Тъмна любов

10

Бет постепенно дойде на себе си. Все едно се издигаше към повърхността след перфектно изпълнен скок „лястовица“ във водата. Напускайки изолирания свят на сънищата, тя усети по тялото й да се разливат топлина и задоволство. На челото й имаше нещо.

Отвори очи. По ръба на носа й се движеха дълги мъжки пръсти. Пробягаха по бузата й и се насочиха към брадичката й. От кухнята идваше достатъчно светлина, за да различи мъжа, който лежеше до нея. Той съсредоточено изучаваше лицето й с пръсти. Очите му бяха затворени, извитите му вежди бяха присвити, гъстите мигли хвърляха сянка върху високите му, великолепни скули. Раменете му бяха като планина и закриваха от погледа й стъклената врата.

Боже мой, беше огромен. И добре сложен. Мишците му бяха дебели колкото бедрата й. Релефните мускули на корема му изпъкваха, сякаш под кожата си беше скрил валячета за боядисване. Краката му бяха яки и жилести.

Беше шокирана, когато за пръв път притисна към нея голото си тяло и го докосна. По тялото, ръцете и краката му нямаше никакви косми. Само гладка кожа над твърдите мускули. Чудеше се защо се бръсне целия. Може би се занимаваше с бодибилдинг. Въпреки това защо му е притрябвало да се бръсне целия си оставаше загадка.

Не си спомняше много ясно случилото се между тях. Не помнеше как точно се бе озовал в апартамента й. Нито какво й беше казал. Но си спомняше съвсем ясно какво бяха правили в хоризонтално положение. Което беше напълно обяснимо, защото я накара да изпита първия оргазъм в живота си.

Връхчетата на пръстите му проследиха брадичката й и преминаха към устните. Палецът му лекичко погали долната й устна.

— Красива си — прошепна той. Говореше със съвсем лек акцент и звукът „р“ вибрираше на езика му почти като мъркане.

Е, изглежда логично, помисли си тя. Чувстваше се красива, когато я докосваше.

Устните му приближиха нейните, но не бяха търсещи. Целувката му не бе изискваща. Беше по-скоро израз на благодарност.

Някъде в стаята зазвъня мобилен телефон. Не беше нейният. Той стана толкова бързо, че тя подскочи. В един миг беше до нея, в следващия посягаше към якето си. Отговори на обаждането.

— Да? — това не беше гласът, с който й бе казал, че е красива. Сега наподобяваше ръмжене.

Тя придърпа чаршафа към гърдите си.

— Ще се срещнем при Ди. Дай ми десет минути.

Той затвори телефона, прибра го в якето си и вдигна панталоните си от пода. Необходимостта от обличане я върна отчасти в реалността.

Господи, наистина ли беше правила секс — истински добър, умопомрачителен секс — с напълно непознат?

— Как се казваш? — попита тя.

Докато навличаше черните си кожени панталони, тя зърна страхотния му задник.

— Рот — той се приближи до масата и взе слънчевите си очила. Когато седна до нея, те вече бяха на очите му. — Трябва да вървя, може би няма да успея да се върна тази нощ, но ще се опитам.

Не й се искаше да си тръгва. Приятно й беше да чувства тялото му, заело по-голямата част от дивана й. Протегна ръка към него, но я отдръпна. Не искаше да се натрапва.

— Не, докосни ме — каза той и приведе тялото си, за да може да го докосне, където поиска.

Постави длан на гърдите му. Кожата му беше топла, сърцето му биеше равномерно. Забеляза, че вляво има кръгъл белег от изгаряне.

— Трябва да знам нещо, Рот — приятно й беше да произнася името му, макар и да беше малко странно. — Какво, по дяволите, правиш тук?

Той леко се усмихна, като че ли подозрителността й му харесваше.

— Тук съм, за да се погрижа за теб, Елизабет.

Е, определено го беше направил.

— Бет. Всички ми викат Бет.

Той наклони глава.

— Бет.

Изправи се и взе ризата си. Прокара ръце по предната й част, като че търсеше копчетата.

Няма да намери много, помисли си тя. Повечето бяха изпопадали на пода.

— Имаш ли кошче за боклук тук? — попита той, сякаш през ума му беше минала същата мисъл.

— Ето там. В ъгъла.

— Къде?

Тя се изправи, като придържаше чаршафа, в който се беше увила, и взе ризата. Да я изхвърли, й се стори като пропусната възможност.

Когато отново погледна към него, той беше надянал на голо черни кании. В средата на гърдите му се пресичаха два кинжала с дръжките надолу. Странно, видът на оръжията му я успокои. Мисълта, че има логично обяснение за появата му, беше облекчение за нея.

— Бъч ли беше?

— Бъч?

— Който те прати да ме охраняваш.

