Убийството на Тутанкамон

Научаваме за това писмо поради факта, че хетите много добре пазели архивите си. Разкопките в Турция са разкрили хиляди глинени плочки от техните архивни записи, където се пазело всичко, от актове за собственост на земя до военни подвизи. В началото на този век при разкопки в древната столица Богазкьой са открити архиви за най-разнообразни неща. Една част от тези плочки представлявали хроника на управлението на цар Шупилулиума, записана от неговия син Муршил II. В днешно време съчинението е известно под заглавието „Подвизите на Шупилулиума, разказани от неговия син Муршил II“. От дузината фрагменти, съставляващи текста, този, в който се говори за настоятелното писмо на Анхесенамон, е „Седмата плочка“.¹

Писмото е необикновено. Царицата на Египет пише до традиционния враг на страната си, хетите, и казва, че се страхува и че желае да се омъжи за някой хетски принц и да го направи цар на Египет. Никога дотогава в Египет не се е случвало подобно нещо. Трябва да разгледаме писмото много внимателно:

Докато баща ми беше в страната на Карчемиш, той изпрати Лупаки и Тархунта [?] - в страната на Амка. И те отидоха да атакуват Амка и донесоха пленници, добитък и овце пред баща ми. Но когато хората на Египет разбраха за нападението над Амка, те се уплашиха и тогава освен всичко друго техният господар Нибхуруя умря и следователно царицата па Египет, която беше Дахамунзу [?], изпрати пратеник на баща ми и му написа следното: „Съпругът ми умря. Аз нямам син. Но за теб казват, че имаш много синове. Ако ми дадеш един твой син, ще го направя свой съпруг. Никога не бих избрала свой слуга, за да го направя съпруг!... Аз се страхувам!²

Царицата на Египет, която написала това писмо, е наречена Дахамунзу, а съпругът ѝ („техният господар“) е наречен Нибхуруя. Кои са тези царе?

Това са египетски имена, преведени на хетски език, опит не просто да се преведат, а да се предаде фонетичното им звучене. Малко място остава за съмнение, че това е Тутанкамон, чийто преномен (едното от двете имена, които се изписват в картуш) е Неб-хеперу-Ре.³ Хетите превели тези звуци като „нибхуруя“. Ако царят е Тутанкамон, тогава овдовялата царица трябва да е Анхесенамон, единствената му съпруга. И все пак името Дахамунзу нито изглежда, нито звучи като Анхесенамон. Вероятно онова, което е било преведено, е египетската фраза „Та хемет несеут“ - „съпругата на царя“ - както се е подписала на писмото си.⁴

Анхесенамон директно казала, че се страхува. От какво може да се уплаши царицата на Египет? Страната ѝ била в безопасност и стабилна по това време, благодарение на Хоремхеб имала силна войска. Администраторите Ейе и Мая били върнали просперитета на Египет. След смъртта на съпруга ѝ Анхесенамон би трябвало да е със статут на най-властния човек в страната. Но така ли е било? Хетите намекват, че те са причинили страха ѝ с нападението си на Амка, което събитие, макар и далеч от границите на Египет, накарало царицата да се бои за своята безопасност. Това обяснение не изглежда много вероятно, като се има предвид силата на Египет. По-скоро звучи като изхвърляне, като хвалба към самите себе си, на която хетите им се ще да вярват, вместо да посочат истинската причина за тревогата на Анхесенамон.

Истината е, че смъртта на Тутанкамон е оставила Анхесенамон съвсем сама. Животът ѝ преди бил пълен с промени и смутове, но поне съпругът ѝ бил винаги до нея, двамата споделяли проблемите и решенията. Без него Анхесенамон имала по-зловеща причина да се страхува. Поредицата от факти, които водят до изразяването на страха в писмото ѝ, кулминира в най-необичайното изявление: „Никога не бих избрала свой слуга, за да го направя съпруг!“

Разбира се, било немислимо една египетска царица да се омъжи за слуга. Какво е можело да принуди Анхесенамон да се омъжи за когото не трябва, каква е тази толкова голяма сила, която я е уплашила?

Анхесенамон трябва да е писала писмото скоро след смъртта на Тутанкамон, защото Египет не е можел да остане без цар дълго време. Но наследствената линия вече не била ясна - двамата с Тутанкамон нямали деца, а вдовицата на фараона била последната от царското семейство. При такива обстоятелства който се омъжи за царицата, става цар на Египет. В писмото си Анхесенамон намеква, че я принуждават да се омъжи за някой обикновен човек - „слуга“. Какво странно действие - да напише писмо до врага си и да поиска един от двата принца и това да изглежда за нея по-малкото зло. Никога в египетската история никоя царица не е искала брак с чужденец, когото да направи цар на Египет.

Стените на гробницата на Хоремхеб, генералът на войската на Тутанкамон, показват точно колко забележителна била молбата на Анхесенамон. На Хоремхеб му доставяло голямо удоволствие да украсява гробницата си със сцени с хетски пленници, които бил победил. Когато египетските генерали побеждавали хетите, показвали хванатите затворници на Тутанкамон оковани и навързани като стадо.⁵ Какви обстоятелства може да са накарали Анхесенамон да си проси съпруг от тези хора?

Представете си нейното безпокойство, когато е съчинявала писмото си до хетския цар. Писарите в египетския двор са можели да пишат на акадски, международния език на онова време, но едно писмо, написано в царския двор, е щяло да бъде съхранено в официалните архиви и да стане всеобщо достояние в двореца. Анхесенамон съвсем не би искала подобно нещо. Ейе, съветникът на Тутанкамон, със сигурност не би приел безропотно чуждестранно владичество в Египет. Ако не друго, то това би застрашило позициите му в двореца, защото един хетски цар би назначил свои служители. Генерал Хоремхеб, който бил рискувал живота си в битки с хетите, определено не би одобрил подобно писмо - никога не би служил на смъртен враг. Така че писмото на Анхесенамон не би могло да е официална кореспонденция между двете могъщи нации. Това е било лична молба до единствения могъщ човек в нейното съзнание, който би имал достатъчно власт да ѝ помогне – хетския цар. Вероятно вдовицата е написала сама писмото си с йероглифи върху папирус, а по-късно писарите в хетския дворец щели да го преведат. Трябвал ѝ единствено доверен човек, който да занесе молбата ѝ.

Решението на Анхесенамон ни помага да разберем характера ѝ - тя е била уплашена и наивна. Израствайки в спокойната Амарна, тя изобщо не била чувала за ужасите от битките с хетите, нито пък знаела историите за техните жестокости. Вероятно е мислела, че само една силна армия е в състояние да я спаси. Сигурно се е самоубеждавала, че ако направи хетския принц цар на Египет, бойната сила на хетите ще се спусне да я спасява. Кой е този толкова могъщ мъж в Египет, накарал я да вярва, че единствено силна армия може да го отклони?

Молбата на Анхесенамон била толкова невероятна, че дори хетският цар не ѝ повярвал:

Когато баща ми чу това, той извика Великите за съвет, [казвайки]: „Подобно нещо не се е случвало през целия ми живот!“ И станало така, че баща ми изпратил в Египет Хатусазити, шамбеланът [със следната заповед]: „Иди и ми донеси истината! Може би те ме заблуждават! Може би [в действителност] те имат син от господаря си! Върни се при мен с истината!⁶

Пътешествието на шамбелана било дълго - през планините Тавър, после на изток към равнината Алепо в Сирия, където близо до Кадеш прекосил река Оронт и продължил на юг към египетската граница.

Несъмнено някой го е посрещнал на границата, но кой? Очевидно в египетския царски двор имало най-малко две противоположни сили - Анхесенамон, която искала да се омъжи за принца, и онези, които искали тя да се омъжи за неназования „слуга“. За съжаление хетите не ни казват какво е научил Хатусазити в Египет. Все пак знаем, че когато се завърнал в страната си, не бил сам:

Но когато настана пролет, Хатусазити [се завърна] от Египет и пратеникът от Египет, господаря Хани, идваше с него.¹

Хетите споменават, че когато техният посланик се завърнал от Египет, било пролет. Съвпада ли това с нещата, които знаем за смъртта на Тутанкамон? Цветовете по погребалните му венци ни казват какъв е бил сезонът, когато е умрял. Единият венец е бил изплетен от метличина, която в Египет цъфти от средата на март до края на април. Един от цветните нагръдници на Тутанкамон съдържа мандрагора и разводниче, които зреят и цъфтят през март и април.⁸ И така Тутанкамон е бил погребан между средата на март и края на април, а като се вземат предвид необходимите 70 дни за правилното мумифициране преди погребението му, значи времето на смъртта му се пада през януари или през декември предходната година.⁹

Ако Анхесенамон е написала писмото през януари, то би стигнало в столицата на хетите през февруари. Отиването и връщането на шамбелана трябва да е отнело по-малко от два месеца. Пътувайки бързичко, защото е имал усещането за спешност, Хатусазити трябва да се е върнал до април, през пролетта, както се посочва в архивите. Има последователност във фактите, така че това наистина са древни записи на действителни събития.

Докато течали преговорите с хетите, тялото на Тутанкамон било мумифицирано, ковчегът му довършен, обзавеждането на гробницата подготвено за деня на погребението, който все повече и повече наближавал.

Колко дълго можел Египет да остане без цар? Колко дълго можела да отлага избора си Анхесенамон?

Когато се разбрало, че някой от хетите е дошъл в отговор на писмото ѝ, тя вероятно е повярвала, че той е търсеният принц. Колко ли разочарована е била, когато открила, че това бил само един възрастен шамбелан, дошъл да провери дали потвърждава странната си молба. Не знаем подробности за престоя на Хатусазити в египетския двор, но можем да си представим отчаяната царица, която съзнавала, че времето изтича. Може би вече било твърде късно. Тя изпратила второ писмо:

„Защо казвате „те ме заблуждават“ по такъв начин? Ако имах син, щях ли да пиша за срам на себе си и на страната си до чужда земя? Вие не ми повярвахте и ми говорихте по такъв начин! Аз нямам син! Никога няма да приема мой слуга и да го направя свой съпруг! Не съм писала до никоя друга страна, само до вас съм писала! Казват, че синовете ви са много - затова дайте ми един от вашите синове! За мен ще бъде съпруг, а на Египет ще бъде цар“. И така, понеже баща ми беше милостив, той послуша думите на жената и се загрижи за проблема със сина.¹⁰

Египетският пратеник Хани трябва да е потвърдил казаното в писмата на Анхесенамон. Шупилулиума говорил с Хани, изразявайки страх, че ако изпратят някой от принцовете в Египет, той може да бъде взет за заложник, вместо да бъде направен цар. Можем да си представим отчаянието в гласа на Хани, когато е умолявал Шупилулиума, че всичко ще бъде наред, ако изпрати свой син на Анхесенамон:

О, господарю! Това е срам за страната ни! Ако изобщо имахме син [син на царя], щяхме ли да идваме в чужда страна и настоятелно да молим да ни дадете господар? Нибхуруя, който ни беше господар, умря; той няма син.

