Вълшебникът от Оз

Магическата сила на Великия измамник

На другата сутрин Плашилото каза на приятелите си:

— Поздравете ме! Отивам при Оз, за да получа най-сетне мозък. Когато се върна при вас, вече ще бъда като всички хора.

— Аз те харесвам такъв, какъвто си — каза Дороти сърдечно.

— Много мило от твоя страна, че харесваш едно Плашило — отвърна сламеният човек, — но сигурно ще ме харесваш много повече, като чуеш блестящите мисли, които ще бликат от моя нов мозък.

След това то весело се сбогува с всички и се отправи към тронната зала. Почука на вратата.

— Влез! — каза Оз.

Плашилото влезе и видя човечеца — бе седнал до прозореца потънал в мисли.

— Дойдох за моя мозък — каза Плашилото малко смутено.

— О, да! Седни на този стол — покани го Оз. — Ще ми позволиш ли да ти сваля главата? Трябва да сторя това, за да сложа мозъка, където му е мястото.

— Разбира се — съгласи се Плашилото, — нямам нищо против да ми свалите главата, стига тази, която ще ми сложите после, да бъде по-добра.

Тогава Вълшебникът откачи главата и изтърси сламата. След това влезе в задната стаичка, взе малко трици и ги смеси с много карфици и игли. След като ги обърка хубаво, напълни горната част на главата на Плашилото с тази смес, а останалата част натъпка със слама, за да крепи сместа. Като прикачи наново главата към тялото на Плашилото, му каза:

— Отсега нататък ще бъдете велик човек, защото ви дадох един хубав нов мозък.

Плашилото бе доволно и гордо, че най-голямото му желание е изпълнено. Сърдечно благодари на Оз и се върна при приятелите си.

Дороти го огледа с любопитство. Главата му беше съвсем издута от многото мозък.

— Как се чувстваш? — попита го тя.

— Чувствам се наистина мъдър — отговори важно Плашилото. — Щом свикна с мозъка си, ще зная всичко.

— А защо от главата ти стърчат игли и карфици? — попита Тенекиеният дървар.

— Това е доказателство, че Плашилото има остър ум — отбеляза Лъвът.

— Да. Време е и аз да отида при Оз, за да си взема сърцето — каза Дърварят и се запъти към тронната зала.

Той почука на вратата.

— Влез! — извика Оз.

Дърварят влезе и каза:

— Дойдох за сърцето.

— Много добре — отвърна Оз, — но трябва да изрежа дупка в гърдите ти, за да мога да сложа сърцето точно на мястото му. Надявам се, че няма да те заболи.

— О, не! — усмихна се Дърварят. — Нищо няма да усетя.

Тогава Оз донесе едни тенекеджийски ножици и изряза малка четвъртита дупка от лявата страна на гърдите на Дърваря. След това извади от едно чекмедже хубаво сърце, цялото от коприна и напълнено със стърготини.

— Не е ли красиво? — попита човечецът.

— Но дали е добро сърце?

— О, много е добро — заяви Оз. Той сложи сърцето в гърдите на Дърваря, върна тенекиената изрезка и я запои грижливо там, отдето беше изрязана.

— Ето — каза той, — сега имаш сърце, с което всеки би могъл да се гордее. Съжалявам, че ти направих кръпка на гърдите, но наистина не можеше да се избегне.

— Кръпката няма никакво значение — зарадва се щастливият Дървар. — Много съм ви благодарен. Никога няма да забравя добрината ви.

Тенекиеният дървар се върна при приятелите си, които му пожелаха много щастие по случай голямата сполука.

Сега към тронната зала се отправи Лъвът. Той почука на вратата.

— Влез! — каза Оз.

— Дойдох за моята смелост — заяви Лъвът, като влизаше в стаята.

— Много добре — отвърна дребният човечец, — ще ти я донеса.

Той отвори един шкаф, свали от най-високата полица една зелена стъкленица и изсипа съдържанието й в изящно гравиран зелено-златист съд. После сложи съда пред Страхливия лъв. Той го подуши, но не му хареса. Обаче Вълшебникът каза:

— Пий!

— Какво е това? — попита Лъвът.

— Ако се влее в теб, то ще бъде смелост. Нали знаеш, че смелостта винаги е в някого. Така че това не може да се нарече смелост, докато не го погълнеш. Затова те съветвам да го изпиеш колкото може по-скоро.

Лъвът не се колеба повече и изпи течността до капка.

— Как се чувстваш сега? — попита Оз.

— Изпълнен със смелост — отговори Лъвът и се запъти радостно към приятелите си, за да им съобщи за голямото си щастие.

Останал сам, Оз се усмихна радостен от своя успех. Той бе дал на Плашилото, на Тенекиения дървар и на Лъва точно това, от което те смятаха, че се нуждаят. „Как да не бъда измамник, мислеше си той, когато тези хора ме карат да върша неща, които, както всеки знае, са невъзможни. Лесно беше да направя и Плашилото, и Дърваря, и Лъва щастливи, защото си въобразяваха, че мога всичко да правя. Обаче само с въображение няма да мога да върна Дороти в Канзас. Наистина, не зная как може да стане това“.