

щом на Изолда измених

и таз девойка съблазних. [632]

Да легна с нея — тежко бреме!…

Кой караше ме да я взема

днес за съпруга, по закон

и по църковния канон? [636]

Как бих могъл да я прокудя

и как ли сам да се принудя

да върша нещо, без да ща?

Как бих могъл да си простя [640]

ако жена си изоставя?

Но дважди ще се злепоставя,

потъпча ли без основание

недавнашното обещание. [644]

Изолда още ме привлича

и явно, че не ми прилича

да легна тази вечер с друга.

Но другата ми е съпруга [648]

и вече с първата не бива

да са ми връзките такива,

каквито бяха по-преди.

Как може да се нареди, [652]

че хем да си остана с тази,

хем да съм верен на онази?

Та аз честта си ще загубя,

ако със тази тук се любя… [656]

Ала ще бъде престъпление

при днешното ми положение

да я напусна… Но пък зная,

че истинска наслада с тая [660]

не ще изпитам във леглото.

И не желая го, защото

ако сега с жена си легна,

кралицата пък ще засегна, [664]

а тя е моята голяма

любов… Но очевидно няма

да върна наназад нещата.

Измамена ще е едната [668]

и другата, най-вероятно.

Съпругата ми е приятна,

но ставайки й днес жених

аз на Изолда измених. [672]

В мен старата любов остана

и всъщност туй си е измяна

към моята съпруга млада.

Най-лошото на мен се пада: [676]

и двете страдат зарад мен,

но аз съм дваж озлочестен.

Към двете се отнасям долно

и затова ми е най-болно: [680]

безсъвестен и подъл бях

с кралицата: не удържах

на думата, която дадох.

Сега пък бих направил гадост, [684]

ако към своята жена

съм лош и непочтен… Една

ще бъде жертва на измяна…

Тогава нека да остана [688]

към другата поне морален.

С кралицата не бях лоялен…

Но ще допусна ли жена ми

да стане жертва на измами? [692]

Изправен съм пред изпитание:

да спазя свойто обещание

към първата… Но как тогава

съпругата изоставя? [696]

Уж аз да отмъстя, но злото

мен сполетя… Ако в леглото

на своята жена отида,

тогаз Изолда ще обидя. [700]

Откажа ли да спя със нея,

тогава как ще преживея

тя да ме гледа с взор отровен?

Аз и пред Бог ще съм виновен, [704]

а близките й, щом узнаят,

със право ще ме наругаят.

Каквото й да сторя, знам,

че чака ме позор и срам. [708]

С жена си може и да легна,

но без към нея да посегна,

защото ще ми е противно?

Но тя не е така наивна, [712]

че да не бъде в състояние

да схване моето държание,

да разбере, че друга аз

прегръщал съм с любовна страст. [716]

Ако с жена си аз не сторя

туй, дето правят всички хора,

ако се истински обичат,

то неизбежно се обричам [720]

от днес на нейната ненавист.

Когато влюбеният прави

любов, той храни любовта.

А ако се въздържа, тя [724]

отстъпва място на омраза.

Та мога ли се аз отказа

от плътски връзки със жена?

Тогава своята цена, [728]

достойнството си ще изгубя.

Ако не искам да се любя

и тя не е задоволена,

едва ли би могла към мене [732]

любовни чувства да запази.

По̀ вярвам, че ще ме намрази.

Тя сигурно изпитва плам

към мен… Като съпруг аз знам, [736]

че щом не бъде утолена

страстта й, твърде озлобена

ще се почувства най-накрая.

Но аз нали това желая [740]

и искам то да проличи,

тъй че да я отдалечи

от мен. Към нея отсега

ще се отнасям все така, [744]

че тя да се почувства чужда,

да разбере, че нямам нужда

от нея, и да ме презре.

Съзнавам днес съвсем добре, [748]

че само моя е вината,

и туй разпъва ми душата.

С кралицата аз зле постъпих,

а винаги ще ми е скъпо [752]

прекараното с нея време.

И как можа да ме обземе

такъв мерак, такъв копнеж,

такъв неустоим стремеж, [756]

че да се съглася тъй бърже

със другата да се обвържа

дотам, че и да се оженя.

Като че ли не ме е еня, [760]

че на Изолда аз дължах

любов и вярност и държах

на нейната любов към мен.

А ето, че от ден на ден [764]

вината ми по-тежка става,

защото още продължавам

съпругата си да задирям

и много често се намирам [768]

принуден да я заблуждавам,

да лъжа, да изневерявам

на любовта, която аз

изпитвам и до този час. [772]

Аз си пожертвах любовта

с Изолда зарад слабостта

към тази, дето е в леглото.

Не биваше така, защото [776]

ако на любовта държиш,

е подло да я замениш

с привидна, временна наслада.

Тъй сбърках, че до гроб ще страдам. [780]

Аз казън сам ще си наложа:

ще легна в брачното ни ложе

и неподвижен ще остана.

Но ако пък ме страст обхване, [784]

ще бъде цяло изпитание…

А ако липсва ми желание,

в леглото ще съм като в ада.

Каква зла участ ми се пада! [788]

Дано кралицата узнае

как нейният любим се кае,

какво тегло си е наложил

заради нея, за да може [792]

да му прости за мерзостта му165!“

Той ляга при жена си… Само

това във този миг тя иска,

в прегръдките си го притиска, [796]

в устата го целува страстно,

но той държи се безучастно.

И да се дърпа настрани,

и да отстъпи, да склони, [800]

не ще намери миг покой.

Против инстинктите си той

би искал с разум да въстане,

държейки верен да остане [804]

на своята любов, която

е главният претекст, когато

с жена си хладно се държи,

макар любов да й дължи. [808]

Изолда му е толкоз скъпа,

че и инстинктите отстъпят

пред разума и любовта:

и те връх вземат над плътта. [812]

Нали е вече взел решение,

напук на плътското влечение,

на любовта да бъде верен.

Като съпруг благонамерен, [816]

той сам пред себе си не скрива,

че си е взел жена красива,

пленителна, приятна… Тялом

той би й се отдал изцяло, [820]

ако не беше обладан

от силна обич… И Тристан,

обзет от ужас и тъга,

тревожно пита се сега [824]

как да намери извинение

за странното си поведение.

Жена му пък се притеснява

и се стреми да не издава [828]

обхваналото я желание,

държейки се на разстояние.

— Ах, моля те, не се сърди —

й казва той. — Добра бъди [832]

да ми простиш за туй, което

сега тежи ми на сърцето

и аз не съм споделял с друг.

Във дясната страна, ей тук, [836]

боли ме от известно време,

но болката сега обзе ме

навсякъде: и в слабините,

и долу в кръста, и в гърдите… [840]

Страхувам се да се изправя,

та камо ли любов да правя.

Три пъти случи се, че аз

от болката загубих свяст, [844]

да полежа ми се наложи,

дордето да се уталожи

мъчителната, адска болка.

Да знаеш, мила моя, колко [848]

днес съжалявам… За друг път

дано ми болките поспрат.

— Мен ме тревожи болестта —

съчувствено отвръща тя. — [852]

А другото, без него мога.

В тозчас, обзета от тревога,

пак Русокосата въздиша:

„Защо, защо Тристан не пише?“ [856]

За нея той е в този час

надежда, обич, вяра, страст.

Дали не се е разболял,

дали е жив или умрял? [860]

Тя много страда, че и днес,

уви, от него няма вест,

защото всяко неведение

е вече истинско мъчение. [864]

Отде да знае, че Тристан

намира се сега в Бретан?

Тя мисли си, че е в Испания…

Той там убил бе самозвания [868]

герой, роднина на Надменния

гигант166… За кръв и разрушения

Надменния бил тук пристигнал

от Африка и меч бил вдигнал [872]

да стресне всеки принц и крал.

Нахален, дързък, смел, без жал

той тежко някои ранявал,

на място други умъртвявал. [876]

Веднага след като били те

сразени, взел им той брадите

и нов кожух си с тях направил167.

Дочул как хора да разправят, [880]

че крал Артур бил толкоз смел

и не допускал на дуел

от друг да бъде победен.

Гигантът още този ден [884]

по свой вестител съобщил

на краля, че си е ушил

кожух нов от брадите, взети

от принцовете и кралете, [888]

които победил бил в бой.

И настоял пред краля той

брадата си да му отстъпи —

брада от всичките най-скъпа. [892]

Била му хрумнала идея

кожуха да обточи с нея,

че и яка да пригласи.

Ако Артур се съгласи [896]

на този благороден жест,

това било би висша чест

за него — на гигант яката

да е на краля от брадата. [900]

Ако Артур не е съгласен,

тогава изходът бил ясен —

той щял на ум да го научи

и с него щяло да се случи [904]

туй, що видял бил не един

високомерен властелин.

Кожуха си залагал той

срещу брадата му, та в бой [908]

съперниците да решат

кому те ще принадлежат.

Когато кралят чул това,

той заканително глава [912]

поклатил, силно раздразнен,

до дън душата оскърбен,

и на гиганта отговорил,

че предпочита да се бори [916]

за свойта чест със меч в ръката

и в никой случай сам брадата

на някой друг не би си дал.

Гигантът, щом това разбрал, [920]

от страшен гняв обхванат бил

и тутакси се приближил

до дворцовите тежки двери,

решен веднага да премери [924]

със краля сили в бой жесток.

Щом те приели за залог

кожуха странен и брадата,

веднага почнала борбата, [928]

безмилостна и напориста,

редували се пристъп с пристъп

и чак на следващия ден

Надменния бил победен: [932]

Артур юначество показал

и с меч главата му отрязал.

Описаното стълкновение

по принцип няма отношение [936]

към моя разказ за Тристан.

Но племенник на тоз гигант

поискал кралят на Испания,

при който бил Тристан останал, [940]

да си отстъпи сам брадата.

Отказал кралят, но в страната

ни между близките му хора,

ни сред приятелите в двора [944]

не се намерил мъж, готов

да защити в двубой суров

срещу гиганта своя крал.

Той бързо своя двор събрал [948]

и в близкото си обкръжение

изказал свойто притеснение.

Единствено Тристан решава

добрия крал да защитава [952]

със своя меч и тежък бой

с натрапника захваща той,

но тежка рана получава.

Това не го обезсърчава, [956]

напротив, още този ден

злосторникът бил умъртвен.

За туй Изолда научава,

но друга вест не получава [960]

тя за Тристан — че завистта

тръби за лошите неща,

а пък добрите тя прикрива.

Един мъдрец красноречиво [964]

така съветва своя син168:

— По-хубаво на ни един

приятел ти да не разчиташ

и сам живота да изпиташ, [968]

отколкото да другаруваш

с човека, който те ревнува

и се показва завистлив169.