Съпругата на нашия господар е самотна. Търсим син на господаря ни, за да стане цар на Египет, и за една жена, нашата господарка, търсим съпруг!

Още повече, не сме отишли при никоя друга страна, само тук дойдохме!

Сега, о, господарю, дай ни един от твойте синове!¹¹

Това е преразказаната от хетите реч на Хани от името на неговата господарка. Шупилулиума поискал от архивите да се извади и прочете на глас едно старо мирно споразумение между Египет и хетите, след което заявил:

В старо време Хатуша и Египет били приятелски настроени един към друг и сега пак е така от наша страна! По този начин Хати и Египет ще продължат да бъдат приятели един с друг!¹²

Около 90 дни след първото писмо на Анхесенамон Шупилулиума изпратил свой син в Египет, за да стане съпруг на Анхесенамон и цар. До този момент били изтекли 70-те дни за мумифициране и погребалните ритуали били направени, Тутанкамон почивал в гробницата с всички съкровища вече месец. Едва тогава хетският принц предприел пътуването си към Египет да поиска булката си. В този момент архивната плоча се прекъсва, но краят на драмата е даден в друг хетски текст - „Чумавите молитви на Муршил“:

Но когато моят баща им даде един от синовете си, те го убиха, когато го заведоха там. Баща ми освободи гнева си и тръгна на война срещу Египет и нападна Египет. Той разгроми пехотните войници и войниците в каляски на Египет. Но когато доведе обратно в земята Хати пленниците, които беше взел, между затворниците избухна чума и те започнаха да умират.

Когато доведоха затворниците в зеmята Хати, те донесоха чумата в земята Хати. От този ден нататък хората в земята Хати започнаха да умират.¹³

Принцът на хетите бил убит на границата на Египет. От кого? Принцът със сигурност е пътувал придружен от охрана, слуги и с подаръци. Освен това е трябвало да има делегация от египетски държавни лица, които да го приветстват и отведат при царица Анхесенамон. Малко вероятно е подобна тълпа от хора да е била избита от шайка бандити. Хетите, които били на път да завържат здрава връзка с Египет, не биха постигнали нищо, ако убият собствения си принц. Подозренията ни насочват към някой египтянин с достатъчно власт, който може да поръча на един взвод от войската да убие чуждестранния емисар, пътуващ под знамето на примирието. Онзи, който най-много можел да загуби, ако царицата се омъжи за принца, разбира се, бил „слугата“, чиито възможности за качване на египетския престол щели да се стопят. За да разберем кой е убиецът на хетския принц и заподозряното лице, замесено в смъртта на Тутанкамон, трябва да видим кой е бил „слугата“. Първата следа била открита в гробницата на Тутанкамон.

Фигурата на стената

Както знаем, египтяните, които не били от царско потекло, украсявали гробниците си с картини от ежедневния живот, за да покажат на боговете, че искат да живеят в задгробния свят. Понякога дори изобразявали подготовката за погребението, където дърводелци и занаятчии изработват ковчега и светилището с канопическите съдове. От време на време дори виждаме самото погребение. В гробницата на Рамос, губернаторът на Тива по време на бащата на Тутанкамон, е изобразена цялата погребална процесия заедно с всички предмети, донесени в гробницата - сандали, дрехи, бръснарски пособия - всичко, от което щял да има нужда в задгробния свят. Професионални оплаквачи, на които се плащало да вият, докато мумията се внася в гробницата, плачат и си поръсват косите с прах.

Гробниците на царете били много различни, защото по стените били изписани религиозни текстове от „Книга на мъртвите“, „Книга на портите“, „Книга за това какво има в задгробния свят“, вместо очарователните сцени от ежедневието, изобразени в благородническите гробници. По стените на гробницата на Тутанкамон в действителност изобразяват една реалистична сцена от живота - погребението на фараона.

В днешни времена интересът към гробницата на Тутанкамон се съсредоточава върху съкровищата, обзавеждането и мумията, докато на стенописите се отделя сравнително по-малко внимание. И досега, въпреки различията със стенописите във всички останали царски гробници, те не са изчерпателно изучени. Царските гробници са големи и сложни, буквално всяка стена е красиво декорирана с религиозни сцени и текстове, чиято цел е да осигурят безсмъртието на фараона. Повечето текстове се основават на един-единствен магически принцип - „думата е дело“. Ако го кажеш, напишеш или изобразиш, то ще се случи. Така че ако кажеш „фараонът е приветстван от боговете“, то ще се случи. Ако изобразиш как Озирис, богът на мъртвите, посреща починалия цар в отвъдното, то ще се случи.

Египтяните изглежда имат неутолим глад за магически заклинания. Колкото повече текстове и сцени, толкова по-добре.

И точно с това е необикновена гробницата на Тутанкамон. Само една стая - погребалната камера - е изрисувана, най-вероятно защото е имало крайно малко време да се подготви гробницата след неговата неочаквана смърт. В тази единствена изрисувана стая на едната стена дванайсетте бабуни - пазителите на дванайсетте часа на нощта - са изобразени как търпеливо седят и чакат да помогнат на Тутанкамон. Те ще се уверят, че Тутанкамон, като слънцето, ще завърши успешно пътуването си през нощта, за да се прероди в отвъдния свят. Стената на разделението, с която се затваря погребалната камера след полагането на Тутанкамон в ковчезите му и сглобяването на светилищата около него, също има чисто религиозно послание. Тази стена показва как Хатор, богинята на Запада, дава живот на Тутанкамон. Зад нея стои Анубис, богът на балсамирането с глава на чакал, който успешно си е приключил работата и държи анха в ръцете си.

Тези две стени ни казват малко за Тутанкамон. Другите две обаче представляват изображения на действително станали събития, които съдържат следи към убийството на Тутанкамон. На източната стена е показана погребална процесия, която донася мумията на Тутанкамон в гробницата. Мумията почива в светилище, поставено върху шейна. Дванайсет носачи с бели ленени превръзки на главите дърпат царската мумия към гробницата - двамата с бръснати глави, облечени в роби на високопоставени служители, са Пенту и Ушермонт, управителите на Горен и Долен Египет.

Тук няма много за разбиране. Последната стена - северната - е изложена за всички туристи, които посещават гробницата на Тутанкамон, и е възпроизведена в много книги. Повечето хора обаче не осъзнават, че тя съдържа веществена улика за смъртта на Тутанкамон.

Благородниците от Тива често изобразявали церемонията по отварянето на устата по стените на гробниците си, но преди откриването на гробницата на Тутанкамон никога не е виждано изобразяване на церемонията за някой цар. Странно е, че царят, който върнал на Египет традиционната му религия, е нарушил обичая в собствената си гробница. Който и да е надзиравал работата по Тутанкамоновата гробница, по някаква причина е бил подтикнат да промени традиционната иконография.

Северната стена изобразява Тутанкамон как стои изправен във формата на мумифициран Озирис. От йероглифите над главата му е ясно, че фигурата е Тутанкамон, царят на Горен и Долен Египет, а не е Озирис. Той стои пред ниска маса, върху която е поставено ритуално перо и дар за боговете - крак от теле. От другата страна на масата стои фигура, за която можем да кажем, че е висш свещеник, защото е облечена в леопардова кожа - отличителен знак за такава служба. Жрецът вдига инструмента за отварянето на устата към устните на Тутанкамон - действие, което трябва да му върне дишането и живота в задгробния свят. Ако жрецът беше облечен само в леопардова кожа, всичко щеше да изглежда като традиционната церемония, но има една характеристика, която прави тази сцена уникална в аналите на цялата египетска история. Свещеникът носи короната на фараона. Наследникът на Тутанкамон извършва ритуала.

Надписът над главата разкрива неговата самоличност. Това е старият везир Ейе (фиг. 17). Ако пресъздадем събитията, последвали непосредствено след смъртта на Тутанкамон, изглежда очевидно Ейе да е бил отговорен за поставянето на свое изображение на стената в гробницата на Тутанкамон и че той е „слугата“, с когото Анхесенамон отчаяно се е опитвала да избегне брак:

1. Веднага щом Тутанкамон умира, започва подготовката за погребението му и украсяването на гробницата, а не преди смъртта му. Разбира се, че Ейе се е погрижил за тези подробности. И самият Ейе е наредил да бъде изобразен като фараон на стената.

2. Докато се е рисувало изображението на Ейе като фараон, Анхесенамон пише писмото да хетския цар, молейки го да изпрати един от синовете си да се ожени за нея, за да не е принудена да се омъжи за „слуга“.

3. Пътувайки да се ожени за Анхесенамон, принцът е бил убит на египетската граница - дело, вероятно осъществено от човек, който е щял да загуби много, ако Анхесенамон се омъжи за принца.

4. Ейе става цар на Египет.

Картината в гробницата и хронологията на събитията сочат Ейе като главен заподозрян в убийството на хетския принц, а по мое мнение също така и в убийството на Тутанкамон. Ейе е контролирал държавното управление. В промеждутъка от време между смъртта на Тутанкамон и коронясването на неговия наследник, Ейе в ролята си на везир е бил най-могъщият човек в страната, дори по-силен от вдовицата на наскоро починалия цар.

Контролирайки охраната на двореца и дори войската, той наистина е можел да принуди Анхесенамон да се омъжи за него. Ако, както показва рентгеновата снимка, смъртта на Тутанкамон е вследствие на заговор, трябва да се запитаме кой печели от убийството на царя. Отговорът е ясен. Смъртта на Тутанкамон позволила на Ейе да седне на трона.

Гробничният стенопис, където Ейе е изобразен като фараон, оставя два въпроса без отговор. Как е могъл Ейе, един простосмъртен, да стане цар на Египет и какво е станало с Анхесенамон?

Пръстенът на нюбери

Обяснението как Ейе е станал фараон било намерено в един магазин за антики в Кайро през пролетта на 1931 г. Обичайна практика било от време на време египтолозите да посещават търговците на антики, за да разберат какво се е появило на пазара и да търсят интересни надписи и сцени с историческо значение. Египтологът Пърси Нюбери, който в началото на кариерата си притежавал каталог с описания на хилядите скарабеи в Египетския музей в Кайро, често посещавал търговци на антики да търси нови скарабеи - малки амулети, издялани във формата на бръмбар.¹⁵ През пролетта на 1931 година, докато разглеждал една кутия с такива амулети в магазина на Робърт Бланчард, Нюбери открил между тях син пръстен от фаянс, който се състоял от два картуша - на Ейе и на Анхесенамон. Подобна комбинация от картуши на един и същ пръстен може да означава само едно нещо: Ейе се е оженил за овдовялата Анхесенамон. Те са били цар и царица. Нюбери незабавно писал до Хауард Картър:

Мейсън Митарчи,

Шария Баюни Замалек,

Гезира,

Кайро

Скъпи ми Картър,

Ще ви заинтригува да научите, че току-що в магазина на Бланчард видях пръстен, върху който стои картуш на Анхесенамон заедно с преномена на цар Ейе. Това може да се тълкува само по един начин: че цар Ейе се е оженил за Анхесенамон, вдовицата на Тутанкамон. Пръстенът е със синя глазура и е бил намерен някъде по източната част на Делтата...¹⁷

Публикуваната от Нюбери статия за пръстена¹⁸ отговаря на първия въпрос.