Той облече якето си, с което раменете му изглеждаха още по-широки. Кожата беше черна като косата му, единият ревер беше украсен със сложен, релефен мотив, избродиран с черни конци.

— Човекът, който те нападна снощи — каза той, — непознат ли беше?

— Да — тя обгърна тялото си с ръце.

— Добре ли се отнесоха с теб в полицията?

— Те винаги са добри с мен.

— Казаха ли ти името му?

Тя кимна.

— Да. Не можех да повярвам. Бъч ми го каза, помислих си, че се шегува. Били Ридъл подхожда повече на герой от „Улица Сезам“, отколкото на изнасилвач, но той определено знаеше какво прави и, изглежда, имаше опит…

Тя млъкна. На лицето на Рот беше изписана такава свирепа жестокост, че Бет отстъпи назад.

Господи Исусе, ако Бъч беше суров с престъпниците, този момък беше повече от опасен, помисли си тя.

Но след това изражението му се промени, той като че ли потисна емоциите си, защото разбра, че я е уплашил. Отправи се към банята и отвори вратата. Бу скочи в ръцете му и в задушния въздух се разнесе тихо ритмично мъркане.

Само че със сигурност не беше мъркането на котката й.

Гърлените звуци идваха от мъжа, който държеше любимеца й в ръцете си. Бу се наслаждаваше на вниманието и търкаше главата си в широката длан, която я галеше.

— Ще ти дам номера на мобилния си телефон, Бет. Ако почувстваш, че си в опасност, трябва веднага да ми се обадиш — той остави котката долу и каза номера на телефона си. Накара я да повтори цифрите няколко пъти, докато ги запомни. — Ако не се видим довечера, искам утре сутринта да дойдеш на „Уолъс Авеню“ № 16 и всичко ще ти обясня.

След това просто я погледна.

— Ела тук — каза той.

Тялото й се подчини още преди мозъкът й да възприеме думите му и да даде команда за движение. Тя се приближи, той обви кръста й с ръка и я притегли към твърдото си като камък тяло. Устните му, горещи и търсещи, се впиха в нейните и в същото време зарови свободната си ръка в косата й. Тя усети през кожените му панталони, че отново е готов. Тя също беше готова за него.

Той повдигна главата си и прокара нежно ръка по ключицата й.

— Това, което се случи, не беше предвидено.

— Рот твоето първо име ли е или фамилното?

— И двете — той я целуна по шията, като засмука кожата й. Тя отметна глава назад и езикът му се плъзна нагоре по гладката шия. — Бет?

— Хмм?

— Не се безпокой за Били Ридъл. Ще си получи заслуженото.

Целуна я бързо и излезе през стъклената врата.

Тя постави ръка на шията си там, където я беше целувал. Кожата й пламтеше. Изтича към прозореца и дръпна завесите. Него вече го нямаше.

Рот се материализира в салона на Дариъс. Не беше очаквал вечерта да протече така, а допълнителните усложнения нямаше да облекчат положението.

Тя беше дъщерята на Дариъс. Скоро целият й свят щеше да се обърне с главата надолу. И което беше още по-лошо, предишната нощ беше станала жертва на сексуално нападение, за Бога. Ако беше джентълмен, щеше да я остави на мира. Да, и кога за последен път се беше държал така, както подобава на произхода му?

Пред него се появи Рейдж. Върху кожените си дрехи вампирът бе облякъл дълъг, черен тренчкот и ефектът от контраста с русокосата му хубост беше наистина поразителен. Всеизвестно беше, че братът безмилостно използва външния си вид за завладяване на представителките на противоположния пол, и че след всеки нощен бой обичаше да изпусне парата с някоя жена. Или две.

Ако сексът беше храна, Рейдж щеше да страда от затлъстяване. Но той беше не само красавец. Воинът беше най-добрият боец, който братството някога е имало, най-силният, най-бързият, най-надеждният. По рождение притежаваше необикновена физическа сила, предпочиташе да се справя с лесърите с голи ръце и използваше кинжала само за края. Твърдеше, че това е единственият начин да почувства удовлетворение от работата си. В противен случай борбата би приключила твърде бързо.

От всички братя Холивуд беше единственият, за когото младите представители на расата говореха, когото боготворяха и на когото искаха да приличат. Но феновете му виждаха единствено красивата външност и плавните му движения.

Рейдж беше прокълнат. В буквалния смисъл. Беше се забъркал в сериозни неприятности точно след преобразяването си. И Скрайб Върджин, тази мистична природна сила, която контролираше вампирите от Небитието, го беше наказала сурово. Двеста години „терапия на отвращението“, която се задействаше всеки път, когато загубеше контрол.

Бедното копеле беше за съжаление.

— Как сме тази вечер? — попита Рейдж.

