Твоята магия

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Трябваше да мине известно време, преди Уорън да осъзнае, че стои горе на стълбите и просто наблюдава Ейми Малори, която в този момент подреждаше цветята долу във фоайето. Беше се спрял, защото не искаше да я смущава, не искаше да му се налага да разговаря с нея, не се доверяваше на самия себе си, ако отново се доближеше до нея. И все пак не се и отместваше, а така Ейми можеше всеки миг да вдигне поглед и да го види.

Разбира се, Уорън нямаше накъде да се отмести. Вероятно зет му все още беше с бебето, така че не би могъл да отиде да се порадва на племенницата си, докато хоризонтът не се разчистеше. А присъствието на Реджина Идън при сестра му го караше да се чувства неудобно. Тя твърде много напомняше по-младата си братовчедка Ейми — имаше същите кобалтово-сини очи, същата черна като въглен коса, същата обезпокоителна красота, макар и все пак съчетана по малко по-различен начин. Затова Уорън не искаше да се връща при Джорджина. Що се отнася до другите стаи на горния етаж, те без съмнение също бяха заети — от сина на Джеймз, от Ейми, а може би и от някой от прислугата, въпреки че къщата имаше и трети етаж.

Да, това беше голяма къща, много по-хубава, отколкото Уорън се бе надявал. Но всъщност нямаше причини да предполага, че сестра му ще живее в мизерия, та да има основателен повод да я отведе обратно в Америка. Не и след като бе омъжена за английски лорд. Наистина, когато бе идвал за последен път, Джорджина все още живееше в къщата на девера си, но това съвсем не означаваше, че съпругът й не е в състояние да й осигури подходящ дом. Джеймз Малори със сигурност не беше човек, за когото това би представлявало проблем.

Макар и вече осъзнал, че позволява на някакво си момиченце да определя постъпките му, Уорън продължаваше да стои, без да помръдва. Дали Ейми знаеше, че той е там? Не, едва ли — движенията й изглеждаха твърде спокойни, твърде плавни, а това само по себе си вече беше доста необичайно. Младите хора на нейната възраст обикновено бяха пълни с необуздана енергия, която не им позволяваше да стоят на едно място. Те не излъчваха такова спокойствие, не въздействаха толкова укротяващо на страничния наблюдател. Поне така се чувстваше Уорън. Той откри с изумление, че изпитва удоволствие просто да я гледа и че сигурно това е причината, поради която продължава да стои тук, вместо да отива да си върши работата.

Още не можеше да повярва на това, което се бе случило между него и Ейми Малори. Беше я смятал за съвсем невинно момиче, а младите невинни момичета въобще не бяха по вкуса му. Но защо тези три малки думички, които тя бе промълвила, го бяха впечатлили толкова, че да го накарат да забрави коя е, да закопнее за вкуса на устните й, да го опита, вкопчвайки се за първото хрумнало му извинение? Извинение? Та тя заслужаваше урока, който се бе опитал да й даде; просто не беше се получило точно така, както го бе замислил. Вместо това Уорън бе научил нещо ново — че Ейми не беше невинното момиче, за което бе я смятал, и че беше дяволски хубаво да я докосва и целува.

Възбуждащият спомен накара кръвта му отново да пламне. Това, че Ейми Малори му въздействаше по такъв начин, го разяри. Тя беше млада и хубава — от типа момичета, за които човек се жени. А Уорън харесваше зрелите жени с опит, които разбираха, че интересът му към тях ни най-малко не е почтен и не може да бъде. Той забравяше за тях в мига, в който им се наситеше и нямаше защо да се притеснява, че е оставил след себе си разбити илюзии. Поговорката „Далеч от очите, далеч от сърцето“ сякаш бе измислена тъкмо за него. А сега това момиче да завладее така силно мислите му…

Най-накрая Ейми отстъпи назад, хвърли последен критичен поглед върху резултата от своята работа, оправи едно цвете и се извърна, за да тръгне към стаята си. В този момент Уорън все още можеше да отстъпи назад и да се скрие, но внезапно промени решението си да не се среща с нея. Ето че тя го видя и се спря. Не се усмихна, нито изглеждаше стресната, но по бузите й плъзна руменина.

