Убийството на Тутанкамон

Има много възможности костта да се е отчупила след изливането на смолата в черепа. Тялото е престояло в балсамьорската работилница повече от месец, докато се обезводни в натрон - достатъчно време да се случи какво ли не. Мумиите често били повреждани, докато престоявали в балсамьорските работилници. С пионерните си изследвания по рентгенови снимки през 1926 година Рой Мууди от Музея по естествена история „Фийлд“ в Чикаго пръв открил това нехайство в работата. Една рентгенова фотография показала, че само и само да напъха тялото на седемгодишно момче в ковчег, който бил твърде малък за него, балсамьорът махнал ръцете на детето, счупил костите на краката по средата на бедрата и изхвърлил долната половина на краката му.⁹ Любимият ми пример за балсамьорска измама е мумията на лейди Тешат в Института за изкуства в Минеаполис. Въпреки че титлата „лейди“ предполага, че тя е възрастен човек, Тешат е умряла в девическа възраст. А КАТ-сканирането на мумията ѝ разкрива, че са се отнесли грубо с трупа и в резултат са налице няколко счупени кости. Установило се също така, че между краката ѝ има още един череп на възрастен човек!!! Никой не може да каже със сигурност какво прави той там, но много е възможно главата на друга мумия да е била откъсната и по-късно забравена от балсамьорите. После, след като мумията вече била опакована и върната на нищо неподозиращите роднини, се появява главата. Не знаейки какво да правят с излишната глава, балсамьорите я увиват заедно с лейди Тешат.

И макар мумия с две глави да е нещо необичайно, то мумии с липсващи части от тялото са често срещано явление. Сър Марк Арманд Руфер, бившият президент на Санитарния съвет на Египет, разповил две мумии, датиращи от Персийския период. След като описва превръзките (едната била дълга повече от шест метра), той разказва за тъжната история на мумиите.¹⁰ Когато се мумифицира, тялото става толкова крехко, че ако се пипа грубо, може да се счупи. При едната мумия на Руфер балсамьорите счупили гърба ѝ и поставили пръчка в тялото, за да скрият дефекта. Когато и това не помогнало, налели гореща смола и отвътре, и отвън, за да заличат деформацията.

(Именно тази техника за прикриване на грешките чрез покритие с черна смола може да е била приложена и при Тутанкамон за скриване на повредите върху гръдния му кош.) Втората мумия, която изследвал Руфер, показала колко лоши всъщност могат да бъдат балсамьорите. Изглеждала като първата мумия, само дето костите от стъпалата били открити в областта на стомаха, а костите на ръцете били на мястото на бедрените кости. Атлас вертебра (първият кръгъл шиен прешлен е наречен така, защото се намира на върха на гръбначния стълб и поддържа главата) бил прободен с пръчка, която минавала през форамен магнум (голямата дупка на черепа) и навлизала в черепа. Така че през превръзките тялото си изглежда цяло и невредимо, но отвътре представлявало купчина несвързани кости. При положение, че балсамьорите третирали мумиите по този начин, не е трудно да си представим, че парче счупена кост е попаднало в черепа на Тутанкамон, докато е бил в балсамьорската работилница. А както знаем, това не е била единствената грубост, проявена към мумията на Тутанкамон.

Насилието, извършено върху тялото от Дери и Картър в опит да освободят Тутанкамон от ковчега му, е документирано. Въпреки че нито Картър, нито Дери са публикували подробности за това какво са сторили на мумията, ръкописните им бележки разкриват много. В дневника на Картър за 16 ноември 1925 година пише:

Цялата работа днес се въртеше около главата на мумията. Тя беше открита подобно на тялото на царя. Задната част на главата беше залепена (в ковчега) за маската, и то толкова здраво, че ще е необходимо длето и чук, за да се отлепи. В края на краищата за целта използвахме горещи ножове и беше успешно.¹¹

Длетото и чукът определено могат да отчупят фрагменти от кости. Така погледнато, изглежда много вероятно по един или друг начин това парче от кост да е попаднало по-късно и да няма нищо общо със смъртта на Тутанкамон. Смятам, че това се потвърждава от втората рентгенова снимка на черепа на Тутанкамон, направена 10 години след Харисън. Д-р Джеймс Харис, преподавател по ортодонтоза в университета в Мичиган, получил позволение да снима черепа на Тутанкамон. Харис вече бил провел пионерните си рентгенографски изследвания на царските мумии в Египетския музей в Кайро.¹²

