Законът за трите отрицания

Глава 15.

Кой знае защо, Настя не се изненада, когато чу съобщението на Миша Доценко, че ценностите на Лариса Ритер никъде не са изчезнали. Задействаният още в петък в кабинета на следователя Олшански механизъм на „разнищване“ на събраната информация не бе спирал нито за секунда, дори по време на сън или на задушевни разговори с Чистяков, и резултатите от това „разнищване“ говореха, че диамантите на семейство Ритер трябва да се намерят. И те се намериха. Само че бе необходимо да се провери още едно нещо. По-точно, щяха да го проверяват после, като начало то трябваше поне да се напипа.

Настя отново включи компютъра и сложи пред себе си снощната таблица. Бе сигурна, че ще успее да намери далеч не всичко, но ако догадката й беше вярна, все нещо непременно щеше да изскочи. „Никога не е било да не е имало нищо…“ Кой го беше казал? Тя вече не си спомняше, но самата фраза повтаряше редовно. Винаги има нещо. Всичко оставя следи. Въпросът е само в умението да намериш тези следи. Е, то се знае, и в късмета, къде без него.

Тя реши да не обядва, задоволи се с чашка кафе и нарязана на малки късчета шоколадова вафлена тортичка, която Чистяков й донесе горе. Заплесната в работата си, Настя напълно забрави за дънките, които не се закопчаваха, и за решението си да употребява изключително нискокалорични продукти. Сепна се едва когато излезе от интернет и започна да събира падналите от несръчното и движение и пръснали се по целия под листове със записки. Още щом се наведе, тесните дънки напомниха за себе си. Около пет секунди Настя се колеба и умува дали да се разстройва и кори, или не си струва, накрая реши, че май не си струва. Защото радостта й все пак беше по-силна. Нейната догадка се потвърди.

Интересно, какво ли ще каже за това Олшански? За седем вечерта е определена среща у него, Льошка ще я закара до Москва и ще я остави у Олшански, а той, докато детективите се съвещават, ще си свърши някоя работа из града. Май смяташе да ходи на автосервиз, да му боядисат някаква драскотина на колата.

— Льоша, ще излезем ли на разходка? — попита тя, когато слезе долу.

— Ти ще излезеш.

— Ами ти?

— Аз ще почета, днес трябва да довърша тази монография, а утре бързичко да напиша рецензия за нея, всички срокове вече минаха.

— Жалко — откровено се огорчи тя.

Искаше й се да поговори с мъжа си за Анита Волкова, да му зададе въпроси, по които той определено беше по-наясно от самата Настя. Но и той си има работа, не само тя, и кой е казал, че работата на Льошка е по-маловажна? Добре, тя ще има време да му зададе въпросите си по пътя към Москва — не е близо, могат да обсъдят много неща.

Тя добросъвестно се разхожда колкото трябваше, после удовлетворено забеляза, че крахът я заболя истински едва накрая, някъде около четирийсет и петата минута. Невиждан прогрес!

В пет и половина потеглиха за Москва.

— Льоша, можеш ли да ми кажеш по какво инженерно-физическият институт се различава от всички останали технически вузове? По-точно, по какво се е различавал преди двайсет и пет години?

— Ама че въпрос! — не скри учудването си Чистяков. — Това какво е, просто любопитство или ти трябва за работата?

— За работата.

— Интересно си живеете вие. Труповете ви днешни, а информацията за техническите вузове — с четвъртвековна давност. Сигурно искаш да ти разкажа и за разкопките в Троя?

— Не, за Троя няма нужда, кажи ми за МИФИ.

— Ами какво да ти кажа… Измежду всички технически вузове в онези години МИФИ и Физико-техническият бяха най-елитните. На първо място беше именно Физтехът, на второ МИФИ. Да се влезе в тях беше трудно, без победи в училищни олимпиади по физика и математика нямаше смисъл дори да опитваш. Разбира се, имаме и изключения — във всички институти вземаха например майстори на спорта, за да играят за институтските отбори. Завършилите после работеха предимно в секретни учреждения: космос, отбрана, атомна индустрия. Подготвяха ги за научни работници и преподаватели. Ти ми обясни откъде този интерес, защото не знам какво да ти кажа.

