Завинаги в твоята прегръдка

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Слънцето се издигна иззад върховете на дърветата и още не бе прогонило съвсем мрака, когато Тирон се отърси от прекрасния си сън и постепенно започна да осъзнава, че този път не го бе споходило поредното видение. То беше осезаемо, топло и живо! Истината постепенно достигна до него през просъницата и той рязко отвори очи, почти очаквайки Зиновия да е будна и да го измъчва умишлено. Тя наистина бе тук, сгушена до него, отпуснала глава на същата възглавница. Можеше да усети нежния допир на бузата й до рамото си, както и лекия полъх на топлия й дъх.

Беше преметнала ръка през гърдите му и едва покритата й гръд го изкушаваше с мекотата си, събуждайки отново същите видения, от които току-що се бе изтръгнал. Едно стройно бедро почиваше върху слабините му. И като връх на всичко Тирон усещаше и примамливата топлина на нейния скут до бедрото си.

Прикован към леглото от нежната прегръдка, той се почувства разпнат на колело за изтезания, върху което бе безмилостно привързан от собствената си страст. Голата мекота на Зиновия правеше терзанията непоносими. А от тях можеше да се освободи само ако се поддадеше на желанието и си пробиеше път през остатъците от нейното девство, възползвайки се от съпружеските си привилегии.

Съгласно заповедта на Негово величество и собствената му клетва, произнесена пред свещеник, той бе обвързан навеки с нея и независимо от глупавите обещания, които беше дал на царя, копнееше да влезе там, където обеща да не пристъпва. Всъщност моментът беше изключително подходящ да откъсне плода на съпружеското блаженство. Ако само мъничко променеше позата, би могъл да отпие от крехката чаша на нейната женственост и да утоли жаждата си със сладкия нектар на осветената страст.

Сега Тирон имаше възможност спокойно да огледа невестата си. Не откри и следа от лисичата хитрост, в която я обвиняваше. Вместо това държеше в прегръдките си невинно заспала девойка, на която не би могло да устои и най-закоравялото сърце. Изучавайки я на светлината, която разкриваше и най-дребните подробности, той за сетен път бе покорен от необикновената хубост на жена си. Тя имаше свежо, естествено излъчване, фигурата и чертите й бяха самото изящество. Черни къдри обрамчваха съвършено лице, а един немирен кичур поведе погледа му върху мъничкото ухо. Под гордите дъги на веждите й дългите й мигли приличаха на копия, отпуснати върху розовите бузи. Меките й устни бяха съблазнително открехнати като сочен плод, жадуващ да бъде откъснат от целувката на влюбен. Ако не се чувстваше задължен да се въздържа, Тирон щеше да впие своите устни в тях.

Нейното ухание го накара да си припомни омайната сладост на кожата й и сладката роса на твърдите й гърди. Нямаше нужда да напряга въображението си, за да си представи екстаза, който го очакваше, ако позволеше на тялото си да се слее с нейното. Но сега по-неотложен бе проблемът как да пренебрегне подобни обещания за щедри наслади, когато трябваше само да посегне, за да ги вземе.

От начина, по който Зиновия се бе притиснала до него, личеше, че се е промъкнала в съня си, примамена от топлината му, защото завивките й бяха паднали на пода. Само обшитата с дантели нощница беше останала върху тялото й, но и тя се бе вдигнала нагоре, разголвайки бедрата й чак до извивката. Подобна изкусителна гледка измъчваше безкрайно един мъж, който бе предпочел страданията на въздържанието, вместо да утоли похотта си с уличниците или с някои от съпругите на офицерите чужденци. Една кокетка беше положила особени усилия да пробие сдържаността му. Близо петдесетгодишният генерал Вандерхаут вероятно не подозираше, че очите на младата му съпруга Алета шарят настрани и е ненаситна за хубави и напети любовници. Тирон няколко пъти беше отхвърлял настойчивите й аванси под предлог, че е ангажиран другаде. Всъщност това не беше далеч от истината, тъй като през по-голямата част от времето си кроеше планове как да се добере до Зиновия. Сега, когато тя бе тук като негова жена, буквално в прегръдките му, той отново се замисли дали негодуванието му на измамен влюбен беше чак толкова разумно и оправдано. Може би ако поровеше какво се крие под неговата неприязън, щеше да открие, че благородното му възмущение не бе нищо повече от тънък параван пред раненото му сърце и уязвената гордост, които и двете мечтаеха само да бъдат утешени.

Не го напускаше мисълта, че Зиновия беше съкровище, за да се добере до което бе положил невероятни усилия, но без нейните кроежи можеше тъй и да не докосне. Вместо да се възмущава от коварството й, може би трябваше да оцени факта, че тя беше проявила достатъчно ум и твърдост, за да разруши плановете на настойниците си да я омъжат за княз Владимир. Знаеше, че би понесъл много трудно загубата, ако я бяха принудили да се омъжи за стареца. Следователно не беше ли по-разумно да спре да се прави на оскърбен младоженец и да благодари на съдбата си, че сега може да я нарече своя жена?

Прекрасно знаеше, че под царствената си външност Зиновия крие всичко, за което един мъж би могъл да мечтае. Тя беше красива, страстна, остроумна и чаровна. Трудно му бе да си представи, че би могла да омръзне на мъжа си, дори и той да остарееше до нея като княз Владимир и тя да му роди толкова синове. Затова изглеждаше доста глупаво да отвръща лице от щедрите дарове, с които го бе затрупала съдбата и да пренебрегва техния брак.

Но той сам се беше похвалил пред царя, че ще се държи далеч от Зиновия и не биваше да нарушава думата си. Внимателно се освободи от нежната хватка на кадифените бедра и се измъкна от леглото. Скочи на крака и веднага съжали за непредпазливостта си. Главата му експлодира от болка. Като притисна ръце до пулсиращите си слепоочия, той внимателно опипа черепа си и изчака, докато болката поспадна до поносими граници. Сетне, олюлявайки се, отиде в гардеробната и наплиска със студена вода лицето и рамене си. Напъха дългите си крака в прилепнали бричове и тъй като днес не бе на служба, си сложи цивилни дрехи. Върна се при леглото и си позволи още веднъж да огледа Зиновия с възхищение, сетне вдигна завивките от пода и грижливо я зави.