Той използвал рентгенова фотография, за да установи връзката между мумиите, като отбелязвал сходствата между лицевите им характеристики - фамилните черти. Понеже бил зъболекар, Харис специално се интересувал от зъбната система. Когато видял рентгеновите снимки на черепа на Тутанкамон, Харис бил разочарован, защото зъбите не се виждали толкова добре, колкото му се искало. След като си свършил работата по египетските мумии, му дали разрешение да отвори ковчега на Тутанкамон и да заснеме черепа му на рентген. Неговите снимки изглежда потвърждават, че вече известната кост наистина е свободна, а не залепнала в смолата, защото тя излиза на различно място, а не като на снимките на Харисън. Поне аз мисля така. Харис въобще не е публикувал подробности за това по какъв начин е направил снимката, нито пък заявява, че той я е направил. В индекса към книгата си „Рентгенов атлас на царските мумии“¹³ Харис дава препратка към рентгеновата снимка на Тутанкамон, но тя съвсем не е на стр. 378, както е посочено. Единственото място, на което я има, е на карта микрофиш в джоб на задната корица на книгата (втората картичка, ред А номер 2). Картичката трудно се разчита и когато помолих д-р Харис да ми даде копие на рентгеновата снимка, той не беше в състояние да го направи, така че моето разчитане на микрофиша си оставаше само експеримент.

Причината експертите да пропуснат вероятността за убийство е, че когато египтолозите и палеопатолозите видели рентгеновата снимка на Тутанкамон, фрагментът от кост е бил в черепа и те по погрешка помислили, че това е предполагаемото доказателство за удар в задната част на главата. Правилно са решили, че фрагментът е отчупен посмъртно.

После направили заключение, че фрагментът е доказателство за удар в задната част на главата. При всичкото вълнение около парчето кост те не продължили да търсят по-нататък и да видят онова, което е видял Харисън на рентгеновата снимка - тъмното петно в основата на черепа.

Когато аз бях домакин на телевизионния документален филм, разглеждащ хипотезата за убийство, изобщо не споменах частта от кост, защото тя нямаше никакво отношение към вещественото доказателство за удара в задната част на главата. Вестник „Лос Анджелис таймс“ публикува статия върху документалния филм и попита д-р Джеймс Харис за неговото становище. Тук отново фрагментът беше объркан с доказателство за удар по главата. В статията се казваше: „Той [Харис] потвърждава, че е налице част от кост, но отбелязва, че тя може да е попаднала по време на мумифицирането...“¹⁴ И пак имайки предвид костния фрагмент, д-р Никълъс Рийвс, водещ учен, специализирал се по Тутанкамон, коментира: „Колко жалко, че Харисън (анатомът) не доживя да публикува своите разсъждения по този проблем, а и не е ясно дали той е смятал, че вредата е била нанесена преди смъртта, случайно или нарочно.“¹⁵

Освен Харисън и Харис има и трети човек, който се е занимавал с проблема за удара в главата, но и той направил един любопитен пропуск. Ф. Филс Лийк, зъболекарят от екипа на Харисън при правенето на рентгеновите снимки, написва цяла книга, озаглавена „Човешките останки в гробницата на Тутанкамон“, и при все това само мимоходом споменава, че е бил член на екипа.¹⁶ Невероятното е, че той изобщо не говори за резултатите от рентгеновите снимки. При анализа си на мумията на Тутанкамон почти изцяло се обляга на аутопсията, извършена от Дери преди близо половин век!

Понеже не е имало научни публикации на двата набора рентгенови снимки на Тутанкамон, масово са били разбирани погрешно доказателствата за удара в задната част на главата, особено от изследователите без медицинско образование, които не могат да разчитат рентгенография. Например британският учен Сирил Алдред, водещ специалист по Амарнския период, изненадва със следната си констатация: „Последните повторни изследвания на мумията на Тутанкамон показват, че той е претърпял нараняване в главата. Възможно е да е причинено от стрела, която е проникнала в черепа му в областта на лявото ухо.“¹⁷ Не е ясно какво е доказателството на Алдред за стрелата, защото това е един от редките случаи, в които той не разкрива източника си.