— Този интерес, Льошик, произлиза от необходимостта да разбера защо едно момиче, завършило гимназия със златен медал, което може с лекота да влезе във всяко виеше учебно заведение, победителка в олимпиади по математика, избира именно МИФИ, а после става много слаб специалист. Щом не е била в добри отношения с физиката, защо е започнала да се занимава с нея? Та тя би могла да избере какво ли не, със златен медал пътищата почти към всеки институт са били отворени за нея. Когато е завършила гимназия, тя е знаела два чужди езика, могла е да влезе например в Института за чужди езици или във филологически факултет. Значи в МИФИ е имало нещо, което я е привличало. Е, аз искам да разбера какво е било то.

— Може да е живеела някъде наблизо? — предположи Алексей. — Това се случва понякога. Човек избира вуз по-близо до дома си, стига там да я има неговата специалност.

— Не, не, и аз си помислих това. До Физтеха й е било още по-далече, защото той е на „Долгопрудни“, но и до МИФИ разстоянието е било твърде голямо.

— Слушай, тя да не би да е някоя грозотия?

— Откъде пък ти хрумна това? — смая се Настя.

— В МИФИ и Физтеха винаги е имало съвсем малко момичета и много момчета. Тоест, шансът да си намери съпруг там е много по-голям, отколкото в кой да е друг институт.

— Не, Льоша, тя е рядка красавица. Твоята версия не върви.

— Жалко — засмя се той, — инак бих могъл да се гордея, че съм дал приноса си за разкриването на ужасно убийство. Все за същата А. С. Волкова ли ме питаш?

— За нея — кимна тя. — Не можем и не можем да се оправим с тази жена.

— Защо, какво й има? Да не би да се оказа жестока убийца и маниачка?

— Е, чак пък толкоз! Просто имаме версия, че някой целенасочено създава проблеми на хора, свързани с едно и също семейство, и търсим някаква дълбоко скрита семейна тайна. А знаеш ли как се търсят стари семейни тайни?

— Не знам. Разкажи ми.

— Изучават се подробно житейските пътища на всички членове на семейството и се търси някоя необяснима, нелогична стъпка. В живота на А. С. Волкова всичко е било логично и обяснимо, освен избора на института. Затова се вкопчих в този факт.

— А не е ли по-лесно да попитате самата нея? — напълно резонно забеляза Алексей.

— По-лесно е — съгласи се Настя. — Само че тя ще отговори, че е обичала физиката, харесвало й е да се занимава с нея и не е подозирала, че ще стане слаб учен. Това е то отговорът.

— Откъде знаеш, че ще отговори именно така?

— Съпругът й неведнъж й е задавал този въпрос. И е получавал именно този отговор.

— Ами ако тя наистина до безумие е обичала някое момче, което е кандидатствало именно за МИФИ, и го е последвала, за да не се разделят? Историята познава такива факти.

— Едва ли.

— Защо?

— Не се вписва в характера й. И после, ако беше така, майка й щеше да знае за това. А майка й не казва нищо подобно.

Тя помълча малко, загледала през прозореца към мрачните мокри есенни улици. Бившият съпруг на Волкова смята, че Анита винаги е живяла по принуда. Какво може да я е принудило да кандидатства в инженерно-физическия институт? 01 Гениално! Още в гимназията е завербувана от западно разузнаване и е изпратена във вуз, чиито възпитаници до един работят в секретни обекти, така че Анита да ги снабдява с информация, представляваща държавна тайна. Пфу, каква глупост! Как може да й хрумват такива идиотщини…

— Ася, паметта ли ме лъже, или ти ми каза цялото име на Волхова? Стори ми се, че имаше нещо неруско в него — върна я на земята гласът на съпруга й.

— Анита Станиславовна — машинално отговори Настя.

— Анита… Какво е това име? Откъде е дошло?

— Нейната кръстница е испанка. Майката на Анита е била бременна точно по времето на фестивала на младежта и студентите, сприятелила се с момиче от Испания и то предложило да стане кръстница на детето. В онези години още не умеели да определят пола на детето преди раждането, затова майката на Анита и онази испанка измислили две имена — за момче и за момиче.

