Завинаги в твоята прегръдка

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Зиновия пристигна рано в Грановитата палата за аудиенцията си при Негово величество Михаил Романов, царя на цяла Русия. Бяха минали точно четиридесет часа, откакто Всеросийският повелител й нареди да се яви пред него и макар страховете й да не бяха отшумели, тя чакаше пред личните му покои в бледоморав сарафан, като изглеждаше привидно спокойна и много свенлива. От своята ниша тя има възможност да наблюдава церемониалното въвеждане на полковник Райкрофт. От мястото, където бе настанена, той не можеше да не я забележи, но със стиснати челюсти и вирната брадичка Тирон отказа да го направи, докато майор Некрасов го превеждаше през предверието на царските покои към тронната зала, където царят го очакваше.

В самотата, настъпила след минаването на Тирон, Зиновия отново бе налегната от угризения и мъчителни спомени за гневния тон, с който той й нареди да се маха, след като ремъците на бича за пръв път се усукаха около него. Той я бе отхвърлил с отвращение и бе позволил на Ладислас да я вземе, изпълнявайки прокобата на Наташа, че ще я намрази заради капана, в който го бе вкарала. Когато приятелката й изричаше своето предупреждение, чувствата на полковника не я интересуваха чак толкова, но сега споменът за това, как я отхвърли Тирон, я изпълваше с дълбока печал. Умът услужливо и поднасяше многобройни извинения, с които да смекчи гнева му, но съзнаваше, че дори някое от обясненията й да струва нещо, пак нямаше да успее да го умилостиви. По всичко си личеше, че полковник Райкрофт бе решил да забрави за нейното съществуване и просто нямаше да изслуша нейните молби и доводи. Тя дори не би се учудила, ако можеше да чуе в този момент думите му пред царя.

— Моля да ми простите, Ваше Величество — Тирон се опитваше да не даде израз на лошото си настроение, — но му бе трудно дори да си помисли да приеме предложението на царя. — Трябва най-покорно да ви откажа. Не мога да приема за жена болярката Зенкова, след като научих как ме е използвала за своите цели. Ако поискате през идните дни и години да пролея кръвта си за вас на бойното поле, надявам се да го направя с чест, като ваш верен воин, но сега искате прекалено много от мен.

— Струва ни се, че не си ни разбрал правилно, полковник Райкрофт — благосклонно се усмихна цар Михаил. — Ние не искаме да приемеш нашето предложение. Докато си в тази страна, ще следваш нашата воля и сега тя е да вземеш болярката Зенкова за своя жена, и то възможно най-скоро. Ние обещахме на нейния баща, на смъртното му ложе, че ще се погрижим за съдбата на дъщеря му и няма да пожалим усилия, за да изпълним клетвата си. Ние няма да допуснем ти да се изплъзнеш от личната си отговорност в това дело, без да заплатиш по някакъв начин.

— Нима раните по гърба ми не са достатъчно наказание за стореното от мен? — дръзко попита Тирон.

— Бичуването бе наистина ужасно дело, но то не помага да се поправи стореното. Болярката Зенкова си призна вината, че съзнателно те е съблазнила и е използвала в известен смисъл твоята помощ… — Царят сведе поглед към полковника, тъй като му се счу някакво пъшкане. След като замислено се вгледа в гневното му лице, царят продължи още по-решително.

— Въпреки това ти си човекът, който го е сторил и само ти би могъл да поправиш своето дело. В крайна сметка не си младо момче, което може да се оправдае, че е било подведено. Достатъчно си зрял, за да поемеш отговорността за своите постъпки и доколкото мога да преценя, си далеч по-сведущ в тези дела, отколкото девойката. Не се съмнявам, че тя е имала сериозни основания да прецени, че желаеш да я имаш, иначе никога не би те набелязала за извършител.

— Ваше Величество, ще бъдете ли така добър да чуете и моите доводи?

Цар Михаил започна да губи търпение при вида на неговото упорство и рязко попита.

— Беше ли тя девствена, преди да я познаеш, да или не?

Хлътналите бузи на Тирон се стегнаха от усилието да не избухне и той.

— Беше девствена, но…

— Тогава няма какво повече да говорим! Няма да допуснем друг мъж да плаща за твоите прегрешения, само защото си се оставил едно дете да те подведе! Нима на бойното поле ще се разкрещиш, че си бил измамен, ако бъдеш надхитрен от някой вражески генерал, който още има жълто около устата?

— Разбира се, че не, но…

Цар Михаил стовари юмрук по колоната на трона си.

— Или ще се ожениш за болярката Зенкова, или ще бъдеш позорно изгонен от службата си тук.

Изправен пред подобна заплаха, Тирон можеше само да се покори на царската воля. Той тракна с токове и отдаде чест на самодържеца в знак, че ще се подчини на неговата повеля.

— Да бъде волята ви, Ваше Величество.

Цар Михаил се пресегна, дръпна един копринен шнур и майор Некрасов незабавно се появи в залата.

— Вече можете да въведете болярката Зенкова.

Тирон се осмели да го прекъсне, което накара майора да замръзне.

— Моля ви за още секунда, Ваше Величество.

— Да? Какво има? — цар Михаил отново се намръщи, очаквайки въпроса на полковника.

— Ще се покорявам на волята ви, докато съм тук, но щом си тръгна, вече няма да бъда ваш поданик — Тирон изчака предпазливото кимване на царя, който призна истината в думите му, после смирено продължи: — Ако тогава решите, че службата ми ви се е понравила и аз не съм се докосвал до болярката Зенкова, което ще се потвърди от липсата на наследник, тогава бихте ли позволили нашият брак да бъде разтрогнат, преди да се върна в Англия?

Майор Некрасов трепна и изгледа двамата мъже, разтърсен до дъното на душата си от мисълта, че Зиновия ще се омъжи за полковника. А искането на англичанина дори не можеше да достигне напълно до съзнанието му, защото той самият охотно би рискувал живота си само и само да я получи за жена.

Молбата постави цар Михаил в затруднено положение, но той не можеше да намери справедлив предлог, за да я отхвърли. В крайна сметка, ако бракът не бъдеше разтрогнат в границите на Русия, вероятно полковникът щеше да го поиска в Англия, а цар Михаил не желаеше да подложи болярката на подобно унижение.

— Ако всичко бъде както казваш, полковник, и ако все тъй желаеш да се разделиш с нея преди потеглянето си, тогава може и да удовлетворя молбата ти. Но трябва да ти напомня, че ни дължиш още три години служба.

— Три години, три месеца и два дни, господарю.

— Това е доста дълъг срок, за да устоиш на подобна прелестна жена, полковник. Би ли могъл дори да си представиш, че ще успееш в подобно начинание?