Тоз принцип явно е правдив [972]

и поучителен, защото

завистниците за доброто

нехаят и го спотаяват,

а лошото те разгласяват [976]

пред всеки срещнат в своя път.

И около Тристан кръжат

такива, дето му завиждат

и го негласно ненавиждат. [980]

Те пред Изолда премълчават

това, което причинява

приятни чувства във душата,

но й натякват за нещата, [984]

които силно я терзаят.

Веднъж, сама във свойта стая,

Изолда тихо, с глас чудесен,

си пеела любовна песен: [988]

как някакъв си граф убил

Гирон — човека, който бил

в жена му влюбен до полуда,

как той прибягнал до заблуда, [992]

като сърцето му й дал

да изяде, и с колко жал

разбрала истината тя170.

Звучала нежно песента, [996]

когато там се вмъкнал тайно

Кариадо, граф с име знайно,

прочут със замъци красиви,

с гори и плодородни ниви. [1000]

Бил графът хубав и учтив,

но и натрапчив, горделив;

и за изкусен ухажор

минавал в този кралски двор. [1004]

Та тоз любовник обигран

в отсъствието на Тристан

дошъл бил с явно намерение

да я ухажва — поведение, [1008]

с което този дързък мъж

се бил опитвал неведнъж

да я склони, но безуспешно.

За нея туй било и смешно, [1012]

и долно. Многократно тя

отхвърляла му любовта,

но той бил упорит, не спирал…

Сега, когато я намира, [1016]

че пее, той, развеселен,

й заявява: — Според мен,

зло тази песен предвещава,

Мадам, защото споменава [1020]

за смърт на сова (нощна птица,

наричана и улулица),

чиято песен смърт вещае.

Това поверие се знае [1024]

от много хора в този свят.

Умрял е някой ваш познат.

Тя отговаря му: — И аз

днес мисля точно като вас. [1028]

Да чуеш сова е тревожно

и е наистина възможно,

сеньор, това да е прокоба,

че някой ще отиде в гроба. [1032]

Но пък дали не означава,

че гибел вас ви застрашава,

щом като песента ми крие,

тъй както ми твърдите вие, [1036]

тревожно нещо? Знам, че днес

не идвате с приятна вест;

така е всеки път било:

щом тук сте, значи е за зло. [1040]

И днес, тъй както и по-рано,

напомняте ми непрестанно

за оня мързеливец, дето

все край огнището в кьошето [1044]

стоял и го напускал само,

щом го подтикнела страстта му

сплетни и клюки да говори.

Не може никой да оспори, [1048]

че мислите за клюки, щом

излезете от своя дом,

а не за подвизи и слава.

Та кой ваш подвиг възхищава [1052]

другарите ви?… На вразите

страх със какво ли ще внушите?

Все скришом вършите нещата,

все другите са ви в устата. [1056]

— Гневите се, Мадам. Защо? —

подмята й Кариадо. —

Но аз не съм такъв глупак,

че туй да ме обижда чак. [1060]

Ако съм бухал-улулица,

то вие сова сте, кралице.

За мойта смърт не се грижете,

а по-добре си представете, [1064]

че вашият любим Тристан

не е ваш… Казват, че в Бретан

живее, без да го е еня

за вас… Дори се бил оженил, [1068]

и пред закона, и пред Бога,

за дъщерята на херцога.

— Наистина сте кобна птица —

му казва гневната кралица. — [1072]

Убил ме Господ, ако аз

не бъда совата за вас!

Щом стане за Тристан въпрос,

устата ви кипи от злост. [1076]

Но знайте, че на вас, в замяна,

длъжница няма да остана.

Усилията си хабите,

като безспирно ми твърдите, [1080]

че ме обичате… Напразно!

Дори ми става по-омразно.

С вас на любов не бих склонила,

дори да бях се разделила [1084]

с Тристан. И не хранете вяра,

че тази вест ще ме накара

днес любовта ви да приема!

Неимоверен гняв обзема [1088]

Изолда. Той го забелязва

и примирено се отказва

да продължава да я дразни

с измислици и клюки разни. [1092]

И тръгва си… Остава тя

съвсем сломена от скръбта.171

В Изолдиния лик се вглежда

Тристан и спомен го навежда [1096]

на мисли ту за сладостта,

ту за тъгите в любовта.

Дордето има настроение,

той го целува с възхищение, [1100]

ала когато затъгува,

яд в него почва да бушува

при мисълта, че ще реши

тя, щом повярва на лъжи, [1104]

завинаги да го забрави,

да тръгне с друг, да се остави

друг някой мъж да я задява.

Такива мисли замъгляват [1108]

ума му, тровят му душата,

щом поддаде се на мълвата,

че цели дни и нощи тя е

с Кариадо173 — той я ласкае [1112]

и с обещания безсрамни

старае се да я подмами.

Тристан страхува се, че тя

приела би възможността [1116]

(защо ли да не е по-бърже)

с друг някой мъж да се обвърже,

а не Тристан да чака всуе.

Щом туй съмнение нахлуе [1120]

в ума му, злоба той изпитва

към образа й и опитва

с Бранжиениния да говори:

„Приятелко, Изолда стори [1124]

измяна тежка спрямо мен

и толкова съм натъжен,

че днес могъл бих само с вас

да споделя скръбта си аз.“ [1128]

С такава мъка и досада

той болката си изповяда,

поглежда после към ръката,

държаща пръстена, когато [1132]

Изолда тъкмо му го дава,

и към лика й, изразяващ

тъга при сетната им среща,

и в миг обливат го горещи [1136]

сълзи… Какво си обещаха,

защо днес мислите му бяха

тъй скръбни? Няма основание…

Дали душевното страдание [1140]

Тристан не бе преодолял?

Нали бе статуя отлял,

та щом като остане сам,

обхванат от любовен плам, [1144]

да има с кой да сподели

емоциите си, били

те скръбни или пък отрадни.

Кому да каже колко страда [1148]

и как гнети го любовта?

Така, изпаднал под властта

на мисли шеметни, Тристан

е непрекъснато люлян [1152]

между омраза и любов.

Той на моменти е готов

с Изолда да се раздели,

а после пита се дали [1156]

да й остане все пак верен.

Ако не беше прекомерен

в любовното си увлечение174,

не би го глождело съмнение, [1160]

че с друг могла би тя да бъде.

Едва ли щеше да я съди

и толкова да я ревнува,

ако за друга днес жадува. [1164]

Какво от туй, че ще загуби

жена, която той не люби?

Щом нещо ни е безразлично,

какво ще стане — туй нас лично [1168]

дълбоко няма да засегне.

Мъчителна любов днес тегне

над четиримата и в тях

владее само скръб и страх. [1172]

Марк истински се опасява

с друг да не му изневерява

Изолда. Нея той обича,

а като чувства, че обрича [1176]

сърцето си на друг мъж тя,

триж по̀ потиска го страстта.

И как от яд да не трепери,

как място той да си намери, [1180]

щом тя, съпругата любима,

подлага го на несравнима

душевна мъка. Тя самата

две болки носи си в душата: [1184]

кралица е, но притежава

туй, що не я задоволява,

а липсва й това, което

й е най-скъпо на сърцето. [1188]

Тя има мъж и свойта плът

отдава му, ала мъжът

не й е никак мил и драг;

обаче длъжна е все пак [1192]

при него вечно да остане.

А нейният любим Тристан е —

оттам е втората й болка.

И тя на свой ред знае колко [1196]

Тристан обича я и иска

до свойта гръд да я притиска,

да бъде негова вовек.

Тристан е третият човек, [1200]

понасящ като наказание

едно безименно страдание.

Защото, от една страна,

оженил се е за жена, [1204]

която никак не обича,

ала чрез брака се обрича

да страда доста дълго време.

Щом я в прегръдките си вземе, [1208]

не чувства никаква отрада,

защото тя не му допада

(освен че се Изолда казва).

И него двойно зло го смазва: [1212]

да страда по жена любима

и без любов жена да има.

От своята любов лишен,

дали ще види светъл ден? [1216]

Това тегло тежи не само

на него; страда и жена му —

Изолда Белоръката.

Изключвайки разлъката [1220]

със настоящия съпруг,

тя няма вяра в никой друг

и много на Тристан държи;

той само й принадлежи, [1224]

на любовта му се надява,

ала излъгана остава.

За разлика от краля, тя

насладите на любовта [1228]

не е усетила. Обратно,

Марк на Изолда многократно

в леглото се е наслаждавал.

…………………………… [1232]

Тя все тъй влюбена остава

в мъжа си, но не получава

това, което най очаква.

Кому и как да се оплаква? [1236]

Във всеки случай аз не мога

да кажа кой от тях най-много

тревоги и беди изпитва.

Пък и защо да се опитвам [1240]

да съдя някого за нещо?

За тази цел се иска вещо

да знам какво им е в душата.

Аз казвам как стоят нещата, [1244]

а всеки знае сам дали,

къде и колко го боли

и как намира утешение

в създалото се положение175. [1248]

Марк на Изолдиното тяло

със страст би се отдал изцяло,

но го терзае мисълта,

че по Тристан въздиша тя. [1252]

Кралицата принадлежи

на Марк: той често я държи

в прегръдките си сладострастно,

но туй за нея е ужасно, [1256]

защото влюбена е в друг,

а той на друга е съпруг.

Щом е Тристан така далече,

дали я е разлюбил вече? [1260]

Дано пък да не се привърже

към другата жена тъй бърже!

Та той една изгора има —

Изолда: тя му е любима, [1264]

а кралят с тялото й прави

каквото ще… Как да сподави

Тристан скръбта си, че не може

да й се радва в свойто ложе? [1268]

Той женен е, ала насила

не ще му стане нивга мила

жена му. А пък тя самата

един мъж има си в душата, [1272]

но той от нея няма нужда

и любовта й му е чужда…

Та кой от тях най-много страда,

кой среща в любовта отрада? [1276]

Изолда Белоръката

не си издава мъката,

че още девственица тя е,

а предпочита да си трае [1280]

и с други да не го споделя.

С мъжа си спи в една постеля,

но с радост той не я дарява,

уви, тъй както подобава. [1284]

Самият аз не мога каза

дали любов или омраза

й вдъхва безчувствеността му.

Дали на нея стига само [1288]

това, че с него ляга, става?

Дали я нещо утешава?

Та чуйте как посред бял ден

Тристан отивал, придружен [1292]

от шурея си Каердин

на празненството у един

съсед… Те и Изолда взели

и на конете път поели. [1296]

Отляво бил Тристан, а братът —

отдясно. Но внезапно атът

на Каердин изплашен бил

от нещо и се отклонил [1300]

от пътя. Конят на сестрата

се стреснал. Дръпнала юздата

Изолда, той се в миг изправил

на задните крака, направил [1304]

голям отскок със свойте нови

железни, лъскави подкови,

подхлъзнал се във локва мръсна

и силна кална струя пръснал [1308]

по двете й бедра, когато

разтваряла си тя краката,

жребеца си за да пришпори.