— Аха, ясно. И как е живяла тя после с такова име? В онези времена имената са били стандартни, необичайните някак не са се приемали добре.

— Ами прекрасно си е живяла. По всичко личи, че тя никога не е забравяла, че нейната кръстница е от Испания, затова е изучавала страната, нейния език, културата й. Дори се научила да танцува фламенко. И на китара свирела прекрасно, завършила музикално училище. Льоша, не разбирам каква е връзката. Какво общо има нейното име?

— Името — нищо общо. Испания обаче има дори много общо.

— Ти какво, за шпионаж ли си помисли? — с подозрение попита Настя. — Изхвърли това от главата си.

— Е, какъв ти шпионаж, Асенка — избухна в смях Чистяков. — За друго говоря. Ти колко момичета, които знаят испански, си срещала? Не възрастни специалистки лингвисти или преводачи, а именно ученички.

— Себе си — гордо заяви тя. — И още пет, с които учехме заедно. Всъщност в Москва имаше испанско специално училище, но май беше единствено в целия град. Тоест, такива момичета е имало най-много триста, та дори и по-малко.

— И много ли от тях се учеха да свирят на китара?

Настя погледна мъжа си с възторг.

— Ама колко си умен само, Льошка! Та тя е свирела не само на китара, но и на саксофон, това е огромна рядкост сред жените. А такива, които са танцували фламенко, изобщо не е имало. Освен Анита Ритер. Тя е била уникална. Винаги е искала да бъде различна. Затова е избрала институт, в който учат малко момичета. С нейната външност, че и с два езика, че и с китара и саксофон, че и с фламенко, че и сред момчета физици, и то в институт, където е пълно със секрети и държавни тайни. Оттук и двете дисертации, по-бързо, докато не е навършила трийсет, та да не е като всички. Да бъде звезда. Неповторима и непостижима. Чрез танците, испанския език и китарата тя е създала от себе си „испанка“, а чрез саксофона и физиката рязко се е откроила от женската среда. При това не се е доближила до мъжката, защото е бяла много красива и към нея винаги са проявявали интерес много мъже. Тоест, тя не е станала мъжкарана, винаги е оставала истинска жена, която не прилича на никоя друга.

— Значи все пак мога да се гордея със себе си — направи извод Алексей. — Нашият разговор ти донесе съществена полза. И после какво? Можем ли да смятаме, че си заловила убиеца?

— Да бе, ти се — помръкна Настя. — Ни най-малко.

Стана й безинтересно да мисли за Анита Вол кова. Ако версията й беше правилна, това нямаше отношение към нито едно от трите престъпления. В, стана по-разбираем характерът на Анита Станиславовна, мишо повече. От избора на институт не изплуваха никакви семейни тайни.

Пред блока, където живееше Олшански, бе паркирана колата на Коля Селуянов, но ръждивата жигула на Коротков не се виждаше. Беше вече седем я двайсет и Настя се бе притеснила, че закъснява, но бързо се успокои, като разбра, че не е дошла последна при следователя. Чистяков потегли към автосервиза и обеща да се върне да я вземе към десет часа.

Съпругата на следователя Олшански винаги много сериозно се отнасяше към импровизираните съвещания, които мъжът й периодично организираше в дома си. Печеше огромно количество блини, млинове и козуначени кифлички, нареждаше всичко това на голямата маса заедно с купички с мед и конфитюр, изпращаше дъщерите си на срещи, у приятелки или на кино, а тя самата отиваше на гости у съседката, но отскачаше на всеки половин час, за да стопли чайника и да запари пресен чай. Тя много обичаше мъжа си, грижеше се за здравето му и казваше:

— Ако аз не ти създавам всички условия за седенки в домашни условия, ти ще ги правиш в неделя в службата си. Добре знам как свършва това.