Тирон слезе по стълбата и помоли един минаващ прислужник да го упъти. За негов късмет това се оказа един от хората, които покойната болярка Елинор Зенкова бе научила на английски. Докато го съпровождаше до банята, старият слуга явно нямаше нищо против да си припомни езика.

— Жена ви дойде тук като дете. Ама колко беше хубава! И майка й също! Момчетата все тичаха след госпожица Зиновия, но тя не им обръщаше внимание. Повече я интересуваха науките и пътешествията със семейството й. Каквото си наумеше, това правеше.

— Нищо не се е променило — сухо отбеляза Тирон.

Слугата се захили.

— Май много прилича на болярката Андреевна. И двете могат да завъртят главата на мъжа. Поне, милорд, няма да скучаете до края на живота си.

— Именно това ме безпокои най-много! Колко дълго ще издържа да съм женен за дамата!

В къщата вече бяха плъзнали слухове за сблъсъка между полковника и княз Владимир, така че старият прислужник не се изненада от забележката на младоженеца.

— Дори няколко години ще са ви достатъчни, сър — увери той англичанина със закачлив блясък в очите, сетне отвори вратата. — Ето я и банята, господин полковник. Пожелавам ви приятно къпане.

Тирон слезе и видя, че много от приятелите му са вече вътре, след като бяха будували цяла нощ. Бяха го изпреварили поне с един час и го посрещнаха с дружен рев и закачки защо е закъснял толкова. Тирон болезнено се намръщи при шумните им крясъци, но те само се развеселиха още повече от гримасата му.

Григорий се приближи с кърпа, усукана около кръста, и подаде на командира си чашка водка.

— Това ще облекчи донякъде болката.

— Или ще ме вкара в гроба — простена Тирон. Гаврътна чашката и потръпна от отвращение, като се кълнеше в себе си, че за в бъдеще ще внимава повече с тази напитка. Името скоросмъртница според него беше твърде слабо определение.

— Какво стана? — попита подполковник Уолсуорт и посочи превръзките по гърдите и ръката на Тирон. — Какво ти е направила жена ти? Заби нокти в гърба ти или се опита да те задържи?

Тирон махна с ръка при неприличните подмятания на офицера.

— Едуард, спести ми шегите си, защото не съм във форма да ги слушам и мога да стана отмъстителен.

— Заплануван е още един ден за празнуване — уведоми Григорий командира си, като присъедини своя кикот към гръмогласния смях на Уолсуорт. Той небрежно сви рамене под подозрителния поглед на Тирон.

— Ние в Русия се стремим да извлечем възможно най-много веселие от всеки повод. Това ни спасява от скуката през дългата зима. И, разбира се, водката повдига духа още преди празника.

— Внимавай със запоя, приятелю — предупреди го Тирон. — Утре сутрин трябва да сме на служба.

Григорий го последва в едно по-усамотено ъгълче на банята, където слуга пълнеше огромно корито.

— Чувствам, че си намислил пак нещо.

Тирон хвърли поглед към слугата и за всеки случай изчака, докато той свърши.

— Смятам при първа възможност да открия бърлогата на Ладислас и се надявам да го пленя заедно с помощниците му. Утре ще покажа на нашите момчета една нова тактика, за да ги надхитрим.

— Готов си да оставиш невестата си още след първата брачна нощ? — Григорий беше смаян. Той най-добре знаеше как пламенно командирът му се бе борил да спечели девойката и бе изненадан, че смята да я остави толкова скоро.

— Знаеш, че не мога да допусна личният ми живот да пречи на служебните задължения — флегматично отвърна Тирон. — Негово величество пръв ще ме укори, ако се отпусна и пренебрегна дълга си. Наистина гърбът ми все още не е зараснал, но царят ме уведоми, че скоро ще поиска да направим парад в чест на някакви чуждестранни дипломати. Докато се лъскаме за парада и се готвим за сражението, няма да имаме време да мислим за нищо друго.

— Жена ти е много красива, а ти не си вземал почивка откакто си дошъл. Мислех си, че ще предпочетеш да останеш в града и да тренираш войските тук.

— Зимата наближава, а ако отложим всичко за напролет, може и да не намерим Ладислас. Ще трябва да изготвим план и да подготвим хората. Искам този път да изпипаме нещата. Не трябва да оставяме нищо на случайността.

— Щом твърдо си решил да тръгваш, ще трябва да изпратим някой съгледвач да потърси лагера на Ладислас.

— Вече помислих за това. Захар е може би най-подходящият. Той намрази Ладислас, откакто разбойникът открадна сестра му миналата година.

— Как все пак ги е открил княз Тарасов?

— Ладислас е разпространил в града и околностите вестта, че ме търси. И хоп!, княз Тарасов е откликнал на призива, когато е решил да ме отстрани от пътя си. Каквото и да ги свързва, останах с впечатлението, че не са особено добри приятели.

— Като си помисля как те преби, имаше късмет, че госпожа Зиновия изпрати прислужницата си в Кремъл да повика майор Некрасов на помощ.

Тирон бе смаян. Кога Зиновия е успяла да изпрати Али с подобна мисия?

— Кога е станало това?

— Майор Некрасов ми каза, че именно Али му съобщила, че си в беда. Старицата май е била в двореца на Тарасови, когато бандитите те мъкнели към конюшнята.

Тирон се засмя и поклати глава, все още объркан от разкритието на капитана.

— В такъв случай трябва да благодаря на Али. Досега тъй и не можах да разбера как всъщност се отървах и как цар Михаил и майор Некрасов пристигнаха тъкмо когато имах най-голяма нужда от тях.

— Али казала на майора, че господарката й я е изпратила да го повика и че ти си в голяма опасност. — Григорий потърка твърдата четина, която покриваше брадичката му и погледна въпросително командира си. Но как е могла госпожа Зиновия да се окаже в двореца на Тарасови, когато всички мислехме, че лежи болна тук? Поне княз Жерков е останал с такова впечатление.

Григорий зачака отговора на полковника, макар той внезапно да се съсредоточи върху непокорния възел на превръзката си.

Тирон нехайно повдигна вежди.

— Може би не е била в спалнята си, както е мислел княз Жерков. Може би е била с Али у Тарасови.

Григорий предпазливо сниши глас, опитвайки се да научи нещо повече.