Ейе станал фараон, като се оженил за Анхесенамон, но като във всяка интересна криминална история възниква проблем - пръстенът изчезнал.

Нюбери бил видял и прерисувал пръстена в магазина на Бланчард, но не го купил. По-късно вероятно е бил продаден на турист, който едва ли е съзнавал историческото му значение, така че пръстенът изчезва. С течение на десетилетията египтолозите започнали да се съмняват, че пръстенът на Нюбери наистина съществува. За щастие в началото на 70-те години египетският музей в Берлин закупил почти същия пръстен като този на Нюбери. Той изобщо не се излага на показ, а аз исках да потвърдя значението му, като го видя със собствените си очи. Обадих се в музея и говорих с една от уредничките, която ми заяви, че никога не била чувала за подобен пръстен! След първоначалния ми шок и двамата осъзнахме какво се бе случило. Двете египетски колекции в Берлин - Източен и Западен - наскоро бяха обединени и уредниците все още не бяха добре запознати с колекцията на другите. Пръстенът наистина се намери и месец по-късно аз вече разполагах с крехкото доказателство.¹⁹

Йероглифите по него отговаряха точно на преписаните от Нюбери през 1931 година, въпреки че според мен това не е същият пръстен. Нюбери описва „синя глазура“, а пръстенът в ръката ми беше бял.

Можех да забележа леки следи от оригиналного синьо, но в по-голямата си част беше избелял. В края на краищата неговата цел е била да ознаменува сватба преди 3000 години. Несъмнено са били направени няколко такива пръстена по онова време - този беше вторият. Ейе без съмнение се е оженил за Анхесенамон.

В Египетския музей в Берлин се изправих лице в лице с главния заподозрян. Иззад плексигласова витрина ме гледаше втренчено пластмасова маска на Ейе с истински размери, изготвена като междинна стъпка преди изливането на каменен бюст. Видях лице на зрял мъж със силна долна челюст и мускулест врат. Той беше идентифициран като Ейе заради приликата с портретите от собствената му гробница в Амарна²⁰ (фиг. 10). Докато гледах определено зловещото лице, забелязах, че на горната му устна има струйчица червена боя. Не можех да не си помисля за кръв. Възможно бе всичко, което знаех за него, да ме е карало да го виждам по такъв злокобен начин, обаче и не мисля, че който и да е случаен минувач би поканил човек с такъв външен вид на вечеря. Ако Анхесенамон наистина се е омъжила за него, каква ли е била съдбата ѝ?

В писмото си до Хауард Картър (фиг. 18) Нюбери също си задава такъв въпрос и предлага начин да се достигне до отговора:

Има ли някакъв начин да дойдеш в Западната долина и да погледнеш гробницата на Ейе? Ако отидеш там, може да разрешиш един изключително интересен проблем. На една от стените в стаята със саркофага има фигура на цар Ейе с царица Тей до него: Има ли някаква следа от фигурата зад царица Тей? И дали картушът е достатъчно голям, за да се събере името на Анхесенамон на него? Не съм го отбелязал в записките си за гробницата отпреди няколко години, а ще бъде много интересно да се види. Ако можеш да отидеш, няма да ти отнеме много време да погледнеш. Стига да имах време, аз самият щях да отскоча до Луксор, но не мога да се освободя до края на месец май. Кога ще идваш в Кайро? Много поздрави и всичко най-хубаво.

Искрено твой,

Пърси Нюбери

Не знаем дали Картър въобще е ходил в Западната долина да погледне гробницата на Ейе, както му е предложил Нюбери. Малко хора ходят натам, понеже мястото е встрани от пътя. Веднага щом станал фараон, той взел отдалечената гробница, която първоначално била започната от Тутанкамон. Като цар Ейе имал право на гробница в Долината на царете, но избрал необичайно място в Западната долина. Той не само взел трона и съпругата на Тутанкамон, но и гробницата му.

Понеже Западната долина е изолирана, по-ранните пътешественици в Египет са я пропускали. Учените, които дошли с Наполеон на египетската експедиция през 1798 година, проучили Западната долина и открили близката гробница на Аменхотеп III. Гробницата на Ейе по това време трябва да е била покрита с боклуци, защото останала неоткрита до 1818 година, когато Белцони случайно попаднал на нея:

Аз бях в Западната долина, където един от френските учени откри голяма гробница - тогава тя била отворена, но преди това никои не я знаел. Отидох да посетя тази гробница и видях, че е много просторна и доста добре запазена. Любопитството ми не свърши дотам. Отидох по-навътре в долината и на едно отдалечено място видях купчина камъни, които ми се сториха далече от боклука. Случайно имах бастун в себе си и като го забих в дупките между камъните, открих, че потъва доста надълбоко. Незабавно се върнах в Гурну и наех няколко човека да изровят мястото. За нещастие двамата с г-жа Белцони много бяхмe пострадали от офталмия, която при мен беше в толкова лоша форма, че не виждах нищо пред себе си.

На следната сутрин заведох мъжете в същата долина, но поради това, че бях зле с очите, ми отне доста време, докато отново намеря мястото. Като отмахнахме няколко камъка, забелязахме, че пясъкът пропада навътре - всъщност бяхме толкова близо до входа, че след по-малко от два часа всички камъни бяха отстранени. Бях поръчал да донесат няколко свещи и влязох вътре, последван от арабите. Не мога да се похваля, че направих голямо откритие в гробницата, въпреки че там имаше няколко любопитни самостоятелни фигури по стената. По тях и по останалото от саркофага в центъра на голяма стая прецених, че това е бил гробът на някой много важен човек.²¹

Белцони, без да знае, е открил гробницата на цар Ейе. Понеже е била разграбена още в древността, в нея имало малко неща, които да заинтересуват Белцони, но понеже Нюбери знаел последствията от смъртта на Тутанкамон, решил, че стенописите могат да разкрият отговора на въпроса за съдбата на Анхесенамон.

В гробницата на Ейе най-внимателно са възпроизведени традиционните сцени как боговете посрещат фараона, но една от стените е голяма изненада. На нея Ейе е направил точно копие на една от сцените в гробницата на Тутанкамон - дванайсетте пазители на часовете на нощта. По лично негови причини Ейе се е асоциирал с мъртвия си предшественик. На друга стена Ейе ловува в блатата, а до него стои съпругата му, царицата.

Често фараоните правели портрети на царицата в гробниците си, за да може двамата съпрузи да са заедно през вечността. Бихме очаквали същото за Тутанкамон, особено след като Анхесенамон му е била приятелка от детството и предана съпруга. Поне двайсет пъти съм изнасял лекции на мои студенти в гробницата на Тутанкамон, като съм им обяснявал значението на стенописите, но едва когато започнах да работя по хипотезата за убийството, забелязах кой липсва там - Анхесенамон. Като се има предвид предаността им един към друг и фактът, че Анхесенамон е била жива, когато са рисувани стените, това беше забележителен пропуск. Едва когато си припомним, че Ейе е ръководел работата по подготовката на погребението на Тутанкамон, включително стенописите в гробницата, липсата на Анхесенамон придобива логическо обяснение. Дори в краткото време след смъртта на Тутанкамон Ейе вече е планирал да се ожени за вдовицата му. Не е искал тя да прекарва вечността с първия си съпруг.

Щом Ейе е пропуснал Анхесенамон на стените на гробницата на Тутанкамон, то тя трябва да се появи в собственото му вечно убежище. При нормални обстоятелства щеше да я има там. Ако Ейе е станал цар, като се е оженил за нея, значи тя е била царицата на Египет и неговата „Велика жена“.

Няма бележки от Картър или от някого другиго, които да подсказват, че някой е търсел да види Анхесенамон по стените на гробницата на втория ѝ съпруг. Също като Нюбери и другите интересуващи се от заплетените афери на късната Осемнайста династия, аз се питах каква ли е нейната съдба. Затова се отправих към гробницата на Ейе.

Докато вървях през пустинното пресъхнало речно корито, което оформяше Западната долина, не спирах да се надявам, че ще намеря някаква следа от младата царица. Влязох в гробницата и бързо намерих сцената, където Ейе е изобразен със своята царица. Тя стои с царствена осанка зад него, а йероглифите я провъзгласяват за „Великата съпруга на царя“. Обаче коя е тази царица? Името в картуша е било изсечено. Имаше само две разумни възможности за идентифициране на царицата: 1) Тей, първата съпруга на Ейе, която била с него в Амарна; и 2) Анхесенамон, която била царица на Египет, когато той се оженил за нея. Въпреки че името е заличено, е ясно коя от двете е изобразена. Картушът е твърде малък за дългото име „Анхесенамон“, но за „Тей“ става точно. Зад Тей не стои втора царица.

Анхесенамон беше изчезнала от историята. Самата Тей била влиятелна жена - единствената жена в Амарна, на която Ехнатон подарил златна яка. Тя била „бавачка“ и довереница на Нефертити и познавала Анхесенамон добре, възможно е дори да е служила на младата царица в Тива. Когато Ейе станал цар, Тей се издигнала до още по-висок статут, но никога не можела да бъде „Великата съпруга на царя“, не и докато Анхесенамон е жива.

Липсващият свидетел

Последните думи на Анхесенамон са във второто ѝ отчаяно писмо до хетския цар, в което потвърждава, че е казала истината и отчаяно желае да се омъжи за хетски принц. Пръстенът от Берлинския музей показва, че тя е живяла и след това, поне е живяла достатъчно дълго, за да се омъжи за Ейе, а после изчезва без следа. Не само изминалите 3000 години са помогнали Анхесенамон да потъне в забрава. Трябвало е да бъде изобразена на стените на гробницата на Тутанкамон, как го придружава във вечността, а дори да е умряла наскоро след брака си с Ейе, трябвало е да има някакви индикации в неговата гробница. И къде в края на краищата се намира нейната гробница?

Никога не е намирана гробница на Анхесенамон. Дори да е съществувала и да е била ограбена до шушка в античността, щеше да има следи. Ако Анхесенамон беше погребана като царица на Египет, в гробницата ѝ е трябвало да има мебели, облекла, бижута и ковчег. Крадците на гробници в древен Египет вземали всичко, което имало стойност, трошали мебелите, отлепвали златното им покритие, претопявали бижутата, оставяли гробниците в опустошение, обаче каквото и да беше останало, все щеше да показва, че Анхесенамон някога е била погребвана. Щеше да има счупени канопически съдове, фрагменти от дървени кутии за облекла и тоалетни принадлежности - предмети без стойност за крадците на гробници, но някои от тях щяха да носят името на Анхесенамон. Заедно с името на царицата щеше да има индикация, че е умряла и че това са предмети от гробницата ѝ. След името ѝ щеше да има йероглифи, означаващи „Правогласна“.