Предвид пропуските и объркването, заобикалящи рентгеновите снимки на Тутанкамон, стана ясно, че е необходимо внимателно повторно изследване на материалите, отнасящи се до неговата смърт. Моята първа стъпка беше да си набавя копия от снимките на Харисън, но той бе починал през 1979 г. Колегата му P. С. Конъли все още работеше в университета в Ливърпул и любезно ми изпрати разпечатки на снимките с приятелска бележка, която далеч не беше окуражителна:

Боя се, че освен нашата първоначална публикация по въпроса не мога да добавя нищо друго към тези рентгенографии. Освен очевидните характеристики, които са описани в досегашните публикации, те не допринасят нещо кой знае колко значително нито към процеса на мумифициране през XVIII династия, нито към по-важното - причината за смъртта.¹⁸

Конъли беше главен лектор по физическа антропология и познаваше анатомията далеч по-добре от мен, обаче аз трябваше сам да видя. Когато рентгеновата снимка пристигна, я занесох в катедрата по рентгенология да видя какво ще ми кажат. Там бяха запленени от снимката, но предположиха, че единственият ми шанс да се сдобия с нова информация е да я покажа на нашия съветник по медицина д- р Джералд Ъруин, декан на рентгенологията в клиниката на университета в Уинтроп. Надеждата ми беше, че комбинираните му познания по рентгенология и травматология ще му позволят да види нещо ново.

Първо му показах видеозапис на филма на БиБиСи с обяснението на Харисън по снимката. После той разгледа копието на рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон. Беше съгласен с Харисън. Възможно било наистина да се касае за удар в тила - снимката беше доказателство за хематом, събиране на кръв под кожата. После обаче д-р Ъруин забеляза нещо друго. Вътре в черепа, в близост до мястото на допусканото кръвонасядане, се виждаше област на повишена плътност. Тя може да се дължи на калциране на мозъчната обвивка върху мястото на кръвонасядането.

Лекарите го наричат хроничен субдурален хематом - явление, което се развива за продължителен период от време.

Д-р Ъруин отбеляза също така, че тази област на черепа е необичайно място за травма - задната част на главата, точно където вратът се свързва с черепа. Това е добре защитено място и за да се причини травма там, трябва Тутанкамон да е бил ударен отзад, вероятно докато спи на една страна или по гръб (фиг. 26).

Какво означава всичко това? Първо на първо, нека да изясня, че рентгеновата снимка не доказва, че Тутанкамон е бил убит. Нито една рентгенова снимка не може да е доказателство за такова нещо. Рентгеновата снимка може да покаже, че даден пациент е бил ударен по главата, дори че този удар по всяка вероятност го е убил, но не и че ударът е бил умишлен с цел убийство. Винаги има и други възможности, които сама по себе си рентгеновата снимка не може да елиминира. Още повече, че разчитането на рентгенографии е изкуство, поради което има хора - експерти по разчитането им, а има и такива, които не са. На рентгеновите снимки личат ясни бели петна - костите, и други по-замъглени петна, за чието разчитане са необходими специални умения. Дори между самите специалисти някои може да възприемат дадено замъглено петно като вид образувание, а други биха видели просто неяснота върху филма.

В случая на Тутанкамон двама известни специалисти видяха доказателство за хематом в черепа. Дали Тутанкамон се е спънал и си е ударил главата? Предвид на местонахождението на хематома това не е вероятно. Само по себе си доказателство за смъртоносен удар в задната част на черепа, и то на място, където е малко вероятно да се дължи на нещастен случай, не би убедило никоя съдебна комисия да признае някого за виновен. Но определено ще е достатъчно да предизвика мащабно полицейско разследване, за да се потърсят допълнителни доказателства. На рентгеновата снимка биха сложили етикет „индикация за подозрителни обстоятелства“.