Тирон откровено си поставяше същия въпрос на себе си. Не можеше да бъде наистина сигурен, че ще устои на съпружеската близост със Зиновия, нито че ще успее да потиска тъй дълго желанията си, но искаше да си остави вратичка за отстъпление, ако решеше да разтрогне брака в случай, че не вижда смисъл да остане с нея. В момента бе непоклатимо решен да продължи по своя жизнен път без нея заради коварството й, но все пак бе възможно в бъдеще да се размекне. Не му се вярваше това да стане в близко бъдеще, не и докато кипеше от ярост, но кой можеше да каже докъде ще го доведат страстите му през следващите месеци и години? Както царят бе забелязал още в първия миг, Зиновия бе тъй прелъстителна, както и хубава и макар очевидно да не заслужаваше ни най-малко доверие, не можеше да се закълне, че никога повече няма да попада в мрежите на нейната съблазън. Но пък тогава сърцето му вече никога нямаше да се излекува напълно от новите рани.

— Ще ви съобщя, преди да отпътувам, дали съм успял или съм се провалил, Ваше Величество. Тогава ще получите пълен отчет за брака ни.

— Надяваме се, че дотогава сърцето ти ще бъде смекчено от прошка, полковник — въздъхна цар Михаил. — Да пренебрегваш тъй красива жена! По едно време обмислях дали да не я взема за съпруга, но прецених, че тя надали би понесла ограниченията на терема. Ще бъда силно огорчен, ако Зиновия страда заради вашето отношение към нея.

— Бихте могли да й спестите бъдещите мъки, като ни разрешите още сега да се разделим — предложи Тирон, като поглеждайки изпод вежди царя.

— Никога! — цар Михаил скочи разгневен от трона. — Няма да се измъкнеш с хитрост от сватбата! Ще се постарая да те оженя още тази седмица!

Тирон бе достатъчно умен да разбере кога една битка е загубена и кога благоразумието изисква да се подчини незабавно. Като постави длан на гърдите си, той отсечено се поклони пред Всеросийския самодържец, макар че едва не изохка от болка при движението.

— Да бъде волята ви, господарю.

Цар Михаил рязко кимна на майор Некрасов, който се обърна на токове, за да изпълни заповедта му. В предверието Николай се насили да се усмихне окуражително на жената, от която се възхищаваше и за която копнееше.

— Цар Михаил иска да влезеш, Зиновия.

Плаха усмивка се появи на устните й, когато попита:

— Счуха ми се викове. Гневен ли е царят?

— Не и срещу теб, скъпа Зиновия — увери я Николай.

— Каза ли защо иска да ме види? — притеснено попита тя.

— Не ми разреши да остана в стаята, докато разговаряше с полковник Райкрофт. Ще трябва сама да го попиташ за това.

— Никога не съм предполагала, че ще разгневя толкова много хора със стореното от мен… — Думите се изплъзнаха от устата й, преди да усети, че Николай я гледа озадачено.

— И какво може да е то, Зиновия?

Тя побърза да сведе очи, за да не срещне погледа му за по-дълго, отколкото бе наложително.

— Нищо, с което бих могла да се гордея, Николай. Бих предпочела, ако може, да не говоря за това.

Сетне тя внезапно се сети, че не му е благодарила за всичко, което бе сторил, за да спаси полковника. Постави треперещата си ръка върху неговата.

— Цял живот ще съм ти благодарна, че ни помогна, Николай. Не смеех и да мечтая, че ще доведеш Негово Величество. Как успя да го направиш?

— Само казах, че полковник Райкрофт е в опасност и вече нищо не можеше да удържи Негово Величество. Явно със заслугите си англичанинът е успял да спечели благосклонността и уважението на царя. Слава Богу, защото този факт несъмнено му спаси и живота. — Николай хвърли поглед към залата, където царят даваше неофициални аудиенции и побърза да добави. — Трябва вече да те въведа вътре, Зиновия. Цар Михаил те чака.

Зиновия си пое дълбоко дъх, опитвайки се да успокои обтегнатите си нерви. Като кимна на Николай, тя му позволи да я съпроводи вътре. Влезе, облегната на неговата ръка, бързо обходи с поглед просторната зала и веднага забеляза Тирон, изправен като бастун малко вляво от трона. Той дори не погледна към нея, когато цар Михаил й махна да се приближи, тя се подчини и направи дълбок реверанс пред самодържеца, сетне зачака разтреперана, докато майор Некрасов излезе през близката врата.

— Зиновия, този следобед взех много решения, които засягат и твоето бъдеще — обяви Михаил. — Надявам се, че няма да ги сметнеш за прекалено тежки.

— Вашето желание е закон за мен, Ваше Величество — спокойно отвърна тя, макар гласът й да спадна към края на изречението. Нямаше представа какво й се готви, но бе готова да приеме със смирение всяко решение.

— Заповядах да се омъжите за полковник Райкрофт…

Смаяна от тази вест, Зиновия трепна и бързо вдигна очи към Тирон, за да види неговата реакция. Макар той все така да отказваше да я погледне, мускулите на неговите обрулени от вятъра бузи се стегнаха, когато се опита да овладее своето раздразнение.

— … преди да е изтекла седмицата — продължи царят, като едва й даде време да си поеме дъх. — Аз ще ви бъда кум вдругиден. Времето трябва да ви стигне да изясните нещата помежду си. Немислимо е руска болярка да живее в Немския квартал. Затова, Зиновия, трябва да помолиш болярката Наталия Андреевна да ви настани в своя дом, което ще приема като лична услуга към мен. Знам, че ще го направи охотно, затова смятам въпроса за решен. Щом приключим с ритуала, можете да отпразнувате сватбата както намерите за добре. Убеден съм, че Наталия с удоволствие ще устрои голямо празненство по този повод и макар полковникът все още да е неразположен поради болката в гърба си, настоявам да се включите в празненството както подобава. Не се случва толкова често руският цар лично да кумува на сватбата на двама от любимите си поданици. Можете да смятате вниманието, което ви отделям за лично благоволение и към двама ви. Има ли нещо друго, което бихте желали да обсъдим?

Изчака и двамата да кажат, че няма и усмихнато ги освободи.

— Тогава можете да си тръгвате.

Те се поклониха — Зиновия с дълбок реверанс, а Тирон с мъчително прегъване в кръста. Сетне англичанинът се изправи и рязко се обърна на токове, за да тръгне към врата, но цар Михаил го спря.

— Полковник Райкрофт, надявам се да разбереш какво щастие е да се сдобиеш с тъй красива невеста и да се отнасяш към нея както подобава. Не е ли прието сред благородниците от вашата страна женихът да излезе под ръка с годеницата си и да покаже пред всички колко скъпа му е тя? Ако при вас не е така, то ние смятаме, че в нашата държава обстоятелствата позволяват да проявите чувствата си. Разбрахте ли ни, полковник?

