Твоята магия

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Защо Джудит? — Въпросът на Джеймз, отправен към брат му, се отнасяше до името, което Антъни и неговата съпруга бяха дали на наскоро родената си дъщеря. — Защо не нещо по-мелодично — Джаклин, например?

Двамата се намираха в детската стая, където Антъни прекарваше по-голямата част от времето си напоследък. Днес най-сетне имаше възможност да остане насаме с дъщеричката си, защото неговата съпруга Рослин бе отишла да посети приятелката си, лейди Франсез. Така Антъни трябваше само да се справи с Нети — тази шотландска вещица, която Рослин бе довела като своя домашна прислужница и която най-безцеремонно се бе обявила за гледачка на бебето в отсъствието на майка му. Но далеч не се оказа толкова лесно да я изгони от стаята — наложи се Антъни да пусне в ход най-зловещите заплахи, които беше в състояние да измисли. Май трябваше да започне да действа по-твърдо, иначе тези жени в къщата щяха да му се качат на главата. Всъщност, Джеймз бе склонен да смята, че Рослин вече е успяла да направи това.

— Как пък не! — отвърна Антъни. — Та да ти доставя перверзното удоволствие да я наричаш Джак? Защо не кръстиш твоето бебе Джаклин? Тогава аз ще й викам Джак.

— Ако ще е така, аз направо ще я кръстя Джак, за да няма какво да изопачаваш.

Антъни изсумтя:

— Не мисля, че Джордж би одобрила това.

Джеймз въздъхна. Наистина бе по-добре да се откаже от идеята още в самото начало.

— Да, предполагам, че няма.

— Нито пък нейните братя — подличко додаде Антъни.

— О, в такъв случай …

— Ще го направиш, нали?

— Бих направил всичко, за да вбеся тези грубияни — отговори чистосърдечно Джеймз.

Брат му се засмя, с което стресна свитата в ръцете му Джудит. Но тя не проплака, само възбудено размаха ръчички. Баща й улови мъничките пръстчета и нежно ги целуна. После отново погледна към Джеймз.

Двамата братя бяха различни като деня и нощта. Антъни бе малко по-висок и доста по-слаб, с черна коса и сини очи, докато Джеймз, подобно на другите си братя, беше едър и рус, с очи, които имаха мек зелен оттенък. Джудит, от своя страна, бе взела по нещо и от двамата си родители. Щеше да има великолепната златисто-червена коса на своята майка, но очите й вече бяха придобили дълбокия кобалтово-син цвят на бащините й очи.

— Според теб колко време ще останат янките този път? — попита Антъни.

— Твърде много — раздразнено отвърна Джеймз.

— Едва ли ще е повече от две седмици.

— Да се надяваме.

Това трябваше да означава край на разговора, но Антъни не бе склонен да се съобразява с намеци и предупреждения.

— Но те направиха точно това, което ти искаше, старче. Ожениха те за сестра си. Настояха на това. Кога най-сетне ще им простиш за пердаха, който ти нанесоха?

— Остави пердаха — той си беше в реда на нещата. Но Уорън мина всякакви граници, като посегна и на моя екипаж. Ако не бяха го озаптили, щеше да избеси почти всички ни.

— Нормална реакция при сблъсък с подли пирати — хладно отбеляза Антъни.

Джеймз пристъпи заплашително към заядливеца, но видя бебето в ръцете му и се овладя навреме. Антъни се ухили още по-широко при огорчения вид на брат си, който очевидно ясно съзнаваше, че ще трябва да си го върне по-късно. Но Антъни все още не беше приключил.

— Доколкото разбрах — продължи той — трябва да сме благодарни на Джордж и на двамата й по-млади братя за това, че Уорън не е изпълнил намеренията си.

— Това е без значение… а и закъсняваме за залата на Найтън — многозначително добави Джеймз. — Няма да е зле да се поупражняваме един срещу друг.

Брат му избухна в смях.

— Точно сега, когато имаш да си връщаш? Не, благодаря. Ще потренирам със спаринг-партньорите, осигурени от Найтън.

— Но те не представляват никакво предизвикателство, скъпо момче.

— Още по-добре. Моята жена харесва лицето ми точно такова, каквото си е. Никак няма да й се понрави, ако вземеш да го промениш с тези твои чукове, които наричаш юмруци. Освен това, не искам да си излееш гнева преди да дойдат янките. С нетърпение очаквам фойерверките, които ще избухнат тогава, кълна се.

— Няма да бъдеш поканен — навъсено каза Джеймз.

— Джордж ще ме пусне — отвърна уверено Антъни. — Тя ме харесва.

— Държи се добре с теб, защото си ми брат.

При тези думи Антъни вдигна вежда.

— А ти? Няма ли да й върнеш жеста по, отношение на нейните братя?

— Вече съм й го върнал — те още са живи нали?

Когато по-късно Джеймз се върна в къщи, на вратата най-изненадващо бе посрещнат от Ейми. Не беше я виждал от вечерта на бала миналата седмица — слава богу, единственият бал, на който бяха го принудили да присъства. Но Джорджина бе споменала, че Ейми я е посетила само преди няколко дни. На всичко отгоре, той дори не беше почукал — значи, тя го беше очаквала, а това вече бе достатъчно необичайно, за успее да го разтревожи.

Но понеже Джеймз не беше човек, който лесно стига до прибързани заключения или се паникьосва, той просто попита:

— Къде е Анри? А може би днес е дежурен Арти? Не видях нито един от тях на излизане.

