Завинаги в твоята прегръдка

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Струпаните на Червения площад московчани видяха да преминава един полк прашни конни стрелци, между чийто редици яздеха някакви хора с войнствен вид, облечени по неописуем начин. Две жени, едната с повито бебе на ръце, ги следваха на малка каруца, пълна със сено. Двете бяха предпочели да пътуват по този начин по съвсем различни причини. После идваха няколко топа, а накрая на шествието се поклащаха каруците от обоза, две от които бяха пълни със завързани и ранени хора.

Именно тази гледка беше първото нещо, което зърна княз Алексей, когато слезе от шейната си. Още не се беше съвзел от първоначалното изумление, когато видя в пълната със сено каруца тъмнокосата жена. Не стига това, ами нейният похитител беше заловен и яздеше гордо начело на отряда си, сякаш го чакаше някаква награда.

Алексей изстина от ужас и едва можа да си поеме дъх. Същата сутрин беше наминал през къщи и беше чул Ана да скимти от ужас, защото я викаха в царския дворец да разкаже какво знае за заговора на Иван Воронски. Тя беше сигурна, че щяха да я подкарат към Лобното място, където щеше да си получи заслуженото наказание, задето, макар и без да подозира е приютила един изменник.

Ето докъде беше стигнал, помисли си Алексей и видя целия му живот да преминава пред него. Тежкото предчувствие, сковало сърцето му, показваше, че скоро ще се реши и неговата съдба. Цар Михаил го беше предупредил, а той не си беше взел поука. Вместо това се беше заел с голямо удоволствие да организира отвличането на Зиновия, като последния похотлив глупак, който няма търпение да види главата от делена от тялото си. Страх, неописуем страх сковаваше гърдите му и караше сърцето да блъска отчаяно!

На площада вече се беше струпала гъста тълпа. Хората се бяха стекли при вестта за победата на стрелците. Майор Некрасов беше разказал за нея на царя, който я беше съобщил пред делегатите от Земския събор. Болярите бяха разгласили вестта сред хората си и постепенно тя се разнесе сред верните поданици, въодушевени от подобно чудо. Разгромен бе нашественикът, който междувременно слуховете бяха направили пет пъти по-силен, предотвратено беше убийството на добрия патриарх и на самия цар… Това определено си заслужаваше приветствените викове!

— Извинявайте! Извинявайте!

Княз Алексей бе откъснат от мислите си, когато един чуждестранен офицер го бутна, за да мине покрай него. Хвърляйки уплашени погледи през рамо, военният разблъскваше отчаяно хората по пътя си, сякаш всички сили на ада го гонеха по петите му.

— Извинявайте! — повтори той и тъкмо заобикаляше княза, когато сред тълпата се разнесе женски глас.

— Ехо, Едуард! Трябва да поговоря с теб! Стой!

Този, когото нарекоха Едуард, с ужас се устреми напред, като почти събори Алексей с надеждата да си пробие път сред гъстата тълпа, като се правеше, че не е чул нищо.

Жената, която му беше извикала, използва по-убедителен призив.

— Едуард Уолсуорт! Няма да избягаш далеч, ако насъскам генерала подире ти!

Едуард изруга тихо, като накара Алексей да го погледне въпросително, защото думите бяха произнесени на няколко сантиметра от ухото му. Въпреки това офицерът сякаш изведнъж се беше убедил в необходимостта да поговори с жената. Като се обърна рязко, той разпери ръце и се приближи с театрална усмивка до нея, показвайки по всякакъв начин колко е зарадван от срещата.

— Алета! Колко си хубава днес, любимо мое цветенце!

Веждите на Алексей се вдигнаха още по-високо, когато погледна крадешком към тази, която беше докарала клетия офицер до подобно отчаяние. Високият военен я закриваше напълно и той можа да зърне само крайчеца на широката й пола, но тя не си направи труда да сниши пискливия си глас, така че князът можа да чуе всичко, което казваше.

— Ах ти, лошо момче! Можех да си помисля, че се опитваш да ми избягаш. А не беше ли така! Трябваше да кажа на Винсент, че ти си човека, който търси, а не полковник Райкрофт! Да не си мислиш, че ще си държа все така езика зад зъбите, когато ти дори не идваш да ме видиш! Ще насъскам всички срещу теб и ще обявя пред хората, че ти си бащата на детето ми! Пък и грешката наистина си е само твоя. Казах ти да внимаваш, но не! Непохватен беше като ученик, за първи път съблякъл някое девойче!