— Напълно, Ваше Величество — отсечено отвърна Тирон и като застана до Зиновия, студено й поднесе ръка и се обърна към вратата. Тя разбираше, че той кипи от гняв, задето е принуден да прояви някакво кавалерство към нея, но също не бе забравила и как плъзна поглед по цялото й тяло, преди да се обърне да излиза. Тя вече беше запечатала в паметта си неговия лик и нямаше нужда още веднъж да прибягва до помощта на очите си, за да види колко хубав и горд изглежда в момента. Наистина, и лицето, и тялото му бяха тъй прекрасно изваяни, че ускореният й пулс не можеше да се успокои. С учудване забеляза, че ръката й трепереше, когато я постави върху ръкава му и с не по-малко смайване усети колко силно я вълнува неговата близост. Тя се бе впуснала в осъществяването на плана си с леко сърце и без да се замисля особено, но сега за нейна голяма изненада в душата й се бореха чувства, които не разбираше добре. Най-много я измъчваше въпросът какво се е променило в нея през последните дни. Как би могла тя, надменната Зиновия, да бъде тъй бързо запленена от един мъж?

— Каретата ви отвън ли е? — попита Тирон, когато влязоха в предверието.

— Да — свенливо отвърна тя, разбирайки неохотата му да я придружи дори за няколко минути. — Но няма нужда да идвате с мен, ако това ви затруднява.

— Заповедта на Негово величество е да проявявам нежност към вас, поне пред хората — рязко отвърна той. — Докато не останем сами, ще се постарая да изпълня даденото ми нареждане.

Когато Великият воевода влезе с клатушкащата си походка в предверието, Тирон рязко спря и му отдаде чест, но щом той отмина, Зиновия погледна загрижено бъдещия си съпруг, тъй като забеляза как лицето му става пепелносиво, а мускулите по бузите му се стягат. Няколко секунди той се мъчеше да се пребори с болката, сетне внимателно намести рамене и си възвърна самоконтрола. Стоически я поведе към изхода на палата, макар и с по-бавна крачка.

Като се пребори със стъпалата само с едно-две болезнени смръщвания, Тирон я отведе до чакащата карета и след като затвори вратата, кимна на Стенка. Каляската потегли и Зиновия се отпусна на седалката, прехапала устни и стиснала очи, за да не позволи на сълзите, насъбрали се в сърцето й, да рукнат. Въпреки опитите й да ги удържи, те потекоха на все по-широки ручейчета изпод тъмните й мигли. Човек би казал, че тя си е постлала добре и сега щеше да спокойно да легне. Но нима това можеше да й донесе някакво удовлетворение, щом бъдещият й съпруг преливаше от омраза.

Наташа чакаше пред входа на двореца си, пристъпвайки от крак на крак, когато каретата пристигна. Вече без да сдържа пороя от сълзи, Зиновия изхлипа някакво извинение и мина тичешком покрай нея. Хукна към стаята си, където се сблъска с Али. Вярната ирландка:

— Ох, агънцето ми! Агънцето ми! Какво са ти направили?

Хълцайки, Зиновия я помоли да я остави сама и легна по очи на покритото с балдахин легло, изплаквайки черната си мъка, докато не капна от умора. Клепачите й подпухнаха и просто се затваряха. Опита се да поспи, за да се откъсне от мрачните си мисли, но сънят не идваше. Дълго лежа, безмълвно загледана в отсрещния ъгъл на стаята, сетне очите й се плъзнаха с безразличие по ярките есенни листа под прозорците. Малко по-късно откъм вратата се чу леко почукване и Зиновия неохотно стана да пусне Наташа в стаята.

— Не можех да чакам и минута повече — извини се тя за нахълтването и се вгледа загрижено в зачервените очи. — Скъпа дъще, какво зло те е сполетяло, та изглеждаш така? Да не са ти забранили да стъпваш в двореца?

Отпаднало кимване на тъмната глава дойде вместо отговор.

— Тогава да не би царят да те порицал?

Нервно махване на тънката ръка отхвърли и това предположение.

— Ще те затворят в манастир?

— Не е толкова просто — печално прошепна Зиновия.

Наташа загуби ума и дума и като хвана девойката за раменете, я разтърси и отчаяно попита:

— Боже Господи, дъще! Какво наказание ти определи Негово величество?

Зиновия преглътна напиращите сълзи и като се запъваше на всяка дума, отвърна с усилие.

— Негово величество цар Михаил постанови полковник Райкрофт да се ожени за мен преди да е изтекла седмицата.

— Какво? — Наташа почти изпищя от щастие. — О, пресвета Богородице! Как може този човек да е толкова умен?

Зиновия печално свъси вежди.

— Ти не разбираш, Наташа. Полковник Райкрофт ме мрази, точно както ме предупреди ти. Не иска да има нищо общо с мен и особено се отвращава от мисълта, че ще му стана жена.

— Ох, скъпото ми дете, недей да се измъчваш и страдаш — успокои я по-възрастната жена. — Нима не виждаш какво ще стане? Гневът на полковника сигурно скоро ще се стопи. Никой мъж не може да не забелязва жената, която му е съпруга.

— Той ме презира! Мрази ме! Дори не искаше да ме изпрати от двореца!

— Няма значение, ще се оправи — увери я Наташа. — Къде ще се настаните?

— Негово величество попита дали ти би приела да ни вземеш в…

Наташа се засмя и замислено потърка с пръст брадичката си.

— Да не съм чула да казват, че цар Михаил не е в състояние да се справя сам с руските дела. Дори само с това разпореждане той доказа, че умее да взема мъдри решения. — Тя се усмихна на разплаканата Зиновия и се опита да я успокои. — За известно време, Зиновия, гневът и взаимната ви омраза ще ви измъчва и двамата, но когато яростта утихне… — тя весело вдигна рамене. — Един Бог знае как ще свърши всичко на този свят. Ние можем само да чакаме и да се надяваме, че всичко ще е на добре.

Наташа отиде да отвори вратата и се усмихна на Али, която притеснено пристъпваше от крак на крак. По тъжния поглед и дълбоките бръчки, очертали се по лицето й, лесно можеше да се види колко дълбоко е разтревожена. Като хвана тънката й ръка, Наташа дръпна прислужницата да влезе.

— Никога няма да се сетиш, Али — каза тя с радостна усмивка. — Царят наредил на полковник Райкрофт да вземе господарката ти за жена.

Тесните вежди подскочиха от изненада.

— Не думайте!

— Точно това правя — увери я Наташа. — Всъщност трябва да се оженят до края на седмицата, което явно значи вдругиден.

— Толкова бързо? — Али подскочи от изненада. — Сигурна ли сте?

— Твоята господарка ми каза.

— Тогава защо е така кахърна? — подозрително попита Али. Тя бе наистина объркана, тъй като не можеше да разбере как някоя жена би могла да страда при мисълта, че ще се омъжи за такъв хубавец.

— Странно наистина, но нейната печал несъмнено ще се обърне в радост, нали така? — тя изчака за секунда, докато старицата убедено кимаше. — Да, Али! Това е само въпрос на време. Но ние трябва да подготвим празненство в тяхна чест! Да отбележим както подобава събитието! Трябва да кажем на полковника да покани своите приятели, а ние ще поканим нашите — Наташа се засмя от радост, представяйки си бъдещото веселие. — Сериозно се замислям дали да не поканя княз Алексей, само за да му видя лицето, но се боя, че ще накара полковника да избухне, а не можем да допуснем това. Разбира се, княгиня Ана ще загуби ума и дума, като се върне и ви види вече оженени. Когато я срещнах за последен път, тя бе просто побесняла, задето полковникът е поискал от царя ръката на Зиновия.

