Търсенето на Светия Граал

Тримата съратници

И тъй, преданието разказва, че тримата съратници дълго разглеждали ложето и летвите с формата на вретено, докато забелязали, че те са в естествения си цвят, а не покрити с боя. Всички останали изумени, защото не разбирали как е могло да възникне подобно нещо. След продължително взиране те повдигнали покривалото и открили под него златната корона, а под нея — ковчеже с много богата украса.

Персевал го взел, отворил го и намерил в него писмо. Като го видели, другите двама рицари казали, че ако е угодно на Бог, това писмо ще им даде нужните обяснения относно кораба, на който се намирали: откъде идва и кой го е построил. Персевал започнал да чете на глас съдържанието му, което обяснявало произхода на кораба и на летвите в него по същия начин, както малко по-горе това бе сторено в нашия разказ. Нямало сред присъстващите нито един човек, който при слушането му да не се облее в сълзи, защото то събуждало спомена за велики събития и велик владетелски род. Щом Персевал свършил да чете частта за кораба и летвите, Галаад рекъл:

— Скъпи сеньор, сега трябва да потърсим госпожицата, която ще смени този портупей и ще сложи друг, защото без това да бъде направено, никой не бива да взема меча оттук.

Те обаче казали, че не знаят къде да я намерят.

— Така или иначе, ще трябва да тръгнем да я търсим, защото сме длъжни да действаме именно по този начин.

Когато обаче сестрата на Персевал чула тези им думи и усетила потиснатото им настроение, тя пристъпила към тях и им казала:

— Сеньори, не се обезсърчавайте. Защото, ако е рекъл Господ, преди още да сме слезли от кораба, портупеят ще бъде на своето място — така красив и скъпоценен, както подобава на този меч.

Сетне отворила кутията за бижута, която носела, и извадила от нея разкошен портупей, изработен от злато, копринени нишки и коси. Косите били толкова красиви и блестящи, че било трудно да се отличи кое е косъм, и кое — златна нишка. Освен това в него били вплетени скъпоценни камъни, както и две великолепни златни обеци, подобни на които едва ли би могло да се намерят.

— Драги сеньори, ето го портупеят, достоен да държи този меч. Знайте, че съм го изработила с нещо, което произхожда от мен и което ми е най-свидно: с моите коси. А в това, че са ми толкова мили, няма нищо за чудене, защото в деня на Петдесетница, в който ти, сеньор — и тя се обърнала към Галаад, — бе произведен в рицарски сан, аз имах най-красивата прическа от всички жени по света. Ала щом узнах, че моето предопределение е да бъда част от това изпитание, аз тутакси отрязах косите си и с тях изплетох въженцата, които виждате пред себе си.

— За Бога, госпожице — възкликнал Боорт, — това те прави още по-скъпа на нашите сърца, защото по този начин ни спестяваш големи мъки, които неминуемо щяхме да претърпим, ако не ни беше известила тази чудесна новина.

Тя тутакси се приближила до меча, махнала портупея от кълчища и го заменила с онзи, който била изработила толкова съвършено, сякаш през целия си живот не била правила нищо друго. Сетне се обърнала към тримата рицари и им казала:

— А знаете ли как се нарича този меч?

— Не, госпожице — бил отговорът. — Ти си тази, която трябва да му даде име — нали така е записано в надписа.

— Знайте тогава, че занапред това оръжие ще се нарича „Меча с удивителния портупей“, а ножницата му — „Спомен за кръвта“. Оттук насетне няма да има мъдър човек, който да види частта от ножницата, изработена от Дървото на живота, и да не си спомни за пролятата кръв на Авел.

Като чули това, двамата рицари казали на Галаад:

— Сеньор, молим те в името на нашия Господ Иисус Христос и за велика прослава на целокупното рицарство: препаши „Меча с удивителния портупей“, за който рицарите в кралство Логрия копнеят едва ли не с по-голяма страст, отколкото апостолите — за среща с Господ Бог. Всички са убедени, че с помощта на този меч чудесата на Светия Граал ще бъдат прекратени, а с тях ще престанат и опасните премеждия, които всекидневно ги връхлитат.

— Позволете ми в такъв случай най-напред да премина през изпитанието, защото никой не бива да притежава меча, ако не може да обхване ръкохватката му. Ако не успея, за всички ще е ясно, че той не е предопределен за мен.

Всички се съгласили, че така е и редно да стане. Тогава Галаад обхванал с длан дръжката с топката в края й и се оказало, че пръстите на ръката му не само достигали до палеца, но и го покривали. Като видели това, съратниците рекли на Галаад:

— Сеньор, сега сме убедени, че този меч е твой и нищо не може да те възпре да не го препашеш.