В превод на общоразбираем език тази сентенция означаваше, че в неделя при неработещ бюфет, да не говорим пък за стол, съпругът й ще седи цял ден гладен или ще се храни със сухоежбина, а това е вредно за храносмилателната система, ще забравя да проветрява опушеното от детективите помещение, а това е опасно за дихателните органи, ще се чувства зле и съответно ще се нервира и ядосва, което пък е вредно изобщо винаги и за всичко.

Съпругата на следователя Олшански беше лекарка, невролог. И това обясняваше всичко.

Настя гледаше с тъга отрупаната с лакомства маса, постоянно усещайки как коланът, крепящ незакопчаните й дънки, се врязва в талията й. Тя специално го бе закопчала по-стегнато, защото знаете какви съблазни я чакат в дома на Олшански и не беше уверена, че ще успее да им се противопостави. Особено силни емоции предизвикаха у нея блините, които като слънчево златисто хълмче грееха точно пред носа й. Господи, откъде да вземе сила за волята си!

— Ти защо не ядеш? — шепнешком я попита седналият до нея Селуянов. — Да не ти е зле нещо?

— Толкова съм надебеляла, че не ми се закопчават дънките — също шепнейки, тъжно съобщи тя.

— Стига бе! — не повярва Коля. — Според мен, както си беше слаба, такава си и сега.

— Дънките са на друго мнение. Не мога да се напъхам в тях. А инак съм ужасно гладна.

— Я стига, от две блини нищо няма да ти стане. Дай да ти сложа.

— Не! — развика се Настя с такъв ужас, сякаш й предлагаха усойница, напълнена с жаби, в сос от хлебарки.

Присъстващите моментално впиха погледи в нея.

— Ти какво, Павловна? Селуянов да не ти предлага нещо неприлично? Да не би да иска да се ожени за теб? — както винаги, пръв реагира Зарубин.

— Така де, Каменская, защо крещиш? — подзе домакинът. — И чинията ти е празна. Нещо не е наред ли?

Настя реши да не усуква и да си каже истината. Не й повярваха, затова трябваше да повдигне дългия си пуловер и да покаже своя позор.

— Дааа, горката — съчувствено каза Олшански. — Искаш ли да ти донеса ябълчица?

Тя се съгласи да хапне ябълка и я излапа на един дъх — толкова беше гладна.

— Добре, щом не ядеш и устата ти е свободна, ти ще започнеш — нареди следователят. — Намисли ли нещо през двата дни?

Настя беше намислила. В случая с Лариса Ритер те бяха разгледали възможностите за измама от страна на всички, подозираха в лъжа или просто недобросъвестни, пристрастни показания Валерий Ритер, майка му, домашната помощница, майката на убитата Лариса. И нищо не излизаше, както и да го въртяха. Но не бяха предвидили един човек: самата Лариса. Всички са казвали истината, а тя е лъгала. И тогава се подреждаше почти всичко.

— Лариса навремето не е напуснала Владимир Харченко — каза Настя. — Разбрали са се така. Лариса се омъжва за богаташа Ритер, той полага всички усилия да я наложи като художник и да я направи известна, след което тя се развежда с него и се връща при Харченко. Именно затова майката на Лариса е останала с измамното впечатление, че дъщеря й бързо е взела решението да се омъжи за Ритер. Изобщо не е било бързо. Лариса се е срещала с Ритер доста дълго и през цялото това време двамата с Харченко са обмисляли своята комбинация, а тя естествено нищо не е казала на майка си. Но е имало един нюанс: как да направят така, че Ритер да пожелае да помогне на жена си, и как да направят така, че той да не я търси много като партньорка в леглото, а най-вече да не настоява за деца. Отговорът: да се престори на нежна, наивна и безпомощна, първо, и на наркоманка, второ. Ако не се боде, а уж взема хапчета, практически е невъзможно измамата да се разкрие. Ту е весела, ту потисната, ту възбудена, ту сънлива, ту не яде с дни, ту има зверски апетит. Капне капчици в очите си — и зеницата се стеснява или разширява, както е по-удобно. Ето ти и цялата картина на наркотичната зависимост. А за да бъде всичко достоверно, трябва периодично да дава на мъжа си и на другите обитатели на жилището възможност да намират празни опаковки от силно действащи лекарства. Историята с картината за изложбата в Германия е чиста измислица, там не се планира такава изложба, проверих. Именно затова нито майката на Лариса, нито нейната приятелка Лена Завялова някога са ходили на гости на семейство Ритер. Лариса се е виждала с тях на други места. Представяте ли си колко шокирани са щели да бъдат, ако вместо разумната, спокойна и прагматична Лариса видят една вятърничава глупачка? А в присъствието на съпруга и свекървата си Лариса не би могла да бъде друга. Това е много уморително — да се преструваш на нещо, което не си, в продължение на дълги месеци. Оттук и продължителното „заседаване“ на Лариса в ателието под предлог за усърдна работа. Това е бил, така да се каже, първият етап от операцията.

