Завинаги в твоята прегръдка

ЕПИЛОГ

Моряците свалиха последните платна, когато корабът се долепи до лондонския кей, а една голяма каляска спря на крайбрежната улица. Възрастен мъж слезе от по-малка карета и се обърна, за да подаде ръка на високата, слаба жена, която беше с няколко години по-млада от него. Нейната коса, някога русолява, беше избеляла от годините, така че сега имаше оттенъка на белезникаво кадифе. Къдрите й бяха грижливо подредени в елегантна прическа, която подчертаваше правилните й черти и изящната стойка. Двамата помогнаха на още една жена да слезе от каретата. Тя беше по-просто облечена и поне с двадесет години по-възрастна, сетне я съпроводиха с уважение до мостчето, към кораба.

На борда на платнохода един висок мъж, носещ на ръце рошав момчурляк на около две години, излезе от каюткомпанията и задържа вратата, за да мине жена му. Тя грижливо оправи одеялото около лицето на бебето в ръцете си, преди да излезе в мъглата, която обвиваше палубата и река Темза. Зад нея се появи дребничка прислужница, която носеше на рамо голям куфар с вещи на децата. Като се усмихна в отговор на тихо зададения въпрос на жената, мъжът й каза нещо окуражително, прегърна я със свободната си ръка и я съпроводи до трапа.

— Тир! Тир! — извика възрастната жена и с просълзени от радост очи размаха ръка, за да привлече вниманието му.

Като й махна развълнувано в отговор, Тирон се провикна към нея:

— Бабо! Значи си получила писмото ми! Не бях сигурен дали някой ще дойде да ни посрещне.

— За нищо на света не бихме пропуснали — извика в отговор възрастният мъж. — Идваме редовно всеки ден! Побързай! Искаме да видим внуците си!

Тирон сведе глава към момчето и му показа хората, които ги чакаха на кея.

— Виж, Александре! Дядо!

Сините очи на момчето неуверено се откъснаха от баща му и се насочиха към тримата, които му махаха.

— Александре… Александре… това е баба! — извика побелялата жена. — А къде е сестра ти, Катерина?

С малкото си, леко изкривено пръстче момчето посочи бебето, което носеше майка му.

— Катя?

Баща му се разсмя и помилва малката ръчичка.

— Точно така. Катерина.

Като пъхна пръст в устата си, момчето погледна своите родители, чийто глави се докоснаха за миг, сетне Тирон предпазливо вдигна ъгъла на одеялото и надникна към личицето на дъщеря си.

— Тя още спи.

— Катерина скоро ще огладнее — напомни зад гърба им Али.

Зиновия поглади тъмната косица на новороденото бебе, чийто мигли потрепнаха от докосването.

— Малката хубавица явно се чувства добре в момента, Али. Може би ще поспи още малко.

— Тя е добро момиче, същата е като тебе някога — засмя се Али.

— Хайде, любима — подкани Тирон жена си. — Ела да видиш родителите ми и баба, сетне ще отидем в къщи. Те нямат търпение да видят и теб и децата.

Зиновия опря глава на рамото му за секунда, когато Тирон я прегърна окуражително, сетне той внимателно й помогна да слезе от кораба.

— Синко! Синко! — изхлипа жената на средна възраст и се затича да ги посрещне с разтворени ръце. — Толкова е хубаво, че се върна! Така ни липсваше!

Двете семейства Райкрофт си размениха горещи прегръдки, сетне Тирон се отдръпна и започна да ги представя един на друг. Като притисна Зиновия до себе си, той каза с щастлива усмивка:

— Татко и мамо, бабо, искам да ви запозная с жена ми, Зиновия. Това са нашата прислужница Али Макабе и двете ни деца, Александър и малката Катерина. Кръстихме ги на бащата на Зиновия и на нашата скъпа приятелка, княгиня Наталия Катерина Жеркова, която това лято ще ни дойде на гости със съпруга си, заедно с друг наш близък приятел, майор Григорий Тверской и неговата невеста Таня.

Мегън измъкна момчето от ръцете на баща му и му прошепна нещо тайно на ушенцето, при което то се разсмя звънливо и посочи към баща си.

— Кон! Татко!

Тирон се усмихна на баба си.

— Да, бабо, вече го научих да седи на коня пред мен, така че желанието ти да бъде обучен на езда от най-добрия възможен учител ще се изпълни.

Просълзена от щастие, майката на Тирон се усмихна радостно и прегърна Зиновия, като я увери, че е добре дошла в семейството.

— Благодаря ти, скъпа, че направи сина ми така щастлив и че ни дари тези две малки съкровища, които вече обикнахме. Боях се, че годините на раздяла няма да имат край, но сега кралят възложи на Тирон да обучава конните му части, така че сме сигурни, че той повече няма да напуска Англия. Може би баща му най-накрая ще успее да го заинтересува с нашата корабостроителница.

Тирон се осмели да засегне причината, която го беше накарала да избяга от Англия преди повече от три години.

— Какво стана, докато ме нямаше?

— Всичко е уредено със семейството на човека, с когото се дуелира — увери го по-стария Райкрофт, като го потупа по гърба. — Дори когато чу, че ще се връщаш, лорд Гур сам дойде да се извини за това, което направи синът му с Анджелин и за преследванията след дуела. Каза, че всеки мъж има право да защитава честта и доброто име на жена си от хората, които ги опетняват. Съжаляваше за гнева и невъздържаността си, които те принудиха да избягаш в Русия.

— Както виждаш, татко — отвърна Тирон — оказа се, че съм отишъл за добро. Там намерих много по-скъпоценни съкровища, отколкото съм имал някога тук.

— Трябва да призная, сине — отбеляза майка му, като се радваше, че той си остава все така хубав. — Трябва да призная, че се върна по-щастлив, отколкото беше, когато потегли… и по всичко личи, че си намерил безценно семейство и приятели.

— Така е, майко — съгласи се Тирон, като хвърли поглед към ненагледната си жена. — Наистина аз съм богат човек.