Зона 51: Екскалибур

НАСТОЯЩЕТО19.

Еверест

Търкот спря. Беше увиснал с две ръце на въжето и едва си поемаше дъх. Имаше чувството, че обитава някакъв нереален свят, без тревоги и притеснения, напълно изолиран от събитията, които го бяха довели тук.

Морис предполагаше, че обогатената кръв ще му помогне през първите четирийсет и осем часа. Търкот се зачуди откъде медикът можеше да знае това — да не би да я беше пробвал? Или това бе само предположение? Пулсирането в слепоочията му бе по-лошо от всякога, ръцете и краката му тежаха, като че бяха пълни с олово.

Въжето в ръцете му затрепери. Търкот вдигна неохотно глава. Муалама продължаваше да се катери по скалата и доближаваше корниза. Търкот забеляза замръзнала кръв по ръбовете на маската на чернокожия археолог. Зачуди се откъде намира сили да се движи.

Увиснал на въжетата, той се пресегна и бръкна в якето. Извади малък метален термос, отвинти внимателно капачката и вдъхна от парата, която излезе през отвора. Отмести встрани кислородната си маска, надигна термоса и почувства благодатната топлина на стичащото се в гърлото му кафе.

Пъхна термоса под мишница и отново бръкна в якето. Когато я извади, на дланта му имаше две мънички таблетки. Амфетаминът, който Морис му бе дал с предупреждение да го използва внимателно. Търкот взе едната, погълна я с няколко глътки кафе, после постъпи по същия начин и с втората.

Въжето отново затрепери и Търкот едва не го изпусна. Разкрачи се, опря подметки в скалата, напъна мишци и отново се закатери нагоре.

Макгро постави три осигурителни клина преди да се наведе към вкочанените трупове, които запречваха корниза. Два от тях бяха облечени със старовремски дрехи. До тях имаше и друго тяло, с по-съвременно облекло. Отвъд труповете, забит в ледената стена, стърчеше прибраният в ножницата Екскалибур.

Макгро вдигна пикела, но тъкмо когато замахваше да изсече леда около ножницата, Оливети го докосна по рамото и посочи на североизток. Линията черни точки се бе проточила почти по целия отсрещен хребет. Оливети посочи себе си, после отново непознатите катерачи. Макгро кимна и съсредоточи вниманието си върху леда.

Оливети заби два клина, свали си раницата, закачи я на единия, отвори я и извади пластмасова кутия, дълга шейсет-седемдесет сантиметра. Заклещи кутията между гърдите си и скалата и извади цев и сгъваем метален приклад със затвор. Монтира цевта на приклада и нагласи оптическия мерник отгоре. От джоба на якето си извади два пълнителя. Дръпна затвора и постави първия пълнител в гнездото. После се отпусна назад и пусна кутията, която полетя надолу в пропастта. Опря пушката на рамо и се прицели в последния от групата. Пое си дъх, издиша спокойно и натисна спусъка. Когато куршумът попадна в целта, той вече държеше на прицел следващия катерач.

В първия миг всички помислиха, че последният се е подхлъзнал. Но след миг до тях достигна ехото на изстрела. И в същия миг и предпоследният от колоната бе повален.

Въжето се изпъна рязко и Лексина, която бе втора отпред изгуби дъх. Стоящият пред нея Аксу пръв осъзна каква опасност ги дебне и извика на задните:

— Режи въжето!

Следващият куршум повали третия алпинист отзад напред и опръска снега с кръв и парченца мозък. Четвъртият чу вика на Аксу и посегна към ножа си, но се отказа, защото телата на застреляните го влачеха неудържимо към пропастта.

Без да губи време, Лексина извади ножа от колана си и се извърна. Зад нея беше Елек, вкопчил и двете си ръце във въжето. Още един изстрел отекна в мига, когато Лексина преряза въжето между нея и своя дългогодишен събрат.

Лишени от осигуровката на Лексина и Аксу, останалите алпинисти полетяха надолу в пропастта — последният бе Елек.

Лексина огледа планината пред тях и видя някой да виси на стената над тях с пушка в ръка. Даваше си сметка, че с отчаяните си действия е спечелила само няколко секунди.

Аксу бе извадил оръжието от раницата и се опитваше да се прицели и същевременно да се задържи на въжето. Тъкмо изравняваше мерника с окото си, когато един куршум го удари право в гърдите. Тялото му се преметна, той изпусна автомата, но с другата си ръка продължаваше да стиска въжето.

Лексина се оглеждаше трескаво — търсеше каквото и да било прикритие, но беше в средата на съвсем открито пространство. Изпълзя напред до Аксу, опитвайки се да се скрие зад него от огъня на снайпериста.

Търкот чу изстрелите и веднага определи, че стрелбата се води от позиция недалеч от тяхната, точно зад ъгъла на корниза, където се бяха скрили двамата алпинисти. Беше само на десетина метра над тях. Още след първия изстрел той ускори темпа на катерене и бързо настигна Муалама.

