Убийството на Тутанкамон

Върху стените на гробницата си Хюи записал, че бил повикан в двореца, за да получи печата на наместник, с който да се бележи златото, което ще се превозва до Тива. От миналите времена на Старото царство малки цилиндрични печати били символ на господство. В действителност йероглифната дума за ковчежник включвала печат на конец, който се носел около врата като служебна значка. Така че когато Хюи бил извикан в двореца в Тива, това бил голям ден от живота му. На цялото му семейство било позволено да гледа великото събитие. Той бил въведен при фараона си, на когото се поклонил, и бил приветстван от член на държав- ната управа, който му казал: „Дава ти се земята от Некхен до Несут-Тауи“. Хюи отговорил: „Нека Амун от Несут-Тауи дари всичко, що си заповядал, о царю, господарю мой“. После Тутанкамон му заповядал да замине и да се върне със злато, слонова кост, жирафи и всички хубави неща, които могат да се намерят в Нубия. Забележете, че някой от държавната управа дал заповедта на агента му. Тутанкамон просто потвърдил тази заповед.

Със служебния печат в ръка Хюи напуснал двореца, за да подготви експедицията си до Нубия. Един от синовете му имал титлата „Майстор на коня“. По стените на гробницата на Хюи виждаме коне, които подават муцуни от оборите, докато корабът му отплава за Нубия. Няма записи за пътуването му до Нубия, нито за престоя му там, но можем да си представим как скорошният военен поход на Хоремхеб е бил премахнал всички пречки от пътя на Хюи, които са можели да осуетят изпълнението на служебните му задължения. Хюи се върнал в северен Египет с толкова претоварен от изобилни богатства флот, че представянето им пред фараона трябвало да се осъществи в двора на двореца. Имало безброй купчини злато, преработено във формата на пръстени, големи колкото гривни, грамади слонова кос и абанос, жив жираф и още много други. Пред царя били показани оковани роби, за да може да си избере които му харесват.

Имало и стадо с доволно угоен нубийски добитък, високо ценен за принасяне в дар на бог Амун. По време на фестивала Опет се показвали рогата на крава, върху които били издълбани ръце, а между тях имало малка глава на нубиец. Когато животното наведяло глава, Нубия символично изказвала почитта си към Египет.

Доволен от парада - сигурно се е влюбил в жирафа - Тутанкамон наградил Хюи със златни огърлици. Питам се дали се е замислял за времето в Амарна, когато баща му е дарявал златни огърлици от Прозореца на явлението. Но в случая на Хюи това не било подкуп за да следва вярата му, а награда за добре свършена работа. Много от златните предмети, оставени в гробницата на Тутанкамон, се дължали на усилията на Хюи. Известният ковчег от масивно злато трябва да е бил изработен благодарение на пратките от нубийско злато, което донасял Хюи.

С течение на годините Тутанкамон и Анхесенамон се превърнали в младежи и се влюбили един в друг. Тя била до него от десетгодишна и вече я изобразявали почти на всички портрети - или права, или коленичила до фараона си. В царските работилници се правели статуи на красивата двойка седнали един до друг с корони на главите - респективно той на Амун, а тя на неговата съпруга Мут. Една двойка такива статуи на младия цар и царица и досега се усмихва на минаващите туристи в храма в Луксор.

Обратно на всички свои предшественици Тутанкамон въобще не се е женил за други съпруги - още един знак, че двамата с Анхесенамон били много близки. Но тъй като били последните оцелели от XVIII династия, ако искали да продължат царския род, трябвало да имат деца. Иначе когато дойде време за избор на следващ фараон, Божественият ред щял да бъде прекъснат и Египет щял да бъде хвърлен в смут.

Двойката направила каквото могла, за да изпълни това задължение. Анхехсенамон забременяла. Докато дворът се подготвял за раждането на бъдещия цар или царица на Египет, за нея се грижел царският лекар - човек, известен със способностите си и уменията си за лекуване.

