Кретиен дьо Троа, Персевал или разказ за Граала, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010.
Във встъпителната студия към българския превод на романа излагам традиционните тълкувания на Граала, преди да предложа собствени интерпретационни хипотези. Вж. цит. съч., бел. 1, с. 5–76.
Най-вероятно Робер дьо Борон не е познавал романа на Кретиен и не го споменава в своята творба.
Йосиф съдържа 3514 стиха, а от Мерлин до нас са достигнали само първите 502 стиха.
Така публикувахме и българския превод на този роман. Вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, превод от старофренски Владимир Атанасов, изд. „Изток-Запад“, София, 2012.
Вж. бел. 5.
Името Уолтър Мап, посочено в предпоследното изречение на романа за автор на Търсенето, очевидно е литературна мистификация. До нея е прибягнал и анонимният автор на следващия роман от цикъла, Смъртта на крал Артур, писан около 1230 г. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира в 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium) — ценно свидетелство за тогавашните нрави и управленски практики. Очевидно репутацията на Уолтър Мап е подтикнала анонимните френски автори да поставят творбите си под името на един безспорен авторитет.
С основание американската медиевистка Грейс Савидж говори по повод на Търсенето за „фикционална религиозна система“. Вж.: Grace Armstrong Savage, Narrative Techniques in the Queste del Saint Graal, Princeton, 1973, p. 458.
Tzvetan Todorov, „La quête du récit“, in Poétique de la prose, Paris, Seuil, 1971, p. 132 (преводът мой — С.А.).
Например Албер Пофиле, Даниел Поарийон, Жерар Гро и др.
Средновековната екзегеза на библейски текстове протича на четири смислови равнища: историческо (или буквално), тропологично (морално), аналогично (сравняват се текстове от Стария с текстове от Новия завет), анагогично (търсят се кореспонденции на земни явления и реалности с отвъдното).
Най-вече с Раул дьо Удан и неговия Роман за крилете (нач. на XIII век) и с Жан дьо Мьон, автор на втората част на Роман за розата (1270). Анализирал съм еволюцията на алегорията в средновековната литература в статията „В светлата гора на алегорията“, Vox litterarum, Култура, комуникация, критика, №4, 2005, с. 6–22.
Връзката между Бахтиновото „авторитарно слово“ и езика на интерпретаторите в Търсенето е посочена от Мишел Станеску. Вж.: Michel Stanesco, „Parole autoritaire et «accord des semblances» dans la Queste del Saint Graal“, in Miscellanea Mediaevalia, Mélanges offerts à Philippe Ménard, tome II, Paris, Honoré Champion, 1998, p. 1267–1279.
Михаил Бахтин, „Словото в романа“, Въпроси на литературата и естетиката, изд. „Наука и изкуство“, София, 1983, с. 193.
Вж. например Мерлин — втората част от трилогията в проза Роман за Граала от Робер дьо Борон, изд. „Изток-Запад“, София, 2012.
Tzvetan Todorov, цит. съч., с. 148.
Emmanuèle Baumgartner, „Les aventures du Graal“, in Les chemins de la Queste. Etudes sur La Queste del Saint Graal, Orléans, éditions Paradigme, 2004, p. 14.
Разделението на глави и заглавията им са добавка от преводача за улеснение на читателя. Всички бележки, чийто автор не е изрично посочен, са от преводача. — Б.пр.
Към 3 ч. следобед.
Пелес (Пелеас) — в Артуровския цикъл едно от имената на Краля Рибар — пазителя на Граала в Корбеник. Според други версии на легендата се нарича Амфортас. Неговата дъщеря Елан е тази, която носи Граала в свещената процесия. Неин син от Ланселот е рицарят Галаад.
Левга — старинна мярка за разстояние, равняваща се на 4,83 км.
Около шест часа сутринта.
Букв. „да протръбят с рог водата“; сиреч да изсвирят сигнала, приканващ всички присъстващи да си измият ръцете преди началото на пиршеството.
Ранения Крал — другото прозвище на Краля Рибар. Разказът за него варира в широк диапазон, но във всичките му варианти кралят е ранен в краката или в слабините, поради което е неспособен да се придвижва. Кралството му също споделя неговите страдания, сякаш недъгът му прави и земята безплодна. Това е митът за Опустялата земя (на старофр. Terre Gaste, сходно с англ. Waste Land). На страдащия владетел не му остава нищо друго, освен да лови риба в реката в околностите на своя замък в Корбеник (от старофр. cor benoit, „благословено тяло“). За да помогнат на Краля Рибар, отвсякъде се стичат най-славни рицари, но чудото с изцелението му може да бъде извършено само от единствения избраник, най-добрия рицар. В първите варианти на легендата (Персевал, или Разказ за Граала от Кретиен дьо Троа) това е Персевал, който в по-късните версии е придружен от Боорт и Галаад, и дори заменен от последния, както е и в настоящия роман.