Добре. Малко разкаяние за необмислената постъпка нямаше да й навреди. Ако имаше навика да се предлага на мъжете така, както бе сторила с него, нищо чудно, че вече не беше невинна. Уорън и за миг не се съмняваше, че не е първият мъж, на когото Ейми се бе осмелила да каже онези скандални слова. Но това ни най-малко не можеше да намали раздразнението спрямо нея, което отново бе започнало да го обзема.

Той слезе по стъпалата без да бърза. Погледът му бе вперен неотлъчно в Ейми, но тя не сведе очи, макар че бузите й все по-силно се изчервяваха.

Това се стори на Уорън достатъчно добър повод, за да отбележи в мига, в който стигна до фоайето и се озова до нея:

— Да не би да долавям смущение? Би трябвало.

Тя изглежда се изненада от думите му, но само за момент, защото веднага след това на устните й се появи закачлива усмивка.

— Не съм смутена. Ако внезапно се изчервих, то е защото си припомних колко хубаво беше да те целувам. Обади ми се, когато решиш да опитаме отново.

Нейната дързост, цялата й безочливост — не беше очаквал, че отново ще се сблъска с това. Единственото, което му хрумна да каже, бе:

— Предупредих те за това, нали?

— Какво ще стане, ако пренебрегна предупреждението ти?

Това момиче не беше нормално. С намръщената си физиономия Уорън би трябвало да я стресне така, че да се чуди къде да се дене. Вместо това тя го предизвикваше, без ни най-малко да изглежда уплашена. Подобно поведение бе нещо ново за него. Обикновено жените се държаха с Уорън предпазливо, внимаваха да не провокират избухливия му нрав, и той нямаше нищо против това, дори го предпочиташе — така ненужното говорене се свеждаше до минимум. Но с тази малка хубостница, с нейната смесица от дръзка съблазнителност и палава дяволитост … той не знаеше как да реагира. Не можеше да я накаже, нито пък да я смъмри, защото тя не му беше никаква, а точно в този момент много му се щеше да не бе така — поне временно.

— Предполагам, че ще трябва да разменя някоя и друга дума с баща ти — беше отговорът на нейното предизвикателство.

Бе предназначен да я сплаши. Но не успя.

— Той и без това ще трябва да узнае, че те желая, така че докато си говорите, можеш и да му поискаш ръката ми — просто за да ускорим нещата.

Очевидно тя бе непоправима. На Уорън му се прииска да я хване, да я разтърси здраво, за да се опомни … не, всъщност не точно това му се искаше да направи с нея, но той нямаше да се поддаде отново на долните си инстинкти. Трябваше да си изяснят нещата веднъж завинаги.

— Не желая ръката ти. Няма да поискам нито нея, нито каквото и друго да ми предложиш, малката.

Ейми изопна снага. Очите й се присвиха. С цялото си нахалство тя опря пръст точно в средата на гърдите му и каза:

— Ти наистина си дяволски висок, но това не означава непременно, че аз съм малка. Ако не си забелязал, сестра ти е по-ниска от мен, но не я наричаш „малката“.

Атаката й го завари неподготвен, но той бързо се съвзе.

— Не говорех за ръста ти, малката.

Ейми изведнъж изостави заядливия тон, въздъхна и сви рамене.

— Знам. Исках само да ти дам възможност да се измъкнеш от глупавия разговор, защото е нелепо да се инатиш за възрастовата разлика помежду ни. Прекрасно знаеш, че много по-възрастни от теб мъже се женят за момичета на моите години, при това доста често. Ти не си твърде стар за мен, Уорън Андерсън. Освен това, откакто те видях за пръв път, младите мъже покрай мен вече ми изглеждат глупави и незрели. Има няколко изключения, но те са ми роднини, така че не се броят.

Ето че за втори път успяваше да измести въпроса, върху който Уорън искаше да наблегне. Но той пристъпи направо към него.

— Твоите предпочитания изобщо не ме интересуват.