Наташа се обърна към прислужницата ирландка и продължи да сипе порой от предположения.

— Ако ме питаш мен, Али, ще ти кажа, че княгиня Ана просто ревнуваше заради вниманието, което полковникът обръщаше на твоята господарка. В крайна сметка годините на русата княгиня се трупат и тя вече не е едновремешната хубавица. Вместо да вземе каквото може от възрастта си, тя вероятно мечтае да си върне младостта. — Наташа отметна тъмнокосата си глава и весело се разсмя. — Надявам се да се пръсне от яд, като научи за сватбата на Зиновия. Определено точно това заслужава, след като не позволяваше на полковника да види господарката ти. Като си помисля само! Те можеха да се оженят отдавна, ако не беше тази вещица!

— Махайте се и двете! — простена отчаяно Зиновия. — Вие само се забавлявате от това и явно не ви е грижа за мен. Аз ви казвам, че съм така изтерзана от мъка, че няма да успея да заспя цяла година!

— Тогава ще те оставим да страдаш в самота — отвърна Наташа без капчица съчувствие. — Ние с Али с удоволствие ще се нагърбим с приготовленията, щом ти си неразположена. — Тръгна към вратата и се спря, за да зададе последен въпрос. — Къде все пак ще ви венчаят? Мислила ли си за това?

— Негово величество реши вместо нас. Ще се венчаем в Кремъл и той ще ни бъде кум.

— Тогава трябва да ти подготвим разкошна дреха. Необходимо е да изглеждаш възможно най-добре и в чест на царя, и заради полковника.

— Не мисля, че и двамата ще ги е грижа как изглеждам — мрачно отвърна Зиновия.

— Въпреки това трябва да бъдеш облечена великолепно, ако искаш да събудиш някаква топлота у полковника.

Али побърза да предложи.

— Господарката ми вече бе избрала един сарафан за сватбата си с княз Владимир Дмитриевич. Той е може би най-хубавото нещо, което бихме могли да намерим за толкова кратко време. Мисля, че ще е достоен за случая, той е розов и хубав почти като нея.

— Денят ще е слънчев — обяви Наташа — а булката ще е просто ослепителна…

— Просто ослепителна! — прошепна на себе си майор Некрасов два дни по-късно, като наблюдаваше въвеждането на болярката Зиновия в двореца. Беше облечена в сарафан от розово кадифе, чийто широки ръкави и поли бяха щедро обсипани с изящна златна бродерия и безброй едри розови бисери. Още стотици бисери с различна големина бяха разпръснати по цялата дреха и по обкования със злато кокошник, който увенчаваше тъмната й коса. Изящни нанизи от мънички перли се спускаха от кокошинка и висяха като ресни над челото, подчертавайки невероятната хубост на лицето. Тя наистина изглеждаше царствена и същевременно тъй крехка, че сърцето на Николай щеше да се пръсне от мъка.

Тирон говореше с Григорий и бе с гръб към вратата, при влизането на Зиновия, но когато Наташа се откъсна от нея и се забърза към Николай, за да размени няколко думи с него, полковникът леко обърна глава, за да огледа крадешком невестата си. Само Григорий и Николай забелязаха накъде са обърнати очите му, но и за двамата бе ясно, че погледът бе далеч по-зорък, отколкото можеше да се предположи по демонстративната му сдържаност.

Зиновия дооправи дрехата си и хвърли поглед наоколо, когато срещна сините ириси, обхождащи тялото й. Тирон кимна студено и се извърна, сякаш отричайки предишния си поглед. Студената му резервираност смрази сърцето на Зиновия. Надменният му красив профил не оставяше никаква надежда, че с времето гневът му ще утихне.

Скоро им наредиха да тръгнат към параклиса, където Негово величество ги очакваше с един свещеник и сърцето на Зиновия подскочи, когато Тирон хладно й предложи ръката си, подчинявайки се като добър войник на заповедта. Като постави треперещата си ръка върху ръкава на тъмносинята му куртка, тя събра цялата си воля и тръгна с него, а останалите ги последваха.

Зиновия имаше чувството, че навлиза в тъмна и тежка мъгла, легнала над помещението, в което ги въведоха. Усещаше само, че Тирон стои или от време на време застава на колене до нея или как кафявата му ръка поема нейните тънки бледи пръсти, за да пъхне на безименния й пръст един тежък пръстен, или как устните му официално се допират до нейните, за да подпечатат клетвата. Потисната от надвисналата на нея мъжествена фигура, която сетне внезапно се дръпна, Зиновия затвори уста, усетила, че тя се е отворила трепереща под неговите устни. Бузите й пламнаха от срам, когато той се отдръпна и тя повече не вдигна очи от земята, защото се боеше да не прочете в погледа му подигравка или отвращение.

Сякаш само няколко мига, след като бяха казали „да“, те изслушаха благопожеланията на царя и бяха изпроводени до каретата. Мълчаливо поеха по сякаш безкрайния път към двореца на болярката Андреевна, който сякаш бе на другия край на света, тъй като Наташа се бе погрижила да предупреди Стенка да не бърза, за да могат гостите да пристигнат преди младоженците. Тирон седна на другия край на седалката, сякаш тя бе нещо мръсно, от което предпочиташе да се държи по-далеч. Един плах поглед към него показа на Зиновия, че хубавите му черти не са се смекчили. Той седеше, подпрял брадичка на ръката си, челюстите му бяха все тъй гневно стиснати, а прикрити под полупритворените клепки, сините очи не се откъсваха от прозореца.

Гостите още не бяха слезли от каретите, когато Стенка спря впряга недалеч от входа и изчака, за да свали господарката си и нейния млад съпруг направо на входните стъпала. През нощта беше валяло и времето бе прохладно, така че калта още не беше изсъхнала. Задните колела на каляската затънаха така здраво в лепкавото блато, че конете не можеха да я изтеглят, за голям смут на Стенка и Йосиф.

Като подаде глава от прозореца, Тирон също прецени ситуацията, но не беше в настроение да чака кога ще доведат още един чифт коне, за да подсилят впряга. Като скочи на земята, той махна на Зиновия да дойде до вратата и щом тя плахо се приближи, я взе на ръце. Помнейки за явното му отвращение от нея, Зиновия бе болезнено притеснена от ситуацията и не можеше да прецени дали трябва да обгърне с ръце врата му или да постави предпазливо ръка на гърдите или рамото му. Но когато миг по-късно усети как ботушът му се подхлъзва в калта, тя се стресна да не бъде изпусната в калта и обгърна здраво врата му с две ръце.