Галаад го изтеглил от ножницата и видял, че е толкова красив и гладък, че човек можел да се огледа в повърхността му, и му се възхитил, както не можел да се възхити на нищо друго по света. Сетне го върнал в ножницата, а госпожицата снела досегашното оръжие и препасала на кръста му този несравним меч с удивителния му портупей. Щом сторила това, тя му рекла:

— Сеньор, оттук насетне не ме е грижа кога ще умра. Чувствам се най-щастливата девойка на света, защото произведох в рицарски сан най-добродетелния мъж на земята. Редно е да знаеш, че досега ти не беше истински пълноправен рицар, понеже не бе препасал меча, донесен в тази страна единствено заради теб.

— Госпожице — отвърнал й Галаад, — ти направи толкова за мен, че до края на живота си ще бъда твой рицар. Безкрайна е благодарността ми за всичко, което ми каза досега.

— Сега можем да заминем оттук — рекла тя — и да се упътим към продължението на нашата мисия.

Всички начаса слезли от кораба и се качили на скалата. Персевал рекъл на Галаад:

— Да си призная, сеньор, от днес нататък не ще мине и ден, без да отправя благодарности към Господ Бог, задето ми позволи да участвам в едно толкова благородно изпитание като това: то е най-вълнуващото от всичко, което съм преживял.

Сетне четиримата се върнали на своя кораб и вятърът, който опънал платната, бързо ги отдалечил от скалите. С падането на нощта пътниците започнали да се питат дали са близо до някаква суша. Никой обаче нямал и най-малката представа за това. Прекарали нощта в открито море, без да ядат и пият, защото на борда нямало никакви припаси.

На другия ден пристигнали до една крепост, която се наричала Карселоа61 и се намирала в една от пограничните области на Шотландия. След като отправили своите благодарности към Господ Бог, задето ги бил отвел до изпитанието с меча и ги върнал от него здрави и читави, те влезли в крепостта. Едва пристъпили прага на портите, и госпожицата казала на тримата рицари:

— Сеньори, попаднали сме на твърде зловещо пристанище. Ако разберат, че сме от двора на крал Артур, нападението от тяхна страна няма да ни се размине, защото тук мразят крал Артур повече от когото и да било.

— Не се плашете, госпожице — рекъл Боорт, — защото Онзи, Който ни водеше, когато напуснахме скалата, ще ни отърве и от настоящото място, когато това Му бъде угодно.

Докато разменяли тези думи, един от местната прислуга излязъл да ги посрещне и ги попитал:

— Сеньори рицари, кои сте вие?

— От двора на крал Артур сме — отвърнали му те.

— Кълна се в главата си, рицари, вие не сте добре дошли тук.

След което се обърнал и влязъл в главното укрепление. Не се изминало много време, и отвътре се разнесъл звук на рог, който навярно можел да бъде чут в пределите на целия замък. После към тях се приближила една госпожица, попитала ги откъде идват, и те й казали.

— Ах, за Бога! — възкликнала тя. — Сеньори, ако можете, тръгвайте си веднага оттук! Защото — Господ ми е свидетел — сте дошли тук за ваша погибел. Затова искрено ви съветвам да се оттеглите, преди тукашните хора да са ви изненадали в собствената си крепост.

Те обаче й отвърнали, че няма да я послушат.

— Нима искате да умрете? — извикала тя.

— Не се бой, госпожице — отново се опитали да я успокоят те. — Онзи, Който ни е приел да Му бъдем служители, ще ни покаже пътя.

В същия миг обаче видели, че по улицата срещу тях се насочват десетина рицари в пълно бойно въоръжение, които ги призовали да се предадат, защото в противен случай ще ги убият. Те им отвърнали, че е изключено да го сторят.

— Тогава сте загубени! — изкрещели нападателите и пришпорили конете си.

Ала тримата съратници, които не изпитвали никакъв страх, въпреки че противниците им били по-многобройни и на коне, а те вървели пеша, веднага оголили мечовете си. Персевал ударил толкова силно един от тях, че го свалил от седлото и го проснал на земята, а след това хванал коня му за юздата и скочил на седлото. Същото сторил и Галаад. Щом се видели на коне, двамата започнали да повалят и убиват останалите рицари, с което освободили кон и за Боорт. Противниците им, виждайки се заплашени, го ударили на бягство. Тримата рицари се впуснали да ги преследват и по петите им проникнали в главната сграда.

Достигнали веднъж до голямата зала, те заварили в нея рицари и въоръжаващи се мъже, защото новината за пришествието им се била разпространила из целия замък. Виждайки, че всички вътре гледат да грабнат оръжие, за да се бият, тримата съратници, които успели да влязат на коне, се нахвърлили върху тях с голи мечове. Започнали да ги повалят и убиват като животни. Последните с всички сили бранели живота си, ала не издържали и потърсили избавление в бягството. След като пред очите им Галаад извършил невероятни подвизи и отнел живота на мнозина от тях, те вече били готови да повярват, че имат насреща си не смъртен човек, а същински дявол, нахлул в собствената им крепост, за да ги избие. Затова, виждайки, че няма да намерят спасение, всички хукнали да бягат — едни през вратите, а други през прозорците, поради което мнозина си изпочупили било врат, било крака, било ръце.

