Угасване - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Лиза Макман (Не всичко е наред) #12

Не всичко е наред

5 март 2006

06:13

Джейни сънува. Сънува, отново и отново, съня на Стейси, от който не може да се измъкне. Опитва. С всички сили. Но се проваля при сцената с изнасилвача на задната седалка.

За сетен път сънят спира на ръцете на изнасилвача. И тогава Джейни успява. Успява да задържи погледа си.

Буди се рязко и се изправя, обезумяла, изтръпнала.

— О, боже! — от гърлото й излиза грак, няма глас.

Не вижда. Но някой говори, разтрива дланите, ръцете й. Успокоява я с нежни думи. Тя диша тежко, вдишва, издишва, ронейки горещи сълзи, и всичко, което иска, е да отвори очи. Но те сякаш са отворени.

— Дайте ми очилата! — проплаква. — Не виждам!

— Джейни, аз съм, Кабъл. Тук съм. Очилата ти са у мен и пак ще виждаш след няколко минути. В безопасност си. — Гласът му се пречупва и той спира. — В безопасност си. Просто се отпусни и си почини. Почакай. След минутка ще започнеш да различаваш силуети, а после ще се върне и всичко останало, нали знаеш.

Джейни се строполява обратно.

Трепери, но не си спомня защо.

Опитва се да диша — вдишва, издишва.

— Колко е часът? — прошепва.

— Шест и петнайсет.

Замисля се.

— Сутринта? — предполага.

— Да, сутринта.

Тя отново диша.

— Кой ден?

Кратко мълчание.

— Събота сутринта е, мила. 5 март.

— Стейси О’Грейди тук ли е?

— Не, бейби. Надолу по коридора е.

— Вратата затворена ли е?

— Да.

Джейни не разбира, мозъкът й още е замъглен, погледът също. После лека-полека частици от съзнанието й се завръщат.

Знае, че има две много важни неща, които си бе казала, че трябва да запомни, дори когато всичко беше излязло извън всякакъв контрол. Говори бавно.

— Кабъл?

— Да?

— GHB2. Дърбин сам си го е произвел от два препарата — за сваляне на боя и за отпушване на канали. Така мисля. Проучила съм го отпреди. Не забелязах да го приготвя. Но притежава съставките. А очевидно и уменията.

Тя диша, изтощена е.

— Изхвърля се от организма след дванайсет часа. Тестове на урината. На всички. На всеки един, по дяволите!

Не вижда погледа на Кабъл.

— Добра работа — промърморва той и вече е на телефона. Говори неразбираемо.

Джейни се опитва да се концентрира. Имаше още нещо. Какво? Не може да си спомни.

Той затваря телефона и разтрива ръката й.

Тя си спомня.

— Кюфтетата! — казва. — Наркотикът беше в пунша, но кълна се в бога, не съм пила пунш! Поне не си спомням. Направих му тест. В джоба на дънките ми е. Десният. — Спира. Опитва се да сдържи риданията си. — Сигурно е сложил GBH и в соса за кюфтетата, докато бях в тоалетната да тествам пунша. Боже, колко съм глупава!

Унася се, все още невиждаща, и спи блажено няколко часа.

09:01

Джейни примигва и се събужда. Светлината от тавана е заслепяваща.

— Къде съм, по дяволите? — пита.

— В болница „Фийлдридж“ — казва Кейб.

Тя се изправя бавно. Боли я главата. Вдига ръце към лицето си.

— Какво, за бога…?

— Джейни, можеш ли да виждаш?

— Разбира се, че мога, задник такъв!

Обръща се към жената до себе си, тя се подсмихва, Кабъл притваря очи.

— Говори ли ти се? — пита жената внимателно.

Джейни примигва още няколко пъти. Сяда в леглото.

— Къде съм, по дяволите? — пита отново.

Кабъл заравя лице в дланите си. Капитана поема разговора.

— Джейни, знаеш ли коя съм аз?

Джейни се вглежда в нея.

— Да, сър.

— Добре. А това кой е?

— Кабъл Стръмхелър, сър. Познавате го, нали?

Капитана прикрива усмивката си.

— Всъщност да, сега като го спомена. — Замълчава. — Какво си спомняш?

Джейни затваря очи. Боли я главата. Мисли дълго време.

Те чакат.

Накрая успява да каже:

— Отидох на партито у Дърбин.

— Да — слуша Капитана.

Кабъл става от стола и започва да обикаля стаята.

— Спомням си как се занимавах с храната.

Бори се с мъглявината.

— Това е добре, Джейни. Помисли си. Разполагаме с целия ден.

Джейни пак спира.

— О, боже! — възкликва. Гласът й трепери и я предава.

— Всичко е наред, Джейни. Била си дрогирана.

Сълза се спуска по бузата на Джейни.

— Това не трябваше да се случва — прошепва.

Капитана поема ръката й.