Гон (Gaunes) или Ган (Gannes) в артуровската легенда е названието на кралството на Боорт Стари (бащата на Боорт Изгнаника и Лионел), чието местонахождение било в Западна Галия, дн. области Бретан, Нормандия и Пеи дьо ла Лоар.
До 3 ч. следобед.
Бодемагю — герой от Артуровското предание, крал на Гор, легендарно кралство на Острова (според някои изследователи — отражение на Отвъдния свят, в който душите отиват след смъртта). Известен главно като баща на рицаря Мелеаган, отвлякъл съпругата на Артур кралица Гениевра — събитие, представляващо сюжетния център на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата. В повечето предания е изобразен като верен сподвижник на Артур и разумен, добродетелен крал.
Срв. Робер дьо Борон, Роман за Граала (гл. „Йосиф“, с. 48), Изток-Запад, 2012: „А Иисус бил отведен при Пилат; и когато се изправил пред него, били казани много думи. Евреите Му отправили всевъзможни обвинения, но властта им над Него не била голяма, тъй като не съумели да открият никакво основание за осъждането Му на смърт. Ала слабостта на правосъдието и това, че Той нямал власт над евреите, го принудили да понесе наказанието. И тогава онзи, който бил нещо като техен управник, попитал:
— И на кого ще мога да се позова, ако моят господар ми поиска сметка? Защото не виждам защо този човек трябва да бъде осъден на смърт.
Тогава всички се провикнали в хор:
— Върху нас и нашите деца нека се стовари вината за Неговата кръв!“
Вж. бел. 19.
Гахериет — четвъртият син на краля на Оркни Лот и дъщерята на Игерна Моргауза, брат на Говен и Гахерис, племенник на крал Артур и един от Рицарите на Кръглата маса.
Опустялата гора (Forêt Gaste) — изолирана гора, в която според Персевал, или Разказ за Граала на Кретиен дьо Троа Персевал прекарал своето детство заедно с майка си — вдовица, която искала да го предпази от оръжията и битките.
Крал Бан от Беноик е персонаж от Артуровския цикъл. Съпруг на кралица Илейн (Елена), баща на Ланселот и Хектор от Мар, дядо на Галаад и брат на крал Боорт. Крал на Армориканска Британия (п-в Бретан) със столица Треб. Замъкът му бил разположен сред блато, смятано за непристъпно, но крал Клодас от Пустата земя (предп. областта около устието на Лоара) успял да го превземе и опожари. Бан от Беноик, съсипан от поражението, умрял, оставяйки съпругата и сина си Ланселот на брега на езерото. Над тях се смилила феята Вивиан, която потопила детето в езерото, за да го отгледа на сигурно място в своя митичен кристален дворец. Войната между Бан и Клодас символизира борбата на бретонците срещу франките.
Безант (визант) — основната монетна платежна единица във Византия, наследена от Римската империя, когато била наричана „солид“. Гръцкото название на византийския солид било номизма (nómisma), а в Европа най-често се използвал терминът безант или бизантин.
Библия, Мат. 25:14-30.
Последовател на учението на Симон Магьосника, а по-късно нарицателно за човек, който купува църковни длъжности, смятайки, че Божието благоволение също може да се купува.
Има се предвид душата.
Изх. 17:1-6.
Мат. 21:18, 21:19; Мар. 11:12, 11:13; Лук. 13:6, 13:7, 19:4.
Вж. бел. 24 и 31.
Раненият крал, сиреч Кралят Рибар. Вж. бел. 24.
Крудел — Жестокия.
Лук. 2:22-35.
Йона, 1–2.
Даниил, 6:1-28.
Срв. Йоан, 10:1-42.
Срв. Матей, 16:18.
Евреи, 11:5.
Вж. Малахия, 4:5; Матей, 17:10-12.
Вж. бел. 14.
Вж. Лука, 18:10-14.
Вж. Матей, 22:1-14; Лука, 14:16-24.
Наричан още Селидоний или Селидоан.
Огнена Мария — празникът на Мария-Магдалена, празнуван от Католическата църква на 22 юли, а от Православната — между 17 и 22 юли.
За роднинските връзки между Хектор и Галаад вж. бел. 32.
По-известен като Пелинор.
Каледония — старото име на Шотландия.
Вж. бел. 24.
Вж. Псалми, 50:20-21.
Вж. Битие, 4:9.
Вж. Битие, 4:10-12.
Срещана още като Картелоаз.
Втори син на Йосиф Ариматейски и крал на Хоселика, бъдещия Уелс, предтеча на рицаря от Кръглата маса Ивен.
Краля Рибар.
Тук авторът е прибягнал до народна етимология, извеждайки названието „Граал“ (Graal) от израза au gré (според желанието, на воля, в достатъчно количество, до насита). По-вероятната етимология на „Граал“ трябва да се търси в латинизираната гръцка дума „кратер“ и нейните средновековни варианти: cratella, gradalis и др.
Копието, с което Иисус бил пронизан на кръста.