В пиратските му дни Анри и Арти бяха членове, на неговия екипаж, но след дългите години, прекарани заедно, бяха се превърнали в нещо като част от семейството му. Затова когато Джеймз реши да продаде „Дева Ан“, те предпочетоха да останат да му помагат в домакинството, вместо да плават на нов, непознат кораб. Човек трудно би могъл да си представи по-необичайни икономи от тях, но те се справяха добре, като си поделяха работата и се забавляваха да стряскат неочакваните посетители с грубоватите си маниери.

— Арти е на ред днес — отговори Ейми, докато затваряше вратата зад гърба му. — Но той отиде да доведе лекаря. — Тя видя как чичо и за миг замръзна на място, преди да се втурне към стълбите, затова бързо извика след него: — Тя е в салона.

Джеймз се спря като гръмнат.

— В салона?

— Пие чай — добави Ейми.

— Пие чай! — избухна той, завъртя се кръгом и се спусна към салона. На прага се спря и извика:

— Мътните да го вземат, Джордж, какво си мислиш, че вършиш? Би трябвало да си в леглото.

— Не искам да стоя в леглото и затова пия чай — отговори Джорджина с възхитително спокойствие.

Този отговор завари Джеймз неподготвен.

— Значи, болките ти не са започнали.

— Напротив, но аз пък съм започнала да пия чай. Ще ми правиш ли компания?

В първия момент съпругът й не отговори. После думите й достигнаха до съзнанието му.

— Мътните да го вземат, Джордж, не можеш да се държиш така. — Той влезе в салона. — Отиваш веднага в леглото.

— По дяволите, Джеймз, пусни ме — дочу Ейми. — Съвсем скоро тъй или иначе ще се наложи да бъда в това легло и ще крещя до полуда от болки. Ще се държа така, както ти смяташ за добре, но не преди да съм готова за това. А сега ме пус…

Изведнъж настъпи тишина. Ейми, която никога не беше виждала чичо си Джеймз в такова състояние, първоначално се поколеба дали да се намеси, но накрая се престраши и пристъпи към вратата на салона. Тъкмо навреме, за да присъства на поредната контракция на Джорджина, която напълно бе сразила Джеймз. Той седеше, без да пуска съпругата си от силната си прегръдка, а лицето му беше бяло като канапето от слонова кост, върху което се бе стоварил.

— Кога започнаха болките? — успя да произнесе той, когато дишането му най-сетне се нормализира.

— Тази сутрин…

— Тази сутрин!

— Ако ще ме питаш защо не съм ти казала, просто се чуй и ще узнаеш отговора. А сега наистина ме пусни, Джеймз, за да си изпия чая. Ейми току-що ми го наля.

— Ейми! — изрева той. — Какво, дявол да го вземе, си мислиш, че правиш? Да сервираш на жена ми …

— Да не си посмял да си изливаш гнева върху Ейми — прекъсна го Джорджина и го тупна по рамото. — Ако искаш да знаеш, имах намерение да почистя къщата, но именно тя ме убеди да пия чай вместо това. Ако няма да се присъединяваш към нас, пийни нещо друго, но спри да крещиш.

Джеймз неволно прокара ръка през косата си. Джорджина се възползва от отслабването на хватката му, измъкна се от неговите ръце и небрежно взе чашата си, сякаш това бе съвсем обикновен следобед, а не денят, в който й предстоеше да роди.

След малко Джеймз се обади. Говореше по-скоро на себе си.

— Съжалявам. С Джеръми не ми се наложи да мина през всичко това. Мисля, че повече ми харесва да се появи едно вече поотраснало хлапе и да ме информира, че аз съм го бил заченал. Не, с абсолютна сигурност знам, че предпочитам да е така.

Ейми се смили над него и реши да го успокои.

— Много исках аз да бъда с нея през цялото време, но понеже знам, че някои хора ще вдигнат олелия до бога, защото нищо не разбирам от тези работа, изпратих да повикат майка ми и леля Рослин, а също и Реджи. Те ще се погрижат леля Джордж да направи всичко както трябва.

Джорджина, която вече беше доста поомекнала, добави:

— Сега наистина е лесно, Джеймз. Всъщност, направо ти предлагам да вземеш една бутилка и да се напиеш, преди да започне трудната част. Или пък излез някъде. Ще те разбера, ако предпочетеш да дочакаш раждането в твоя клуб.

— Сигурен съм, че би ме разбрала. Аз също бих се разбрал, но няма да мръдна от тук. Може да имаш нужда от мен.

Ейми не си беше и помисляла, че отговорът му може да бъде друг; Джорджина, изглежда, също, защото се усмихна и се наведе да целуне съпруга си. Тогава на вратата отново се почука.

— Сигурно подкрепленията пристигат — каза Ейми.

— Аха! — обади се Джеймз с облекчение. — Шарлот ще те прати в леглото, Джордж, ще видиш, че ще го направи.

— Шарлот е родила двама сина и три дъщери, Джеймз, така че отлично ще ме разбере. И ако не престанеш да опяваш за това легло, ще родя бебето ей-тук, в салона, ще видиш, че ще го направя.

Ейми излезе от стаята с усмивка на уста. Според Джорджина чичо Джеймз бе понесъл съвсем леко цялата бременност. Кой би си помислил, че ще рухне така точно накрая? Може би трябваше да извика и Антъни, макар че той и без това сигурно щеше да пристигне с Рослин. В деня, когато се раждаше Джудит, той бе отнесъл доста подигравки от Джеймз за налудничавото си поведение, така че трябваше да дойде, за да провери как ще се държи брат му при същите обстоятелства.

Но когато отвори вратата, на прага не стоеше никой от нейното семейство. Бяха петимата братя на Джорджина и, както се и очакваше, Ейми отново онемя.