— Направила си всичко както трябва. Не се тревожи. Само си помисли.

Джейни хлипа тихичко за момент.

— Кейб ще се разсърди — прошепва тя.

— Не, Джейни. Той е добре. Нали, Кейб?

Кабъл поглежда към Капитана и Джейни. Мъртво бледен.

— Добре съм, Джейни — успява да изрече той.

Капитана улавя погледа на Джейни.

— Знаеш го, Ханаган, по дяволите! Всичко, което се е случило вследствие на това, че си била упоена срещу волята ти, не е по твоя вина! Нали? Знаеш си урока. Знаеш го. И който и да ти го е причинил, отива в затвора, ясно ли е? Ти не си виновна. Не се размеквай, Джейни! — настоява Капитана. — Ти си силна жена. На света са му нужни повече такива като теб.

Джейни преглъща шумно и обръща глава. Иска да се зарови под завивките и да изчезне.

— Да, сър.

— Ще ти помогне ли да си спомниш, ако ти изброя някои имена? — пита Капитана.

— Може би — казва Джейни. — Не помня много. Само откъслечни неща.

— Добре. Да започнем с Дърбин. Какво стана с него?

Джейни въздиша. После отваря широко очи.

— GBH! — казва и пак се изправя в леглото. — GBH!

Кабъл поглежда изплашено Капитана.

— Спокойно — измърморва под нос тя. — Не си спомня, че е говорила за това по-рано. Нормално е. — Пак се обръща към Джейни. — Какво за GBH, Джейни?

Джейни се замисля.

— Тествах първия пунш — разказва. — Очаквах със сигурност да намеря наркотици. Но беше чист. Само водка. Така ми обясни той.

— Добра работа. Ти си професионалист.

— После хората започнаха да стават странни. Дърбин извади нова купа. — Проблясъците в ума й се увеличават.

Капитана седи тихо, оставя я да мисли.

— Накара всички момчета да се качат от сутерена горе. Гледаха телевизия. Каза им да ядат, защото момичетата нямало да го направят.

Капитана се намръщва, но сдържа отвращението си.

— И тогава… — Джейни мисли усилено. — Уанг ми сипа пунш и ми наговори някакви глупости за това, че съм бедна. Какъв мръсник! — избухва, а очите й горят. Плаче минутка, но после се стяга.

— Дърбин вече беше доста неадекватен — продължава. — Усещах, че става нещо. Взех пунша, който ми даде, и го тествах, но не съм пила. Листчето стана синьо, после излях пунша в тоалетната — затваря очи отново. — Слязох долу — замисля се. — Проверих химикалите в домашната му лаборатория, но не видях онези, които търсех — GBL3 и NaOH. Двата в комбинация образуват GHB — оръжие за сексуално насилие на наркотична основа. Бях го проучила, както ми казахте.

Капитана кима.

— Но когато се върнах горе, си спомних, че нещо важно имаше върху хладилника. Две бутилки: едната с препарат за сваляне на боя, другата с разтвор за отпушване за канали. Съдържат точно химикалите, които влизат в състава на GHB. Вече бях много напрегната и объркана. Всичката сода беше в отворени двулитрови бутилки, а дори и от водата му не исках да пия, защото имаше от онези филтри на кранчето и реших, че може да е сложил наркотици и там. И си взех бира — наистина съжалявам, Капитане — и я изпих малко бързо, но все пак предварително бях хапнала. А и една бира, честно казано, не е толкова много за мен. Не знам какво стана. — Отново избухва в сълзи и закрива с шепи лицето си. — Провалих се, нали?

Капитана затваря очи.

— Не, Джейни. Добре си се справила. Трябваше да се сетим да ти дадем лични бутилки с вода или нещо такова.

Кабъл спира да крачи из стаята и отпуска чело на прозореца. Удря го в стъклото няколко пъти. Ръмжи нечленоразделно.

Капитана внимателно продължава.

— Каза ни преди няколко часа нещо за някакви кюфтета. Спомняш ли си?

Джейни мълчи. Объркана е.

— Не си спомням за никакви кюфтета.

Капитана кимва на Кабъл. Той я поглежда въпросително, после също кимва в отговор. Набира някакъв номер. Говори с някого по телефона и затваря.

— Наличие на GBH е потвърдено в кюфтетата и в зеленчуковата паста — докладва той. — Боже господи! — Сваля пуловера си и остава по тениска. Отново започва да крачи. — Не знаех, че може да се слага в храна.

— Явно Дърбин е искал да се подсигури — разсъждава Капитана, наблюдавайки внимателно Кабъл. Обръща се пак към Джейни. — Има ли нещо друго, което си спомняш? Не се притеснявай, ако няма. Очаквам горе-долу това да е всичко.

Джейни мълчи продължително. Накрая се престрашава:

— Странно е, но съм уверена, че учителят ни по физическо Крейтър е изнасилил Стейси. Не сега. Миналия срок.