Подполковник Едуард Уолсуорт безпомощно сви рамене, опитвайки се да я успокои.

— Е, хайде, Алета! Как може да си толкова сигурна, че аз съм виновникът? Нали по същото време се виждаше с някакъв руснак? Съвсем ясно си спомням, че ти спомена как си измамила княза, като си му казала, че си малката девствена дъщеричка на генерала. Да не искаш да кажеш, че след като си го съблазнявала по всякакъв начин, накрая не си легнала с него? — Едуард не си направи труда да прикрие недоверието в гласа си. — Ако пък грешката не е на руснака, тогава трябва да е на твоя съпруг. Сигурно не си го изхвърлила съвсем от леглото си.

— Глупак! Няма да успееш да се измъкнеш, като прехвърляш вината върху другиго! Винсент отдавна е хванал някаква болест, която вече го е разяла до сърцето и му пречи да изпълнява мъжките си задължения. Сигурно я е пипнал от някоя от малките уличници, с които обича да си играе, макар че има наглостта да обвини мен!

Двама души едновременно ахнаха, когато Алексей и Едуард разбраха какво иска да каже тя. Алексей се озърна като ранен звяр, обхванат от ужас, а Едуард грубо изръмжа:

— Проклета да си, жено! Много злина е нужно, за да примамиш един мъж в леглото си, когато може да си заразена!

Алета ядосано кресна:

— Какво?! Да не мислиш, че и аз съм заразена? Честно ти казвам, досега не съм чувала подобно…

Едуард беше кипнал и като се надвеси над нея, изсъска в лицето й:

— Като те знам как си ловиш любовниците, Алета, сигурно нямат чет мъжете, които си хванала в капана си!

Алексей изхлипа, като усети, как в гърлото му се надига някаква буца. Сетне като човек, прекалил с алкохола, се измъкна с клатушкане от тълпата и тежко се строполи в шейната си с пепеляво лице. Забрави за двамата, които продължаваха да се карат можеше само да си мисли какво беше от негова страна да се хване в капана на тази жена.

Успя някак да се добере до дома си и като влезе, олюлявайки се, в къщата, нареди да отнесат в покоите му водка и вряла вода. Слугите се разтичаха и скоро горещата баня беше готова, точно както беше наредил. Като изгледа гневно прислужника, който чакаше да му помогне с къпането, Алексей му изръмжа да се маха и се съблече сам.

Пое си дъх, потопи се във врялата вода и с ожесточение започна да се търка, докато кожата му започна да пуска кръв. Сетне се отпусна в коритото и изля в гърлото си почти една трета от бутилката със силната и коварна напитка. Накрая се изправи с олюляване, чувствайки се достатъчно пречистен и отвън, и отвътре. Беше страшно разгорещен, омекнал и пиян. Търсейки някакво убежище срещу бушуващите в душата му чувства, той хвърли настрана бутилката, стигна с клатушкане до леглото и се строполи по очи върху него. Впери замаяния си поглед в отсрещната стена и започна да мърмори несвързано как ужасно изглеждала съсирената кръв и как се уплашил като дете, когато баща му грабнал ножа да се самоубие.

Княгиня Ана не се върна тази нощ, нито пък слугите се осмелиха да надникнат в покоите на господаря. Следващият ден вече преваляше, когато почти с облекчение те чуха чаткането на подкови пред къщата, а няколко секунди по-късно и настоятелно тропане по вратата. Борис хукна да отвори портата и отстъпи със страхопочитание, когато полковникът англичанин нахълта с трима офицери в предверието, без да дава никакви обяснения. Той вече говореше руски и нареди господарят на дома да се яви веднага пред него.

— Той е горе, господине! — гласът на прислужника потрепери, когато посочи покоите на княза. — Не е слизал от вчера. Тогава ни нареди да му приготвим баня. Не беше в добро настроение, и ние не смеем да го безпокоим.

— Ще го обезпокоя аз него! — изръмжа Тирон през рамо, докато се качваше бързо по стълбите, следван по петите от хората си.

