Въпрос на траектория

6

Наблюдението над новозаселената планета се беше превърнало в най-любимото занимание на целия Чахтур. Всички наблюдаваха как новата раса произлезнала от АДАМ унищожи старата на предишните хора-маймуни. Сега адамовците населяваха повечето от сушата. Но огромните гущери си оставаха проблем. Хората не можеха да избият и тях. По-вероятно щеше да бъде обратното.

Имаше и друг проблем. Много чахтурианци започнаха да се заселват на Земята и да пречат на развитието на хората. Смесваха се с тях, получаваха се генни аномалии и размирици.

Тогава на Яхве и на Гръз им хрумна поредната гениална идея. Щяха да избият всички и да започнат всичко от начало. Затова отидоха до Земята и си избраха един млад и напорист момък на име Ной. Критериите им на подбор не бяха нещо особено. Просто трябваше да е настроен лошо срещу чахтурианците, за да може след това новите хора да си останат чиста раса. Ной — типично чахтурско име за прост фермер като него. Беше потомък на землянка и баща — мелез с майка чахтурианка. Единственото нещо, което го издаваше беше третата му ръка, но той я прикриваше доста добре, така че никой не знаеше за нея.

Идеална възможност за реализирането на идеята беше пристигането на Дифлутицианската комета, която се беше породила от случайният сблъсък на 28 звезди в една и съща точка. Нeщо практически невъзможно, освен ако преди това една ескадрила чахтуриански бойни пилоти не са се насвяткали до ненормалност и не са решили да пуснат целия си товар от ядрено-неутронни имплозивни бомби по едно и също време само за да видят как ще кажат заедно „БУМ“.

Та значи, планът беше когато кометата мине две парченца от нея щяха да цопнат във водите на Земята. По този начин огромни вълни щяха да залеят всичко, синьото небе щеше да стане черно и да вали за около няколкостотин години. По този гениален начин планетата щеше напълно да се прочисти от ненужните елементи. Естествено имаше и план за възобновяването на живота. През цялото време Ной и семейството му заедно с по-кротките видове животни от планетата щяха да си киснат в най-новия модел чахтурианска подводница клас ZxRW-45 или просто „Ковчег“ както й викаха чахтурианските подводничари. Названието беше изключително подходящо, имайки в предвид формата на плавателния съд — прост паралелепипед с двойка ядрени двигатели.

Обаче имаше и друг проблем — Ной не искаше да участва.

— Вие луди ли сте, бе? Как очаквате да остана безучастен към безпрецедентното изтребление на населението? Аз съм хуманист. Участвам в три движения за запазването на човешката раса в естествения й вид и в още две за обявяването на независимостта на планетата от Чахтур. Ще ви победим мръсни агресори. Ще ви…

— Я по спокойно бе, смешник. Не си ли се виждал гол пред огледалото. Да не си мислиш, че това под дясната ти мишница е брадавица. Знаем коя е била баба ти следим я от както се засели тука. — изкряка Гръз който преди две седмици отново беше пресушил съвсем самостоятелно една бъчвичка от Седакс и познатото състояние на адско главоболие се беше завърнало. А и този националист никак не му помагаше да се оправи.

— O-ле-ле ти ли ще говориш за баба ми така, торен бръмбар нещастен. Тя е била велика жена избягала е съвсем умишлено от мръсната ви планета…

— Господа, господа, моля ви. — Яхве усети, че трябва да се намеси. — стига с тези безмислени спорове. Виж какво Ной, ние така или иначе ще го направим. Въпроса е дали си с нас…

— Не! Никога! Аз по-скоро ще…

— Чакай малко сега не се ли усещаш какво ти предлагаме. Ти ще бъдеш единствения, неуспорим владетел на Земята, ще се насладиш на всичките й богатства без никой да ти се меси. Ще имаш каквото и колкото от него си поискаш без някой до оспорва. Няма измерения на съкровищата на планетата, които ще са само твои. Какво ще кажеш?

— Не знам, не знам. Не мога ли да си помисля.

— Какво ще му мислиш бе, хахо. Предлагаме ти света…

— Чакайте малко, Господарю Гръз. Мисля, че трябва да му дадем малко време.

— Добре бе, Яхве само да знаеш, че ти ще си си виновен като оплеска работата.

Яхве се обърна към Ной прегърна го приятелски през рамото и кръста и тръгнаха към дома му.

— Слушай сега. Искам да си отидеш вкъщи да поговориш с жена си да обсъдите предложението ни внимателно. Вярвам, че ще вземете правилното решение.

— Ама…

— Не, не недей. Ще се върнем след два дена, тогава ще бъде последният срок, в който ще бъдем способни да раздробим кометата. Айде, чао. А освен това, моля те, извини шефа ми за ония неща за баба ти, сигурен съм, че не искаше да те обиди нито пък нея, лека й пръст.

— Ама тя е жива.

— Както и да е. До скоро.

Яхве и Гръз бързо изтопуркаха обратно в совалката си, която се издигна бавно и излетя мълниеносно оставяйки Ной на раздвоените му чувства.