За Рая ли бяха, или за Ада?

IX

В полунощ те седнаха една до друга, скърбейки, Ангел небесен се появи на земята и им каза:

— Мястото на лъжците е вече известно вам. Те горят в пламъците на ада, до края на вечността. Разкайте се!

Паднаха на колене пред него, прегърнаха се и наведоха глави в знак на преклонение. Но устните им не промълвиха ни дума, онемяха.

— Говорете! Ще занеса посланието ви в рая, ще решим за вас!

Поклониха се още по-ниско и едната каза:

— Грехът ни е голям, ние очакваме наказанието си и само голямото, последното разкаяние може да ни спаси, а сме бедни същества, познаваме слабостите си, знаехме, че този грях не ще бъде изчистен, преди да умрем! Силата ще възтържествува, ние сме загубени!

Техните сърца се смириха. Ангелът си отиде. Докато те чакаха да се върне отново, да слезе на земята, той вече шептеше указа си.