Наташа ги чакаше на входа и поведе Зиновия при гостите, а Тирон сне калните си ботуши и отиде по чорапи до кухнята, където един прислужник веднага ги взе да ги почисти. Докато Тирон го чакаше да се върне, едно момиченце на около три години предпазливо надзърна иззад престилката на майка си, привличайки вниманието му. Англичанинът не знаеше какво точно, но нещо в нейното поведение и външен вид силно му напомняше за младата му невеста. Може би това се дължеше на големите, красиви зелени очи и къдравата тъмна коса на детето, но бе по-склонен да търси приликата в плахото държание и стеснителността. През последните дни сякаш почти нищо не бе останало от надменната девойка, която бе срещнал някога в банята. Сега Зиновия сякаш се боеше от него също толкова, колкото малката фея, която сега се криеше зад майка си.

Като се усмихна на момиченцето, Тирон приклекна до дървените кубчета, които бяха пръснати по пода и започна да строи къщичка. Детето отново се подаде иззад полата на майка си. Стъпчица по стъпчица, с безкрайна предпазливост то се доближи, за да разгледа произведението му и внезапно се заля от смях, когато той сложи едно кубче на криво и цялата конструкция се срути на пода. Даша усмихнато наблюдаваше тяхното сприятеляване, макар да не можеше да разбере какво казва този човек на дъщеря й.

Зиновия дойде да повика Тирон при гостите, които го очакваха. Бяха й казали къде е и тя се забави за миг пред отворената врата, за да събере сили, преди да го прекъсне. Той се смееше и бъбреше нещо на детето, но момиченцето само свиваше объркано рамене, без да разбира ни една от леещите се думи. Въпреки това все още плахата усмивка, която бе цъфнала на малките устнички, свидетелстваше за победата на неговия чар. Зиновия усети, как и нейното сърце странно се размеква от нежността му към детето и тъжно се усмихна, като си спомни колко внимателен бе той към нея дори в разгара на страстта си. Ако не бе така изпълнен с презрение, би било истинска радост да има подобен съпруг. Но дори и сега, заплашителен и мрачен, той определено бе за предпочитане пред княз Владимир.

Слугата най-сетне донесе ботушите на Тирон, чисти и грижливо лъснати, и му ги подаде. Като ги нахлузи, Тирон стана и хвана ръчичките на момиченцето.

— Трябва да тръгвам — уведоми я той, — но сега ще живея вече тук и бих искал от време на време да минавам през кухнята да те виждам. Нали нямаш нищо против?

Детето го погледна смутено, разбирайки, че го пита нещо, но като видя Зиновия да влиза в кухнята, се затича към нея със светнало личице и я хвана за ръката. През последните седмици то се беше привързало много силно към младата болярка. Тирон се изправи със сдържано изражение и мълчаливо загледа младата си жена, която говореше с момичето на руски. Детето светна цялото и като се обърна към полковника, се поклони и заговори бързо.

Зиновия се осмели да вдигне поглед към него и преведе.

— София казва, че много ще се радва да идваш и можеш да говориш с нея когато си поискаш.

Тирон забеляза, че руменината по бузите на годеницата му се сгъстява, когато той продължи да я наблюдава мълчаливо. По начина, по който тя засрамено сведе очи, му стана ясно, че тя бе разбрала неправилно погледа му като израз на недоволство от появата и намесата й. Но Райкрофт беше в толкова великодушно настроение, че да й обяснява колко трудно би могъл да не забележи нейната хубост и очарование.

— Нямах намерение да ви прекъсвам — извини се свенливо Зиновия, като нежно помилва главата на детето, което любопитно опипваше бисерите по сарафана. — Просто си помислих, че може би ще поискаш да преведа думите ти, това е всичко.

— Щом ще живеем под един покрив, ще трябва да ме научиш на вашия език — студено отвърна Тирон. — Трябва някак да убиваме времето, докато сме заедно.

Зиновия трепна, болезнено уязвена, но нямаше време да се замисля какво е имал предвид, защото се чуха забързани стъпки. Миг по-късно задъханата Наташа нахълта в кухнята.

— Зиновия — каза тя, като едва си поемаше дъх. Опря ръка на гърдите си, като се опитваше да успокои дишането си. — Княз Владимир дойде със синовете си! Искат да видят новия ти съпруг и като гледам в какво настроение са, май на Тирон ще му трябват подкрепления.

Тирон подигравателно попита жена си:

— Предполагам, че става дума за отхвърления ти годеник?

— Какво ще правим сега? — Едва успя да промълви Зиновия, трепереща от ужас пред предстоящия сблъсък. Нямаше да понесе ново нападение срещу Тирон.

— Успокойте се, госпожо — посъветва я съпругът й. — И друг път съм се сблъсквал с ваши ухажори. Надявам се само този княз да не е толкова избухлив, колкото предишния.

— По-добре внимавай — предупреди го Наташа. — Синовете на княз Владимир непрекъснато ги сърбят ръцете и много обичат да решават споровете с юмруци. С други думи, полковник, в сравнение с тях княз Алексей може да ви се стори цял светец.

— Тогава празненството може много скоро да приключи — гневно отбеляза Тирон. Като повдигна вежда, той изгледа Зиновия и й подаде ръка, за да я поведе.

— Ще се изправим ли заедно срещу тях, скъпа? В крайна сметка не се случва всеки ден някой отхвърлен влюбен да среща съпруга на бившата си годеница.

Зиновия усети сарказма и отвърна студено и укорително:

— Не знаеш на какво са способни тези хора, когато се разгневят. Освен това не си още толкова здрав, за да се отнасяш лекомислено към това.

— Може би не съм, скъпа, но запознанството навярно ще е интересно.

— Ако оцелееш след него! — отговори Зиновия и постави ръка върху неговата чак когато влизаха в залата.

Тирон отвърна, иронично усмихнат.

— Предполагам, че ще се наложи да се подготвя за срещата с цели легиони от отхвърлени ухажори. Това може да се окаже по-сериозно изпитание, отколкото битките с враговете на царя. Ако бях проявил повече разум, щях да разбера това още при първата ни среща, когато се мъчех да те спася от Ладислас, и повече да внимавам.

Зиновия се осмели да продължи с изречението, което сякаш логично следваше от мислите му.

— Може би дори щеше да размислиш дали трябва да ме спасяваш, ако знаеше какво ще се случи.

— Може би — отвърна Тирон, не възнамерявайки да я разубеждава. Но когато уязвената Зиновия се опита да издърпа ръката си, той задържа тънките пръсти.

— Хайде, хайде, скъпа. Трябва да се подчиним на Негово величество и да се държим както подобава пред гостите.

Зиновия му хвърли в отговор изпепеляващ поглед. Въпреки опитите си да си измъкне ръката, тя не можеше да се освободи насила, без да направи сцена, а бе сигурна, че той няма да има нищо против да стигне дотам, ако го принуди. Така че с демонстративно кавалерство Тирон я въведе в голямата зала, както в миналото се полагаше на всяка възлюбена невеста.

— Дами и господа, ние със съпругата ми ви казваме добре дошли в този прекрасен дом — обяви той, влизайки в претъпканата зала. Под ръкоплясканията и благословиите на струпаните гости младоженците в знак на благодарност отвърнаха със скован поклон и изящен реверанс.