Рот притвори за миг очи. Замъгленият образ на Бет, извила тялото си под неговото, го преряза като с нож. Представи си как отново я вкусва и ръцете му се свиха в юмруци толкова силно, че кокалчетата му изпукаха.

Гладен съм, помисли си той.

— Готов съм — отвърна Рот.

— Я почакай. Какво е това? — попита Рейдж.

— Кое?

— Изражението на лицето ти. Божичко, а къде е ризата ти?

— Млъкни.

— Какво по… Да ме вземат дяволите — Рейдж се засмя. — Май си чукал някое парче тази вечер, а?

Бет не беше „парче“. В никакъв случай, при това не само защото беше дъщеря на Дариъс.

— Затваряй си устата, Рейдж. Не съм в настроение.

— Хей, аз съм последният, който би те критикувал. Но не мога да не те попитам добра ли беше? Защото не ми изглеждаш особено спокоен, братко. Може би трябва да й дам някой и друг урок и след това да ти я пратя да опита пак…

Рот хладнокръвно притисна Рейдж към стената и едва не разби огледалото с широките му рамене.

— Затвори си устата или ще станеш с петнадесет сантиметра по-нисък. Изборът е твой, Холивуд.

Неговият събрат само го подкачаше, но Рот смяташе, че е нередно изживяването му с Бет да бъде сравнявано със сексуалните авантюри на Рейдж. А може би изпитваше до известна степен собственически чувства.

— Е, какво избираш? — попита провлечено той.

— Само те пробвам — вампирът се ухили и зъбите му се бялнаха на красивото му лице. — Хайде, отпусни се. Обикновено не си губиш времето с жени и просто се радвам за теб, това е всичко.

Рот го пусна.

— Макар че е невъзможно, за Бога, тя да е толкова…

Рот извади един кинжал от ножницата и го заби в стената на два сантиметра от главата на Рейдж.

Звънът на стоманата, пробила стената, е приятен, помисли си той.

— Не ме предизвиквай, разбра ли?

Братът кимна бавно, докато дръжката на кинжала вибрираше до ухото му.

— Да, добре. Мисля, че се разбрахме.

Гласът на Тормент разсея напрежението.

— Ей, Рейдж! Пак ли си търсиш белята?

Рот замълча за момент, за да се увери, че Рейдж си е взел бележка. Измъкна ножа от стената и отстъпи назад. Докато другите братя пристигаха, той крачеше из стаята.

Влезе Вишъс и Рот го отведе настрани.

— Искам да ми направиш една услуга.

— Казвай.

— Един мъж, човек. Били Ридъл. Използвай компютърната си магия. Искам да знам къде живее.

Ви поглади козята си брадичка.

— Местен ли е?

— Така мисля.

— Смятай, че е направено, господарю.

Когато всички се събраха, дори Зейдист, който им оказа честта да се яви навреме, Рот премина към деловата част.

— Какво имаме от телефона на Строс, Ви?

Вишъс свали бейзболната си шапка на „Ред Сокс“ и прокара ръка през тъмната си коса. Сложи отново шапката си и заговори.

— Нашето момче е обичало да се мотае с културисти, бъдещи войници и фенове на Джеки Чан. Има обаждания до фитнес клуба на „Голдс Джим“, една зала за пейнтбол и две школи за бойни изкуства. А, освен това си е падал по колите. Запаметен е номерът на един автосервиз.

— Лични разговори?

— Няколко. Един със стационарен телефон, изключен преди два дена. Другите с мобилни телефони, непроследими, не са местни. Звънях няколко пъти на номерата, но никой не ми отговори. Функцията за идентификация на повикването е ужасна работа, нали?

— Провери ли досието му онлайн?

— Да. Типичен малолетен престъпник със склонност към насилие. Идеално се вписва в профила на лесърите.

— Нещо за жилището му? — Рот погледна през рамо към близнаците.

Фюри се обърна към брат си, после заговори.

— Тристаен апартамент до реката. Живял е сам. Няма много вещи. Два пистолета под кревата. Няколко сребърни куршума. Бронежилетка от кевлар. Порно колекция, която очевидно вече не използва.

— Взехте ли урната?

— Да. У дома е. Ще я занеса в гробницата по-късно тази вечер.

— Добре — Рот огледа групата. — Ще се разделим. Проучете всичко внимателно. Търсим местния им оперативен център.

Раздели братята на двойки, като остави за себе си Вишъс. Инструктира близнаците да отидат до „Голдс“ и залата за пейнтбол. Тор и Рейдж трябваше да проверят школите по бойни изкуства. Той и Вишъс щяха да се заемат с автосервиза и се надяваше да им провърви. Защото ако някой има намерение да постави бомба на кола, няма ли да му потрябва хидравличен подемник?

