Въпрос на траектория

1

Чахтур беше прекрасна планетка. Имаше си всичко необходимо за една първокласна планета. Ама наистина всичко, то вода, то растителност, то животни, дори зелено като растенията небе и малко слънчице на стотици хиляди километри от нея. На планетата имаше и разумен живот. Просто брилянтни същества — толкова развити, че бяха изучили цялата галактика. Те обаче бяха разбрали,че са сами. Някаква извратена прищявка на Съдбата, но все пак факт — в цялата им галактика нямаше друга разумна раса. Разбира се първо бяха опознали собствената си система. Не беше нищо особено — девет планети и една малка звезда в средата. Чахтур също беше в средата — петата планета подред. Останалите не бяха населени. Или бяха целите от газове и безплътни, или им липсваше атмосфера и бяха голи като пустини, а ако имаха, то атмосферата им беше отровна като отровата на Хиперброзомустера от Бахрат една от луните на Соторп в най-близката система до тази на Чахтур.

От деветте планети още една правеше изключение. Тя беше третата планета на малкото слънчице. Нейното небе беше синьо като водата на Чахтур. Тъй като чахтурианците нямаха навика да дават имена на планетите и звездите, те просто я наричаха №3. Това обаче продължи докато не разбраха какво я населява. Жителите на тази планетка бяха огромни животни, които чахтурианците наричаха „гущери“. „Гущер“ на чахтуриански означаваше — „голямо, тъпо, студенокръвно животно, което не прави нищо друго освен да яде по-малките от него тъпи, студенокръвни животни“. След откритието №3 беше прекръстена на Гущер3.

Гръз беше един от най-известните субекти на своята планета. Той беше наблюдателят на Чахтурианската Система. Вяка планета си имаше собствен наблюдател, а всички планетни наблюдатели докладваха на Гръз. Яхве беше планетен наблюдател на Гущер3. Напоследък си имаше много проблеми. На неговата планета се беше появилa някаква генетична деформация. Появиха се животни, които не се излюпваха, а се раждаха от коремите на други животни. Когато това се утвърди като биологичен закон той поиска разрешение от Гръз да слезе до Гущер3 и да вземе един екземпляр за изследване. Главнокомандващият нямаше нищо против разбира се и му позволи.

Когато Яхве слезе на планетата, кацна на една висока планина. Под него се виждаше огромна долина с всевъзможни същества по нея, предимно гущери разбира се. Спускайки се надолу той видя едно от странните същества да бяга от подобно на него същество. Битката не беше изобщо равна. Първото същество беше по-слабо, по-бавно и бягаше некоординирано, лутайки се като ненормално и крещейки. Другото бе далеч по-респектиращо, бягаше на четири крака с ясната перспектива за бъдещо угощение, а двата огромни зъба на горната му челюст сякаш вещаеха смърт. Но изведнъж нещо се случи с първия индивид. Той спря да крещи и започна да бяга в права линия поне три пъти по-бързо от преди, след което се засили и прескочи една камара клони. Избяга още 5 метра, спря се и започна да гледа звяра зад него напълно безразлично. Почна отново да крещи, но този път виковете бяха по-скоро враждебни отколкото от страх. Чудовището отзад, като че ли това чакаше, поглед на безпристрастен палач се отправи към двукракия, засили се и скочи. При приземяването обаче жертвата се завъртя и отскочи, а краката на нападателя попаднаха в купчината с клони. Тогава земята под краката му се срути и той се озова в дълбока дупка ревейки яростно. Другият взе един клон подпрян на близкото огромно растение и го заби с невиждана от Яхве омраза в противника си. След убийството пронизващ вик разцепи пространството. Гледайки, дори чахтурианеца се превъзбуди. Изборът му беше направен. Със спокйствието на онколог открил поредния злокачествен тумор той извади фазера, нагласи го на положение което би зашеметило съществото и стреля. Победителят от предишната схватка сега бе безпомощен. Той дори не успя да види Яхве. Падна като покосен без да издаде и звук.