Зона 51: Екскалибур

НАСТОЯЩЕТО6.

Великденският остров.

Сянката на Аспасия лежеше съвсем неподвижно. Очите му бяха склопени, гърдите едва се повдигаха. Граалът бе положен на масата до него.

Две неща се случваха едновременно в пещерата.

Изтощеното тяло на Кели Рейнолдс потрепваше и се гърчеше, докато умът й търсеше начин да прати важното съобщение до Зона 51. Тя бе успяла да разкрие някои ключови части от плана на Сянката на Аспасия и си даваше сметка, че трябва час по скоро да препрати тази информация до приятелите си. Беше само на крачка от осъществяването на тази задача.

В самия край на дясната ръка на Сянката, там, където куршумът бе откъснал китката, се бе оформил черен, нарастващ мехур. Милиметър по милиметър се оформяше нова, съвсем здрава ръка.

Пекин, Китай

Китайският президент влезе в залата на Народното събрание. Държеше касетка с видеозапис. При появата му шумът незабавно утихна и се възцари почтително мълчание. Президентът се отправи към подиума, но точно преди да изкачи стълбите спря и подаде касетката на един от техниците. Едва след това застана пред микрофона.

— Видеозаписът, който предстои да ви покажа, бе получен току-що. Изпратен е от Циан Лин.

После даде знак да изгасят светлините. Големият екран зад него потрепна. Появи се нисък китаец със златисто кимоно. До него стоеше двуметров пришълец с червеникави котешки очи и червена коса. В залата се възцари гробно мълчание. Създанието — аирлианец, както знаеха от новините на западните телевизии — заговори с напевен глас. Мъжът превеждаше на китайски.

Речта продължи около десет минути, но посланието й беше просто: да се присъединят към Артад или да станат негови врагове. Според съществото Ши Хуанчжоу, първият китайски император, бил Сянка на Артад. Беше им даден срок от един час, за да гласуват и да оповестят решението си.

Когато екранът угасна, в залата се възцари хаос.

Зона 51

Търкот изруга. Бръмченето продължаваше почти цяла минута. Той пъхна ръка в джоба си и извади сателитния телефон. Понечи да замахне, решен да запокити досадния апарат надалеч. Намираше се на стотина метра от пистата, на километър от Зона 51, и продължаваше да върви към пустинята.

Спря и седна на пясъка. Телефонът продължаваше да бръмчи. Десетилетия упорити тренировки надделяваха над чувствата му. Дисциплината вземаше връх. Той включи телефона.

— Да?

— Китайците току-що са получили ултиматум от Артад — каза Куин. — Или са с него, или стават негови врагове. „Стенис“, „Вашингтон“ и „Джар Вайкинг“ са се отправили към Хаваите. Защитени са със силово поле. Флотата е предприела опит да ги спре с подводница, но я е изгубила.

Търкот се излегна по гръб и зарея поглед в синьото небе. Гневът му се бе изпарил. Чувстваше безмерна умора; всичко, което искаше, бе да затвори очи и да заспи. Да забрави.

— Е, и? Какво можем да направим?

— Кели Рейнолдс ни е пратила текстово съобщение през Пърл Харбър.

Търкот се надигна.

— Кели?

Мисълта, че журналистката е все още жива, пленница на Великденския остров, го разбуди.

— Да.

— Как е успяла да го прокара?

— Пратила го е чрез сателитната връзка на стража до пленения флот. Оттам сигналът е бил препратен автоматично на Пърл Харбър. Пращам го на дисплея на телефона ти.

— Давай. — Търкот се загледа в миниатюрния екран.

Търкот прочете още веднъж съобщението, после вдигна телефона до ухото си и попита:

— Нещо друго?

— Муалама откри сведения за втория кораб-майка. Яков също се натъкна на нещо интересно в архивите на нацистите.

— А нещо ново за Екскалибур?

— Муалама смята, че е бил скрит от Наблюдателите, а после изчезнал. Струва ми се, че всичко това е свързано. Вторият кораб-майка, главният страж, Екскалибур и силовите полета.

— Какво е Сагамарта?

— В момента проверявам.

— Друго? — попита Търкот, докато обмисляше чутото.

— Някой друг, изглежда, също смята, че знаем нещо важно.

— Кой?

— Командващият Тихоокеанския флот. Иска да говори с теб.

— Защо?

— Откъде да знам, по дяволите?

Неочакваното избухване на инак кроткия и възпитан Куин накара Търкот да се засмее за първи път от доста време насам.