Египтяните използвали много евфемизми за мъртвите, като „отишъл на запад“ и станал „западняк“, а не като нашето „скъп покойник“. Друга фраза, която използвали, била „правогласен“ или „чийто глас е правдив“. Те вярвали, че мъртвите се явяват пред четирийсет и двама богове в Стаята на двойната истина. Там те разказвали за себе си, обяснявайки защо трябва да бъдат допуснати в задгробния свят. В Глава 125 от „Книга на мъртвите“ пише какво трябвало да кажат - че не са наранили никого, че не са отклонявали напоителния канал от полето на съседа си и т.н. Когато свършели с молбата, сърцето им било поставяно на везни, от другата страна на които се слагало перото на истината - оттам са произлезли и нашите везни. Ако везните застанели в равновесие, покойният бил обявяван за „Правогласен“ и бил допускан в отвъдния свят. Ако везните не се изравнели, сърцето на покойния било изяждано от „Поглъщана на сърца“ и той преставал да съществува. Предметите от гробницата на Анхесенамон щяха да имат „Правогласна“ след името ѝ.

Дори силно разрушените гробници оставят следи от обитателя си - на пазара за антики се появяват вещи; при разкопки, когато гробницата се разчиства и се определя точното й местоположение върху картата, археолозите намират предмети. Но от Анхесенамон, която била омъжена за двама египетски царе, няма и следа. Или гробницата ѝ предстои да бъде разкрита, или никога не е била погребвана както трябва и името ѝ е изтрито от историята. Аз се надявам гробницата ѝ да бъде намерена някой ден, но се боя, че може да се е случило второто и това да е бил краят ѝ.

Преглед на заподозрените

Към настоящия момент следите са: рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон, която показва, че му е бил нанесен „удар в задната част на главата“; писмата на Анхесенамон, в които говори за страха си и че отказва да се омъжи за слуга; убийството на хетския принц; и най-накрая Анхесенамон се омъжила за простосмъртен (слуга) и веднага след това изчезнала безследно от историята. Всичко това повдига съмнението, че е имало машинации. Започнахме с една смърт - с тази на Тутанкамон. После видяхме, че един хетски принц е бил убит, а след това последвало подозрителното изчезване на царската наследница. Трите смърти може да са свързани помежду си. Ако е така, кои са главните заподозрени? Както при всяко убийство, трябва да се наблюдават действията на заподозрените след това, за да се види дали няма да направят грешен ход, който да разкрие вината им.

Ейе

Веднага след смъртта на Тутанкамон Ейе наредил да го изобразят като властимащ в гробницата на младия цар, комуто е служил. Ние бихме си помислили, че ако е убиец, той би направил всичко възможно да се дистанцира от жертвата си, но се е случило точно обратното. Има причина обаче, заради която, дори ако е убиец на Тутанкамон, Ейе би искал да се изобрази като цар, осъществявайки погребалните ритуали на предишния монарх. Това е бил начин да легитимира собствената си кандидатура за трона, собственото си наследяване на престола. От значение е, че въпреки че изобразил себе си на гробничната стена, той пропуснал Анхесенамон, съпругата на Тутанкамон, сякаш е имал други планове за нея. После Ейе си присвоил гробницата в Западната долина, започната от Тутанкамон, и прекопирал някои декорации от гробницата на Тутанкамон, като отново се асоциирал с предишния монарх. Той дори добавил титлата „Божествен баща“ към новото си фараонско име, за да се свърже оше по-тясно с Тутанкамон.

Ейе седнал на трона над шейсетгодишен. Живял по-малко от четири години след като станал цар, оставяйки на поколенията дори по-малко следи от самия Тутанкамон за своето управление. Гробницата на Ейе била силно разрушена от крадци, и то след официалното му десакриране - името му било заличено навсякъде, където било изписано по стените на гробницата му.²² Този опит за прокълнаване на паметта не бил нещо необичайно за древен Египет. Имената имали толкова голямо магическо значение, че египтяните често казвали „Да произнесеш името на мъртвия, значи да го съживиш отново“. Ако името на някой човек е изтрито от паметниците му, той спира да съществува и след като последните следи били заличени, той бил прокълнат навеки. Този опит да бъдат сигурни, че Ейе никога няма да се радва на удоволствията от задгробния живот, не свършил със заличаването на името му. Дори неговите ушабти, статуетките на слуги, били унищожени. Понеже тези статуетки нямали стойност, крадците често ги зарязвали, но в гробницата на Ейе опустошението било толкова пълно, че изобщо не е намерена статуетка на Ейе като цар.²³ Някой изключително много се е постарал Ейе да не благоденства в отвъдния свят.²⁴

Хоремхеб

Понеже генерал Хоремхеб наследил Ейе като фараон, той е бил в най-добра позиция да заповяда десакрирането на гробницата му. За да разберем защо Хоремхеб би искал да направи такова нещо, трябва да изучим кариерата му. Хоремхеб може да е започнал да служи във войската по време на управлението на бащата на Тутанкамон, но не се е присъединил към религиозното преселение в Амарна.²⁵ Вместо това той се издигнал на висока длъжност при следващия фараон - Тутанкамон, като станал „Велик командващ на войската“, „Заместник на царя“ и „Надзирател на царските работи“ и си спечелил десетина други титли.²⁶ Очевидно произхождайки от скромно семейство, Хоремхеб бързо се издигнал в службата си при младия фараон. Една от наградите му била монументалната му гробница в Саккара - най-голямата от тези на всички служили при Тутанкамон. Нито един човек не би могъл да си позволи сам да изпрати експедиция за изсичане на толкова камъни, нито да наеме стотиците умели занаятчии да издялат и украсят блоковете за такава гробница, освен ако тя не е подарък от фараона. Хоремхеб изобразил сцени на военните си походи в Нубия, Либия и Сирия навсякъде из гробницата си, защото именно той бил възвърнал контрола на Египет върху чуждите територии, който бил загубил Ехнатон.

Можем да си представим гнева на един войник към Ехнатон, фараонът пацифист, но реакцията му къв Анхесенамон трябва да е била още по-силна заради писмото ѝ до хетския цар. Хоремхеб си рискувал живота да се бие с хетите, а сега царицата иска да се омъжи за някой от тях и да го направи господар на Египет - цар на Хоремхеб! Следователно не би било изненада, ако Хоремхеб има пръст в убийството на хетския принц.

Управникът на египетския отдел на Лувъра в Париж, мадам Декрош-Ноблкур, без задръжки сочи Хоремхеб като убиец на хетския принц:

Хетският принц Заманза тръгнал както подобава с ескорта си, но полицията на Хоремхеб - „мъжете и конете на Египет“, го убили по пътя.²⁷

Може ли някой да заповяда военна операция срещу хетски принц без съгласието поне на командващия военните сили?

Хоремхеб продължил да бъде главнокомандващ на войската през време на управлението на Ейе, но когато остарелият Ейе умрял, със силната войска зад гърба си той се провъзгласил за цар. Сега Хоремхеб бил най-важната клечка в държавата и истинският му характер се разкрил.

Той изтрил всички следи от Тутанкамон, въпреки че този фараон е помогнал за израстването му. Първата цел била колонадата в храма в Луксор - онзи, който Тутанкамон довършил вместо дядо си Аменхотеп III. Сцените с фестивала Опет останали непокътнати, но името на Тутанкамон навсякъде било заличено и сменено с това на Хоремхеб.²⁸ Когато боговете погледнат стените на храма в Луксор, заслугите щели да се припишат на Хоремхеб (фиг. 21). Дори заупокойният храм на Тутанкамон, където набожни свещеници принасяли дарове за душата му, бил десакриран. Колосалната статуя, която някога стояла пред храма, вече не носела името на Тутанкамон. При внимателен преглед се вижда, че картушите са издълбани по-надълбоко от другите йероглифи, защото статуите първо били узурпирани от Ейе, а после името му е било заменено с това на Хоремхеб (фиг. 20). От Тутанкамон не е останало нищо освен младото му лице.

Стелата на реставрацията, издигната от Тутанкамон в храма в Карнак, в която се провъзгласява връщането към традиционните обичаи, вече не носи неговото име. Малкото посетители, които се спират да я погледнат в Египетския музей в Кайро, виждат името на Хоремхеб, издълбано малко по-силно от другите йероглифи. Хоремхеб свършил такава добра работа при заличаването на всички следи от Тутанкамон, че е било много трудно да се възстанови картината на живота му въобще. Както е характерно за военните, насочването на вниманието към всички подробности и способността да командва другите са спомогнали за извършването на работата прецизно.

Дали това безмилостно заличаване издава гняв срещу Тутанкамон, който да се е реализирал в убийство? Един факт дава по-скоро отрицателен отговор. Оскверняването на името на Тутанкамон от Хоремхеб не изглежда да е на лична основа, защото последният е оставил гробницата на младия цар непокътната и може би именно той я е запечатал отново, след като е била частично ограбена. Изтриването на паметта на Тутанкамон е било част от едно по-мащабно пренаписване на историята, целящо да бъдат заличени всички следи от периода в Амарна и свързаните с него личности, което включвало Тутанкамон и Ейе.

Когато Хоремхеб встъпил в длъжност, храмовете на Атон, построени от Ехнатон в Карнак, вероятно още са си били там. В края на управленито му храмовете вече били изчезнали. Хоремхеб заповядал да бъдат разглобени и отново използвал блоковете, за да изгради голямата порта в своя чест в храма в Карнак. За да завърши пълното унищожение на всички доказателства, че въобще е съществувал Амарнския период, той изпратил групи работници в града на Ехнатон в пустинята да сринат всички постройки до основи.

Твърдо решен да заличи паметта на Ехнатон, Тутанкамон и Ейе, Хоремхеб започнал да брои годините на своето управление от смъртта на Аменхотеп III. Като наследник на Ейе Хоремхеб е трябвало да започне да брои управлението си от година 1, но вместо това той започнал с година 30. Все едно, че е бил коронясан за цар веднага след смъртта на Аменхотеп III и 29-те години на Ехнатон, Семенкаре, Тутанкамон и Ейе никога не са съществували. После Хоремхеб изпратил каменоделци в своята гробница в Саккара, където бил изобразен като простосмъртен, обикновен генерал от войската. Работниците издялали кобрата - символът на царската власт, върху челото на Хоремхеб, за да бъде запомнен само като фараон.

Всички индикации сочат, че пренаписването на историята от Хоремхеб не е било лично отмъщение, а държавна политика. Амарнската ерес и всички свързани с нея трябвало да бъдат изтрити. Тази фикция проработила в изумително голяма степен. На официалните списъци на царете, като например тези в Абидос, името на Хоремхеб е непосредствено след това на Аменхотеп III.

Унищожителният план на Хоремхеб обаче пропуснал гробницата на Тутанкамон. Не е същото с гробниците на Ейе и Ехнатон. Причината може да е била обикновена сантименталност. Величието на Хоремхеб нараснало при Тутанкамон и той може да е изпитвал привързаност към онзи, който го е награждавал с богатство и власт. Щом не се виждала, гробницата не била очевиден спомен от Амарнската ерес, така че младият цар можел да спи спокойно във вечното си обиталище, макар да не съществувал официално на повърхността на земята.

