Твоята магия

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — възкликна изненадано Антъни, изниквайки иззад гърба на Джеймз върху паркета на балната зала.

— Същото бих могъл да те попитам и аз.

Антъни направи гримаса на отвращение.

— Не ти ли е известно, че моята малка възлюблена обожава танците? Не знам как го постига, но доста често ме мъкне по места като това. А какво е твоето извинение?

— Ейми — каза в отговор Джеймз и кимна към синя бална рокля, която точно в този момент премина покрай тях. — Малката палавница реши в последния момент, че би искала да присъства на този бал и не успях по никакъв начин да я разубедя.

— И понеже Еди и Шарлот не са в града, ти лепнаха ролята на възрастна компаньонка? При това самотна. Джордж не е ли вече готова да се покаже пред света?

— Не съвсем, но затова пък се оказа, че е съвсем готова да рецитира думи като „дълг“, „отговорност“ и „трупане на опит“, така че какво можех да направя? Само ако знаех, че ти ще бъдеш тук, щях да възложа това удоволствие на теб. Всъщност, след като си вече тук…

— О, не — засмя се Антъни. — Аз дадох своя дял в грижите за малките птиченца с Реджи. Боя се, че сега е твой ред.

— Ще запомня това, магаре такова, ще видиш — отговори Джеймз навъсено.

Антъни постави ръка върху раменете на брат си.

— Горе главата, старче. Поне той е тук, за да те забавлява.

Джеймз проследи посоката, в която бе кимнал брат му, за да види високия американец на отсрещната страна на подиума за танци. В официалните си дрехи Уорън изглеждаше доста различно… почти цивилизовано. С известно задоволство Джеймз отбеляза, че той се забавлява не повече от самия него, но това не подобри настроение го му. Хиляди пъти би предпочел да си бъде у дома при своята съпруга.

— Вече го забелязах — намръщено каза той. — Тъкмо бях решил, че ме е споходил късметът, след като през по-голямата част от седмицата този хубостник не идваше на семейните сбирки у дома.

— Известно ли ти е, че трябва да благодариш на мен за това? Осмелявам се да твърдя, че всяка вечер той се просва в леглото си с пъшкане и охкане — на такъв изнурителен режим съм го поставил.

— Значи все пак ти е позволил да му даваш уроци?

— Ти съмняваше ли се? — попита в отговор Антъни. — Той се е посветил изцяло на идеята да усъвършенства уменията си и с тези дълги ръце… Не се изненадвай, старче, ако при следващото ви сбиване те просне по задник.

— Май че ти, драги, отдавна не си бил просван по задник — върна му го Джеймз. — Ще се радвам да ти помогна.

Антъни само се засмя.

— Нека да го отложим още за известно време, а? Докато съпругите започнат да проявяват повечко разбиране, Рос става ужасно сприхава, когато не одобрява постъпките ми, проклет да съм, ако не е така.

— Не ми се ще да го казвам, но така само ме правиш още по-нетърпелив.

— А какво ще каже Джордж?

— Вероятно ще ми благодари. Знаеш, че не си сред любимците й.

Антъни въздъхна.

— Сега пък какво съм направил?

— Предложи да даваш уроци на брат й.

— А тя как е разбрала за това?

— Може аз да съм й споменал.

— Хм, прекрасно — проплака Антъни. — Не знае ли, че правя услуга на момъка?

— И двамата знаем заради кого му правиш услуга. И оценявам това, независимо от мнението на Джордж.

Антъни внезапно се ухили.

— Надявам се, че ще си спомниш за тези думи, когато приключа с уроците, защото той наистина съвсем не се справя зле. Естествено, за разлика от твоите юмруци, неговите не са тежки като павета, но и той се бие здраво, когато му попаднеш на мушката. Аз самият се прибирах в къщи с доста болежки през тази седмица.

Джеймз не изглеждаше обезпокоен.

— Значи след колко време ще се почувства готов?

— Бих казал след месец, но с неговото нетърпение ще ми бъде трудно да го убедя да чака толкова дълго. Момъкът наистина е като буре, пълно с барут от кипящи емоции и макар да смятам, че с удоволствие би си го излял върху теб, не съм съвсем сигурен, че ти си единственият виновник.

— О, нима?

— Тази вечер го зърнах на няколко пъти да се взира с пламнал поглед пред себе си, а и двамата с теб знаем каква е обичайната причина за това?

— Горкото момиче — отговори Джеймз. — Някой би трябвало да я предупреди.

— С удоволствие бих го направил, ако знаех коя е, но той не се издава. Направо освирепява, когато го подкача за това. Впрочем, смея да твърдя, че именно неговата ярост ще бъде единственото ти преимущество пред него когато приключа с обучението.

— Запознат съм с нея и с неспособността му да я контролира.

— Да, предполагам. Но се чудя към кого ли е насочена точно в този момент?

Джеймз отново проследи погледа на Антъни през залата, за да види, че Уорън най-определено следи разгневено някого на подиума за танци. Имаше прекалено много танцуващи двойки, за да се разбере точно кого, но любопитството на Джеймз с положителност бе възбудено и той го изрази на глас:

— Мислиш ли, че може да е влюбен?

— Проклет да съм, ако не е така — ухили се Антъни. — Ще стане интересно.

— Да, ако направи нещо повече от това да гледа разгневено.

— Къде остана вярата ти, старче? Вечерта едва е започнала. След малко той вероятно ще танцува с момичето или ще удуши кавалера му.

