Триумфът на сукубата

Глава 24

Сет ме смъмри, че отидох късно, но при пет дъщери семейство Мортенсен винаги закъсняваха и никой друг не обърна голямо внимание на това.

А и в цялата суматоха никой не забеляза, че с него не говорехме много. Момичетата бъбреха достатъчно за всички и присъствието им ми действаше успокояващо. Както винаги не можеха да ми се наситят — катереха се върху мен и ме дърпаха за ръкава, за да са сигурни, че имат пълното ми внимание. Наслаждавах се на всичко това с лека горчивина. Бях убедена, че със Сет сме на ръба на раздялата и не можех да спра да мисля, че може би за последен път съм с прекрасното му семейство.

Андрея привлече вниманието ни с истинска празнична трапеза за рождения ден на Сет и Деня на благодарността. Както разбрах, Тери и Сет й бяха помогнали, но не можех да спра да се чудя как успяха да приготвят всичко, докато се занимаваха и с децата.

— Когато станеш родител, се налага да вършиш няколко неща едновременно — информира ме тя. — Ще разбереш какво имам предвид, когато имаш деца.

Усмихнах й се учтиво, без да се опитвам да й обяснявам, че няма да имам деца.

— Освен това — каза Тери с усмивка, — разбрахме, че си нещо като жената чудо. Сет ни разказа за лудия купон, който си спретнала в книжарницата.

— Чичо Сет каза, че било супер — добави Бранди.

— Беше фест — поправих ги аз и погледнах изненадано Сет.

Не можех да разгадая какви бяха чувствата му към мен.

Беше ме поканил и явно ме беше похвалил. Това не се връзваше с бедствието, което очаквах след инцидента с Бастиен и предвид първоначалната му изумена реакция към случилото се.

След вечеря Сет отвори подаръците, повечето от които бяха книги и нови попълнения към шантавата му колекция тениски.

— Къде е твоят подарък? — попита ме Кендъл.

— Оставих го вкъщи.

Останахме още малко и си поприказвахме; страховете ми се засилиха, докато се чудех как ли ще завърши вечерта. Накрая купонът се разпусна и Сет ме попита дали искам да отидем някъде.

Поех си дълбоко въздух. Сега или никога.

— Да отидем у нас.

Пристигнахме, настанихме се на дивана (на благопристойно разстояние един от друг) и говорихме за всичко, но не и за връзката ни. Казах му за повишението в работа и приех поздравленията му. Той сподели интересни коментари на фенове, които получил по време на раздаването на автографи. Продължихме в този дух почти трийсет минути и накрая аз не издържах.

— Сет, какво става? — поисках да знам. — С нас?

Той облегна глава на дивана.

— Чудех се кога ще стигнем до това. Не можем повече да отлагаме, а?

— Ами не. Това е сериозен проблем. Не е обикновен спор къде да отидем на вечеря… Става дума за нас. За нашето бъдеще. Искам да кажа, че аз… знаеш. Знаеш какво направих.

— Знам. — Той изследва тавана известно време, после обърна кехлибарените си очи към мен. В този момент осъзнах защо сякаш винаги гледаше някъде встрани. Насочеше ли очите си директно към някого, погледът му беше непоколебим и силен. Очите му наелектризираха. — Не ми ли е позволено да ти простя?

— Ъъ… не. Е, не знам.

Този разговор повтаряше като ехо разговора, който имах с Бастиен. Той беше казал същото и след като претеглих всичко, бях решила, че не си заслужава да му се сърдя. Толкова лесно ли беше да простиш на хората, които обичаш?

— Няма да те лъжа, Тетида, боли ме. Все още ме боли. Но от друга страна… не е много по-различно от нещата, които обикновено правиш.

— Разликата е голяма.

Той се засмя.

— Ти на чия страна си? Да не се опитваш да ме настроиш срещу себе си?

— Искам да съм сигурна, че ще отстояваш правата си.

— Все за това се тревожиш. Не се притеснявай. Не съм чак толкова загубен.

— Не това имах предвид. Просто… не знам. Не ме бива много във връзките.

