Въпрос на траектория

8

Яхве седеше с кисела физиономия в бойния кораб и наблюдаваше кометата на екраните.

— Мога ли да попитам какво ви има, господарю? — попита бордовият компютър.

— Имам кофти предчувствие.

Компютърът замлъкна докато анализира казаното. Никога не беше разбирал чувствата на живите, още по-малко пък предчувствията. Затова чипът му подсказа да зареже душевния проблем на Яхве и заяви:

— Край на възможността за безопасен взрив след 12 минути.

— Добре приготви ракетите.

В този момент в командната зала влетя Гръз и изкрещя:

— Хайде, Яхве идвай. Почва мачът.

— Кой мач? — Яхве не беше фен на федербала и се направи на разсеян, въпреки че видя, че Гръз си носеше любимата граната с него.

— Как кой, бе, Финала. Най-важният през цялата година.

— Съжалявам, но имам по важна работа.

— Ааааа, Потопа, вярно. Няма нищо…

— 11 минути до безопасен взрив. — компютърът реши, че трябва да се намеси в разговора.

— Само го накарай да млъкне.

— Не мога.

— Как така да не можеш.

— Това е вашият кораб следователно изпълнява само вашите преки заповеди.

— Вярно, бе. Компютър, от сега нататък ще изпълняваш всичко, което ти нареди Яхве.

— ОК, шефе, ник’ви проблеми. Какво ще заповядате господарю Яхве?

В този момент обаче започна мачът и Гръз изпищя:

— Всички млък.

— Съжалявам, но не мога да изпълня тази заповед. — заяви компютъра.

— Защо, бе, мамка ти?

— Защото получавам заповеди само от господаря Яхве.

— Яхве заповядай му да…

— 10 минути до възможност за безопасен взрив.

— Млъквай, млъквай твойта верица. Ще ти извадя чиповете и платките и ще ги строша пред камерите ти.

— Редовният ви коефициент на интелигентност и самозащитните ви инстинкти автоматично изключват подобна възможност. След едно такова нелогично действие всички биха прекратили да функционират.

— Айде стига бе…

Тогава Яхве трябваше да се включи.

— Тишина, ето я и кометата.

На третата планета Ной също видя как от слънцето се отрони второ светещо кълбо и побърза да се прибере в подводницата, докато то се уголемяваше в небето.

На флагманския кораб на наблюдателя на чахтурианската система се развихряше истинска война.

— 3 минути до безопасен за планетата взрив.

— Моля те Яхве кажи му да млъкне.

— Това е автоматично програмирана и необходима прецизна функция на компютъра и той трябва да я изпълнява. — заяви Яхве

— Виждаш ли бе. — заяви компютъра.

— Яхве, това е неподчинение. Ще докладвам.

— Прави каквото искаш. Сега имам работа.

— Как се осмеляваш да ми противоречиш. Уволнен си.

— Не, не съм. — и като се завъртя му плясна такъв удар, че Гръз се завъртя в безтегловно салто мортале и се строполи по гръб. — Омръзна ми да изпълнявам заповедите на пиянстващ малоумник като теб.

От удара, а и от предишните му пиянски изстъпления, главата на Гръз набъбна като гъба. Той стана все още с гранатата в ръка и издебна отзад Яхве, който беше пуснал вече първия неутронен залп по кометата. Системният наблюдател не успя обаче да го удари защото компютърът пусна защитно поле около Яхве, и Гръз пак падна на пода. При падането изпусна граната, която в красива траектория попадна точно върху компютъра или поне върху по-голямата част от него, активира се и се взриви. Интересно, но точно в този момент главата сякаш спря да го боли.

Платките изгърмяха моментално, Гръз беше изпепелен в следващата секунда, а Яхве стотна по късно. Последва огромна експлозия, която се сля с ледените пламъци на разчупващата се комета. Два огромни къса полетяха към Земята, за да изпълнят плана на чахтурианците. Взривът в кораба обаче промени коренно нещата.