Озовали се сами в голямата зала, тримата съратници разгледали труповете на мъртвите си противници и се почувствали големи грешници заради стореното току-що, казвайки си, че са постъпили неправилно, като са избили толкова много хора.

— Не ми се вярва Господ Бог да е обичал особено тези люде — промълвил тогава Боорт, — след като допусна да бъдат избити като животни по този начин. Несъмнено трябва да са били безбожници и нечестивци, извършили толкова много прегрешения към Него, че Той не е пожелал животът им да продължи, а ни е изпратил тук за тяхна погибел.

— Думите ти не казват всичко — отвърнал му Галаад. — Ако са извършили тежки прегрешения спрямо Господ Бог, грижата за отмъщението нямаше да бъде наша, а на Оногова, Който очаква виновниците да признаят своите грехопадения. Затова ти казвам, че в душата ми няма да има мир, докато не позная истинския смисъл на току-що извършеното от нас, стига, разбира се, това да е угодно Богу.

Докато разговаряли по този начин, от една стая излязъл мъж, който изглеждал да е свещеник. Облечен бил в бяло расо и носел Тялото Господне в един потир. Като видял множеството мъртъвци в залата, той много се изненадал. Отстъпил крачка назад, не знаейки що да стори пред грозната гледка на множеството мъртъвци по пода. Галаад, който добре видял какво носи мъжът, снел шлема си при неговото влизане. Тъй като си дал сметка, че свещеникът е много уплашен, дал знак на съратниците си да останат там, където били, а самият той се приближил до божия човек и му рекъл:

— Сеньор, защо се спря така внезапно? Няма защо да се страхуваш от нас.

— Кои сте вие? — попитал свещеникът.

Галаад му отвърнал, че са от двора на крал Артур. Като чул това, свещенослужителят се успокоил, седнал и помолил Галаад да му разкаже по какъв начин всички тези рицари са били избити. Галаад му разказал как той и двамата му спътници от Търсенето се озовали на това място, как били нападнати и как сражението се превърнало в тежко поражение на нападателите, което той може и сам да види. Божият човек го изслушал и рекъл:

— Сеньор, редно е да знаете, че сте извършили най-благородното дело, на което някога рицар е бил способен. Дори и да живеете, докато свят светува, не мисля, че ще бъде по силите ви да повторите този свой подвиг. За мен няма никакво съмнение, че Господ Бог ви е изпратил тук, за да свършите тази работа, защото никой на света не е мразил така Господ Бог, както тримата братя, под чиято власт бе този замък. Поради тази своя нечестивост те бяха подложили хората в замъка на унижения, надминаващи дори тези на сарацините, и нямаше в думите и постъпките им нещо, което да не е насочено срещу Бог и Светата Църква.

— Сеньор — рекъл Галаад, — аз се разкайвах много, задето съм се увлякъл дотам, че да избия мнозина от тях, защото ги смятах за християни.

— Не бива да се разкайваш ни най-малко — казал свещеникът. — По-скоро трябва да бъдеш щастлив, защото ти казвам, че всъщност Господ Бог ти е много признателен, задето си ги избил. Те не бяха християни, а най-вероломните хора, които някога съм виждал. И ще ти кажа откъде знам за това.

Замъкът, в който се намираме, допреди една година принадлежеше на граф Ерну. Той имаше трима сина, добри рицари и изкусни воини, и една дъщеря — най-красивата млада дама в цялата страна. Тримата братя възлюбиха сестра си с безумна любов и с такава изгаряща страст, че я насилиха и отнеха девствеността й. Сетне, понеже тя имаше дързостта да се оплаче на баща си, я убиха. Пред лицето на това престъпление той реши да ги прогони далеч от себе си, но те не му се оставиха, а точно обратното — хванаха го и след като го раниха жестоко, го хвърлиха в тъмницата. Щяха дори да го убият, ако не бе един от братята му, който успя да му се притече на помощ.

Станали веднъж участници в това престъпление, те се отдадоха на всички възможни низости на света: избиваха духовници и свещеници, монаси и абати. Стигнаха дотам, че събориха двата параклиса в замъка. Оттогава до днес извършиха толкова много злодейства, че човек може само да се чуди защо не бяха погубени далеч по-отдавна.