— Болярката е била с теб, нали?

Тирон се намръщи и като хвана бинтовете, рязко ги дръпна.

— Дори да беше така, Григорий, мислиш ли, че щях да ти кажа?

— Независимо дали ще го направиш или не, приятелю, отговорът ти ще си остане между нас. Знаеш това.

Тирон не искаше да посрамва Зиновия, независимо че се бе подиграла с чувствата му.

— Да не мислиш, че щях да се хваля с подобен подвиг? Дамата е моя жена.

— Цар Михаил настояваше да застанете възможно най-бързо пред олтара — добави с усмивка Григорий. — Какво всъщност стана?

Тирон театрално въздъхна.

— Съмнявам се, че някога ще станеш майор, ако не се научиш да пазиш въпросите за себе си.

Григорий се засмя на шегата и продължи със своите предположения.

— Е, приятелю, не те познавам като лъжец, затова съм склонен да предположа, че княз Тарасов и Ладислас са те хванали по бели гащи и са наредили да те нашибат с камшик. И щом Али е била изпратена да повика майор Некрасов, значи са хванали госпожа Зиновия с теб. А щом са те накарали да се ожениш за нея насила, тогава мога да разбера защо беше тъй зле настроен към нея вчера.

— Кой казва, че съм бил зле настроен? — Тирон бе изненадан от проницателността на капитана.

— Да, това обяснява всичко — продължи да разсъждава Григорий, без да обръща внимание на въпроса на полковника. Той пак потърка замислено острата четина по брадата си и се усмихна. — Очевидно са те хванали с момичето и настойникът му, княз Алексей, те е накарал да си платиш за това…

— Глупости! Той я искаше за себе си!

— В такъв случай са те нашибали, защото си му отнел дамата. — Очите на Григорий блеснаха дяволито, когато реши да подразни командира си. — През цялото време гореше от нетърпение да замъкнеш момичето в леглото си. Не си могъл да дочакаш царят да ти я даде. Сега трябва да си платиш за грешката и си й сърдит…

— Ама че дивотии! — изсумтя Тирон, уязвен от истината в думите на руснака. — Да не си въобразяваш, че си се научил да четеш мислите ми? Защо си решил, че съм й сърдит?

— Познавам те, приятелю — Григорий сви нехайно широките си рамене. — Ако не й беше ядосан, нямаше да се преструваш така неумело…

— Така значи! Преструвам се, казваш?

— Ако всичко помежду ви беше наред, цялата руска армия нямаше да може да те изкара оттук. Щеше да останеш да я любиш в спалнята и нямаше да слезеш, докато не й се наситиш.

Тирон зяпна младежа, който май го познаваше по-добре, отколкото той самия себе си. Не можеше да възрази срещу този довод.

— И което е по-важно, нямаше да мирясаш, докато не се помириш с нея и не премахнеш пукнатината, която се е появила между вас. Ако я обичаш, а според мен е така, трябва да побързаш да се помирите.

Райкрофт с гневен жест хвърли превръзките.

— Не е толкова просто, Григорий. Аз не означавам нищо за нея.

— Според мен не е така — възрази младежът. — Госпожа Зиновия изглежда здравата хлътнала по теб.

Тирон недоверчиво изсумтя.

— Прекрасна актриса. Аплодисменти за таланта й.

— Спести й тази обида, приятелю! Абсурдно е да се мисли, че не държи на теб!

— Как ти смееш да твърдиш, че разбираш тази девойка, когато тя ме изненадва на всяка крачка? — ядосано попита Тирон. — Нямам представа какви мисли се въртят в главата й, макар до скоро имах глупостта да си въобразявам, че са ми ясни!

— Полковник! Нашата дружба нищо ли не означава за теб? Не ме ли смяташ за верен съратник и приятел? Не ти ли доказах, че съм такъв? Не те ли предупредих, че майор Некрасов е последвал примера ти и почти по петите ти е хукнал при царя, за да поиска сам ръката на момичето? Ти искаше веднага да го извикаш на дуел, а аз те посъветвах да изчакаш. Защо не предположиш, че някой би могъл да види истината по-ясно от теб? Ти си прекалено близо до нещата, за да ги видиш ясно. В нетърпението си да разбереш всичко ти правиш прибързани заключения. Дай на жена си някаква възможност да докаже своята любов.

Тирон уморено въздъхна.

— Докато сме в Русия, ще има предостатъчно време да покаже чувствата си към мен. Не мога да поискам бракът да бъде разтрогнат, докато усещам във врата си дъха на цар Михаил, дебнещ дали ще изпълня заповедта му.

— Работата ти в Русия няма да се увенчае с особен успех, ако си позволиш подобно нещо — каза Григорий, доста докачен, че приятелят му е могъл дори да си помисли подобно нещо. — За нас, руснаците, е въпрос на чест да не допускаме нашите болярки да бъдат захвърляни или оскърбявани от чужденци. Александър Зенков се ползваше с голямо уважение в страната. Като приятел бих те посъветвал да се държиш добре с дъщеря му.

— Велики Боже! Какво мислиш, че ще сторя с нея? Ще я бия? — Тирон не можеше да повярва на ушите си. — Зиновия е моя жена! Дори само по тази причина тя заслужава да я пазя и да се грижа за нея! — Искрено ядосан от предупрежденията на Григорий, той смъкна бричовете си и влезе в коритото. Като се отпусна в горещата вода, той се смръщи от болка. Като усети, че капитанът продължава да го гледа объркано, той вдигна предизвикателно очи.

— Има ли нещо друго за обсъждане?

Григорий замислено се отпусна на близката пейка.

— Успя да ме озадачиш повече от всеки друг, приятелю. Разправяш, че си щял да се разделяш с жена си, а в следващата секунда тържествено обявяваш, че тя е твоя, за да се грижиш за нея. Когато пристигна тук, не искаше да се обвързваш с никоя жена, сякаш ги мразеше до една. Оттогава не съм виждал друг войник да се бие така свирепо като теб. Макар и да спазваш правилата на воинската чест, щом ти кажат да връхлетиш врага, правиш го с такъв устрем, че помиташ всичко насреща. Сякаш пет пари не даваш за опасностите, сякаш всъщност не те е грижа дали ще те убият…

— Разбира се, че ме е грижа!

