Захапи за врата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Тери Пратчет (ч. notes)

1

Може би се подразбира, че някои от тях са злотворни и смъртоносни, а други само ви карат да ходите странно и да отбягвате плодове на трапезата.

2

Често за да се примолят: „Ама спри най-после да ме тормозиш!“

3

Изглеждаше странно, че макар ланкърците да отказваха упорито да имат нещо общо с демокрацията, защото властването се падало на краля, а те щели да го поправят, ако сбърка, в същото време не проявяваха особени слугински дарби. О, справяха се добре с готвенето, прекопаването, миенето, домакинстването и лакействането, но не можеха да придобият изтънчен усет за тези занимания. Крал Верънс ги разбираше, затова търпеше, когато Шон въвеждаше гости в трапезарията с вик: „Страхотна кльопачка, плюскайте, докато е още топла!“

4

Ако не броим пликовете, съдържащи пощенски записи за скромни суми, придружени от писъмца с горе-долу еднакво съдържание: „Мили мамо и тате, аз съм си добре в Анкх-Мор-порк и тая седмица припечелих цели седем долара…“

5

Когато нямаше с какво друго да си запълни времето, Баба Вихронрав прехвърляше съзнанието си чрез Заемане и го настаняваше тихомълком в главите на какви ли не твари. Нашир и надлъж из Овнерог я признаваха за най-изкусната в това умение от много столетия, защото успяваше да се вмъкне дори в съзнанията на същества, които нямаха съзнание. Освен всичко друго заниманията й означаваха, че в Ланкър хората не бяха особено склонни към привичната жестокост спрямо животните, която е неразделна част от селската идилия. Как иначе да постъпват, щом се случваше днес да метнат тухла по някой плъх, а утре той да се окаже вещицата, от която искат лек против зъбобол? Имаше и друга дреболия — нечаканите гости я заварваха просната по гръб, привидно изстинала и безжизнена, почти без да се усещат дишане и пулс. Картончето с надписа спестяваше множество недоразумения.

6

Крал Верънс съзнаваше ясно, че дори да свика под зна-мената всеки зрял мъж, Ланкър ще има твърде малобройна и незначителна армия. Затова потърси други похвати, с които да й намери мястото на военната карта на света. На Шон му хрумна идеята за Ланкърския армейски нож, който трябваше да съдържа няколко инструмента и приспособления, особено полезни на войника, когато попадне на бойното поле. Изследователско-конструкторските търсения продължаваха вече няколко месеца. Една от причините за мудния напредък беше собственият жив интерес на краля към единствения проект на Ланкър в областта на отбраната. Шон получаваше по три пъти на ден кратки бележки с допълнителни предложения за усъвър-шенстване на изделието. Обикновено подсказваха нещо от рода на „устройство, може би съвсем мъничко, за откриване на загубени вещи“ или „нещо с любопитно извита форма като кука, което може да служи за различни цели“. Шон дипломатично добави някои от допълненията, но губеше толкова бележки, за колкото му стигаше дързост. Иначе накрая щеше да изобрети единственото в света джобно ножче на колела.

7

Repondez s’il vous plait (фр.) — Моля, отговорете. Бел, пр.

8

Жителите на Ланкър се придържаха към мнението, че религиозни слова, които не са изречени на древна и неразбираема за никого реч, вероятно са второ качество.

9

Причината се коренеше в нетрадиционния, макар и доста неориентиран подход на ланкърците към имената. Обикновено подбираха съчетание от звуци, което им допада най-много. Ако в избора се прокраднеше някакъв помен за логика, това се дължеше на чиста случайност. В дома на Тъкачев щеше да прохожда една Хламидия, но майка й все пак реши, че Сали се пише по-лесно.

10

Крал Верънс копнееше някой да съчини държавен химн на Ланкър, в който вероятно трябваше да бъдат възпети прек-расните гори на страната. Дори обяви малка награда. Леля Ог смяташе, че лесно ще изкара парици, защото всички държавни химни поначало имат само един куплет… по-точно един и същ втори куплет — „нгь… нгъ-нгь… мрън-мрън…“ и така нататък, докато някой си спомни последния ред от първия куплет и го запее с пълно гърло.