Княз Владимир не бе толкова изискан. Чувстваше се разлютен като ранен стар мечок. Обърна се с презрително изсумтяване, когато най-големият му син го смушка да предупреди, че Зиновия идва с жениха си. Докато двойката минаваше между гостите, избледнелите му сини очи се забиха във високия мъж до нея, а синовете му се насъбраха около младоженците, сякаш за да демонстрират готовността си да се бият до последния човек.

Зиновия вече здраво стискаше ръката на Тирон. Тя се огледа уплашено, чудейки се как ли ще свърши всичко това. Измъчваше я мисълта, че съпругът й пак можеше да стигне дотам да плати за срамните й кроежи.

Зад гърба на войнствените братя Григорий и няколко английски офицери оставиха чаши и внимателно наблюдаваха какво става, защото отдалеч си личеше, че князът смята да доведе младоженеца до сбиване. Като знаеха как пламенно полковникът бе ухажвал момичето, те не бяха изненадани от новината, че той се е скарал с настойника й, който е наел хора да го накажат за дързостта. Не бяха толкова смаяни и от реакцията, с която Райкрофт се сблъскваше сега, несъмнено предизвикана от светкавично изпълнената заповед. Не бе чудно, че който се стреми към добре охранявано съкровище, обикновено си навлича неприятности.

— Така значи! Ти си хитрият нехранимайко, който ми отмъкна девойката — избоботи Владимир. — Пък и какво друго сте вие англичаните? Диваци, които ни крадат невестите изпод носа и офейкват някъде с тях, за да вършат злите си, похотливи дела? Навлеци като теб трябва да бъдат нашибани с камшик!

Заплахата изглеждаше на път да се осъществи, защото синовете му гневно се размърдаха и пристъпиха напред. Тирон предизвикателно повдигна вежда към побелелия болярин, когато зърна как ръката му се стрелва към дръжката на сабята. Оскърблението бе прекалено явно, за да се направи, че не го е забелязал.

Зиновия се опита да излезе напред, за да смекчи гнева на бившия си годеник, но бе спряна от Тирон, който я хвана за ръката и дръпна зад себе си. Той и сега не бе по-склонен да се крие зад женските поли, отколкото когато бе разпнат в конюшнята на Тарасови.

— Не се меси, Зиновия — нареди той. — И сам мога да се оправя.

— Но княз Владимир може да ме послуша — умолително прошепна Зиновия, като хвърли поглед през рамото на Тирон към внушителния старец. Събрала смелост, тя постави умолително треперещата си ръка на гърдите на съпруга си.

— Моля те, позволи ми да опитам.

Княз Владимир шумно изсумтя при вида на нейната загриженост за чужденеца и като пристъпи напред, хвана полковника за ръкава и го обърна към себе си.

— Нима ще се вслушваш в женски приказки?

— Да! Ако в тях се крие мъдрост! — отвърна Тирон, освобождавайки се от ръката на стареца. — Никой не може да ми кажа кого да слушам!

Заплашителен рев се надигна в гърдите на стареца и изригна като презрително изръмжаване.

— Царят може и да те е поканил да обучаваш войската ни, но ще откриеш, че повечето боляри са оскърбени от присъствието на чужденци в тази страна. Ти, английски обеснико, не само се месиш във воинското ни изкуство, но посягаш и на жените ни!

— Кой всъщност се бърка в работите на другия? — остро попита Тирон. — Познавам момичето преди теб и помолих Негово величество за ръката й. Ти дойде по-късно и започна да заговорничиш с княз Тарасов, преди да си чул отговора на молбата ми към царя. Ще възразиш ли срещу височайшата повеля, щом цар Михаил е скрепил брака ни?

Ниско ръмжене се изтръгна от гърлото на разгневения Владимир.

— Аз се държах както подобава на благородник и спазих изискванията на честта, като ухажвах болярката Зиновия. Къде беше ти, когато подписвахме и подпечатвахме договора?

Тирон се усмихна презрително в отговор на неубедителното изявление на стареца.

— Същите коварни хора, които подпечатаха договора с теб, ми забраниха да стъпвам в двореца на Тарасови и да се срещам с девойката. С помощта и закрилата си аз я заслужавам повече от теб или другите хленчещи страхливци тук. Ако не бях аз, тя никога нямаше да стигне до Москва, а щеше да задоволява похотта на някой обесник като негова плячка!

— Въобразяваш си, че щом си я спасил веднъж от разбойници, тя вече е твоя собственост? — изрева смаяният Владимир.

— Не! — върна удара Тирон. — Тя е моя, защото заедно застанахме пред олтара в присъствието на царя! Така че те моля да не ми досаждаш повече с несериозните си доводи, защото нямам намерение да прощавам на никой, който се опита да ме раздели с нея.

Той отстъпи крачка назад, внимателно преценявайки движенията на синовете, които заплашително се скупчиха по-наблизо. Отстъпи още една крачка, за да е сигурен, че няма никой зад гърба му и хвърли за миг поглед към младата си невеста. Тя го гледаше просълзена от благодарност, че пред всички я е обявил за своя. Това наистина го смая, защото тя очевидно не бе успяла да разбере характера му. Какво си мислеше, че би могъл да направи? Да я захвърли като някаква крастава жаба на свинете?

— Царската повеля е по-важна от всичко друго, нали, милейди? — подхвърли той с мека ирония и мигновено съжали, като видя как я е уязвил. Нещо в него настояваше той да я успокои и утеши, а друга копнееше за мъст, задето е бил тъй безочливо използван. Гордостта не му позволи да прояви съчувствието си, но честта не му позволяваше да продължи да я наскърбява пред очите на човек, който се осмеляваше да оспори правата му върху нея. В гърдите му бушуваше същинска война и той сам не знаеше кое чувство ще надделее.

Тирон отново се извърна към княз Владимир и синовете му и в тяхна чест се опита да се вживее в ролята си на гостоприемен домакин. Успя да свие нехайно рамене, без да го пререже обичайната остра болка в гърба.

— Ако вие, княже, и синовете ви желаете да останете на празненството, тогава сте добре дошли и можете да заповядате. Постъпете както намерите за добре.

— Много мило от твоя страна, англичанино! — присмехулно каза Сергей и плесна Тирон по гърба при което той едва не закрещя от болка. От близо Зиновия можа да види как широките рамене на мъжа й се стягат от мъчителния допир и сърцето й подскочи, искаше да му помогне някак, но знаеше, че Тирон не бе приел съчувствието на жена пред враговете си. Сините очи внезапно проблеснаха яростно и той се обърна към младежа, скърцайки със зъби. Престореното дружелюбие на Сергей веднага се разпука при вида на впечатляващия гняв на Тирон. Като сграбчи младежа за шнуровете на кафтана, полковникът го притегли към себе си, докато Сергей не застана пред бълващите свирепи искри сини очи. Това доста го стресна и той реагира инстинктивно, освобождавайки се с рязко движение, но в следващата секунда, тъкмо когато започна да отстъпва, бе хванат за врата, а лявата му ръка болезнено извита зад гърба му. При болезнения му вопъл братята се хвърлиха на помощ, но с новия писък на Сергей дойде и отчаяната молба да останат по местата си.