— Ама че истооория — проточи Зарубин. — И колко такива етапа е имало?

— Три — уверено отговори Настя. — Поне така ми се струва на мен. През втория етап Лариса открива, че да се преструва на наивно момиче, което освен това има навих да се тъпче с хапчета и да заспива на най-неподходящи места, е твърде интересно. Можеш да чуеш много неща, докато мъжът ти говори по телефона или със своите служители в офиса. И да видиш много неща сред книжата на бюрото в кабинета му. И й хрумва идеята да събира тези интересни неща и да ги подарява на любимия си Харченко, с когото продължава да се вижда. А той, на свой ред, може да ги използва както за служебни интереси, тъй като се занимава с икономически престъпления, така и за да печели пари, като ги продава на пресата. Днес няколко часа бях в интернет и открих, че повечето фирми и компании, за които журналистът Маскаев е писал разни разобличителни материали, малко преди излизането на статиите току-що са били създадени или реорганизирани, или са сменили дейността си, разширили са се, разделили са се, слели са се и така нататък. С една дума, в тях са ставали промени, в хода на които те може да са търсили услугите на фирмата на Ритер. И всички техни работи и хлъзгави проблеми са били известни на Ритер и той със сигурност ги е обсъждал на глас или лично, или по телефона.

— А как можем да докажем това? — веднага попита Олшански. — На думи всичко това е хубаво, но как ще го докажем?

— Това е ваша грижа, господин следовател — позасмя се Настя. — Моята работа е да го измисля. После е дошъл третият етап, който лесно се доказва. На Владимир Харченко нещо му е писнало. Дали се е уморил да дели Лариса с мъжа й, дали любовта му е отминала, дали нещо друго, но той се е оженил. И е криел този факт от Лариса. Но тя е научила някак. Можете ли да си представите как се е почувствала? Омъжила се е за необичан мъж, периодично си ляга с него, от сутрин до вечер играе различни роли, преструва се на наркоманка, носи на милия Володечка информация, та той да прави кариера и между другото — пари, а той какво прави в отговор на това?

— Не е хубаво — поклати глава Селуянов, — не е красиво.

— Говедо недно — съгласи се Миша Доценко, който до този момент бе седял мълчаливо. — Такива трябва да ги трепе човек.

— Няма да ти избяга. — Олшански хвърли остър поглед към Доценко и отново го премести към Настя. — И какво прави нашата Лариса? Решава да си отмъсти?

— И то как! Отива при генералния директор на „Практис Плюс“ и предлага услугите си. Планът е следният: тя организира изтичане в пресата на клеветническа информация за фирмата и след като статията излезе, господин Чуйков — като невинно оскърбен — предявява иск към вестника. Така оправя финансовото си положение. А човекът, продал информацията на вестника, е оцапан от пивата до петите. По-просто казано, Лариса решава здравата да накисне неверния си любовник. И успява. Това е цялата песничка.

— Е, това може лесно да са провери. — Олшански лапна поредната кифличка, като предварително я топна в паничка с мед, и Настя трескаво преглътна. — Утре още рано сутринта някой от вас ще отиде при Чуйков и ще му покаже снимката на Лариса.

— Ами аз мога и сега да отърча — веднага скочи Селуянов. — Вече имам и телефончетата му. Да звънна ли?

— А снимка имаш ли?

— Нямам — смути се Коля.

— Аз имам. — Миша Доценко извади от портфейла си и му подаде снимката.