Оливети виждаше ясно последния член на китайската експедиция през телескопичния прицел. До него Макгро продължаваше да дълбае леда. Оливети извади празния пълнител и бръкна в джоба на якето за следващия. Докато го нагласяваше в гнездото, пълнителят се изплъзна от вкочанените му пръсти и полетя в пропастта.

Оливети бръкна в джоба за трети пълнител.

Аксу се извърна към Лексина. Изпод маската му се стичаше тъмна кръв. Опитваше се да й каже нещо, но от устата му не излизаше никакъв звук. Тя протегна ръка и взе автомата му.

Сложи дулото върху рамото на Аксу и се прицели в снайпериста. Натисна спусъка в мига, когато видя пламъчето от огъня на противника. Не го пусна, докато не изстреля всичките трийсет патрона в пълнителя. Някъде по средата на стрелбата усети, че тялото на Аксу подскача от следващото попадение.

Обстрелът бе неточен, куршумите драскаха скалата високо над главата на Оливети. Промяната настъпи едва когато куршумът на Оливети удари тялото на китаеца. Дулото на автомата се премести надолу, един откос разкърти камъните над главата на Оливети, следващият попадна в тялото му.

Оливети премигна учудено. Не можеше да повярва, че са го уцелили. Нановирусът премина на максимален режим, подканвайки го да продължи да действа. Той премести прицела върху темето, което се подаваше иззад тялото, което бе прострелял вече два пъти. След това натисна спусъка.

Куршумът удари Лексина точно между червеникавите котешки очи и се заби в мозъка й.

Оливети увисна на въжетата. Животът бързо напускаше изстиващото му тяло. Някъде от много далеч долетя изненаданият вик на Макгро. Оливети се извъртя в обратна посока и откри, че някой се приближава по корниза към тях, като използва поставената от Макгро осигуровка.

Макгро бе застанал на тясната площадка, вдигнал пикела за удар. С предсмъртно усилие Оливети изправи пушката и натисна спусъка. От отката тялото му се завъртя, удари се в стената и увисна на въжетата.

Първите няколко куршума попаднаха в гърдите на непознатия и от изходните отвърстия на гърба му бликнаха фонтанчета кръв. Тялото му политна от корниза и увисна на няколко метра по-надолу, задържано от въжето.

Макгро се върна при плитката кухина и отново се зае да дълбае с пикела.

Търкот едва не полетя надолу, когато въжето пред него рязко го дръпна. Вкопчи се с ръка в една издатина, а с другата посегна и бързо откачи въжето. За всеки случай премести автомата така, че да е на гърдите му. Едва тогава продължи. Беше чул изстрелите и не знаеше какво може да го очаква.

Когато стигна ръба откри, че корнизът свършва. Нямаше никаква представа дали ще може да стъпи някъде от другата страна. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Ако не успееше да се закачи с крак оттатък… ако там въобще няма на какво да се стъпи… Търкот разтърси глава, за да прогони неканените мисли. Макар и увиснало, въжето продължаваше зад ръба. Той протегна ръка, улови се за един щръкнал камък, после заопипва слепешката с крак. Най-сетне докосна продължението на корниза, опря се и се прехвърли от другата страна на ръба.

Първото, което видя, бе увисналото на въжетата тяло на Муалама. Чернокожият археолог беше мъртъв. На няколко метра зад него някакъв непознат копаеше в тясна пещера, пред която лежаха три вкочанени трупа. А в пещерата стърчеше забитият в леда Екскалибур.

Търкот се държеше с двете ръце за скалата. Непознатият бе изцяло погълнат от работата си и още не го бе забелязал. Но докато заобикаляше Муалама, мъжът неочаквано се извъртя и вдигна пикела за удар. Търкот нямаше никаква възможност да се защити. Не му оставаше друго освен да чака удара, втренчил поглед в налудничавите очи на другия.

Мъжът плъзна поглед върху якето на Търкот и го закова върху емблемата на Специалните части. На свой ред Търкот забеляза обозначението на непознатия — триадата от пистолет, котва и орел указваше, че принадлежи към военноморските „тюлени“. Погледите им се срещнаха, пикелът в ръцете на непознатия увисна във въздуха. Програмата, въведена от стража, се опитваше да надделее над десетилетната школовка на „тюлена“.

Пикелът разцепи въздуха и удари найлоновото въже, което прикрепваше „тюлена“ за скалата. Търкот можеше да се закълне, че устните на мъжа се разкривиха в мъчителна усмивка миг преди тялото му да полети в пропастта и да повлече след себе си и убития му партньор. Търкот стъпи на площадката, вперил поглед в меча. Дръжката му сияеше, сякаш бе уловила лъчите на залязващото слънце. Върху ножницата бяха гравирани рунически символи.

Търкот извади от колана своя пикел и продължи да дълбае леда.