Древните египтяни наричали медицината „необходимото изкуство“ и внимателно регулирали тази професия, като излъчвали специалисти в отделни области. Лекарите с най-висок ранг били жреци. Понеже Сахмет бил най-важният бог, свързван с медицинското изкуство, именно жрецът на Сахмет трябвало да бъде най-добрият лекар. Това е донякъде изненадващо, защото през цялата египетска история са се бояли от нрава на богинята с глава на лъвица. Свещениците на Сахмет често имали по няколко титли - една медицинска и една магическа. Неджему например, бил „Върховен жрец на Сахмет“ и „Главен лечител“, а Херишефнахт бил „Върховен магьосник“, „Върховен жрец на Сахмет“ и лекар на фараона. Освен жреците лекари, уабу, имало и светски лекари, суну. Тъй като за медицинската професия имало специални правила и съществували жестоки наказания за неправилно практикуване, суну със сигурност получавали медицинско образование, въпреки че не се свързвали с нито един конкретен храм, нито пък почитали конкретен бог. Така тяхната практика вероятно е била по-еклектична, тъй като са можели да черпят от всички възможни източници.

Както жреците лекари, така и светските лекари използвали комбинации от здрава клинична медицина и магия, но имало и трета група лекари, които не получавали медицинско образование, а използвали само заклинания, амулети и магии при лекуването на пациентите си. По-голямата част от медицинските папируси, които са оцелели, идват от тази трета група лекари, тъй като те изреждат магии и отвари, но дават малко доказателства за внимателно наблюдение и научни познания.

Личният лекар на Анхесенамон сигурно е бил специалист по гинекология, „болести на жените“. Това било първото ѝ дете - „онзи, който ще отвори утробата ѝ“ - и с наближаването на термина бил подготвен стол за нейното раждане. Египетските майки седяли на стол от калени тухли, за да може гравитацията да улеснява процеса на раждането. (Жаргонната дума за раждане на дете била „да седиш на тухли“.) Това била толкова основна част от египетския живот, че йероглифът за „роден“ изобразява седнала жена, от която се показва главата на бебето.

Но преди Анхесенамон да може да използва родилния стол, се случило нещастие. Когато навлязла в осмия месец, гя пометнала и изгубила детето си, момиченце. Ако бе оцеляло, детето щеше да бъде недъгаво, с изкривен гръбначен стълб и с едно рамо по-високо от другото. Вероятно в двореца се е шушнело, че сигурно детето или майката са били прокълнати.

Вероятно са извикали царския магьосник. Понеже в древен Египет се практикувала както клинична медицина, така и лечение с магически цярове, конкретната болест определяла и начина на лечение. Ако случаят бил познат, като при счупване на кост или ухапване от крокодил, тогава се лекувало без магии. При ухапване от крокодил раната се зашивала, за да се затвори, и върху нея се слагало сурово месо. Ако обаче болестта била нещо от рода на треска и египтяните не са можели да знаят причината, тя била приписвана на зли демони или черна магия, следователно лечението ставало с магьосници. Дори имало специалисти, обучени в „незнайни болести“, които вероятно лекували заболявания с неизвестни причини. Възпроизводството на хората не било добре разбирано в древен Египет, така че е възможно помятането да е било приписано на проклятие.

Помятането на Анхесенамон, като се добави и недъгавостта на зародиша, налагало намесата на магьосник знахар, за да не се случва никога повече. В такива случаи се изработвала восъчна фигура на Тот, бога на писмото и магията, която се слагала върху горящи въглени под родилния стол.

Възможно е Анхесенамон да е седяла на стола, така че пушекът да пречисти утробата от всякакви зли сили в нея. Помятането не било обикновена трагедия за държавата. Египтяните обичали децата, имали големи семейства, типични за аграрните общества - много деца, за да помагат на полето. Една популярна максима гласяла: „Ожени се млад и имай много деца.“ Във възрастта, в която трябвало да съграждат семейството си, Тутанкамон и Анхесенамон били изправени пред едно несигурно начало.