Борис ги последва, опитвайки се да не изостава, и умоляваше офицерите да внимават, защото иначе рискували живота си.

— Княз Алексей може да е неразположен… с някоя жена… ще се разгневи, ако нахълтате. Не му е за пръв път да се заключва, но обикновено ни кара да му носим храна на него и приятелката му.

Лицето на Тирон се сгърчи от гняв и той погледна с отвращение към прислужника.

— Явно прекалено дълго си угаждал на това копеле, приятелю. Но сега той ще си получи от нас каквото заслужава! Царят ни прати да закараме твоя господар в затвора и аз ще го направя с огромно удоволствие.

Полковникът се спря за секунда пред вратата, сетне натисна дръжката и като видя, че е заключено, разби вратата с едно блъсване с рамо. Заслепен от гняв, той вече беше преполовил стаята, когато внезапно се закова на място и със засилваща се погнуса се загледа в купчината на леглото. Беше се сражавал в много битки, но през всички тези години не беше виждал такова нещо. Усети, че му се повдига. Страшно беше, че човек може да бъде обхванат от такова безумие, та да насече с подобна жестокост собственото си тяло, преди да събере достатъчно смелост, за да сложи край на живота си.

Тирон се обърна рязко и отиде с несигурни стъпки до врата, където стояха хората му. Отвращението, по лицето му, показваше, че гледката вътре не е от приятните. Борис го погледна изпитателно и се опита да влезе, за да види какво беше предизвикало погнусата на полковника, но Тирон протегна ръка да го спре.

— Ние с хората ми ще увием княза в чаршафите и ще го отнесем вместо вас долу. Трябва да го сложим на студено място, до погребението.

Недалеч от Тарасови Зиновия стоеше до прозореца в дома на Наталия Андреевна и чакаше Тирон да мине по улицата със задържания. Искаше просто да се увери, че нищо лошо не се е случило на съпруга й и че коварният княз не е успял да му причини никаква злина. Усмихна се с облекчение, когато видя Тирон да се връща сам, сетне изведнъж беше обхваната от съмнения и се запита, какво ли се е случило. Сърцето й изтръпна при мисълта, че Алексей е някъде на свобода и не са могли да го спрат. Сякаш току-що се беше събудила от кошмарен сън и още не можеше да осъзнае дали виденията й няма да оживеят, за да я наранят.

— Той вече е далеч — прошепна Зиновия, опитвайки се да успокои страховете си. — Няма да се осмели да се върне. Сигурно сега се чуди къде да се скрие от гнева на царя и хората му.

Тя въздъхна и се опита да сложи ред в разбърканите си мисли, когато Тирон подкара коня по тясната алея, която водеше към конюшните в задния двор. Глупаво е да се поддава на паниката, каза си тя укорително. Нямаше никаква представа какво е станало. Щастлива беше да си е у дома и можеше да бъде спокойна, че Алексей няма да успее да я отвлече отново. След като прекара цяла една блажена нощ, удовлетворявайки сладострастните желания на съпруга си, тя се чувстваше на седмото небе.

Зиновия се намръщи и разтревожено поклати глава, ослушвайки се и гадаейки какво ли е могло да задържи Тирон в конюшнята. Наташа беше изпратила някъде Али, Даша и София, така че по-голямата част от къщата бе останала на тяхно разположение. Останалите слуги бяха получили нареждане да изпълняват всичките им нареждания, без да им досаждат.

— Зиновия…?

Гласът долетя някъде отвън и отдолу и звучеше странно приглушен.

— Да…? — извика в отговор тя.

— Ела, любима, имам нужда от теб.

— Тирон? Ти ли си? — викна тя, докато краката сами я понесоха навън, през залата, сетне по стълбите надолу. Бяха я повикали на английски, но гласът звучеше странно глух и сподавен. — Как влезе в къщата?

— Идваш ли, любима?

— Да, да, идвам! Къде си? Едва те чувам. Моля те, кажи ми, всичко ли е наред? Звучиш толкова странно.

— Побързай!

Сърцето й подскочи от страх. Какво беше станало? Нещо лошо ли? Къде беше той?

— Бързам, скъпи! Чакай ме!