Дотук сме наясно. Онова, за което не сме толкова сигурни, е дали става въпрос за калциране на мозъчната обвивка на мястото на хематома. Д-р Ъруин бързо след това посочи, че рентгеновата снимка не установява този факт недвусмислено, защото замъглената област просто е твърде бледа. Тя обаче позволява да се допусне, че Тутанкамон не е умрял внезапно, което на свой ред повдига по-трудни въпроси. Ако се е мъчил минимум два месеца, необходими за калцирането на мозъчната обвивка, дали е бил в съзнание? Няма доказателства, че египтяните са използвали сонда за хранене на тежкоболен, така че в безсъзнание Тутанкамон не би могъл да оживее в продължение на два месеца. Ако е имало удебеляване на травмираното място, значи той е бил в съзнание поне достатъчно дълго, за да бъде нахранен, като вероятно ту е възвръщал, ту е губел съзнанието си. Би останал жив дотогава, докато натискът върху мозъка, произвеждан от хематома, е станал прекалено голям, след което е изпаднал в кома и е умрял от дехидратиране или пневмония.¹⁹

Предположението, че Тутанкамон се е мъчил преди да умре, е само работна хипотеза, но по никакъв начин не омаловажава тезата за убийство. Споменавам го просто защото е част от ребуса, която може да стане важна на един по-късен етап. Всъщност веществените доказателства сами по себе си никога не доказват убийство. Един куршум в мозъка не показва намерение за убийство, нито мотив, нито начин и т.н. Рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон предполага удар в задната част на главата. Тя може да направи само това. Едно разследване на косвените доказателства е от жизненоважно значение, за да бъде подкрепено обвинението в убийство. Можем ли да покажем, че някой е имал възможност и мотив? Може ли да се състави казус или не?

Бележки:

¹ Марк Арманд Руфер, Бележки върху историята на египетските мумии.

² Ф. Филс Лийк, Човешките останки в гробницата на Тутанкамон.

³ Р. Г. Харисън, „Мумия на зародиш от гробницата на Тутанкамон“.

⁴ Първата рентгенова снимка на мумия е публикувана от Флиндърс Питри през 1898 г. като финална илюстрация на доклада му от разкопките на Дашашех - местност на 80 мили от Кайро.

⁵ Р. Г. Харисън, „Анатомично изследване на фараонските останки, смятани за Ехнатон“.

⁶ Р. Г. Харисън и А.Б. Абдала, „Тленните останки на Тутанкамон“.

⁷ Денис Форбс, „Злоупотреба с фараон“ в сборника на Кристофър Фрейлинг Лицето на Тутанкамон.

⁸ Р. Г. Харисън, „Пост мортем за двама фараони: Имало ли е фрактура на черепа на Тутанкамон?“ в Погребана история; Р. Г. Харисън, „Пост мортем за Тутанкамон“; Р. Г. Харисън, „Останките от Тутанкамон“.

⁹ Рой Л. Мууди, Рентгенологични изследвания на египетски и персийски мумии.

¹⁰ Марк Арманд Руфер, „Бележки върху двете египетски мумии, датиращи от персийската окупация на Египет“ в Изследвания на палеопатологията в Египет.

¹¹ Цитирано от Ф. Филс Лийк, Човешките останки в гробницата на Тутанкамон.

¹² Джеймс Е. Харис и Кент Р. Уийкс, Рентгенографиране на фараоните.

¹³ Джеймс Е. Харис и Едуард Ф. Уент, Рентгенови снимки на царските мумии.

¹⁴ Лос Анджелис таймс, 17 януари 1997.

¹⁵ Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.

¹⁶ Ф. Филс Лийк, цитат от същия източник.

¹⁷ Сирил Алдред, Ехнатон - цар на Египет.

¹⁸ Писмо до автора от 1 април 1996.

¹⁹ Благодаря на д-р Майкъл Р. Цимерман, директор на клиничната лаборатория в Медицинския център „Меймонидс“ в Бруклин, Ню Йорк, за проведената с него полезна дискусия по тези въпроси.

9

Молбата на една вдовица

Не се занимавай с него,

Азиатецът е крокодил на своя бряг.

Той ухапва на самотен път,

Не може да открадне от многолюден град.

цар Хету Набхауре

ок. 2150 пр.н.е.

При повечето убийства обстоятелствата около смъртта повдигат първите подозрения за убийство. Зловещите събития, настъпили след смъртта на Тутанкамон, биха подтикнали всеки съвременен детектив към мисълта за някаква машинация. Те започват с едно писмо, адресирано от вдовицата на Тутанкамон до царя на хетите - традиционен враг на Египет, който сериозно напирал да завладее египетски територии.