— Ще те заинтересуват — неустрашимо пророкува тя. — Просто си помислих, че ще е по-добре да ти обясня още от сега, за да те предпазя от неоправдана ревност.

Уорън се зачуди как още не е изгубил търпение.

— Няма защо да се тревожиш за това. А сега настоявам да престанеш с този флирт. Не съм впечатлен. Всъщност, започвам доста да се отегчавам.

Тя само вдигна вежда.

— Ти не си човек, който се съобразява с добрия тон, Уорън. Ако толкова те отегчавам, защо още не си си тръгнал?

Проклет да бе, ако знаеше. Но преди да каже това или каквото и да било друго, Ейми пристъпи по-близо до него, твърде близо, за да могат сетивата му да останат безучастни.

— Иска ти се пак да ме целунеш — отгатна тя съвсем точно — но виждам, че няма да го направиш. Ще ти помогна ли, ако поема инициативата?

Дъхът на Уорън секна. Тя отново го правеше — прелъстяваше го с думите си, с този поглед, който сякаш казваше „вземи ме“. Искаше я, господи, искаше я. Никога не бе изпитвал толкова неудържимо желание. Дори и с… Самата мисъл за Мариан го вледени.

— Престани! — изсъска той, когато Ейми посегна към него.

В същия миг я улови за китките и ги стисна малко по-силно, отколкото бе необходимо. Видя как тя трепна от болка, но не я пусна. Беше предизвикала неговата страст — ето че бе успяла, но не точно така, както й се искаше.

— Какво трябва да стане, за да го проумееш, момиче? — грубо попита той. — Не ме интересуваш!

— Глупости — осмели се да отвърне тя. — Можеш да крещиш колкото си искаш, но поне бъди искрен. Това, което не те интересува, е бракът, но аз вече знам, че е така и ние ще го преодолеем … някак си. Не се мъчи обаче да ми обясняваш, че не ме харесваш; не и след начина, по който ме целуна.

— Беше нарочно. Исках да ти дам урок — процеди през зъби Уорън.

Ейми само се усмихна.

— О, да, определено, и аз се наслаждавах на всеки миг от него. Ти също, признай си.

Той не отрече, просто попита гневно:

— Защо го правиш?

— Кое?

— Не се прави на глупачка. Правиш всичко възможно, за да ме прелъстиш, по дяволите.

Ейми го дари с ослепителна, пълна със задоволство усмивка.

— Получава ли се?

Сякаш не знаеше … или може би наистина не знаеше. Но ако бе така, то Уорън нямаше намерение да я окуражава.

— Отговори ми, дявол да го вземе — изръмжа той. — Защо упорстваш, след като те помолих… настоях да стоиш настрана?

Тя все още не беше стресната. Единственото, което направи, бе да въздъхне, преди да отвърне:

— Заради моята нетърпеливост. Наистина мразя да чакам дълго нещо, което така или иначе ще се случи, а ти и аз…

— Никога няма да се случи!

— Напротив — настоя Ейми. — Затова не виждам защо трябва да протакаме. Ти ще се влюбиш в мен. Ще се оженим. Ще бъдем невероятно щастливи заедно. Защо не позволиш това да се случи, Уорън? Дай ми възможност да върна смеха в твоя живот.

Това, което го шокира, бе сериозният й тон и тази нейна отвратителна увереност. Трябваше да признае, че Ейми играеше играта си превъзходно — дотолкова, че той се запита с колко ли други мъже го е правила. Дали ги е отвеждала чак до олтара, за да им признае, че просто е изпитвала хитрините си… или само до леглото си?

Най-сетне му хрумна, че я насърчава дори само като спори с нея. Затова пусна ръцете й; всъщност направо ги отблъсна и каза твърдо, с надеждата, че за последен път му се налага да говори с нея:

— Откажи се. Това, което търсиш, не съществува. Искам едно-единствено нещо от жените, и не ми отнема много време да го получа и да приключа с тях.

— Няма нужда да бъдеш груб — отвърна Ейми с тих глас, в който звучеше обида.

— Очевидно има. Стой настрана от мен, Ейми Малори. Не ме карай да те предупреждавам още веднъж.