— Чакам те, но побързай…

Тя хукна с всичка сила надолу, слезе тичешком по стълбите и потъна все по-навътре и по-навътре в коридорите, водещи към самото сърце на къщата. Едва можеше да си поеме дъх, когато нахълта през последната врата, не знаейки какво да очаква там. Внезапно се закова… и зяпна от смайване.

От средата на басейна Тирон й се ухили и като остави дългия рог, през който понякога Наташа викаше слугите, й махна да дойде.

— Ела при мен, мадам. Тази вечер се чувствам в изключително добра форма и смятам, че трябва да помислим дали да не поработим по твоята молба.

— Каква молба, съпруже мой? — попита развълнувано Зиновия, като вдигна ръце към копринените шнурове на сарафана си.

— Реших, мадам, че трябва да помислим сериозно как да задълбочим нашата връзка…

— Така ли, господине? — На устните й трепна изкусителна усмивка и тя пусна копринения сарафан да се свлече на пода. Смъкна бельото си и попита с престорена невинност: — Как можем да бъдем по-силно свързани от сега?

Тирон не мисли дълго.

— Бях впечатлен от въздействието, което имаше върху Ладислас раждането на сина му. Стигнах до извода, че трябва да докажем любовта си, като дадем на света подобен дар.

— Та аз едва ви познавам, господине — подразни го тя, докато разплиташе косата си.

— Тогава ела, мадам, за да ме опознаеш по-добре. Имаш още много да учиш и аз горя от нетърпение да те въведа в блаженствата на съпружеската връзка.

— Това странно напомня похотливо предложение, господине.

— Поканата е съвсем почтена, мадам. Уверявам те, че през целия си живот не съм бил по-искрен.

— Искрен в желанието си да ме обучите? Или искрен в желанието си да направим заедно дете?

— И двете, мадам, и двете! Само ела в прегръдките ми и ме остави да ти докажа сериозността на намеренията си.

Като остави чорапите си на пейката, Зиновия слезе по стъпалата на басейна и заплува към разтворените му обятия. Като я вдигна и притисна в прегръдките си, Тирон я погледна с пламнали очи.

— Сега е много по-хубаво, отколкото в началото, скъпа — прошепна той с усмивка. — Защото вече не се боя, че друг ще те отнеме от мен. Страховете ни станаха излишни, след като един човек имаше благоразумието да промени живота си, а друг реши да сложи край на своя. — Той целуна устните й, които току-що бяха възкликнали учудено. После продължи с приглушен глас, наслаждавайки се на допира до мокрото й тяло. Да мадам, вече няма защо да се страхуваме от княз Алексей, нито пък да се притесняваме, че Ладислас вече няма да види Альона и сина си. Дадена му беше пълна амнистия и му обещаха ежегодна заплата, за да обхожда границата и да следи за нейната безопасност, така че надали ще го видим повече. Що се отнася до княгиня Ана, имотите й са конфискувани и тя повече няма да се радва на почестите, дължими на царска братовчедка. Наредиха й да се върне в дома на родителите си, където ще бъде поставена под техен надзор и опека. Само те ще решават какво да правят с нея и ако им причини някакви неприятности, лично царят ще се заеме с нея. Това е наказанието й, задето не е проявила достатъчно проницателност, за да разбере какви са били плановете на Иван. Много боляри казаха, че тя първа е трябвало да се досети, като се има предвид колко близка е била с него.

— Чудно как само се подредиха нещата — прошепна до устните му Зиновия. — Единственото нещо, което ще ме притеснява, е дали Ладислас ще удържи на думата си. Страх ме е да си помисля, че може пак да се наложи да тръгнеш по дирите му. Всъщност, съпруже мой, не мога да си представя, че пак ще трябва да ме напускаш.

— Занапред това ще става много по-рядко, мадам. Царят нареди на генерал Вандерхаут и жена му веднага да се махат от Русия и ми възложи командването на чуждестранната дивизия, начело на която досега беше Вандерхаут. Това означава, любов моя, че съм повишен в чин бригаден генерал.

Тирон се разсмя, когато Зиновия изпищя от радост и обви врата му с ръце. Като я притисна до себе си, той въздъхна. Отсега съжаляваше, че през дългите години, които щяха да прекарат заедно в Англия, нямаше да могат да се наслаждават на подобни бани. Е, все щеше да измисли нещо.