Григорий не можеше да бъде така лесно прекъснат.

— В известен смисъл сигурно е така. Но ме притеснява, че не обръщаш сериозно внимание на опасностите. Щом забележиш, че задачата е прекалено рискована за нас, ти се нагърбваш с нея…

— Опитът също играе роля, не си ли го разбрал досега? — намусено възрази Тирон. — Аз съм се сражавал повече от който и да е друг в нашия полк и много пъти съм гледал смъртта в очите. Ако не бях толкова опитен, нямаше да съм тук и да върша онова, за което ми плащат — да ви обучавам вас.

— Просто се чудя дали нямаше да обръщаш по-голямо внимание на опасностите, ако беше доволен от живота си…

— Прекалено задълбочаваш, драги — промълви Тирон, сапунисвайки лицето си. — Разбирам, че се опитваш да намериш някаква логика във всичко това, но не мога да ти обещая, че ще започна да се държа по друг начин. С Божията помощ аз ще изкарам честно службата си тук.

— Ще се моля и двамата да се радваме на дълъг живот и здраве, приятелю. Също така ще те помоля да си спомниш колко кратък е животът дори без опасностите в боя и да побързаш да оправиш отношенията си със жена си.

Тирон изплакна сапуна от очите си и зяпна капитана, който му се усмихна и като отдаде небрежно чест, спокойно се отдалечи. Останал сам, Тирон се отпусна в коритото и се замисли над думите на Григорий. Макар да го бяха притеснили, те бяха искрени и добронамерени. Веждите му се сключиха замислено и той си припомни как няколко пъти в бой беше излизал пред редиците на хората си и се бе хвърлял доста необмислено сред враговете, както например срещу бандата на Ладислас. Сега трябваше да признае, че действията му може би изглеждаха донякъде дръзки, почти безотговорни, а може би дори на моменти не бе проявявал достатъчна загриженост за живота си. Въпреки това бе убеден, че всеки път светкавичните му атаки се оказваха полезни и стъписваха врага. Ако беше постъпил по друг начин, щяха да пострадат невинни хора и Зиновия сега щеше да принадлежи на Ладислас, а не на него.

Изкъпан и сресан, Тирон се запъти към спалнята, съпроводен от същите мъже, които го бяха занесли до нея предишната вечер. Когато приятелите му потропаха на вратата, отвътре се разнесоха звуци, които доста напомняха квакането на патици, скупчени около някое езерце. След известно време вратата се открехна и през тесния процеп надзърна една девойка.

— Минутка само… светли боляри — отвътре се разнесе кискане. — Болярката Зиновия… още не е свършила… с тоалета си…

— Кажи й да дойде, за да се уверим с очите си — извика през смях Уолсуорт.

— Хайде, хайде — започна да придумва Тирон момичето, дарявайки го с най-обаятелната си усмивка. Нима ще държиш младоженеца на вратата, когато е дошъл да види булката си? Дръпни се и ме пусни да вляза.

Приглушеният глас на Зиновия каза нещо от вътрешността на стаята и младата болярка отстъпи. Вратата веднага се отвори широко и мъжете нахълтаха. Елегантно облечените дами и двете прислужници, които с усилие мъкнеха голямо корито към съседната стая, ги посрещнаха със смях. Докато мъжете се бяха разполагали в банята, Зиновия бе използвала широкия меден съд, за да се изкъпе и парфюмира. След това в стаята бяха нахлули кискащите се прислужници и любопитните матрони, изпънали вратове и ококорили очи да видят какво има по чаршафите. Али още оправяше сарафана на Зиновия, когато нетърпеливите мъже нахълтаха през вратата. Младата булка се извърна от любопитните им погледи, опитвайки се да завърже копринените шнурове, които придържаха дрехата й. Княгиня Зелда напразно се опита да покрие черната й коса с воал, защото Тирон се закова до тях и махна блестящата тъкан от главата на жена си.

— Ако е възможно, княгиньо, бих предпочел косата на жена ми да не се загрозява с ленти и воали — заяви той с дръзка усмивка, но ужасеният поглед на Зелда веднага му даде да разбере, че влизат в противоречие с традицията. Усмивката му стана по-неуверена.

— Явно не е възможно.

Със светнали от удоволствие зелени очи Зиновия го погледна през рамо, зарадвана, че е показал мъжкия си интерес към нея пред погледите на всичките си приятели. Когато той приближи глава, я лъхна миризмата на остър мъжки парфюм и свежия дъх на сапун. Очите й се плъзнаха с възхита по чертите на лицето му, докато обясняваше смисъла на воала.

— Нечувано е омъжена жена да показва косата си пред друг, освен съпруга си, милорд. Така е прието в Русия. Но ако искаш да я оставям непокрита, когато сме насаме, само ми кажи.

Тирон посегна и бавно поглади меките къдри, припомняйки си първия път, когато погледът му бе паднал върху буйния водопад черни коси, макар тогава предпочиташе да не губи ценно време и да съзерцава голото й тяло.

— Да, предпочитам да е открита — просто каза той и като кимна за извинение на Зелда, й върна воала. Княгинята пое прозирната тъкан със смутена усмивка и побърза да я закрепи, а широко ухиленият Григорий се приближи с чаша изстудено вино. Тирон пое поднесената напитка.

— Навярно госпожа Зиновия ще се радва да те научи на руски език, както и на някои от тукашните обичаи. Сигурен съм, че уроците ще са полезни и за двама ви.

— Ние със Зиновия вече се венчахме, така че не виждам защо трябва да се държиш като сватовница, приятелю — укори го дружески Тирон.

Усмивката на капитана стана още по-широка:

— Една добра сваха няма да миряса, докато не се увери, че и двете страни са доволни. Защото вие, полковник, не сте доволен, как тогава ще получа повишението си?

— Ама че приятел! — ухили се Тирон. — А бях така сигурен в искреността ти! Вместо това си търсел само най-прекия път към повишението.

Григорий добродушно сви рамене.

— Все някак трябва да го постигна.

Репликата му предизвика дружен смях сред мъжете и одобрителни усмивки сред дамите. Миг по-късно в стаята влезе Наташа и призова гостите да опитат деликатесите, които им беше приготвила Даша. Покани полковника да оглави шествието с невестата си, а сама с усмивка пое предложената й от Григорий ръка.