— Знам. И мен не ме бива. Правил съм много глупости при предишните си връзки. Заслужавам малко кармично отмъщение. Разбира се, това не значи, че искам да ти стане навик, но една грешка… една грешка мога да простя. Макар и да нямам много опит с връзките, при теб положението е още по-лошо… не знам колко години повърхностни флиртове?

— Много — отвърнах неопределено. Поради някаква причина не исках Сет да знае възрастта ми.

Той се хвана за думите ми, очите му се присвиха жалостиво.

— Точно така. Това е другият проблем. Той е дори по-голям от случилото се. Отново го правиш.

— Кое?

— Не ми казваш нищо. Нищо за себе си. Сякаш те е страх да ми покажеш истинската си същност. Както вече казах обаче, любовта е точно това. Да се разкриеш. Аз искам да знам. Искам да знам всичко за теб. Понякога имам чувството, че въпреки силните ми чувства към теб, изобщо не те познавам.

— И в това не ме бива — отвърнах му нежно.

Сет ме придърпа и ме прегърна, притисна ме до себе си. В този жест имаше пламенност, силно усещане за притежание, което раздвижи кръвта ми.

— Сега ти си целият ми свят, Джорджина, но не мога да продължавам така… Не и ако между нас няма честност.

Тонът му беше нежен и любящ, но долових предупреждението в думите му. Вече се издъних веднъж. Следващия път нямаше да получа амнистия.

Това малко ме стресна, но все пак бях горда с него и осъзнах, че и аз има какво още да науча за него. Имаше пълното право да определя правилата. Не, не беше загубен. Съжалявах за грешките си. И въпреки че бях доволна, че ми прости, не исках Сет да си губи времето с мен, ако не можех да се отнасям с него както трябва.

Младият ми любовник французин Етиен така и не се беше възстановил. Години по-късно научих, че развалил годежа си и никога не се оженил. Беше се отдал на рисуването, привличайки малка група последователи. Няколко мои портрета — на русата Жозефин — все още бяха част от частни колекции в Европа.

Етиен не беше успял да ме изтрие от съзнанието си и това го беше съсипало. Толкова много исках нещата със Сет да се получат. Исках да бъдем заедно и да бъдем щастливи, докато успеем да издържим. Ако обаче не можехме, не исках да погубя живота му, както направих с младия художник.

— Обичам те — прошепнах в рамото на Сет, изненадана, че думите се изплъзнаха от устата ми. И тогава осъзнах, че наистина го мисля. Той си пое дълбоко въздух, прегърна ме още по-силно и почувствах как любовта се излъчва от него, въпреки че замълча. — Сигурна съм, че не те заслужавам.

— О, Тетида моя, заслужаваш много неща. И честно казано — той се отдръпна и се вгледа в лицето ми — колкото и да боли… радвам се, че ти… знаеш. Че си имала своя шанс с Бастиен.

Намръщих се.

— Че съм имала шанс да бъда с твое копие?

— Е, не. Това е прекалено шантаво. Исках да кажа, че си имала шанс да правиш секс с някой, който ти харесва. Винаги когато се замисля какво правиш… — затвори очи за момент. — Представям си, че те изнасилват отново и отново. Мразя това. Направо ми се повдига. Доволен съм, че си била с любим за теб човек… Макар и да не бях аз. И ти заслужаваш веднъж хубав секс.

— Ти също — казах, съкрушена от безкрайната безкористност на Сет. — Знаеш ли… ако искаш, можеш да намериш някого, с когото да правиш секс просто така… Е, би могъл. Колкото да посрещнеш физическата нужда. Няма да имам нищо против.

Или поне така мислех; с леко притеснение си припомних ревността към кореспонденцията му с Мади.

Той ме погледна сериозно.

— Аз не правя секс, само за да посрещна физическата нужда. Не и ако мога да се въздържа. Сексът може да не е задължителна част от любовта, но той е израз на любовта. Трябва да го правиш с някого, когото обичаш.

Отговорът не ме изненада. Всъщност изведнъж ме подсети за нещо.

— Хей, имам подарък за теб.