Надала вик (но що да стори?), [1312]

накрая силно се разсмяла…

Смеха си тя не би сдържала,

дори да е била и в храм,

та камо ли на пътя там. [1316]

Когато братът чул това,

озадачен извил глава

към нея — той недоумявал

защо тъй весело й става, [1320]

дали пък той, възпитан, честен,

със своя подбив неуместен

не е смеха й причинил?

Ако така е, той би бил [1324]

неимоверно притеснен.

— Изолда, — рекъл й — за мен,

смехът ти странен ми се чини.

Ще кажеш ли каква причина [1328]

до този изблик те докара?

Не бих могъл да имам вяра

аз в теб, тъй както брат в сестра,

ако сега не разбера [1332]

причината. Нали не бива

сестра от своя брат да скрива

това, което я вълнува!

Разбирайки, че не си струва [1336]

да има тайни между тях,

тя рекла му: — Избухнах в смях,

когато сетих от водата

студена тръпка по бедрата. [1340]

Помислих си, че ни веднъж

след сватбата ни моят мъж

не е докосвал със ръка

там моите бедра така, [1344]

че тръпка някаква за кратко

да мога да усетя176… Братко,

открито казах ти защо

във смях избухнах току-що. [1348]

И ето: братът и мъжът

с коне към Англия вървят;

Тристан надява се да има

с Изолда, своята любима, [1352]

интимна среща някой ден.

А Каердин държи с Бранжиен

за малко да се види там.

Като добър писател, знам, [1356]

че моят разказ тук не бива

в подробности да се разлива,

та ще съм кратък… Те пътуват

цял ден и спират да нощуват [1360]

в град, в който трябвало наскоро

да влезе Марк със свойте хора.

Успяват те да разберат

Марк и Изолда по кой път [1364]

са тръгнали, встрани застават

и търпеливо дъх стаяват

да дебнат дворцовата свита.

Там вече чакат ги прикрити [1368]

слугите им. На клонест бук

се качват двамата: оттук,

без някой да ги забележи,

ще наблюдават те кортежа. [1372]

Изпърво кралят се задава,

а след това се появява

кралицата; след тях тълпата

гъмжи — ще кажеш, че в палата [1376]

днес никой няма. Най-напред

прислужниците крачат в ред,

след тях вървят оръженосци,

и съгледвачи-вестоносци, [1380]

коне за впряг и за парад,

ловджийски кучета отзад,

последвани от соколари

и от готвачи и коняри… [1384]

Върви кортежът безконечен,

и Каердин е поглед втренчил

във него, силно впечатлен,

но нито милата Бранжиен, [1388]

нито Изолда забелязва.

На свой ред вече се показват

камериерки и шивачки,

след тях чистачки и перачки… [1392]

И Каердин в един момент

възкликва: — Ето и Бранжиен!

— Не е тя, не! — Тристан отвръща. —

Не виждаш ли я, че е съща [1396]

прислужница?

Току след нея

се вижда шамбелан в ливрея,

а подир тях в редици стройни

със своите доспехи бойни [1400]

минават рицарите млади

и с пастурели и балади

огласят цялата процесия.

След тях пък прелестни принцеси [1404]

(девойки благородни, мили)

припяват, кръшен глас извили.

До тях младежите любими,

галантни и неустрашими, [1408]

говорят им за любовта,

за доблестта и верността

и чувствата си с тях споделят.

…………………………… [1412]

……………………………

……………………………

……………………………

— Видях кралицата най-сетне! [1416]

Ала коя ли е Бранжиен? —

възкликва Каердин смутен.

Под натиска на горестта

Бранжиен напуска крепостта [1420]

и при кралицата отива,

а тя все по Тристан унива.

— Госпожо, — казва й Бранжиен —

за жалост, свършено е с мен. [1424]

Нима аз толкова бях грешна,

че за възмездие вас срещнах

и вашия любим Тристан?

И заплатих прескъпа дан: [1428]

родината си аз загърбих

и цял живот ще тъна в скърби

по свойта девственост. За вас

и за Тристан се жертвах аз [1432]

и много има да си патя.

Спомнете си къде ме прати

тоз изверг. Тоз лъжец голям

пръв вкара ме във грях и срам. [1436]

По ваша заповед ония

слуги мен щяха да убият,

но те, макар и разгневени,

не се държаха зле към мене, [1440]

а вие, все така превзето,

в приятелство ми се кълнете179.

За мой срам, слаба се показах,

като че ли не забелязах [1444]

това… Към вас добра аз бях,

дори и след като разбрах

за пъклените ви кроежи.

Макар че гибел ме грозеше, [1448]

благодарение на мен

животът ви бе пощаден.

А вие номер ми скроихте

и с Каердин се съюзихте,

защото туй му се понрави. [1452]

Проклета да е щедростта ви!

Каква бе вашата отплата?

Да стана жертва на разврата

във който Каердин бесува, [1456]

та той със мене да мърсува,

с позор и срам да ме покрие.

Спомнете си, че тъкмо вие

изпадахте пред мен в прехлас, [1460]

като го хвалехте, та аз

да стана на страстта му плячка.

Използвахте ме за играчка

във собствения ви разгул. [1464]

И всеки, който ви е чул,

повярвал би, че Каердин

е благороден исполин,

красавец, рицар безподобен. [1468]

А той е всъщност долнопробен

страхливец и подлец прикрит,

макар че носи меч и щит.

Защото той не се нае [1472]

с Кариадо (проклет да е!)

в двубой с меч сили да премери,

с един страхлив, безлик съперник!

Такъв подлец непоправим [1476]

не ще откриете и в Рим

Кога Рише180 ви вас научи

на сводничество? Как се случи

така, че ме опозорихте? [1480]

Изолда, как си позволихте?

Аз имах ухажори свестни,

достойни, благородни, честни;

от тях странях, за да изпадна, [1484]

чрез вашата интрига гадна,

чак до такова омерзение.

Едно достойно отмъщение [1488]

очаква и Тристан, и вас.

Аз ще се примиря тогаз,

когато скъпо заплатите

за моя срам и за бедите… [1492]

Когато бедната кралица

от своята довереница

дочува тези думи ядни

(като че ли мед щял да падне [1496]

в устата й, като ги каже

със цел кралицата да смаже),

и в нея злоба се надига,

но сякаш смелост й не стига [1500]

към някого да я насочи.

Кого могла би да нарочи?

И почва тя да си говори

сама: „Защо не се разтвори [1504]

сега за мен земята черна,

щом като на тъга безмерна

обречена съм в таз чужбина!

Тристан, кажи ми как ти мина [1508]

такава мисъл през главата,

че да ме доведеш в страната,

където нито у съпруг,

нито у който да е друг [1512]

не срещнах капка уважение,

а само злоба и презрение.

Търпяла бих, ако Бранжиен

все още се държи към мен [1516]

с предишната си вярност, с почит.

Сега тя мен виновна сочи

за туй, което я терзае.

Да ме погуби ли желае? [1520]

А в нея винаги подкрепа

намирах аз… С любов нелепа

ме злепоставихте така, че

от тази низост ми се плаче. [1524]

След като вече ме лишихте

от всичко мило, отчуждихте

от мене и Бранжиен накрая.

От нея по-добра не зная… [1528]

Но вие с Каердин измамно

ми я отнехте най-безсрамно.

Уж на Бранжиен най подобава,

щом нужно е, да придружава [1532]

Изолда Белоръката

и аз приех заръката

под мойте грижи да е тя.

Туй ли ви бе предаността [1536]

към мен?…“ Изолда след това

обръща към Бранжиен глава

и казва: — Вие може би

си спомняте какви молби [1540]

отправиха към вас, Бранжиен,

баща ми, мойта майка. С мен

какво ще стане, ако тук

ме изоставите? На друг [1544]

не бих могла да се надявам.

Не мисля да ви забранявам,

ако при Каердин решите

самата вие да вървите. [1548]

Но заради това не бива

да имате към мен такива

враждебни чувства. Аз си зная,

че на Тристан дължи се тая [1552]

омраза… Бог да го накаже!

— Сърцето ви ще се окаже

дотам затънало в поквара,

че срещу мен да ви накара [1556]

неща нелепи да твърдите. —

отвръща й Бранжиен. — Грешите,

като упреквате Тристан;

не е тоз укор оправдан. [1560]

Ако не бе Тристан, навярно

сърцето си, така коварно,

на друг — по-лош — да сте дарила.

Със всичко бих се примирила, [1564]

но не и с вашия инат

да ме забъркате в разврат.

Не мога да простя това,

че с изкусителни слова [1568]

целяхте да ме въвлечете

в коварния си кръг. Помнете,

че ще ви отмъстя все пак!

Защо ме тласкахте към брак [1572]

със Каердин, подлец известен,

а не със някой рицар честен?

За мен е срам и унижение

това обидно отношение [1576]

да изтърпя. Не, аз не мога.

Изолда казва й: — За Бога,

повярвайте ми, в свойта чест

ви се заклевам, че до днес [1580]

не съм помислила дори,

Бранжиен, с безнравствени игри,

с измама да ви навредя.

Аз продължавам да твърдя, [1584]

че Каердин не е подлец,

а честен рицар и храбрец.

Според завистниците той

изплашил се да влезе в бой [1588]

с Кариадо. Но кой им вярва?

Те и Тристан, и мен изкарват

тъй мерзки, че и да не щете,

не може да не ни презрете. [1592]

Кълна се, имайте ми вяра,

че в двора искат да ни скарат…

Туй би зарадвало мнозина.

Щом близък наш или роднина [1596]

на друг ни тайните издава,

какво да чакаме тогава

от враговете си? Нали

от близки хора най боли. [1600]

Щом ме отблъсквате с презрение,

тогава кой друг с уважение

би се отнасял спрямо мен?

Друг близък нямам аз, Бранжиен. [1604]

За мене вие всичко знаете

и стига само да желаете,

пред Марк ще ме опозорите,

ако в двореца разтръбите [1608]

интимните ми въжделения

и тайните ми намерения.

И току-виж от мой съветник

сте станала мой върл клеветник. [1612]

Аз с ваша помощ всичко сторих.

Защо са ни сега раздори?

Как тъй съм ви желала злото?

Напротив, мислех ви доброто [1616]

и все се грижех за честта ви.

Наслада ли ще ви достави

пред Марк да бъда унизена?

Не може да сте съблазнена [1620]

от някаква изгода днес.

Щом накърните мойта чест,

към вас самата, без съмнение,

ще породите подозрение. [1624]

Мерзавецът ще ви похвали,

но благородният едва ли

ще гледа вас с добро око.

