Вълшебникът от Оз

Царицата на полските мишки

— Сигурно вече сме близо до пътя с жълтите павета — отбеляза Плашилото, изправено до спящото момиче. — Струва ми се, че стигнахме до мястото, от което ни отнесе реката.

Тенекиеният дървар тъкмо щеше да отговори, когато чу глухо ръмжене. Той обърна глава — тя идеално се въртеше на пантите — и видя един страшен звяр да се приближава с големи скокове към тях. Това бе голяма жълта котка и Дърварят разбра, че е излязла на лов, тъй като ушите й бяха прилепнали до главата, а широко отворената й уста откриваше два реда отвратителни зъби. Червените й очи светеха като огнени топки. Когато котката ги доближи, Тенекиеният дървар видя, че пред звяра бяга малка сива полска мишка. Въпреки че нямаше сърце, Дърварят знаеше, че дивите котки не бива да убиват такива хубави безвредни създания.

И така, Дърварят вдигна брадвата и с внезапен удар отсече главата на дивата котка, както тичаше.

Когато видя, че врагът й е сразен, полската мишка се сепна. После пристъпи бавно към Тенекиения дървар и му каза със слабия си цвъртящ гласец:

— Благодаря ви, много ви благодаря, задето ми спасихте живота.

— О, моля ви, няма защо — отвърна Дърварят, — аз, знаете ли, нямам сърце, затова се старая да помагам на всички, които се нуждаят от приятелска помощ, дори ако нуждаещият се е само една мишка.

— Само една мишка! — възмути се животинчето. — Какво си въобразявате? Аз съм Царица — Царицата на всички полски мишки.

— О, така ли? — Дърварят й се поклони.

— Следователно вие извършихте смело и същевременно велико дело, като ми спасихте живота — добави Царицата.

В този миг се появиха много мишки, които тичаха толкова бързо, колкото малките им крачета можеха да ги носят. Щом видяха Царицата, те завикаха:

— О, ваше величество, бояхме се, че ще бъдете убита. Как успяхте да се откопчите от тази голяма дива котка?

Всички мишки се поклониха толкова дълбоко на Царицата, сякаш се изправиха на главата си.

— Този странен тенекиен човек — обясни Царицата — уби дивата котка и ми спаси живота. Така че отсега нататък вие всички ще му служите и ще изпълнявате и най-малките му желания.

— Разбира се — изпискаха всичките мишки в един глас.

После се разбягаха във всички посоки, защото Тото се събуди от дълбокия сън и като видя толкова много мишки край себе си, излая от възторг и скочи точно в средата на мишата дружина.

Когато живееше в Канзас, Тото много обичаше да гони мишки и не виждаше нищо лошо в това. Тенекиеният дървар го грабна, притисна го здраво в прегръдката си и извика на мишките:

— Върнете се! Върнете се! Тото няма да ви нападне.

Като чу тези думи, Царицата на мишките подаде глава иззад гъсталака и попита боязливо:

— Сигурен ли сте, че няма да ни ухапе?

— Няма да му позволя — каза Дърварят, — така че не се страхувайте.

Една по една мишките допълзяха. Тото престана да лае, въпреки че се опитваше да се изскубне от прегръдката на Дърваря и дори щеше да го ухапе, ако не знаеше, че Дърварят е направен от тенекия. Най-после една от най-големите мишки продума:

— Какво можем да направим за вас, за да ви се отплатим, задето спасихте живота на нашата Царица?

— Нищо не ми идва на ум — отвърна Дърварят.

Но Плашилото, което се напъваше да мисли и не можеше нищо да измисли, тъй като главата му беше пълна със слама, каза отведнъж:

— О, да! Можете да спасите нашия приятел, Страхливия лъв, който лежи заспал в маковото поле.

— Лъв! — изпищя малката Царица. — Ами че той ще ни изяде всичките!

— О, не! — заяви Плашилото. — Този лъв е страхлив.

— Наистина ли? — попита мишката.

— Той самият го казва — обясни Плашилото, — а и не би напакостил на наш приятел. Ако ни помогнете да го спасим, обещавам ви, че той с всички вас ще се отнесе с добро.

— Много добре — каза Царицата. — Вярваме ви. И какво трябва да направим?

— Много ли са мишките, които ви наричат своя Царица, и ще ви се подчинят ли?

— О, да! Те са хиляди.

— Тогава повикайте всички да дойдат тук колкото се може по-скоро, и нека всяка да донесе парче въже.

Царицата се обърна към своите придворни мишки и им заръча веднага да съберат целия й народ. Щом чуха заповедта й, те се разтичаха във всички посоки с най-голяма бързина.

— Сега — предложи Плашилото на Тенекиения дървар — да отидем при онези дървета край реката и да сковем една платформа, с която да пренесем Лъва.

Дърварят веднага се отправи към дърветата и се захвана за работа. Отсече стъблата, окастри всички клони, скрепи стъблата с дървени клинове и направи четири колела от един широк дънер. Толкова бързо и хубаво работеше, че докато мишките дойдат, платформата беше готова.

Те пристигнаха от всички посоки, и то хиляди и хиляди големи мишки, и малки мишки, и средно големи мишки, и всяка носеше парче въже в устата си. Дороти се събуди от дългия си сън и отвори очи. Тя много се изненада, като видя, че лежи на тревата, а хиляди мишки стоят наоколо и я гледат боязливо. Но Плашилото й разказа всичко. То се обърна към благородната малка мишка:

— Позволете ми да ви запозная с нейно величество Царицата.

Дороти се поклони важно, а Царицата направи реверанс. След това тя се сприятели с малкото момиче.

Плашилото и Дърварят почнаха да впрягат мишките в платформата, като нахлузваха на врата им въжето, което бяха донесли. Разбира се, платформата бе хиляди пъти по-голяма от коя да е мишка. Но когато бяха впрегнати, мишките я затеглиха с лекота. Дори Плашилото и Дърварят седнаха на платформата и подкараха малките кончета към мястото, където беше заспал Лъвът.

Качването на Лъва на платформата беше доста трудно, защото беше тежък. Но все пак Плашилото и Дърварят се справиха. Царицата бързо заповяда на своя народ да потегля, защото се боеше, че ако останат по-дълго между маковете, мишките също ще заспят.

Отначало малките създания, макар и многобройни, едва помръднаха тежко натоварената платформа. Но Дърварят и Плашилото забутаха отзад и така успяха да потеглят. Скоро изтеглиха Лъва от маковото поле до зелените поляни, където той отново можеше да вдъхва сладкия свеж въздух вместо отровния мирис на червените цветя.

Дороти ги посрещна и благодари сърдечно на малките мишки, които спасиха от смърт приятеля й. Тя толкова много бе обикнала големия Лъв, че не можеше да се нарадва, че е жив.

Мишките бяха отпрегнати от платформата и запълзяха през тревата към своите домове. Царицата на мишките си тръгна последна.

— Ако някога пак имате нужда от нас — заяви тя, — елате на открито в полето и ни извикайте. Ние ще ви чуем и ще ви дойдем на помощ. Довиждане.

— Довиждане — извикаха всички.

Царицата се затича, а Дороти държеше здраво Тото, за да не хукне след нея и да я уплаши.

След това насядаха край Лъва и зачакаха да се събуди. Плашилото донесе на Дороти плодове от едно близко дърво. Това бе вечерята й.