Понеже зародишът бил мъртвороден и изобщо не бил поел дъха на живота, той останал без име. Ако бебето бе поживяло дори само за да вдъхне въздух, то щяло да има душа; Ба и Ка са двата основни аспекта на душата. Ба на починалите винаги е изобразявано по стените на гробниците като птица с човешка глава, която можела до отлита и да долита в гробницата по всяко време, докато чака възкръсването на тялото на запад. Ба носи личността и е от съществено значение за възкръсването. В една древноегипетска литературна творба⁸ мъж, който иска да извърши самоубийство, разговаря със своето Ба, което му се кара и му казва, че ако се самоубие, то ще отлети и ще му провали всички шансове за вечен живот. Другата част на душата - Ка, е нещо като духовен двойник, който живеел в мумията. Без Ба и Ка зародишът нямал шансове да възкръсне. Така е според религията на Египет, но това означавало малко за младата двойка, която била преживяла всички етапи на родителските вълнения и копнежи, за да ги види прекършени. Против всяка традиция малкото момиченце било мумифицирано.

Зародишът бил само трийсет сантиметра на дължина - толкова малък, че за мумифицирането му трябвало да се изработят специални инструменти. Тъничка тел била прокарана през назалния канал в централната черепна кухина, за да отстранят мозъка. След това малки ленени лентички, потопени в дървесна смола, били вкарани в черепа, за да се втвърдят и да предпазят тъканите от влага. После направили разрез, по-малък от сантиметър, от лявата страна на стомаха, за да извадят вътрешните органи. Но тук дори изкусните царските балсамьори били безсилни. Зародишът бил твърде малък. Не можели да направят никакъв инструмент, който да влезе в стомашната кухина и с който да се извадят стомаха, белия дроб, бъбреците и червата, без сериозно да увредят тялото. Балсамьорите оставили органите на мястото им, като инжектирали дървесна смола в стомашната кухина, запечатвайки я завинаги. Бинтовачите внимателно опасали тялото с чисти ленени ленти, а свещениците изрекли древните молитви. Издялан бил миниатюрен ковчег за зародиша, който бил покрит с черна смола. Тънки златни листовидни превръзки, имитиращи превръзки за мумии, били положени от външната страна на ковчега и върху тях били изписани думите „Благоговейната“ и „Озирис“, понеже детето нямало име. Втори, по-малък ковчег, върху който била написана молитва към Озирис с надеждата, че богът на мъртвите ще се погрижи за детето в отвъдния свят, бил положен вътре в първия. Свещеникът положил зародиша в по-малкия ковчег, изричайки заклинания от Книгата на мъртвите, които продължили и при полагането на малкия в големия ковчег и опаковането на всичко в чисти ленени превръзки. Когато превръзките били поставени, бил сложен и глиненият печат на царския некропол - един чакал над девет вързани пленника (символите на традиционните египетски врагове). Малката мумия била готова за погребение заедно с родителите си по-късно. Трагедията от помятането и още едно тъжно събитие в младия им живот вероятно е сближило още повече Тутанкамон и Анхесенамон.

Когато Тутанкамон започвал осемнайстата си година, най-сетне трите нишки, от които било изплетено египетското общество - свещеничеството, войската и царската власт - станали цялостна тъкан. Храмовете на Амун просперирали. Тива отново била доминирана от дейностите по храмовете в Луксор и Карнак - центровете, около които малко или много се въртяла реставрационната дейност на Тутанкамон.

В храмовете непрекъснато кипяла работа. Украсяването на колонадата вървяло към приключване, ослепително ярките цветове оживявали храма. Другите стени били поправени, там където била паднала мазилката, била направена нова и толкова умело пребоядисана, че поправките изобщо не личали. Бляскави бронзови декорации били поставени на вратите на храмовете и светилищата. Всичко било следено отблизо от нарастващите редици на свещениците. Сега всяка сутрин те отваряли вратите на вътрешните светини и пускали първите слънчеви лъчи да осветят стаите, докато помазват златните статуи на боговете с парфюми и свещени масла, докато гримират клепачите им и поставят хляб, лук, бира и плодове пред всеки от тях - сутрешното хранене на боговете. После свещениците изричали молитвата към Амун:

Лодкар, който познава водите,

Кормчия на [слабите],

Който дава хляб на онзи, който няма нищо,

Който храни слугата в къщата си.