— Какво мислиш за брачния избор на командира си? — усмихната попита Наташа младия руснак.

— Забелязах, че са прекрасна двойка, болярке. Поздравявам ви за вкуса, с който си подбирате приятелките.

— И аз за вашия — изящно сведе глава тя. — Но кажете ми, как вижда полковникът всичко това?

— Сигурен съм, че този брак ще донесе само добро, болярке — заяви тактично капитанът. — Мисля, че с времето те ще станат много щастливи.

Доволна от проницателността на младия офицер, Наташа удовлетворено кимна, защото именно това искаше да чуе от него.

Младоженците седнаха на отрупаната със закуски маса и пиршеството започна с много шум и наздравици. Насърчавани от гостите, Зиновия и Тирон се целуваха, за да подсладят блюдата след всяка оглушителна вълна от викове: „Горчиво! Горчиво!“

Скоро след това малка трупа смешници им изнесе представление с пъстри пантомими, в които за всеобщо удоволствие гостите се обличаха в причудливи костюми и охотно се включваха в игрите и танците. Дори Тирон се заливаше от смях, когато виното посмекчи болката в разранения му гръб, и се шляеше из двореца и парка с невестата си. Беше много забавно да играят на гоненица и криеница с другите гости.

Смешникът изпълняваше ролята си с ентусиазъм, ръмжеше и виеше, душеше и дебнеше в сивата си вълча кожа, оглеждайки се за всяка госпожица, която би могла да мине за Жар птица. Той бе в другия край на двореца, когато Тирон бързо измъкна Зиновия навън и избра за нея скривалище между две сраснали се дървета, прикрити от кичест храст. Спотаени, двамата зачакаха вълкът да дойде, но всеки чувстваше болезнено присъствието на другия, както бяха притиснати плътно в скривалището. Дори през тежкото кадифе на сарафана си Зиновия усещаше напора на слабините му и тежкото туптене на сърцето. Тръпка на удоволствие събуди сетивата й и обнадеждена от неговата реакция, тя се притисна до съпруга си и вдигна очи, за да види как в погледа му пламва познатата жар.

Вгледани един в друг, те не забелязаха приближаването на сивия вълк, който зърна цветната пола на сарафана й да се подава иззад дървото. Той нададе тържествуващ вой, стряскайки двойката, и сграбчи китката на пленницата. Като я помъкна към двореца, смешникът изсумтя развеселено и хвърли поглед към Тирон, който се влачеше след тях силно смутен. Какво можеше да се очаква от един младоженец. Въпреки това нямаше да проявява снизхождение, а щеше да скрие невестата. Тирон се появи няколко минути по-късно, насилвайки се да изглежда весел. При влизането му сивият вълк се насочи към него и го подкани да намери по-скоро Жар птицата, затворена в златна клетка, защото иначе лошите братя щяха да го убият и да я вземат. Заливащи се от смях, неговите приятели му устройваха капани и всякакви препятствия, докато той обикаляше къщата, търсейки Зиновия. Накрая малката София се подаде от вратата на кухнята и издайнически посочи към килера. С тържествуващ вик Тирон грабна младата си жена на ръце и хукна пред коварните си братя, за да остави Жар птицата в краката на царица Наташа, която със смях го короняса с венец от зеленина. Тирон занесе наградата си в кухнята и увенча главата на София, която го дари със сияйна усмивка и срамежлива целувка по бузата. Когато Тирон се върна при Зиновия, в очите й имаше странна топлота, съвсем различна от страстта.

— Явно имате подход към децата, полковник Райкрофт. Мислили ли сте някога да имате свои?

— Много пъти — отвърна той, спомняйки си колко разочарован беше, когато Анджелин пометна три пъти за две години. Нейният лекар й предписа куп билки, за да подсили утробата й. Тирон смяташе за тъжна ирония това, че лечението се оказа успешно и затова тя забременя от друг мъж. После рискува собствения си живот, за да премахне плода на греха.

— Значи нямаш нищо против да имаш деца? — направо попита Зиновия.

— Не това е проблемът ми, мадам — отвърна със същата откровеност Тирон. Той я поддържаше за лакътя, докато слизаха към залата. — Не мога да понеса обаче измамата. Как бих могъл да ви имам доверие, когато се показахте тъй ловка в интригите?

— А как да ви имам доверие, когато в един момент ме гледате страстно, а в следващия сякаш ме мразите? — върна му го Зиновия. — Лицемер ли сте, полковник? От устните ви се сипят обвинения, но когато погледна в очите ви, те казват нещо съвсем друго.

— Така е, мадам, с вас сме малко двойствени — охотно призна Тирон. — С кокетните си усмивки и прелъстителен вид вие сте способна да стигнете до сърцето на мъжа и да го направите беззащитен. И най силният, безстрашен воин става като дете пред вашите машинации. — Тирон се закова на място и като я погледна в очите, призна с дрезгав глас: — Не мога да отрека, Зиновия, че си способна да ме подложиш на изкушения, на които не бих могъл да устоя. Боя се, че напразно се опитвам да издигна стена, за да се укрия от болката, която очаквам да ми причиниш.

Зиновия не бе склонна да му отстъпи в този тъй важен спор.

— Умолявам ви, сър, не ме съдете така строго. Нямам намерение да ви причинявам болка. Само търся твърда почва, върху която бихме могли да стъпим и двамата, за да сме донякъде доволни от брака си. Виждам, че се стремите да се държите на разстояние от мен и се питам дали завинаги ще ме лишавате така от своето внимание и от дете?

Кафявата вежда рязко се повдигна от изненада при откровения въпрос.

— Завинаги ли, мадам? Кой може да каже какво ще ни донесе утрешния ден? Но вие несъмнено добре знаете, че за създаването на дете е нужна по-тясна връзка…

— Противопоставяте ли се на по-тясната връзка? — попита лукаво Зиновия.

— Трябва да ви призная, мадам, че засега се боя от такава близост. Тя прилича на песен на сирена, която чута веднъж, завинаги оставя мъжа окован в копринени вериги. Веднъж ако я опитам, не знам дали ще мога да устоя на по-нататъшните ви машинации.