Днес наричаме Хоремхеб фараона на закона и реда. Той реорганизирал съдилищата, като въвел „хора с добър характер“, на които казал да не приемат подкупи. „Какво ще [си помислят хората] за хора с вашето положение, които нарушават справедливостта?“ - запитал той. Като бивш военен строго наказвал престъпниците. На онези, които били уличени в изнудване, им отрязвали носовете и ги пращали в заточение. Всеки, който бил хващан да краде, получавал 100 тояги.²⁹ През 27-годишното си владичество Хоремхеб се стремял да възвърне предишното величие на Египет. Той строил храмове и светилища на боговете и изпращал войската надлъж и шир. Когато най-накрая бил положен в гробницата си в Долината на царете, Египет бил в далеч по-цветущо състояние, отколкото когато поел царската власт. Разбира се, това не означава, че не е бил виновен за убийството.

Обвинението

След подозрителната смърт на Тутанкамон със сигурност се е случило още едно убийство (на хетския нринц), а е възможно да е имало и трето. Дали трите смърти са свързани, един ли е убиецът? Предвид всички доказателства се очертават двама заподозрени - Ейе и Хоремхеб. Нека разгледаме всеки от тях.

Най-силното доказателство за престъпление идва от хетските архиви, които съдържат конкретно обвинение - убийството на техния принц. Явно е, че хетите са приели събитието като официален акт на агресия от страна на Египет, защото му обявили война. Те смятали, че убийството е станало с намесата на високопоставени служители от държавната власт. И Ейе, и Хоремхеб трябва да бъдат „призовани“ като обвиняеми.

Всеки от тях е имал силен мотив. Хоремхеб, който направил кариера в армията, цял живот се бил сражавал с хетите и сега един от тях бил на път да му стане цар. Като убие хетския принц, той ще подпомогне възкачването на египетски цар.

Мотивът на Ейе е бил повече личен. Той е искал да бъде цар. В момента, когато Анхесенамон е пишела до хетите, Ейе се изобразява като фараон в гробницата на Тутанкамон. За всички с изключение на Анхесенамон е било ясно, че хетите са врагове и не трябва да им се доверяват. На хетския принц не можело да му бъде позволено да пристигне в Египет.

Както Ейе, така и Хоремхеб имали възможност да го направят. Ейе е бил везир на Египет и контролирал държав- ното управление. Когато научил за плановете на Анхесенамон да се омъжи за чужденец, сигурно му е било много лесно да предупреди граничната охрана за възможно „нашествие от хетите“ под прикрието на знаме за примирие. За Хоремхеб също е било лесно да заповяда на отряд каляски да посрещнат и унищожат принца и антуража му. Като чуят, че един от хетите пътува към Египет да стане цар, египетските войници с готовност ще рискуват живота си, за да предотвратят това неприятно събитие.

Хоремхеб и Ейе са имали едновременно и мотив, и възможност. Това може да означава, че са го планирали заедно. В желанието си да се качи на трона Ейе се свързва с Хоремхеб, който се ужасява от идеята да служи на хетски цар. Главнокомандващият войската по свои собствени причини се съгласява да свърши мръсната работа на Ейе - това ие е невероятен сценарий.

Ако тези събития се случат в днешно време, Хоремхеб и Ейе ще бъдат разпитвани поотделно и на всекиго ще бъде предложено споразумение за смекчаващи вината обстоятелства, ако предаде другия.

Най-вероятният изход би бил и двамата да бъдат обвинени в убийството на хетския принц.

Какво да кажем за другите две подозрителни смърти - на Анхесенамон и Тутанкамон? Днес бихме се опитали да разберем кой е имал мотив и възможност да го извърши, а после бихме повдигнали обвинение срещу този човек.

Ако Тутанкамон е бил убит, доказателствата сочат повече към Ейе, отколкото към Хоремхеб. Въпреки че и двамата са имали силни мотиви, единствено Ейе е имал възможност да го извърши. Цялата ситуация е разказана по стените на гробницата на Рекмир - везир, който е действал повече от век преди Ейе. Украсата на гробницата има два елемента - йероглифни текстове и сцени от ежедневието - и двата провъзгласяват властта на везира в древен Египет. Той е имал достъп до всички луксове в държавата, домакинствал е на най-изискани тържества, където се сервирали най-отбрани ястия. Музиканти и танцьорки забавлявали гостите му, а многобройни слуги угаждали на желанията им. Рекмир бил толкова горд от високопоставеното си положение, че описал отговорностите си като везир. Един ред йероглифи на стената на гробницата ни казва всичко - „никой не може да влиза или излиза от царската обител без знанието на везира“.

Следователно Ейе лесно е можел да допусне някого, за да удари Тутанкамон по главата, докато спи. Той е бил в състояние да дирижира съвършено убийство, при което никой нямало да види непознат да влиза и после да излиза от стаята на Тутанкамон. Ейе не е трябвало да извършва престъпление със собствените си ръце. Той бил достолепен мъж, който, като се вземе предвид властната му позиция, е имал безброй раболепни последователи, готови да изпълнят всяка негова дума.

Дали Ейе е имал мотив, който да го накара да стигне до толкова крайни мерки? Ако Тутанкамон пораснел и станел мъж, той е щял все повече и повече сам да взима решения и да стане много труден за контролиране. Ейе е виждал как властта и влиянието започват да му се изплъзват. Ако Анхесенамон има син, а тя е била достатъчно млада, за да има надежда, че ще го роди, това е щял да бъде краят на всички надежди за Ейе някога да стане фараон. Може би е усещал, че времето му изтича. Още повече, той е бил дворцов приближен, който наблюдавал как един фараон почти унищожава великата държава, а след това друг, който е бил дете в очите на Ейе, наследява царския престол. Как е можел Ейе, който командвал цялата държавна машина, да не види, че неговите способности на владетел надминават тяхното потекло? Той заслужавал да бъде фараон.

За да стане Ейе фараон, трябвало е двама души да умрат за кратко време, а при всички случаи единият явно е бил убит. Като добавим насилствения брак с Анхесенамон и последвалата ѝ смърт, имаме солидно основание да очакваме, че са били извършени няколко последователни убийства.

Анхесенамон

Тъй като не разполагаме с никакви записи за смъртта на Анхесенамон, нито с гробницата и тялото ѝ, най-трудно можем да докажем, че е била убита. Знаем само, че се е страхувала, че не е искала да се омъжва за слуга, а после се омъжила за Ейе и изчезнала от аналите на историята. Тук можем да говорим само за възможни мотиви за убийство. Когато Анхесенамон се омъжила за Ейе, той станал цар на Египет, приемайки титлата и властта. Въпреки че вече не е имал нужда от нея, защо да убива новата си жена? Вероятно е подозирала съучастието на новия си съпруг в смъртта на Тутанкамон и го е обвинявала. В края на краищата казала дори на хетския цар, че се страхува.

После трябва да помислим и за съпругата на Ейе от 40 години, Тей, която по един въпрос била съгласна с 24-годишната Анхесенамон. Нито една от двете не е искала Ейе да замести старата си съпруга с млада царица. Както отбелязахме по-рано, Тей била жена със значително социално положение и е съмнително, че с удоволствие би заела второто място след някоя друга съпруга. Тя може да е подкрепяла и дори предложила убийството на Анхесенамон. В края на краищата гробницата на Ейе била украсена с изображения на вярната му съпруга Тей като негова „Велика съпруга“, царица на Египет, докато от Анхесенамон не се вижда и следа.

Генерал Хоремхеб също е имал мотив. Ейе бил възрастен фараон без наследници. Когато починел, египетският трон пак щял да стане обект на разграбване, а с войската зад гърба си Хоремхеб е имал много добър шанс да спечели тази награда. Анхесенамон е била политическата пречка по пътя му към трона. Хоремхеб сигурно е знаел за двете нейни помятания, показващи, че тя може да зачева. Ако тя има дете от Ейе и ако то е момче, Хоремхеб нямало как повече да се домогне до престола. Дори е възможно, въпреки че нямаме доказателства за такъв развой, Анхесенамон да е носела детето на Тутанкамон, когато той е бил убит.

Докъде ни водят тези мотиви? Моето предположение, макар и спекулативно, е, че Ейе е убил не един, а вероятно двама или дори трима души - Анхесенамон, хетския принц и Тутанкамон, макар че Хоремхеб му е бил съучастник в убийството на принца. Смятам, че Хоремхеб не е бил нещастен от смъртта на Тутанкамон, защото старият му наследник е бил простосмъртен, което не след дълго щяло да отвори вратата за друг простосмъртен - той самият. Това не означава, че го е убил. Но ако допуснем, че Хоремхеб е заповядал да бъде извършено убийството, след това е трябало да се изправи срещу могъщия Ейе. Неговият път към трона минавал през този втори труп на много могъщ човек. И все пак Хоремхеб не е имал причина да се бие с Ейе. Той е бил достатъчно млад, за да изчака реда си няколко години. Нито пък би имал непреодолима необходимост да убива Анхесенамон, не и при положение, че Ейе е бил във възраст, когато не е било вероятно да има наследник, дори от млада жена.

Ейе пък е можел да спечели всичко от смъртта на Тутанкамон в твърде младата му възраст. Имал е възможността да извърши убийството на фараона и да не бъде хванат. Ейе е имал същите причини да не позволи на хетския принц да пристигне в Египет. Горката Анхесенамон, неговата булка, която очевидно не го е искала, е била единственият човек с власт в Египет, който е можел да обвини Ейе за смъртта на Тутанкамон. За Ейе, който бил убил двама души, за да се добере до трона, не би било много трудно да извърши още едно убийство, за да го запази.

Нилгейт

Ако Ейе наистина е убил Тутанкамон, как му се е разминало? Има няколко отговора и всеки от тях е адекватен сам за себе си.

По време на управлението на Тутанкамон народът не се е бунтувал срещу владетеля си, дори да се е чувствал оскърбен от дадени негови действия. Тогава не се е търсела сметка на управляващите. Две паралелни линии - едната царската власт, а другата обикновените хора - пронизвали обществото, без изобщо да се пресичат, като по този начин не се е създал механизъм за общуване между обикновените хора и фараона. Народът на древния Египет не би въстанал никога и срещу Ейе.

В момента на короноването си фараонът става божествен, бог на земята, син на бога на слънцето Ре. Той е толкова отдалечен от народа на Египет, че хората не биха и мечтали да общуват с него. В нашия съвременен свят с телевизия, радио и вестници ни е трудно да си представим държава, където по-голямата част от населението живеят и умират, без никога да са виждали владетеля си. Хората научили само, че Тутанкамон е умрял, едва ли нещо повече. Не е имало информационни бюлетини, които да тръбят за болестта му или причината за смъртта, нито пък някой се е питал. Един бог е заменен с друг, това си е тяхна работа.

Втората причина, поради която Ейе се е разминал с обвинението за убийство, е, че не е имало механизъм да го обвинят, да не говорим да го съдят. Ние толкова сме свикнали със системата на контрол и регулиране, че ни е трудно да си представим как някой може изобщо да не бъде засегнат от закона, само че след смъртта на фараона везирът е най-висшият представител на закона.