Ала тази сутрин баща им, който лежи болен в тъмницата и, както ми се струва, е на прага на смъртта, ме помоли да отида при него в одеждите на Господ Бог. Тръгнах на драго сърце да го посетя, защото графът винаги много ме е обичал, ала щом пристигнах тук, синовете му ме обсипаха с такива оскърбления, каквито и сарацин не би си позволил, ако бях попаднал в ръцете му. Понесох униженията, без да трепна, от любов към Господ, от злоба към Когото те вършеха всичко това. Щом стигнах до килията, където се томеше графът, и му разказах за нанесените ми обиди, той ми рече:

„Не си го слагай на сърцето, отче. Моят срам и твоят ще бъдат отмъстени от трима воини на Иисус, за което нашият всевишен Господ Бог бе така добър да ме осведоми.“

Тези негови думи са доказателството, че Господ Бог не ще се разгневи на вашите постъпки, а точно обратното — всъщност именно Той ви е изпратил, за да разгромите злодеите и да ги убиете. Днес ще видите и още едно знамение, по-красноречиво дори от това, което вече получихте.

Тогава Галаад повикал своите спътници, за да им извести всичко, което току-що бил чул.

— Сеньор Галаад — рекъл Боорт, — не ти ли казвах, че Господ Бог ни е изпратил тук, за да отмъстим за злодеянията на тези хора? Ако това бе противно на волята Му, не мисля, че ние, едва трима, щяхме да избием толкова много хора.

Сетне побързали да извадят граф Ерну от тъмницата. Ала като го пренесли в голямата зала, видели, че е настанал смъртният му час. При все това, още щом съгледал Галаад, графът го разпознал, но не защото го бил виждал някога, а защото Господ Бог му бил дал тази мощ. Тогава благородникът се облял в сълзи и промълвил:

— Сеньор, много отдавна очакваме твоето идване и най-сетне, слава на Господа, ти си тук. Ала, за Бога, вземи ме в прегръдките си, за да получи душата ми последната радост, че ще види как тялото ми се отдава на смъртта в ръцете на един толкова добродетелен мъж като теб.

Галаад на драго сърце изпълнил молбата на стария граф. Когато го притиснал в обятията си, той свел глава, сякаш всеки миг щял да предаде Богу дух, и възкликнал:

— Скъпи Отче на Небесата, отдавам моя дух и душата си в Твоите ръце!

Сетне се отпуснал напълно и задълго останал така неподвижен, поради което тримата приятели помислили, че е мъртъв. Ала по някое време надигнал глава и заговорил отново:

— Галааде, Господ Бог от висините ти известява, че днес ти отмъсти добре на Неговите неприятели — за голяма радост на всички небесни обитатели. Сега трябва колкото се може по-бързо да отидеш при Ранения крал, за да възвърне той своето здраве, което е очаквал толкова лета. Защото е речено, че ще получи изцеление само ако ти се озовеш при него. Така че заминавайте колкото можете по-скоро. Очаква ви ново изпитание.

Старецът млъкнал и не промълвил повече нито дума, преди душата да напуснала тялото му. Оцелелите обитатели на замъка изпитали голяма мъка, когато видели обичния си господар мъртъв. Тленните му останки били изпратени с подобаващо опело и с всички почести, дължими на един толкова благороден мъж, след което новината за смъртта му била оповестена навсякъде. Тогава от цялата околност се насъбрали всички монаси, които взели покойника и го погребали в един манастир.

На другата сутрин тримата съратници напуснали замъка и потеглили на път. Съпровождала ги, разбира се, и сестрата на Персевал. Препускали така, докато достигнали до Опустялата гора. Щом навлезли в нея, видели насреща им да се носи Белият Елен — същият, който Персевал бил видял навремето, — предвождан от четири лъва.

— Галааде — възкликнал Персевал, — сега ще видиш големи чудеса, защото, кълна се в главата си, никога през живота си не съм виждал по-необикновено премеждие. Убеден съм, че тези лъвове пазят този Бял Елен, и няма да намеря спокойствие, докато не разбера защо това е така.

— Бог ми е свидетел — отвърнал Галаад, — и аз много бих искал да узная истината. Хайде да вървим зад него и да го следваме, докато разберем къде е леговището му, защото мисля, че това приключение ни е изпратено от Бог.

Всички на драго сърце се съгласили с него. Вървели подир Белия Елен, докато навлезли в долина и видели пред себе си насред неголяма кория отшелнически дом, обитаван от мъдрец на преклонна възраст. Еленът, последван от лъвовете, влязъл в него. Рицарите, щом се озовали наблизо, скочили от конете и се насочили към параклиса, в който заварили свещеник, облечен в одеждите на Господ Бог: той тъкмо се канел да започне литургията в чест на Свети Дух.

