Високи залози

115.

Не се шегувам, като казвам, че тази година не усетихме кога дойде времето за ваканциите. Деймън се прибра у дома за Коледа, а за новогодишната вечеря Нана вече се бе възстановила достатъчно, за да приготви печено за цялото семейство, с малко помощ от приятелите си. Беше чудесен начин да се сбогуваме с изтеклата година, само ние шестимата — макар че Али и Нана заспаха преди полунощ.

Първият ден от новата година също започна съвсем тихо. Заедно с Нана, в стаята й, изслушах няколко глави от „Свободен живот“ на Ха Джин, приготвих късна закуска на децата, а после попитах Бри дали би искала да излезе с мен следобед на разходка с колата.

— Едно пътуване в провинцията ще ни се отрази чудесно — отговори ми тя. — Добра идея.

Навън беше доста студено, но климатикът в колата работеше отлично. Пуснах диск на Джон Леджънд и потеглих на север. В продължение на около час само наблюдавахме как гледките на пейзажа се редуват край нас.

Бри дори не забеляза накъде се бяхме насочили, докато не отбих по шосе 270 в Мериленд.

— О, боже.

— О, боже ли каза?

— Чу ме. О, боже. Боже, боже, чудесно е. Обичам това място!

За нас Катоктин Маунтин парк символизираше нещо сантиментално и много скъпо. Това беше първото място, където отидохме с Бри, а след това още няколко пъти идвахме на къмпинг с децата или само двамата. Беше красиво през годината — и, както се оказа, затворено в навечерието на Новата година.

— Няма значение, Алекс — успокои ме Бри. — Пътуването дотук беше чудесно изживяване.

Отбих колата до портала от големи камъни и изключих двигателя.

— Нека все пак да се разходим. Какво ще ни направят, ще ни арестуват ли?

116.

Няколко минути по-късно с Бри имахме на разположение Кънингам Фолс само за нас двамата. Все едно бяхме сами в цялата Вселена. Снегът беше девствен; небето — яркосиньо, — един от идеалните дни, които природата понякога ни даряваше.

— Взе ли някакви решения? — попитах я аз.

— Разбира се — кимна тя. — Да работя прекалено много, да спра да посещавам гимнастическия салон и да ям, докато надебелея. А ти?

— Ще престана да мисля толкова много за миналото.

— Добър план.

— Може би да прекарвам по-малко време с децата.

— Това определено. Страхотна идея.

— И да разбера дали мога да убедя жената, която обичам, да се омъжи за мен.

Бри спря рязко — очаквах го. Възползвах се от момента и извадих пръстена от джоба си.

— Беше на Нана — обясних. — Тя също би искала ти да го носиш.

— О, господи. — Бри се усмихваше и клатеше глава; не можах да разгадая изражението й. — Алекс, наскоро преживя толкова много трагедии. Сигурен ли си, че това е най-подходящият момент за теб?

Ако беше някоя друга жена, може би щях да помисля, че е завоалиран начин, за да ми откаже по-безболезнено. Но това беше Бри, а тя не си падаше по завоалираните начини.

— Бри, спомняш ли си вечерта на рождения ми ден? — попитах я.

— Разбира се — рече тя, малко смутено. — Когато започна всичко. Цялата лепкава мръсотия. През онази нощ ти за пръв път научи за Каролайн.

— А до телефонното обаждане на Дейвис това беше нощта, в която се предполагаше, че ще те помоля да се омъжиш за мен. Така че, след като не можем да върнем времето, бих казал, че точно сега е идеалният момент. Ще се омъжиш ли за мен, Бри? Обичам те толкова много, че е почти непоносимо.

Изви се вятър, тя пъхна ръце под палтото ми и ги обви около мен. Сетне устните ни се сляха в дълга целувка.

— Аз също те обичам — прошепна моята любима. — Тогава, да, Алекс — рече накрая. — Толкова много те обичам. Казвам „да“ на теб. „Да“ на невероятното ти семейство…

— На нашето невероятно семейство — прекъснах я и отново я целунах.

Тя кимна и се притисна към мен, прогонвайки студа.

— „Да“ на всичко това.

117.

Същата нощ отново празнувахме — този път поръчахме китайска храна, последвана от бутилка шампанско, заедно с Били и Сампсън, които бяха дошли у дома, за да чуят голямата новина. Никой не би могъл да е по-развълнуван от мен, но Били и Сампсън почти ме догонваха. Не чух пито едно подмятане от рода колко луда е Бри, за да се омъжи за мен.

Много по-късно лежахме в леглото — само Бри и аз, най-сетне — и вече обсъждахме лятна сватба, когато иззвъня мобилният ми телефон в чекмеджето на нощното шкафче.

— Не, не, не. — Захлупих възглавницата върху лицето си. — Това е моето новогодишно обещание. Повече никакви телефони. Може би никога.

На следващата сутрин и двамата трябваше да сме на работа — но дотогава оставаха още осем часа.

— Скъпи. — Бри ме прескочи, за да извади телефона от чекмеджето. — Аз се омъжвам за полицай. Полицаите отговарят на обажданията. Приеми го. — Подаде ми телефона, целуна ме и отново се претърколи от другата страна.

— Алекс Крос — казах.

— Исках да съм първият, който ще ви поздрави, Алекс. Теб и Бри. С щастливия завършек на всичко това.

Седнах в леглото. Гласът не беше просто познат. Беше най-ужасният ми жив кошмар.

За по-голяма част от света Кайл Крейг беше известен като Мислителя. За мен беше стар приятел, който сега бе най-злият ми враг.

— Кайл, защо всъщност ми се обаждаш?

— Отегчен съм, Алекс. Никой не си играе с мен така, както само ти можеш. Никой не ме познава като теб. Може би е дошло време да се позабавляваме. Само ние двамата.

— Не мисля, че влагаме едно и също значение в тази дума — отвърнах.

Той се засмя тихо.

— Сигурен съм, че си прав. Освен това, дори аз мога да разбера, че ти е нужна малка почивка след Зевс. Приеми го като сватбения ми подарък за теб. Само не се отпускай прекалено много… Нищо не трае вечно. Но ти вече го знаеш, нали? Най-добри пожелания на Бри, на Нана и, разбира се, на децата. И Алекс — наздраве за хубавите дни.