Преди да се разотидат, Холивуд го приближи с нетипично за него сериозно изражение на лицето.

— Рот, братко, знаеш, че понякога се държа гадно — каза Рейдж. — Не исках да те засегна. Няма да се повтори.

Рот се усмихна. Проблемът на Рейдж беше, че не можеше да контролира импулсите си. Което обясняваше както голямата му уста, така и пристрастяването му към секса. Проблемът се усложняваше още повече, когато беше сам себе си. Ако забравеше и за минута, че проклятието действа като психо ключ, звярът в него се появяваше с рев.

— Серозно ти говоря, братко — каза вампирът.

Рот го потупа по рамото. В общи линии кучият му син беше свестен.

— Простено и забравено.

— Чувствай се свободен да ме цапардосаш, когато поискаш.

— Ще го направя, повярвай ми.

Господин Х. продължи с колата си към една неосветена уличка в центъра на града, отворена към други улици и в двата края. Паркира минивана на заден ход зад един контейнер за отпадъци, метна Чери Пай на рамо и се отдалечи на около двадесет метра от колата. Тя изстена, докато подскачаше на гърба му, сякаш не искаше никакво движение да нарушава спокойствието й.

Просна я на земята. Тя не оказа съпротива, когато преряза гърлото й. Видя как искрящата й кръв се отцежда от шията й. В тъмнината приличаше на автомобилно масло. Потопи пръст в кръвта. Носът му надуши всякакви болести. Зачуди се дали е знаела, че има хепатит С в напреднал стадий. Реши, че й е направил услуга, спасявайки я от бавна и мъчителна смърт. Не че щеше да го притесни, дори и да беше в цветущо здраве.

Избърса пръста си в крайчеца на полата й и се отправи към купчина отпадъци. Намери един стар матрак. Беше точно каквото му трябваше. Подпря го на тухлената стена и седна, без да обръща внимание на зловонната миризма на пот, която се носеше от него. Извади пушката си с упойващи стрелички и зачака. Цивилните вампири налитаха на прясна кръв като гарвани на мърша.

И наистина, не след дълго откъм края на уличката се зададе някаква фигура, огледа се на двете страни и се втурна напред. Господин Х. беше сигурен, че приближаващият се е точно когото чака. Чери беше добре скрита в тъмното. Нищо не привличаше вниманието към нея, освен едва доловимата миризма на кръв, която носовете на хората изобщо не можеха да доловят.

Измъчван от жажда, младият мъж се нахвърли на Чери, като че някой му беше приготвил шведска маса. Зает с пиене, той се изненада, когато първата стреличка полетя и се заби в рамото му. Непосредственият му инстинкт беше да запази храната си, затова завлече Чери зад няколко очукани кофи за боклук. Когато го улучи втората стреличка, той се завъртя и подскочи с поглед, вперен в матрака.

Господин Х. се напрегна, но в нападението на вампира имаше повече агресия, отколкото умение. В движенията на тялото му липсваше координация, което подсказваше, че все още се учи как да контролира крайниците си след преобразяването.

Последваха още две стрелички, но не успяха да спрат устрема му. Очевидно дозата демоседан — транквилант за коне — не беше достатъчна, за да има ефект. Принуден да се бие с мъжа, господин Х. набързо го зашемети с един удар по главата. Мъжът изрева от болка и се строполи на мръсния асфалт.

Суматохата привлече внимание. За щастие бяха само двама лесъри, а не любопитни хора или, което би било още по-лошо, полицаи. Лесърите спряха в края на уличката и след кратка консултация помежду си продължиха напред, за да видят какво става.

Господин Х. изруга. Не беше готов да се разкрие или да допусне да видят какво прави в момента. Трябваше да отстрани слабостите в стратегията за събиране на информация, преди да я приложи и да разпредели ролите между лесърите. В крайна сметка един лидер не трябва никога да възлага задачи, които сам не е изпълнявал, при това добре. Освен това ставаше въпрос и за собствените му интереси. Нямаше начин да разбере дали някой от лесърите няма да се опита да го прескочи и да се свърже с Омега, като представи идеята му за своя или каже, че е обречена на неуспех. Бог му е свидетел, че Омега винаги беше отворен за нови инициативи и предложения. Но когато ставаше въпрос за лоялност, малко риталин5 щеше да му е от полза.

Важното беше обаче, че начинът, по който Омега връчваше известието си за уволнение, беше бърз и ужасен. В което се бе убедил предишният шеф на господин Х. преди три дена.

Господин Х. извади стреличките от тялото. Предпочиташе да убие вампира, но не разполагаше с достатъчно време. Остави мъжа да стене на земята и хукна по уличката, придържайки се към сянката на стените. Включи светлините на минивана чак когато се вля в потока на движението.