Аз не приемам благородник за свой защитник,

Аз не се свързвам с богат човек,

Аз не оставям своя дял на грижите на друг,

Моето богатство е в дома на моя [господар].

Моят господар ми е закрилник,

Аз знам неговата мощ, с разум:

Помощник със здрава ръка,

Никой освен него не е силен,

Амун, който познава сравнение,

Който се вслушва в гласа на викащия го,

Амун-Ре, Царят на боговете,

Бикът с голяма сила, който обича силните.

До всеки храм били отворени работилници, в които се правели свещените масла и белите ленени роби, които носели свещениците. Пекарни и пивоварни процъфтявали. Складовете се пълнели със стоки, животни били събирани, за да бъдат принасяни в жертва, дарители оставяли дарове.

Тълкували се сънищата с помощта на Книгата на сънищата, която се намирала в библиотеките на храмовете. Например, „ако човек се види насън с джудже - лошо. Половината му живот е минал“. Старата религия отново вървяла с пълна пара.

Войската също била силна - Хоремхеб бил привел еги петската армия в състояние на сила, от която се бояли. Традицията в египетската царска власт била възстановена, Тутанкамон принасял дарове на олтара на Амун и участвал във фестивала Опет. Под зоркото око на Мая складовете на Египет се напълнили. Както всички сами виждали, обещанията, изписани на стелата на реставрацията, се спазвали.

Тутанкамон започнал строежа на своя заупокоен храм на западния бряг на Нил. Той избрал място на няколко мили от гробницата си. Това била красива правоъгълна сграда с няколко колосални статуи на царя, поставени пред входа, и предназначена за мемориал, пред който да се отдават почести на Тутанкамон векове след смъртта му. Когато Мая отделил средствата за храма, той дарил и земя, нещо като вид годишна печалба, на свещениците на Ка, които трябвало да се грижат за храма и да принасят дарове за душата на Тутанкамон. Реколтите от земята трябвало да издържат поколения свещеници, които да се грижат за храма и неговата вечна поддръжка. Тутанкамон декорирал стените на храма със сцени, в които самият той присъствал - в каляската си, предвождайки армията в битка. Вероятно все още не е бил излизал заедно с Хоремхеб на военен поход, тъй като бил твърде млад, но от него се очаквало някой ден да го прави. Сцените по стените на храма уверили народа, че царят им е достатъчно силен да поведе войската - точно като великия Тутмос III преди него.

Дотук управлението на Тутанкамон било върнало добрите стари златни дни, ерата на просперитета, експанзията и толерантността. Но точно когато изглеждало, че Божественият ред отново е настъпил в Египет, още две трагедии се стоварили върху злощастните тийнейджъри. В петия месец от бременността си Анхесенамон отново пометнала второ момиченце. Трябва да е било опустошително за тях. Съзнавайки прекрасно, че са единствените оцелели от XVIII династия, двамата трябвало да оставят наследник - Анхесенамон трябвало да роди син. Вторият малък зародиш бил опакован и поставен в малък ковчег като този на сестричето с надеждата, че Озирис, богът на мъртвите, ще ѝ подари живот поне в отвъдното.

Въпреки съживената икономика и религия, ако Тутанкамон умре без наследник, Египет отново щял да бъде хвърлен в смут. Властимащите щели да се вкопчат един в друг в битка на живот и смърт за трона. Египет отново щял да бъде разкъсан. Никой ни най-малко не се притеснявал от подобно стечение - Тутанкамон бил млад, имал много време да осигури наследник.

Тогава се случило немислимото.

През януари 1323 година пр. Хр. Тутанкамон, единайстият владетел от Осемнайста династия, умрял при мистериозни обстоятелства. Бил деветнайсетгодишен. Скоро след това името му било изтрито от историята, изгубено за 3000 години. За да разберем защо, сега трябва да обърнем поглед към Долината на царете.

Бележки:

¹ Джон Бенет, „Надписът на реставрацията на Тутанкамон“.

² Джефри Т. Мартин, Скритите гробници на Мемфис.

³ Пак там.