— Внимавай като ме пипаш, пале — изсъска до ухото му Тирон. — Иначе ти обещавам да си тръгнеш оттук само с една ръка. Ясно ли ти е?

Владимир и синовете му разбираха прекрасно английски и разбраха предупреждението. Бащата пристъпи напред и с гръмотевичен глас поиска Сергей да бъде освободен.

— Пусни го, иначе ще хвърля кокалите ти на кучетата още тази нощ.

Тирон се изсмя на великана, без изобщо да се притеснява от заплахата.

— Тогава вържи лаещите хрътки около себе си, иначе ще имаш сериозна причина да ме преследваш.

Рошавите бели вежди на Владимир подскочиха от изненада. Рядко бе виждал човек, който тъй дръзко да се опълчи срещу него и синовете му. Като вдигна сбръчканата си ръка, той махна на момчетата да се дръпнат. В отговор Тирон блъсна Сергей сред братята му.

Изведнъж всички се стреснаха от внезапния смях на англичанина. Райкрофт великодушно сложи ръка на гърдите си и леко се поклони в знак на извинение.

— Най-смирено ви моля за прошка за избухването си, господа. Преди ден-два се сблъсках с разбойническа банда и те се постараха да разранят гърба ми. Още не е заздравял, но докато си държите ръцете далеч от него, може би ще успея да ви посрещна с цялото гостоприемство, на един сърдечен домакин.

Сергей разтърка навехнатата си ръка и намусено забеляза:

— Лесно се палиш, англичанино.

— Слабост, на която се поддавам, щом ме връхлети болката. — Тирон хвърли поглед към останалите членове на семейството и като видя, че погледите им са насочени към Зиновия, я хвана за ръка и я дръпна към себе си, за да покаже по недвусмислен начин своето право пред тях и особено пред стареца, който я изпиваше с поглед.

— Дошли сте да ме поздравите за щастието да се оженя за тъй мила и хубава невеста, нали?

Въпросът му определено се разминаваше с истината, но Тирон не бе тъй великодушен, че да не си отмъсти поне мъничко за опита им да го сплашат. С една ръка той обгърна нежните рамене на жена си, а с другата вдигна бокал с вино.

— Господа, вдигам наздравица в чест на лейди Зиновия Райкрофт, съпруга на наша милост и стопанка на бъдещата ми къща! — Той отпи от виното и като доближи устни до ухото на невестата си, тихичко я насърчи, подавайки й чашата. — Пий, скъпа. Не забравяй, че трябва да се веселим пред гостите си.

Майор Некрасов влезе в залата тъкмо когато Тирон произнасяше тоста. Не му стана особено приятно. Думите на англичанина изглеждаха коварно подвеждащи, като се имаше предвид какво обещание беше изтръгнал този мъж от царя. Макар преди да не хранеше лоши чувства към Райкрофт, от този миг Николай внезапно го намрази. Той си обеща да предупреди Зиновия за плана на съпруга й и да я помоли да се държи настрана от него, докато все още е в Русия.

Дебнейки удобна възможност да отправи предупреждението си, Николай не откъсваше поглед от младоженците през целия следобед. Денят остаря, наближи нощта, а той ставаше все по-мрачен. Пред гостите си съпрузите бяха неразделни, сякаш изцяло запленени един от друг. Хванати за ръце, те заедно изпратиха с церемониален поклон Владимир и синовете му. По-късно, когато ги повикаха на разкошното угощение в съседната зала, те бяха настанени на почетните места начело, които Наташа им отстъпи с особено удоволствие. Двамата седнаха тъй близо един до друг, че на Николай му се струваше, че телата им се докосват. Безпокоеше го сърдечността, която проявяваха един към друг, а още по-притеснен ставаше, като си помислеше какво Зиновия скоро щеше да дари на този мъж. През цялото празненство тя изглеждаше тъй свенлива и мила редом със съпруга си, сякаш действително държеше на него. Николай едва не избухна от интимното държание на полковника, сякаш не бе измолил сам от царя позволение за фиктивен брак. Некрасов не можеше да понесе това нагло опипване! Ръцете на Райкрофт се плъзгаха по крехките рамене, отпускаха се нехайно на кръста или край гърдите й, или нежно обгръщаха тънкия й кръст и я привличаха по-близо до него… всичко бе почти както в най-скъпите мечти на Николай един ден да притежава Зиновия.

Но Николай съзнаваше, че най-лошото тепърва предстои. Скоро младоженците щяха да се оттеглят в съпружеската си спалня и доколкото можеше да се съди по днешния следобед, нямаше никаква надежда Тирон да се въздържи. Като наблюдаваше как интимно англичанинът докосва жена си, Николай не можеше да повярва, че той ще се придържа към сделката си с царя. Отчаяно търсеше начин да предупреди Зиновия за коварството на съпруга й, надявайки се така да осуети тяхната близост, но тя не оставаше нито за миг сама. Лешниковите очи на Некрасов я проследиха с печален поглед, когато тя се оттегли от залата, съпровождана от Наташа и десетина най-близки приятелки на булката.

Щом жените се прибраха, някои започнаха да закачат Тирон, че е отмъкнал под носа им най-хубавата девойка. Чуха се и въпроси защо сватбата е станала тъй светкавично, но той отхвърли подозренията с многозначителна усмивка.

— Всички сте чули колко нетърпелив бях да получа ръката на болярката. Нима е чудно, че исках час по-скоро да легна с нея? — Тирон надигна отново чашата си с водка, подпря се на железния обков на една врата и заяви: — Царят се смили над мен и отмени всички други планове във връзка с годежа й, като лично уреди брака ни. Това е всичко!

Николай мрачно се усмихна при тази нова версия на случилото се. Полковникът не беше излъгал относно фактите, но бе представил пред гостите картина, която напълно се разминаваше с реалността. Съжали, че Зиновия я няма да чуе лукавото преиначаване на истината, изречено от съпруга й.

Малко по-късно Наташа се върна в голямата зала и съобщи, че младоженката очаква съпруга си. С развеселени възгласи мъжете се струпаха около Тирон, който, явно забързан, пресуши една чаша. Само той знаеше, че се опитва да заглуши болката не само от изранения си гръб. Мисълта, че ще прекара цяла нощ в спалнята на Зиновия, бе мъчително изпитание за волята му.

Когато приятелите му се струпаха около него, Тирон направи гримаса и се отдръпна, щом посегнаха да го потупат по гърба.

— Внимавайте, иначе булката няма да има никаква полза от мен — побърза да ги предупреди той. — Състоянието на гърба ми е такова, че на моменти изтласква всичко друго от съзнанието ми. Затова ви моля да бъдете крайно предпазливи в поздравленията си, иначе няма да има смисъл да се качвам горе.

