Тъмна любов

49

Мариса нямаше търпение да се види с Бъч. Цял ден си мислеше за него, докато не стана време за срещата им. Само че колкото и да бързаше, преди да излезе, възнамеряваше да поговори с Хавърс. Беше го чакала да се прибере у дома предишната нощ, убивайки времето, като първо помогна на сестрите в клиниката, после седна да чете. Накрая се отказа и остави една бележка на леглото му, с която го молеше да се отбие при нея, когато се върне. Но той не се появи. Тази липса на общуване между тях беше продължила достатъчно дълго.

Отиде при вратата на спалнята си и се изненада, че не може да я отвори. Сви вежди. Дръжката не помръдваше. Опита отново, разтърси я, след това я натисна с всички сили. Бравата заяждаше или беше заключена.

Стените на спалнята й бяха облицовани със стомана, така че не можеше да се дематериализира.

— Ехо! — провикна се тя и заудря по вратата. — Ехо! Хавърс! Има ли някой? Няма ли кой да ми отвори? Ехо!

Накрая се отказа и сякаш студенина стегна гърдите й.

Щом замълча, в стаята й се чу гласът на Хавърс, който като че ли през цялото време беше стоял от другата страна на вратата.

— Съжалявам, че трябваше да постъпя така.

— Хавърс, какви ги вършиш? — попита тя с лице обърнато към вратата.

— Нямам друг избор. Няма да допусна да ходиш повече при него.

Тя се постара думите й да прозвучат високо и ясно.

— Чуй ме. Не Рот е причината да изляза. Той се ожени за момиче, което обича и аз не тая лоши чувства към него. Аз… Срещнах един мъж. Мъж, когото харесвам. Който ме желае.

Последва дълга тишина.

— Хавърс? — тя удари с юмрук по вратата. — Хавърс! Чу ли какво ти казах? Рот е женен и аз му простих. Не съм била с него.

Когато брат й най-после проговори, гласът му звучеше така, сякаш някой го души.

— Защо не ми каза?

— Не ми даде възможност! Опитвам се да говоря с теб от два дена! — тя отново удари по вратата. — А сега ме пусни. Трябва да се срещна с моя… с някого при Дариъс.

Хавърс прошепна нещо.

— Какво? — попита тя. — Какво каза?

— Не мога да те оставя да отидеш там.

Усети страданието в гласа му и гневът й се изпари. Но цялата се стегна от тревога.

— Защо?

— В онази къща вече не е безопасно. Аз… Боже мой.

Мариса разпери ръце.

— Хавърс, какво си направил?

Зад вратата отново настана тишина.

— Хавърс! Кажи ми какво си направил!

Бет почувства нещо да удря силно лицето й. Ръка. Някой я беше зашлевил. Трепна несигурно и отвори очи. Беше в някакъв хамбар. Китките и глезените й бяха приковани с белезници към една маса.

Над нея се беше надвесил Били Ридъл.

— Събуди се, кучко.

Тя се напрегна, опитвайки се да се освободи от белезниците. Той я наблюдаваше, спря очи на гърдите й и стисна устни, които образуваха тънка линия.

— Господин Р.? — още един мъжки глас. — Нали знаете, че вече няма да се занимавате с изнасилвания?

— Да, знам — погледът на Били стана още по-зъл. — Само като си помисля за това и ми се иска да я накълцам.

В полезрението на Бет се появи русокосият, който я беше отвлякъл. На раменете си беше преметнал по една пушка с цевта нагоре.

— Ще ти позволя да я убиеш, какво ще кажеш? Тя ще ти бъде първата.

Били се усмихна.

— Благодаря, сенсей.

Русият се обърна към двукрилата врата на обора. Беше отворена и се виждаше гаснещата светлина на небето.

— Господин Р., трябва да се съсредоточим и да не се разсейваме — каза той. — Искам тези пушки да се заредят и да се поставят на работната маса заедно с кутиите амуниции. Трябва да извадим и ножове. Донеси тубата с бензин от гаража, както и газовата горелка, която е до „Хамър“-а.

Били я удари още веднъж. След това се зае да изпълни дадените му нареждания.

Мозъкът на Бет работеше бавно. Наркотикът още беше в кръвта й и от него всичко изглеждаше като сън, но с всяка глътка въздух мъглата се разнасяше и силите й се възвръщаха.

Яростта на Рот беше толкова голяма, толкова жестока, че от нея по стените на стаята се появи скреж, а мразовитият му дъх излизаше на пресекулки. Пламъците на свещите бавно потрепваха в плътния въздух и даваха светлина, но никаква топлина.

Знаеше, че е способен на неукротим гняв. Но това, което щеше да се стовари върху главите на отвлеклите Бет, щеше да влезе в историята.

На вратата се почука.

— Рот?

Беше ченгето и Рот отвори вратата с поглед. Човекът се смая от температурата в стаята.

— Аз… ходих до Колдуелската академия за бойни изкуства. Името на човека е Джоузеф Хавиер. Днес никой не го е виждал. Обадил се е и е помолил някой да му вземе часовете. Казаха ми къде живее и отидох дотам с колата. Апартаментът му е в западната част на града. Влязох вътре. Беше чисто. Прекалено чисто. Нищо в хладилника, нищо в гаража. Никаква поща, никакви списания. Никаква паста за зъби в банята. Никакви доказателства, че някой се е изнесъл набързо оттам. Апартаментът може и да е негов, но той не живее там.

На Рот му беше трудно да се съсредоточи. Мислеше единствено как да излезе от тази проклета дупка в земята и да намери Бет. Щом веднъж излезе навън, ще я усети. Кръвта му, която течеше във вените й, беше като джи пи ес чип. Би могъл да я открие, независимо в кой край на света се намира.

Взе мобилния си телефон и набра някакъв номер. Бъч понечи да си върви, но Рот го спря:

— Остани.

Ченгето седна на кожения диван, очите му бяха нащрек, тялото му беше спокойно. Беше готов за всичко. Когато Тормент се обади, Рот задейства братята.

— В десет часа тази вечер взимаш братята и отивате в Колдуелската академия за бойни изкуства. Влизате и претърсвате мястото, след това включвате алармата. Чакате, докато дойдат лесърите, избивате ги и подпалвате сградата. Искам да изгори до основи. Разбра ли? Да стане на пепел, Тор. Искам да стане на пепел, мамка му.

От другата страна нямаше колебание.

— Да, господарю.

— Наблюдавай Зейдист. Дръж го край себе си през цялото време, дори ако трябва го окови към себе си.

Рот погледна към Бъч.

— Ченгето ще наблюдава сградата от сега до залез-слънце. Ако види нещо важно, ще ти се обади.

Бъч кимна, като същевременно се изправи на крака и тръгна към вратата.

— Поемам задачата — каза той през рамо.

След кратка пауза Тормент попита:

— Господарю, имаш ли нужда от помощта ни, за да намериш…

— Аз ще се погрижа за кралицата.