И Марк ще ви презре, ако [1628]

пред него бъда опетнена,

защото той таи към мене

любов тъй пламенна, че няма

да ме заподозре в измама, [1632]

да ме намрази, камо ли

със мене да се раздели.

Не може никой да ни скара

и нищо няма да накара [1636]

Марк да ме гледа със ненавист.

В душата си той ще сподави

горчивината и дори

за нещо да ме укори, [1640]

ще продължи да ме обича.

Омразата му си навлича

тоз, който дръзва да го дразни

с нелепости и клюки разни. [1644]

Нима ще има полза кралят,

ако ме някои окалят?

Ако зло правите на мен,

той няма да е възмезден [1648]

и смисъл има ли тогава

да му се всичко доверява.

И да му кажат, че в палата

Тристан е идвал крадешката, [1652]

това дали ще го засегне?

Ако към мене яд го жегне,

щом чуе зло по мой адрес,

нима е в негов интерес? [1656]

Какво той губи и каква е

изгодата да го узнае?

Бранжиен отвръща й студено:

— На вас ви беше забранено [1660]

да имате интимни връзки

с Тристан, но вие твърде дръзко

държахте се: не уважихте

забраната и изменихте [1664]

на клетвеното обещание

да имате добро държание.

Навярно злото е в кръвта ви

и няма как да ви остави; [1668]

на стари навици сте роб…

Това ще продължи до гроб,

защото още твърде млада

с опияняваща наслада [1672]

сте вършила безброй злини.

И тъй ще е до старини…

От малко кончето се учи…

Когато на жена се случи [1676]

на злото да се поддаде,

дордето е била дете,

порокът цял живот остава.

И вие ще сте все такава. [1680]

Ако Марк беше взел решение

след първото ви прегрешение

да ви накаже, вероятно

тогаз не бихте многократно [1684]

допускала грехопадение.

Но с толерантност и търпение

той някак си ви поощри,

защото никой не разкри [1688]

пред него вашата измама.

Но аз не ще остана няма:

на краля всичко ще разправя,

пък той каквото ще да прави. [1692]

Напук на светския морал

сега вървите към провал

и връщане не е възможно.

Но според мен е най-тревожно [1696]

това, че Марк не ви наказа.

Да беше ви носа отрязал,

друг белег да ви бе оставил,

от присмеха се би избавил. [1700]

И щяха мнозинство околни

да са от жеста му доволни,

защото по-добре срамът

за вас да е, а не родът [1704]

и вашият съпруг да страдат.

Честта е сигурна преграда

към всяко зло, а пък дългът

показва правилния път. [1708]

Но кралското благоволение

като че беше извинение

за вас. Марк истински ви тачи,

ала това съвсем не значи, [1712]

че можете да го срамите.

Към него вие се държите,

като че ли е безразличен

към вас. А кралят ви обича [1716]

и аз не виждам оправдание

за укорното ви държание.

Марк би ви отмъстил най-строго,

ако не ви цени тъй много. [1720]

Ако и вие го ценяхте,

навярно никога не щяхте,

изпадайки безсрамно в грях,

да го направите за смях. [1724]

Почувствала се уязвена,

Изолда казва разгневена:

— Жестоки укори към мен

си позволявате, Бранжиен. [1728]

А вашето предвзето мнение

ме преизпълва с възмущение,

защото искате нарочно

да ме изкарате порочна. [1732]

Поддала съм се на развала,

безнравствено съм се държала,

но то бе с ваше поощрение.

Упреквате ме в прегрешение, [1736]

а всъщност е у вас вината.

На хитрости от вас самата

се учех. Безразсъдни бяхме

с Тристан, ала едва ли щяхме [1740]

без вас да сторим този грях.

Подмамена изпърво бях

от вас, от вашите слова,

Тристан и кралят след това [1744]

оплетоха ме в куп лъжи.

На вас по-тежък грях тежи,

защото краля заблудихте

и лудата ни страст прикрихте [1748]

с лукавство, с хитрини, с измама.

Вината ви е по-голяма…

От вас започнаха лъжите.

Не трябваше да позволите [1752]

да се поддам на страст позорна.

Да, вие бяхте отговорна

за туй, що сторих, а държите

сега да ме разобличите [1756]

пред краля. В гроба да изгния,

ако от краля нещо скрия!

Марк не след дълго ще узнае

за нашите дела чия е [1760]

вината и, решен на мъст,

вас първа ще посочи с пръст.

Затуй смилете се, Бранжиен,

смирете своя яд към мен! [1764]

Бранжиен отвръща: — Невъзможно!

На краля всичко ще доложа

и нека той те оправдава.

След туй, каквото ще да става. [1768]

И тя излиза със решение

Марк да постави във течение

на всичко. В плен на яростта,

пред краля се явява тя [1772]

със замисъл добре скроен181:

— Сир, доверете се на мен:

дойдох при вас да ви предам

това, което твърдо знам, [1776]

и ще ви моля за внимание.

И преданост, и почитание

дължа на вашата персона,

на кралската ви чест, на трона. [1780]

Понеже виждам, че позор

заплашва този славен двор,

мой дълг е с вас да поговоря.

Отдавна можех да го сторя, [1784]

ако със сигурност го знаех.

Кралю, съпругата ви, тя е

която с похотта си днес

грози семейната ви чест. [1788]

Страхувам се от лош обрат…

Поне до днеска на разврат

не се е още тя отдала.

Но без надзор, би се видяла [1792]

свободна и дотам да стигне.

Окото няма да й мигне

и ще отстъпи пред властта

на чувствата и на страстта. [1796]

Затуй, сир, длъжна се видях

да споделя с вас своя страх.

От мен един урок помнете:

Най-зорко над жена си бдете, [1800]

че все навън са й очите.

Щом хлябът ви добре прикрит е,

крадецът няма да го вземе.

Изглежда, че от доста време [1804]

и вас, сир, гложди ви съмнение.

Аз също чувствах притеснение

и бдях над нея, но уви,

тя смогваше да долови, [1808]

че аз преследвам свои цели,

и с триковете си умели

успяваше да нагоди

тъй зара, че да победи. [1812]

Добре е някой да я сбара

в момента, в който хвърля зара,

да бъде хваната натясно,

така че да й стане ясно, [1816]

че няма как все в този път

да продължава. Щом срамът,

кралю, и вас грози, тогава

тя строги мерки заслужава; [1820]

не бива все да я търпите,

да си затваряте очите

пред нейните постъпки скверни,

когато с вашия съперник [1824]

остава дълго в свойта стая.

Непредпазлива съм. Да, зная,

че може да си навлека

гнева ви, но ще изрека [1828]

самата истина. Бъдете

по-смел и твърд и покажете

на вашата жена, че няма

задълго нейната измяна [1832]

да се търпи. Това е, сир.

Какво ще става по-подир

единствено от вас зависи.

Крал Марк изслушва я, стъписан, [1836]

че тя не скрива туй, което

тежи и нему на сърцето,

и подозренията стават

по-тягостни: той си представя, [1840]

че и сега, без срам, без свян,

кралицата е пак с Тристан.

Бранжиен подхваща свойта хитрост:

— Аз ще ви кажа, сир, открито [1844]

с кого се среща тя. Заблуда

било, че по Тристан е луда.

Разбрах, че главният виновник

е граф Кариадо: любовник [1848]

влиятелен и с положение;

към него има тя влечение.

Той непрестанно я ласкае

и като че ли склонна тя е [1852]

да тръгне с него… За ваш срам!

Но засега поне аз знам,

че нищо няма между тях.

Ала все пак изпитвам страх, [1856]

че със настойчивост, с молби

тоз некадърник може би

ще си натрапи любовта

и че ще го приеме тя. [1860]

Сир, питам се защо цените

Кариадо, защо търпите

тъй често да е той с жена ви,

за срам пред всички да ви прави. [1864]

Тристан единствен ви тревожи,

но според мене тя не може

от него да е съблазнена;

в това съм твърдо убедена. [1868]

Аз също мислех си доскоро,

че е за всичко отговорен

Тристан. Ала при новината,

че се е върнал пак в страната [1872]

от вас да моли извинение,

Изолда взела бе решение

да го държи под свой надзор.

С един човек от този двор [1876]

тя своя план бе споделила,

с Кариадо, и му вменила

сам със Тристан да се разправи.

Едва ли щеше да постави [1880]

Тристан в неловко положение,

ако любов и уважение

изпитваше към него тя.

Каква печал, ако смъртта [1884]

е сполетяла тоз герой!

Да не забравяме, че той

е ваш приятел и роднина;

това не мога да отмина. [1888]

От думите й поразен,

какво конкретно този ден

Марк би могъл да предприеме?

Почувствал, че е крайно време [1892]

Бранжиен да спре да му дотяга,

той казва й: — На вас възлагам

приятелко, да прецените

Изолда как да вразумите. [1896]

Щом се при нея озовете,

открито й поговорете

за личното ви отношение

към дворцовото обкръжение, [1900]

тъй че с доверие към вас

да се отнася тя. Пък аз

от двора си ще отстраня

Кариадо, щом преценя. [1904]

Изолда е от този ден

все под надзора на Бранжиен

и повече се притеснява.

Бранжиен изобщо не престава [1908]

да се оплаква. Марк тъжи,

че е подведен от лъжи

и ревност му гризе сърцето.

Кариадо скърби, задето [1912]

Изолда все с една и съща

враждебност вече му отвръща.

Тристан и Каердин вървят

все тъй нещастни в своя път. [1916]

Но на Тристан му става болно,

че е постъпил твърде долно,

като сама е изоставил

Изолда. А какво ли прави [1920]

великодушната Бранжиен?

С тъга в душата, притеснен,

той Каердин с благословия

напуска, с мисъл за ония [1924]

две дами, дето са в палата,

за да поеме път обратен,

нетърпелив да разбере

дали са зле или добре. [1928]

Тристан, под огъня извечен

на любовта, върви облечен

с бедняшки дрехи, с прост халат,

за да не бъде разпознат. [1932]

Той пил е биле, от което

подпухнало му е лицето,

досущ като че е прокажен182,

и се старае да покаже [1936]

чрез куцането си доколко

измъчва се от остра болка.

С бокала, който му е дала

кралицата, и с кречетало [1940]

той до палата приближава,

за да узнае какво става

с Изолда и Бранжиен. Но в двора

Тристан от срещнатите хора [1944]

ни милостиня получава,

ни нещо ново научава,

за да се чувства утешен.

Крал Марк в един тържествен ден [1948]

отива в дворцовия храм

на литургия, но не сам,

а и Изолда там завежда.

Тристан кралицата съглежда [1952]

и я настига, та от близко

благодеяние да иска.

