Тъмна любов

2

Минавайки през „Скриймърс“, Рот с презрение наблюдаваше как хората от тълпата се препъват в бързината си да се дръпнат от пътя му. Порите им излъчваха страх и нездраво, силно любопитство. Вдъхна противната миризма. Добитък. Всички до един.

Зад тъмните очила очите му се напрягаха в мъждивата светлина и той затвори клепачи. Зрението му беше толкова зле, че в непрогледната тъмнина се движеше точно толкова уверено, колкото и на оскъдната светлина в клуба. Напрегна слуха си и различи звуците на музиката, влаченето на крака, шепот, звук от чаша, разбила се на пода. Беше му все едно дали на пътя му ще се изпречи нещо. Било то стол, маса или човек, той просто щеше да мине през него.

Усети съвсем ясно присъствието на Дариъс, защото беше единственият, от чието тяло не се носеше миризмата на панически страх. Макар че дори воинът тази вечер беше доста изнервен.

Застанал пред другия вампир, Рот отвори очи. Виждаше Дариъс като смътна сянка, тъмното петно на лицето му и черните му дрехи бяха единствената информация, която очите му можеха да му дадат.

— Къде е Тормент? — попита той, долавяйки дъха на уиски.

— Отиде да глътне малко чист въздух. Благодаря, че дойде.

Рот се отпусна на един стол. Гледаше право пред себе си и наблюдаваше как тълпата постепенно поглъща пътеката, която беше проправил. Чакаше.

Гръмогласната музика на „Лудакрис“ преля в по-консервативното изпълнение на „Сайпръс Хил“.

Стана му интересно. Дариъс беше прям човек и знаеше, че Рот не обича да му губят времето. Щом мълчеше, значи имаше нещо.

Дариъс отпи от бирата си и въздъхна дълбоко.

— Господарю…

— Ако искаш нещо от мен, зарежи тези глупости — Рот говореше провлечено. Усети приближаването на сервитьорката. Доби впечатление за големи гърди и ивица гола плът между опънатата й блуза и късата пола.

— Искате ли нещо за пиене? — попита тя провлачено. Изкуши се да й каже да легне на масата и да му позволи да се възползва от сънната й артерия. Човешката кръв нямаше да му даде сили за дълго, но със сигурност беше по-добра на вкус от разводнения алкохол.

— Не сега — отвърна той. Напрегнатата му усмивка я обезпокои и в същото време предизвика у нея похотлива тръпка. Той пое миризмата й в белите си дробове.

Нищо интересно, помисли си Рот.

Сервитьорката кимна, но не помръдна. Стоеше и го зяпаше, в тъмнината късата й руса коса ограждаше лицето й като ореол. Беше като омагьосана и сякаш беше забравила не само името си, но и работата си. Колко досадно.

Дариъс се размърда нетърпеливо.

— Това е всичко — измърмори той. — Друго не ни трябва.

Тя се отдалечи от масата им и се загуби в тълпата. Рот чу Дариъс да прочиства гърлото си.

— Благодаря, че дойде.

— Вече ми го каза.

— Да. Добре. Е, двамата с теб се познаваме отдавна.

— Да, така е.

— Участвали сме заедно в няколко славни битки. Избихме много лесъри.

Рот кимна. Братството на черния кинжал защитаваше вампирската раса от Обществото на лесърите поколения наред. Дариъс, Тормент и другите четирима. Лесърите, хора, останали без душа, които служеха на един ужасен господар, Омега, бяха далеч по-многобройни. Но Рот и воините се справяха с положението. Дори нещо повече.

Дариъс се прокашля.

— След всичките тези години…

— Ди, давай направо по същество. Мариса трябва да свърши една малка работа тази вечер.

— Искаш ли да използваш пак стаята си в дома ми? Знаеш, че не позволявам на никой друг да остава там — Дариъс се изсмя неловко. — Несъмнено брат й предпочита да не се появяваш в дома му.

Рот кръстоса ръце пред гърдите си и побутна с крак масата, за да си освободи повече място. Не му пукаше, че братът на Мариса е толкова чувствителен и не одобрява живота, който водеше Рот. Хавърс беше сноб и дилетант, който мислеше със задника си, вместо с главата си. Беше абсолютно неспособен да разбере какви врагове има расата им и какво трябва да се прави, за да се защитят членовете й.

А и Рот нямаше намерение да се прави на тузар, докато избиват цивилното население, само защото скъпото момче било обидено. Трябваше да бъде на бойното поле с воините си, а не да кисне на някакъв си трон. Така че Хавърс можеше да върви по дяволите. Макар че Мариса нямаше нищо общо с отношението на брат си.

— Ще се хвана за думата ти.

— Добре.

— Казвай какво има.

— Имам дъщеря.

Рот бавно обърна глава.

— Откога?

— От доста време.

— Коя е майката?

— Не я познаваш. Тя… тя почина.

Мъката на Дариъс се надигна около него, парливата миризма на стара болка проряза вонята на пот, алкохол и секс в клуба.

— На колко години е? — попита Рот. Усещаше накъде отива разговорът.

— На двадесет и пет.

Рот изруга под нос.

— Не искай това от мен, Дариъс. Не ме моли да го правя.

— Налага се. Господарю, кръвта ти е…

— Още веднъж ме наречи така и ще ти затворя устата. Завинаги.

— Ти не разбираш. Тя е…

Рот понечи да стане. Дариъс го хвана за ръката, но веднага го пусна.

— Тя е наполовина човек.