Въпреки неизяснените ни отношения, все пак бях избрала двайсет от най-добрите снимки, които Бастиен ми беше направил и тази седмица бях накарала Хю да ми ги разпечата. До този момент не знаех дали ще имам възможност да ги дам на Сет. Бяха в спалнята, вързани с розова панделка.

— Подаръкът ти за рождения ден — протегнах ръка да му дам снимките.

— Чакай — каза той. Отвори чантата, в която носеше лаптопа си и миг по-късно ми подаде няколко листа хартия. Връчих му снимките. Седнахме, без да кажем нищо, всеки разглеждаше подаръка си.

За част от секундата помислих, че все пак ми дава да прочета ръкописа му. След няколко реда осъзнах, че написаното е за мен. Беше нещо, което ми беше обещал преди време. Подробно описание на всички неща, които би искал да можем да направим.

Докато го четях, изгубих представа за света около мен. Беше написал нещо изключително. Част от него беше като поезия. Изкусно написана ода за красотата ми, за тялото ми и за характера ми, които накараха сърцето ми да затрепти. Друга част беше безсрамно подробна. Гореща и секси. Тази част би накарала случката в асансьора между О’Нийл и Женевиев да изглежда като урок в детската градина. Усетих как кръвта нахлу в бузите ми, докато четях.

Когато приключих, го погледнах, без да мога да дишам. Той ме наблюдаваше, снимките отнемаха по-малко време от четенето.

— Взимам си думите обратно — каза ми той, вдигайки една от снимките. На нея бях възседнала гола един стол. Краката ми висяха отпуснати отстрани и лакираните ми в розово нокти се виждаха прекрасно. Една от книгите на Сет с твърда корица лежеше на хълбока ми. — Може би все пак сексът е задължителна част от любовта.

Погледнах към страниците.

— Да. Може би е така.

Постояхме за момент и после избухнахме в смях. Той потърка очи.

— Тетида — каза замислено, — какво ще правим с нас?

— Не знам. Снимките да не са влошили нещата?

— Не. Прекрасни са. Благодаря. Те са добър начин да те имам… въпреки че не мога наистина да те имам.

Една идея бавно пропълзя в съзнанието ми. Снимките предполагаха само гледане. Гледането беше безопасно. Но не беше нужно да гледа само двуизмерен образ.

— Може би… може би ще ме имаш наистина. — Той ме погледна с насмешка и аз бързо се поправих. — Но без да пипаш. Ела.

— Звучи ми опасно — каза той, когато го заведох в спалнята.

Залезът придаваше на стаята подходяща атмосфера. Посочих му един стол в ъгъла.

— Седни там.

Аз отидох в другия ъгъл с надеждата, че разстоянието е достатъчно голямо.

— Ти какво… О! — Думите замряха и той преглътна. — О!

Плъзнах бавно ръце по ханша и към гърдите ми, нагоре до горното копче на блузата. Преднамерено бавно разкопчах копчето. После, също толкова внимателно се преместих на следващото копче. И на следващото. След това разпуснах косата си и я оставих да се разпилее по раменете ми.

За да правиш стриптийз, трябва да се освободиш от всички задръжки. Трябва и да можеш да устоиш на изкушението. Естествено, да го правя пред Сет, когото обичах, беше като да вляза в непознат за мен свят. Нервно потръпнах, но външно не го показах с нищо. Бях на сцената и се движех с жарка увереност, понякога наблюдавайки собствените си ръце, понякога улавяйки погледа му. Това беше част от подаръка ми за него. Явно му харесваше да гледа тялото ми, въпреки че стоеше, без да мръдне, с широко отворени очи и внимателно контролирано изражение.

Накрая блузата ми падна на пода, след нея и полата. Преди малко бях боса, но бях трансформирала обувки с висок ток, докато вървяхме към спалнята. Сега бях само с тях и с червен сатенен сутиен и бикини; движех тялото си бавно и съблазнително и си играех с презрамките.