Над него тя не се смилява,

прислугата го подиграва, [1956]

едни го бутат и го ритат,

а други с удари налитат;

накрая със обиди върли

от шествието го изхвърлят. [1960]

Но той не се обезсърчава

и с глас плачевен продължава

все в името на Бог да моли

за милостиня. Със какво ли [1964]

не го заплашват пак слугите!

Защо ли толкоз упорит е,

каква беда го гони днес,

дали е толкова злочест? [1968]

Не се поддава той все пак

на натиск и отива чак

във църквата: и там тъй вика,

и пред кралицата все тика [1972]

бокала си. Макар сърдита,

Изолда почва да се пита

дали е толкова голяма

бедата му, че даже в храма [1976]

така досаден се показва.

Но щом бокала забелязва,

в миг разпознава тя Тристан

по неговия едър стан, [1980]

по фигурата му красива183

и пот студена я облива.

Тя цялата се изчервява,

защото много се стеснява [1984]

да я не забележи кралят,

когато пръстена си сваля,

за да го хвърли във бокала.

Но в този миг Бранжиен, разбрала [1988]

какъв жест тя възнамерява

да стори, лесно разпознава

Тристан и остро го упреква,

че с хитрините си не секва. [1992]

Обръща се и към слугите

със укори съвсем открити,

че още просяка търпят.

След туй стоварва се ядът [1996]

върху Изолда: — Не бъдете

чак тъй добра, че да дадете

тоз пръстен на един голтак.

Ако го вземе той все пак, [2000]

ще съжалявате безкрайно,

че на такъв хитрец потайно

сте дала нещо толкоз ценно.

И тя нарежда мигновено [2004]

да бъде отстранен от храма

натрапникът, та той да няма

възможност пак да им додява,

и мѐсата им да смущава. [2008]

Почувствал страшно унижение,

Тристан остава с убеждение

от случилото се, че тази

уж предана придворна мрази [2012]

и него, и Изолда… Жално

му става, че така брутално

към него се отнася тя.

И под напора на скръбта [2016]

сълзи проронва, глухо стене,

че планът му опропастен е,

че жертвал е на любовта си

и свойта чест, и младостта си. [2020]

Заради любовта какво ли

не е понесъл — скръб, неволи!

Как да не плаче, да не страда!

В порутена престара сграда [2024]

под стълбището той се скрива

и продължава да унива.

Страдания, безсънни нощи

и глад ще изтощят все още [2028]

оставащата в него сила.

Смъртта изглежда му по-мила

от тази пагубна несрета.

Изолда също е обзета [2032]

от много силно притеснение,

от болка и от съжаление.

Най-милото й същество

да си замине! И какво [2036]

да прави тя сама сега?

Да си скърби ли все така

и с болка пареща в гърдите

да си проклина горко дните? [2040]

И както се на празник случва,

след като месата приключва,

отиват всички на обяд,

приготвен в кралския палат, [2044]

и целият им ден минава

сред пиршество и сред забава.

А пък кралицата, горката,

стои встрани от веселбата. [2048]

Когато вечерта вратарят,

треперещ цял от студ, накарал

жена си за дърва да иде,

тя се отправила да види [2052]

дали под стълбището няма

дъски за огрев и с голяма

уплаха в този миг съзряла,

че нещо странно се е свряло. [2056]

Едно отблъскващо създание

с мизерното си одеяние

я хвърля мигом във почуда

и я изплашва до полуда. [2060]

Тя се завръща и в страха си,

разправя всичко на мъжа си.

Той свещ запалва и отива

под стълбището и открива [2064]

заспал човек, изнемощял,

съвсем студен, полуумрял184.

Запитва го какво го кара

да мръзне в тази сграда стара, [2068]

какъв е, откъде пристига.

Тристан полека се привдига

и щом дошлия разпознава,

подробно всичко обяснява, [2072]

защото той е убеден,

че портиерът е почтен,

щом спрямо него проявява

загриженост, и заслужава [2076]

доверие. И с пълно право.

Той тутакси прихваща здраво

Тристан, защото трудно ходи,

и в портиерната го води, [2080]

храна му дава да яде,

а после сочи му къде

ще спи на топло през нощта.

А портиерът сутринта [2084]

отива на Тристан с молбата

при двете дами във палата.

Но непреклонна е Бранжиен.

Изолда, с поглед натъжен, [2088]

я увещава: — Моя млада

доверенице, за пощада

и двамата с Тристан ви молим.

На колко скърби и неволи [2092]

той е подложен! Вие само

ще намалите горестта му.

Идете да го утешите,

кажете му защо таите [2096]

към него толкова омраза.

Бранжиен отвръща й: — Напразни

са ви молбите. Най-добре

ще бъде, ако той умре, [2100]

та никой да не ме вини,

че неговите хитрини

и долната ви изневяра

прикривам, а пък си докарвам [2104]

неблагодарност за отплата.

Да ми ценяхте добротата,

не щяхте да ме наградите

с такъв позор: да ме сближите [2108]

с един мъж толкова мизерен.

Щом служиш на човек неверен,

след кратко време и ти сам

ще станеш сигурно за срам. [2112]

Тогаз Изолда й отвръща

внимание да не обръща

на думите, които тя,

под натиска на яростта [2116]

й бе изрекла: — Забравете

обидата и ми простете

това, което ви направих.

Разчитам на човечността ви. [2120]

Тристан е много угнетен…

За Бога, моля ви, Бранжиен

да му разсеете тъгите

и с нещо да го утешите. [2124]

С настойчивост и увещания,

с ласкателства и обещания

кралицата все пак склонява

Бранжиен и тя се озовава [2128]

във портиерната, където,

потиснат, с болка на сърцето,

Тристан в очакване лежи

съвсем отслабнал и тъжи. [2132]

Бранжиен го слуша как ридае,

как моли я да му признае

защо го мрази. Той дори

успява да я увери, [2136]

че Каердин не заслужава

така да бъде обвиняван

и че Тристан ще му предложи

да дойде в двора, за да може [2140]

пред всички да опровергае

Кариадо. Бранжиен желае

да чуе от Тристан, че няма

в това и сянка от измама, [2144]

и двамата се помиряват.

След туй Изолда известяват

и най-подир, когато пада

нощта, на чувствена наслада [2148]

Тристан с Изолда се отдава.

Щом почва да се зазорява,

те се сбогуват и Тристан

на път поема към Бретан. [2152]

Той с племенника185 си минава

морето и се озовава

в страната си, но там злочеста

намира своята невеста. [2156]

Тя непрекъснато тъжи,

защото много й тежи

това, че той не я обича.

На друга днес се той обрича, [2160]

а непосилното страдание

довежда я до отчаяние.

А пък кралицата, видяла

каква мъчителна раздяла [2164]

любимият й преживява,

как мъката го изтощава,

на колко жертви е готов

заради своята любов, [2168]

страданията му споделя,

тъй както на една постеля

с Тристан делила е наслада.

Изолда склонна е да страда [2172]

и си налага изпитания,

без да обръща тя внимание,

че й вредят на красотата.

Едва ли нейде е позната [2176]

от таз любов по-съвършена!

Макар душевно изтощена,

тъги, неволи изживяла,

да страда иска тя и тялом [2180]

и власеница тясна слага,

за да я жули, да я стяга,

и не я сваля нощ и ден:

безспирно носи я, освен [2184]

ако е с краля във кревата186,

и ще я снемела, когато

Тристан вест хубава й прати.

Душевни болки непознати [2188]

Изолда тайно изживява.

Веднъж пред свой познат признава

(той свирел на виела187 чудно),

че без Тристан й е тъй трудно, [2192]

и моли го да иде бърже

с любимия й да се свърже

и да го поздрави от нея:

Кажете му как тук живея, [2196]

на колко мъки се обричам

и колко много го обичам188.

Тристан, когато научава

от пратеника какво става [2200]

с любимата му, към която

изпълнен е с любов, каквато

едва ли чувствал е друг мъж,

в тъга потъва изведнъж [2204]

и мисли, че не ще си върне

пак радостта, дорде не зърне

онази груба власеница,

която клетата кралица [2208]

ще снеме чак едва когато

се види с него във палата.

Щом като свършва тази среща,

Тристан за Каердин се сеща, [2212]

намира го и му предлага

за път за Лондон да се стяга,

та в приключения безчет

да търсят двамата късмет. [2216]

С лица, с дебел пласт грим покрити

и със одежди на ермити189,

за да не бъдат разпознати,

те се добират до палата, [2220]

дори успяват да говорят

с Изолда и с Бранжиен във двора.

В туй време се провежда празник

и се организират разни [2224]

игри, турнири, развлечения.

Тристан със сръчност и умение

все пръв излиза при борбата,

при скоковете и стрелбата; [2228]

той копието най-далеко

изпраща, сякаш то е леко

перце. И Каердин участва

в игрите и все второ място [2232]

печели: храбро се сражава

и всички други побеждава.

Кариадо пред някой бил

твърдял, че Каердин се скрил [2236]

от страх и мислел да избяга.

Последният, без да отлага,

в двубой жесток го умъртвява

и със достойнство изпълнява [2240]

обета, даден пред Бранжиен.

За радост, тъкмо този ден

Тристан от пръв взор разпознат е

от близък негов стар приятел… [2244]

Понеже виждал, че голяма

опасност дебне тези двама

герои (та нали в дуели

те с мечовете си успели [2248]

на място двама да убият

и всички други да надвият),

той предоставя им два коня,

най-хубавите в региона, [2252]

и ги съветва да заминат

да се укрият във чужбина.

Веднага тръгват те на път,

а корнуелците вървят [2256]

след тях, но губят им следите,

щом те се скриват вдън горите.

Те по море, през дебри диви

достигат до Бретан, щастливи, [2260]

че са успели във борбата

да отмъстят за клеветата.

Ще отбележа тук, сеньори,

че настоящата история [2264]

е в много версии позната.

Аз лично в разказа си смятам

същественото да запазя.

Изслушах разказвачи разни [2268]

за този епизод конкретно

и се налага да отметна,

че всеки нещо свое дава

и хич не се съобразява [2272]

с разказаното от Брери190.

А той е познавач дори

в подробности на битието

на графовете и кралете, [2276]

живели някога в Бретан.

В историята за Тристан

оспорил бих това, което

се споменава за джуджето. [2280]

Аз вече чух от не един

да се твърди, че Каердин

уж бил в жена му страшно влюбен

и затова той бил погубен; [2284]

че то на смърт Тристан ранило,

че той бил пил отровно биле191,

че уж принуден се видял

наставника си Говернал192 [2288]

веднага в Англия да прати,

за да се срещне той в палата

с Изолда… Но с такъв развой

Томас не е съгласен… Кой [2292]

от кралството се е съмнявал,

че Говернал е поощрявал

интимната им тайна връзка?

