Взлом

Признателност

„Взлом“ нямаше да стане възможна без щедрата подкрепа и вярата на много хора както в настоящето, така и в миналото. Прекалено много, за да мога да им благодаря индивидуално. Затова ще се възползвам от възможността да благодаря на неколцина избрани, а чрез тях и на останалите.

Сред многото са: конгресмените Джон Сибърлинк и Стивън Шиф; Ланс Оливър, Робърт Лайзар, Мери Манинг, областен съдия Филип Про, Джонатан Търли, Ким Палияро, Глен Камбъл (не певеца) и Пат Травис; както и на архивите на „Лас Вегас Сън“, „Марив“ и „Лос Анджелис Таймс“, MUFON, „Ню Йорк Таймс“, „Енкарта“ и Йейлския университет.

Също на: професорите Ариел Коен и Бенджамин Бейт-Халами; Гади Дорон от Полицейското управление на Тел Авив, Майкъл Коби, Томас Р. Макдонован, покойния Карл Сейгън, Дейвид У. Суифт, Реймънд И. Фаулър, компанията „Мастърлок“, „Йейл Локс“, Уилям Хупър, Тери Даймънд, Бил Делонги, Гери Дашкин, а за това, че ме научи на толкова неща за тъмната страна на обществото — на Хауард Стейнбърг.

Дължа благодарности и на: Гемоложкия институт на Америка, Службата за контрол над комуникациите, Американското общество на ромите, в частност на господин Саша Пиен, „Флатман“ Коринт, Робърт Броли. На Луи Гей и особено на покойния Джеръми „Коук Ботълс“ Гудман и неговото семейство.

Не толкова в техническо, а в лично отношение, тази книга нямаше да бъде възможна, ако не бе любезността, подкрепата, приятелството и непоклатимата вяра в мен на няколко много специални хора.

Започвам с „Екипа на Стейнбърг“: Джек Крацас, Ролф Егеландсдал и Пат Глин (без които нямаше да мога да помръдна напред), Пат Нордън, Дейвид Емри (заедно с Пеги и Нанси, разбира се), Гери Смит и Джерилин Бетс, Бърни Кърман — моето най-доверено лице на този свят, и семейство Агила, които просто ги имаше, когато ми трябваха.

Също: на майка ми — Глория Стейнбърг — която изтърпя всичките ми глупости и сега има правото да пожъне от успеха, на комично сърдития Антоша Камениенски (благодарение на него съм жив, въпреки всичките ми старания да постигна обратното) и на неизменния ми музикален компаньон в пътешествието — Боб Зигър.

Много специални и лични благодарности на Джек Хофт, Арлийн Фрийдман, вярващия Брандън Залц и всички останали професионалисти от „Бантам Дабълдей Дел“, минали и настоящи. Особено на: Стийв Рубин, Ървин Епълбаум, Ерик Енгстрьом, Майкъл Палгон, Найта Таублиб и Кейт Мисияк.

На Шон Койн — редактор и приятел — благодаря ти! Твоите „смушквания в ребрата“ водеха до непрестанно подобряване на текста и изчистване на посланията, възпираха ме да я карам както си знам, и позволиха разказът да заблести. Две книги отметнахме, надявам се, предстоят още много!

Един хирург, който някога познавах, ми каза веднъж, че онова, което имаме под кожата, е много по-красиво и безкрайно по-интересно от другото, което е на повърхността. Така е и с „Взлом“.

За проникновените въпроси и отговори, за търпението, за спокойствието, за изпратените по електронната поща предложения, за съгласието да проведем толкова много междуградски разговори, за вдъхновяващата чистота на мисълта, за това, че не се отказахте от мен, въпреки глупостите, с които ви заливах — моите специални и най-сърдечни благодарности към „Пиндър Лейн Ол Старс“!

Робърт Тиксън, Дик Дюейн, Джийн Фрий, Нанси Кофи и Роджър Хейс са неуморния, себераздаващ се и забележителен екип, отговорен в най-висша степен за онова, което се крие под кожата на „Взлом“, т.е. същността на историята. Книгата стана по-добра, а и аз станах по-добър, само защото бях с тях.

Успех!

Ричард Стейнбърг

Някъде в Америка, 1998