— Мисля, че иска да чуе какво ще го посъветваш относно Пленения флот, като се има предвид, че ние първи го предупредихме за силовото поле — добави с поомекнал глас Куин. — Май вече ни смятат за „експерти“ по борба с аирлианците.

— Прехвърли го на линия — рече Търкот.

Тихият океан

Плененият флот постепенно забавяше скорост. Маневрата отне известно време заради грамадната маса на трите най-големи кораба. Междувременно масивните врати, които нановирусите бяха построили на носа на „Джар Вайкинг“, бавно се разтвориха.

Вътре една до друга се полюшваха две подводници, които изглеждаха съвършено еднакви — чак до надписа „Спрингфийлд“, изписан на кърмите им. Едната беше оригинална, заловена от силите на Сянката на Аспасия край бреговете на Великденския остров. Другата беше нейно копие, изработено от наномашините.

Двигателите и на двете се включиха и те изплуваха в океана и заеха местата си. Всички кораби отново потеглиха и набраха скорост. А в гигантския плаващ док на „Джар Вайкинг“ молекула по молекула машините градяха следващите две подводници.

Всъщност подводниците във водата имаха известни различия от първоначалната подводница „Спрингфийлд“. На кърмите им имаше входящи шлюзове. Щом подводниците се отдалечиха от „Вайкинг“, шлюзовете се разтвориха и започнаха да всмукват вода, която преминаваше през серия прегради, повишаващи налягането и увеличаващи скоростта на потока, накрая се изхвърляше от два отвора в носовия отсек.

Стандартната подводница от клас „Лос Анжелис“ можеше да развие скорост до 35 възела, но с помощта на тези нови приспособления двете подводници скоро достигнаха шейсет.

Въздушното пространство над централната част на Тихия океан

Изтребителят Ф-14, на борда на който се намираха Макгро и Оливети, зае позиция зад летящия танкер. От задната част на танкера се подаде горивна дюза и се закачи за носовата част на изтребителя. Горивото потече към поизпразнените подкрилни резервоари на изтребителя. Зареждането продължи две минути, след което танкерът изхвърли и собственото си гориво и двигателите му заглъхнаха, закашляха се за последен път и угаснаха окончателно. Носът на самолета се наклони надолу и той полетя към океана. Заразеният екипаж не направи никакъв опит за аварийно приводняване.

Изтребителят в небето над потъващия танкер продължи да следва курса си, зададен от Сянката на Аспасия. В кабината нановирусите почти приключваха с промените в белите дробове на двамата войници.

— Попай — промълви Макгро, който за миг дойде на себе си, и протегна ръце напред — към дръжката на катапулта. В същия момент наложената в съзнанието му матрица на Водач пое контрола и наказа с мощен болезнен импулс онова „ъгълче“ от съзнанието, което се бе опитало да въстане. Тялото на Макгро се сгърчи от болка, после се отпусна.

Пекин, Китай

Гласуването в китайския парламент протече бързо и приключи с изненадващо единодушие в подкрепа на Артад. Няколко фактора оказаха влияние върху това решение.

Първият бе, че Сянката на Артад е била Ши Хуанчжоу. Древната фигура на първия император, обединителя на страната, дори след петдесетилетие на комунистическо управление, все още се радваше на изключителна почит в Китай. Всички виждаха в него възможност Китай да възвърне лидерската си позиция в света, дори с подкрепата на същество от друг свят.

Не по-малко значение оказа обаче и фактът, че атомната атака срещу Циан Лин бе отблъсната. Врагът бе твърде силен, за да си съперничат с него, и достатъчно лукав, за да им внуши, че могат да му бъдат достойни съюзници.

Освен това всички бяха чели докладите за провала на тихоокеанския американски флот да щурмува Великденския остров. Назряваше нова война между враждуващите фракции на пришълците и макар китайците да се радваха на американското поражение, те си даваха сметка, че това може да е само първата повалена плочка от доминото.

Оказаха значение и гласовете на китайските военни. Флотът вече струпваше масивни сили покрай бреговете на Виетнам, Северна Корея и Тайван. Говореше се, че сега е моментът да завладеят тези исконно лелеяни земи.

Никой не забравяше също така, че Циан Лин се намира в западен Китай, където преобладаваше мюсюлманското население. Китайските политици се надяваха — с помощта на Артад — да си възвърнат контрол върху тази размирна част от страната.

В края на краищата само трима от шестстотин делегати гласуваха срещу съюза с Артад.

Резултатът бе изпратен в Циан Лин.