После паднаха чорапите, навих всеки един с деликатни движения и оставих ръцете ми да се плъзнат по кожата. Останала почти без дрехи, се наслаждавах на допира на сатена и прокарах пръсти по повърхността на сутиена и бикините. Накрая съблякох и тях и останах съвсем гола, напълно разкрита. Изненадана, почувствах изгарящо туптене в долната част на тялото ми. Бях възбудена толкова, колкото и той.

Постоях така за момент, сякаш приемах аплодисментите на публиката и тръгнах през стаята.

— Не — каза той дрезгаво и накъсано. Пръстите му се забиха в подлакътниците на стола. — По-добре не се приближавай.

Спрях и тихо се засмях.

— Не даваш вид на сексуално животно, Мортенсен.

— Да, но винаги има първи път.

— Значи ти харесва.

— Много — очите му ме изпиваха лакомо и ненаситно. — Не съм виждал нещо по-добро.

Доволна, изпънах ръце над главата си, след което издишах и ги спуснах отново. После ги прокарах по гърдите и бедрата си с едно необмислено движение, без да осъзнавам какво правя. Все пак, докато го правех, видях как тялото му се стегна и как огънят в очите му се засили.

Бавна опасна усмивка се разпростря на лицето ми.

— Какво? — попита той.

— Май шоуто още не е свършило.

Седнах на леглото, после се плъзнах назад и се облегнах на възглавниците, така че да ме вижда изцяло. Гледах го и виждах всяка негова реакция, докоснах гърдите си с ръце. Това обаче не бяха движения, типични за едно чувствено разсъбличане. Бяха съвсем различни ласки. Много по-настойчиви.

„Искам да те видя да потръпваш в оргазъм“, беше написал Сет в посланието си. „Искам да видя как цялото ти тяло се извива, как устните ти се отварят, докато отпиваш от собственото си удоволствие. Твоето собствено, не на някого другиго. Само ти, напълно отдадена на екстаза.“

Погалих гърдите си, обгърнах ги, почувствах мекотата им и облата им форма. Пръстите ми се движеха и потъркаха зърната, дразнейки ги и движейки се в лениви кръгове. Прокарах палци по тях, наслаждавах се на тяхната чувствителност. Когато гърдите ми се напрегнаха и започнаха да горят, плъзнах ръце надолу по гладкия плосък корем, изследвайки и опипвайки всяка част от тялото ми, докато достигнах бедрата. Разделих ги съвсем леко и плъзнах два пръста между очакващите устни, за да погаля пламтящото кълбо от нерви; изстенах, без дори да го осъзнавам. Това, че Сет ме гледаше, ме възбуждаше повече, отколкото мислех. Бях много влажна, всичко ме болеше и гореше.

Плъзгах пръстите си отново и отново над пламтящата издутина, утолявайки все по-нарастващата жажда. Извих тялото си и чух как от устните ми се откъснаха тихи викове; можех да мисля само за очите на Сет върху мен. Да правя за него това, беше в много аспекти по-истинско, отколкото секса с Бастиен, приел формата на Сет. Беше най-интимното нещо, което някога можехме да правим заедно. Не беше точно пример за откритото общуване, за което постоянно говорехме, но в известен смисъл се разкрих пред него. Отворих себе си, без каквито и да е задръжки.

Все още очаквах естествената нужда на сукубата от енергия да се пробуди по някое време, но нито разстоянието, нито това, което правех, предизвика такава реакция. Все пак бяхме намерили задна вратичка.

Докато пръстите ми продължаваха да се плъзгат между устните и ме доближаваха все повече и повече до върха, придвижих другата си ръка надолу и вкарах два пръста вътре в мен. Това ме накара да изстена от желание; разтворих по-широко крака и позволих на Сет да вижда всичко. Ръцете ми се движеха по-бързо и по-силно, докосваха, усилваха и усилваха прекрасното удоволствие, докато накрая не можех да издържам повече. Имах чувството, че ще избухна.

И точно това се случи.

Искри и светкавици преминаха през тялото ми и се заизливаха от сърцевината ми, докато всяка моя частица не се изпълни с живот. Извиках отново, силно, тялото ми се увиваше около чаршафите, докато спазмите разтърсваха мускулите ми. Всичко започна като изтъркано шоу, но се превърна в нещо друго. Да го направя за Сет — със Сет събуди нещо отдавна заспало у мен. Бях загубила контрол; тялото ми диктуваше играта.

