Въпрос на траектория

2

На Чахтур почваше нов ден. Гръз се събуди с ужасен махмурлук. Проклетата ракия от Седакс сякаш му беше разводнила мозъка, след това някой му беше сложил главата във фризера, но не беше изчакал достатъчно дълго да го замрази и сега бучките лед се блъскаха една в друга и всеки сблъсък допринасяше за нови пулсиращи болки из цялото му тяло. Изведнъж, нещо като че ли изсмука гръбначния му мозък. Холофонът извъня. Дори не погледна монитора, за да види кой го търси, а хвана главата си с четерте си ръце и извика със сетни сили:

— Мицо, кажи на проклетника, който ме търси толкова рано,че ако го хвана ще бъде много жалко за чахтурианците, че ще изгубят велик човек като мен, ако влеза в затвора за убийство.

МИЦО или още Мой Индивидуален Цифров Опекун бешe малък робот грижещ се за домакинстото на Гръз. Познавайки добре владетеля си, силиконовия му чип подходящо му подсказа да зададе въпроса:

— Сигурен ли сте че искате да кажа точно това на баба ви, сър?

— Не, мамка му, кажи и, че съм в командировка.

— Но аз и казвам това от два месеца, сър?

— Кажи и тогава, че няма да се върна още два месеца.

За един кратък момент всичко започна да изглежда спокойно, но скоро се чу отново звука от малката машинка. Този път Мицо обяви, че е „Господарят Яхве“. На холофона се появи изражението на наблюдателя на Гущер3 и жизнерадостно изтърси:

— Пейте и отпразнувайте новия ден Господарю Гръз. — официалната форма на чахтурианското простичко „добро утро“ изкънтя в предния мозък на Гръз.

— Вчера празнувах достатъчно Ях. Казвай какво става.

— Взех пробата от планетата, сър.

— Коя планета, бе Ях.

— Ъ-ъ-ъ… ами моята, такова…

— А-а-а да живораждащото. И ’кво?

— Ами още не знам, но мисля че е разумно.

Главата на Гръз закънтя още по-силно.

— Ооо, виж какво Ях отдавна се знаем, но нищо няма да ми стане ако ти направя нещо мнооого лошо само защото се подиграваш с мен когато съм махмурлия.

— Няма такова нещо, бе шефе. Честно ти казвам това животно е умно. Мисли логично и последователно, е може би не много логично имайки в предвид стадия му на развитие, но поне се опитва горкото. Ако знаеш като му давам храна какво е мило и как жално гледа.

— А така, а така. Хубава стана тя. Къде го държиш?

— В изследователския център.

— Добре тогава, идвам веднага.

Към обяд Гръз успешно се предвижи до центъра. На входа го чакаше Яхве и навираше малък, горящ свитък в устата си, гълташе дима му след което го изкарваше през носа си и се хилише тъпо на един уличен холофон.

— Какво правиш бе? — само това успя да изтръгне от сухото си гърло системният наблюдател.

— Хахаха… хръъ… ами, пуша хихихи.

— Ооо я стига с тия гущериански простотии. Ела да ми покажеш умния гущерианец. Сега сигурно пак ще трябва да кръщаваме на ново третата планета.

— Виж, Гръз, докато те нямаше си поиграх с нашия приятел и направих някои подобрения.

— Какво направи на най-великото чахтурианско откритие, надрусан нещастнико?!

— Нищо бе, само го пообръснах малко.

— Какво му обръсна, бе. — ледчетата в главата на Гръз се бяха превърнали в огромни айсберги и се блъскаха с оглушителен тътен.

Шеринг седя замислен окло минута сякаш се чудеше дали да се обиди на шефа си или пък си мислеше колко много цепнатини имаше по асфалта, но накрая каза гордо:

— Главата му обръснах.

— Само ли?

— Само.

— Добре дай да го видя.

Влезнаха в огромния конусовиден небостъргач и взеха един малък мобилен робот на въздушна възглавница, който за съжаление на Гръз имаше проблем със скоростната кутия и главата му скоро се превърна в огромен шейкър, а мозъкът му във фрапе. Най-накрая стигнаха до последния етаж на лабораторията където в прозрачна, плексигласова клетка стоеше най-чудното същество, което някога беше виждал. Яхве се беше постарал за външния му вид и така избръснат и измит този тип приличаше изключително много на чахтурианец. Но защо имаше толкова малко крака и ръце.

Изпаднал в няма възхита Гръз се опита да докосне животното, но естествено стената на прозрачния затвор изпълни функцията си и го отблъсна. Залитащ и опитващ се да запази равновесие на осемте си крайника той най-накрая се спря, хлъцна и изпсува на югоизточно чахтуриански диалект. След това се обърна към Яхве и измърмори:

— Какви изследвания си му направил?

— Абсолютно всякакви. Най-интересен е коефициентът му на интелигентност. Той е малко по-голям от този на трисезонен чахтурианец, но пресметливостта и агресивността му са впечатляващи.

Точно в този момент гущерианеца се залепи за стъклото с див крясък и заблъска силно зад Гръз. Той се обърна към Яхве, кимна многозначително и призна:

— А бе и ти си прав, че е малко нервничък. Нека да поседи малко тук, би трябвало да му мине.

— Аз имам друго предложение. Ще използваме събрания генетичен материал и ще го доразвием — ще развием мозъка и мускулите. Ще го върнм на Гущер3. Ще стане прекрасно. От толкова дълго време чакаме този момент — да обявим, че не сме сами. Народът ще бъде още по-изненадан когато разбере, че откритието е било под носа ни.

— Страхотно, Ях, ти си гений. Имаш генерално пълномощно от мен — Негово Величество Гръз Пети Наблюдател на Чахтурианската Система — да правиш всичко, което е необходимо, за да разпространиш славата на Чахтур.