Възмездие

I

В никакъв случай нямаше да оставя Бенджамин да се измъкне. Макар да се наложи почти цял месец да живея на „Акила“, да търпя присъствието на приятеля на Конър и капитан на кораба Робърт Фокнър. Преследвахме шхуната на Бенджамин, която все ни се изплъзваше. Понякога я обстрелвахме с оръдията си, а друг път зървах Бенджамин на палубата, различавах самонадеяното му лице. Нямаше да го оставя да се измъкне. Във водите до Мексиканския залив „Акила“ най-сетне настигна шхуната му.

Избутах Конър и поех руля, извих го рязко надясно и носът на кораба ни полетя към лявата палуба на шхуната и се заби в нея, раздробявайки на трески дървения корпус. Никой не го очакваше. Нито неговият екипаж, нито моряците на „Акила“, нито Конър и Робърт. Само аз и дори аз не бях сигурен, докато не го направих. Всички, които не се държаха за нещо, залитнаха и се проснаха върху палубата. Навярно постъпих прибързано. Навярно дължа извинение на Конър — и особено на капитан Фокнър — за пораженията, които нанесох на кораба му.

Но не исках да оставя Бенджамин да се измъкне.

II

За миг се възцари безмълвие. Всички онемяха и чувахме само как отломките цамбуркат в океана, стенанията и проскърцването на разломеното дърво. Платната плющяха над главите ни, но корабите не помръдваха, сякаш изпаднали в ступор след сблъсъка.

После, също толкова ненадейно, някой извика и екипажите и на двата кораба се опомниха. Аз изпреварих Конър. Спуснах се към носа на „Акила“ и скочих върху палубата на шхуната, където се приземих с извадено острие и убих първия моряк, който вдигна оръжие срещу мен. Наръгах го с острието и метнах гърчещото се тяло в океана.

Видях входа към трюма, избутах моряка, изпречил се на пътя ми, и забих острието в гърдите му, преди да заслизам по стълбите. Хвърлих последен поглед към разрухата, която бях причинил — двата вклинени кораба бавно се накланяха към водата — и затръшнах капака.

По палубата горе громоляха тежки стъпки, чувах приглушени крясъци и изстрели. Тела падаха с глух тропот. Долу цареше странна, влажна, почти зловеща тишина. Някъде отпред обаче плискаше и струеше вода, която пълнеше шхуната. Улових се за дървена греда, защото корабът потрепери неочаквано и водната струя шурна по-силно. Кога ли щяхме да потънем?

Видях нещо, което и Конър щеше да открие скоро — че провизиите, които издирваме, не са тук.

Докато осмислях откритието, чух шум и се обърнах. Бенджамин Чърч стискаше пистолет с две ръце. Беше го насочил към мен с присвити очи.

— Здравей, Хайтам — озъби се той и дръпна спусъка.

Беше добър стрелец. Знаех го. Натисна спусъка веднага — да ме повали, докато елементът на изненадата все още е на негова страна. Затова не се прицели право в мен, а на известно разстояние вдясно, защото съм десничар и естествено, ще отскоча към по-силната си страна.

Предвидих, разбира се, как ще постъпи, защото аз го бях обучавал. И куршумът се заби в корпуса на кораба, защото отскочих не надясно, а наляво, претърколих се и се изправих. Връхлетях върху него, преди да успее да си извади сабята. Сграбчих го за ризата, изтръгнах му пистолета и го захвърлих настрани.

— Споделяхме обща мечта, Бенджамин — просъсках в лицето му. — Мечта, която ти реши да унищожиш. И ще си платиш за това, приятелю.

Сритах го в слабините. Той се преви от болка, а аз забих юмрук в корема му, а сетне и в челюстта — толкова силно, че два окървавени зъба излетяха от устата му.

Пуснах го и той се строполи върху влажните греди забивайки нос в ручей морска вода. Корабът се люшна отново, но този път не му обърнах внимание. Бенджамин се опита да се надигне на четири крака, но аз го ритнах с ботуша спирайки дъха му. Грабнах някакво въже и го изправих на крака. Завързах го стегнато за първата каца, която ми се мярна пред очите. Главата му увисна, а от устата му потекоха кръв и слюнка. Отстъпих назад, сграбчих го за косата и го погледнах в очите. Ударих го с юмрук по лицето и чух как носът му изхрущя. Отдръпнах се, изтръсквайки кръвта от кокалчетата на пръстите си.

— Стига! — извика Конър зад гърба ми.

Обърнах се и забелязах с каква погнуса погледна първо мен, а после Бенджамин.

— Дойдохме тук, за да…

Прекъснах го, клатейки глава.

— Целите ни явно са различни.

Конър обаче ме изблъска от пътя си, газейки през водата, която вече стигаше до глезените ни. Застана пред Бенджамин, който го изгледа предизвикателно с кървясалите си подути очи.

— Къде са провизиите, които открадна? — попита Конър.

Бенджамин се изплю.

— Върви по дяволите. — И невероятно, запя британския химн.

Пристъпих напред.

— Млъкни, Чърч!

Не че го смълчах. Продължи да пее.

— Конър — казах, — разбери каквото искаш и да приключваме.

Конър тръгна към него с извадена сабя и притисна острието й към гърлото му.

— Къде е стоката? — попита.

Бенджамин го погледна и примигна. За миг си помислих, че ще го наругае или ще го заплюе, но той заговори.

— На острова, чака да я приберем. Но тя не е твоя.

— Не е моя — съгласи се Конър. — Провизиите са на мъжете и жените, които вярват в нещо по-велико от личното си благоденствие и се борят да заживеят свободни от тирани като теб.

Бенджамин се усмихна тъжно.

— Същите мъже и жени, които се бият с мускети, изработени от британска стомана? Които превързват раните си с превръзки, ушити от британски ръце? Удобно им е, нали, ние да се трудим? А те да жънат плодовете.

— Опитваш се да оправдаеш престъпленията си. Сякаш ти си невинният, а те — крадците — отвърна Конър.

— Въпрос на гледна точка. Няма една-единствена пътека през живота, която да е справедлива и правилна и да не вреди никому. Наистина ли смяташ, че Короната няма основания? Няма право да се чувства предадена? Би трябвало да си по-прозорлив, след като се бориш срещу тамплиерите, които смятат каузата си за справедлива. Обмисли думите ми, преди отново да решиш да обявиш своята мисия за най-правилна. Врагът ти също има доводи, навярно убедителни.

— Дори да са искрени — прошепна Конър, — думите ти не са верни.

И го уби.

— Постъпи правилно — казах, когато брадичката на Бенджамин клюмна върху гърдите му, а кръвта му се стече към водата, която продължаваше да приижда. — Смъртта му е предимство и за двама ни. Хайде. Ще ти помогна да прибереш всичко от острова.