— Вдигнете го на рамене, момчета — извика един английски офицер на име Едуард Уолсуорт. — Трябва да го носим, за да запази силите си за подобри неща. Пък и надигаше чашката толкова често, че може и да не намери сам пътя до спалнята, за да опита други прелести.

Сред оглушителен смях Тирон бе вдигнат на рамене и отнесен на горния етаж под съпровода на гръмогласни, безсрамно мръсни песнички. Пред покоите на Зиновия те го пуснаха да слезе и се скупчиха пред вратата, за да зърнат булката, нагласена за младоженеца.

Тирон не виждаше смисъл да отрича, че си бе наливал доста щедри дози вино по време на тържеството. Но дори пиянството не можеше да обясни защо сърцето му започна да бие тъй бясно в гърдите, когато пред него се откри гледката, за която копнееше и от която се страхуваше. От първия миг, когато бе зърнал Зиновия, той бе забелязал несравнимата й хубост, но сега тя бе негова законна съпруга и той болезнено съжали, че бе позволил на уязвената си гордост да постави такива прегради пред мъжката му страст.

Застанала сред своите шаферки, Зиновия изглеждаше тъй съблазнителна и прелестна, че всяка булка би й завидяла. Тъмната й коса беше разделена на две плитки, знак за новото й положение на омъжена жена, в които бе вплетена златна лента. Разкошна нощница от блестяща златиста коприна падаше на свободни гънки от деликатните й рамене до пода и макар под мъждивата светлина на свещите да не можеше да различи формите под лъскавия плат, Тирон знаеше колко топла и красива бе тя под тях. Видът й бе достатъчен, за да накара тялото му да се разбунтува срещу ума и като се добавеше разхлабващия ефект на алкохола, Тирон не бе много сигурен дали твърдата му решимост ще устои дълго на нейната завладяваща хубост. Изглеждаше толкова безсмислено да я наказва чрез своето въздържание, когато собствените му мъки щяха да са далеч по-големи.

Глупости! Разбунтува се умът на Тирон, възмутен от тези колебания. Позволяваше да го водят като овен на заколение, точно както го бе съблазнила преди с топлия си поглед и нежните си ласки. Ако не внимаваше, скоро щеше да му се наложи да застане пламнал от срам пред царя, за да обяснява как е бил съблазнен през първата си брачна нощ и веднага и е направил дете.

Мъжете нададоха шумни одобрителни викове при появяването на невестата. Зиновия вдигна за миг поглед към тях и ги дари със свенлива усмивка. Княгиня Зелда й прошепна нещо на ухото, при което зелените очи веднага се насочиха към младоженеца, а бузите пламнаха.

Тирон се подпря на рамката на вратата, усещайки, че двете жени говорят за него. По начина, по който го оглеждаха, можеше да допусне, че обсъждат физиката му, за която Зиновия вече имаше добра представа. Тя предпочете да не отговаря, което накара другата жена да смени темата, но все пак невестата му срещна неговия поглед с повече топлота, отколкото бе проявявала досега, поне откакто бяха застанали пред олтара.

Влязоха в спалнята и Тирон си спомни друго подобно събитие преди около три години, когато видя първата си съпруга, Анджелин, облечена в булчинска рокля. Настроението му тогава бе съвсем друго, щастливо и весело, както обикновено е с младоженците, предвкусващи първата брачна нощ. Всъщност и сега можеше да бъде така, каза си той…

А можеше да е дори по-хубаво, защото и ухажването на двете бе различно. В сравнение с внезапното прехласване по Зиновия бавното му отстъпване пред натиска на Анджелин сега му изглеждаше доста вяло. Анджелин беше съседско дете, но той почти не й обръщаше внимание, докато не порасна. Тя привлече погледа му едва две години преди да се оженят, но процесът след това приличаше повече на постепенно разлагане на мъжката му съпротива под моминския й чар, което в крайна сметка доведе и до брака им.

Другите му връзки с жени се бяха разпаднали по различни причини, някои поради честата му заетост, други защото бе загубил интереса си към въпросната жена или защото предпочиташе да не стига до по-сериозна връзка. В този случай едва ли можеше да се похвали със същото хладнокръвие. Всъщност, като се имаше предвид как пламенно бе желал Зиновия, изглеждаше невероятно самонадеяно да предположи, че ще устои дълго на чаровете й, ако са в една стая с нея, да не говорим за едно легло.

Той беше помолил възможно най-дискретно Наташа да му даде отделна стая, дори някое килерче, но болярката се усмихна мило и се извини, че както винаги къщата й е пълна с гости и не са останали свободни стаи. Така че, изправен пред изкусителната гледка в брачното ложе, Тирон трябваше да си признае, че или щеше твърде скоро да се откаже от намеренията си, или се налагаше да прекарва по-голямата част от времето си далеч от този дом.

Като погледна през рамо към кискащите се и подвикващи гости, Тирон поиска тишина и гълчавата спадна дотолкова, че можеше да се чуе приглушеният шепот на жените. Той пристъпи към тях и очите му пламнаха, като огледа ослепителната си невеста. Тъй като шаферките наблюдаваха всеки поглед, всяко движение на младоженците, Зиновия му се усмихна плахо, но в очите й се четеше предпазливост и недоверие. Тирон се поклони сковано на дамите и те хукнаха с кискане навън, сетне застана до младоженката.

— Заради гостите, мадам, — оправда се той шепнешком, сетне повдигна изящната брадичка и я целуна силно по устата, не толкова за да не разочарова приятелите си, колкото заради себе си.

Зиновия искаше да се притисне до него и да разтвори устни под предпазливата му целувка. От него лъхаше на някаква силна напитка, докато устните му си играеха с нейните умишлено нехайно. Тя непрекъснато си повтаряше каква болка бе изпитала преди, когато той я пренебрегна. Нямаше да допусне отново да потъне в земята от срам.

Тирон вдигна глава и се вгледа в лицето й, леко разочарован от предпазливата й сдържаност. Не беше толкова глупав, че да се надява тази нощ или която и да е друга да му донесат макар и минимално удовлетворение, докато си забраняваше да насити страстта си с нея. Гордостта му страдаше при мисълта, че независимо какви цели се надяваше да постигне чрез своето въздържание, те губеха за него смисъл, щом застанеше близо до нея.

Като се върна при скупчените на прага мъже, Тирон вдигна последна наздравица с тях, но не беше дотолкова на градус, че да не забележи как Николай скришом хвърля погледи към Зиновия. Не се изненада от яда си пред наглостта на този мъж, който се осмеляваше да зяпа така жена му, а тази вечер дори повече от друг път. След като се бе разправил с толкова кавалери на Зиновия, сега не бе в настроение да дели дори частичка от хубостта й с друг мъж, особено някой, който го бе следвал плътно по петите в ухажването му и бе последвал примера му да помоли царя за нейната ръка.

Тирон се пресегна назад и умишлено рязко тръшна вратата, сетне предизвикателно вдигна очи към майора, давайки му да разбере, че Зиновия е негова, докато не сметне за добре да я остави. Не свали погледа си, докато Николай не се обърна рязко с пламнало лице и излезе.