Господи Исусе…

— Така че може и да не оцелее при преобразяването, ако то се осъществи. Виж какво, ако й помогнеш, поне ще има шанс да живее. Кръвта ти е толкова силна, тя ще увеличи вероятността да премине през промяната. Не те моля да я направиш своя шелан. Нито да я защитаваш, защото с това мога да се справя и сам. Просто се опитвам да… Моля те. Всичките ми синове са мъртви. Тя е всичко, което ще остане след мен. И аз… Майка й беше единствената любов в живота ми.

Ако беше някой друг, Рот щеше да използва двете си любими думи: майната ти. Според него, когато ставаше въпрос за хора, имаше само две добри положения. Ако е жена — легнала по гръб. Ако е мъж — по корем и да не диша. Но Дариъс му беше почти приятел. Или щеше да бъде такъв, ако го беше допуснал близо до себе си.

Рот се изправи и затвори очи. Обзе го омерзение, което се насочи към средата на гърдите му. Презираше се, че си тръгва, но не беше мъжът, който би могъл да помогне на едно бедно момиче със смесена кръв в такъв труден и опасен момент. Нежността и милосърдието не бяха в природата му.

— Не мога да го направя. Дори за теб.

Болката на Дариъс го заля като голяма вълна и от силата на това чувство Рот действително се разлюля. Той сграбчи рамото на вампира.

— Ако наистина я обичаш, направи й услуга. Потърси някой друг.

Рот се обърна и си тръгна. По пътя си към вратата изтри спомена за себе си от мозъците на всички присъстващи в бара. Силните щяха да си мислят, че са го сънували. Слабите изобщо нямаше да си спомнят за него.

Излезе на улицата и се отправи към един тъмен ъгъл зад „Скриймърс“, за да се дематериализира. Подмина една жена, която правеше свирка на някакъв мъж в сенките, скитник, напил се до безсъзнание, наркопласьор, който спореше по мобилния си телефон за актуалните цени на крека.

Рот веднага разбра, че някой го следи. И кой е той. Издаваше го сладникавата миризма на бебешка пудра. Той се усмихна широко, разкопча коженото си яке и извади една от своите хира шурикен1. Допирът на дланта му до хладната неръждаема стомана на метателната звезда му беше приятен. Осемдесет грама смърт, готова да профучи във въздуха.

Стиснал оръжието в ръка, Рот не забърза крачка, въпреки че му се искаше да се втурне към сенките. След като отказа на Дариъс, той нямаше търпение да се сбие с някого, така че лесърът зад него се беше появил в адски подходящ момент.

Убийството на човек без душа беше точно от каквото имаше нужда, за да се отпусне.

Примамвайки лесъра в гъстия мрак, тялото на Рот се подготви за битка. Сърцето му биеше равномерно, мускулите на ръцете и бедрата му потрепваха в очакване. Ушите му доловиха щракването при освобождаването на предпазителя и той определи накъде е насочено оръжието. Лесърът се беше прицелил в тила му.

Рот се завъртя плавно точно когато куршумът излетя от цевта. Приведе се и хвърли звездата, която проблесна като сребро и въртейки се около оста си, описа смъртоносна дъга. Улучи лесъра право в шията и преряза гърлото му, след което продължи пътя си в мрака. Пистолетът издрънча при удара си в асфалта.

Лесърът се хвана за шията с две ръце и падна на колене.

Рот се приближи и пребърка джобовете му. Взе портфейла и мобилния телефон, които откри там, и ги прибра в якето си.

След това извади дълъг нож с черно острие от препасаната през гърдите му кания. Беше разочарован, че борбата не продължи по-дълго, но съдейки по черната, къдрава коса и относително неумелото нападение, лесърът беше новобранец. С бързо движение го обърна по гръб, подхвърли ножа си във въздуха, хвана го и дланта му здраво обгърна дръжката. Острието потъна в плътта, разряза костта и стигна до черната кухина, където някога е било сърцето.

Чу се хриптене и лесърът се разпадна, избухвайки в светлина.

Рот избърса острието в кожените си панталони, пъхна го обратно на мястото му и се изправи. Огледа се наоколо. След това се дематериализира.

Дариъс пиеше третата си бира. Две момичета, облечени в готически стил, спряха край масата, търсейки шанс да му помогнат да забрави тревогите си. Той отказа поканата им. Излезе от бара и се запъти към своето „BMW 650 i“, паркирано незаконно в уличката зад клуба. Като всеки вампир с неговото положение той можеше да се дематериализира по желание и да изминава огромни разстояния, но номерът беше труден за изпълнение, ако носиш нещо тежко. При това не беше нещо, което човек би искал да направи пред публика. А и беше приятно да имаш хубава кола.

Дариъс влезе в „BMW“-то и затвори вратата. Навън заваля дъжд и по предното стъкло като сълзи се застичаха едри капки.

Имаше и други възможности. Споменаването на брата на Мариса го накара да се замисли. Хавърс беше лекар, посветил се на лекуването на расата. Може би ще може да помогне. Със сигурност си струваше да опита.

Замислил се за плановете си, Дариъс пъхна ключа, за да запали колата, и го завъртя. Стартерът изхъхри. Отново завъртя ключа и когато чу ритмичното цъкане, бе обхванат от ужасно предчувствие. Бомбата, закрепена под шасито на колата и свързана с електрическата система, избухна. Преди взривът да изпепели тялото му, последната му мисъл беше за дъщерята, която още не го беше виждала. И никога нямаше да го види.