— От мен чувате не песен на сирена, милорд, а надеждите на съпруга, която не иска да бъде пренебрегвана. Освен чрез вас, аз няма как да науча какво се крие зад простото съединяване на телата. Именно вие, сър, ме разпалвате, а сетне се отдръпвате, а аз трябва като безпомощна лястовица да чакам кога ястребът ще пожелае да сграбчи плячката си, за да мога и аз да се нахраня.

Тирон я погледна с изненада. Знаеше, че я бе извел до високия връх на насладата, на който сам искаше да се изкачи, но бе доста учуден, че тя споделяше копнежите си с подобна откровеност. Намираше искреността й за безкрайно интригуваща и тя го подтикна сам да направи едно признание.

— Така е, мадам. Самият аз копнея да заситя разкъсващия ме глад. Вие си оставате все тъй хубава и съблазнителна както в деня, когато дойдохте в квартирата ми. Можете да изкушите всеки мъж, а вероятно мен по-лесно от повечето други.

— Това ще е само физически порив да ме любите. Казаха ми, че мъжете били такива — рече Зиновия, смутена от пропастта между думите и делата му. Щом бе тъй податлив на женските й прелести, тогава защо се дърпаше при самата мисъл да се люби с нея? — Защо не с мен? Сам казахте, че от дълго време сте се лишавали от женска компания, затова предполагам, че всяка жена би ви свършила работа.

— Не непременно, мадам.

Изящната вежда се надигна учудено.

— Чувала съм, че в Немския квартал обикалят множество уличници. Никога ли не сте прибягвали до тях, търсейки компания?

— Никога — рязко отвърна той. — С времето ще научите, че съм доста придирчив към жените, с които лягам.

— И аз вече не съм в тяхното число. — Гласът на Зиновия леко трепна, докато героично се опитваше да удържи сълзите, които напираха в очите й.

Без да забелязва настроението й, Тирон побърза да възрази.

— Не съм казал такова нещо, Зиновия. Недей да ми приписваш такива думи.

Придържайки лицето си сведено, за да прикрие влагата по бузите си, тя го попита:

— Толкова ли си оскърбен, че ти е противно да се любиш с мен и да ме дариш с твое дете?

Тирон отклони поглед, тъй като не искаше да й даде никакъв отговор, който да послужи на целите й. А колко силно искаше всъщност както да засее семето, така и да прибере плода. Съзнавайки, че стъпва на хлъзгавата почва на собствените си развихрени страсти, той бързо се насочи към лудуващите им приятелите и умело избегна отговора, оставяйки Зиновия отчаяна.

Късно същия следобед генерал Вандерхаут и красивата му млада жена Алета дойдоха на гости. Макар и двамата да не изглеждаха особено въодушевени, изрекоха задължителните благопожелания. Но Винсент Вандерхаут беше нетърпелив да прояви своят авторитет и власт и затова скоро придърпа Тирон настрани и го поведе към градината да поговорят насаме.

— Трябва ли да ви напомням, полковник Райкрофт, че всеки командир има право да бъде уведомен лично за намерението на някой от подчинените му офицери да се жени. Явно е, че скритата ви връзка с тази жена ви е струвала ергенството, а и наказание от моя страна. Мъмря ви за нехайството по отношение на задълженията ви към висшестоящия офицер…

— Моите извинения, генерале — прекъсна го Тирон, комуто беше започнал да омръзва високопарният стил на холандеца. Когато реши да дойде в Русия, никога не бе предполагал, че ще му се наложи да иска позволение от някой чужденец за решения, засягащи личния му живот. И без това не беше лесно да понесе намесата на царя, но все пак реши и сега да се въздържи, макар силно се изкушаваше да каже на генерала, че бракът му не е негова работа. Вместо това предпочете да затвори устата на стареца с истината. — Негово величество цар Михаил изрично нареди да се оженя за болярката Зиновия.

— Какво, по дяволите, сте направили, Райкрофт? Момичето е забременяло преди брака, така ли? — извика холандецът. — Проклятие! Нима забравяте, че сте в чужда страна?

Тирон стисна зъби, а очите му станаха ледено студени. Боейки се да не избухне, той предпочете да не срещне изпепеляващия поглед на генерала, а застана мирно, загледан над главата на по-ниския холандец.

— Не, генерале! Болярката Зиновия беше девица, когато се ожених за нея, сър! Ако това изобщо е ваша работа, сър!

Очите на генерал Вандерхаут се присвиха и той впери в полковника пронизващ поглед.

— Внимавайте, полковник Райкрофт. Мога да уредя да ви върнат веднага в Англия.

— Не ви съветвам да го правите, генерале, преди първо да се обърнете към царя, сър!

Устните на генерала се разтрепериха от гняв и той трескаво затърси някаква заплаха, която би накарала полковника да заквичи от ужас като прасенце. Като не успя, той изсумтя гневно и се върна в къщата, като остави Тирон да се оправя със своята ярост. Сигурен беше, че всички вътре чуха виковете им и макар донякъде да бе спокоен, че неговите приятели ще проявят достатъчно дискретност, не бе така сигурен за другите.

Като изруга полугласно, Тирон се обърна и излезе гневно от градината, като умишлено се насочи в посока, противоположна на оная, в която тръгна генералът. Вече му се искаше да беше удушил този човек, задето си позволяваше да го укорява за сватбата му със Зиновия и се бъркаше в работи, които бяха прекалено лични, за да бъдат обсъждани с цяло гърло. В такова настроение би могъл да го повали с юмруци, ако пак го зърнеше. Така че предпочете да се усамоти в покоите, които делеше със Зиновия, за да се успокои и да не вдигне нов скандал.

Никой не му се изпречи по пътя към стаята и Тирон въздъхна с облекчение, когато затръшна вратата зад гърба си. Вълните на гнева му започнаха бавно да се уталожват, докато кръстосваше нервно стаята. Смъкна жакета си и го метна на един стол, сетне измъкна ризата от бричовете си и я свали. Смачкана на топка, тя също полетя след жакета. Влезе в гардеробната и наплиска с хладна вода главата и гърдите си, което му помогна да се поуспокои.