Най-накрая се успокоих и се отпуснах върху завивките; дишането ми стана равномерно, когато се посъвзех. Усещах потта по цялото ми тяло. Заедно с физическото удоволствие, от мен се излъчваше и емоционално и почти духовно задоволство. Сякаш случилото се беше запалило огън вътре в мен. Огън, който не утихна с отшумяването на оргазма. Огън, който преди много време беше почти угаснал, но който сега яростно се разгоря.

Миг по-късно чух, че Сет се изправи. Припряно се приближи към мен и седна на ръба на леглото. Вгледахме се един в друг, никой не проговори — очите ни бяха достатъчно красноречиви. Той протегна ръка, сякаш да погали бузата ми, но я дръпна.

— Страх ме е да те докосна — прошепна той.

— Да. Може би… трябва да стоиш на разстояние още малко. Просто за всеки случай.

— Връщам си думите обратно за онова, което казах за стриптийза. Това беше най-доброто нещо, което някога съм виждал — усмихна се той. Не, ти си най-доброто нещо, което някога съм виждал. И всичко, свързано с теб.

Усмихнах му се в отговор.

— Може би намерихме задна вратичка.

— За теб може би. Аз обаче… се чувствам малко… неловко точно в момента. Радвам се, че най-накрая ти изпита наслада.

Изправих се рязко.

— А защо ти да не можеш?

Усмивката му се стопи.

— Какво? Да отида в банята ли?

— Не. Тук.

— Шегуваш се.

— Не. — Можех да усетя как устните ми се извиват в дяволита усмивка. — Иначе не е честно. Аз го направих за теб, сега е твой ред.

— Аз… не. Не. Не мога да го направя.

— Разбира се, че можеш. Какво толкова?

— Да, но…

— Никакво „но“. Ти си този, който все говори за откровеност и споделяне.

— Хей, това изобщо не е същото!

— Същото е — претърколих се и заех не точно застрашителна поза, но горе-долу. Погледнах го заплашително. — Как смяташ, че успях да го направя? Мислех за теб. Представях си, че си в мен и отворих тялото си за теб. Открих ти се. Исках да видиш всичко, да не остане нищо скрито. А сега искам ти да направиш същото за мен. — Наведох се към него и започнах да дърпам тениската му. — Искам да видя как свършваш. Искам да видя как се отдаваш на желанието. Искам да видя лицето ти, докато се докосваш и мислиш за мен.

— А казват, че аз имам дар слово — затвори очи за момент. — Не мога да повярвам, че имаш такова влияние върху мен.

Издърпах тениската му с надпис „Спам“ над главата му.

— Чакам.

Сет впери поглед в мен, после внимателно и колебливо започна да събува панталона си. Хвърли го на пода и пристъпи към очарователните си памучни боксерки. Спря за момент, очевидно притеснен и после ги събу с едно бързо движение, преди да е размислил. Погледнах го очаровано, виждах го гол за пръв път. Когато погледът ми се насочи между краката му, трябваше да се насиля да запазя спокойното си изражение. Бастиен го беше подценил.

— Това ще бъде трудно.

— Така като гледам, не чак толкова.

— Не се шегувам.

— Съжалявам. Отпусни се, това е ключът — отдръпнах се и застанах на безопасно разстояние. — Забрави всички задръжки. Мисли само как се чувстваш.

Той кимна и си пое дълбоко дъх.

— Благодаря, тренер. Би ли се обърнала настрани… Да. Така. А сега — ръката. Да, сложи я там. Идеално. — Поклати глава, имаше почти комично изражение, едновременно на страдание и на нетърпение, когато ръката му бавно се придвижи надолу. — Трябва да те виждам добре, за да го направя. Така няма да гледам себе си. Ако мисля за това, което правя, ще осъзная колко е абсурдно всичко.

— Добре — казах и се настаних по-удобно. — Тогава не поглеждай надолу.