Ситуацията прилича на аферата Уотъргейт. Президентът, нашият най-висш държавен служител, може да е бил виновен за извършването на някакви престъпления, но служителят на най-висшестоящия юридически пост - прокурорът - също е имал кримииално поведение. Как може при такива обстоятелства президентът да бъде обвинен, да не говорим да бъде осъден?

Конгресът и Сенатът в Уотъргейт вдигнаха достатъчно шум, за да се види, че нещо е било извършено. В древен Египет не е имало нито Конгрес, нито Сенат. Не е имало абсолютно никакъв начин Ейе да бъде подведен под съдебна отговорност. Имунитетът на Ейе за съдебно преследване е друга причина, която бележи именно него като по-вероятен престъпник от Хоремхеб.

В едно-единствено изречение, написано на стената в гробницата на везира Рамос, намираме доказателството, че Ейе може да извърши убийство и да се размине с наказание: „Никой човек не може да наказва везира, когато той е на служба.“ Везирът е бил човекът на най-висшестояща правораздаваща длъжност в древен Египет, той е бил Висшия съд. След смъртта на Тутанкамон никой жив човек не е можел да накаже Ейе. Дори не му е било необходимо да извърши съвършено престъплението, защото е бил извън обсега на закона.

Наистина е било възможно да убиеш цар и да се разминеш безнаказано. В края на краищата това убийство, ако въобще е било описано някъде, методично е било заличено. Когато Хоремхеб станал цар, той заличил всяка следа от всеки, който е живял по време на Амарнската ерес, включително всичко за Ехнатон, Тутанкамон и Ейе. Всичко било унищожено, дори, по мои подозрения - ценна информация за Тутанкамон, неговото управление, взаимоотношенията със съветниците му, включително и възможните улики за убийството му.

Защитата

Когато започнах да обсъждам хипотезата за убийството с колеги, породиха се много оживени дискусии. Някои се съгласяваха, други не, но дебатите винаги бяха интересни и разумни. Нещата обаче се промениха, когато учебният телевизионен канал, с който снимахме документален филм, представи публично тезата за убийството.

Един документален филм трябва да разкаже историята си по простичък и прям начин. Публиката може да не знае нищо за древен Египет и може да се разсее, затова е важно главните твърдения да се подчертават и да са лесни за разбиране. Предаването получи добри отзиви и висок рейтинг, но това едва ли е потвърждение, че теорията е вярна. Предаванията за извънземни също имат висок рейтинг. Скоро след излъчването на програмата някои мои колеги започнаха да се държат странно и дистанцирано. Едва тогава открих, че не само аз съм бил силно привързан към Тутанкамон. Един от тях ми каза:

- О, Боб, не знаеше ли, че убиецът е Хоремхеб?

Друга колежка смяташе, че съм злословел срещу Ейе, който бил като дядо на Тутанкамон. Последваха дълги дискусии и писма, докато на мен не ми се изясни, че въобще не е била представена другата страна. Аз се бях държал като обвинител, излагащ фактите срещу Ейе. А какво би казал неговият адвокат? Доволен съм, че имам възможност тук да представя случая през погледа на другата страна.

Защитата може да започне, като опише характера на Ейе, подчертавайки, че той бил семеен човек, верен на брака си от 40 години и повече, член на царския двор, лоялен както към Тутанкамон, така и към баща му. Религиозен мъж, който последвал култа към Атон, той написал най-пълната версия на Химна на Атон на стената на гробницата си в Амарна. Нещо повече - с любов и грижа подготвил гробницата на Тутанкамон. Семейни реликви, скъпи вещи, красиви мебели, ковчег от масивно злато - всичко това било поставено в гробницата. Явно Ейе е обичал Тутанкамон. Той е бил лоялен служител на царското семейство, а не предател, който би убил царя, докато той спи.

Погребението на брата на Тутанкамон, Семенкаре, в Гробница 55 е друго доказателство за лоялността на Ейе към царското семейство. Ковчегът, мумията и погребалното обзавеждане в гробницата - всичко това разкрива човек, който е знаел, че гробниците в Амарна ще бъдат осквернени, и е накарал да пренесат ковчега и мумията в Тива, за да се съхранят. Това също е акт на любов, който, като се имат предвид времената, е изисквал доста смелост. Почти сигур- но е, че Ейе е уредил това. Появява се профилът на отдаден довереник и пазител на семейството, а не на сериен убиец.

Ако разгледаме как са се развили религиозните движения, ще видим, че действията на Ейе са на искрен слуга на царското семейство. Идеите на Ехнатон, представени първо- начално в Тива, били за нов, вълнуващ и съзидателен живот. Както винаги, болшинството се е придържало към традиционната религия, но някои измежду младите хора са станали истински вярващи. Освободени от вековното закрепостяване към догмата, те последвали обаятелния си фараон, за да изградят красивия град в пустинята. Лесно можем да си представим Ейе измежду тези първи покръстили се последователи на Ехнатон, въпреки че тогава не е бил в първа младост. Той се е издигнал на най-висока длъжност в Амарна, като през цялото време с жертвоготовност е практикувал новата религия, но тъй като е бил по-зрял човек, първи е дошъл на себе си. Когато разбрал, че нещата не вървят на добре, Ейе повел младия Тутанкамон обратно към старите богове и го направлявал. Той организирал миграцията и връщането към традиционните ценности. Това не е човек, следващ най-бързия път за собствени облаги, а култопоклонник, който дошъл на себе си.

След като опише характера и добрите намерения на Ейе, защитата му може да покаже Хоремхеб като много по-вероятен извършител на убийството на хетския принц. За засадата е било необходимо ако не благословията, то поне съгласието на генерал Хоремхеб. Именно Хоремхеб, а не Ейе е ходил да воюва с хетите и ги е мразел. Ако трябва да избираме главен заподозрян, то това със сигурност е Хоремхеб, лидерът на войската, обучен да предприема бързи насилнически действия, когато е необходимо.

Що се отнася до уж убийството на Анхесенамон, трябва да се отбележи, че няма труп. Съпругът на млада царица е мъртъв - нима е необичайно за една жена в такъв момент да е разстроена? Да се бои? Това е най-естественото нещо на света. Естествено е също така Ейе, който направлявал младата двойка и страната в продължение на десетилетие, да продължи да управлява Египет. Няма нищо злокобно в този брак про форма с Анхесенамон. Той си е останал неин съветник, спасил я е от онзи неназован слуга, който и да е бил той, и е поел контрола над Египет.

Вярно, че три смърти са се случили в продължение на кратък период от време, но защо да разглеждаме това като злокобно развитие на нещата, при положение че архивите на хетите дават далеч по-разумно обяснение? В края на плочата, в която се описва отмъщението им срещу Египет, се казва, че египетските пленници донесли чумата в Хати. Значи в Египет е имало чума. Предвид тези обстоятелства подозрително ли е, че двама души, които са били в близък контакт, са умрели в кратко време? Общата причина за смъртта на Тутанкамон и Анхесенамон не е бил Ейе, а чумата. Защитата се оттегля.

Това са силни аргументи, сериозни възражения срещу тезата, че Ейе е убиец. Нека разгледаме всяко от тях поотделно.

Обвинението се оттегля

Наистина Ейе е изписал най-дългата версия на Химна на Атон на една от стените на гробницата си в Амарна, но това е била политически най-вярната декорация на гробница за онова време. Какъв по-добър начин да се подмаже на Ехнатон? Когато Ейе украсявал втората си гробница в Долината на царете, той е изобразил само традиционните богове, без въобще да спомене Атон. Това показва ли религиозна вярност към традиционните богове? По-скоро изглежда, че не е имал твърди религиозни убеждения, което е и причина да организира преместването на царския двор обратно в Тива.

Ейе наистина е погребал Тутанкамон с много загриженост - точно това, което можем да очакваме от убиец на негово място, да покаже, че е обичал и е бил загрижен за покойника. Той дори е направил свое изображение в гробницата на Тутанкамон. Има и други знаци, които издават близката връзка между Ейе и Тутанкамон. След смъртта на младия цар Ейе довършил един малък храм в негова памет.³⁰ Продължавам да твърдя, че всичкото това внимание към Тутанкамон е било, първо, за да хвърли съмненията върху някой друг, и второ, за да легитимира себе си като негов наследник. В крайна сметка единствената заявка на Ейе за трона е била, че се е оженил за вдовицата на Тутанкамон. Вероятността да е спасил Анхесенамон от някакъв безименен „слуга“ е за отвличане на вниманието. Ейе е бил властта в Египет, никой не е можел да го уплаши. Ако е искал да спаси Анхесенамон от някой, който я е заплашвал, е трябвало да каже само една дума; освен ако тя не се е бояла от него.

Откриването на Гробница 55 повдигна много въпроси, не на последно място кой е отговорен за повторното погребение на Семенкаре и за преместването на предметите от Амарна. Като се вземе предвид силната позиция на Ейе в Тива, смятам, че той е трябвало да бъде този човек, но не непременно в ролята на любещ семеен слуга. Вероятно Тутанкамон, комуто е липсвало семейството, е заповядал каквото е останало от погребенията на близките му да бъде преместено в Тива. Изглежда, че когато Тутанкамон е умрял, по заповед на Ейе Гробница 55 е била отворена отново, за да може миниатюрните канонически ковчежета на Семенкаре да се пригодят за погребението на Тутанкамон, което не е точно начинът да се покаже почит към семейните погребални ценности.

Наистина, съгласен съм, че Хоремхеб е прекият участник в убийството на хетския принц. Необходима е била военна сила за този акт и Хоремхеб вероятно го е направил, за да избегне възможността да служи на хетски цар. Да, Хоремхеб е отговорен за смъртта на принца, но това освобождава ли Ейе от отговорност? Везирът на Египет със сигурност е трябвало да даде позволение за такова действие. Далеч по-лесно е да си представим Ейе и Хоремхеб да са действали заедно, отколкото да мислим за всеки от тях като за самостоятелен убиец. Ейе не би имал възможността да атакува без съгласието на главнокомандващия войската, а Хоремхеб не би имал правомощията без одобрението на държавата.

Що се отнася до убийството на Анхесенамон, защитата се представя добре. Няма веществени доказателства за насилие, както ги има при Тутанкамон, нито пък някой е съобщил за убийство, както е в случая с хетския принц.

Всичко, с което разполагаме, са косвени доказателства. Млада жена, която се страхува, изчезва. Вярно, тя казва, че никога няма да се омъжи за слуга, и после се омъжва за Ейе, който е обикновен човек, но дори и да се е омъжила насила, това не означава, че впоследствие е била убита. В един съвременен съд никога не бихме постигнали обвинение срещу Ейе за убийството на Анхесенамон.

Твърдението, че Тутанкамон и Анхесенамон са били повалени от чумата, е интересно, но не се потвърждава от никакви египетски писмени свидетелства. Нямаме доказателства за чума в Египет по това време, въпреки че съществуват записи за чума в други времена. Не е изненадващо, че хетите приписват страданията си на техния враг, независимо дали е истина или не - много подобно на факта, че германците наричали сифилиса „френска болест“, а французите го смятали за „германска болест“.