Рицарите си казали, че са пристигнали съвсем навреме и ще присъстват на литургията, която предстояло отшелникът да отслужи. Когато стигнал до Светото тайнство, тримата приятели останали още по-смаяни, отколкото били дотогава, защото им се сторило, че пред очите им Еленът се превръща в човек. Той седнал на величествен трон, разположен върху олтара. Лъвовете също един подир друг се променили: единият — в човек, вторият — в орел, третият — отново в лъв, а четвъртият — в бик. Такава невероятна промяна претърпели четирите лъва, а освен това се били сдобили на гърбовете си с криле, които им позволявали, ако Бог пожелае, да полетят. Четирите същества вдигнали трона, на който седял Еленът — двама на краката, а двама за облегалката — и по този начин го превърнали в паланкин. Сетне излезли през големия витраж на една от стените, без изобщо да го повредят, а още по-малко — счупят. Щом напуснали параклиса и хората в него престанали да ги виждат, над тях се разнесъл глас, който им казал:

„По същия начин Божият Син проникна в Мария, благословената Дева, и нейното целомъдрие не бе по никакъв начин повредено, а още по-малко — погубено.“

В мига, в който чули тези думи, рицарите се намерили на земята, изпънати в цял ръст, защото гласът бил съпроводен с ослепителна светлина и оглушителен грохот, които ги накарали да си помислят, че църквичката е тръгнала да се срутва. След малко обаче дошли на себе си и видели, че свещеникът съблича богослужебните си одежди, тъй като бил приключил литургията. Приближили се до него и го помолили да им разтълкува смисъла на видяното.

— А какво точно видяхте? — попитал ги той.

— Видяхме как един елен възприе човешки облик, и четири лъва, които се превърнаха в различни неща.

В отговор на това отшелникът казал:

— Ха! Сеньори! Добре сте дошли. От думите, които ми казвате, съм твърдо убеден, че сте достойни, Истински рицари, които ще доведат до успешен край Търсенето на Светия Граал, след като преминете през големи страдания и велики изпитания. Всъщност вие сте онези, на които Господ Бог е разкрил Своите тайни и мистерии: разбулил ви е обаче само част от тях, защото с превръщането на видения от вас Елен в безсмъртно духовно същество ви е показал победата, която Сам Той е извоювал на Кръста: тогава, загърнат в земната си обвивка, сиреч в човешка плът, Той е умрял и умирайки, е победил смъртта, за да възстанови вечния живот.

А това, че Неговият символ е елен, е съвсем правилно, защото както това животно се подмладява, освобождавайки се от част от кожата си, така и Господ Бог се е завърнал към живота, когато е изоставил Своята земна обвивка, сиреч тленната плът, възприета в утробата на Светата Дева. И понеже у Светата Дева не е съществувал земен грях, Той се е появил в облика на чисто бял елен без нито едно петно.

Що се отнася до лъвовете, които го съпровождали, в тях можете да видите четиримата евангелисти — онези щастливи люде, които пресътворили в писмена част от деянията на Иисус, извършени, докато е бил сред нас в човешкия Си облик. Знайте, че никога рицар не е успявал да познае дълбокия смисъл на това видение. Ала Върховният ни Господар се е показвал на мъдреци и рицари както в тази страна, така и на много други места, в облика на Елен, съпровождан от четири лъва, така щото онези, които съумеят да Го видят, да вземат пример от Него. Оттук насетне обаче никой никога не ще Го види в подобно превъплъщение.

Като чули тези думи, рицарите заплакали от радост и отправили благодарности към Господ Бог, задето им бил показал всичко това с такава яснота. Остатъка от този ден те прекарали при отшелника, а на следващата сутрин, след като изслушали утренята и се канели да потеглят на път, Персевал взел стария меч на Галаад с думите, че оттук насетне той ще го носи, а своя оставил на отшелника.

След като препускали до пладне, те се приближили до силно укрепен и добре разположен замък, ала не влезли в него, защото пътят им следвал друга посока. Вече се били поотдалечили от главната порта, когато усетили, че ги догонва някакъв рицар, който ги попитал:

— Сеньори, това младо момиче, което водите с вас, целомъдрено ли е?

— За Бога — рекъл Боорт, — разбира се, че е. Това трябва да ти е съвсем ясно.

Като чул този отговор, рицарят внезапно се пресегнал и сграбчил коня на госпожицата за юздата с думите:

— В името на Светия Кръст, не ще ми се изплъзнеш, преди да изпълниш обичайния за този замък обред!

Като видял, че рицарят отвлича по този начин сестра му, Персевал се почувствал силно засегнат и казал:

— Сеньор рицарю, очевидно не си достатъчно разумен, щом говориш такива неща. Всяко младо момиче, независимо на кое място се озове, не е длъжно да спазва никакви обичаи, особено ако е от толкова благородно потекло като тази девойка, която е дъщеря на крал и кралица.

Докато разменяли тези думи, десетина рицари в пълно бойно въоръжение излезли от замъка, а с тях — и една госпожица, която държала в ръка сребърна паница. Новодошлите се провикнали към тримата съратници:

— Драги сеньори, госпожицата, която водите със себе си, трябва на всяка цена да се подчини на обичая в този замък!

Тогава Галаад попитал за какъв обичай става дума.