Беше увил мократа си глава с една кърпа и като бършеше лицето си, влезе в спалнята. Тъкмо привършваше, когато бе изненадан от една малка ръка, която бавно се плъзна по плоския му, стегнат корем. Не знаеше, че Зиновия е влязла. Тирон понечи да се отдръпне, но си спомни колко разочарован се почувства, когато тя отказа свенливо целувката му предишната нощ. Въпреки твърдото си решение да не допуска необмислени постъпки, Тирон се усмихна под кърпата, докато ръката бавно го галеше.

Блажен от нейното докосване, той спря да бърше косата си и с доволна въздишка се отдаде на усещанията, които го връхлетяха. Чу как тя тихо ахна от възхищение и дишането му се ускори, когато ласките й станаха по-целенасочени, смайвайки го с инстинктивната си мъдрост. Пое дълбоко дъх, усещайки как наложеното от гордостта въздържание е подложено на жестоко изпитание. Пръстите й започнаха да търсят процепа на бричовете и с намерението да й помогне, той махна кърпата от главата си. Когато обаче видя жената, която стоеше пред него, сякаш го поляха с ледена вода.

— Алета!

— Ах, ти, лошо момче — сгълча го русата жена с престорена скромност. Като му се усмихна, тя обгърна врата му с ръце. — Да се ожениш тъй бързо! Тц, тц! Всички жени бяха покрусени, като научиха, че ще се жениш за болярката. Винсент каза, че си ядосал царя, като си вкарал в беда дъщерята на покойния посланик и че трябвало да си получиш заслуженото. Не съжаляваш ли, че не позволи на Алета да се погрижи за теб?

Разочарованието на Тирон бе невероятно. Той едва се сдържа да не излее яда си върху жената, задето не бе тази, за която я беше помислил. Смъкна ръцете й от врата си и я отлепи от себе си.

— Извини ме, Алета, но винаги съм предпочитал да не лягам с жените на командирите ми. Сигурно знаеш, че подобни начинания са крайно рисковани и са сериозна заплаха за кариерата ми.

— О, Тирон, зная, че не се боиш от нищо, най-малкото от жена като мен. — Тя пак се притисна до него и му се усмихна с влажни от желание очи. — Трябва да ме навестяваш, когато искаш да се позабавляваш истински, Тирон. Ще направя всичко, което поискаш. Мога да те накарам да забравиш за хлапачката, за която си се оженил. Тя няма представа как да се харесана един мъж, особено ако е похотлив като теб.

— Така е, много има да учи, но се радвам при мисълта, че ще я науча как да ми доставя наслада — Тирон отново отлепи жената от себе си и с труд удържа презрителната си усмивка, когато се запъти да отвори вратата. — Мисля, че вече трябва да си тръгваш, Алета. Нито жена ми, нито твоят мъж ще се зарадват, ако научат, че си тук.

— Хайде, хайде, Тирон. Малкото момиче, за която си се оженил, никога няма да те задоволи. Трябва ти по-опитна жена, която да се погрижи за теб.

Като му се усмихна сластно, тя отново пристъпи напред и притисна цялото си тяло към него, търсейки пипнешком процепа на бричовете му.

Като я хвана за раменете, Тирон ядосано я отблъсна.

— Алета! Не съм в подходящо настроение! Не можеш ли да разбереш това?

— Знам по-добре от теб, Тирон! — възрази тя, прилепвайки се отново като магнит и се отърка в тялото му. Плъзна ръце зад гърба и стисна задника му. — Тъкмо в подходящо настроение беше!

— Помислих си, че е жена ми! — изръмжа той.

— О, Тирон, никой няма да пострада, ако си те поделим. Не бъди чак толкова благороден! Стигаш и за двете ни!

Тирон хвана брадичката й и я принуди да го погледне в очите.

— Виждам, че трябва да ти го кажа открито, Алета, така че няма какво повече да си подбирам думите. Не ме интересува нищо, което ти би могла да ми предложиш, така че ако обичаш… просто се разкарай!

— Страхуваш се от мъжа ми! — обвини го Алета, неспособна да проумее, че той може да не я иска.

— Така е, не искам да си имам неприятности с него — мрачно се съгласи Тирон. — Но и от теб не искам нищо. Постарай се да ме разбереш! Между нас никога няма да има нищо, затова, ако обичаш, ме остави намира! И за в бъдеще гледай да не се приближаваш до мен!

Лицето на Алета се сгърчи от омраза и с леко кимване Тирон прие изражението й като знак на съгласие. Тя оправи с рязко движение полата си и се обърна към вратата, за да излезе гневно, но внезапно зяпна от изненада. Най-накрая беше съзряла жената, която от доста време стоеше до отворената врата. Възгласът на Алета незабавно привлече вниманието на Тирон и той видя съпругата си, която го гледаше с въпросително вдигнати вежди.

— Надявам се, че не ви прекъсвам. — Студената й усмивка показа, че това не я притеснява особено.

— Зиновия… аз… — запелтечи Тирон, надявайки се да не изглежда така виновен, както се чувстваше. — Аз… просто дойдох тук да се махна…

— Няма нужда да ми обясняваш — уведоми го тя с явна студенина. — Чух те как се караш с генерала и не можех да понеса погледите, които се насочиха към мен, защото всички чуха виковете ви.

Обърна се към Алета, която просто се вцепени под смразяващия поглед на зелените очи.

— Ако знаех, че тази жена ще е тук и ще бърка в панталона ти, щях да дойда по-подготвена. Всъщност тя можеше да стигне по-лесно до това, което очевидно иска, ако й беше казал, че бричовете ти се закопчават с копчета, а не с шнурове.

Тирон трябваше да се изкашля, за да потисне внезапно напушилия го смях. Ясно беше, че Зиновия е силно раздразнена от другата жена и много държи да подчертае съпружеските си права. Не пропусна и унищожителния поглед, с които изпрати излизащата Алета.

— Вероятно някоя нетърпелива обожателка? — отбеляза Зиновия с нервна усмивка. — Заради нея ли не се интересувате от мен, полковник?

— Не ставай глупава, Зиновия! Тази жена не означава нищо за мен! Дори не знам как е дошла в стаята, освен ако не ме е проследила и се е промъкнала, докато се миех. Бършех си косата и си помислих, че си ти, когато се лепна за мен.

Зиновия гневно скръсти ръце и като вдигна поглед към тавана, язвително отхвърли обяснението му.