Шестимата1, гласували против, бяха изведени от парламента и разстреляни с куршум в тила на площада пред сградата. Телата им бяха обесени на уличните лампи, а на гърдите им окачиха табели, в които ги обявяваха за „предатели на Поднебесното царство“.

Отделните военни части получиха заповеди да нападнат Корея и Тайван.

Друга заповед, лично от Артад, бе изпратена до подразделенията в западен Китай.

Кашгар, Китай

Разположен на две хиляди мили от Пекин, Кашгар бе провинциалната столица на Синянско-Уйгурския автономен регион. Заради отдалечеността си той бе почти откъснат от политическите промени, които кипяха на изток. Ала въпреки разстоянията китайската армия държеше Кашгар в железен юмрук.

Когато командирът на гарнизона получи заповед от Пекин да подготви групата за специални операции за щурм в западна посока, не можеше да става въпрос за колебание. Самолетът и бойната група незабавно бяха поставени в състояние на пълна бойна готовност. В заповедта се казваше, че не бива да излитат преди да е пристигнал един специален пратеник.

Циан Лин

Китайският военен хеликоптер кацна на овъглената земя непосредствено до силовия щит, обграждащ гробницата. Командирът на екипажа скочи на земята и разтвори широко вратата на пасажерския отсек. Почвата под краката му бе обгорена при взрива на атомната бомба, изстреляна от китайците при неуспешния им опит да унищожат пришълците в Циан Лин.

Доказателство за промяната на ситуацията бе трепкащият отвор в подножието на силовия щит, през който само след минута преминаха три фигури. Щитът се затвори още преди да доближат кацналия хеликоптер. Щом тримата се качиха на борда, пилотът вдигна тежката машина право нагоре — опасяваше се да остава твърде дълго в „горещата“ зона близо до странното силово поле.

Настанени в задната част на вертолета, Лексина, Елек и Коридан вече обмисляха първата стъпка от възложената им от Артад мисия.

Пърл Харбър, Хавайските острови

Адмирал Кензи изключи сателитния си телефон. Казаното от Търкот бе потвърдило най-големите му страхове. Той отново погледна сателитното изображение. Нямаше никаква грешка кои са двата самолетоносача, охраняващи гигантския танкер. На бюрото му лежеше смачкано последното съобщение от „Норфолк“. Кензи беше главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ. Изминалия месец от неговата служба бе истински кошмар, бедствие с мащаби, непознати в досегашната американска военна история. Двата пленени самолетоносача и ескортиращите ги по-малки съдове представляваха две трети от неговата флотска сила.

Оставаше му само още един самолетоносач, „Кенеди“, който в момента бе хвърлил котва на миля от пристанището на Пърл Харбър. А Плененият флот бе само на един ден плаване от тях.

През прозореца на кабинета си Кензи можеше да види Хонолулу на изток, чак до Диамантовата глава. Населението на Оаху наброяваше близо един милион души, още половин милион живееха на съседните острови. Милион и половина невинни жертви. Никога досега от него не бяха зависили толкова много хора.

Телефонът му иззвъня. Беше секретарката.

— Господин адмирал, търси ви президентът.

Той погледна за миг телефона, после вдигна слушалката.

— Слушам, господин президент.

— Адмирале, току-що изслушах цял куп предложения от Националния съвет за сигурност. Нито едно от тях не ми допадна. Вие сте човекът на горещия стол. Какво ще ми кажете?

— Господин президент, предлагам да изведем в открито море Оперативна група 80.

— И?

— Сър, не можем да пробием силовите щитове, заобикалящи Пленения флот. Склонен съм да вярвам, че опитите да го сразим ще завършат както и досегашните — просто нашите кораби ще бъдат асимилирани от противниковия флот. Оперативна група 80 е последната ни защита — не само за Хаваите, но и за цялото Западно крайбрежие.

— И предлагате да си подвием опашката и да избягаме?

— Не, сър. — Кензи завъртя стола си така, че да гледа на запад, към корабите, закотвени в залива. — Искам разрешение да изкарам флота в открито море, да заобиколя от запад Пленения флот — нещо, което Сянката на Аспасия едва ли очаква — и да се приготвя за щурм на Великденския остров веднага щом силовото поле бъде изключено.

— И кой ще изключи полето? — попита президентът.

Кензи си даваше сметка, че трябва да говори много внимателно.

— Сър, доколкото ми е известно, няколко тайни групи работят по този проект.

Настъпи продължително мълчание, после президентът каза:

— Добре, ще приема предложението ви. Бог да ни е на помощ.