— Сеньор — отвърнал му един от тях, — всяко младо момиче, преминаващо оттук, трябва да напълни тази паница с кръв от дясната си ръка. Никоя не минава, без да се издължи.

— Проклет да е лъжовният рицар — извикал тогава Галаад, — който е установил този обичай, защото е лош и долен. Господ ми е свидетел, вие не проявявате никакво уважение към тази госпожица и докато съм жив и здрав и тя има доверие в мен, няма да изпълни това, което искате от нея.

— Господ ми е свидетел — възкликнал Персевал, — по-скоро бих предпочел да бъда убит!

— И аз също — присъединил се Боорт.

— За Бога — казал рицарят от замъка, — тогава ще умрете всички, защото няма как да се опълчите срещу нас, ако ще да сте най-добрите рицари на света.

Тутакси закипяла битка. Тримата съратници на бърза ръка повалили на земята десетимата рицари, без да са счупили дори едно свое копие. Сетне извадили мечовете и започнали да ги избиват като животни. И щели да ги изтрепят до крак, ако през портите на замъка не наизлезли цели шестдесет рицари в пълно бойно въоръжение, които се притекли на помощ на първите десетима. Предвождал ги възрастен мъж, който казал на тримата приятели:

— Драги сеньори, смилете се над себе си и не позволявайте да бъдете убити. Това би било голяма загуба, защото сте много добродетелни мъже и истински Добри рицари. Затова ви умоляваме да ни дадете онова, което искаме от вас.

— Не си правете труда — отвърнал му Галаад. — Увещанията ви са напразни, защото никога няма да спазим подобен обичай, докато тази госпожица има доверие в мен.

— Какво? — учудил се старецът. — Нима искате да умрете?

— Съвсем не сме стигнали още дотам — бил отговорът на Галаад. — Но със сигурност предпочитаме да умрем, отколкото да извършим вероломството, което искате от нас.

След размяната на тези думи започнала битката — неописуема, откъдето и да я погледнеш. Рицарите нападали тримата съратници от всички страни. Ала Галаад, който въртял „Меча с удивителния портупей“, сипел удари наляво и надясно, убивайки всекиго, когото достигнел, така че гледащите го отстрани вече не го възприемали като човек, а като някакво страшно чудовище. Той се придвижвал само напред, без да отстъпва дори за миг, и непрекъснато навлизал все по-дълбоко в неприятелските редици. От голяма помощ му било и това, че съратниците му го прикривали от двете страни, така че противниците му можели да го нападнат само лице в лице.

Битката продължила чак до късно следобед, като тримата съратници не претърпели и най-малката щета: те не отстъпили дори крачка назад и удържали натиска чак докато падналата нощ, мрачна и тъмна, не принудила биещите се да се разделят, като първи проявили колебание рицарите от замъка, които обявили, че е добре сражението да бъде прекратено. Тогава старецът, който и преди схватката бил разговарял с тримата рицари, се приближил към тях и им рекъл:

— Сеньори, в името на приятелството и добрите нрави, молим ви да пренощувате тази вечер при нас. Обещаваме ви честно и почтено, че ще ви оставим утре сутринта на същото място и също толкова здрави и читави, колкото сте сега. Знаете ли защо ви казвам това? Убеден съм, че щом узнаете причината за появата на този обичай, ще приемете госпожицата да извърши онова, което искаме от нея.

— Сеньори — рекла госпожицата, — приемете гостоприемството, щом ви го предлагат.

Тримата приятели я послушали. Двете страни обявили взаимно примирие и влезли заедно в замъка. Едва ли някога е имало по-радостен прием от този, който обитателите на крепостта отредили на Галаад, Персевал и Боорт. Прислужници им помогнали да слязат от конете и да свалят доспехите си. Като приключили с угощението, те се поинтересували що за обичай бил този техният, как бил възприет и защо. Един от местните хора веднага се отзовал:

— Ей сега ще ви обясним. Истината е, че тук има една госпожица, на която всички — и ние, и хората от страната — принадлежим. Изминаха вече две години, откакто тя по волята на Господ Бог легна болна. След като дълго се томи отпаднала и изнемощяла, ние се помъчихме да разберем каква е нейната болест, и стигнахме до заключението, че е налегната от гибелния недъг, наречен проказа. Тогава докарахме всички лекари — и местни, и от далечни земи, — ала никой от тях не можа да посочи лек срещу ужасната болест. Накрая един мъж, известен със своята ученост, ни каза, че ако се сдобием с паница, пълна с кръвта на младо момиче, целомъдрено и в делата, и в помислите си, което при това е дъщеря на крал и кралица и сестра на Персевал Непорочния, и с тази кръв намажем тялото на нашата господарка, тя тутакси ще се излекува от своята болест. Тогава установихме обичая никоя целомъдрена девойка да не минава оттук, без да сме източили паница от нейната кръв. Затова и разположихме пазачи на всички порти на замъка, които да спират минаващите край него млади жени. Сега, предполагам, разбирате защо в нашия замък бе въведен този обичай, срещу който вие се опълчихте. Ала оттук насетне сте свободни да постъпите, както намерите за добре.