Джеймз изведнъж въздъхна.

— Не ми се иска да го казвам, но може би грешим.

— Как ли пък не — възпротиви се Антъни; после попита:

— Защо?

— Защото предполагаме, че сме свидетели на изблик на ревност, но според Джордж брат й е неспособен на подобни чувства.

— Абсурд.

— Бил е зарязан и не е успял да го преглътне.

— А-ха, това обяснява много неща. Но тогава защо, по дяволите, е толкова напушен? Да не би вече да си говорил с него?

— Страхувам се, че този път не мога да поема отговорността за неговото настроение. Говорих с няколко от братята му — понеже те всички са тук — но Уорън ме отбягва.

— Колко умно от негова страна, като се има предвид собственото ти настроение.

— Така като гледам, ти още не си се покрил.

Антъни се усмихна.

— Значи още обичам да живея сред опасности.

— По-вероятно е да си се уморил от живота.

Антъни се изкиска.

— Твърде много харесваш жена ми, за да навредиш на любимия й съпруг.

— Не ми се иска да те разочаровам, драги, но след като съм готов да пребия брата на собствената си съпруга, какво те кара да смяташ, че…

— Защо не си спестим това, Джеймз? — прекъсна го Антъни, защото вниманието му беше привлечено от нещо друго. — Нашият приятел май се размърда.

Двамата проследиха как Уорън си проправи път между танцуващите двойки към предната част на балната зала. Ръстът му им позволи да не го изпускат от очи, но нямаха възможност да видят при кого се спря. Миг по-късно един наконтен младеж напусна подиума, без ни най-малко да изглежда доволен.

— Е, можеш ли да видиш коя е нещастната дама, от която той се интересува толкова? — попита Джеймз.

— Не виждам нищо друго, освен проклетата му глава — подиумът е толкова претъпкан. Но бъди търпелив. Те ще се завъртят покрай нас само след… проклятие, ще го убия!

Джеймз съзря синята рокля в мига, в който и Антъни стори това. Антъни тръгна напред. Джеймз веднага го дръпна обратно.

— Задръж — каза той мъдро и като че ли леко развеселено. — Преди да правиш прибързани заключения, драги, бъди така любезен да си припомниш, че нашата Ейми е твърде млада за този нехранимайко. Мили боже, наистина ли си мислиш, че той би насочил нечестивите си помисли към такова невинно дете?

— Ти ли го защитаваш?

— Отвратително, нали? — съгласи се Джеймз. — Но според Джордж той може и да третира жените с пълно безразличие, но подбира онези, които могат да го понесат, а не непорочни девици. Бих искал да мога да кажа, че е толкова извратен, но той не е.

Антъни се поуспокои, но не много.

— Тогава защо ще танцува с Ейми?

— А защо не, след като тя вероятно е единствената жена тук, която той познава, освен съпругата ти?

— Но защо тогава да не почака, докато танцът свърши — попита Антъни.

— Предполагам, че не е в състояние да се добере до скъпото ни момиче между танците. Да не би да не си забелязал, че тази вечер около полите й пак се въртят толкова млади магарета, колкото и на предишния бал, ако не и повече, и че откакто сме дошли, не е слизала от подиума?

Антъни въздъхна.

— Добре, добре, има логика в думите ти.

— Повече, отколкото в това, което ти си мислеше.

— Предполагам можем даже да допуснем, че момъкът проявява нещо повече от умерен интерес към човека, когото гледаше толкова намръщено преди малко.

— Тази вечер въображението ти работи прекалено много, драги. Какво си си наумил сега?

— Ами, това е повече от очевидно, нали? Той използва Ейми, която определено е най-хубавото момиче тук след съпругата ми, разбира се — за да накара своята избраница да ревнува.

— Не ми се иска непрекъснато да ти противореча, Тони, наистина не ми се иска, но съвсем не е необходимо причината този приятел да се напуши така, да е жена и ревност. Собствените му братя са в състояние да го вбесят точно толкова, колкото и всеки друг. Може да го направил който и да било от тях.

— Но те не са на подиума за танци. Трима от тях играят карти в съседния салон, а четвъртият разговаря ей там с една от бившите любовници на Идън.

— Прав си. — Джеймз се намръщи угрижено и отново затърси с поглед Ейми и Уорън сред танцуващите. — Ти ме караш пак да се замисля. Почти съм готов да отида да поискам… — Той не довърши. Най-после бе успял да съзре Уорън и да види, че изражението на американеца е станало още по-свирепо и че ядът му е насочен не към друг, а тъкмо към Ейми. С тих, но не и лишен от емоции глас, Джеймз промълви: — Този човек е мъртъв.

Антъни също беше видял това, което бе видял и брат му.

— Значи смъртоносните му погледи са били предназначени за Ейми. Но защо?

— По дяволите, защо, според теб, задник такъв?

— Искаш да кажеш, че съм бил прав? Почакай. — Този път Антъни дръпна брат си назад, но не за да спаси кожата на Уорън, а по-скоро за да запази част от тази кожа за себе си. — Смятам, че това ми дава право да ударя пръв, братко.

— Можеш да вземеш онова, което ще остане от него.

— Тъкмо това ме притеснява; ти не оставяш нищо — изтъкна Антъни. — Помисли и за друго — не можем да го изкормим точно тук. Някой може да възрази срещу кръвта по подиума за танци. Освен това, както многократно не ти се искаше да казваш тази вечер, може да грешим.

— Нека този янки се моли да е така — каза Джеймз мрачно.