Въпрос на траектория

3

На следващата сутрин катастрофата в главата на Гръз продължаваше да бушува с пълна сила. Облече се по най-бързия му възможен начин и се отправи към научната лаборатория, за да види как вървят работите с живораждащия екземпляр. Когато се срещна с Яхве си спомни една книга останала от дядо му, в която се споменаваше, че махмурлука от Седакска ракия продължава няколко седмици или поне до следващия път когато се натряскаш. Но вида на Яхве подсказваше, че сега не е време за запои. Двамата влязоха в хангара, където държаха експеримента си. Когато стигнаха до клетката му Гръз видя насъбралия се екип от хирурзи и изследователи бърникащи и забили носове в пришълеца. Заедно с Яхве седнаха в две обемисти кресла пред тях и зачакаха. Заедно изгледоха няколко мача федербал (Игра корено различаваща се от познатия на читателя вариант. Просто на Чахтур има два отбора от по 25 индивида, които използват същия брой ръчни гранати вместо топки. Правилата са прости — печели отборът, който изгърми всички играчи на противника. Най-интересното е, че в случай на изчерпване на бомбите на играчите и от двата отбора, се раздаваха гранати на зрителите. Тогава запалянковците имаха истинска възможност да подкрепят любимците си. Но както и да е…). Най-накрая всичко вече беше готово и един от учените се приближи, поклони се пред двамата висши чиновници и заяви:

— Разрешете да доложа.

Гръз го погледна с отегчение, след това изтраска една умопомрачителна, изкуствена усмивка, изключи допотопния широкоекранен телевизор с течен екран и каза:

— Казвай, душко, какво измислихте най-накрая?

— Хъм, ами значи… имаме си работа с аеробно, двуного, бързосъстаряващо се, млекопитаещо същество. Основавайки се на наблюденията на господаря Яхве нашият екземпляр е съвършено нов по вида си.

— Страхотно, невероятно! Майка му стара, бе Яхве, всички ще си глътнат езиците. Ехаа…

— Само, че ваше височество има малък проблем. Помните ли контрабандния полет на горили от Солван, който беше заловен от граничните ни стражеви изтребители близо до Гущер3.

— Но това беше толкова отдавна. Да не би да искаш да кажеш че от тях са…

— Боя се че да, ваше светейшество. Някой от бракониерите се е приземил и маймуните са се превърнали в това… хъм… нещо. Но не се притеснявайте гарантирам ви, че това няма да напусне стаята.

Гръз огледа огромния хангар, в който се намираха заедно с щъкащите навсякъде учени и доктори и лицето му се сви на топка от неудовлетворение. Лекарят схвана и веднага се поправи:

— Ъ-ъ-ъ исках да кажа нас тримата.

— А така. — Гръз и Яхве се ухилиха самодоволно.

— Но има и още нещо. Тъй като не успяхме да стимулираме достатъчно мозъчната му кора ще се наложи да го клонираме като същевремено доразвием способностите му още в ембрионален стадий. Предлагам да върнем стария екземпляр на Гущер3, тъй като до утре ще имаме началото на съвсем ново поколение.