Било би прекалено дръзко [2296]

да иде дето всички хора

познават го, да влезе в двора

на краля, който го презира,

безброй недъзи му намира [2300]

и се стреми да го прогони.

Как на придворни и барони

той стоката си ще продава,

когато всеки го познава: [2304]

тозчас ще бъде уличѐн

в лъжа. Не може, според мен,

Изолда той да отведе.

И аз се питам откъде [2308]

го знаят. Лично аз държа

на своето и не греша:

щом разказа ми проследите,

веднага ще се убедите. [2312]

Доволни, радостни, Тристан

и Каердин са пак в Бретан:

с приятели се забавляват

и с рицари се състезават, [2316]

в турнирни схватки смело влизат

и първи винаги излизат.

А пък когато си почиват,

и двамата в леса отиват [2320]

да разговарят до насита

със двете статуи, които

любимите им въплъщават.

Щом тъжно през нощта им става, [2324]

тешат се те с това, което

им радва през деня сърцето.

Веднъж те яздели сами,

след лов, а другите били [2328]

отминали напред и вече

се виждали съвсем далече.

И както двамата вървели

през Бялото поле, видели [2332]

откъм морето рицар млад,

препускащ на чудесен ат,

въоръжен със щит от злато,

с герб чуден, украсен богато, [2336]

и с копие със малък стяг.

Внушителен, красив и як,

към двамата той приближава.

Тристан и Каердин решават [2340]

да го изчакат. Той с поклон

приветства ги от своя кон,

Тристан отвръща му учтиво

и пита го къде отива, [2344]

какъв е и какво го кара

да язди като в надпревара.

— Сеньори, много съм припрян,

защото трябва ми Тристан, [2348]

по прякор Влюбения. Кой

ще ми посочи где е той,

къде е неговият замък?

Неволята ми е голяма, [2352]

на него само аз разчитам.

Тристан, озадачен, го пита:

— А как се казвате, сеньор?

Ще ви помогнем, няма спор. [2356]

Щом той ви трябва, не ходете

далече и не си хабете

труда. Тристан, това съм аз.

Какво да сторя днес за вас? [2360]

— Какъв голям късмет за мен! —

отвръща той обнадежден. —

Наричат ме Тристан Джуджето193,

в Бретан живея, край морето, [2364]

Там имах замък и любима,

но днес тъжа неутешимо,

защото преди два дни тя

ми бе отнета през нощта. [2368]

Отвлече я Естут Надменни194:

той в Горди замък като пленник

държи я, за да си играе

със нея, както си желае. [2372]

Така нещастен съм сега,

че вероятно от тъга

ще си умра. Какво да правя

и как без нея ще се справя [2376]

на този свят, щом съм лишен

от най-безценното за мен.

Защо са ми живот и младост,

щом за душата няма радост? [2380]

Какво остава ти да губиш,

щом вземат ти това, що любиш?

За да надмогна туй мъчение,

сеньор Тристан, аз взех решение, [2384]

вас непременно да открия.

Говорят, че сте най-добрият,

най-смелият, най-честен рицар

и че от вашата десница [2388]

страхуват се мъжете в двора,

че най-добре от всички хора

разбрал сте що е любовта.

На вас разчитам от скръбта [2392]

душата ми да облекчите;

аз моля да ме подкрепите

любимата си да издиря

и се заклевам, че подире [2396]

ще съм ви вечно задължен.

— Ако зависеше от мен,

приятелю, аз ще го сторя,

ала нощта ще падне скоро. [2400]

Таз работа ще уредим,

но нека първо се наспим —

спокойно казва му Тристан.

От безнадеждност обладан, [2404]

отвръща рицарят сърдито:

— Не ще да сте мъжът, чиито

достойнства някой би оспорил.

Да беше тук, Тристан би сторил [2408]

каквото е необходимо,

та болката ми нетърпима

веднъж завинаги да спре,

защото знае най-добре [2412]

любовна мъка как тежи

и нямаше да продължи

неволята ми безучастно.

За мен е повече от ясно, [2416]

че от любов не сте болял.

Да бяхте любовта познал,

над мене бихте се смилил,

защото който не е пил [2420]

от чашата на любовта,

не знае що е горестта.

Не сте обичал нивга… Ето

защо не ви боли сърцето, [2424]

когато друг изпитва болка.

Да имахте представа колко

е тежко моето страдание,

сега без капка колебание [2428]

бихте помогнали на мен.

Аз нямам изход друг освен

да питам за Тристан, защото

той само може от теглото [2432]

да ме спаси. Сеньори, сбогом.

Изгубих я… Ах, колко много

аз страдам, Боже, в този свят,

по-лош, по-черен и от ад. [2436]

Тристан Джуджето тъй е клет,

че другият Тристан, обзет

от жал за него, казва: — Спрете,

недейте страда, не търсете [2440]

за помощ никой друг, защото,

сеньор, аз съм Тристан, когото

наричат Влюбения. Аз

с готовност ще замина с вас. [2444]

Почакайте за миг да взема

доспехите си, меча, шлема…

Така, добре въоръжени,

на път поемат те, решени [2448]

с Надменния да се разправят.

Към Горди замък се отправят

и след един предълъг път

успяват да се озоват [2452]

в гората край самия замък.

По злост и наглост равен нямал

Надменния. Пак там живели

шестимата му братя: смели [2456]

и дръзки рицари били те.

Двамина между тях, които

участие в турнири взели,

по същото туй време щели [2460]

да се прибират. От засада

Тристановците ги нападат

и ги убиват. Щом вестта

разнася се из крепостта, [2464]

останалите в Горди замък

нахвърлят се на наште двама

Тристановци, но те отвръщат

със смелост, само тям присъща, [2468]

и ги убиват… Но в мелето,

за жалост, и Тристан Джуджето

от братята е умъртвен.

А другият Тристан, ранен [2472]

с отровно копие, успява

да се съвземе и сразява

веднага своя нападател.

Но въпреки че тъй сърцат е [2476]

Тристан, от болки той примира

и с мъка вкъщи се прибира.

Знахари, доктори избрани

лекуват тежките му рани, [2480]

едни след други се редуват

край него нощем да будуват,

но ни един не се досеща,

че може в раната зловеща [2484]

да има някаква отрова.

Макар отново и отново

лечебни корени да стриват,

лекарства нови да добиват [2488]

и разни билки да варят,

не смогват те да облекчат

влошеното му положение.

Отровата, за съжаление, [2492]

прониква в неговото тяло

за кратко време и изцяло

сломява го. Той пребледнява,

подува се, изнемощява [2496]

И става му пределно ясно,

че е животът му в опасност;

за жалост ни един човек

не му предлага хубав лек. [2500]

Ако кралицата научи,

че с него може да се случи

най-лошото — той да умре —

тя би могла, щом разбере [2504]

какво му е, и без знахар,

да дойде с нужния му цяр195.

Но той не е във състояние

такова дълго разстояние [2508]

да мине през морето сам.

Пък и страхува се, че там

ще срещне не един свой враг.

Изолда всъщност няма как [2512]

на място да го излекува,

а напоследък му се струва,

че няма никакво спасение

от непосилното мъчение: [2516]

от безпокойство се раздира,

от болка място не намира,

отровата така го мъчи,

че непрекъснато се гърчи. [2520]

В тоз миг за Каердин се сеща

и иска лично с него среща,

защото вярва, че той само

сега би споделил скръбта му. [2524]

Щом Каердин се появява,

Тристан пред всички настоява

сами да ги оставят тук,

защото не желае друг [2528]

за разговора им да знае.

Жена му пита се каква е

целта им и изпитва страх

да не се готви за монах. [2532]

Застава близо до стената,

където му стои главата,

да чуе за какво говорят.

А на един от свойте хора [2536]

заръчва всячески да бди

да не я някой проследи.

Тристан с усилие последно

се вдига… Каердин е седнал [2540]

до него и в сълзи облени,

с лица съвсем опечалени

те своята съдба оплакват,

защото вече ги очаква [2544]

трагичен край. Със състрадание

един към друг и в отчаяние

споделят своята тъга

по туй, което досега [2548]

им е изпълвало сърцата.

Тристан пак с болка на душата

обръща се към Каердин:

— Приятелю, аз съм самин [2552]

в една страна напълно чужда.

Изпаднал съм в ужасна нужда,

бедата ми е тъй голяма,

а освен вас друг близък нямам. [2556]

Уверен съм, че ако бях

във моята страна, аз щях

да бъда бързо изцерен.

Загазих, свършено е с мен [2560]

и затова съм разтревожен.

Освен Изолда друг не може

да ми помогне… Ала как

да дойде тя до тука чак? [2564]

Не се съмнявам, драги мой,

че ако все пак има кой

да я предупреди навреме,

тя сигурно ще се заеме [2568]

да ме спаси от туй тегло

и нищичко не би могло

да я възпре да го направи.

Тя мен в беда не ще остави, [2572]

защото ме обича много.

Ранен съм тежко и не мога

да предприема нищо аз,

затуй обръщам се към вас [2576]

във името на доблестта ви,

която, драги, чест ви прави,

на дружбата ни, за която

залагахме си и душата, [2580]

на туй, което обещахте,

когато чрез Изолда бяхте

съдбовно свързан със Бранжиен…

Спасете ме!… Заради мен [2584]

до кралския палат идете

и на Изолда доверете

молбата ми. А аз в замяна

кълна се, ако жив остана, [2588]

да ви се посветя вовек,

защото никой друг човек

не би така милял за мен.

Щом Каердин, опечален, [2592]

съзира на Тристан сълзите,

и щом изслушва му молбите,

дълбоко развълнуван, трогнат,

прошепва му: — Ще ви помогна, [2596]

приятелю, недейте плака.

Готов съм зарад вас на всяка

опасност днес да се изложа,

смъртта приел бих, ако може [2600]

да ви се облекчи теглото.

Повярвайте ми, че каквото

от мен зависи, ще го сторя,

не мога да не отговоря [2604]

на вашата молба, та даже

рисковано да се окаже.

Ще тръгна още този час…

Какво да й предам от вас? [2608]

— Признателен съм ви… Вземете

тоз пръстен и си го сложете,

за да ви служи за нишан —

обнадежден мълви Тристан. — [2612]

Предрѐшен влезте във палата,

така че хората да смятат,

че сте търговец на коприни.

Щом покрай вас Изолда мине, [2616]

сторете тъй, че тя да зърне

тоз пръстен. Тя ще ви отвърне

със поглед, че ви е познала

и че по него е разбрала, [2620]

че носите й вест от мен,

и с вас тя още този ден

ще иска в някой кът потаен

да разговаря. Нека знае, [2624]

че непрекъснато по нея

аз се измъчвам и копнея,

че здравето си няма как

без нея да възвърна пак. [2628]

Но ако ми се притече

на помощ тя и изрече

успокоителни за мен

слова, ще бъда изцерен [2632]

от мъките и болестта.