Тогава сестрата на Персевал се обърнала към своите спътници с думите:

— Сеньори, виждате, че господарката на тази страна е болна. Ако пожелая, мога да я излекувам; също по моята воля е тя да не намери спасение. Кажете ми как е редно да постъпя.

— За Бога — рекъл Галаад — ако направиш това, като те гледам колко си млада и крехка, не ще можеш да избегнеш смъртта.

— Господ ми е свидетел — отвърнала тя, — ако умра за подобно изцеление, това ще бъде чест за мен и за моите предци. Длъжна съм да го направя отчасти заради вас, отчасти заради тях. Защото ако утре отново влезете в сражение с хората от замъка, както сторихте това днес, то и загубите, които ще последват, ще бъдат далеч по-големи от моята смърт. Ето защо ви заявявам, че ще изпълня искането им: по този начин цялото това насилие ще спре. Моля ви, в името на Господ Бог, да ми разрешите това.

Нямало какво да направят нейните спътници, макар и с болка в сърцето, те отстъпили пред настояването й. Тогава госпожицата повикала хората от замъка и им казала:

— Бъдете радостни и щастливи, защото битката за утре е отменена. Обещавам ви, че с настъпването на деня ще изпълня обичая, както подобава на целомъдрена девойка.

Като чули тези думи, обитателите на замъка горещо й благодарили. Развихрил се отново празник, по-радостен и по-весел от предишния. На тримата съратници били поднесени най-добрите ястия и напитки, каквито можели да се намерят наоколо, предоставени им били и най-разкошните легла, с които замъкът разполагал. През тази нощ за тях били положени възможно най-големите грижи и те несъмнено щели да се чувстват още по-добре, ако приемели всичко, което им се предлагало.

На сутринта, след като изслушали утренята, госпожицата влязла в голямата зала и пожелала да доведат болната дама, която щяла да намери изцеление благодарение на нейната кръв. Хората от замъка казали, че с готовност ще изпълнят желанието й, и тутакси се качили в стаята, където тя лежала. Като я видели, съратниците били направо поразени, защото лицето и било толкова разкривено, пъпчасало и набраздено с язвите на проказата, че на човек не оставало нищо друго, освен да се запита как е успявала да живее с подобна болка. С идването й те станали и я настанили да седне до тях. Дамата помолила младата госпожица да й даде онова, което й била обещала, и тя й отвърнала, че на драго сърце ще го стори. След това девойката наредила да донесат паницата, а когато това било изпълнено, тя оголила ръката си и отворила една от своите вени с помощта на малко островърхо и наточено като бръснач ножче. От нея веднага бликнала кръв. Девойката се прекръстила, помолила Господ Бог да е с нея и рекла на дамата:

— Сеньора, предстои ми да умра, за да получиш ти своето изцеление. Моля те, в името на Господ Бог, моли се за душата ми, защото виждам своя край.

Едва произнесла тези думи, и изгубила свяст поради голямата загуба на кръв. Паницата вече била пълна до краищата. Тримата приятели се завтекли да я придържат и спрели изтичащата й кръв. След като дълго останала в безсъзнание, най-сетне тя се свестила и щом усетила сили да говори, рекла на Персевал:

— Скъпи братко! Персевале! Умирам за спасението на тази госпожица. Моля те да не погребваш тялото ми в тази страна, а веднага щом предам Богу дух, да ме качиш на някой кораб в най-близкото пристанище и да ме пуснеш да се рея, накъдето съдбата ме поведе. Казвам ти също, че когато отидете в град Сараз, където сте длъжни да се озовете в Търсенето на Светия Граал, ще ме намерите там в подножието на кулата. Тогава бъдете така добри заради мен и моята чест да погребете тялото ми в Духовния дворец. Знаеш ли защо ви моля за това? Защото Галаад също ще почива там, а и ти — редом с него.

Облян в сълзи, Галаад приел да изпълни молбата й. Тогава тя се обърнала към тримата:

— Утре се разделете и нека всеки последва своя път, додето съдбата не ви събере у Ранения крал. Такава е волята на височайшия Господ Бог, Който ви я известява чрез мен, за да знаете какво да направите оттук насетне.

Всички й обещали, че ще така и ще сторят. Тогава тя помолила да получи своя Спасител. Тутакси бил повикан един свят отшелник, който живеел в малка горичка близо до замъка. Монахът побързал да дойде, защото нещата не търпели никакво отлагане. С идването си той се приближил до госпожицата, а тя протегнала ръцете си към своя Спасител и получила Тялото Господне с велико благоговение. Миг след това напуснала този свят, довеждайки тримата рицари до такава покруса и отчаяние, че не им било ясно дали някога ще получат дори малка утеха в непомерното си страдание.

