Вълшебникът от Оз

Как излетя балонът

Цели три дни Оз не се обади на Дороти. Това бяха тъжни дни за малкото момиче, въпреки че приятелите й бяха напълно щастливи и доволни. Плашилото им каза, че има чудни мисли в главата, но не ги сподели с тях, защото знаеше, че никой освен него не би могъл да ги разбере. Когато се движеше, Тенекиеният дървар усещаше, че сърцето му се блъска в гърдите, и той довери на Дороти, че е открил, че новото му сърце е по-добро и по-нежно от предишното, което било от плът и кръв. Лъвът заяви, че не се бои от нищо и че с радост би отишъл срещу цяла армия хора или десетки свирепи калиди.

И така, всички от малката дружина бяха доволни освен Дороти, която повече от всякога жадуваше да се върне в Канзас.

На четвъртия ден за голяма нейна радост Оз я повика. Щом тя влезе в тронната зала, той я заговори весело:

— Седни, мило дете. Струва ми се, че намерих начин да те изведа от тази страна.

— И да ме върнете в Канзас ли? — прекъсна го тя нетърпеливо.

— Е, не съм съвсем сигурен за Канзас, защото нямам ни най-малка представа, къде се намира. Най-важното е да прекосиш пустинята. От там лесно ще можеш да се отправиш за дома си.

— А как ще прекося пустинята?

— Ей сега ще ти кажа какво мисля — каза дребният човечец. — Аз се озовах в тази страна с балон. Ти също дойде по въздуха, понесена от един циклон. Затова смятам, че най-добрият начин да се прекоси пустинята е по въздуха. Разбира се, че е извън моите сили да предизвикам циклон. Но дълго мислих и вярвам, че ще мога да направя балон.

— Как? — извика Дороти.

— Балонът се прави от копринен плат и се облепва с лепило от вътрешната страна, за да не изпуска газ. В двореца има колкото искаш копринен плат, така че няма да бъде трудно да направим балон. Но в цялата ми страна няма водород, за да напълним балона с него, та да може да лети.

— Щом няма да може да лети — отбеляза Дороти, — няма да ни послужи за нищо.

— Така е — отвърна Оз. — Но има и друг начин, за да полети — като го напълним с топъл въздух. Топлият въздух не е толкова практичен, както водородът, тъй като, ако се охлади, балонът ще падне в пустинята и ще бъдем загубени.

— Ние! — възкликна момичето. — И вие ли ще дойдете с мен?

— Да, разбира се — каза Оз. — Дотегна ми да бъда такъв измамник. Изляза ли от двореца, хората лесно ще разберат, че не съм вълшебник, и много ще се разсърдят, задето съм ги лъгал. Затова стоя затворен в тези стаи по цял ден и това наистина е досадно. Бих предпочел да се върна заедно с теб в Канзас и да постъпя наново в някой цирк.

— Много бих се радвала да пътувам заедно с вас — каза Дороти.

— Благодаря. А сега искаш ли да ми помогнеш да съшием копринения плат и да почнем да правим балона.

И така, Дороти взе игла и конец и започна грижливо да съшива парчетата плат, които Оз разкрояваше. Най-напред той изряза една ивица от светлозелен плат, после друга — от тъмнозелен плат и след това — една изумруденозелена ивица. Оз искаше да направи балона в различни отсенки на зеленото. Три дни съшиваха ивиците, докато най-после направиха една голяма торба от зелена коприна, дълга повече от шест метра.

След това Оз нанесе един пласт лепило от вътрешната страна, за да не изпуска въздух, и заяви, че балонът е готов.

— Но сега ни трябва кошница, в която да се качим — каза той и изпрати войника със зелените мустаци да донесе един голям панер, който закачи с много въжета на долния край на балона.

Когато всичко бе готово, Оз съобщи на своя народ, че заминава на посещение на един велик брат вълшебник, който живее в облаците. Новината бързо се разпространи из целия град и всички се струпаха да наблюдават необикновеното заминаване.

Оз нареди да изнесат балона пред двореца, където хората го разглеждаха с голямо любопитство. Тенекиеният дървар бе насякъл голяма купчина дърва и запали огън. Оз държеше разтворена долната част на балона над огъня, за да може топлият въздух да изпълни копринената торба. Постепенно балонът се надуваше, почна да се издига във въздуха и кошницата едва докосваше земята.

Тогава Оз влезе в кошницата и пред насъбралия се народ заяви на висок глас:

— Заминавам на посещение. В мое отсъствие ще управлява Плашилото. Заповядвам ви да му се подчинявате, както се подчинявахте на мен.

В това време балонът почна да дърпа въжето, с което бе прикрепен за земята, тъй като въздухът вътре бе горещ и много по-лек, отколкото въздухът вън.

— Хайде, Дороти! — повика я Вълшебникът. — Побързай, защото балонът се издига и ще отлети.

— Не мога никъде да намеря Тото.

Тя не искаше да се раздели с малкото си кученце. Тото се беше втурнал сред тълпата да гони едно коте. Най-сетне Дороти го намери, грабна го и се затича към балона. Тя беше на няколко крачки от него и Оз протягаше ръце, за да й помогне да се качи в кошницата, когато — прас! — въжето се скъса и балонът се вдигна във въздуха без нея.

— Върнете се! — изпищя Дороти. — И аз искам да замина!

— Не мога да се върна, мило дете — извика Оз от кошницата. — Сбогом!

— Сбогом — викаха всички и отправяха поглед нагоре, където Вълшебникът отлиташе с кошницата и с всеки изминал миг се вдигаше все по-високо и по-високо в небесата.

Никой от тях повече не видя Оз, чудесния Вълшебник. Може би благополучно е стигнал до Омаха и сега е там. Но хората си спомняха за него с много добро чувство и често си казваха:

— Оз винаги е бил наш приятел. Когато беше тук, построи за нас Изумрудения град, а като замина, остави мъдрото Плашило да ни ръководи.