— Виж го ти, какъв е прибран — промърмори следователят. — Обади се, Коля, уговори среща. А ти, Каменская, не бързай, песничката още не е доизпята. Ти сигурна ли си, че Харченко е убил Лариса?

— Почти съм сигурна.

— Като отмъщение ли?

— Мисля, че по-скоро от яд. Та него са го притиснали за седемстотин хиляди долара, а информацията му е дала Лариса. Той е отишъл да я моли да му помогне, щом това е станало по нейна вина, а тя му е изтърсила всичко, което мисли за него. И за женитбата му в частност. Може и за нещо друго. Скарали са се, били са бесни един на друг.

— Абе Харченко от по-рано си е бил вбесен, инак е нямало да вземе със себе си пистолет — каза Доценко. — Той е отишъл не да моли за помощ, а да иска и да заплашва.

— Логично — съгласи се Олшански. — За пистолета засега нямаме сведения. Местопрестъплението е огледано лошо, дежурният следовател, който е правил огледа, не си е свършил работата и не е открил никакви следи, позволяващи да се идентифицира убиецът. Остава ни само надеждата да бъде идентифицирано оръжието.

— И Харченко да си признае — добави Доценко. — Знаете ли, ченгетата най-лесно пропяват. Отдавна е забелязано. Никой не знае защо, но е факт. Ако го притиснем грамотно, сам ще си каже всичко.

— За да го притиснем грамотно, приятелю, трябва да се търсят факти, факти, факти — ядосано го прекъсна следователят. — А ние засега имаме само мисли.

— Защо, лоши ли са мислите? — огорчено попита Настя.

— Мислите са прекрасни. Но голи. Трябват им дрешки. Между другото, сред тези прекрасни голи мисли аз така и не чух обяснения нито за странните обаждания на неизвестните жени, нито за лесбийката, с която съпругът е заварил Лариса. Или тя се е преструвала и на лесбийка?

— Защо не? Възможно е — подзе Зарубин. — За да не спи с мъжа си.

В стаята надникна Селуянов, облечен с яке.

— Тръгвам за Чуйков — съобщи той. — Щом науча нещо, веднага ще се обадя.

Секунда по-късно вратата се затвори след него.

— Не — поклати глава Доценко, — да се преструва на лесбийка, за да не спи с мъжа си, е рисковано. Ами ако я изгони и поиска развод? Тя обаче не желае да се развежда, не може да отиде и при Харченко, той вече се е оженил.

— Лариса може да е смятала, че щом не я е изгонил заради наркотиците, и заради това няма да я изгони — възрази Настя. — Там има семеен принцип: кирливите ризи да не се изнасят на показ. Така ле в определен смисъл Лариса се е чувствала в пълна безопасност. Но всъщност вие сте прави, тези жени от телефона и онази в леглото не пасват на схемата. Ако се е преструвала на лесбийка и наркоманка, за да не спи с мъжа си, Лариса е трябвало сама да си организира обаждания по домашния им телефон с женски гласове. А тя е казвала на приятелката си, че не разбира кой я търси по телефона. И с леглото не се получава. Лариса не може да е знаела, че мъжът й точно в този ден и час ще отиде при нея в ателието.

— Значи какво излиза? — зададе напълно уместен въпрос Зарубин. — Че я е убил някой друг, а не Харченко, и цялата схема рухва?

— Серьожа, хайде да не слагаме кюфтетата в една тенджера с мухите. Мухите отделно, кюфтетата — отделно. Има една версия с Харченко и тя е достатъчно стройна, за да обясни деветдесет и пет процента от събраната по случая информация. Но има още пет процента, които не попадат в тази схема. Значи това е съвсем друга схема, която може да няма никакво отношение към убийството. Но ако ние установим точно, че не Харченко е убил Лариса, значи именно тези пет процента са свързани с убийството — търпеливо обясни Настя.

Звънецът на вратата иззвъня уверено и настойчиво. Олшански отиде да отвори и тутакси от антрето долетя възбуденият глас на Коротков:

— Какво става с блините, Михалич? Всичко ли излапахте, или ми оставихте поне едничка?