Още същия ден дамата оздравяла, защото веднага след като била измита с кръвта на светото младо момиче, тя се пречистила и била изцелена от проказата, а кожата й, която дотогава била черна и отвратителна наглед, възвърнала предишната си хубост. Тримата съратници и всички обитатели на замъка били много радостни от това.

Предстояло обаче да се погрижат за тялото на девойката, както тя им била заръчала. Най-напред извадили вътрешностите и всичко останало, което подлежало на извличане от него. После го намазали с най-скъпите благовония на земята, сякаш било тяло на император. Сетне предприели всичко необходимо за построяването на кораб, а когато той бил готов, го покрили с най-разкошна копринена тъкан и поставили в него великолепно ложе. След като украсили кораба по възможно най-изящния начин, положили тялото на госпожицата върху ложето и пуснали величествения съд да плава сам по морето.

Боорт казал на Персевал, че съжалява, задето не поставил до тялото писмо, които да обяснява родословието на девойката, причината за смъртта й и всички изпитания, доведени с нейна помощ до успешен край, за да може, ако по волята на случайността корабът се озове в чуждестранен край, хората там да узнаят коя е тя.

— Уверявам те — отвърнал му Персевал, — че аз сложих до главата й писмо, което обяснява цялото й родословие, причината за нейната смърт и всички премеждия, достигнали до добър край благодарение на нейната помощ, така че ако се озове в чужда страна, хората там ще разберат коя е.

Галаад го похвалил, че е постъпил много добре:

— Сега, който и да намери тялото й — рекъл той, — ще му отдаде далеч повече почести, отколкото преди, защото ще е узнал истината за нейните добродетели и чистия й живот.

Всички обитатели на замъка останали на брега, докато можели да виждат в далечината платната на кораба. Повечето от тях горко плачели, спомняйки си за необикновеното благородство, проявено от младото момиче, жертвало се за изцелението на една дама от чужда непозната страна. Всички били единодушни, че никога друга девойка не била извършвала подобно нещо.

След като корабът се изгубил в морската шир, те се завърнали в замъка. Ала тримата рицари заявили, че никога повече няма да влязат в него от любов към девойката, която намерила там смъртта си. Затова останали отвън и поискали от обитателите на замъка да им приготвят конете и доспехите, което те и сторили.

Тримата тъкмо се били качили на конете и се канели да потеглят отново на път, когато небето притъмняло и се събрали гъсти облаци, пропити с дъжд. Приятелите се отправили към една крайпътна църквичка, влезли в нея, а конете си оставили отвън под близкия навес. Забелязали, че времето се влошава все повече и повече. Скоро загърмяло и затрещяло. Засвяткали мълнии, които започнали да се сипят върху замъка толкова начесто, колкото и дъждовните капки. Тази така необикновена буря продължила през целия ден и последствията били, че повече от половината му стени били съборени или повредени — нещо, което смаяло рицарите, защото изобщо не им се вярвало, че подобна стихия, дори да би вилняла цяла една година, би могла да разруши до такава степен един замък, както това станало с този, поне доколкото изглеждало отвън.

Когато след вечернята бурята поутихнала, приятелите видели пред църквата да преминава тежкоранен рицар, който се опитвал да избяга. Той не спирал да повтаря:

— Господи, Господи! Ела ми на помощ, защото съм в страшна нужда!

Зад него се задал друг рицар, съпроводен от джудже, който викал отдалеч:

— Мъртъв си, няма да ми избягаш!

Първият протягал ръце към небето и се молел:

— Мили Боже Господи, ела ми на помощ, не ме оставяй да умра точно сега, нека душата ми не преминава в отвъдното в миг на върховно терзание, в каквото си мисля, че е.

При гледката на рицар, умоляващ по този начин Господ Бог, тримата приятели били обзети от голямо състрадание и Галаад обявил, че ще му се притече на помощ.

— Сеньор — обадил се тогава Боорт, — това е работа по-скоро за мен, защото не си струва точно ти да си хабиш усилията заради някакъв обикновен рицар.

Галаад отстъпил пред желанието му. Боорт отишъл при коня си, качил се на седлото и казал на своите спътници:

— Драги сеньори, ако не се върна, не изоставяйте своето Търсене. Потеглете още призори, всеки по своя път, и го следвайте, докато Господ Бог ни позволи да се съберем тримата в двореца на Ранения крал.

Те му пожелали да бъде винаги под Божията закрила и му обещали, че още на сутринта ще се разделят. Боорт тутакси препуснал, за да помогне на рицаря, който толкова настойчиво се молел на Господа.

Ала засега разказът замълчава за него и се връща към двамата рицари, които останали в църквичката.