Обаче не трябва да забравяме, че не се намираме в съд. Не можем да призоваваме свидетели, които са мъртви от 32 века. Трябва да търсим не кого да обвиним, а кое е най-ра- зумного обяснение на всички факти. Казусът с Ейе почива върху комбинация от факти - рентгенова снимка, по която може да се предположи удар в задната част на главата, писмо на вдовица, която дава израз на страха си, че ще бъде принудена да се омъжи за свой слуга, убийството на нейния хетски годеник, пръстена, доказващ брака й с Ейе, портрета на Ейе на стената в гробницата на Тутанкамон и тоталного изчезване на вдовицата след това. Всеки отделен факт сам по себе си не доказва казуса, но взети заедно, те сочат не към едно, а към две, а възможно е и три убийства. Прокрадващата се нишка през всички тях е Ейе. Именно той е спечелил най-много от смъртта на Тутанкамон и пак той е имал прекрасната възможност да го извърши. Предвид на доказателствата най-разумното обяснение е, че Ейе е виновен по обвинението за убийството на Тутанкамон, царя на Горен и Долен Египет и господаря на Двете земи.

Бележки:

¹ Ханс Гюстав Гутербок, „Подвизите на Шупилулиума, разказани от неговия син Муршил II“.

² Пак там.

³ Доналд Редфорд твърди, че има правописна грешка и споменатият цар е Ехнатон, но това не е убедителен аргумент. За дискусии по въпроса виж Алан Шулман „Анхесенамон, Нефертити и аферата в Амка“.

⁴ Уолтър Федърн, Дахамунзу.

⁵ Джефри Торндайк Мартин, Скритите гробници на Мемфис.

⁶ Гутербок.

⁷ Гутербок.

⁸ Найджъл Хепър, Цветята на един фараон.

⁴ Има и алтернативна теория за смъртта на Тутанкамон. Понеже в един хетски текст се казва: „Но когато хората на Египет разбраха за нападението над Амка, те се уплашиха и тогава освен всичко друго техният господар Нибхуруя умря и следователно царицата на Египет, която беше Дахамунзу [?], изпрати пратеник до баща ми“. Тревър Брайс смята, че нападението в Амка и смъртта на Тутанкамон са се случили по едно и също време. Ако приемем това, значи сезонът, в който е умрял Тутанкамон, няма да е същият, защото от архивите на хетите знаем, че нападението е било в ранна пролет. Според сценария на Брайс Тутанкамон е умрял в края на август, обсадата е била през октомври и първото писмо на Анхесенамон е изпратено през ноември. Брайс все пак признава, че Тутанкамон е погребан през пролетта, но иска да приеме, че погребението е било отложено за 6 месеца, през които Анхесенамон чакала хетския принц. Но това се основава на предположението, че нападението на Амка и смъртта са станали по едно и също време. Много е възможно царицата да е научила за събитията в Амка месеци по-късно или пък изобщо да не е разбрала за тях. Както казахме и по-горе, нейният страх изглежда е породен от „слугата“. Тя въобще не споменава Амка. Освен това няма причина да допускаме, че погребението на Тутанкамон е било отлагано.

Египетската религия изисква тялото да бъде погребано 70 дни след смъртта. Далеч по-вероятно е погребалните букети да са верният индикатор за времето на смъртта. Виж Тревър Брайс, „Смъртта на Нибхуруя и последствията от нея“.

¹⁰ Пак там.

¹¹ Пак там.

¹² Пак там.

¹³ Албрехт Гьотце, „Дворцовите молитви на Муршил“ в Древни близкоизточни текстове.

¹⁴ Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.

¹⁵ Пърси Нюбери. Печати във формата на скарабеи

¹⁶ Египтяните много обичат ребусите, а йероглифът за „скарабей“ (произнасяно „кепер“) означава също и „съществувам“. Така че ако човек носи за амулет скарабей, продължителният живот му бил сигурен. Друга причина, поради която скарабеят бил на особена почит, е, че древните египтяни вярвали, че бръмбарите могат да раждат малки, без да се съвкупляват. Това невярно схващане възникнало просто защото никой не бил виждал бръмбари да се съвкупляват.

¹⁷ Благодаря на Даяна Мейджи от института „Грифит“ в музея „Ашмолеан“ в Оксфорд затова, че ми даде копие от писмото на Нюбери.

¹⁸ Пърси Нюбери, „Цар Ейе, наследникът на Тутанкамон“.

¹⁹ Изказвам благодарност на д-р Дитрих Вилдунг и Ханелор Кишкевич от Египетския музей в Берлин за съдействието им в търсенето на пръстена и затова, че ми го предоставиха.

²⁰ Сирил Алдред, Ехнатон и Нефертити.

²¹ Джовани Батиста Белцони, Разказ за операциите и последните разкрития в Египет и Нубия.

²² Ото Шаден, „Божественият баща Ейе“ в Писма от Амарна II.

²³ Една фигурка ушабти на Ейе като простосмъртен беше продадена на търг в галерия „Сотби“ в Ню Йорк на 17 декември 1997 г. Тя е една от най-красиво изработените ушабти въобще.

²⁴ Ото Шаден, „Разчистването на гробницата на цар Ейе“.

²⁵ В Амарна има гробница на войсковия командир Па- атенемхеб и поради приликата в имената някои предполагат, че това е гробницата на Хоремхеб. Виж Кристиян Декрош-Ноблкур, Тутанкамон.

^2Л Джефри Мартин, Скритите гробници на Мемфис.

²⁷ Кристиян Декрош-Ноблкур, Тутанкамон.

^2S Карнавалната процесия на Опет в колонадната зала - епиграфско изследване.

²⁹ Роналд Лепръхън, „Едно провалило се видение. Реформите на Ехнатон през погледа на указите от по-късни владичества“ в Писма от Амарна.

³¹¹ Блоковете от този храм сега са разпилени, но изглежда изобразяват Тутанкамон как се бие срещу азиатците - най-ранните батални сцени на цар в бойна каляска, които са ни известни. Виж Уилям Реймънд Джонсън, Азиатска батална сцена на Тутанкамон в Тива, докторска дисертация. Юнивърсити ъв Чикаго, 1992.

Епилог

Когато човек върши престъпление,

никога не е достатъчно внимателен;

В края на краищата справедливостта

винаги възтържествува.

Птахотеп

ок. 2275 пр.Хр.

Малко след като Тутанкамон бил погребан и погребалната процесия си тръгнала, а гробницата била запечатана, някакви крадци я разбили и проникнали в нея. Те отчупили остриетата на стрелите на Тутанкамон (бронзът бил много ценен), взели фините платна от скриновете и благовонните масла от стъклениците, както и други ценни вещи. Крадците трябва да са действали бързо от страх да не ги разкрият. Работейки почти в пълна тъмница, те грабнали бляскави златни мебели, но като видели на стълбището, че са дървени само със златно покритие, ги захвърлили. Когато кражбата била разкрита на следващия ден, служители, вероятно надзиравани от Мая, който освен ковчежник изпълнявал и длъжността „Надзирател на царския некропол“, отново запечатали гробницата и блокирали входния коридор с тонове варовикови късове с надеждата да предотвратят бъдещи кражби.

Тези им усилия обаче не се увенчали с успех. Гробницата отново била разбита от крадци, които направили тесен тунел от горния край на варовиковите отломъци и проникнали в гробницата. По груба преценка са били необходими около седем-осем часа да се направи този тунел над варовиковите камъни.¹ Така че ако са започнали под прикритието на нощта, крадците са довършили работата почти при разпукването на деня. Страхувайки се от светлината, те сграбчили набързо малки скринове и бижута, каквито им попаднали. Възможно е крадците да са хванати на местопрестъплението или за малко не са били хванати, защото усукан шал с осем пръстена от масивно злато бил изоставен близо до входа. Ако престъпникът бивал заловен, го набождали на остър кол, докато смъртта не го освободи от болката.

Гробницата отново била запечатана и останала така, докато не била открита след 3000 години от Хауард Картър. Двеста години след тези кражби Рамзес VI започнал да строи своята гробница близо до тази на Тутанкамон.

Неговите работници изсипали тонове варовикови късове, изкопани от новата гробница, пред входа на по-старата гробница на Тутанкамон, като заличили всички следи за повече от 30 века. Тутанкамон най-сетне почивал в мир.

Ейе не живял дълго след смъртта на Тутанкамон. Управлението му продължило по-малко от четири години и не оставило нещо значително, с което фараонът да бъде запомнен, особено след като Хоремхеб разрушил всичките му паметници. Дори в заупокойния храм на Ейе името му било заменено с картушите на Хоремхеб, то било заличено дори в неговата гробница в западната част на Долината на царете, предназначена някога за Тутанкамон. Ейе не е вписан в нито един Списък на царете на древен Египет. Днес той се помни единствено заради връзката му с Тутанкамон.

Когато Хоремхеб наследил Ейе като фараон, той се опитал да заличи всички следи от тримата си предшественици - царете, които се свързвали с периода на Амарнската ерес. Така че в Списъците на царете неговото име следва веднага след Аменхотеп III, сякаш тези царе изобщо не са били съществували. Тази фикция не била само на Хоремхеб. Той наистина започнал да брои управлението си от Аменхотеп III, но по-късните царе също били много щастливи да прескочат Ехнатон, Тутанкамон и Ейе и да отидат направо на Хоремхеб, като го смятат за един от своите. Иронията е в това, че заличените Ехнатон и Тутанкамон били законни царе, кръвни потомци на царете от XVIII династия. Хоремхеб нямал и капчица царска кръв, обаче войската стояла зад гърба му, а в смутни времена силата е на онзи, който контролира войската.

Хоремхеб властвал 27 цветущи години. Той издигнал своя собствена версия на стелата на реставрацията в храма в Карнак, каквато бил направил Тутанкамон, заявявайки, че той възстановил храмовете, прекратил корупцията и възвърнал Божествения ред в страната. Колкото и преувеличено да е това, Хоремхеб наистина поел строг административен контрол над Египет. Като управлявал от Мемфис, той поставил войската под командването на двама генерали - един за юга и един за севера. Заменил висшите свещеници с мъже от войската, на които можел да се довери. Основал правосъдни съдилища във всички големи градове в Египет, като съдиите били пряко подчинени на Хоремхеб. Разправял се с корупцията безмилостно и обещавал справедливост на всички. Хоремхеб построил много неща в Карнак, а също така изградил за себе си гробница в Долината на царете, далеч по-просторна от малката дупка на Тутанкамон. Когато умрял в преклонна възраст, той оставил една добре администрирана държава, в която имало ред, но нямал деца.