— Ще ти стигнат — чу се басовият глас на следователя, — тука сме потънали в скръб, разбираш ли, Каменская е на диета, така че ще получиш изцяло нейната дажба.

Юра нахълта в стаята сияещ и развълнуван.

— Е, момчета…

— И дами — не се стърпя Зарубин.

— Момчета и една дама — не позволи да го смутят Коротков, — само се опитайте да кажете, че съм лош заместник-началник на отдела. Докато вие тук си тъпчете търбусите…

— Не всички, Павловна гладува. Не й се закопчават панталоните — веднага я наклепа Сергей.

— Докато всички вие, освен Лена, тъпчете ненаситните си търбуси, аз се потя на трудовия си пост и ви създавам условия за пълноценна почивка.

— И какво изработи? — попита Олшански, натрупа в чиста чиния купчина блини и я побутна към Коротков.

Юра веднага грабна една и я захапа.

— Сложи си конфитюр или мед — посъветва го следователят. — Защо да дъвчеш гола блина, не е вкусно.

— На мен ми е вкусно — изломоти Юра с пълна уста. — С една дума, разказвам. С беретата, намерена в ателието на Лариса, миналата година са извършени две убийства, в куршумо- и гилзотеката са налице всички данни. Точно е известно, че ги е извършил някой си Петлецов, но тъй като оръжието тогава не е било намерено, не са успели и да докажат нищо. Преди няколко месеца е извършен арест в един замаскиран сутерен, където се печатали фалшиви пари. Арестувани са шестима души и са намерени много различни неща, включително апарат за печатане на пари и прилично количество оръжие и боеприпаси. Сред арестуваните бил и Петлецов. Но сред иззетото оръжие тази берета пак я нямало.

— Абе там е била — сви рамене Миша Доценко, — просто в суматохата някое от ченгетата, участвали в задържането, я е прибрало. Такива неща се случват много често.

— Мишаня, ти явно не си хапнал както трябва, да не си болен нещо? — Коротков изписа на лицето си тревога и загриженост за здравето на подчинения си.

— От къде на къде?

— Моят мозък например изобщо не работи, когато преям — поясни Коротков. — Мога да мисля само когато съм гладен. А тъй като Мишка разсъждава прекрасно и улучва право в целта, си помислих, че сигурно е хапнал съвсем малко. С една дума, сред служителите, участвали в онова задържане, е било и нашето приятелче Харченко, тъй като той се занимава с икономически престъпления и в частност — с фалшификаторите на пари. Именно Харченко е взел тази берета.

— Аха, който е откраднал капелката, той е убил лелката — пак не се сдържа Зарубин.

— Абе той съвсем ли си е изгубил ума, да убива човек с компрометирано оръжие? — не повярва Доценко. — Та Харченко е професионалист, би трябвало да разбира, че иззет в такава ситуация пистолет със сигурност вече е бил използван при престъпление и не бива да стреля с него.

— Миша, в онзи момент той не е бил професионалист, а човек, задлъжнял със седемстотин хиляди долара и следван по петите от мутрите на Гамзат и Багаев — тихо каза Настя. — Постави се на негово място и ще те видя колко професионализъм ще остане у теб.

Коротков трескаво лапаше блини, конфитюр и млин. Настя се стараеше да не го гледа. Кой знае защо, вече не й се ядяха блини. Сега ужасно, просто до болка в крака й се ядеше млин. Онзи, със зелето. И ей този, с ябълките. Господи, какъв кошмар с това ядене, дънките и диетата.

Юра залъга първоначалния си глад и сега огледа присъстващите по-внимателно.

— А къде е Селуянов? Защо го няма? Или си мисли, че като не е подчинен на мен, може и у следователя да не идва?

— Отиде при свидетел да покаже снимката на Лариса — обясни му Настя, на която й беше по-лесно да говори, за да не мисли за млиновете. — Ти яж, Юрик, яж, а през това време аз ще ти обясня.

Започна да обяснява бавно и обстойно, защото знаеше, че Коротков ще яде дълго.

