Въпрос на траектория

9

Чахтур тъкмо се събуждаше когато всички видяха как малкото слънчице вече не е никак малко, дори напротив, то беше станало поне четири пъти по-голямо и сякаш продължаваше да расте. Понеже всичко беше предварително изчислено и въведено в базата данни на защитните системи на планетата никой не успя да реагира на време.

Нарушената траектория на кометата я насочи право към южното полукълбо на планетата и скоро то беше просто купчина от милиони астероиди и облак прахоляк. Останалата част от планетата беше разделена на две големи парчета, които бяха запокитени в небитието. Тогава обаче сякаш на малкото слънчице му стана мъчно за бившата перла в системата или пък просто прояви по странен начин съболезнованията си към милиардите загинали чахтурианци. То протегна гравитационната си лапичка и закачи двата остатъка от Чахтур на самия край на системата, но сякаш за да напомня за уникалността на планетата ги завъртя във възможно най-кривата траектория около себе си.

На Земята нещата се развиха доста по-спокойно. Двете парчета удариха огромните океани, надигнаха километричните вълни и издавиха всичко живо. След 150 години когато всичко се успокои и тялото на Ной отдавна се беше превърнало в нищо, подводницата се закачи на върха на една планина и внуците му заедно с децата си трябваше да излезнат на чист въздух. Те дадоха началото на новата чиста човешка раса, която продължава да съществува и сега някъде в галактиката. Те отдавна бяха забравили великите чахтурианци, но помнеха приказките на дядо си за летящите същества и добрия господар Яхве, който ги спасил от Потопа.