Държавата изпаднала в подобна объркана ситуация като след смъртта на Тутанкамон. Нямало никакви наследници, нито дори жена, която да се омъжи и да издигне някого на трона. Но след смъртта на Тутанкамон вече имало прецеденти за задкулисни машинации и убийства. Египет имал двама фараони - обикновени простосмъртни, така че да има и трети било по-възможно от когато и да било в миналото. Също като Ейе везирът на Египет поел фараонския трон след Хоремхеб. Преди да стане везир той служил във войската при Хоремхеб. Бил също толкова обикновен човек, колкото и най-простия войник, баща му бил обикновен капитан във войската. Вероятно е бил избран, защото имал син и внук, така че след смъртта му да няма съмнения за наследяването на престола. Този човек основал голяма династия, която просъществувала дълго.

Името му е Рамзес, първият от много фараони с това име. Бих искал да мисля, че тази династия, деветнайстата, е следствие на трагичните събития, за които говорихме в настоящата книга. В този смисъл тъжният край е началото на времена на слава. Рамзес I, съвременник на възрастния Хоремхеб, живял като фараон по-малко от две години, но неговият син Сетой I бил в разцвета си и се радвал на солидно 15-годишно управление. Той повел страната в нова посока, далеч от силно концентрираната в Тива енергия и нейния бог Амон.

Сетой I нарекъл своето владичество „Повторение на раждането“ - египетски еквивалент на „Възраждане“, и построил един от най-величествените храмове в Египет - не в Тива, а на едно отдалечено място на север, наречено Абидос, родното място на Озирис. То се превръща в истински национален пантеон, с параклис посветен на Озирис, разбира се, но и други, посветени на Изида, Хор, на Птах в Мемфис, на Ре-Хоракти в Хелиопол, а също и на Амун в Тива. И като поставил началото на една практика, която ще се превърне в мания за сина му, издигнал и параклис на себе си. Сетой е човек от старата мая, за когото величието на страната му било неделимо от достиженията на фараона. Както му е редът, той си направил най-голямата и най-прекрасна гробница в Долината на царете, издигната за вечната му слава.

Синът на Сетой носи име, не по-малко известно ни от това на Тутанкамон - Рамзес, известен като Рамзес Велики. Като млад фараон той повел войската на Египет също като великите фараони бойци от XVIII династия преди него. В зряла възраст построил величествени паметници, които съперничат на тези на по-ранните царе.

Рамзес имал повече деца от всеки друг фараон, бил горд да изброи сто потомци. След 60-годишно владичество, остарял и помъдрял, той срещнал съдбата, която не подминава никого от нас. Оставил в наследство държава, силна както винаги, осеяна по цялата си ширина и дължина с храмове и статуи, гордо носещи името Рамзес. В известен смисъл той бил наследството на Тутанкамон.

Каквото и да е било отражението на живота на Тутанкамон върху страната му, в наши дни неговото име отеква навсякъде по света. Имената на Ейе и Хоремхеб са познати само на специалистите. Съгласно древноегипетската поговорка „Ако произнесеш името на покойник, той отново се съживява за живот“, Тутанкамон е жив и до днес, но не и онези, които може би са причинили смъртта му.

Историята не е само факти и древни камъни. Тя се гради от хора, мотивирани от страх, надежди и желания като нас самите. Предметите, които са ни оставили, не са безлични - те носят отпечатъка на живота, достиженията и мечтите на собствениците си. Артефактите, за които говорихме в настоящата книга, все още съществуват. Възможно е да се окажем пред цветна яка, носена от Анхесенамон, Ейе или Хоремхеб на погребалното угощение в памет на Тутанкамон. Тя се намира в Метрополитенския музей на изкуствата в Ню Йорк заедно с една статуя на младия Тутанкамон, вероятно изваяна за короноването му в Тива, и чудесна статуя на Хоремхеб с надписа за законност и ред. Човек все още може да посети гробницата на Тутанкамон в Долината на царете и да види Ейе, запечатан във времето, как изпълнява церемонията за отварянето на устата на момчето цар, което може и да е убил. В Египетския музей в Кайро Тутанкамоновата стела на реставрацията се пази в един тих ъгъл на първия етаж. Вгледайте се внимателно в дълбоко издяланите картуши, с които Хоремхеб е заменил името на Тутанкамон със своето. Това е истинската история.

Бележки:

¹ Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.

Приложение

Теории, подлежащи на проверка

В Глава 8 обсъдихме предположението, че Тутанкамон може да се е мъчил известно време, преди да умре. Както споменахме, това далеч не е сигурно, но трябва да бъде отбелязано, защото е реална възможност и част от цялата картина. Въпреки че е само хипотеза, важно е да се отбележи, че тя подлежи на проверка и бъдещите изследвания могат да я отхвърлят или потвърдят. Има методи, чрез които може да се провери дали Тутанкамон е боледувал известно време и дали е починал от дехидратиране на организма. Доказателството лежи в съдържанието на четирите миниатюрни златни ковчежета - канопи - в Египетския музей в Кайро.

Когато Тутанкамон е бил мумифициран, вътрешните му органи били извадени, дехидратирани, увити в ленен плат и поставени в четири малки златни ковчега, дълги около 36 см, които първоначално били изработени за брат му Семенкаре. На капака на всеки от тях е изписана молитва за Тутанкамон от един от синовете на бог Хор - боговете, които трябвало да предпазват вътрешните му органи. Имсети пазел черния дроб, Хапи - белите дробове, Дуаму- теф - стомаха, и Кебхсенуф - червата. Когато Тутанкамон бил погребан, ковчезите били поставени в алабастрово светилище, което Хауард Картър описва като един от най-красивите предмети в гробницата.¹ Те били помазани със същите черни помади, които били изливани върху мумията.

Картър коментира, че тези ковчежета били маломерни повторения на втория от трите ковчега, в които бил погребан Тутанкамон, но изобщо не говори за съдържанието им.

Доколкото знаем, органите не са били виждани от никого, откакто са били заснети през 1920 г. от Хари Бъртън от Метрополитенския музей на изкуствата. Музеят любезно ми изпрати комплект от фотографиите на Бъртън, където се вижда, че вътрешните органи не са били повредени от маслата, ленената им обвивка не е била почерняла. На по-късни снимки на Бъртън се вижда един от органите, разопакован и в много добро състояние. Тези органи, които все още са в Египетския музей в Кайро, може да съдържат важни следи към смъртта на Тутанкамон.

Ако Тутанкамон е умрял, докато е бил в кома, тогава червата и стомахът ще са празни, а един анализ на черния дроб може да покаже какви хранителни вещества е приел през последните си дни. Картър така и не е разбрал колко много информация може да се съдържа в една мумия или част от мумия.

Със съвременните технологии в съдебната медицина могат да се разкриват и древни убийства. Важно е хората да разберат, че теориите за Тутанкамон, които дискутираме, не са чисти предположения. Те са емпирично доказуеми и могат да бъдат проверени.

В един експеримент, проведен през 1993 година, двамата с Роналд Уейд, председател на Съвета по анатомия на щата Мериленд, мумифицирахме човешки труп по древноегипетски начин.² Използвахме точни копия на древните инструменти и натрон от Уади Натрон⁴ в Египет, надявахме се да намерим отговорите на някои въпроси по отношение на египетските техники за мумифициране. Когато приключихме експеримента, вече разполагахме с мумия в египетски стил. Изпратихме малки проби от тъканта на мумифицираните органи на д-р Майкъл Цимерман, началник на отделението по патология в медицинския център „Меймонидс“ в Бруклин. Страстта на Цимерман е палеопатологията. Освен магистърската си степен, той бе направил докторат по физическа антропология, така че е единственият човек с уникални квалификации в разрешаването на древни медицински мистерии. Двамата с Уейд имахме пълнага история на заболяванията на нашата съвременна мумия, но не я разкрихме на Цимерман. След като извърши своя анализ на тъканите, той беше в състояние да ни даде забележително описание на последните дни от живота на нашия субект до най-последните подробности, например количеството течност в дробовете му. Пробите от тъканите, изпратени на Цимерман, бяха мумифицирани, така че е напълно възможно един подобен анализ да ни разкрие как Тутанкамон е прекарал последните си дни.

Ако теорията на д-р Ъруин, че Тутанкамон се е мъчил известно време преди да умре и че е имал голям хематом вследствие на нараняването, тогава трябва да има натрупване на хемосидерин (сгъстена кръвна маса) и желязо върху костта в тази област.³ Това може да се открие чрез КАТ-скенер. Ако и когато мумията на Тутанкамон отново бъде изследвана, това ще бъде една от първите процедури.

Органите на Тутанкамон повдигат интересни въпроси. Има четири канопи, но вътрешните органи са повече от четири. Какво е станало с другите органи? Кои точно са били поставени в миниатюрните ковчежета? Ако искаме да съберем отново горкия Тутанкамон, изглежда няколко части от него ще липсват. Белите дробове, черният дроб, стомахът и червата са органите, споменати във връзка с четирите сина на Хор. Ами бъбреците, далакът, панкреасът и жлъчката? Въпреки всичките сложни мумификации, които извършвали, египтяните имали само повърхностни познания по анатомия. За панкреаса дори няма йероглиф,⁴ но това е разбираемо, ако погледнем как са работили балсамьорите.

Вътрешните органи се изваждали, като се правел малък разрез от лявата страна на стомаха. Балсамьорът вкарвал ръка в разреза, освобождавал даден орган, като го изрязвал и го издърпвал през разреза. Балсамьорът работел на тъмно, без да е в състояние да види относителните позиции на органите, нито дори колко са самите органи. В общата маса от черва панкреасът или някои други органи лесно могат да бъдат пропуснати.

Бъбреците, разположени зад перитонеума, често били оставяни на мястото им, защото трудно могат да бъдат достигнати отстрани. В действителност наистина няма как да знаем колко и кои от органите на Тутанкамон са били поставени в канопите. Сигурно е единствено това, че не са всичките, някои може да са само части от органи, но все пак са важни улики.

Когато двамата с Уейд извършихме съвременното мумифициране, една от най-трудните процедури беше изваждането на черния дроб, най-големия орган в човешкото тяло, през този малък разрез. Ние използвахме копия на древните керамични съдове, за да сложим в тях органите, но дори и след дехидратирането в натрон черният дроб изобщо не се побираше в древните египетски канопи. Трябваше да го разрежа на части. Няма начин черният дроб на един 19-годишен младеж с ръста на Тутанкамон да се побере в някой от миниатюрните канопи - подозирам, че балсамьорите са орязвали колкото е било необходимо, за да влезе в съда, повивали са го и са го поставяли в канопа. Останалото вероятно се е изхвърляло заедно с органите, които не са се съхранявали.

Все пак, каквито и органи или части от органи да са останали от Тутанкамон, те все още не са били изследвани от човек с опит в палеопатологията. Те определено ще ни дадат безценна информация за последните дни от живота на Тутанкамон.

Бележки:

¹ Хауард Картър, Гробницата на Тут-Анк-Амон.

² Боб Брайър и Роналд С. Уейд, „Използването на натрон при мумифицирането на хора - съвременен експеримент“.

³ Това предположение сподели с мен Майкъл Пери, завеждащ Травматична радиология в Медицинския университет на Мериленд.

⁴ Кент Уикс, Анатомичното знание в Древен Египет и представянето на човешкото тяло в египетското изкуство.

СНИМКОВ МАТЕРИАЛ