— Е, щом си я сбъркал с мен, тогава няма защо да се притеснявам дали сте стигнали далеч, нали така? — Тя метна още един ядосан поглед към бързо смаляващата се фигурка и добави сухо. — Все пак май й доставяше удоволствие да те опипва… сякаш бе насърчена от реакцията?

Тирон отвърна с крива усмивка.

— Не всички жени са образец на добродетелта като теб, скъпа. Не й трябваше никакво насърчаване.

Отказвайки да приеме обяснението, Зиновия го сряза с презрително кимване и го остави да съзерцава гневното усукване на полите й, докато се отдалечаваше. На Тирон му хрумна, че с цялата си прехвалена хубост Алета Вандерхаут не можеше да се мери с жена му нито по изящество, нито по чар или красота.

Тази вечер Тирон сравнително рано пожела лека нощ на приятелите си, като укроти протестите им с довода, че на другата сутрин трябва да е в добра форма на службата си. Като прегърна жена си през раменете, той им махна за довиждане и я последва нагоре по стълбите.

Али ги чакаше в покоите, за да помогне на господарката си да се приготви за лягане. Двете жени се оттеглиха в съседната стая, а Тирон подготви униформата и снаряжението си за следващия ден. Търсейки нужните му оръжия и колани, той не се поколеба да нахълта при жените и внезапно зърна Зиновия напълно съблечена. Ръцете й бяха протегнати, за да облече нощницата, която й подаваше прислужницата. Али замръзна от притеснение, а всички страсти, които Тирон бе потискал с усилие на волята през целия ден и предишната нощ, отново го връхлетяха безмилостно. Той смотолеви някакъв неясен въпрос относно снаряжението си и почти не забеляза пръста на Али, който му сочеше една лавица, защото бе прекалено зает да съзерцава голотата на съпругата си. Най-накрая мина зад нея, взе това, за което беше дошъл, и на връщане отново получи възможност да разгледа Зиновия, преди нощницата да се спусне върху зашеметяващите гърди, гладкия млечнобял корем и съблазнителните бедра.

В спалнята Тирон бавно изпусна въздуха от дробовете си и свали бричовете. Опитвайки се да охлади ума и тялото си, той седна на пейката до леглото и се зае да подготви снаряжението си. Само с неимоверно усилие на стоманената си воля успя да отклони мислите си към нещо не така обременително, както гледката в съседната стая. Но когато Али си тръгна и жена му влезе в спалнята с нощница, която само подчертаваше извивките по тялото й и коса, падаща на блестящи вълни по раменете, самоконтролът му започна да се пропуква.

Зиновия сама беше в плен на особено настроение след посещението на Алета в тяхната спалня и краткото влизане в будоара й. Тогава беше усетила горещината на погледа му и се бе опитала да потисне глада в собственото си тяло, но като не успя, сега копнееше за неговото внимание и нямаше намерение да допусне повторение на предишната нощ.

— Кога ще потеглиш утре? — попита тя, спирайки до него, докато той лъскаше сабята си.

— Малко след изгрев слънце, но ти няма защо да ставаш. Свикнал съм да се оправям сам. Пък и Али каза, че Даша ще приготви в кухнята нещо за закуска и кошница с храна, която да взема. Вероятно ще се върна чак късно през нощта, така че няма нужда да ме чакаш.

— Нямам нищо против да те чакам — нежно промълви Зиновия, питайки се дали не бе глупаво да се надява, че той ще откликне на нейната близост.

Тирон се бе съсредоточил съзнателно върху задачата си и се опитваше да не гледа към нея. Все пак Зиновия беше в състояние да привлече погледа му, когато поискаше, а сега определено държеше на това.

Привидно небрежно тя плъзна пръсти по късите кичури коса на врата му, като го накара да се обърне със смайваща бързина.

— Косата ти е пораснала — шепотът й прозвуча като милувка. — Искаш ли да те подстрижа?

— Не тази вечер — отвърна той като в сън, загледан в топлите й зелени очи.

— Няма да ни отнеме много време — примоли се Зиновия, като прокара пръсти по светлите кичури на слепоочията и темето му. — Само едно-две клъцвания тук-таме, за да се подравни косата.

— Късно става, а аз трябва да си почина — отказа Тирон, а погледът му се плъзна по съкровищата, едва прикрити от ефирната зелена нощница. На фона на трепкащите зад нея свещи платът приличаше на воал от сгъстени пари, обвиващи тялото й, и сякаш нещо теглеше погледа на Тирон да проникне отвъд трепкащата мъгла и да се разходи из вълшебната градина на тялото й.

Внезапна остра болка прекъсна паузата и накара Тирон да подскочи от изненада. Оглеждайки се, той осъзна, че е порязал палеца си с острата като бръснач сабя.

— Гръм и мълния! — изрева той. — Дори не мога да си лъсна сабята, без да пострадам, когато стоиш наблизо. — Като й хвърли гневен поглед, той й нареди да се маха, без да обръща внимание на огорчението в погледа й. — Марш в леглото, преди да съм си отрязал нещо по-важно и да изпълня желанието на Алексей.

Преглъщайки напиращите сълзи, Зиновия бързо отиде на своята половина от леглото и седна на ръба. Оттам хвърли няколко унищожителни погледа към безучастния гръб на съпруга си, докато сърдито си решеше косата. Честото й подсмърчане накара Тирон най-накрая да избяга в гардеробната, за да не му се наложи да се извини за грубостта си и да я утеши с разкаян поглед.

Когато най-сетне се върна в спалнята, след като се беше измил и облякъл халата си, Зиновия лежеше скрита под завивките, дръпнати до брадичката й. С мълчанието си тя ясно показваше колко оскърбена се чувства от грубия начин, по който беше пропъдена. Тирон разбра, че тази нощ няма защо да се притеснява от изкушения, защото тя веднага потърси убежище на края на леглото. По всичко личеше, че не иска да има нищо общо с него, поне засега. Навярно Тирон трябваше да се радва, но всъщност всичко пак се бе объркало, Зиновия остана с впечатлението, че не иска тя да се доближава до него. Напротив, той се наслаждаваше на близостта й толкова силно, че искаше да извлече всичко възможно от нея и единственият начин, по който копнежите му можеха да бъдат удовлетворени, беше да я направи своя съпруга във всяко отношение.