Стаята звънти в тишина.

— Откъде знаеш, Джейни? — пита Капитана.

Джейни се бави с отговора.

— Не мога да го докажа.

— Няма нищо. Кажи ми предчувствието си. Спомни си следа. Не можем да разкриваме престъпления без следи.

Джейни кима. Описва й кошмара на Стейси, който тя сънува от миналата есен. И после й разказва как е спряла съня, но не е могла да види лицето.

— Но видях ръката му — добавя. — Носеше квадратен пръстен на някакво братство. Спомням си, че видях същия пръстен на дясната ръка на Крейтър снощи.

Тишина.

Още тишина. Кабъл пак се обажда по телефона.

Капитана си позволява последен въпрос с полуусмивка на лицето:

— А спомняш ли си кога активира паник бутона?

Джейни я поглежда. Клати глава.

— Значи нямаш спомен за това как си сритала задниците на Крейтър и Уанг?

Джейни остава с отворена уста.

— Какво?

Капитана се усмихва.

— Беше невероятна, Джейни! Надявам се някой ден да си спомниш. Защото трябва много да се гордееш със себе си, както се гордея аз.

Джейни затваря очи.

Накрая казва:

— Кейб, би ли излязъл за малко?

Кабъл й хвърля бърз поглед и излиза.

— Капитане — пита Джейни, — станало ли е нещо? Нали разбирате. С мен?

Капитана я хваща за ръката.

— Нищо под колана, хлапе. Когато Бейкър и Коб те намериха, пуловерът ти е бил свлечен от рамото. Това е всичко. Лекарите те изследваха. Спряла си ги, Джейни.

Джейни си отдъхва.

— Благодаря, сър.

18:23

Кабъл кара Джейни към вкъщи.

— Двайсет и един са позитивни за GBH, Джейни. — Гласът му е леден. — Всички на партито са били дрогирани. Самият Дърбин също. Според слуховете този наркотик подсилва издръжливостта. Пфу! — Замълчава. И двамата потръпват. — Когато Бейкър и Коб пристигнали с подкрепленията, заварили господин Дърбин с три ученички в леглото.

Джейни мълчи.

— Ще лежи в затвора дълго време, Джейни.

— Ами Уанг?

— И той. За жалост е изнасилил Стейси, преди Бейкър и Коб да нахлуят. Намерили са следи от ДНК-то му. Дадохме й контрацептив. Не си спомня нищо от случилото се през онази вечер.

Ръцете на Кабъл стискат волана. Кокалчетата му побеляват.

Джейни е притихнала.

— Мамка му! — изругава.

Трябваше да направи повече.

Повече за Стейси.

Главоболието на Джейни се притъпява до вечерта. Изяжда всичко, което Кабъл й е приготвил, и твърди, че вече е добре.

— Стига си ме дундуркал като бебе — казва тя и се усмихва загрижено. Знае, че той не е спал.

Кабъл я поглежда с изтощен изгубен поглед. Поема дъх и тя вижда по лицето му как се разпада.

— Аз приключих — казва той. — Извини ме.

Излиза и Джейни го чува от спалнята му. Крещи във възглавницата.

Тя се чувства зле.

Чак сега осъзнава, че е поела товар, който не е по силите й. А може би не е и по силите на Кабъл.

Скоро той замлъква. Джейни се осмелява да надникне в стаята му и го заварва да спи по корем, напълно облечен, очилата захвърлени на нощното му шкафче, единият крак и ръката висят от ръба на леглото, сълзите още блестят в мокрите му мигли, бузите му са червени. Не сънува.

Джейни коленичи до леглото, отмества косата от лицето му и го гледа много дълго.

9 март 2006

15:40

Бъркотията в гимназия „Фийлдридж“ е преминала, поне отчасти. Тримата заместници на арестуваните учители са повече от невзрачни. Което не е зле, защото Джейни и без това има проблем с концентрацията. Не заради партито на господин Дърбин. А заради онова, което се случи след това между нея и Кабъл.

След училище Джейни си е у дома, лежи на дивана и гледа в тавана, когато Кари наднича през вратата.

Джейни се изправя и се усмихва пресилено.

— Здравей! Честито, честито! Правили нещо забавно на рождения си ден?

Подава на Кари малка торбичка с подарък, която стои на масичката за кафе от няколко дни.

— Както обикновено. Нищо интересно. Стю реши, че най-важното е да се регистрирам да гласувам. Надявам се, че се шегува.

Джейни опитва да се засмее, въпреки че е напълно безчувствена.

— Трябва да се запишеш да гласуваш. Твое право е като американка.

— Ти направи ли го?

— Да.

— О, боже! — вика Кари и се плясва с ръка по устата. — Да не би да съм пропуснала рождения ти ден?

Джейни вдига рамене.

— Кога въобще си го помнила?