Заговорът „Ханаан“

Глава 7

Следващата стъпка бе „Абът и Уиндзър“. Обадих се на секретарката си по телефона от рецепцията.

— Току-що пристигнах — казах аз на Мери. — Някакви съобщения?

— Малко. Повечето могат да почакат. Но тази Меги Съливан се обажда два пъти. Гласът й звучеше разтревожено.

— За какво?

— Не поиска да обясни. Казах й, че може да те намери в „Абът и Уиндзър“.

— Окей. Ще се върна след около час.

Хелън Марстън ме чакаше на бюрото си и държеше в ръце кафява папка.

— Имахме ли късмет? — заинтересувах се аз.

— Мисля, че да — отговори тя. Последвах я в офиса на Маршал.

— Какво изскочи?

— Департаментът за съхранение на файловете е вкарал в компютъра искането ми. Нищо за Меги Съливан. Но това — тя сочеше кафявата папка — очевидно е файл с име „Ханаан“. Не зная какво да правя с него.

Отворих папката и извадих единствения лист от бяла компютърна хартия на редове. В средата на горния край на листа с печатни букви бе изписано: „Дневник на Ханаан“. Подзаглавието в една колона бе отпечатано следното:

3 — 20 — ЧН — 17 — 3

7 — 28 — ЧХТ — 4 — 3

9 — 12 — ЧП — 23 — 6

11 — 30 — ЧХТ — 4 — 2

— Това всичко ли е? — попитах аз.

— Страхувам се, че да. Накарах ги да проверят отново файловете.

— Мисля, че е някакъв шифър. Хелън, можеш ли да ми фотокопираш това?

— Разбира се. — Тя взе листа. — Сега ще се върна.

След като тя излезе, си спомних за речника. Отворих кутията, където снощи го бях оставила. Нямаше го там. Огледах стаята. Нямаше го. Проверих останалите шест кутии. Нямаше го.

— Ето го, Рейчъл. — Хелън ми подаде фотокопие на компютърната разпечатка.

Разгледах я отново, все още объркана.

Хелън също беше учудена. Тя погледна разпечатката.

— Никога не съм го виждала преди. — Тя замълча за момент. — Този мъж е загадка за мен дори след всичките тези години на съвместна работа.

— Бих искала да знам какво означава това — казах аз, изучавайки разпечатката. — Между впрочем, да си изнасяла речник от този офис? Този, който бе тук вчера?

— Не. Няма ли го?

— Не мога да го намеря. Проверих във всички кутии.

— Не мога да си представя какво се е случило. Може би някой го е взел на заем. Важно ли е?

— Не знам — въздъхнах аз. — Може би ставам параноичка. Имаше нещо странно с този речник. В него бяха записани три дефиниции за Ханаан, а в моя са само две.

— Странно! Нека да проверим моя речник. — Тя излезе навън и се върна с речника си. — Заповядай!

Намерих записа за Ханаан. Само две определения. Не споменаваха за Ханаан, Масачузетс.

— Хелън, би ли могла да провериш кой е взел речника на Греъм? Може да се окаже важно.

— Ще поразпитам. — За момент тя замълча. — Бъди предпазлива, Рейчъл. Мисля, че можеш да откриеш за мистър Маршал повече неща, отколкото всеки от нас би искал да узнае.

— Страхувам се, че вече съм го направила — казвах на Хелън точно когато Бени Голдберг влезе.

— Поздрави и почитания, мисис Марстън — каза той.

Хелън му кимна вежливо и излезе навън.

Бени почака, докато тя излезе, затвори вратата и кимвайки с глава в тази посока, каза:

— Тя е една от моите най-големи почитателки. Трябва само да й се усмихна, и каменната й обвивка се пропуква. — Бе оставил сакото в офиса си. Ръкавите му бяха завити до лакътя, отзад ризата му бе изскочила извън панталоните. — Е? Какво става с теб и домашното ти животно?

— Погледни това. — Подадох му фотокопието на компютърната разпечатка и му разказах как Хелън Марстън го е от крила.

— Прилича на шифър. — Той изучаваше цифрите и букви те. — Не мога да го разбера. Счетоводна сметка? Номера на коли? Избави ме от това, Рейчъл.

— Този случай започва да става странен — казах аз. — Сега липсва речникът на Маршал. Този, с допълнителната дефиниция за Ханаан. Някой го е взел на заем или просто го е отнесъл. Хелън ще се опита да разбере кой. Слушай, ти не трябваше ли да си в съда тази сутрин?

— О, какво нещастие. Другият адвокат е кретен. Даването на показания продължи само десет минути преди той и клиентът му да се разбеснеят.

— Какво се случи?

— Нареди на свидетеля си да не отговаря на моите въпроси. Тогава аз се обърнах към свидетеля и му обясних, че според закона той може сам да реши дали да следва или не съветите на адвоката си по този въпрос.

— Това е честно — казах аз.

— Почакай! После казах на свидетеля, че е време той да реши дали иска да отговаря на моя въпрос, или предпочита да следва съветите на този глупак, когото нарича свой адвокат. Той започна да ми крещи, аз му отвърнах и тогава той напусна заседателната зала заедно с клиента си.

— Кой е съдружникът в този случай? — попитах аз.

— Не питай. Кент Чарлс. Бе очарован, когато му докладвах. — Бени отвори широко очи. — Това място ме вбесява.

Той извади пакет бонбони „Лайф сейвърс“ от джоба си и ми предложи един.

— Не, благодаря.

— Днес следобед ще ходя в обществената библиотека — каза той, хрускайки бонбона си. — Един от сърдитковците от „Ботълс и Канс“ е направил нов иск. Само чуй: „Посегателство върху авторското право.“ Твърди се, че някои от клиентите ни са изкопирали няколко рекламни материала.

— Авторско право ли? — възкликнах аз. — Господи, този случай е черната дупка в нашата съдебна практика.

— Не се подигравай. Ще ходя до библиотеката, за да намеря рекламите в списанията, въз основа на които те базират своя иск. Докато съм там, ще видя какво мога да открия за Ханаан, Масачузетс. Този случай възбужда любопитството ми. „Ботълс и Канс“ ще платят за това време. Никой няма да разбере.

— Благодаря ти, Бени. Съмнявам се, че някакво си селище на пуритани от седемнадесети век има нещо общо с домашното животно на Маршал. Но все пак съм любопитна.

От другата страна се чу вик:

— Махни се от пътя ми, жено!

Вратата се отвори с трясък и Меги Съливан влетя в офиса, зачервена и ядосана.

— Чуйте вие — започна тя, като гласът й ставаше по-силен, — имате ли нещо общо с това? Ако имате, ще ви хвърля в затвора.

— За какво говориш, Меги? — попитах аз.

— За гроба, дявол го взел! — Стиснатите й юмруци бяха опрени на широкия й ханш. — Това е моя собственост. Има също закони, които го защитават. И ако имате нещо общо?

— Почакай за момент — изрекох аз. — За какво става ду ма?

Тя ме гледаше застрашително, дишайки тежко. Хелън Марстън бе застинала зад нея на вратата.

— Гробът на Ханаан — каза накрая Меги. — Разкопали са го.

— Какво?

— Миналата нощ предполагам. Някой е дошъл през нощта и го е разровил. Сега има само една голяма дупка в земята, а ковчегът е изчезнал!