Без нея чака ме смъртта,

а с нея чакам избавление

от тежкото си положение. [2636]

Дано да си припомни тя

за радостите в любовта,

които с нея изживяхме!

Как истински щастливи бяхме [2640]

и колко грижи тя положи

преди години, за да може

да излекува мойта рана

така че белег не остана! [2644]

Дано си спомня тя все още

за тъжните ни дни и нощи

и за отварата, която

изпихме двамата, когато [2648]

ни полюляваха вълните.

Тя всъщност ни отрови дните,

подложи ни на изпитания

и ни обрече на страдания. [2652]

Кралицата ще се досети

как бяхме безутешно клети,

какви тегла, какви беди

съм изтърпявал заради [2656]

безумната любовна страст,

така убийствена за нас,

че аз по чудо оживях:

дотолкова съсипан бях. [2660]

Но мъките ни непрестанни

не накърниха любовта ни.

Злосторници един ли път,

със цел да я унищожат, [2664]

довеждаха ни до раздяла!

Макар и разделени тялом,

запазихме си любовта.

Кралицата ми обеща [2668]

при нашата последна среща,

че непрестанно ще се сеща

за клетвените ни слова,

и този пръстен след това [2672]

в знак на любов тя подари ми.

И аз слова незабравими

изрекох й като обет,

че само нея занапред [2676]

ще любя: гдето и да ида,

каквато и жена да видя.

Не, аз не мога да обикна

сестра ви, няма как да свикна [2680]

с това, че тя ми е съпруга,

след като мисля все за друга.

И затова аз с нея нощем

не спя… Тя девствена е още. [2684]

И тъй, приятелю, вървете

и на кралицата кажете,

че щом не ми помогне тя,

не струва нищо любовта, [2688]

в която кле ми се доскоро!

Ако тя нужното не стори

от явна смърт да ме избави,

ако сега ме изостави [2692]

на произвола на съдбата,

то с основание ще смятам,

че всичко е лъжа било.

Та за какво ли би могло [2696]

да служи любовта на мен,

ако в най-трудния момент

любимата ми не се трогне

и не склони да ми помогне. [2700]

Е, хайде, драги!… Поздравете

Бранжиен от мен и й кажете,

че скръб гърдите ми раздира,

че съм обречен, че умирам, [2704]

не се ли Бог смили над мен.

Нека Изолда и Бранжиен

в последна сметка разберат,

че вече свършва моят път. [2708]

Сега се бързо пригответе

и тръгвайте. Не се бавете,

да не ме сварите умрял.

До шест недели бих желал [2712]

да бъдете отново тук.

Не доверявайте на друг

това, което с мен се случи.

Не бива нищо да научи [2716]

за плановете ми сестра ви.

Изолда да й се представи

като лечителка, призвана

да излекува мойта рана. [2720]

На връщане, преди в морето

да влезете, си пригответе

и две платна. Ако със вас

е и кралицата, тогаз [2724]

вдигнете бялото платно,

за да ме известите… Но

ако не ви тя придружава,

развейте черното тогава196. [2728]

Е, хайде, Бог да ви помага!

Душата на Тристан се стяга,

въздиша тежко, плаче, стене…

И Каердин опечален е: [2732]

с Тристан през плач се той сбогува,

защото трябва да отплува

при първия попътен вятър.

Тъй корабът към необята [2736]

поема с вдигнати платна,

сече вълна подир вълна

и пори морските предели.

А с Каердин са път поели [2740]

и няколко младежи знатни:

бижута сребърни и златни,

изящни платове, коприни,

от Поату червено вино, [2744]

в Тур изработена посуда

те ще предлагат за заблуда

на знайни и незнайни хора,

с които ще се срещат в двора. [2748]

Дордето са в морето още

минават двайсет дни и нощи,

най-сетне Англия съзират

и се до пристана добират. [2752]

Най-страховитата злина

е разгневената жена,

особено ако към вас

изпитвала е силна страст. [2756]

Щом любовта е скоротечна,

тя сменя я с омраза вечна.

Жената със задръжки може

да люби, но не дай си Боже [2760]

да те презре… В туй отношение

аз не изказвам свое мнение197.

Изолда, на Тристан жената,

ухо опряла до стената [2764]

дочува всичко и изпада

в гняв адски… Значи за награда,

че тя го толкова обича,

Тристан по друга се увлича. [2768]

На нея вече й е ясно

защо мъжът й безучастно

се е държал… Тя го ревнува,

но засега ще се преструва, [2772]

като че ли не е в течение.

Ала с жестоко отмъщение

кълне се да му отговори,

ако възможност се отвори. [2776]

Прикривайки си яростта,

прониква в стаята му тя,

държи се с него мило, нежно

и ужким с обич безметежна [2780]

целува го и го притиска

до свойта гръд, а й се иска

в капка вода да го удави,

възможност щом се предостави. [2784]

Уж от съчувствие пропита,

безспир за Каердин го пита

кога щял с доктор да се върне,

та с грижи той да го обгърне, [2788]

а всъщност тя си мисли само

да отмъсти за подлостта му.

В туй време Каердин съзира

брега — той вече се намира [2792]

в английските води, където̀

се влива Темза във морето.

И тъй като държи да слезе

от кораба, преди да влезе [2796]

в пристанището, той решава

да хвърли котва и тогава

на лодка стоката да вземе

и с хората си да поеме [2800]

към Лондон, след това да спре

под Моста, гдето най-добре

сергиите ще подреди.

И в днешно време, и преди [2804]

град Лондон вредом е признат

за най-цветущ и най-богат:

със много здрави укрепления,

със ключово разположение, [2808]

където щедростта, дългът,

честта високо се ценят

и всеки е щастлив, доволен,

отдаден на живот охолен198. [2812]

Там е сърцето на страната,

дотам пристигат по реката

от всевъзможните посоки

търговците със свойте стоки, [2816]

Отива Каердин при тях,

подрежда бързо свой тезгях

с вина, с бижута превъзходни

и с тъкани красиви, модни… [2820]

Той взема топ изящен плат,

потир, изваян от гранат,

и щом крал Марк оттам минава,

на него той ги подарява, [2824]

използва този случай сгоден

да сподели, че тук го води

желанието да спечели

пари из кралските предели, [2828]

дорде се в Англия намира,

и моли Марк да гарантира,

че шамбелани, магистрати

в затвора няма да го пратят, [2832]

че няма да си позволят

със нещо да го ощетят.

Крал Марк му казва да разчита

на сигурната му защита [2836]

и Каердин със свойта стока

поема бързо по посока

на двора, та спокойно там

кралицата да срещне сам. [2840]

Той златна брошка й дарява

и тя с възхита му признава,

че дар по-скъп не е видяла,

дордето в двора е живяла. [2844]

В туй време снема той чевръсто

Тристановия златен пръстен

и редом с брошката го слага.

Тя разпознава го веднага, [2848]

а Каердин все пак успява

да й рече: — Каква направа,

кралице, колко е изящен!

Ала внезапен страх обхваща [2852]

Изолда: мигом пребледнява

и тръпка ледена минава

през нея: със каква ли вест

е Каердин пристигнал днес? [2856]

Ала със цел да заблудят

онез, които ги следят,

встрани от другите застават

уж да го пита как продава [2860]

бижутата… Едва тогаз

той казва й: — Дойдох при вас

с вест от Тристан. Той все така

ви обожава и сега, [2864]

цени ви както и преди.

Той непрекъснато твърди,

че и животът, и смъртта му

от вас, от вас зависят само. [2868]

Със копие бе той ранен

и затова тук праща мен

с молба да му се притечете

на помощ: нещо направете [2872]

та раната да изцерите,

и от смъртта да го спасите.

Уви, не се яви човек

да му даде надежден лек, [2876]

способен да го изцери.

От ден на ден по-зле дори

се чувства той, линее, страда

и в отчаяние изпада. [2880]

Единствено на помощта ви

разчита той и ме застави

да дойда в кралството и сам

молбата му да ви предам: [2884]

във името на туй, което

ви е най-свидно на сърцето,

на тежката любовна драма,

която изживяхте двама, [2888]

кралице, всичко направете

при него да се озовете.

Така сте му необходима,

такава силна нужда има [2892]

от вас нещастният Тристан!

Заради вас той бе изгнан,

изгуби свойто положение

и кралското благоволение. [2896]

Спомнете си как сте се клели,

как тъжно сбогом сте си взели

в градината, как на раздяла

с целувка нежна сте му дала [2900]

тоз пръстен. И с какъв обет!

Тристан се чувства толкоз клет,

че щом не му се притечете

на помощ, сигурна бъдете, [2904]

че скоро ще умре… Това е

което днес от вас желае.

Той този пръстен ви дарява

в знак, че на вас се уповава. [2908]

Не се бавете, отидете

при него и му помогнете.

С каква неизразима болка,

с какво съчувствие и с колко [2912]

тревога го изслушва тя!

Голяма е опасността,

която над Тристан виси.

Как би могла да го спаси, [2916]

щом смъртоносно е ранен?

Тя се обръща към Бранжиен

и с нея своя страх споделя:

Тристан бил болен на постеля, [2920]

едва бил станал, за да прати

със тази тъжна вест в палата

приятеля си Каердин.

За него имало един [2924]

единствен изход: лично тя

да го избави от смъртта.

Ала какво да предприеме,

какво решение да вземе? [2928]

Съдбата на Тристан у тях

извиква плач, тревога, страх

и те от скръб и състрадание

почти изпадат в отчаяние. [2932]

След като се поколебават,

накрая дамите решават

да тръгнат с Каердин на път,

защото искат да спасят [2936]

приятеля си от смъртта.

Когато идва вечерта,

необходимото те вземат,

и крадешком на път поемат, [2940]

дордето всички други в сън

са се унесли, и навън

през таен изход те излизат

и на брега на Темза слизат. [2944]

Там лодка чака ги на кея,

кралицата се качва в нея,

гребат изпърво със веслата,

но за късмет попътен вятър [2948]

задухва и платната вдигат.

Така до кораба те стигат

и щом се в него настаняват,

той вдига котва и отплават [2952]

с благоприятни ветрове

покрай незнайни брегове;

ту към Висан, ту към Трепор,

ту към Булон отправят взор, [2956]

покрай Нормандия минават

и малко се успокояват

с усещането си, че вече

целта не е така далече. [2960]

Попътен вятър продължава

да духа и да ускорява

самотния презморски кораб

и той все тъй водата пори. [2964]

Линее, гърчи се Тристан,

върху леглото прикован,

ужасни болки той изпитва,

макар че лек след лек опитват [2968]

дано да бъде изцерен.

Ала Тристан е убеден,

че дойде ли Изолда тук,

от нея (и от никой друг) [2972]

той ще получи утешение

и от бедата избавление.