— Край — най-сетне обяви той, — сега ще се пръсна. Да, Аска, докато не съм забравил, да ти разкажа една смехория. Разговарям вчера с Афоня, докладвам му как върви работата по случая, а той се мръщи, сякаш е налапал половин лимон, и вика: „Дано Каменская тръгне скоро на работа, без нея за нищо не ви бива, никакви резултати. Какво става с крака й?“. Аз просто се слисах, омекнаха ми и глава, и крака. Защото от него добра дума не можеш дочака, а пък Аска изобщо не може да я понася, това го знаят всички. И не щеш ли, такова изказване! Естествено аз се правя на наивен, не се тревожете, гражданино началник, всичко върви по график, след две седмици подполковник Каменская ще бъде в строя. И веднага ще разкрие всички престъпления, които чакат нас — както кървавите, така и не много кървавите. А той ми отговаря: „Ти я включи в работата, кажи, че аз я моля. Тя непременно ще ви подскаже нещо умно“. Не, можете ли да си представите такова нещо? Афоня да похвали Аска, да се поинтересува от здравето й, да отправи молба към нея… Най-важното — молба! Просто умът ми не го побира.

Той въпросително впери поглед в Настя, очаквайки, че тя някак ще обясни промените в поведението на началника. Но тя само сви рамене. Нищо не може да обясни. Не разбира как работи „това нещо“, но — работи! Или всичко това не е нищо повече от случайно съвпадение? Сега не е нито времето, нито мястото да се обсъжда загадката, с която тя се занимава вече две седмици.

— Да, приятели — направи равносметка Олшански, — всичко това е просто прекрасно, имам предвид Харченко, но нямаме основания да обединим убийството на Лариса Ритер с убийството на психоложката Аничкова. Аз мислех, че до утре сутринта вие ще ми намерите такива основания, но вие не сте помръднали и на крачка по отношение на изравянето на семейните тайни. Аз не ви припирам, на мен и случаят с Ритер ми стига, но знайте, че нямам право да привличам към работата Коля Селуянов. Ако само от безкористни приятелски чувства той се съгласи да ви помага — може, разбира се. Но няма да мога да му възлагам задача и да му давам указания. Така че имайте това предвид.

Те отново потънаха в обсъждането на трите убийства — споделяха съображения, уточняваха подробности, но не формулираха никакви нови идеи. Жената на Олшански периодично идваше, наливаше чай, отнасяше празните чинии и донасяше нови, с планини от млинове и кифлички…

Към десет и нещо пристигна Чистяков, готов да закара жена си в Болотники.

— Льоша, нека да почакаме малко — помоли Настя. — Селуянов всеки момент ще звънне с нова информация. Само ще изчакаме да се обади и веднага тръгваме, а? А сега хапни малко.

— Асенка, във века на мобилните телефони човек не се страхува да се отлъчи от мястото си — каза Алексей. — Пък и ние не отиваме в тундрата, а на вилата, където има телефон. Щом научат нещо, колегите ти веднага ще ти позвънят.

Стана й неудобно. Каква егоистка е! Вече минава десет, трябва да пътуват толкова надалече, а Льошка утре ще става рано, за да не закъснее за работа. Разбира се, той иска да тръгнат веднага, за телефоните също е прав, а тя, както обикновено, не е права.

— Да тръгваме. — Настя стана от масата и отиде да се облече.

Миша Доценко се обади, когато вече пресичаха Околовръстното.

— Чуйков идентифицира Лариса. Само че тя се е представила като Ксения. А всичко останало е точно както ти каза.

— Защо толкова време не се обади? Вече се измъчих от нетърпение.

— Ами Чуйков дълго не искал да пропее. Наложило се Колка два часа да го придумва. Защото аферата е грозничка, съгласи се.

Настя се съгласи. Добре беше, че генералният директор на фирма „Практис Плюс“ бе потвърдил нейните предположения. Добре беше, че беретата се оказа свързана с Харченко. Всичко това беше хубаво. Можеха да смятат убийството на Лариса Ритер за разкрито.

И все пак имаше нещо дразнещо. Настя чувстваше, че през цялото време изпуска нещо. И то важно.