У него още има вяра,

че ако все пак жив го свари, [2976]

тя непременно ще успее

тревогите му да разсее,

и че ще бъде той спасен.

Тристан изпраща всеки ден [2980]

свой близък на брега да види

дали тя с кораба не иде.

Дори предлага някой път

леглото му да занесат [2984]

на пристана — да наблюдава

дали оттам не се задава

дългоочакваният кораб

със бялото платно на борда. [2988]

Та без кралицата любима

какво значение ще имат

богатства, подвизи, имот?

Тя е надежда за живот. [2992]

Но често пъти се завръща

обезверен, отчаян вкъщи.

Дали не липсва й желание

да спази свойто обещание? [2996]

Той предпочита в този случай

от други хора да научи

това, а не да види сам,

че идва корабът, но там, [3000]

уви, кралицата я няма.

Тъгата му е тъй голяма,

че и със своята жена

за своята злочестина [3004]

говори: уж че се боял,

че Каердин не е успял

да срещне лекари способни.

Но чуйте на какви злокобни [3008]

премеждия, на колко мъка

кралицата ще се натъкне.

Таз покъртителна история

ще развълнува всички хора, [3012]

които любовта познават.

Когато суша се задава

и пътниците със надежда

и радост към брега поглеждат, [3016]

от юг, на кораба насреща,

се вдига вятър и зловещо,

със силен тътен, страховито

върху му тутакси налита. [3020]

Моряци всуе се морят

платната му да извъртят,

но ураганен дъжд и град

въжета късат. Пълен ад: [3024]

като че ли от дълбините

загребва вятърът вълните,

морето цяло се чернее,

а бурята безспир беснее… [3028]

Моряците са уморени,

платната свалят, примирени,

и си оставят съдбините

на произвола на вълните. [3032]

Не би могъл и най-добрият

да устои на таз стихия.

Те лодка имали на борд,

но щом видели близък порт, [3036]

оставили я сред водата…

Не свършва само с туй бедата:

безизходното състояние

довежда ги до отчаяние. [3040]

Кралицата най-много страда:

„На мен ли, Господи, се пада

туй зло? Как искам да отида

с любимия си да се видя!? [3044]

Дали гроб морският талаз

ми готви?… Да се срещна с вас,

Тристан, пък след това смъртта

да ни разделя! Знам, вестта [3048]

за мойта смърт ще утежни

и без туй трудните ви дни,

че раната ще продължава

все повече да се влошава. [3052]

За случилото се вината

е в този ненадеен вятър.

Да беше рекъл Бог, аз щях

да съм при вас… Изпитвам страх [3056]

и мъка, че без мен едва ли

от смърт ви биха отървали.

Уви, и мойте дни са къси.

Сърцето ми сега се къса [3060]

от ужас, че умра ли аз,

туй гибелно ще е за вас.

Но не смъртта ми ме тревожи,

а мисълта, не дай си Боже, [3064]

че ако вие разберете,

не ще го, мили, понесете.

Така е силна любовта ни,

че щом с мен нещо лошо стане, [3068]

и вас то тежко ще засегне;

ако пък злото вас налегне,

ще го усетя зле и аз —

смъртта ми ще е смърт за вас. [3072]

Ако пък аз за гибелта ви

науча, туй ще означава,

че идва и за мен смъртта.

Стопи се моята мечта [3076]

да си умрем от обща смърт

и в общ ковчег да ни сберат.

Но можем друго да направим:

и двамата да се удавим, [3080]

голяма риба да ни глътне,

да хвърли мрежа някой пътник

и рибата да улови,

а след като установи [3084]

кои сме ние и каква е

съдбата ни, да пожелае

в един гроб двамата да сложат199.

Тристан, дали е туй възможно? [3088]

Ако към нас Бог милост има,

молбата ми е изпълнима.

Какво ще правите в морето,

ако дотук се доберете? [3092]

Аз знам, че малко ми остава,

ала все пак ще се надявам

от никой да не се узнае,

че сред морето моят край е, [3096]

та след това да няма кой

да ви го каже, мили мой.

Все тъй ще отминават дните

и вие все ще се тешите, [3100]

че ще пристигна някой път.

Дай, Боже, да ви изцерят…

Тъй всеотдайно аз ви любя,

че предпочитам да загубя [3104]

живота си, но с утешение,

че ви очаква избавление.

Ако след моята кончина

опасността за вас отмине, [3108]

боя се много, че в забрава

аз ще изпадна, и тогава

навярно ще ви привлекат

милувките на друга гръд. [3112]

Изолда Белоръката

ще ви разсее мъката

и ще ви огради с внимание…

Навярно нямам основание [3116]

заради нея да ревнувам.

Но как без вас ще съществувам,

ако смъртта ви съкруши?

Дано пък Господ да реши [3120]

с вас за добро да се сберем!…

Ако ли не, дано умрем

и двамата в едно легло200

и от едно и също зло.“ [3124]

Пет дена вече във морето

вилнее буря, след което

се връща хубавото време.

Пак корабът бърз курс поема [3128]

и Каердин пръв забелязва,

че вече се Бретан показва.

Пак всички се развеселяват

и бялото платно развяват, [3132]

за да се види от далече,

защото е настъпил вече

четиридесетият ден —

последният, определен, [3136]

преди да тръгнат, от Тристан.

От вятъра необуздан

не се усеща полъх даже;

но пагубно ще се окаже [3140]

безветрието: няма как

да стигне корабът до бряг.

Съвсем спокойна е водата,

от никакъв ветрец платната [3144]

не трепват, пък и лодка нямат.

Тревогата е пак голяма:

съвсем наблизо е брегът,

но как ли да се доближат? [3148]

Вълнички леки ги люлеят

и въпреки че виждат кея,

да стъпят там е немислимо.

Пак отчаяние обзима [3152]

Изолда: до брега желан,

където чака я Тристан,

не може да се добере…

От безпокойство ще умре. [3156]

А от брега все тъй се вглеждат

в безкрайното море с надежда

да видят бялото платно

на приближаващ кораб, но [3160]

все още той не се съзира.

От болки и от скръб премира

Тристан: въздиша, плаче, стене…

И той безкрайно притеснен е, [3164]

че корабът не се задава.

Но в този миг се появява

жена му… Още от вратата,

с ужасна хитрина в главата, [3168]

тя казва му: — Любими, ето,

че идва кораб по морето.

Макар че е в далечината,

аз лесно разпознах платната: [3172]

пристига Каердин. Дай, Боже,

той с нещо този път да може

да те спаси от болестта!

Тристан, едва дочул вестта, [3176]

със трепет пита я веднага:

— Наистина ли той е, драга?

Какво му е на цвят платното?

— Съвсем съм сигурна, защото [3180]

то отдалече се чернее

и много слабо се люлее,

защото вятърът е лек.

Навярно никой друг човек [3184]

не се е чувствал тъй злочест,

както Тристан при тази вест.

Той се обръща към стената

и с болка пареща в душата [3188]

си казва: — Да ви пази Бог,

Изолда! Удар по-жесток

не зная. Аз съм поразен.

Дано ви стане жал за мен, [3192]

когато няма да ме има.

Умирам зарад вас, любима.

Ако все пак ме съжалите,

душата ми ще утешите. [3196]

Той още три пъти повтаря

„любима“, немощен притваря

очи и Богу дух предава.

И замъкът се потопява [3200]

в безкрайни писъци, в ридания.

И близките, със състрадание,

от болничния му креват

го слагат на копринен плат, [3204]

и припокриват със саван

непрежалимия Тристан.

В морето вятър духва пак

и корабът достига бряг. [3208]

Изолда слиза на земята,

плач скръбен стряска й душата,

камбанен звън брега оглася

и тягостната вест разнася. [3212]

Изолда иска да узнае

от минувачите каква е

причината за тез ридания,

за траурния звън камбанен. [3216]

Един старик й отговаря:

„Госпожо, мъка ни изгаря,

че вече между нас го няма

Тристан. Скръбта ни е голяма! [3220]

Той беше щедър, отзивчив,

смел, благороден, милостив,

той бе ни стожер срещу злото.

Горкият си умрял в леглото [3224]

от раните си. Колко жалко!“

Изолда чува и без малко

свяст да загуби… Без да може

дори мантото да си сложи, [3228]

към замъка се устремява.

В Бретан красавица такава

все още не били видели…

Коя ли е и откъде ли [3232]

дошла е тази хубавица?

Пристъпя скръбната кралица

и, вайкайки се все по-явно,

на изток се извива бавно [3236]

за своя мил да се помоли:

— Ах, мили мой Тристан, защо ли

ми е живот опустошен?

Умряхте от любов по мен, [3240]

а аз от скръб по вас умирам,

защото мъртъв ви намирам.

Притиска се до него тя

и тъй прегръща ги смъртта. [3244]

— Ах, мили мой Тристан, защо ли

ми е живот опустошен?

Умряхте от любов по мен, [3240]

а аз от скръб по вас умирам,

защото мъртъв ви намирам.

Уви, на време аз не смогнах

да дойда, за да ви помогна, [3244]

и ни утеха, ни покой

не ще намеря, мили мой…

Дойде на щастието краят.

Ех, да не бе излязла тая [3248]

проклета буря, щях да стигна

навреме, щях да ви привдигна,

да ви прегръщам и целувам

и с думи да ви излекувам. [3252]

Щях да ви спомня радостта,

насладите и горестта,

с които чувството любовно

обвърза двама ни съдбовно. [3256]

Не смогнах да ви изцеря…

Тогава нека с вас умра:

за мен ще бъде най-добре

смъртта навек да ни сбере. [3260]

След като приживе ви бях

тъй вярна, сторила бих грях,

ако ви, мили, надживея.

Тристан, как искам да се слеят [3264]

телата ни във вечността.

До него ляга после тя,

притиска го до свойта гръд

и нежно, за последен път, [3268]

целува го ту по страните,

ту по устата и очите…

И после Богу дух предава.

Изолда вярна му остава, [3272]

без да се плаши от смъртта,

за да пребъде любовта203

Така приключва, мили хора,

таз покъртителна история… [3276]

Томас на вас я посвещава

и с разказа си поздравява

онез, които се обичат

и своите души обричат [3280]

на тегоби и изпитания,

и на безименни страдания:

и похотливци, и ревнивци,

и нечестивци, и свенливци, [3284]

които някой ден решат

тез стихове да прочетат.

Представих ви я, както можех,

и само истината вложих, [3288]

тъй както бях ви обещал.

Бях предварително събрал

поеми, разкази предания;

със много труд и със старание [3292]

поукрасих я, както знам,

така че влюбените там

да се познаят и да могат

при всяка болка и тревога, [3296]

от любовта им породени,

да се почувстват утешени. [3298]